Тема: „проблеми в счетоводното отчитане на промишлената продукция и на нейната продажба” съдържание въведение



страница1/4
Дата18.06.2018
Размер0.86 Mb.
  1   2   3   4





ТЕМА:
ПРОБЛЕМИ В СЧЕТОВОДНОТО ОТЧИТАНЕ

НА ПРОМИШЛЕНАТА ПРОДУКЦИЯ И НА НЕЙНАТА ПРОДАЖБА”

СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ
ГЛАВА I: ПРОДУКЦИЯТА – СЪЩНОСТ, ОЦЕНКА И ОТЧИТАНЕ

I.1. Продукцията-обект на счетоводно отчитане

I.2. Оценка и заприходяване на произведената продукция

I.3. Документиране на продукцията и организация на нейното синтетично и аналитично отчитане
ГЛАВА II: СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА УЧВЛИЧАВАНЕТО И НАМАЛЯВАНЕТО НА ПРОДУКЦИЯТА
II. 1. Счетоводно отчитане на стопанските операции от които произтича учвличаване на продукцията

II. 1.1 Счетоводно отчитане на продукцията получена от производството.

II. 1.2. Счетоводно отчитане на продукцията получена от констатиран излишък.

II. 1.3. Счетоводно отчитане на продукцията получена като апортна вноска.

II. 1.4. Счетоводно отчитане на продукцията получена под формата на правителствено дарение

II. 1.5. Счетоводно отчитане на продукцията получена безвъзмездно.
II. 2. Счетоводно отчитане на стопанските операции от които произтича намаляване на продукцията

II. 2.1. Продажба на продукция като стопански процес за нейното намаление

II. 2.2. Счетоводно отчитане на продажбата на продукция на вътрешен пазар

II. 2.3 Счетоводно отчитане на продажбата на продукция като вътрешнообщностна доставка

II. 2.4 Счетоводно отчитане на продажбата на продукция за износ

II. 2.5 Счетоводно отчитане на разходите за продажба на продукция, тяхното разпределение и отнасяне по предназначение

II.2.6. Счетоводно отчитане на резултатите от продажба на продукция

II. 2.7. Счетоводно отчитане на други стопански операции, от които произтича намаление на продукцията
ГЛАВА III: ПРАКТИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ПРИЛОЖЕНИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ

В представената разработка дпломантът си поставя задачата да изследва в теоритико-методологичен и практико-приложен аспект въпросите свързани със счеоводното очитане на промишлената продукция и нейната продажба в условията на пазарна икономика. В последователност са разгледани основните направления - същност, оценка, заприходяане и документиране на произведената продукция и организацията за нейносто счетоводно отчитане, както на увеличението, така и на намалението като стопански процеси възникнали в предприятието.

При изясняването на въпросите по счетоводното отчитане на промишлената продукция са използвани сметките от примерния Национален сметкоплан приет от Националният съвет по счетоводство. Счетоводното третиране на разглежданият отчетен обект е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, приложимите Международни и Национални счетоводни стандарти за финансовите отчети и други законови и подзаконови нормативни бази в областта на счетоводството и финансите на предприятието към ноември 2007 година.

Продукцията, тя е продукт на труда, предназаначен за продажба, формиращ приходите на предприятието. Самите процеси на производство /реализиране на разходи в предприятието/ и продажбата /реализиране на приходите в предприятието/ са това което фирмите трябва да анализират и управляват за да разберат финансовото и имущественото си състояние, за да планират използването на паричните средства, да определят на къде да насочат паричните потоци, да определят възможностите си за развитие и да постигнат целите си, а именно положителен финансов резултат. Разглежданата тема – „Счетоводно отчитане на продукцията и нейната продажба” е актуална именно заради факта, че тя – продукцията е главният източник на генериране на приходи в производствените предприятия и ще остане актуална до съществуването на тези предприятия, до съществуването на стремежите към реализиране на приходи и печалби, до съществуването на световните пазари.

Темата на настоящата дипломна работа се свързва с теоритическата и практическата интерпретация на основните моменти и положения, свързани със счетоводното отчитане на продукцията в предприятията.

В структурно отношение дипломната работа е разделена на три глави. Първа и втора глава са с теоретична насоченост, докато трета глава е на базата на анализ-конкретика на определен обект - търговско дружество “Перун” ООД.

Глава I е теоретична и включва обща характеристика на продукцията – същност, оценка , отчитане и документиране.

Глава II е структурирана също относно теоретичните аспекти на счетоводното отчитане на продукцията – отчитане на процесите свърани с нейното увеличение и намаление.

Глава III е практическа. В нея се рзглеждат въпросите от предходните глави във фирма “Перун” ООД, поставена в реални пазарни условия.

Приложенията включват основните счетоводни документи, необходими за отразяване счетоводно на възникналите стопански процеси в нормалния ход на дейността на производствената фирма – конкретно „Перун” ООД.

