Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали съдържание: В. Труд 2 В. Труд 5

Фирми от групата на Трейс Груп Холд вече са реализирали обекти по реконструкция на водоснабдителната мрежа в Стара Загора, Добрич, Казанлък.

През 2003 г. Пи Ес Ай АД завърши изграждането на водопровод и канализация при свлачища в курортен комплекс Чайка, район Кабакум, спирка Хоризонт и спирка Писател на пътя Варна - Златни пясъци.


02.06.2008 г., с. 19
Мото-Пфое с нов комплекс в Пазарджик
Мото-Пфое отвори най-новия продажбено-сервизен комплекс в Пазарджик - 16-и за компанията. Близо 1 млн. лв. ще бъдат инвестирани в комплекса, като до този момент са реализирани общо 700 хил. лв. Инвеститор е официалният дилър на Мото-Пфое за Пазарджик - Еврокар ООД. Той е с обща площ 9500 кв.м и е проектиран по последните стандарти на Ford за външно и вътрешно брандиране. За изложбените автомобили в шоурума са предвидени общо 8 места, а в обособения Транзит център, разположен на площ от 800 кв.м, ще са изложени всички модели от лекотоварната гама на Ford. Комплексът разполага с общо 77 паркоместа.


02.06.2008 г., с. 25
Интервю: Марко Монтеки, председател на Италианската търговска камара у нас
Около енергийните ресурси ще има повече икономика, по-малко политика
Италианските инвеститори се насочват към промишлеността, енергетиката и недвижимите имоти
Светлана Желева, szheleva@pari.bg

Господин Монтеки, как оценявате търговския об­­­мен между България и Италия, който миналата година е достигнал 3 млрд. EUR?

- Това е много добре, но би могло да има още по-голямо развитие, защото областите, където имаме общи интереси, са много. Сигурен съм, че новият италиански посланик Стефано Бенацо, чийто висок професионализъм ни е добре известен, ще даде нов тласък на двустранните отношения, отговарящ на очакванията и на потенциала на бизнес средите в Италия и България.
В кои области е насочен интересът на италианските инвеститори?

- Ще посоча само някои области въз основа на моя опит като председател на Италианската търговска камара в България: промишлеността, енергетиката, възобновяемите енергийни източници, недвижимите имоти. Има италиански малки и средни предприятия, развиващи дейност в над 30 сектора в България, сред които са текстилната, химическата и обувната промишленост, селското стопанство.

- Малките фирми в нашите две страни са гръбнакът на икономиката. Сякаш обръщаме прекалено голямо внимание на големите компании. Те, разбира се, са много важни, но не бива да се подценява ролята на малките и средните италиански фирми, действащи в България. Много от тези фирми носят печалба за страната. В последните години се създадоха доста смесени дружества, които донесоха забележителни резултати за България както в технологичен аспект и в обмяната на опит, така и в областта на обучението и развитието на персонала.

- Мисля, че малките и средните предприятия показаха, че полагат големи усилия, но те имат нужда от помощ. Българското Министерство на икономиката и енергетиката подкрепя активно инициативите на чуждите инвеститори и на българските фирми, които желаят да сътрудничат с външни партньори. Наблюдава се и стремеж в политическите среди в страната да подпомогнат този процес.

Българските фирми в чужбина, както и чуждите фирми в България имат нужда от подкрепа. Изключително важно е в България да се развива още повече пазарът на недвижимите имоти, но и да се подобри качеството на услугите и да се увеличи производството, за да стане страната по-независима и конкурентоспособна.
Добре ли се чувстват италианските компании в България?

- Що се отнася до италианските фирми в България, следва да се подчертае, че остават още доста трудности, особено по отношение на възобновяемите енергийни източници. В България се прилагат европейските нормативи в тази област, но все още не е ясно, че производството на енергия от възобновяеми енергийни източници е политически, а не икономически въпрос. Разбира се, този въпрос с времето ще се превърне и в икономически, но определено това ще се случи в полза на възобновяемите източници. Постигането на европейските стандарти е трудно и държавите трябва да са готови в началото да понесат произхождащите от това финансови тежести. От значение е, че те са временни, а целта им в крайна сметка е да подобрят качеството на живот.

От особен интерес за нас е и туризмът, който трябва да се развие още повече. Малко хора познават България като туристическа дестинация. Казвам го като италианец, в чиято родина са съсредоточени 2/3 от културното и историческото наследство на света. Развитието на туризма в България трябва да се насърчава и конкретна подкрепа може да дойде от италианските туроператори и от европейските туристически панаири.

В Милано всяка година се провежда Италианска борса на туризма с хиляди посетители от бранша, които се интересуват и от нови туристически пазари. Агенцията по туризма би трябвало не само да сключва споразумения с министерствата от други държави, но и да обръща повече внимание на туроператорите, които са в пряк контакт с потребителите. Нужни са допълнителни стимули. В Италия имаме многобройни организации на национално и местно ниво, които подпомагат развитието на туризма и представянето на страната по света. Всеки италианец в чужбина рекламира Италия и красотата на туристическите ни дестинации. Същото трябва да се направи и тук.

- Според българското законодателство ние сме частно сдружение, а според италианското се финансираме от италианското правителство и сме признати от италианския закон. Това ни дава възможност да сме много гъвкави, да организираме непрекъснато прояви, на които представяме италиански фирми в България, както и подобаващо представяне на България в Италия.

Преди дни завърши Третата регионална среща на италианските търговски камари в чужбина от Европа. В София взеха участие делегации от 27-те италиански търговски камари в Европа, депутати от италианския парламент, председателят на Асоциацията на камарите в чужбина сенатор Едуардо Поластри, новият италиански посланик в София Стефано Бенацо, Маурицио Ачини от представителството на банка BNP Paribas, Анселмо Капороси, дирекция за развитието на област Лацио, представители на италианското министерство за международната търговия, на италианския институт за чуждестранна търговия.

Със сигурност ще се проведат семинари за структурните фондове, ще участваме на панаира в Пловдив. Тази година Италия ще бъде страна партньор на панаира и ще дойдат още много италиански фирми.

- Много обичам България. Откакто съм тук от 1997 г., получих много удовлетворения в личен и в професионален план. Запознах се с чудесни хора, имам доста приятели, които винаги са ми помагали. Развиваме твърде разнообразни дейности, но най-много се гордея с нашето двуезично списание Куриер Италия - България. Капулетите за мен са представени от съпругата ми, която е българка и с чиито големи амбиции се сблъсквам, както по традиция се сблъскват Монтеки и Капулети. С нея създадохме Монтеки Груп, която обединява различни фирми - от енергийния сектор до консултантската дейност. Тя от своя страна се занимава с недвижими имоти, като се стреми да наложи енергийната ефективност в строителството, реализирайки два проекта, единият от които е „Каза Италия”, чиято цел е да се заздравят и обогатят добрите традиции между нашите две страни.

Най-голямото предизвикателство, пред което в момента сме изправени, е свързано с един значителен проект в областта на биогоривата и енергетиката. Предстои да го реализираме в миноритарно участие съвместно с други двама инвеститори - българската фирма Eco Bio Fuels Industry и италианската Merloni Progetti. Успяхме да получим подкрепата на държавните институции и сега се опитваме да убедим държавните агенции да се ускори процесът по реализиране на проекта, който е локализиран в регион с висока безработица - Видин, и предвижда разкриването на около 2000 нови работни места.
Инвестиции

Италия е един от основните търговски партньори на България и през 2007 г. е на първо място по стокообмен със страната.

Годишният растеж на стокообмена е 14%, като миналата година е достигнал 3 млрд. EUR. От 1996 до 2007 г. обемът на инвестиции надхвърля 1 млрд. EUR.

Италия е на пето място по преки инвестиции в страната. За 2007 г. инвестициите достигат 132.2 млн. ЕUR. Най-големите италиански инвеститори в България в момента са компаниите УниКредит, Мирольо, Италчементи, Енел, Сафил и Тодини.

Марко Монтеки е 46-годишен, роден в Рим, Италия.

Първата фирма на италианския предприемач у нас е Магемо ЕООД, учредена през 1998 г. Амбицията му е да сближи предприемачите от Италия и България и да привлече италиански инвеститори у нас.

Основава и издава от 10 години ежемесечното дву­езично списание Куриер Италия -България, собственик и управител на издателска къща Монтеки Едиторе и на туристическа агенция Ню Травълс Ейджънси.

Монтеки е основател и председател на Италианската търговска камара в България, член на Българската търговско-промишлена палата, на Ротари клуб Интернешънъл, на Европейски клуб София.

