Тема: строителство, строителен контрол

Пазарната стойност на материалните активи на “Кремиковци” АД към 1 септември т. г. е 837 244 000 лв. Тук влиза всичко онова, което комбинатът притежава - земя, сгради, съоръжения и др.

В същото време дълговете на комбината са около 2 млрд. лв. Това означава, че при разпродажба на активите една малка част от кредиторите ще бъдат удовлетворени.

Оценката е извършена от “Консултантска къща Амрита” ООД. Тя е определила и ликвидационна стойност на комбината в размер на 662 708 000 лв.

Тези оценки са един ориентир, обясни синдикът на “Кремиковци” Цветан Банков. Ако утре комбинатът бъде предложен за продан на търг, наддаването ще започне от тази сума. Ако няма кандидати, на втория търг ще се отиде с 20 на сто надолу в цената.

До момента 57 кредитори, между които БДЖ, НЕК и “Булгаргаз”, са заявили желание да получат акции от “Кремиковци” срещу дълговете си.

Общо заявените вземания са за 1,5 млрд. лв., а само на НЕК и “Булгаргаз” са за 250 млн. лв.

Тепърва обаче вещи лица ще направят оценка на всяко вземане, т. е. колко акции по номинал се падат на всеки при вдигането на капитала на дружеството. Срокът, в който вещите лица трябва да приключат, е един месец. Списъкът с капитализираните вземания ще бъде приложен към плана за оздравяване и ще се насрочи събрание на кредиторите. Очаква се то да бъде през октомври. Тогава ще бъде ясно какво очаква “Кремиковци” - осребряване на активите или оздравяване.

Длъжникът е глобен с 48 000 лв. и е предаден на прокуратурата.

От ревизиите на притежателите на скъпи автомобили пък станало ясно, че две физически лица са дали на собствените си фирми, които са на загуба, по около 300 000 лв., за да си купят “Бентли”. Друг е оправдал луксозната си покупка със заеми от 42 физически лица.

Управител на софийска фирма пък продал на себе си фирмени имоти за над 200 000 лв., за да не ги реализират на търг. Сделката обаче е обявена за недействителна от съда, заявиха от местната НАП.

Новите жилищни сгради са 679, което е увеличение от 24,1% спрямо първото тримесечие на годината. В сравнение със същия пе­риод за миналата година броят на новопостроените сгради е нараснал с 6,9%, а на жилищата в тях - с 30,2%.

Варненска област държи първенството по най-голям брой нови жилищни сгради -157 блока с 1204 апарта­мента в тях. Следват Бургас със 134 сгради, Пловдив с 43. В София са се появили най-малко нови жилищни обекти - само 35. Жилищната площ е 258 хил. кв. м, което е увеличе­ние с 12,2% в сравнение с второто тримесечие на ми­налата година.


04.09.2009 г., с. 10
ПРЕЗ КЛЮЧАЛКАТА
Елвис Иванов - шеф на Пътна полиция в ОДП - Монтана:

- Пътищата в ре­гиона също са при­чина за тежки ка­тастрофи! В учас­тъците, които бя­ха в лошо състоя­ние, целите в дуп­ки, нямаше ката­строфи. Като ги ремонтираха - на тях почти всеки ден стават инци­денти!

В царевската община за­седава кризисен щаб. От Бургас е довтасал адвокатът на Петко Арнаудов Евгений Мосинов. Той е член на град­ското ръководство на БСП и представляваше общината в делото срещу парк Стран­джа, водено заедно със софийската фирма „Краш 2000", построила вакан­ционно селище върху защи­тената територия край Варвара (...) Сега известният партиен адвокат умува как да спаси репутацията на кмета, изпод чието седали­ще се изплъзваше ново Audi А6 Quattro, купено с общин­ски пари в разгара на криза­та (...) В крайна сметка кри­зисният щаб изплю решение за кризисен пиар:

„...Действието на догово­ра за закупуване на нов слу­жебен автомобил ще бъде прекратено и парите ще бъ­дат пренасочени за ремонти в детските градини..." Само че тактическият анонс не хвана дикиш. Кметове от близки и далечни общини

вече бяха надали глас в за­щита на скъпата кола на ко­легата си. (...) Така се офор­миха следните представи за : идеалната кметска кола: но­ва, надеждна, удобна, с вну­шителен вид и... бърза.

Въпросът ми е: колко бър­зо искате да се возите, гос­пода градоначалници?
В България ограниченията са 50/90/130 км/ч и тези скорости са далеч под възможностите на всяка кола с дви­гател 130 конски сили. Кметската кола не е МПС със специален режим на дви­жение, за да нарушава огра­ниченията.

„Бързаците" също допри­насят България да е на второ място в Европа по смъртност на пътя. Нека поне хората във властта да не дават лош пример. Решението, което предлагам, е следното: със закон да се въведат ограни­чения срещу бързите и без­очливи властници. Автомо­билите, закупени о обществени средства, да са с мак­симум 130 конски сили и да замърсяват с не повече от 130 грама СО2 на км.

Хем разумно, хем иконо­мично, хем екологично.
Снимка на две колони - Подобно „Ауди" се опита да си купи кметът на Царево Петко Арнаудов с общински пари, но след скандал се отказа.


04.09.2009 г., с. 10-11
Десислава ТАНЕВА, председател на Комисията по земеделие и гори в НС, пред Румяна Пенкова

Държавата не може да воюва с бизнеса!
Длъжни сме да защитим пред Брюксел националните си интереси
- Г-жо Танева, защо поправката на горския закон предизвика толкова силен “челен удар” между комисията, министерството и премиера Борисов?

-В комисията имаше различни дебати и коментари, но нямаше разминаване по основната теза - че трябва да се наложи мораториум върху промяната на предназначението на горите, придобити чрез заменки. Очевидно е, че не сме били разбрани правилно. Но недоразуменията се изчистиха и вчера предложението ни бе подкрепено.

- 21 юли за вас не беше обикновен ден. Как се почувствахте тогава?

- На 21 юли?!

- Не помните ли какво се случи тогава?

- Не, честно, не мога...

- На 21 юли на среща с фермери Бойко Борисов ви обяви за министър на земеделието, а Мирослав Найденов - за шеф на комисията. Няколко часа по-късно ролите се размениха. Кое наложи рокадата?

- Ааа, мислех, че темата е вече в миналото. Вижте, аз наистина съм минала през много перипетии. От провинцията съм, но гилдията ме познава много добре и ме разбира като ниво на компетенция. Винаги съм била откровена с тях. В политиката съм отскоро, в партия ГЕРБ съм по убеждение, не е едностранно решение, нито емоция. Имам дълъг опит в аграрната практика. Вярвайте, че да произвеждаш, когато не си субсидиран, когато не си под политически чадър, когато се бориш да оцеляваш, тогава защитаваш теза и отстояваш позиция, без да се съобразяваш, че ще станеш неприятен.

- Но вече сте в други условия?

- Да. За съжаление, когато съм вече в тъй наречената политика, това ми звучи толкова тривиално. Защото аз не искам да се променям като човек. Искам да си запазя политическата лоялност и да я отстоявам. Но като принципи искам да си остана същата. Не смятам, че няма да казвам истината. Но в политическия или да го наречем в обществения живот трябва да се обясняват позициите повече и по-пространно, защото понякога са непопулярни. Това е особеното сега. Ще бъда откровена с вас, че сега не се чувствам съвсем комфортно.

- Борисов каза, че сте екип с министър Найденов?

- Разбира се, че сме екип... Е, в процес на синхронизация сме...

- Кой и по какъв начин ви внуши да се откажете от министерския пост?

- Това бе лично мое решение и убеждение. След такава медийна полемика за конфликт на интереси...

- Свързаха ви с кръга “Капитал”, говореше се, че “Мел инвест” и кметът на Сливен Лечков са платили 3 млн. евро на ГЕРБ, за да станете министър и какво ли още не.

- Категорично опровергавам тези твърдения! Нямам никаква връзка с “Капитал”, групата на Иво Прокопиев е купила на фондовата борса пакет акции от фонда за земеделска земя на “Мел инвест”. А на борсата всеки купува. Това е всичко. Влизайки в ГЕРБ, никога не съм си помисляла, че трябва да получа реализация с кариера в администрацията. Затова сега не знам как да го обясня на хората. От 2002 г. се познавам с кмета на Сливен г-н Лечков, той ме запозна с г-н Борисов. Но аз не съм тръгнала от това да правя кариера. Няма защо да се търси под вола теле.

- Запознати ли сте със скандалите в САПАРД?

- Да, имам мое виждане и то е, че трябва да бъдем обективни. Аз отлично знам какво означава през 2002-2005 г. да се правят инвестиции и нови предприятия, затова не мога да повярвам на това, което става в САПАРД! Трябва да разберем най-после, че сме длъжни да защитаваме националния си интерес. И националния си капитал. Не ми се иска да вярвам, че може да допускаме положение, при което, за да оцелява, българският бизнес трябва да се бори срещу собствената си държава! В началото на САПАРД може и да е имало някакви пропуски или дори нарушения. Но трябва да е ясно точно какви са и за кого се отнасят. Никой човек - дори да е елементарно правно грамотен, не може да се съгласи, че ще дойде някой отнякъде, който и какъвто и да е той, и ще каже, че преди 10 г. си сгрешил. И затова днес си престъпник - и то обвинен за нещо, което не е съществувало тогава като условие. Не е нормално да се отчита от ЕК или от ОЛАФ, че едва ли не целият хранителен сектор са измамници. Аз категорично не приемам това. Не бива повече да се впускаме в празно говорене, от което страдат бенефициентите на европрограмите.

- Как ще коментирате назначението на Калина Илиева за шеф на фонд “Земеделие”?

- Не знам, тя не е политическо лице... Решението е на комисията, която е гледала документите. Аз не съм участвала, но с каквото мога ще помогна на фонда. Изпълнителната власт обаче си носи отговорността.

- Вече обвиняват парламента в нормативна инфлация и нищоправене?

- По мое разбиране нормотворчеството и законодателството не трябва да вървят на всяка цена. Не смятайте, че през този месец ние от ГЕРБ сме се чувствали комфортно. Всички наши депутати са нови, сменя се властта. Донякъде разбирам и министрите - и те са били извън администрацията...

- В агроведомството има ли готови закони?

- Още не. Най-важното е нашето законодателство да не противоречи на европейското и да се създадат ясни и прости правила за работа.

- Вървят уволнения - кадруването в сектора с политически решения на ГЕРБ ли става?

- Министърът, който и да е той, е в правото си да си формира политически екип и администрация. От ГЕРБ е условието кадрите да са почтени професионалисти, които да работят в полза на държавата и обществото. В този смисъл за администрацията няма никакви политически решения, смените са виждания и решения на съответния министър.

- Еднолични решения - то намирисва на чистка?
- Не мога да дам обективно мнение... Но решенията са на министъра или на неговия екип. Убедена съм обаче, че всеки човек трябва да бъде оценен не политически, а по това как работи. Надявам се, че е така.

- Има ли земеделието антикризисна програма?

- Такава програма не сме приемали. Не знам да има.

- Министър Найденов призна, че няма пари за националните доплащания. Къде са агропарите от бюджет 2009?

- От министъра знам, че се прави всичко възможно, за да се осигурят тези пари. Става дума за около 159 млн. лева...

- Не, става дума за 377 млн. лв.: 151 млн. за преките плащания, 60 млн. за животновъдството плюс още 166 млн., обещани на зърнопроизводителите.

- За 211-те млн. лв. се прави всичко възможно, за да се изплатят. Партия ГЕРБ обяви земеделието за приоритетен отрасъл, но за един месец не може да стигнем старите страни членки.

- Зърнопроизводителите много ще ви се разсърдят. А и Найденов твърди, че не е изградена интервенционна агенция за изкупуване на зърното...

- Ама това е международен пазар! От тази интервенция не зависят цените на зърнения пазар у нас. Цената на интервенцията е много ниска - 101 евро на тон и то за качествени показатели, които са трудно постижими. Аз го обясних, не трябва да се спекулира с този въпрос. Единственото, което може да направим за подпомагане на есенната сеитба, е да осигурим навременно изплащане на преките субсидии на площ.

- Кога ще стане?

- Знам какъв тежък обществен въпрос е това и ако кажа нещо, рискувам да си навлека неприятности, защото наистина нямам сигурността кога точно може да стане. Все още няма виждане. Но знам, че може да почне от 16 октомври. И че при политическа воля на кабинета може да стане. Длъжни сме да предприемем максималните действия, за да го направим, дори и от фонд “Земеделие” да не са изцяло завършени проверките на заявленията, ортофотокартите и другите технически и административни дейности.
Портретна снимка на две колони


04.09.2009 г., с. 13
Измамен: Останах без дом, спя като куче под стълбището
Цветан Гемишев

“Взеха ми апартамента, продадоха го, не получих и стотинка. Останах да спя като куче под стълбищата. Още не мога да се свестя и да разбера как се случи всичко.” Това казва столичанина Чавдар Симеонов. 44-годишният мъж е ерген, родителите му са починали. От няколко години живеел сам в наследения апартамент от 75 кв. м в квартал “Борово”. Обичал да пийва и така лесно станал мишена на имотната мафия.

От месец и половина Чавдар Симеонов нощува във фоайето на приземния етаж във входа на блок 226. Леглото е един счупен фотьойл, застлан с чаршаф. От покъщнината му е останала само една масичка, няколко стола и портрета на покойната му майка. Багажът му е събран в два сака, оставени под масичката.

На осмия етаж в същия вход е апартаментът му, надлежно преминал през ръцете на няколко купувачи. Последните собственици вече завършват грандиозен ремонт и скоро ще се нанесат. Казват, че документите им са изрядни и са готови да се съдят с всеки, който претендира за имота.

Упоиха ме и нищо не помня!

Така Чавдар обяснява какво се е случило във фаталния за него 12 март т.г.

“Познавам бащата на арестуваната Антоанета Нотева, който живее в съседния блок 225. Те там имаха три апартамента, защото навремето теренът на блока е бил техен. Беше към края на зимата, когато Антоанета ме срещна и започна да ми обяснява за някакъв договор за прехвърляне с доглеждане, от който ще получавам доходи, докато съм жив. Аз деца нямам и си помислих, че така може да си осигуря старините. Един ден - аз тогава бях в отпуска, тя дойде с Никола Милушев, взеха ме от къщи и ме заведоха някъде, но къде е било - не помня. Дали е било кантора, дали е имало нотариус - не знам. Бях не като пиян, а като дрогиран. Единствено пред очите ми е още, че ми подаваха някакви документи и казваха: “Подписвай, подписвай... И тук подписвай.” Чак към 16 ч следобед дойдох на себе си. Веднага се обадих на Антоанета и я попитах: “Това да не беше договор за продажба?” А тя ми вика: “Каква продажба, бе? Нали се разбрахме, че е прехвърляне с доглеждане!” Пък то си е било чиста проба продажба. Някъде през април-май дойдоха някакви хора и почнаха да ме карат да се изнасям. Издържах някъде до юни-юли и оттогава спя във входа на блока. В апартамента ми почнаха ремонт, запознах се с новите собственици. Не обвинявам тях, а Антоанета и този Никола, които са взели парите. И аз не знам колко са получили - 20-30 хиляди евро”, смята Чавдар Симеонов.

На 15 юли с помощта на съсед измаменият мъж отишъл в Шесто столично РПУ, но оттам го препратили в Софийска районна прокуратура. Той подал жалба с входящ номер 39272 и оттогава никой не го е потърсил. Денем Чавдар ходи на работа в химическия цех на столична фирма за лекарства, вечер се прибира и спи във фоайето на блока.

Съседите: Някой да му помогне!

“Разбрахме, че са измамили Чавдар и му съчувстваме, но е нетърпимо да спи във входа. Целите стълбища миришат, не знаем вечерно време къде ходи до тоалетна”, казва съседка от бл. 226. Тя и някои от комшиите дали срок до 1 септември на бездомника да се изнесе, но се смилили да остане още няколко дни.

“Научихме, че мафиотите са арестувани. Не могат ли от полицията или от прокуратурата временно да настанят някъде излъганите като Чавдар”, питат се комшиите. И сами си отговарят: “Не дай Боже, да закъсаш толкова, че да се надяваш на помощ от държавата.”

“Имам малко спестени пари, уговорил съм се да наема една стая, чакам хазаинът да ми си обади”, успокоява комшиите Чавдар. Той се успокоява само с това, че има добра работа. Не е млад, но не е и възрастен и скоро ще успее да си стъпи на краката. От измамниците нищо не очаква да получи, дори да бъдат осъдени.

Антоанета измамила и родния си баща

“Няма как да плащам на адвокат и да водя дело. Разбрах, че Антоанета е измамила баща си, та за мен какво остава. Преди няколко дни роднините й си изнасяха багажа от блок 225 и я проклинаха. Няколко месеца плащали по 600 лева наем, за да живеят в собствения си дом. Доколкото знам, тя е действала с този Никола, който имал заложна къща. Отначало вземала от него по 10 000-20 000 лева заеми, като залагала жилищата, после започнали да търсят заедно такива като мен, за да може тя да си му връща дълговете с лихвите. За другите хора от групата нищо не знам”, казва Чавдар.

Според юристи най-вероятно през март мъжът - пиян или упоен, е бил воден от Антоанета Нотева и Никола Милушев в кантора при нотариус, пред когото сделката е била сключена. Иначе никой нотариус не би рискувал да остане без права или да бъде даден под съд, ако са му били занесени само документите за заверка в отсъствието на продавача.

Разследването по случая с Чавдар тече в момента, но Нотева и Милушев нямат обвинения за него. Засега те и останалите от седемчленната банда са подведени под отговорност само за подобна измама с жилище на възрастно семейство в квартал “Св. Троица”.

Петима от „великолеп­ната седморка", въртяла имотни далавери в столи­цата, да останат в след­ствения арест. Това раз­пореди вчера Софийският апелативен съд.

„Адвокат Илиева-Спасова не се е познавала пряко с останалите обви­няеми. Давала им е само служебни съвети като юрист. Тя и техническата й сътрудничка в кантората Игнатова са сериозни хо­ра. Моля да ги пуснете", призова магистратите ад­вокат Балабанов. Той раз­палено оспори тезата на обвинителите, че адвокат Илиева-Спасова е играла ролята на кукловод в из­мамна схема по прехвър­лянето на тристайно жилище в квартал „Света Троица". Според прокуро­ра по делото Чавдар Анге­лов именно юристката е дърпала конците на Катя Игнатова, Антоанета Но­тева, Борислав Петров, Никола Милушев, Симо Велчовски и Кирил Илиев. Вчера стана ясно, че Велчовски подробно е разказал през съдия за връзката между участни­ците в заверата. Апела­тивните магистрати пре­цениха, че няма доказа­телства Илиев да е участ­вал в аферата и го пуснаха с мярка „подписка". Като чу решението на маги­стратите, адвокат Илиева-Спасова помисли, че и тя ще излезе на свобода и бурно се зарадва. Но апе­лативните съдии попариха надеждата й.
Снимка на две колони - Една от най-изобретателните играчи в имотната далавера Антоанета Нотева старателно криеше физиономията си под бяла блуза вчера в съдебната зала.


04.09.2009 г., с. 14-15-16
Властта бавно навлиза в големите проблеми на армията
Евгени Генов

Всеки офицер знае какво е огнева подготовка на атаката. Преди войските да се вдигнат на щурм, започва да гърми артилерията по предните позиции на противника. По тях бие и авиацията. Всичко потъва в трясък, огън и дим...

Да не си помислите, че се готвим за война. Няма такова нещо. Когато властта в родния Пентагон се смени, настъпват битки. Новите управници тръгват на бой срещу завареното от предшествениците и за реализация на своите амбиции. Така е винаги.

Победите на бойното поле и на управленското поприще имат много допирателни. И в двата случая трябва подготовка, за да се изкове успехът. Изкуството обаче е кога да спре огънят за да не порази своите.

Щом приложим тези азбучни истини към ситуацията във военното министерство, ще разберем, че няма изненада във факта, че екипът на новия министър Николай Младенов стартира с ревизия на наследството, което приема. Това е нормално. Дори е задължително. И ето че не закъсняха първите залпове.

- браво на младия министър, че извади на показ срамната история с розовите беемвета. Нюансите на този нежен цвят, влязъл в най-мъжкото министерство, разкриват покъртителни истории. Като четеш оправданията, те избива на смях, но и на горчиви сълзи. Защото розовият етюд хвърли сянка върху една сурова професия, въпреки че тя няма нищо общо с него.

- браво на Младенов и за разкритията около военното НДК. Той първи каза, че за него не са хвърлени 20 млн. лв., а 32 млн. лв. Сега този “златен камък” му виси на шията и дано не го повлече “към дъното”, стига да преосмисли първоначалните си намерения.

- разбира се, че чиновниците от МО не трябва да се хранят на маси за по 1500 лв. и да им сервират от супници за по 3 бона, след като във войските толкова много неща недостигат. И тук Младенов е абсолютно прав. За такива глезотии не му е сега времето. Не че са порочни. Никой не иска администрацията в МО да се храни с дървени лъжици, но луксът би следвало да дойде, след като армията бъде осигурена от А до Я.

- право на Младенов е и да даде на прокурор сделки и договори, каквито прецени, на своите предшественици - от Николай Свинаров до Николай Цонев (например за имоти, за поточни линии, за забавления, ревизионни актове за липси от 8 млн. лв. - б. р.). Дали са незаконни, има ли в тях нещо гнило и трябва ли да се носи отговорност, ще кажат магистратите.

Може да се изброява още, но няма смисъл. Въобще фактите са компрометиращи, но едновременно с това - тъжни и комични. Канонадата е голяма, а медийният пушек - гъст. А това крие риск да се загуби ориентирът. Защото рано или късно димът ще се разсее и ще се озъбят безпощадните въпроси: какво трябва да се прави?

Първият е може би как да се повдигне сега авторитетът на войската, който се поизкриви в розово. Тези дни читатели ме питаха сериозно: настина ли генерали се возят в онези беемвета? Това си мислят хората, въпреки че родният войник няма нищо общо с тази история. Сега обяснявай, че нямаш сестра.

Но може би трябва да се обясни друго. Че армията не е оранжериен продукт, отделен с похлупак от обществото. Тя е такава, каквито сме ние. Не може да е друга.

Ако си спомняте, сегашното правителство взе решение рейнджърите ни в Кабул да охраняват най-външния периметър на летището в Кабул. Задачата е рискована. Бойците ще напуснат базите в покрайнините на афганистанската столица и ще заемат позиции около аеропорта. Зад тях са само планински чукари и зъбери, от чиито дупки като мишки изскачат талибани. И от височините доста удобно стрелят с китайски ракети, внос от Пакистан. Опасно е. Но войната не е балет и всяка армия се проверява в такива ситуации.

Стискаме палци бойците да се връщат у дома живи и здрави. Досега нямаме жертви в Афганистан.

Но трябва и да сме готови психически за лоша вест. Тогава всички ще забравят за розовите беемвета и ще питат кой прати момчетата там? Аргументите, че това е замислено от предишния кабинет, но не е взето решение заради изборите, няма да вървят. Знам как бивши министри са отклонявали подобно предложение на съюзниците с хитрост и отстъпки. С обещания, че ще дадем друго, а не жива сила.

Резонно е всеки министър да е настроен критично към предшественика си. Но авторитетът му няма да пострада, ако признае, че е заварил и нещо добро. Николай Цонев имаше най-кратък мандат - малко над година, от която два месеца се занимаваше с взрива в Челопечене и един беше болен.

На него се падна тежката участ да спре разпада в армията. През 2008 г. вакантните места в поделенията бяха 3000.

Всеки ден близо 10 души напускаха армията. Генщабът уволняваше по 200 на месец. Войнишката заплата бе по-малка от тази на шофьор на градска маршрутка.

Какъв е смисълът да имаме модерна техника, щом няма кой да я управлява - като самолетите “Спартан”. От съображения за конфиденциалност няма да споменавам колко плътни бойни батальона сме в състояние да извадим заради отлива на хора.

Какво направи Цонев? Вдигна парите на бойците двойно, построи безплатни общежития и забавачки за децата на армейците. Увеличи командировъчните на рейнджърите, особено в Афганистан, и те станаха средно 85 евро на ден. Така за една мисия боецът взема близо 15 000 евро, плюс заплата и половина у дома.

Постепенно бойците започнаха да пълнят казармите и за едно място вече кандидатстват по 5-6 души.

Акцентирам на проблема, защото е най-важният. Всичко друго губи смисъл, ако нямаме хора за армия. Нека не се заблуждаваме, никой вече не отива под знамето за идеали. Войникът не храни децата си с НАТО или с понятията дълг и чест. Той е наемник. Иска хладилникът му да е пълен. В този смисъл думите социална политика не бива да стряскат новия министър. Той трябва да реши дали ще я има в армията и с какво съдържание.

На първия си брифинг Николай Младенов даде заявка, че иска да управлява МО четири години. Отлично. От което следва изводът, че си поставя значими цели със значима и стратегическа, по-далечна визия. В този смисъл е неразбираемо желанието му още сега да променя новия закон за отбраната.

Та този закон действа едва от няколко месеца. Нека поработи, за да се видят кусурите му. (Старият закон беше преправян 52 пъти и на военните им бе писнало от промени.)

По-важно е да имаме и закон за резерва

Нашата армия е единствената професионална армия в НАТО без такъв документ. А необходимостта от резерв е направо очевадна. Помислете какво би станало, ако ни връхлети мащабно бедствие или авария. Войската ни е съсредоточена предимно в Пловдивското поле. В цяла Югозападна България имаме само един гарнизон - Благоевград. В Северозападна също - Враца. Какво би станало, ако там връхлети бедствие. При лоши условия вертолетите от Крумово не могат да прелетят Балкана.

Тежка задача го чака Младенов и ако реши да превъоръжава истински армията. За ВВС досега са похарчени 1,08 млрд. лв., без особен ефект. Необходимостта да имаме нов изтребител ще почука на вратата след 3 г. За пехотата освен мерцедеси не сме взели нищо друго. А й трябват нови огневи системи и бронирана техника.

Нужни са ни и нова военна доктрина и национална стратегия. Преди време един умен генерал ме попита: “Кой ни гарантира, че НАТО ще го има след 15-20г.? И какво правим ако го няма?” Ето на този въпрос трябва да отговори стратегията. И да формулира националният ни идеал. Защото той не може да е членство в политико-военен съюз. То е само средство за постигането му. В това отношение не е зле да се поучим от французите.

Всеки военен министър - като всеки пълководец, има своя битка, но на управленско равнище, в която трябва да се докаже. Може и да не е мащабна. Няма значение, но е решителна като тази при Ватерло. А тя се печели с по-малко реминисценции и с повече енергия за бъдещи градивни проекти.