Поради актуалността на темата, използваната литература е в няколко направления. Използвана е актуална икономическа литература в теоретическата част, мнения и коментари, както и законодателна литература. В практическата част са използвани данни с измислен характер.
ГЛАВА I

ПРОДУКЦИЯТА – СЪЩНОСТ, ОЦЕНКА И ОТЧИТАНЕ

I.1. Продукцията-обект на счетоводно отчитане
Продукцията е резултат на производствената дейност на предприятието. На изхода на всеки производствен процес са получените от него продукти на труда. В счетоводството е прието те да се наричат продукция. Но за да бъде продукция даден продукт на труда той трябва да отговаря на следните изисквания:


      • да е напълно завършен от технологично гледище, т.е. да е преминал през всички операции, които технологията изисква за неговото производство;

      • да е изпробван, ако това се налага, с оглед да се докаже неговата годност;

      • да отговаря на качествените показатели, които Българския държавен стандарт изисква или са записани в договора, ако се произвежда по договор;

      • да е комплектован с необходимите принадлежности и опакован за еспедиране и транспортиране;

      • да е издадена складова разписка за заприходяване на продукцията в склада или съставен акт за приемане на строителни обекти за външни предприятия.

По своята икономическа същност продукцията е продукт на труда с оформена потребителна и разменна стойност, т.е. не подлежи на по-нататъчна дообрабтка в рамките на същото предприятие, а се съхранява в складовете или прощадките и е предназначена за продажба, за обмяна, за вътрешно потребление, за натурално заплащане и за други стопански цели.

Продукцията може да има веществен и невеществен характер.

Веществената продукция има винаги определено натурално измерение, което се определя чрез различни единици от мерната система. Произведената веществена продукция отговаря на предварително определени технически и качествени параметри, които се определят от потребителите на продукцията, или пък са на лице национални или приети международни стандартни изисквания. Често тя е обект на подробно договаряне, тъй като освен изискванията за наличие на определени технически и качествени параметри тя може да престоява в складове, да има изисквания за транспортиране и прочие.

Невеществената продукция е прието да се разглежда като услуги под формата на ремонтни работи, превози, пощенски и комунални дейности. Обикновено тази продукция няма материално веществено измерение и не може да престоява в складове. Характерно за нея е това, че в момента на провеждането и се потребява, консумира, приема от клиента.

Особен род е строителната продукция, която при етапно актуваните строително-монтажни работи има характер на услуга, а при окончателното приемане на обекта се превръща във веществена.

Някои от документите, които се попълват във връзка с операциите свързани с готовата продуция са:

- Складова разписка - при заприходяване на произведената веществена продукция (виж Приложение 1);

- Инвентаризационен опис - при установяване на резултатите от инвентаризеция (виж Приложение 2);

- Протоколи - при безвъзмездно получаване, бракуване и др. (виж от Приложение 3 до Приложение 8).


I.2. Оценка и заприходяване на произведената продукция
Получаването на продукцията е сложен организационен, технологичен и отчетнически процес. За да бъде отразен продукта на промишлената дейност е необходимо предварително да се калкулира нейната фактическа себестойност. Тя се определя от сумата на основните производствени разходи за производство на съответния продукт. Набирането на тези разходи се извършва чрез сметките от група 60 Разходи по икономически елементи.

Получената продукция се заприходява в съответен склад като се зачислява на материалнооговорно лице със складова разписка. Тя се съставя от отговорника на склада в няколко екземпляра. Аналитичното отчитане се органицира по видове продукция с данни за количеството, цената, стойността и материалноотговорни лица. При необходимост отчитането на продукцията може да се извърши по планова (предварителна) себестойност. След приключването на производството се намира фактическата себестойност, като се коригира счетоводно плановата (предварителна) себестойност.

Като се има в предвид, че произвоството е един непрекъснат процес на получаване и постъпление на продукция, и процес на намаление в резултат на продажбите, които се извършват може да се обобщи, че продукцията е в постоянно движение и изменение.

Оценката на продукцията е също изискване на нейното счетоводно отчитане. Тя съгласно Закона засчетоводството – параграф 1, т.4. от Допълнителната рзпоредба, МСС и СС 2 – Стоково-материални запаси, е себестойността на продукцията, която текущо се формира на базата на основните производствени и допълнителните постоянни и променливи общопроизводствени разходи.

От калкулативно-техническо гледище основните производствени разходи се подразделят на две групи:

а) преки технологични – основни материали, горива, заплати, осигуровки и надбавки, амортизации на машини и други разходи, които могат да бъдат отчетени непосредствено (пряко) за създаване на определен продукт (изделие, обект и други).

б) непреки общопроизводствени разходи – спомагателни материали, амортизация на сгради, машини и оборудване, заплати, осигуровки и надбавки, които са извършени при нормални производствени условия.

За отчитането на основните производствени разходи, които формират себестойността на продукцията, услугите, обращението и експлоатацията се използва калкулационната сметка 611 /Разходи за основна дейност/.

При съставяне на индивидуалния сметкоплан на предприятието наименованието на сметката може да се променя съобразно различните видове дейности: промишлена, търговска строителна, танспортна, селскостопанска, банкова и пр.

В случаите когато в отделното предприятие има повече от един вид основна дейност, към сметката може да се открият съответните четирицифрени сметки (подсметки):


6111 Разходи за промишлена дейност;

6112 Разходи за търговска дейност;

6113 Разходи за строителна дейност;

6114 Разходи за транстортна дейност;

6115 Разходи за селскостопанска дейност;

6116 рзходи за банкова дейност;

и т.н.

Аналитичното отчитане към тези сметки се организира съобразно информационните потребности на управлението на предприятието в следните разрези:



а) по място на извършванена разходите: цехове, участъци, фази, процеси и т.н. /в промишлеността/, по обекти или етапи /в строителството/, по отделни транспортни средства и други експлоатационни обекти /в транспортната дейност/ и други;

б) по вид на продукцията, работите и услугите – за типове, серии, групи еднородни изделия, поръчки и други /в промишлеността/, по култури и групи култури, видиве и възрастови групи животни /в селското стопанство/ и други;

в) по статии на калкулацията.

Общопроизводствените разходи се включват в себестойността на отделните видове продукция по пътя на разпределението им. В приложимите счетоводни стандарти се регламентират следните бази за разпределение на двете подгрупи общопроизводствени разходи – постоянни и променливи: (виж табл.1)

Таблица 1



Вид на разходите

База на разпределение

Постоянни общопроизводствени разходи

Разпределят се на база на нормалниякапацитет на производствените мощностти. /Поднормален капацитет се разгира очакваното средно производство за няколко периода или сезона при нормални условия, като се взема предвид загубата на капацитет в резултат напланова поддръжка/.

Разпределението се извършва кактоследва:

а) при нисък обем на производство или когато предприятието е в престой, размерът на Постоянните общопроизводствени разходи, начислен за всеки произвеждан продукт не се увеличава, за да не се увеличи себестойността им. В този случай нерзпределените общопроизводствени разходи се отчитат като текущ разход за периода извън разходите за преработка.

б) в периоди на увеличениена производството размерът на Постоянните общопроизводствени разходи, който се начислява за всяка производствена единица, се намалява така, че произвежданата продукция да не сеоценява над фактическата исебестойност, т.е. Постоянните общопроизводствени разходи се разпределят върху фактически произведеното количество продукция.

Неразпределените общопроизводствени разходи се признават в периода,през който са извършени.


Променливи общопроизводствени разходи

Разпределят се на базата на фактическия капацитет /реалното използване на производствените мощности/. Конкретната база се определя от ръководството на предприятието, като елемент наприлаганата счетоводнаполитика. /напртимер: отработените машиничасове, стойността на вложените основни материали, възнагражденията за вложения пряк труд, сумата на преките технологични разходи идруги/

За отчитането на общопроизводствените рзходи може да си използва отделна събирателно-резпределителна сметка към сметка 611 Разходи за основна дейност с примерно наименование „Непреки технологични общопроизводствени разходи” По дебита ще се отразяват разходите, които подлежат на разпределение и след формиране на общата им сума се извършва разпределянето им по съответните аналитични сметки за видове производства.

Отнасянето на основните производствени разходи по сметка 611 Разходи за основна дейност става в определена последователност, която се обуславя от характера и взаимната зависимост на отделните групи разходи, от възприетата номенклатура на статиите на калкулацията и последователността на формирането на фактическата себестойност на продукцията и услугите.

В условията на развити пазарни отношения калкулирането на себестойността придобива ново съдържание. Значението му се определя от възможностите за свевременно задоволяване на информационните потребности в предприятието така, че да се вземат рационални управленски решения. В литературата по счетоводство съществува дискусия относно същността на понятието калкулация. Интерес представляват раззработките на счетоводителите, работили до средата на XX век. Теориите за калкулация се оформят в самостоятелни научни трудове 1.

Калкулацията е определена като отделна икономическа категория в индустриалното занаятчийско, търговксо стопанство и служи за отразяване на резултатите от дейността.

Тя е системно и планомерно разграничаване на разходите във фазите на възпроизводствения процес. По този повод В. Ранков пише, че „Калкулацията представлява съвкупност от системни пресмятания за точно обхващане и разграничаване на разноските в стопанския процес, както и установяване на съотношението по между им...” 2. Освен като средство за разграничаване на разходите в дейността калкулацията е необходима и за управление на предприятията. Ал. Георгиев акцентира върху факта, че „Само чрез нея е възможно едно целесъобразно пълно и планомерно ръководно направление на производството” 3.

Калкулацията е елемент на счетоводен метод. И Душанов я характеризира като „ ... средство на счетоводната отчетност, чрез което се извършва обхващане, пресмятане и разграничаване на разходите, възникнали в съответната подсистема от отделните фази на възпроизводствения процес с цел да се определи размерът на разходите ...” 4. Калкулацията е стойностна оценка на разходите, извършени в определен етап от стопанската дейност – доставка, производство и продажба на продукция.

Калкулацията е краен резултат от калкулирането, което е научно изградена система за групиране на разходите за установяване себестойността на продукцията.

Калкулирането е детерминирано от характера на осъществяваната дейност в предприятието и информационните потребности на управлението.



1 Бойчев, Б Индустриалните калкулации и тяхното счетоводно изображение. Варна, 1937, Георгиев, Ал. Калкулация на индустриалното производство. С., 1941, Ранков, В. Разноските от гледище накалкулацията. – Свищов, 1947.

2 Ранков,В. Разноските от гледище на калкулацията/Васил Ранков.-Свищов 1947, с.21

3 Георгиев Ал. Калкулация на индустриалното производство / Александър георгиев – София 1941, с. 10

4 Душанов И. Терминологичен речник по счетоводство/ Иван Душанов. – Варна: „Г. Бакалов”, 1979, с. 98
Калкулацията е понятие с двойнствено съдържание. Тя е:

- елемент на счетоводния метод и стойностна оценка на рзходите за формиране на себестойността;

- следствие от калкулирането – счетоводен документ, в който са вписани разходите.

Калкулацията е елемент на счетоводния метод и способ за оценка на отчетините обекти. Нейната същност се изразява в това, че за да се оцени цялото се оценяват неговите съставни части. Чрез калкулациата се формират стойностните величини за всеки компонент на придобивания продукт. Напримерза да се установи себестойността следва да се оценят елементите, които я образуват. Това са разходите за материали, разходите за горива и енергия, разходите за брак в производството. Същевременно калкулацията е следствие от оценката накомпонентите, които формират продукта. Чрез нея се представя информация за стойностния размер на разходите в единица продукция – общо и по отделни статии.

Калкулацията се определя като способ за групиране, разграничаване и счетоводно отразяване на разходите по калкулационни обекти с цел установяване себестойността на готовата продукция.

Калкулацията притежава следните по-важни характеристики:

- служи за научнообосновано групиране на разходите за да се установи фактическата себестойност и в това отношение е вид оценкана имуществото, притежавано от предприятието;

- помощно и контролно средство за управление на предприятието и дейностите извършвани от него;

- използва се за планиранеи контрол на разходите с целтяхното намаление;

- чрез нея се получаваинформацияза разработване на научнообосновани нормативи по видове продукти при въвеждане на системата стандарт-кост;

-прилага се определяне на конкурентни цени.

Определянето на фактическата себестойност е центъра на вниманието на счетоводната теория и практика, тъй като тя влияе пряко и най-значимо върху финансовия резултат на предприятието. Чрез калкулиране на отчетените разходи за нейното производство се формира производствената себестойност на продукцията.

Калкулирането е счетоводен способ за информационно осигуряване на управлението на разходите и в частност на производствените разходи. То може да се приложи в началото на производствения процес – за калкулиране на нормативната себестойност, в течениена отчетния период – за калкулиране себестойността на поредната партида готови изделия, и в края на производствения процес – за калкулиране на фактическата себестойност.

Между понятията „калкулиране” и „калкулация” съществуват разлики.

Калкулирането е по-широко понятие с по-богато съдържание. Това е научно изградена системаза непрекъснато групиране и отчитане на разходите за да се установи себестойността на продукцията с цел ефективно управление на дейностите в предприятието. Чрез калкулирането се осигуряват възможности за осъществяване на аналитични изследвания, свързани със съпоставка на себестойността на предприятията от определени отрасли на икономиката.

За да се решат някои методични въпроси, свързани с калкулирането е наложително калкулациите да се класифицират по различни признаци:

- Според момента на съставянево - В зависимост от момента на съставяне калкулациите са предварителни и отчетни. Предварителните калкулации се използват за формиране на планова или нормативна себестойност. Разработват се преди началото на отчетния период на базата на научнообосновани норми и нормативи за материалните и трудови разходи. Служат за предварително установяване себестойността на единица продукция, съобразно пазарните реалности. Отчетните калкулации се съставят в края на отчетния период и след окончателно завършване на стопанската дейност. Те включват факрически извършените разходи през текущия период.
- Според характера на производството – В зависимост от характера на производстото, калкулациите са индивидуални и масови. Индивидуалните калкулации се съставят, когато се произвеждат изделия с индивидуален характер като сгради, автомобили, камиони. В калкулацията се включват разходите, предназначени за изработката наконкретно изделие, независимоот отчетния период. Тази калкулация се съставя след окончателно завършване на продуктите натруда. Масовите калкулации се отнасят за изделия, които се произвеждат непрекъснато. Калкулацията се прави след завършване на определен календарен период от време (месец, шестмесечие, година). Калкулира се цялата серия еднакви продукти, получени през отчетния период.
- Според йерархическото равнище - В зависимост от йерархическото равнище на съставяне калкулациите са по центрове на възникване на разходите, технологическа и отраслова калкулация. Калкулацията по центрове на възникване на разходите се съставя за да се формира себестойността в отделна фаза, етап от производствения процес, където продуктът има завършен вид. Технологическата калкулация отразява себестойността в конкретно предприятие, споредспецифичните и организационните особености на извършваната дейност. Отрасловата калкулация се прави за да се формира себестойността на продукцията в отделен отрасъл от националната икономика. Чрез нея се разкриват възможности за намаляване на себестойността.
- Според фазите на възпроизводствения процес – Взависимост от фазите на възпроизводствения процес се разграничават следните видове калкулации: в процеса на доставка на ресурси; при производство на продукция; за продажбата на продукция; в спомагателната дейност.