През 2006 г. той основава и Монтеки Груп АД, която обединява 4 фирми.

Орденът на тамплиерите у нас ще построи луксозен комплекс за възрастни хора в района на черноморското село Вранино. Вече имаме проект за комплекса и обучен персонал, който да помага на възрастните хора, каза за „Новинар” приорът за България Румен Ралчев. Сградите ще бъдат разположени на площ от 10 000 кв. м и ще включват басейни, фитнес и медицински център.

Очаква се до края на годината да бъде уредено и финансирането на проекта, за да може да бъде изграден комплексът. Вчера тамплиерите направиха дарение на 360 тома литература за училищата в столичния район „Подуяне”. По случай празника на района и Деня на детето учениците получиха енциклопедии на английски език, посветени на различни теми като динозаврите, египетските пирамиди и Космоса. Така ще предизвикаме интерес у децата и желание да продължат да търсят знания, смятат тамплиерите. Преди дни те направиха и друго дарение. С тяхна помощ четирима абитуриенти в затруднено социално положение получиха куверти и официални тоалети за баловете си.


02.06.2008 г., с. 12
Пътят към запустението
В околностите на Враца има шест манастира – три от тях пустеят
Йордан Манчев

Сякаш за да оправдае името си, манастирът "Св. Иван Пусти" пустее. Снимка автора

Черквата на манастира в Долна Бешовица е варварски поругана от иманяри Снимка автора

Долнобешовишкият манастир „Св. Архангел Михаил”, основан през ХІІ в., е изоставен, разграбен и разрушен. Снимка автора

Православните манастири в България имат различна съдба – също като хората. Някои от тях запазиха миналото си величие дори в годините, когато думата „вяра” бе лишена от същностния си религиозен смисъл. Това се случваше къде с намесата на „Балкантурист”, къде с благословията на тоталитарната държава. Но докато Рилският и Троянският манастир съхраниха спомена за славното си минало, стотици монашески обиталища тихо и тъжно си отиваха заедно с времето. Така се случи и с тези някогашни огнища на духовността край Враца. Това са шест манастира, от които четири са обявени за паметници на културата. Същевременно половината от тях вече пустеят. За два от тях ще ви разкажем сега.

Съдбата на един от най-малките манастири във Врачанската епархия “Св. Иван Пусти” бележи най-много исторически превратности и загадки. Въпреки нееднократното му запустяване потокът от поклонници през годините там никога не е спирал. И зиме, и лете той е бил и е обект за посещение на стотици вярващи и туристи. Интересът към него е особено силен по време на големите християнски празници - зимен и летен Ивановден, Спасовден и Успение Богородично. Тогава стотици изкачват стръмната пътека, за да отдадат почит на патрона на светата обител св. Иван Пустинножител.

В момента сякаш за да оправдае името си, манастирът отново пустее и се намира в изключително лошо състояние. От оскъдните данни и сведения, запазени в годините, са известни три опита за възстановяването му, правени преди Освобождението от 1878 г. И трите завършват с все същото му загадъчно изоставяне. Последният известен опит за издигането му сред руините е отпреди половин век. Доказателство за това е запазената напрестолна плоча, която е пренесена от тогавашния му игумен, йеромонах Митрофан, в Мътнишкия манастир, намиращ се на три километра от „Св. Иван Пусти” през 1898 г. Заедно с нея той е пренесъл там и всичките църковни утвари.

За така печалната съдба на това някога оживено обиталище в по-ново време вероятно не малко влияние е оказала и разрушителната дейност на иманярите. Дори и през 30-те години на ХХ век те продължават да търсят там съкровищата на цар Иван Шишман, които според преданията възлизат на шест товара имане. Според други легенди там наблизо била монетарницата (тарпаната) на последния български цар. Тези вълнуващи предания за беда превръщат манастира в притегателен център за поколения иманяри. Те пък нанасят непоправими щети на уникалните му стенописи.

Хубавото е, че този паметник на културата с категория местно значение, обявен за такъв в далечната 1973 г. по предложение на Националния институт по паметниците на културата, вече се реставрира. По инициатива на областния управител на Враца д-р Антонио Георгиев преди година Министерството на финансите отпусна 500 000 лв. за цялостната реставрация на манастирския комплекс. Лично д-р Георгиев заяви, че до 28 август тази година, когато е и празникът на манастира, в него ще бъдат завършени изцяло нова столова (магерница) за бъдещите монаси и гости на манастира, както и жилищни сгради.

И за да звучи историята наистина по български, трябва да кажем, че докато регионално значимият св. Иван Пусти се реставрира, то друга светиня във Врачанско, този път от национално значение, се руши и нито една институция не прави нищо да спре тази разруха. Долнобешовишкият манастир „Св. Архангел Михаил” е основан през ХІІ в., възобновен е през ХVІІ в., а в момента е изоставен и разграбен. Манастирският комплекс се състои от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, варварски поругана от иманяри и заобиколена от рухнали жилищни сгради. През периода 1843-1845 г. в манастира е работил Захари Зограф, оставяйки ценни художествени произведения.

Иконописите по стените са единствените икони на светите братя св. св. Кирил и Методий от този тип. Няма такива други в България. Внимателният поглед открива в двора на манастира останки от съоръжения, които са довеждали вода за жилищната постройка на манастира - нещо като вада, облицована с каменни плочи. В манастирския двор самотно мълчи красива каменна чешма.

Наистина сега е пресилено да наричаме тази купчина камъни, изгнили дъски и остатъци от мазилка манастир. Но за тази покъртителна гледка отговорност носят както църквата и в частност Врачанската митрополия, която е собственик на манастира, така и държавата в лицето на Министерството на културата, под чиято егида би трябвало да се намират както този манастир, така и „Св. Иван Пусти”.

И понеже говорим за вяра и религия, тук се появява и един ангел-спасител в лицето на Петър Цветков, основател на „Сдружение Долна Бешовица – 2007”. Той е човекът, поел ролята на държавата и църквата, за да възстанови тази светиня. Петър Цветков разказва, че до 1980 година манастирът е бил обитаван и поддържан от последната му игуменка - Параскева. След това е изоставен и превърнат в свинеферма. Дори и сега на първия етаж от жилищните сгради се виждат останки от оборска тор, а в църквата редом със стенописи от 16 в. са се въргаляли прасета.

Петър Цветков е подготвил проект за възстановяването на тази светиня, озаглавен „Пътят към храма”. Той е одобрен от съответните органи и вече повече от година очаква финансиране. Като стана дума за път към храма, той наистина е в много лошо състояние. С настъпването на есенния сезон десетки тежки камиони извозват дървесина, дълбаят дълбоки коловози и преминаването на лека кола е почти невъзможно.

Тази кратка и тъжна разходка из православното минало на Врачанския край за пореден път напомня, че институциите, които са най-отговорни и заинтересувани от възстановяването на светите места, нямат сила и желание да поемат своята отговорност. Изглежда, спасението на тези огнища на духовността е в ръцете на обикновените хора, които ще възстановят пътя на запустението. Защото всяка църква всъщност се състои от хората, които я търсят и влизат в нея.


01.06.2008 г., с. 3
ДАНС проверява кандидати на пътния фонд
ТОНИ АНДРЕЕВА

Трима - четирима са оглежданите кандидати да оглавят фонд „Републиканска пътна инфраструктура", съобщи премиерът Сергей Станишев в Симитли вчера. „Всички са сериозни хора, но трябва да бъдат проучени и по линия на ДАНС", каза още той. „Няма как да знаем всички детайли от живота на всеки човек, затова се налага такова проуч­ване", допълни Станишев.

Премиерът напомни, че пътният фонд ще бъде пре­структуриран, ще е към Министерския съвет и лично той и вицепремиерът Меглена Плугчиева ще упражняват кон­трола върху него. Освен това ще бъде поканен експерт от европейска държава, който да следи пряко работата на фонда.

В Симитли Станишев откри дневен център за възрастни хора, където 34 пенсионери всеки ден ще се занимават и общуват помежду си заедно с 12 служители и социални работници.

Той съобщи още, че вече е решен проблемът с присти­гането на допълнителни работници на фирма „Мапа ченгиз", която строи магистрала „Люлин". 20-километровата отсечка ще реши проблема със задръстването и трафика на изхода от София за Перник, Благоевград и Гърция.

След срещите в Симитли и рафтинг приключението си Станишев научи повече и за чорапеното производство. Той обиколи всички зали на цеха на гръцката фирма за бельо и чорапи „Еврокомерс" край Сандански и проучи нови ли са машините И как се опъват чорапите на специал­ни преси.

