Тема психологическите операции в близкия и средния изток



Дата22.12.2017
Размер131.65 Kb.



Курсова работа

Тема
ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ ОПЕРАЦИИ В БЛИЗКИЯ И СРЕДНИЯ ИЗТОК - Нахлуването на Израел в Ливан 2006 г.


Курс: CTRM136  Психологически операции и тероризъм

Преподавател: доц. д-р Георги Карастоянов

Магистърска програма: Организация на антитерористичната дейност в публичния и частния сектор

Конфликтът между Израел и Ливан през 2006 г. е един безспорен пример на психологическа през XXI век. Военният конфликт поставя важни въпроси, свързани с морала и психиката на армията и населението.

В продължение на 34 бойни дни от 12 юли до 14 август 2006 г. е показан модел на война на първокласна редовна армия срещу радикална военизирана групировка. Това е модел на партизанска война с присъщите й характеристики – внезапни атаки, дръзки нападения с ракети и минохвъргачки, системни провокации, обстрелвания, минирания, засади и др. Партизанските части на “Хизбула” се ползват с подкрепата на населението, укрепват се за сметка на недоволните от израелската инвазия и властта и колкото повече продължава войната, те стават повече и влиянието им нараства.

Войната на Израел в Ливан започва на 12 юли 2006 г., когато 8 израелски войници са убити, а други двама – пленени от шиитската радикална ливанска организация “Хизбула”. В 9,05 ч. местно време военното крило на “Хизбула” започва огън с ракети и минометни снаряди върху северноизраелския град Шломи, което изглежда като диверсия. До кризата се стига, след като “Хизбула” изстрелва 30 ракети и миномeтни снаряда по израелски военни постове. Това става в оспорван район, известен като Фермите Шебаа по границата на Израел с Ливан и Сирия.

Министърът на отбраната на Израел Амир Перец прехвърля отговорността за нападенията по израелско-ливанската граница върху ливанското правителство и отправя призив двамата войници – Ехуд Голдвасер (на 31 години) и Елдад Регев (на 26 години), да бъдат намерени и върнати.

Лидерът на “Хизбула” Хасан Насрала заявява, че само размяната на затворници е единственият начин да се осигури освобождаването на войниците, които както той казва били държани в "сигурно и дистанционно" място. "Не военна операция ще ги върне", казва той. "Затворниците няма да бъдат върнати, освен чрез един начин: непреките преговори и сделка."

Израел не преговаря и по принцип не прави сделки с терористи. Затова военните сили на страната отвръщат на ударите още на същия ден. Нейните войски преминават границата, за да търсят отвлечените войници. Това бързо ескалира в силна защитна реакция от страна на “Хизбула”, които изстрелват не стотици, а хиляди ракети. “Хизбула” дори има около осем или девет безпилотни летателни апарати, произведени от страна на Иран, които използва в своя защита. Техните бункери са оборудвани с компютри и видео системи, с които се наблюдават израелските военни движения. Бункерите им са дълбоко вкопани в земята и укрепени. Израелската армия удря убежището на лидера на “Хизбула” Хасан Насрала и неговия дом в южните предградия на столицата Бейрут. Това предизвиква лидерът на "Партията на Бога" да обяви "открита война" срещу еврейската държава.

Нападението на Израел продължава с артилерийски и танков огън по четири ливански села. Самолети атакуват позициите на “Хизбула” в Южен Ливан. За първи път след май 2000 г. армията на Израел започва сухопътна и въздушна операция с бомбардировки на инфраструктурата – пътища, мостове, международното летище в Бейрут, сградата на телевизията на “Хизбула” "Ал Манар", позиции на радикалната групировка и др.



При операцията на Израел срещу “Хизбула” в Ливан още първия ден загиват над 50 души, предимно жени и деца. Ливанското правителство се оказва в сложната позиция на буфер между Израел и “Хизбула”. Според министър-председателя на Ливан Фуад Синьора правителството му не е подкрепило атаката на “Хизбула”, но Израел я определя като начало на война. След нападението министър-председателят на Израел Ехуд Олмерт, който наследява поста от Ариел Шарон на 14 април 2006 г., заплашва “Хизбула”, че ще плати "тежка цена" за своите агресивни действия. Олмерт определя събитията в Ливан по следния категоричен начин: “Това е акт на война! Това е война, която не е спирала от 1948 година!”.