Калкулацията има многостранно значение. Тя е средство за получаване на детайлицирана информация за разходите включени в себестойността. Важен фактор е за вземане на управленски решения, свързани с рентабилността и платежоспособността на предприятието.

Калкулирането на себестойността на продукцията е основен компонент на счетоводната политика на всяко едно предприятие. Правилното определяне на елементите му е важно условие за достоверна калкулация. За да се открият едни или други елементи трябва да се вземепод внимание действието на различни фактори като:

- структурата на формираната себестойност;

- времетраенето на производствения процес;

- наличието на допълнителни и спомагателни производства;

- вида на извършените разходи и начинаимна включване в себестойността.

Калкулацията съдържа следните елементи:

А) Калкулационен обект - Калкулационният обект е пръв и най-важен елемент на калкулацията. Той е носител на разходите и се възприема като обект на аналитично отчитане на разходите. Калкулационният обект е основание за групиране на разходите по място на възникването им. Това е продукт на труда в завършен вид с пазарна и потребителна стойност и полезност. Същността на полезността на калкулационнияобект се проявява в различни форми, свързани с: влагане в производството за създаване на нов продукт, продажбана клиентите с цел възвръшане на разходите и акумулиранена доходи; инвестиране в дейността на други предприятия за получаване на дивиденти. Калкулационният обект е продукцията, стоките, услугите, включени в номенклатурата напредприятието. Определянето му се извършва съобразно отрасъла и спецификата на извършваната дейност. Калкулационният обект е представен от

- калкулационна единица и

- калкулационна сума;

Калкулационната единица изразява масата създадената веществена продукция, тя се проявява във втория етап на калкулирането, когато се съставя калкулация за единица продукция и се избира за готов продукт на труда или за отделни негови части – полуфабрикати, възли, детайли. Калкулационната единица служи за измерване на калкулационния обект и има технически и икономически характер.

Калкулационната сума отразява масата на новосъздадените и пренесени стойностои през отчетния период. Тя се образува от основните произодствени разходи, които включват преките и непреки технологични разходи запроизводство на продукция. Калкулационната сума се нормира от дебитния сбор на сметка 611 /Разходи за основна дейност/, намален с размера на кредитните записвания по сметката (например: непоправим технологичен брак и незавършено производство)

Б) Център за калкулиране – Тои представлява мястото за възникване, групиране и обобщаване на разходите по статии на калкулацията. Центровете за калкулиране се формират в тясна връзка с местата на възникване на разходите и калкулационните единици. Образуването им се подчинява на обективните условия за относителна обособеност на извършената дейност. От гледна точкана производствената технология и организационната структура на предприятието могат да се обособят различни центрове на калкулиране – центрове, бригади, участъци.

В) Калкулационен период – калкулационният период се определя от информационните потребности на управлението. При остановяването му трябва да се вземе под внимание отразаването на разходите по калкулационни обекти с оглед на правилното им разпределение във времето. Някои от разходите възникват през калкулационния период, но се отнасят за следващите периоди. Големината на калкулационният период зависи от фактури като:

- трудоемкостта на производството предполага определяне на по-кратки периоди за калкулиране. Това е характерно за сериините производства;

- някои производства са свързани с извършване на сезонни разходи, което води до колебания, породени от естествени причини;

- съобразяване с времето на съставяне на Годишния финансов отчет и натоварването на счетоводните работници;

- да се държи сметка за цялостното разпределяне и обхващане на непреките разходи.

Г) Методология за калкулиране - Калкулацията се съставя по определена методология. Методологията включва системи и способи за калкулиране, методи и подходи за калкулиране.

Системата за калкулиране е средство за отчитане, контрол и анализ на разходите за да се установи себестойността на продукцията в това число и себестойността на единица продукция. Чрез системите съществуват възможности за съпоставка на приходите с разходите и установяване на финансовия резултат.

В зависимост от възможностите за контрол върху разходите се разграничават два вида системи за калкулиране.

- система на фактически разходи, при която себестойността се установява в края на отчетния период. Това е така наречената традиционна система за отчитане на миналите /извършени/ разходи. При тази система основното предимство е, че може да се измери ефективността на дейността. Според Б. Йонкова „ ...при определяне себестойността и оценка на запасите от незавършен и завършен продукт, както при измерване ефективността от дейността, фактическият размер на разходите през определен период се съпоставят с обема на производство (обема на дейността) през същия период 5.

- стандарт кост – система за прилагане на нормативна себестойност и управление на разходите по отклонения. Системата е универсална поради това, че е ефективно средство за управление на разходите в непрекъснато променящата се пазарна обстановка. Същността и се определя от факта, че нормалната производствена дейност се поддържа в рамките на предварително определени граници.

В рамките на дадена система се обособяват различни подходи за калкулиране.

Начинът на групиране на разходите с цел изчисляване на себестойността се определя като подход за калкулиране. Изборът на подход на калкулиране е съществен компонент на счетоводната политика на предприятието, защото оказва влияние върху формирането на финансовия резултат.

В зависимост от структурата и съдържанието нас ебестойността се обуславят следните подходи:

а) Калкулиране по производствени разходи – в себестойността се включват преките материали и трудови разходи и съответна част от общопроизводствените разходи.

б) Калкулиранепо променливи разходи – себестойността се образува от разходи, които се изменят пропорционално според обема на извършваната дейност. Техният размер зависи от количеството добита продукция. Постоянните разходи не се включват в себестойността, а във финансовия резултат.

в) Калкулиране по пълни разходи се извършва като към преките материални разходи се прибавят преките трудови разходи, общопроизводствените разходи, както и разходите за управление и пласмент на продукция.

Методите за калкулиране се определят като съвкупност от способи, необходими за ичиславане себестойността на единица продукция. Те са в пряка връзка с организацията и технологията на производството. Има две основни групи методи – по поръчки и по преработки.

По поръчковият метод за калкулиране се прилага при производства с индивидуален характер. Поръчка се открива за всеки вид продукция. Фактическата себестоност се установява след завършването на поръчката.

По преработковия метод на калкулиране е в два варианта – безполуфабрикатен и полуфабрикатен.

Безполуфабрикатният вариант се прилага при масови произвоства, когато се произвежда разнообразна продукция, изработвана от енородни суровини. Производственият процес се състои от фази, които са взаимно свързани. Разходите от една фаза се прехвърлят в слеващата, разгърнато по статии на калкулацията. Себестойността на продукцията се формира след последната фаза.

Еднофазният метод за калкулиране се прилага при еднородни производства с непрекъснат производствен процес. Сумата на основните производствени разходи се разделя на количеството добита продукция и се получава себестойността на единица продукция.

Полуфабрикатният вариант за калкулиране се използва, когато могат да се обособяват фази в производството, от които се получава полуфабрикат или готов продукт със самостоятелно съществуване. Той се заприхождава в складовете, влага се в следващите фази или се реализира извън предприятието.





5 Йонкова, Б. Системи закалкулиране на себестойността. Български счетоводител, 1996, № 10, с.12
Прилагането на методите за калкулиране е свързано с използването на способи за калкулиране. В практиката се прилагат различни способи като: сумиране на раходите, пряк разчет, разпределение на непреките разходи между няколко продукта, изваждане на разходите за допълнитената продукция.

Д) Калкулация - Резултат от калкулирането е калкулацията. Чрез нея се получава реална представа за производствените разходи чрез т.нар. “статии на калкулацията”, които формират структурата й.Тя може да бъде построена по следните различни начини:

- въз основа на разходите по икономически елементи – този вариант е подходящ за производства, които протичат на една фаза и се отчитат само преки раходи.

- като сеизползват статии на калкулацията, които се определят в предприятието в зависимост от спецификите на извършваната дейност. Тук могат да се добавят допълнителни статии, като „Разходи за спомагателни дейности”, когато се извършват услуги от ремонтна работилница, собствен автотранспорт. При констатирана бракувана продукция, коятоможе да се поправи, се извършват допълнителни разходи. Те се записват по статия на калкулацията „Разходи за брак”

- комбинация от двата горепосочени варианта (разходи по икономически елементи и статии на калкулацията).
Всяка статия отразява определен разход и конкретно икономическо съдържание и значение. Калкулацията има следната форма:

КАЛКУЛАЦИЯ

за фактическа себестойност на произведена продукция

Мярка: ............. Количество: .............





Разходи по статии на калкулация

Сума в (лв)

за цялото количество

за единица продукция

1

Разходи за материали

 

 

2

Разходи за външни услуги

 

 

3

Разходи за амортизации

 

 

4

Разходи за горива и енергия

 

 

5

Разходи за заплати

 

 

6

Разходи за осигуровки

 

 

7

Разходи за данъци, такси и подобни плащания

 

 

8

Разходи от послеващи оценки на активи

 

 

9

Разходи за брак

 

 

10

Други разходи

 

 




Сума

 

 

Калкулацията е неделима част от отчетния процес в предприятието. Тя е средство за формиране на себестойността на продукцията и за вземане на управленски решения в сложните пазарни условия.

Що се отнася до другият вид допълнителни разходи- управленските, те счетоводно не са елемент на оценката на продукцията. Иначе те заедно с търговските разходи се включват в пълната себестойност на продукцията, която счетоводно се формира в дебита на операционно-резултатната сметка 701 /Приходи от продажба на продукция/.

В Националният сметкоплан се регламентира наред с фактическата себестойност да се използва и така наречената ориентировъчна оценка на продукцията. Тя може да бъде разчетна цена, нормативна, планова, планово-нормативна себестойност и т.н. Изискването е обаче в счетоводния баланс продукцията да бъде по фактическа себестойност. В счетоводния баланс продукцията може да бъде и по продажна цена , която е нейната нетна реализуема стойност, съгласно т. 29 от МСС 2 и т. 11.2 от СС 2, но само ако тя е по-ниска от цената по която се отчита продукцията до момента . Продажната цена, като вид оценка, се използва и при счетоводното отчитане на констатирани от инвентаризацията излишъци на продукция.

В сметкоплана за счетоводно отчитане на продукция е обособена едноименната сметка 303 /Продукция/. Тя е основна, активна сметка - качество, което счетоводно намира израз като сметката се дебитира при увеличение на продукцията и се кредитира, когато се осъществяват стопански операции за нейното намаляване. С оглед да се конкретизира счетоводното отчитане на продукцията, предприятията могат да обособяват за това сметки с четирицифрен шифър към сметка 303 /Продукция/ - 30311/Продукция на склад/; 3032 /Продукция на отговорно пазене/; 3033 /Продукция на консигнация/

Счетоводното отчитане на продукцията може да се организира и по такъв начин – по дебита на сметка 303 /Продукция/ да се записва само наличната в края на отчетния период продукция. За да стане това, трябва текущо в складовете да се води оперативно отчитане на приемането и отпускането на продукция в натурални измерители по изделия, поръчки или друг начин. В края наотчетния период от картоните на складовото отчитане се определят остатъците като разлика между прихода и разхода на продукцията.

Аналитичното отчитане в сметка 303 /Продукция/, респективно в обособените сметки с четирицифрен шифър трябва да се води по складове, по материалноотговорни лица и по видове продукция в разрез за количество - приход, разход и наличност; единична цена и обща стойност – дебит, кредит и остатък.
I.3. Документиране на продукцията и

организация на нейното синтетично и аналитично отчитане
Част от документите, които се попълват във връзка с операциите свързани с готовата продуция са:


  • Складова разписка - при заприходяване на произведената веществена продукция;

  • Инвентаризационен опис - при установяване на резултатите от инвентаризеция;

  • Протоколи - при безвъзмездно получаване, бракуване и др.

За отчитане на продукция са предвидени две синтетични сметки:



303 /Продукция/ и

305 /Изпратени стоки и предадени работи/.

Сметка 303 /Продукция/ е активна сметка, сметка за отчитане на средства. Използва се за отчитане само на веществена продукция.

Сметка 303 /Продукция/ се дебитира при увеличаване на продукцията в склада на предприятието, а се кредитира при нейното намаление. Може да има само дебитно салдо, което ще определя стойността на наличната в предприятието продукция. Под налична в предприятието продукция се разбира тази, която се намира в склада както и предоставената на отговорно пазене или на консигнация.

За разграничаване на продукцията по тези три направления може да се организира отделно отчитане, като за целта се откриват сметки с четири и повече цифрена комбинация:

3031 /Продукция на склад/

3032 /Продукция на отговорно пазене/

3033 /Продукция на консигнация/.

Аналитичното отчитане на продукцията се организира по видове или групи изделия, по поръчки или по друг начин, който да удовлетворява информационните потребности на предприятието.

Сметка 305 /Изпратени стоки и предадени работи/ има по особено съдържание и предназначение. Тя се използва за отчитане на предадената на клиента веществена и невеществена продукция. Сметка 305 /Изпратени стоки и предадени работи/ е активна и ще се дебитира със стойността на предадената на клиента продукция до документиране на неината продажба. Тя се кредитира с фактическата себестойност на продукцията. Може да има само дебитно салдо, което ще показва отчетната стойност на предадената на клиента продукция. Самостоятелното съществуване на тази сметка се определя от счетоводната политика на предприятието. Има възможност тя да придобие четирицифрен шифър към сметка 303 /Продукция/ - 3034 /Изпратени стоки и предадени работи/.

Съществуването и използването на сметка 303 /Продукция/ ще се определя от предприятието. Възможни са два основни подхода:


Първия подход е свързан с това че при всички случай на произвеждане на веществена продукция, тя трябва да се запише по сметка 303 /Продукция/. По този начин може да се осигури информация за обема на произвежданата вешествена продукция, оценена по себестойност. Счетоводната статия на произвежданата продукция има само едно измерение:
Дt 303/Продукция/

Кt 611 /Разходи за основна дейност/
Вторият подход се свежда до това че синтетичната сметка 303 /Продукция/ се използва за осчетоводяване на наличната в края на отчетния период продукция. В тези случай е необходимо да се вземат под внимание и количествата и стойността на наличната в началото на периода продукция.

Веществената продукция, която е произвеждана и продадена през периода не намира отражение по синтетичната сметка 303 /Продукция/.

В случая следва добре да се организира складовото стопанство и чрез аналитичните сметки или по оперативен път да се отразява произведената и продадената продукция.

При този подход е налице възможността по сметка 303 /Продукция/ да се осчетоводява само промяната в остатъка на наличната продукция между началото и края на отчетния период.