„Това не е ли ниско за Сандански? Чувал съм, че тук се вземат по-високи заплати", коментира той. След това обаче остана приятно изненадан, че шефът на фирмата осигурява 750-те си работници върху пълния размер на заплатата.

„Работим по 8 часа на ден, днес специално дойдохме в почивния ден заради вас, никой не ни накарал насила", каза му пък 25-годишната Стефания. Колежката й Сне­жана Джавалекова пък го разпита защо не се приеме по-голям размер на минималната работна заплата, защо е трябвало да даде 3500 лв. за операция, като си плаща здравните вноски, и кога министър Масларова ще отмени точките за пенсия. Станишев подари червена роза на работничка в гладачния цех.

След това премиерът се разходи по главната улица на Сандански и завинти последните 4 болтчета на една от 15-те платформи за улеснение на инвалиди и майки с детски колички. Той помоли младата майка на З-месечно бебе Снежана да изпробва придобивката.

По-тревожни обаче се оказаха проблемите с частични­те избори в Сандански следващата неделя. Премиерът говорил по телефона с вътрешния министър Михаил Миков, защото получил информация, че

се подготвя купуваното на гласове

„Разбрах, че цената е стигнала 70 - 80 лв. на глас", каза той. Премиерът поискал масирано присъствие на по­лицаи. „Отправям предупреждение към всички, които планират такова купуване на гласове. Моята партия никога не го е правила. Държавата трябва да вземе мерки", отсече соцлидерът.

Стръвница ужаси девинското с. Гьоврен, след като уби 3 жребчета и кобила в района на изоставеното се­ло Чамла, където местните оставят на паша конете си.

Преди години хранеха мечките напролет с марма­лад и не нападаха толкова, а сега се въртят край кошари­те ни, негодуват селяните.

за 40 млн. евро, стана ясно по време на тест драйв на порт в Созопол. Новото яхтено пристанище ще бъде в стария град на Несебър върху 7 дка терен на "Черноморски риболов" АД. Тече конкурс за изпълнител на проекта.

Някои от заловените при акция на ДАНС руски граждани от чеченски произход са известни във Варна от години.

Носи им се страховитата слава на брутални и безкомпромисни лихвари. Местният ъндърграунд също избягвал контакти с тях, твърдят запознати.

Иначе всеки един от петимата -Руслан Гапаев, Андрей и Влади­мир Бронникови, Дмитрий Курилович и Умар Ирапханов, имат и легален бизнес в страната. Всич­ки без Умар имат дялове като собственици в различни фирми. Умар пък участва в управлението на търговска къща "Габис".

Соченият като бос на групата Руслан Гапаев държи по една че­твърт от собствеността на две фирми - РААС и "Избор". Първата е регистрирана в София, другата в Сливен и се занимават с търго­вия.

Във втората фирма дял като собственик има и друг от задър­жаните - Дмитрий Курилович.

Самият Гапаев не се е подвиза­вал много в морската столица. За разлика от него обаче Андрей Бронников беше осъден на 15 ме­сеца затвор за убийството на биз­несмена Венцислав Савчев през 2000 година. Черния Венци, как­то беше известен в града, беше собственик на няколко бензино­станции и газостанции в морския град.

Убиецът и жертвата били на една маса в заведение, но се скара­ли. При скандала руснакът изва­дил нож и

Няколко часа по-късно той почи­на на операционната маса. Съдът прие, че в случая става въпрос за самозащита, и затова му даде толкова малка присъда. Запоз­нати обаче бяха категорични, че скандалът бил само повод, защо­то Венци бил затънал в дългове. Негови приятели твърдяха, че той бил замесен с руски групи­ровки. Убиецът Бронников не влезе в затвора, защото се оказа, че предварителният му арест е бил точно колокото присъдата му.

В момента той участва като собственик с 34% в "Руско-български алианс", който се занимава с търговия на едро с алкохол. 25% от собствеността на фирма "Михаил" ООД също са на Брон­ников. Брат му Владимир държи още 25% от собствеността й.

Владимир Бронников има участие като собственик и във фирма "Интертрансгруп", която се упра­влява от Руслан Гапаев. С по 7 процента като съсобственици в нея са и другите трима от бандата - Андрей Бронников, Дмитрий Ку­рилович и Умар Ипраханов. фирмата