Тема първа

С други думи - ако потребителите нямат успех след първото запитване, техните шансове за успех прогресивно намаляват в следващите запитвания. Повечето потребители дори и не се занимават с това: в това изследване почти половината от потребителите, чието първо запитване е било безрезултатно, се отказвали незабавно. Няма съмнение, че трябва да се развият методи, чрез които да се подпомага по-точното търсене.

Вероятно единственото дългосрочно е решение е още в училище децата да бъдат обучавани как да преформулират запитванията си. В краткосрочен план - интерфейсът на търсенето би могъл да показва на потребителите начини за разширяване на запитванията.

Реално, обаче, дизайнът на възможността за търсене трябва да предполага, че повечето потребители няма да искат или няма да могат да преформулират запитванията си. Ето защо, ударението трябва да се поставя върху повишаването на успеваемостта след първия опит.

Друга причина да се набляга върху успеваемостта в първите опити е това, че потребителите правят бърза преценка за стойността на сайта по качеството на първите или вторите набори с резултати от търсенето.

Други изследвания показват, че простите запитвания преобладават. Повечето потребители не могат да използват разширеното търсене или Булеви синтаксис.

Търсене по области позволява на потребителите да търсят в специфични части от сайта. Потребителите често не забелязват в коя част на сайта са всъщност и търсят не там където си мислят.

Ако сайтът използва търсене по области, препоръчително е да се спазват следните основни практически правила:

• 
  Стандартната област за търсене да бъде “навсякъде” (търсене из целия сайт).
  
• 
  Когато потребителят избере по-тясна област, изрично укажете коя е областта в началото на списъка с резултатите.
  
• 
  Предлагайте достъп с едно кликване към възможността за разширяване на областта. Особено важно е да предоставите на потребителите очевидна възможност да търсят из целия сайт ако няма резултати от запитването им в конкретна област.
  
• 
  Ако запитването има прекалено много резултати, подскажете на потребителя как да ограничи търсената област.
  

Цветът е атрибут, абсолютно необходим, за различаване на форми, възприемане на истинския свят по-достатъчно оперативен начин, доказателство за това е замяната на черно-бялата телевизия с цветна такава.

Цветът е област, в която компютърната графика има най-голямо преимущество пред естествената графика. Компютърният екран, за разлика от листа хартия, сам излъчва светлина и регулирането на количеството светлина позволява да се обхване далеч по-широк спектър цветове, отколкото този, който може да се възпроизведе върху хартия. До скоро проблемът беше в това, че компютърните дисплеи бяха с ниско качество, а компютрите с прекалено малко памет за съхранение на изображения. Сега обаче видеокартите поддържат high и true color, с което компютърът се превърна в най-добрия инструмент за работа с цветовете, достъпен не само за професионалните дизайнери, но и за любителите на уебдизайна.

Цветът е чудесно средство за предаване на емоции, за класифициране и категоризиране, но не става за показване на форми, детайли и пространства, при които осветеността (интензивността) и контраста играят първостепенната роля. Поради тази причина могат да се разграничат два канала за предаване на информация свързана с цветовете:

• 
  Осветеността - Отнася се до интензивността или яркостта и до контраста. Този канал доминира при възприемането на форма, пространство и движение. Света се възприема само като вариации на интензивността на един цвят - като при черно-бялата телевизия.
  
• 
  Хроматичността - Отнася се до дължината на вълната на светлината, самият цвят или казано по друг начин оттенък. Обикновено се разглеждат два основни цветови канала - червено-зелено и жълто-синьо. Тези канали имат имат далеч по-ниска резолюция, но дават информация за повърхността на обектите. Те също така позволяват да се използват цветовете за класифициране, предаване на значение, асоцииране с мерни единици и т.н.. От гледна точка на възприятията това е онзи компонент на цвета, който придава конкретен смисъл.
  

Хроматичния канал е най-интересен, когато се говори за визуализиране на информацията. Цветът може да се използва по пет основни начина¹⁰:

• 
  За класифициране. Обозначаване с цвят, за да се кодират отделните категории обекти, които трябва да бъдат показани. В една карта, например, цветът служи за назоваване на различните страни.
  
• 
  Мерна единица или цветът като число. Различните оттенъци на цвета могат да съответстват на различни стойности на променлива, примерно височина при топографските карти.
  
• 
  Представяне или цветът като начин за наподобяване на реалността. Синьото на реките или оттенъците на планините допринасят за един по-реалистичен вид на картата.
  
• 
  За украса или цветът като красота. Един уместен подбор от цветове в съответствие с тяхната функция има ефект върху естетиката.
  

• 
  Емоция или цветът като начин за предаване на настроение. Поради някои все още недостатъчно изяснени причини, изглежда съществува психология на цветовете, която кара, примерно, червеното да бъде свързвано със страстта, живота, въодушевлението, докато зеленото - с природата, свежестта и здравето.
  
• 
  Привличане на вниманието или цветът като начин за привличане на вниманието. Сред другите си свойства, цветът позволява да бъдат изтъкнати някои неща пред други, като например привлича вниманието върху конкретен регион.
  

Уместната употреба на цвета е един от основните инструменти на онези, които искат да правят информацията разбираема.

2. Цветови схеми

Ако човек си постави за цел да проследи, ще му направи впечатление, че повечето сайтове ползват сходни цветови гами. Преобладаващо е синьото, макар и в различни нюанси. В Мрежата това не е въпрос на политически или спортни пристрастия. В този цвят са решени много от значимите български сайтове. Класацията се води от безспорния лидер - dir.bg, които твърдо още от самото начало държат на цвета си - "плътно - меко" синьо, приятно допълнено с оранжево и жълто. Следват netinfo.bg, които наскоро смениха дизайна и също затвърдиха синьото като "класически" цвят в родния Интернет. И на сайта на Rambler, които са с .bg версия от доста време синьото (в доста ярък вариант) е водещ цвят. Списъкът продължава с все големи и значими родни сайтове решени в образно казано "цвета на Интернет": www.capital.bg, www.all.bg, www.news.bg, www.bourgas.org, www.rousse.net, www.top.bg, www.mobikom.com, www.bulfoto.com и др.

Синьото може да се определи като цветът на бизнеса. В множество фирмени сайтове се използва именно него. То е често срещано и при електронните магазини - www.bgstore.com (допълнено с червено), www.91111.com (за по-"бизнес" звучене примесено с черно), www.etrade.bg (с лек оранжев комплeмент). Но все пак хората, които са решили да продават онлайн използват по-смели решения, изискванията при тях по отношение на дизайна са други. Затова може да се наблюдават и интересни цветови хрумвания като www.okazion.bg - в светло бежево - сиво, с лек син акцент, www.bazarbg.com - в оранжево.

Сиво-черното е често използвано при личните и т.нар. "арт" сайтове. Но понякога и корпоративни сайтове са решени в тази гама. Водещ пример за това е сайтът на mtel.net - където черното придава тежест. И първият български портал - gyuvetch.bg – е преобразен в сиво, освежаващо примесено със зелено.

Има и доста странни дизайнерски решения, сайтове изградени без особена взискателност по отношение на багрите и шарките. Примерите за това са доста - www.portal.bg, или още по-интересният като графично и цветовор ешение www.bpeme.to.

На този фон, цветово се открояват няколко сайта: hit.bg с кафяво-зелена гама; search.bg - с често срещаната в Интернет комбинация на синьо и ярко жълто, street.bg - с наситени червено, лилаво и жълто.

Червеното не се среща често из Мрежата, особено в ярките му нюанси. Това е обяснимо - червеното е "агресивно", "тежко", трудно се съчетава с други цветове. Именно затова изненадва сайтът на New Media Ezine - www.abcbg.com/ezine с цвят от палитрата, който също има място в Интернет. Този цвят и розовият са водещи при сайтове с еротично съдържание.

Хората, занимаващи се с уеб дизайн са запознати с факта, че зеленото не е най-лесният цвят за работа. Навярно затова и сайтовете, решени в този цвят са изключително рядко срещани. От сайтовете на български език в Интернет може да се спомене сайтът за WAP и мобилни комуникации - www.ynex.com.

Съществуват специални екипи, които се занимават с възприемането на цветовете и нюансите им от различни по възраст, пол, интереси, занимания групи хора. Създателите на уеб сайтовете неизменно се съобразяват с това. Сайтовете, създавани в и за скандинавските страни са в една палитра, за разлика от тези, предназначени за немски или например испански потребители. От друга страна в България не са познати понятия като "хигиена на четенето", "психология на възприятието" и т.н., но все пак се очаква, че професионалният подход все повече ще доминира и в
3. Цветово възприятие
Човешкото възприятие по природа е синтетично, а не аналитично. Това означава, че образа се разгражда на съставящите го размери, форми, цветове и т.н. чак в мозъка, където сетивните органи предават цялостната картина, с всички изкривявания и неточности, предизвикани от взаимното влияние между елементите. Това се отнася в пълна сила и за цветовете, те се възприемат по различен начин в зависимост от това, каква форма или площ заема и какви други цветове са около него.

При намаляване на заеманата от цвета площ се намалява количеството оттенъци, които може да различи окото и повечето цветове започват да изглеждат по-бледи и тъмни. На практика това означава, че за по-малките елементи трябва да се избират по-ярки, "примитивни" цветове, а за да се покаже цялата красота на някой тъмен, слабонаситен оттенък е необходима достатъчна площ (например, фонът на цялата страница).

От друга страна, цветовете, достатъчно близки до черното или бялото, трудно могат да бъдат изразени ефективно. Ако цветът е прекалено тъмен, окото е склонно да го приема за черен, а незначителната му осветеност да приписва на несръчността на художника или на прекалената яркост на монитора. Същото се отнася и до бялото: почти всички примеси (като изключим единствено синьото) предизвикват усещане за нечистота и затова трябва да се поддържа и доразвива този оттенък в другите елементи.

Всеки два цвята поставени близко един до друг се възприемат по различен начин, в сравнение с това когато стоят самостоятелно. Предметите от материалния свят са свързани със сложни цветови отношения - те хвърлят един върху друг рефлекси (отразена светлина) и оцветени сенки, подобни отношение се очакват и върху компютърния екран или хартия.

Ако съседните цветове имат еднаква яркост, то те са склонни да обменят наситеността и цвета си. Например, бледо-синьо до ярко-зелено придобива зеленикав оттенък и става малко по-"цветно"; зеленото пък в известна степен губи от яркостта си и също се предвижва в посока към синьото. Тези ефекти се проявяват най-отчетливо тогава, когато един цвят обкръжава от всички страни другия.

Непосредствено на границата между два цвята, обаче, започва да се проявява противоположната тенденция - цветовете като че ли се отблъскват един друг, стараят се да подчертаят своите различия; по-тъмният цвят в съседство с по-светъл придобива още по-тъмен "ръб", а светлият точно на самата граница изглежда по-ярък. Такова влияние на цветовете, водещо до усилване на контраста между тях, е толкова по-забележимо, когато съседните цветове значително се различават по яркостта си. На ярък бял фон почти всеки достатъчно тъмен цвят изглежда черен, а на тъмен или черен фон ярките и наситени цветове изглеждат особено сочни, а тъмните и ненанситени остават бледовати.

Особено важни за избора на цветове са противоположните и взаимно допълващи се принципи на единството и контраста. Принципът на единството изисква използваните цветове да са възможно най-близки един до друг, а в идеалния случай биха представлявали един и същи цвят. Дизайнерите обикновено ограничават спектъра във всяка отделна композиция до неголямо количество (обикновено не повече от 3-4) цвята, използвайки всеки цвят за няколко различни елемента, понякога близки в своите функции и оформление, а понякога и съвършено различни.

Освен това, понякога принципът на единството е ръководещ при избора на цветове, които задължително трябва да са различни. Много професионални страници са изпълнени в една цветова гама: например с тъмни оттенъци на основния цвят за фон, по-светли - за декоративните елементи (Рис.1). При търсенето на подобно цветово решение трябва да се внимава, защото прекалено близките, но не еднакви цветове могат да дразнят със своята близост, а отсъствието на достатъчно контраст ще направи композицията скучна.

Рис. 1. Дизайнът на сайта www.ideo.com се основава върху контраста между сините рамки и разнообразните по цвят разпръснати навсякъде фотографии.

Разликите в наситеността или яркостта на два цвята веднага се забелязва, и обикновено се възприема като нещо допълнително към разликата на основните тонове. Логично е, цветовете рязко да се различават по един от тези два параметра, засилвайки контраста между тоновете, а по втория - да се поддържат един друг, не позволявайки на цветовото решение да се разпадне (рис 2, а). Ако общите неща и различията между цветовете не са толкова важни, може да се използва противопоставяне на всички три компонента на цвета (рис 2, б) - увеличение на количеството противоположни аспекти не усилва, а намалява контраста, разединявайки елементите. И обратното, ако желанието е да се подчертае взаимодействието между отделните цветове, свързвайки ги с особено тесен контраст, могат да се използват два параметъра за обединение и един (най-добре това да бъде яркостта) за противопоставяне (рис 2, в).

а) б) в)
Рис. 2. Примери за цветови взаимоотношения: в а) тонът и яркостта се различават, но наситеността е една и съща; в б) и трите компонента на цвета си простивостоят; във в) тонът и наситеността съвпадат, а цветовете се различават само по яркостта си.

Дизайнерът Роджър Блек съветва: "The First Color is White, The Second Color is Black, The Third Color is Red." (Първият цвят е бялото. Вторият цвят е черното. Третият цвят е червеното.) Най-яркият и най-тъмният цветове създават усещане за тясно единство и максимален контраст, а червеното се съчетава прекрасно и с бялото, и с черното.

Противоположност на този минималистичен подход се явява един особен, пъстър в цветовете стил, съединяващ максимален брой максимално ярки и наситени цветове. Всевъзможните образно наречени "папагалски" схеми са едни от любимите приьоми на дизайнерите -любители. От друга страна обаче този мотив може да бъде срещнат и в съвсем професионални композиции (рис. 3).

Рис. 3. Преднамерената пъстрота в логото на фирмата Fractal Design се уравновесява от максималната цветова сдържаност в текстовата част на знака.

Ергономичността - макар и важен, но не единствен аспект на информационния дизайн, нерядко отстъпва място на естетиката. Освен черно на бяло, съществуват безброй много цветови съчетания, осигуряващи добра четливост на текста и при избора на едно от тях трябва да се имат в предвид общият стил на дизайна на страницата, възможноста за съчетаване на тези цветове с друг и други естетически съображения. Не трябва да се забравя също, че компютърният екран позволява да се манипулира далеч по-свободно с компонентите на цвета, правейки възможни съчетания, невъзпроизводими върху хартия.

Необичайните цветови решения в уеб страниците могат да се разделят на две големи группи: с тъмен текст на светъл фон и със светъл текст на тъмен фон. Вторите са значително по-популярни от първите.

Ако например схема с тъмен текст на светъл фон, се модифицира като текста остане черен, а фона се замени с наситен цвят, на който яркостта е увеличена, чрез смесването му със бял цвят, ще се окаже че наситеността на фоновия цвят противоречи с неговата яркост. Подобен фон изглежда воднист, разреден, неинтересен.

За да се подобри цветовата схема, трябва да се избере между 2 способа:

• 
  да се направи фоновият цвят по-тъмен, така че неговата наситеност да излезе на преден план
  
• 
  да се остави светъл, но да се намали наситеността му.
  

Вторият способ превръща фоновия цвят в светло-сиво с оттенък на пъвроначалния цвят. Това прави цвета по-малко очевиден и затова по-интересен, но сам по себе си той може би няма да бъде толкова убедителен. Подобен цвят изисква поддръжка от страна на текста и затова за текста е най-добре да се използва по-тъмна вариация на същия цвят.

Тъмният цвят на текста, също изисква поддръжка от страна на фона, защото иначе тоналността му ще бъде трудноразличима. В същото време невисоката наситеност не позволява на цвета да излезе на преден план при възприемането на страницата, осигурявайки комфортно четене.

Посетените (visited) връзки трябва да сигнализират за това, че са свършили работата си чрез по-малката наситеност или по-голямата близост с този на основния текст цвят. Приетата за стандартна в графичните браузъри цветова схема - синьо за "новите" линкове и виолетов за "старите" - постига нужния цвят без каквито и да било вариации в наситеноста, използвайки това, че виолетовият цвят обикновено създава усещане за нещо "размесено", "нечисто" и затова "незначително".

Вторият тип цветови решения - със светъл текст на тъмен фон - на пръв поглед изглежда по-привлекателен. Доколкото буквите на текста заемат далеч по-малко площ в сравнение с фона, всеки достатъчно тъмен цвят на текста се слива с черното. Затова е по-подходящо за текста да се избира по-светъл и наситен тон, който изисква, разбира се, тъмен фон. Трябва да се има в предвид, че светлият текст на тъмен фон, макар и да отстъпва по комфорт при продължително четене на черния текст върху бял фон, при по-кратки текстове уморява по-малко окото, защото намалява общото количество светлина, получавано от монитора.

Всеки достатъчно тъмен цвят като фон звучи сдържано, благородно, даже тайнствено; всеки светъл цвят за текст става особено ярък и изразителен.

Има едно техническо ограничение. Фоновият цвят, който иска да изглежда именно като цвят, а не като безцветно черно, е длъжен да бъде достатъчно наситен - защото в тъмния цвят слабата примес с основния тон се забелязва доста по-трудно, независимо от голямата площ, която заема

този цвят. Наситеността на цвета на текста може да поддържа наситеността на фона, но може и да е в контраст с нея.

На второ място по популярност след чисто черният фон са наситените хладни цветове - например, кадифено-синят фон на сайта www.verso.com (рис. 6). За текста пък са популярни оттенъците на светлите цветове, особено жълтото, призвано да символизира златото. Необикновенният цветови колорит на сайта www.bdaweb.com (рис. 7) се обяснява с пълния отказ от цвета като такъв - тъмно-сивите букви на черен фон са привлекателни със своята сдържаност, макар че щяха да изглеждат мрачно, ако не беше ярко-оранжевият цвят на логото и връзките.

Рис. 6. Текстът и фонът са контрастни по тон и яркост (www.verso.com)