Вторият подход предполага произведената и продадената през отчетния период продукция да се осчетоводява с пряка коренспондентска връзка със сметки от група 70 /Приходи от продажби/ и сметка 611 / Разходи за основна дейност/.

Счетоводната статия има следния вид:


Дt 70 /Приходи от продажби/

Кt 611 /Разходи за основна дейност/
Тази счетоводна статия се съставя за произведените и приети от клиентите строително монтажни работи, както и за произведената и продадената невеществена продукция.

Намалението на продукцията е свързано с нейната продажба. В тези случай с фактическата себестойност на продукцията се дебитират сметки от група 70 /Приходи от продажби/, а се кредитира сметка 303 /Продукция/ или сметка 611 /разходи за основна дейност/.

Когато има изпратена веществена или невеществена продукция, тя следва да се осчетоводи по следния начин:

- за веществената продукция, когато се използва сметка 303 /Продукция/


Дt 305/Изпратени стоки и предадени работи/

Кt 303 /Продукция/
- за невеществена продукция и когато се използва сметка 303 /Продукция/
Дt 303 /Продукция/

Кt 611 /Разходи за основната дейност/
Веществената продукция може да бъде трансформирана в дълготрайни материални или нематериални активи или да бъде предоставена под формата на съучастия. В тези случай счетоводната статия ще има следния вид:
Дt 20 /ДМА/

Дt 21 /ДНА/

Дt 211 / Дългосрочни инвестиции в дъщерни предприятия/

Кt 303 /Продукция/
Произведената продукция може да бъде обект на вътрешно потребление, вътрешно изразходване. Тази стопанска операция не следва да се отчита като разходи по икономически елементи. Възможни са два начина за отчитане на вътрешно потребената продукция – с използване и без използване на сметка 303 /Продукция/.

При първия начин вътрешно потребление се записва чрез съставянето на две счетоводни статии:

- за отразяване на произведената продукция
Дt 303 /Продукция/

Кt 611 /Разходи за основната дейност/
- за отразяване на предадената продукция за производството в собствения склад:
Дt 611 /Разходи за основната дейност/

Кt 303 /Продукция/
При вторият начин вътрешното потребление на продукцията ще се отрази по дебита и по кредита на аналитичните сметки за отделните производства. Счетоводната статия ще има следния вид;
Дt 611 /Разходи за основната дейност/

Кt 611 /Разходи за основната дейност/
Възможно е да се установи липса на продукция, която се отнася за сметка на виновното лице или за сметка на предприятието, ако за целта има предварително уточнени правила и процедури. При начитането на материално отговорното лице то се задължава по продажна цена на липсващата продукция.
Счетоводната статия е:
Дt 422 /Вземания по липси и начети/ - със сумата на надчета

Кt 303 /Продукция/ - с отчетната стойност на липсващата

продукция

Кt 433 /Ценови разлики по липси и начети/ - с разликата до

продажната стойност на липсващата продукция

Кt 4532 /Начислен данък запродажбите/ - с начислен ДДС
Когато липсата на продукцията е за сметка на предприятието, тя се записва по следния начин:
Дt 693 /Липси на активи/

Кt 303 /Продукция/
В края на годината наличната продукция се оценява и посочва в баланса по продажни цени, ако те са по-ниски от тези, по които са записани по дебита на сметка 303 /Продукция/. В тези случай разликата се третира като разход и се осчетоводява по следния начин:
Дt 609 /Други разходи/

Кt 303 /Продукция/

Стопански операции и счетоводни статии за отчитане на продукцията6



на операциите



Съдържание на операциите

Коренспондиращи сметки или групи сметки

Дебит

Кредит

1

Произведена продукция, оценена по себестойност. Текущо през отчетния периодпроизведената продукция може да се оценява по предварително определена оценка

303

611

2

Привеждане /коригиране/ на оценката на произведената продукция до фактическата и себестойност. Когато фактическата и себестойност е по-ниска от текущо прилаганата оценка, счетоводната статия е сторнировъчна

303

611

3

Излишък на продукция

303

793

4

Получена продукция за сметкана непарични вноски от съдружниците

303

101, 426

5

Получена продукция безвъзмездно

303

799

6

Отписване на продадена продукция като актив

701

303

7

Изпратена на клиента продукция, за която продажбата не е осъществена до края на отчетния период

305

303

8

Трансформиране на продукция в материални и нематериални дълготрайни активи

20, 21

303

9

Бракувана продукция

699

303

10

Липса на продукция за сметка напредприятието

693

303

11

Липса на продукция за сметка наматериално отговорно лице по продажни цени, когато те са по-високи от балансовата им стойност

422

303, 443

4532


12

Предадена продукция в съучастия

221

303

13

Предадена продукция като дарение или спонсорство за сметка на резервите

112

303,4532

14

Обезценкана продукция, съгласно чл. 22 от закона за счетоводството

609

303


6Дурин С. Счетоводство на предприятието/ Стоян Дурин.- София: ФорКом 1998, с.90

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница