Тема: Photoshop

Съществуват няколко мерни единици за резолюция. /източник/

Комбинацията от размерите на изображението (pixel dimensions) и резолюцията определят количеството информация в изображението. Ако променяме размерите в пиксели (pixel dimensions) или резолюцията това количество информация остава непроменено. При промяна на резолюцията на файла, неговите размери съответно също се променят, за да се запази същото количество информация. И обратното. Освен ако нямаме Resampling.

Тази зависимост между размерите на изображението и резолюцията може да се проследи в диалоговия прозорец на Image Size. (меню Image/ Image Size). Махаме отметката пред Resample Image, понеже не искаме да променяме количеството информация в изображението. Тогава ако променяме ширината и височината в Pixel Dimensions, то съответно ще се променя и стойността на резолюцията. И обратното.

Resample Image

Ако имаме поставена отметка пред Resample Image, при промяна на размерите в пиксели или на резолюцията имаме промяна и в размера на информацията в изображенеито. Когато намаляваме изображението, част от информацията се изтрива. При увеличаване на размерите, се добавят нови пиксели, което води до падане на качеството. Имаме възможност да изберем метода на интерполация за това как пикселите да се изтриват или добавят. Във всички случаи обаче това води до по-лошо качество на изображението.

Photoshop използва метод за интерполация, по който определя какъв цвят да зададе на всеки нов пиксел, базиращ се на цвета на съседните пиксели. Този метод може да бъде избран от падащия списък в долния край на диалоговия прозорец Image Size.

- Nearest Neighbor - бърз, но по-неточен метод, който копира пикселите. Този метод е подходящ за изображения съдържащи линии, които не са загладени (not anti-aliased), възможно е да се получи назъбен ефект, който да стане видим при следващи манипулации върху изображенеито.

- Bilinear - добавя пиксели като взема усреднения цвят от околните пиксели. Води до среден по качество резултат.

- Bicubic - по-бавен метод, но по-точен. Базира се на изследването на цветовите стойности на околните пиксели. След по-сложните изчисления, се получават по-загладени цветови преливки отколкото при горните два метода.

- Bicubic Smoother- добър метод за увеличаване на изображения, базиращ се на Bicubic интерполацията, но даващ по-загладени резултати понеже при увеличаване имаме известно пикселизиране на изображението.

- Bicubic Shаrper- добър метод при намаляване на размера на изображението, базиращ се на Bicubic интерполацията с увеличено изостряне на детайлите. Този метод запазва детайлите в намаленото изображение.

Можем да укажем кой метод на интерполация да се използва по подразбиране от меню Edit/ Preferences/ General.

Размер на файла

Големината на файла е пропорционална на размерите му в пиксели (pixel dimensions). Колкото повече са пикселите, толкова по-голям е файлът. Затова и резолюцията на едно изображение трябва да е компромисен вариант между качеството на изображението (достатъчно добро за конкретните цели) и размера на файла.

Друг фактор, който влияе върху размера на файла е файловия формат. Взависимост от избрания формат (gif, tiff, jpg, png,...) размерът на файл с еднаква резолюция ще бъде различен. Съответно и колко битово е изображението, броя на слоевете и каналите влияят на размера на получения файл.

Как да определим подходящата резолюция. Ако планираме да принтираме изображението на полутонов екран, подходящите резолюции зависят от честотата на екрана (screen frequency) на изходящото устройство (lines per inch - линии на инч).

От меню Image/ Image Size избираме Auto. За Screen избираме честотата на изобразяване на изходящото устройство. За Quality избираме: - draft ( резолюция, която е същата като екранната, не по-ниска от 72 ppi); - good ( резолюция 1,5 пъти повече от екранната); - best (резолюция 2 пъти повече от екранната)

Ако искаме да съвпаднем височината, ширината, резолюцията, цветовия режим и броя битове на новото изображение със същите на вече съществуващ отворен файл, избираме името на файла от долната част на Preset менюто.

Следващата стъпка е да укажем резолюция, цветовия режим и брой битове. Ако имаме копирана селекция в клипборда, размерите и резолюцията й автоматично се извеждат в диалоговия прозорец.

Опциите за фона (Background Contents) са: - White - запълва фона с бял цвят; - Background Color - запълва фона с текущия Background цвят; - Transparent (прозрачен) - прави първия слой прозрачен, без цветова стойност.

Ако има нужда от допълнителни настройки можем да изберем бутона Advanced. Тук се избирa цветовия профил. За Pixel Aspect Ratio оставяме Square Pixels, освен ако изображението няма да се използва за видео.

След като сме попълнили всички настройки за новия документ можем да ги запазим като изберем Save Preset.

Adobe Version Cue представлява приложение за управление на файлови версии в CS3. Състои се от 2 части - Version Cue Server и Version Cue connectivity. Version Cue Server - съхранява проектите и PDF ревютата и може да бъде инсталиран локално или на централизиран компютър. Version Cue connectivity позволява свързването с Version Cue Server, и е включен във всички приложения на CS3 (Adobe Acrobat, Adobe Flash, Adobe Illustrator, Adobe InDesign, Adobe InCopy, Adobe Photoshop, and Adobe Bridge)

Adobe Version Cue може да се използва за следене на промените във файловете с които работим, позволява да се споделят файлове между отделните потребители, да се осъществява контрол на версията и да се провеждат онлайн ревюта.

Adobe Version Cue се извиква от Adobe диалоговия прозорец или от Adobe Bridge.

С Adobe Version Cue може:

- да се създават версии на файловете.

- да се споделят файлове между отделните потребители, да се осъществява контрол на версиите, да сепроверяват файловете.

- да се организират файловете в проекти.

- да се организират данните за файловете и версиите.

- да се създава и управлява достъпа на потребителите, проектите, PDF ревютата.

Други често използвани формати са:

• 
  Bitmap (.bmp) - стандартен формат за графични файлове в Windows.
  
• 
  Gif (.gif) - Graphics Interchange Format. Формат за изображения, които ще се публикуват в Интернет.
  
• 
  Jpeg (.jpg) - Joint Photographic Experts Group. Популярен формат за обмен на изображения и публикуване в Интернет. Степента на компресия определя качеството на изображението и размера на файла.
  
• 
  Pdf (.pdf)- Portable Document Format, формат за документи, които да могат да се отварят на различни платформи.
  
• 
  PNG (.png) - Portable Network Graphic. Нов формат за web графика, комбиниращ добрата компресия на GIF-формата и по-широката цветова палитра на JPG.
  
• 
  Tiff (.tif) - Tagged Image File Format. Предпочитан формат при подготовка на изображения за печат, или за използване в други програми за предпечатна подготовка като InDesign.
  
• 
  EPS (.eps) - Encapsulated PostScript. Друг формат често използван при предпечатна подготовка.
  
• 
  Camera Raw - Формат за запазване на информация от цифрови камери. При отваряне в Photoshop, той използва данните от raw файла, за да възпроизведе един вид "цифров негатив". Върху този негатив могат да се правят всякакви корекции на цветове, острота, компенсации и т.н.
  

Понякога Photoshop не може да определи коректния формат на файла. В този случай с командата Open As може да се укаже формата, под който да се отвори изображението.

В отвореният диалогов прозорец първо задаваме име на файла. След това избираме и нужното разширение.

Стандартният формат за Photoshop е ".psd". Файловете от този тип съхраняват всички особености на изображението - слоеве, маски, цветови канали, текст, ефекти, векторните елементи.

Имаме възможност за избор между няколко команди Save. "Save" - припокривайки отворения файл, "Save As" - запазвайки файлът с ново име (и вече работим върху този нов файл). Ако поставим отметка пред "Save as copy" в диалоговия прозорец на "Save As", няма нужда да указваме ново име на файла, към старото име ще се добави думичката "copy". "Save for Web & Devices" - отваря се диалогов прозорец с опции за оптимизиране на изображенията за Web или мобилни устройства. В няколко превюта едновременно имаме възможност да проследим как би изглеждало изображението при запис с дадени параметри. /В примера е файл с разширение .jpg/. По този начин по-лесно ще се намери баланса между големината на файла и качеството на изображението.

За да намалим големината на файл можем:

- Да намалим резолюцията или физическия размер на изображението (Image Size/ Document Size).

- Да намалим броя цветове в цветовата палитра.

- Да използваме файлов формат с компресия.

- Да използваме компресираща програма след като файлът е вече записан.

- Да слеем слоевете във фотошопските файлови формати.

- Да изтрием ненужните алфа канали.

Естествено прекаленото намаляне на резолюцията не е добра идея, ако изображението ще се принтира на следващ етап. Ако ще се разглежда само на монитор (например в Интернет), резолюцията може да бъде намалена до 75 ppi.

Намалянето на броя цветове означава намаляване на броя битове т.е. да конвертираме изображението в 8 битово. Например 8 битово изображение в Grayscale позволява 256 нюанса на сивото.

Ако използваме компресиращ файлов формат, при записа файлът автоматично ще бъде "свит" максимално. В този случай при запис в TIFF с LZW компресия, имаме т.нар. компресия без загуби - без влошаване на качество и цветове. LZW компресия имаме и при GIF и PDF файлови формати.

Други формати като JPEG използват компресия със загуби, т.е. част от информацията в изображението се губи в процеса на компресия. Например вместо 20 нюанса на синия цвят в TIFF файл, същото изображение в JPEG ще има само 5 нюанса. И естествено разликата е ясно видима. За съжаление компресията е необходима, за да имаме файл с по-малък размер, което е особено важно например при публикуване в Интернет. Важно е да се запомни, че ако запазим втори път JPEG изображение в JPEG файлов формат, то отново се компресира и се губи още информация, което води до по-лошо качество. Затова ако едно изображение допълнително ще се обработва е добре да се съхрани във фотошопски формат и едва след края на всички обработки в JPEG.

Използването на компресиращ софтуер е другата възможност ако искаме да намалим размера на файла. Например WinZip. Такива програми използват компресия, която не оказва влияние върху качеството на изображението.

IV. Цветове и управление на цветовете в Photoshop

1. За цветовете в Photoshop CS3
Основни цветове

Съществуват различни цветови модели, дефиниращи цветовете с които работим.

В RGB цветовият модел базови са трите цвята на светлината (червен Red, зелен Green и син Blue), които могат да възпроизведат всички цветове във видимия спектър като се смесват в различни съотношения. Мониторите използват този цветови модел. Задаваме цветовете посредством стойности от 0 до 255. Ако всички цветови стойности са 255 получаваме бял цвят.

CMYK цветовият модел представлява четирите цвята мастила (циян Cyan, магента Magenta, жълто Yellow и черно Black), при смесването на които получаваме всички останали. Цветовите стойности се задават в проценти. За белия цвят всички CMYK стойности са 0 %.

Цветовият кръг представя теоретичната подредба на цветовете. Дава възможност да се проследи как от един цвят преминаваме към следващия. Цветове, намиращи се на срещуположни страни в цветовия кръг се наричат допълващи се цветове (complementary). Съседните един на друг цветове се наричат сходни (analogous). /виж/

Цветовият модел (color model) описва цветовете, с които работим. Всеки цветови модел (RGB, CMYK, HSB) представя различен метод за тяхното дефиниране.

Цветовото пространство (color space) е вариант на цветовия модел и съдържа конкретен диапазон (gamut) от цветове. Например цветовия модел RGB има следните цветови пространства: Adobe RGB, sRGB, ProPhoto RGB, ...

Всяко устройство като монитор или принтер има свое цветово пространство и може да възпроизвежда само цветове от определен диапазон. Когато прехвърляме едно изображение от едно устройство към друго, цветовете могат да се променят понеже всяко устройство интерпретира по свой начин RGB или CMYK цветовите стойности.

В Photoshop цветовият режим определя кой метод да се използва при представяне на цветовете на екрана или при принтиране. Можем да изберем между следните режими RGB (Red, Green, Blue), CMYK (Cyan, Magenta, Yellow, Black), Lab Color (based on CIE L* a* b*), Grayscale, Indexed Color и Duotone. Цветовите режими определят броя цветове, броя канали, големината на файла, кои файлови формати и кои инструменти в Photoshop са достъпни.

Задаване на нюанс, наситеност и осветеност

Базиращ се на начина по-който човек възприема цветовете, HSB модела описва трите основни характеристки на цвета:

Селекцията изолира една или няколко области от изображението. Селектирайки тези области, можем да ги редактираме, да прилагаме ефекти и филтри, без да се засягат неселектираните части.

Photoshop предлага няколко инструмента за селектиране на растерни и векторни изображения. Например за селектиране на пиксели, може да се използват Marquee tools или ласото, могат да се прилагат командите от меню Select.

За селектиране на векторна графика, могат да се използват инструментите Pen или Shape tools, с които могат да се създават контури наречени пътечки (paths). Тези пътечки могат да се конвертират в селекции, както и селекциите в пътечки.

Селекциите могат да се копират, преместват, запазват и съхраняват в алфа канали (alpha channel). Алфа каналите съхраняват селекцията като черно-бяло (grayscale) изображение наречено маска (mask). Маската е като обърната селекция - покрива неселектираните части и ги предпазва от промени. Всяка съхранена маска може да се конвертира обратно в селекция като се зареди алфа канала в изображението.

Всички видими пиксели на даден слой могат да бъдат селектирани. Ако инструмента за селектиране не работи,вероятно има скрита селекция, може да се използва командата Deselect и да се пробва отново.

За селектиране на всички пиксели - меню Select команда All. Ако изкаме да махнем селекцията - Deselect (Ctrl + D) или ако кликнем с мишката извън селектираната област. За да върнем селекцията обратно Reselect.

2. Селектиращи инструменти (Marquee tools)
Селектиращите инструменти (Marquee tools) дават възможност да се селектират правоъгълни и елипсовидни области, колони или редове от 1 пиксел.

 Rectanqular Marquee прави правоъгълни селекции. Когато задържим Shift се изчертава селекция квадрат. Ако задържим Alt изчертаването на селекцията става от центъра й.

 Elliptical Marquee прави елипсовидни селекции. Когато задържим Shift се изчертава селекция кръг. Ако задържим Alt изчертаването на селекцията става от центъра й.

 Single Row Marquee и  Single Column Marquee селектира ред с 1 пиксел височина или колона с 1 пиксел ширина.

Още докато изчертаваме рамката на селекцията в палитра Info се показват нейните параметри (ширина W и височина H).

Следващата настройка е да зададем стойност за размиване на краищата (Feather).

За Rectanqular Marquee и Elliptical Marquee имаме настройка Style.

При избор на Normal определяме пропорциите в процеса на очертаване на селекцията като издърпваме с мишката.

Fixed Aspect Ratio задава съотношението височината към ширината. Например ако искаме ширината да е два пъти повече от височината задаваме 2 за width (ширина) и 1 за height (височина).

При Fixed Size задаваме конкретна стойност за ширина и височина на селекцията. Стойностите трябва да са цели числа.

Можем да подравним селекцията към водещите линии (guides), помощната мрежа (grid), изрезките (slices), границите на документа, избирайки меню View / Snap или Snap To

3. Селектиране с ласо
Обикновеното ласо е удобно за очертаване на селекции на произволни по форма области.

 Избираме Lasso tool и очертаваме границата на селекцията.

 Настройките в option bar са аналогични като при инструментите за правоъгълни и елипсовидни селекции.

A. New selection - Изчертаване на нова селекция.

B. Add to selection - Добавяне към текущата селекция. Или можем само да задържим Shift при изчертаването на втората селекция.

C. Subtract from selection - Изваждане на очертаната област от текущата селекция. Или задържане на Alt при изчертаването на втората селекция.

D. Intersect with selection - Крайната селекция се получава от пресичането на две селекции. Или задържане на Shift + Alt при изчертаването на втората селекция.

Следващата настройка е да зададем стойност за размиване на краищата (Feather) и заглаждане на линиите (anti-aliasing).

Ако при работа с Lasso tool задържим Alt, ласото се преобразува в многоъгълно ласо (Polygonal Lasso tool) и можем да изчертаваме прави линии на селекцията.

За да свържем началото и края на селекцията е достатъчно да отпуснем бутона на мишката.

Можем да изберем бутона Refine Edge... за допълнителни настройки на селекцията или за да видим как би изглеждала на различен фон.

 С многоъгълното ласо ( Polygonal Lasso tool) могат да се изчертават прави линии при селектиране. Настройките са аналогични като на обикновеното ласо.

С еднократно кликване върху изображението указваме началото на селекцията. При всяко следващо кликване точките се свързват с прави линии. При задържане на Shift се изчертава линия под 45 градуса.

Със задържане на Alt ласото действа като обикновеното ласо.

С натискане на бутона Delete изтриваме последната точка от селекцията.

За да затворим линията на селекцията поставяме ласото точно над началната точка и тогава кликваме. Селекцията ще се затвори и ако задържим Ctrl и кликнем на произволно място. Същото можем да направим и ако кликнем два пъти на произволно място.

 Когато се използва магнитното ласо (Magnetic Lasso tool) рамката на селекцията прилепва към границата на определени области от изображението. Магнитното ласо не е активно при 32-битови изображения.

Магнитното ласо е особено полезно за бързо селектиране на обекти със сложни форми, които са разположени върху силно контрастен фон.

Настройките отново са аналогични на горните. Задаваме стойност за размиване на краищата (Feather) и слагаме отметка пред "Anti-aliasing"за заглаждане на линиите.

Настройката Width определя ширината, на която магнитното ласо ще търси контурите на селектираната област. Задава се в пиксели. За да променим вида на курсора при избрано магнитно ласо, така че да се вижда указаната ширина натискаме клавиша Caps Lock.

Стойността за Contrast задава чувствителността на ласото към контрастните краища в изображението. Задава се в проценти от 1-100%. При по-ниска стойност се селектират краища, които са по-слабо контрастни.