По време на израелската инвазия армията разпространява голям брой позиви на ливанска територия, като това се е правело почти всеки ден. Листовките са изхвърлени от бойните самолети, които пускат т.нар. “позивни бомби”. Контейнери с парашути са били спуснати и от военни хеликоптери. Има информация, че позиви са разпространи и от артилерийски снаряди, изстреляни от земята и от военни кораби.

Израелската армия и друг път е пускала пропагандни листовки, но никога в такъв мащаб, какъвто е по време на конфликта от юли и август 2006 г. По време на бойните действия са били проведени 47 мисии с позиви над Ливан. Общо над 17 000 000 брошури са спуснати. В допълнение към това повече от 700 000 компютъризирани гласови съобщения са достигнали до граждани в Ливан.

Израелската армия активира отново своето психологическо военно звено. В едно телевизионно новинарско излъчване дават в гръб как 20-годишна жена карикатурист рисува позиви, показващи лидерът на “Хизбула” шейх Хасан Насрала като змия или скорпион с текст “Насрала води Ливан към разруха и е виновен за всички жертви и разрушения”.


Психологическата война започва с нарисуването на позиви.

Много от листовките са ярко оцветени в розово и жълто и съдържат много карикатури и шаржове. Не случайно е използван жълтия цвят, тъй като той е цвета на “Хизбула”.

Сред листовки са изобразени:

  • лидерът на “Хизбула” като марионетка с две ракети;

  • девет бели надгробни паметници на черен фон;

  • лидерът на “Хизбула” като паяк в центъра на мрежата;

  • лидерът на “Хизбула” се крие, докато ливански цивилни граждани са убити от четири експлозии;

  • лицето на лидера на “Хизбула”, издаващо шок и ужас;

  • лидерът на Хизбула зад три вързани ливански цивилни граждани;

  • лидерът на Хизбула дърпа кедър от Ливан (национален символ).


Любопитно е, че всеки един от тези пропагандни позиви (прикачени в курсовата работа) е с текст на иврит. Предполага се, че тъй като художникът им е евреин, той е написал текста на листовката на собствения си език, а когато те са били одобрени за разпространение и печат текстът е бил преведено на арабски от обучен израелски лингвист .
Докато води военната си кампания в съседен Ливан Израел разпространява позиви и над други спорни области, като например Газа.

Необходимо е също така да се отбележи, че Израел води война с Ливан в началото на 80-те на ХХ век. На 6 юни 1982 г. израелската армия влиза в Южен Ливан в отговор на опит за покушение срещу Шломо Аргов, посланик на Израел във Великобритания. Тогава Израел е провокиран и от артилерийски нападения от страна на “Организацията за освобождение на Палестина” срещу Северен Израел. През първата седмица на израелските операциите в Ливан сирийските войски се включват в сражения с израелската армия. Военните разделения на Израел унищожават или повреждат 18 от 19-те сирийски ракетни батареи за един ден, като свалят сирийските изтребители МиГ-29 без да загубят нито един от своите. Операцията е наречена "Мир за Галилея". Окупацията на Южен Ливан продължава до юни 1985 г.

Това нашествие обаче е причина за иранската и сирийската подкрепа на организацията “Хизбула”, която е създадена в първата година от войната (1982 г.) в отговор на съпротива срещу израелската инвазия в Южен Ливан. В периода 1982-1985 г. IDF (Israel Defense Force – израелските отбранителни сили ) пускат позиви срещу Ливан.

Психологическите операции на израелскo-ливанската война от 2006 г. започват с пускането от израелски изтребители пропагандни позиви, малко след бойните действия от 12 юли. Повечето от тях са били или срещу "Хизбула" и срещу нейния лидер, или призоват жителите да напуснат границите на селата. Има случаи разпространението на една и съща листовка да стане повече от един път.

На 15 юли израелските самолети хвърлят пакети с позиви в центъра на Бейрут, атакувайки лидерът на “Хизбула” Хасан Насрала, изобразяващи го като кобра с черен тюрбан, надвиснала над ливанската столица.



На 16 юли израелските бойни самолети пускат две различни пропагандни листовки над Южен Ливан с предупреждение, че предстоят атаки.

На 17 юли ливанската телевизия излъчва кадри как изстрели поразяват хеликоптер, от който излиза пушек и се разбива близо до ливанската столица. От медията съобщават, че това е израелски реактивен изтребител F-16. Израелските военни обаче заявяват, че нито един от техните самолети не е свален над Бейрут. Те коментират, че записът е как се стреля по контейнер с листовки, пуснат от израелски самолет.

В същият ден (17 юли) ген. Мири Регев, главен говорител на израелската армия, заявява по телевизията, че са пуснали позиви с предупреждение за жителите на Южен Ливан да напуснат района преди предстоящо нападение.



Предупредителни позиви са пуснати и на 19 юли над селата Ал Базурия и Авазия в южната част на Ливан, информирайки жителите, че предстоят удари на IDF с управляеми ракети и че всеки в близост до тези места е изложен на голяма опасност.

На 20 юли Израел хвърля брошури на тема "Всичко за Ливан", предлагайки "атрактивни наградни материали" за хората, които дават информация за "Хизбула" и за тези, които помагат на еврейската държава в борбата срещу партизаните.




Възнаграждението може да бъде от пари до нова къща. Брошурата наподобява сайта "All4Lebanon". Листовката изобразява кедър от Ливан в ляво и целия текст отдясно с посланието за помощ и съответното възнаграждение.

На 22 юли израелските самолети засипват с листовки южния град Тир. Брошурите описват лидерът на “Хизбула” Хасан Насрала как се крие зад ливанско семейството, представлявано от съпруг, съпруга и син. Мъжът очевидно представлява Ливан, тъй като кедровото дърво е изобразено на ризата му.



Друга интересна листовка, разпространена на 24 юли, е може би една от малкото пълноцветни. Тя използва една стара поговорка, която предупреждава хората, че “убийствата на ливанския народ не могат да променят тяхната природа”. Светло зелената листовка изобразява Хасан като скорпион прекосяващ реката на гърба на една жаба, символично Ливан.


В същото време Израел успя да се прекъсне сателитни предавания на “Хизбула” по телевизионния канал “Ал-Манар, заменяйки сигнала с израелски предавания, които съобщават, че Израел са нападнали ракетните установки и командни центрове на Хизбула.

Израелските техници спират сигнала на националната ливанска телевизия и за 90 секунди го заменят с картина с мишена върху образа на Хасан Насрала, гледащ в земята. По време на излъчването на този спот се пускат и три звука от изстрели на пистолет, след което се казва “Твоя ден наближава, наближава, наближава.” Компютърно е модифициран гласа на Насрала по време на телевизионното затъмнение, който гласи: “Няма съмнение, че това са най-силните военновъздушни сили в района. И ние не можем да се изправим срещу тях.”



Излъчването завършва с кадри как израелските бомбардировачи поразяват цели в Ливан на фона на думите “Насрала знае истината на своя път, но той продължава да влачи Ливан към разрушение, като хвърля пясък в очите ви.”


На 3 август 2006 г., "Human Rights Watch” специално обвини Израел за военни престъпления. Цялата концепция на израелската тактика е да удрят цивилни цели с безразборно безсърдечие. Това може да бъде поставенo под въпрос от признанията на “Хизбула” - на 27 май, шейх Насрала публично заяви, че партизаните се крият сред цивилни лица: “Бойците на Хизбула живеят в своите къщите, в своите училища, в своите храмове, в своите области, в своите стопанства и своите техните фабрики. Вие не можете да ги унищожите по същия начин, както можете да унищожи цяла армия.”

Новините сред международните медии според някои източници са манипулирани. “Ню Йорк таймс” показва две снимки на мъж, на едната преди бомбардировка, а на другата лежащ мъртъв (преструвайки се) сред развалините. “Асошиейтед прес” показва снимка на ридаеща жена на 26 юли, която плаче пред разрушената си къща. На 5 август същата жена е заснета пред друг разрушен дом в сходна поза.

26 юли 2006 г.– ливанската жена плаче, че загубила дома си. Снимка: АП
5 август 2006 г. Отново снимка на АП, отново със същата жена, която пак е изгубила дома си.
В пресата се появяват десетки снимки на опожарени или унищожени сгради, на които има детски играчки, но в безупречно състояние. Няма и една прашинка по плюшените играчки, като всичко наоколо е почернено от взривовете. Тези снимки са направени от арабски фотографи с цел увеличаване на съчувствието към Хизбула и ливанския народ.


След едно от нападенията министър-председателя на арабската държава дава хиперболизирано изявление, че израелската армия е извършила “клане”, в което са убити 40 души. По-късно той е принуден да признае, че само един човек е загинал. Важен е факта, че при изказването му е чуто от целия народ на Ливан, който бива опечален и агресиран, докато извинението и истината достигат почти до никого.

Освен психологическа война от страна на израелската армия и правителството на Ливан “Хизбула” също използва тази пропагандна кампания. На 8 август радикалната организация раздава пакети и пари, предоставени от Иран за хората, чиито домове са били разбити от израелските бомбардировки. Тази кампания има за цел да затвърди подкрепата на “Хизбула” от шиитите в Иран. На лицата, чиито домове са били бомбардирани им се връчват 12 000 щатски долара в банкноти, увити в хартия.

Откъс от статия на “Ню Йорк Сън” допълва това твърдението, че психологическа война е водена не само от израелска страна: “Хизбула” има специална единица, която е специализирана в комуникацията и психологическата война. Това звено се занимава с телевизията “Ал-Манар” в утвърждаването на имиджа на “Хизбула”. В продължение на много години, те са силни, използвайки телевизията да се опитат да разрушат духа на войниците и населението на Израел. Така например те филмират терористичните си операции, след което излъчват по телевизията, внасяйки смут сред жителите на Израел, живеещи близо до границата с Ливан. “Хизбула” има специална група, която заснема операциите. За останалите техните операции обаче са “атентати”. Последната заплаха на Насрала, която отправя към Тел Авив е нефтохимическото съоръжение в Хайфа. Това е форма на психологическа война.”

Още в началото на бойните действия голяма роля изиграва психологическата война. В отговор на унизителните карикатури срещу шейха девет дена след започването на войната, на 20 юли 2006 г. директорът на бюрото на арабския телевизионен канал “Ал-Джазира” в Бейрут Хасан бин-Джидду взема обширно интервю от шейх Насрала. В него той разкрива причините на ливано-израелския конфликт, неговите цели, задачи и възможни последствия. Насрала поставя

акцент върху честта и достойнството на бойците от “Хизбула” и ливанския народ. Той с гордост говори за твърдостта на бойците от “Хизбула”, която въпреки израелските удари съхранява своята структура и боеспособност и опровергава твърденията на противниковата страна, че са нанесени съкрушителни загуби върху личния състав и въоръжението. Израелската армия признава яростта, силата и храбростта на бойците на “Хизбула” на предната линия.

Специално място в интервюто е отделено и на силата на духа на бежанците, които са над 1 млн. Те също поддържат съпротивата, което е потвърдено от множество социологически проучвания на общественото мнение.

Въпреки мащабните бойни действия на Израел духът на ливанския народ и бойците на “Хизбула” остават несъкрушим. Независимо от жертвите и разрушенията, в съзнанието на хората твърдо остават категории като “чест”, “достойнство”, “свобода”, “слава”, “гордост”, “съпротивление”, “освобождение”, “твърдост”, “приоритет на националните интереси”. Тази страна на израелско-ливанската война заслужава специално изследване, защото в асиметричните войни ролята на човешкия фактор нараства.

След прекратяването на огъня на 14 август Хизбула отпечатва и разпространява позиви сред населението с поздрави за Ливан и за "голямата победа", и благодари на гражданите за тяхното търпение по време на 34-дневната война с Израел.

Позив за “победата на “Хизбула”
Брошурите са раздадени на автомобили на юг по магистрала “Захрани”, която свързва южните градове Набатиях, Тир и Сидон. В част от брошурата пише: "Поздравления за голяма победа, с помощта на Бог, на муджахидините (свещените бойци) и вашето търпение." Листовката предупреждава читателите да не се докосват до никакви подозрителни предмети, които могат да бъдат невзривени боеприпаси. След подписване на примирието Хизбула продължава с листовките.




"Ройтерс" предава на 21 август, че бомбардировките в Южен Ливан от Израел са засегнали земеделски райони. Производителите в Кана няма да отидат в хълмовете и долините около селото им, поради опасност от невзривени бомби. Земеделците са били предупредени за “странни тела” –

изразът използван от ливанците за описването на бомби.

Според “Ройтерс” ООН изчислява, че може да има между 8000 и 9000 невзривени бомби в южната част. В същото време ООН разпределя на бежанците храни и помощи от първа необходимост. Детският фонд към Организацията на обединените нации печата 50 000 брошури за да има във всяка една опаковка листовка за съдържанието, с цел всичките помощни средства да бъдат оползотворени, а не помислени за поредния пакет с вражески листовки или бомби.

На 1 октомври 2006 г. израелската армия изоставя почти всички заети позиции и се изтегля. Така изпълнява обещаният в примирието.

По силата на приетата на 11 август 2006 г. Резолюция на ООН № 1701 военната операция завършва с прекратяване на огъня на 14 август 2006 г. След войната в Южен Ливан премиерът Олмерт обявява дипломатическа победа на Израел. И “Хизбула” и Израел се смятат за победители, като всяка от воюващите страни изтъква свои аргументи.

“Хизбула” смята, че Израел е изгубил войната и изтъква следните аргументи: започвайки войната, Израел си поставя две основни задачи – да освободи двамата пленени войници и да унищожи “Хизбула”. Резултатите са: войниците както преди остават в плен, а “Хизбула” е много по-силна и популярна, отколкото когато и да е. Навсякъде има жълти флагове на Партията на Бога и снимки на Насрала. Вече се говори за “HEZBOLLALAND”, защото “Хизбула” са навсякъде.

Насрала е новият герой не само за “Хизбула” и Ливан, а за всички араби. За първи път мирните граждани на Израел усещат на свой гръб какво е това бомбардировка над собствените им градове и територия. Израел нанася на Ливан много повече материални щети и са дадени далеч повече ливански жертви, но ракетите на “Хизбула” причиняват все пак материални щети, като по-важното е, че предизвикват страх у населението.

На 22 септември 2006 г. в Бейрут преминава внушително шествие с участието на шейх Насрала, посветено на символичната победа на Ливан над Израел. “Божествена победа!” – гласи текстът на стотици плакати с надписи на английски, арабски и френски език.

След примирието в Южен Ливан са разположени над 5000 миротворци на ООН и 10 000 ливански военнослужещи. Международните мироопазващи сили в Ливан са известни като Временни сили на ООН в Ливан (UNIFIL). Мандатът им е продължен до 31 август 2007 г.

Над 1 млн. ливански граждани стават бежанци. В резултат на израелските авиационни и артилерийски удари са разрушени хиляди жилищни домове и стотици обекти от инфраструктурата, чиято загуба възлиза на повече от 2 млрд. долара. На територията на Ливан остават над 1 млн. невзривени касетъчни бомби на израелската армия. Загубите на Израел са 157 души, от които 118 военнослужещи.
Библиография:

www.psywar.org

www.reuters.com

www.nysun.com

www.hrw.org



www.ap.org

www.rdsc.md.government.bg


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница