Тема първа


Договор – основа за изграждане на партньорства и доверие



страница9/11
Дата11.01.2018
Размер1.62 Mb.
#42882
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

6. Договор – основа за изграждане на партньорства и доверие

6. 1. Същност и предназначение


Договорът е споразумение между две или повече страни, по което се пораждат, запазват, видоизменят или погасяват права. Лицата, които се договарят, се наричат страни или контрагенти. Договори се сключват между отделни лица, институции, държави.

Договорът е резултат от успешно проведени търговски преговори под формата на писмена кореспонденция, по телефона, при лични срещи и т.н. Той е двустранна правна сделка и като такъв, съгласието на страните е съществен негов елемент. То е налице, когато волеизявленията на двете страни съвпаднат.

След уточняване на основните условия по сделката въз основа на постигнатата договореност една от страните изработва проектодоговор в два екземпляра, подписва го и го предоставя за подписване на насрещната страна.

От голямо значение е подработването и точното формулиране на условията по сделката: количество, качество, срок на доставката, цена, франкировка, допълнителни условия, арбитраж, права и задължения на страните, срок, неустойки и др.

Текстът на договора започва с дефиниране на неговия вид, (напр. договор за международна продажба), и идентифициране на контрагентите. Това е т.н. преамбюл, като всеки контрагент се определя чрез следните параметри: фирмено наименование, юридически статут, адрес, име и длъжност на лицето, което представлява организацията и има право да подпише договора. В случай, че обект на сделката е комплектно оборудване или голям набор от различни стоки, предметът се описва подробно в спецификация, оформена като приложение, неразделна част от договора. Договорът е определено съглашение и като такъв той предполага равенство на страните, които са длъжни да действат добросъвестно.

Първото условие на всяка сделка е предметът на сделката, формулиран в подходяща и възможно най-точна форма. Наименованието трябва да дава представа за основното съдържание, предназначение, вид и асортимент на стоката. Когато асортиментната структура е по-богата, тя може да бъде описана в приложената към договора спецификация.



Съдържанието на договора е в зависимост от неговия вид, но най-общо той трябва да съдържа следните условия (клаузи):

  • Предмет на договора;

  • Количество на стоката;

  • Качество на стоката;

  • Срок на доставка;

  • Франкировка;

  • Цена, начин на плащане;

  • Допълнителни условия;

  • Арбитраж;

  • Права и задължения на страните;

  • Срок на валидност;

  • Приложимо право (при външнотърговските дотовори);

  • Гаранции;

  • Форсмажор;

  • Рекламации, неустойки, обезщетения;

  • Специални клаузи и общи условия.



6.2. Видове договори


В зависимост от предмета на сделката, различаваме:

1. Договор за заем - споразумение, по силата на което едно лице (заемодател) предоставя на друго лице (длъжник) за ползване определена сума пари или вещи за определен срок. След изтичане на срока длъжникът трябва да върне заема на заемодателя със или без лихва - съгласно предварителната уговорка.

2. Договор за изработка - споразумение, по силата на което едната страна (изпълнител) се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна (възложител), а последният да му изплати възнаграждение. При неизпълнение на задълженията, произтичащи от договора неизправната страна носи отговорност.

3. Договор за покупко-продажба - по силата на този договор продавачът се задължава да предостави в собственост на купувача една стока (услуга), а купувачът - да приеме стоката (услугата), като заплати определена цена.

4. Дистрибуторски договор - договор, при които едната страна, наречена доверител, предоставя изключителното право за продажба на определена стока на друга страна, наречена дистрибутор, на определена територия, при определени условия.

5. Договор за маркетингова услуга - обслужва търговската дейност. Едната страна (възложител) възлага на другата страна (изпълнител) маркетингови поръчки: проучване на пазара, цените, клиентите, доставчиците, разработването на нови продукти, организиране на рекламна кампания и др. Маркетинговите поръчки се заявяват от възложителя писмено, като в заявката се посочват необходимите параметри, срокът за даденото проучване и видът на поръчката.

6. Договор за търговско представителство - едната страна (търговец) възлага на другата страна (търговски представител) да му сътрудничи при осъществяване на търговска дейност на територията на страната и чужбина; да рекламира продукти и услуги; да издирва, събира и предоставя маркетингова информация на организацията, която представлява.

7. Външнотърговски договор – той е неразделна част от международната бизнес сделка. Професионално съставеният договор гарантира сигурна защита на интересите на двете страни, без да се нарушава принципът на взаимната изгода. Поради сложността на изготвяне на външнотърговските договори, възниква необходимостта от стандартизирането им. Този проблем се третира от Конвенцията на ООН от 1980 година, относно договорите за международна покупко-продажба на стоки (известна като Виенска конвенция).

8. Международен лизинг - лизингът е специфична форма на международен пласмент, характеризиращ се с ускорени темпове на развитие и от английски (leasing) означава отдаване под наем. Обект на отдаване са движимо и недвижимо имущество (автомобили, земя, сгради и др.), като се отдава само правото на ползване, не и правото на собственост. В съвременните условия за развитие на българската икономика лизингът предлага и друга специфична полза в качеството си на аналог на инвестиционен кредит – ускоряване и повишаване на ефекта от привитизацията. Във вътрешната и международна практика тези операции се наричат лизингови, а сделките с тях – лизингови сделки. Според проф. д-р Л. Каракашева “Лизингови са операциите, посредством които едно предприятие отдава под наем недвижимо имущество за професионална употреба, закупено от нея или построено за нейна сметка. Тези операции, каквато и да бъде тяхната квалификация, позволяват на наемателите да станат собственици на цялото или част от наетото имущество след изтичането на срока на наема.4

Страните по сделката са лизингодател (наемодател) и лизингополучател (наемател). Инициативата за сключване на лизинтгова сделка по правило принадлежи на организацията лизингодател. След постигане на съгласие между двете страни се сключва договор и започва да тече срокът на лизинга и задълженията за изплащане на договорения наем.

В зависимост от обекта и естеството на лизинга, договорът може да има следното съдържание:


  1. Предмет на договора – формулира целта на лизинговия договор;

  2. Страни по лизинговата сделка – лизингодател (банки, специализирани лизингови компании и др.) и лизингополучател;

  3. Срок на договора – не може да бъде по-дълъг от реалния икономически живот на обекта;

  4. Собственост върху обекта на лизинга – изключителна собственост на лизингодателя. Лизингополучателя е длъжен да полага грижи на добър стопанин в процеса на експлоатация;

  5. Гаранции – елемент на реклама, гарантира се изплащането на определен брой вноски от наема;

  6. Доставка на обекта на лизинга – подписва се приемо-предавателен протокол;

  7. Срок на пробна експлоатация – гаранционни клаузи, относно пробния период, както при договор за покупко-продажба;

  8. Определяне и изплащане на наема – зависи от обекта на лизинг, предвиждат се еднакви по размер вноски, за определен период от време;

  9. Застраховки срещу възможни рискове – застраховката се извършва от лизингополучателя, отговорността за щетите пада върху него;

  10. Прекратяване действието на договора – при неизпълнение на условията от наемателя, при фалит, при изтичане на срока;

  11. Такси и разходи – всички такси, данъци и други разходи по време на реализиране на договора, са за сметка на лизингонаемателя.

В заключение, лизингът е успешен при ефективна експлоатация на наето имущество, финансова стабилност на лизингополучателя, благоприятна пазарна конюктура. Ефектът на лизинговите операции е във възможността за разширяване на инвестициите и осигуряване на по-голяма маневреност.

9. Международен франчайзинг - франчайзингът има сложна природа. Той се утвърждава като печеливша концепция за изграждане на междуфирмени отношения за бърза експанзия на вътрешния и на международния пазар на определени стоки и услуги (вериги за бързо хранене, хотели, отдаване на коли под наем, здравеопазване, рекламни услуги, дистрибуция на нефтопродукти и др.). От гледна точка на маркетинга той е пазарно ориентиран метод за продажба на бизнес услуги на независими, обичайно малки компании, които притежават капитал, но нямат достатъчно бизнес опит. Най-точно определение за франчайзинг дава проф. Л. Каракашева, едновременно той е: “външноикономическа операция, форма на международно междуфирмено сътрудничество, метод за излизане на международния пазар и канал за реализация5”.

Важна характеристика на франчайзинга през последните години е неговата интернационализация. Широкоизвестни са глобалните компании Coca-Cola, Pepsi-Cola, Pizza Hut, Shell и др.

Франчайзинговите отношения се изграждат и развиват от двама контрагенти - франчайзодател (франчизор) и франчайзополучател (франчизат) - на основа на франчайзингов договор. Според Българската франчайзингова асоциация договорът за франчайзинг е съглашение, по силата на което франчайзодателят дава разрешение за използване на притежаваната от него търговска марка ли марка за услуги, ноу-хау и др. обекти на интелектуалната собственост и изключително право за продажба или извършване на услуги на друга страна - франчайзополучател.

Договорът за франчайзинг съдържа:



  1. Предмет на договора - предоставяне на франчайзингов пакет, съдържащ необходимите правни и фактически предпоставки за възпроизвеждане на определен бизнес в определен срок и при определено възнаграждение;

  2. Задължения на франчайзодателя - прехвърляне на франчайзополучателя на правото да ползва защитени права на интелектуална собственост на франчайзодателя, търг. марки или марки за услуги и фирмени наименования;

  3. Задължения на франчайзополучателя - Основно задължение на франчизора е да заплаща уговореното във франчайзинговия договор възнаграждение и да осигури разумна печалба на франчизора;

  4. Специални условия - от особено значение за осъществяване на сделката са:

  5. Клауза, която задължава франчизата да не представлява фирми конкуренти и да не осъществява собствен бизнес във вреда на интересите на франчизьора;

  6. Клауза за конфиденциалност, която задължава франчизата да не разгласява знания, умения и технологии, които са му предоставени от франчизора, независимо от отсъсъствието на патентна защита, както и да опазва фирмената тайна;

  7. Териториална клауза, която определя територията на осъществявания бизнес.

  8. Допълнителни клаузи;

  9. Арбитраж;

  10. Срок на договора;

  11. Прекратяване на договора;

  12. Заключителни разпоредби.

Успешното прилагане на франчайзинга и реализиране на добри перспективи в бъдеще в голяма степен зависи от наличието на перфектно сключен договор.

10. Лицензионно съглашение и Лицензионен договор - организациите, които не могат да концентрират достатъчно интелектуален и финансов потенциал за осъществяване на научни изследвания и ноу-хау, си осигуряват достъп до нови технологии и патенти чрез лицензионни съглашения. Чрез тях се уреждат сложните взаимоотношения между създатели и собственици на интелектуални продукти с организации, които желаят да използват тези продукти за организиране на определено производство и/или продажба на определен пазар.

Предмет на сделката е предоставяне на лицензия (разрешение). “Лицензията е правото на ползване на патентно защитени открития, изобретения, технологии и други форми на интелектуална собственост. Патентът е свидетелство, което се издава от компетентен държавен орган, за да удостоверява авторството на откритието, изобретението, технологията и да защити правото на патентопритежателя да произвежда и продава предмета на, откритието, изобретението, технологияна на определен пазар и за определено време12”.

Трансферът на технологии се извършва преди всичко чрез лицензионни договори. Дори да бъде избрана някоя от другите форми, в допълнение към тях обикновено (изрично назовано или не) има някакво съглашение, което е вариант на лицензионен договор. Редица закони съдържат разпоредби за лицензионния договор ­ Търговския закон, Закона за патентите, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, мине се през данъчните закони и се стигне до различни двустранни и многостранни международни договори, между които специално трябва да се отбележат правилата на Световната търговска организаця (т. нар. GATT/TRIPs).

Контрагенти по сделката са лицензодател, наличан още лицензиар (licensor), който предоставя правото на ползване и лицензополучате или лицензиат (lecensee), който получава правото на ползване на обектите на индустриалната собственост. Сделката не поражда прехвърляне на собствеността и е ограничена във времето и пространството.

Лицензионният договор урежда взаимоотношенията на контрагентите по сделката. Според предписанията на центъра за изучаване на международното право на индустриалната собственост, той може да съдържа следните условия:


      1. Предмет

Предмет на лицензионния договор е правото на експлоатация на откритието, изобретението, технологията и други форми на интелектуалната собственост, защитени с патент.

    1. Контрагенти по лицензионното съглашение

Съглашение между две страни – лицензиар и лицензиат. Лицензиарът притежава патент, ноу-хау и/или защитена търговска марка, свързани с производството на съответното изделие, а лицензиатът желае да получи лицензия върху тези права.

3. Дефиниции

В началото на договора се съдържат голям брой дефиниции с които се изяснява какво да се разбира под понятия като “Продукти”, “Територия”, патент”, “Информация”, Нетна продажна цена”, “дата на влизането на договора в сила” и др.



  1. Основно правоотношение

Вжно условие за определяне на правата и задълженията на контрагентите е формулирането на основното правоотношение, а то се изразява в предоставяне на лицензия. Определянето на правата изисква конкретизиране на техния обем – изключително право, изключително право с ограничения или просто право.

5. Право на ползване на търговска марка

Правото за ползване на търговската марка се предоставя само на лицензирания продукт. Формулира се задължението на лицензиата да спазва стриктно стандартите и изискванията за качество на лицензиара при производството и продажбата на продукти с неговата търговска марка.



  1. Предоставяне на информация

В тази клауза се предвижда лицензиарът да информира лицензита за всички усъвършенствания на обекта на лицензията, както и за своите маркетингови и производствени планове. Определя се срок, в който информацията се дава безплатно, ако той е по-кратък от срока на договора, лицензиарът предоставя информацията срещу заплащане.

  1. Конфиденциалност

Цялата информация, обменяна между двамата контрагенти, е конфиденциална и не може да се предоставя на трети страни.

  1. Обучение на персонала

Лицензиарът поема задължение да обучи персонала на лицензиата за производственото използване на лицензията. В договорната клауза се определят:

  • датата на започване на обучението и крайният срок за неговото приключване;

  • място на провеждане на обучението – в страната на лицензиара или в страната на лицензиата;

  • разходи за командировка и за застраховане на обучаваните и/или на инструкторите и др.

  1. Лицензионно възнаграждение

Една от най-важните клаузи на лицензионния договор, гарантираща справедливо разпределение на икономическите изгоди между контрагентите, е клаузата за лицензионното възнаграждение.

Лицензинзионният договор урежда някои аспекти на лицензионното възнаграждение, като например формата на възнаграждението.



  • парична;

  • натурална, под формата на стоки и услуги;

  • насрещна лицензия;

  • комбинирана.

  1. Права и задължения на страните

Лицензодателят е длъжен да разреши експлоатацията на патентования обект на лицензополучателя, да следи за нарушения на патента и да плаща патентните такси.

Лицензополучателят
е длъжен да плати цената, да предоставя информация, да допуска проверка от страна на лицензодателя, да следи за спазване на технологията, да подобрява технологията, да следи за нарушения на патента и в някои случаи има право да предявява иск срещу нарушителите.

  1. Гаранции и отговорност

Никой лицензодател не дава гаранции за търговската реализация на произведения продукт. Гаранции могат да се искат главно за постигане на обещаните технически характеристики и параметри, от една страна, а от друга, за патентната чистота. Не бива да се пропускат и такива детайли, като провеждането на изпитания.

За всякакви видове неизпълнение - забавяне, некачествено изпълнение или други неточности, трябва да се предвиди отговорност на неизправната страна.



12. Срокове на действие

Времето играе решаваща роля при технологичния трансфер. Трудно е предварително да се каже кога да придобиете една технология. Но това не бива да е прекалено рано, защото рискът е голям, не се знае дали едно ново производство има пазарно бъдеще, а цената му тогава е най-висока. Не бива и да е късно, защото докато се осъществи трансфера, технологичното развитие ще изпревари този процес илицензиатът ще остане с нещо морално остаряло.

Различните срокове за предоставяне, обучение, размяна на специалисти и документация трябва да бъдат уговорени, при това с уточняване на ефекта от тях. Не бива да се забравя и клаузата за довършване ­ какво ще стане с произведената продукция, след като договорът бъде прекратен. Ако това е пропуснато, подразбира се, че е нормално тя да бъде реализирана и след това.

Влизането в сила на лицензионното съглашение е свързано с получаване на разрешения от компетентните държавни органи на страната на лицензиата. Обикновено в договора се предвижда срок за получаване на разрешенията от около 50 работни дни след сключването му.



  1. Описание на технологията и стандартите

Получаването на техническата документация е една от най-важните цели на лицензиата. Понеже в клаузите на един договор е трудно да се вмъкнат техничиски описания, то те се описват подробно в анекс, който е неделима част от договора. Важни са въпросите какви технически стандарти се използват в тях. Няма пречки това да бъдат най-удобните за страните стандарти, а не непременно някакви общоприети за една от тях.

  1. Арбитражна клауза и приложимо право

Много важна клауза, която регламентира разрешаването на съдебни спорове и приложимо право. Обикновено това е правото на страната на лицензиата, тъй като там лицензиаторът черпи правата си, които предоставя. Арбитражът предлага много предимства като евтино и бързо производство, специализирани знания на решаващия орган, по-свободна процедура, свободен избор на език за провеждането и др.

  1. Прекратяване на договора

Лицензионният договор е дългосрочен – от 3 до 7 години. Той може да беде прекратен с следните случаи:

  • при неизплащане от лицензиата на дължимото възнаграждение в срок (напр. 50 работни дни) лицензиарът има право да прекрати едностранно договора;

  • след изтичане на втората и всяка следваща година се предвижда клауза договорът да бъде едностранно прекратен;

  • право на едностранно прекратяване се предвижда и в случаи на банкрут, неплатежоспособност или ликвидация на насрещната страна;

  • след изтичане на срока на договора лицензиатът губи изключителното право за ползване на лицензията, но може да запази неизключително право за определен период, например 1 година.

Както всички договори, уреждащи външноикономически операции, международното лицензионно съглашение съдържа още и клаузи за форс мажор, допълнителни съглашения, данъчни ограничения, правила на Световната търговска организация и др.

Това са само малка част от видовете договори, които се сключват ежедневно за уреждане и регламентиране на отношенията между отделните контрагенти в страната и извън нея по различните видове сделки. Класификация може да бъде направена и по други признаци, като напр. очаквана облага (комутативни и алеаторни), правата и задълженията на страните (едностранни и двустранни договори) и др.

По-долу се предлагат примерни образци на Мотивационно писмо, Препоръка, Референция, Оферта и Договор:
Резюме на темата

Професията се избира и упражнява цял живот, тя трябва да носи удовлетворение и да не се превръща в бреме. При кандидатстване за работа се осъществяват контакти чрез интервюта, оформят се и се представят редица документи, съдържащи лични и професионални данни (СV), мотивира се желанието за работа чрез мотивационни писма, представят се препоръки от предишни работодатели или известни личности в обществото.



За осъществяване на бизнес контакти се извършва проучване на дейността на контрагентите и се искат референции, предлагат се оферти и се сключват двустранни договори, гарантиращи равнопоставеност на страните на принципа Печеля/Печелиш.
КЛЮЧОВИ ДУМИ И ТЕЗИСИ:

  • Автобиогряфия (СV);

  • Мотивация;

  • Препоръка;

  • Оферта;

  • Договор.


допълнителна литература

  1. Каракашева, Л. и Б. Боева. Международна сделка за покупко-продажба. Princeps, В. 1994

  2. Костова, С. и М. Минчева. Търговска кореспонденция и организация на офиса. София, 2001

  3. Саркисян, А. и Лалка Борисова. Бизнес кореспонденция със съвременни информационни технологии, Свищов, 2005

Контролни въпроси по темата

  1. Според Бранислав Нушич “Човек има автобиография докато се ожени”. Вие споделяте ли тази максима?

  2. Какво се разбира под понятието оферта с опция, в какво се изразява опцията? Дайте примери.

  3. Мотивирайки желанието си за работа, вие вписвате компетенции, които не притежавате. Това би ли имало последствия в работата ви?

  4. Договорът е двустранна правна сделка и при сключването му се спазват определени принципи. Вие кой бихте избрали – Печеля/Печелиш; Губиш/Печеля; Губиш/Губя?


Допълнителни въпроси по темата

  1. От какво зависи вземането на решение оферентът да излезе с твърда или свободна оферта?

  2. Важно ли е спазването на конфедициалност при искане на референции?

  3. Ако вие сте работодател и ваша служителка, която не се е справяла с работата напуска, каква препоръка бихте й дали – положителна или отрицателна? Съставете я.

Знаете ли, че:
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но и по-малко здраве. Покорихме космическите ширини, но не и душевните.

Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете "изтриване".

Запомнете и казвайте "обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни! (Боб Муурхед)

1. Мотивационно писмо

ЛИНДНЕР” ООД - С О Ф И Я



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница