Тема: строителство, строителен контрол

е загубата на „Юротанъл" - компанията, която извършва жп. превози в тунела под Ламанша, за 2010 г. През 2009 з. операторът имаше печалба от 7 млн. евро. Лошият резултат на „Юротанъл" е поради нараснали разходи за обслужване на дълговете, както и за изплатени обезщетения след пожара 8 тунела през 2008 г.

Жители на столич­ния квартал „Дружба" искат да се проведе местен референдум заради презастрояването в комплекса. Досега са се подписа­ли 2900 души, но от инициативния комитет се надяват да съберат и още. Получаваме масова подкрепа, заяви председателят на инициативния комитет Борис Цвет­ков, който е и секре­тар на дискусионниа клуб за социална и мастна политика и общински съветник. В началото на седмица­та ще внесем събрани­те подписи в СОС, допълни той. От ини­циативния комитет са категорични, че се предвижда двойно

уплътняване на сво­бодната територия в жк. „Дружба". Призо­ваваме всички общин­ски съветници да вземат решение за провеждане на рефе­рендум, настоя Цвет­ков.

Презастрояването води след себе си и редица проблеми като недостиг на места в детските градини. В момента в квартала не достигат 1200 места в забавачките, оплакаха се жителите на сто­личния район. От инициативния комитет настояват кварталът да се залеси и да се превърне в „зелен" комплекс. В цялостно проектираните и изградени жилищни комплекси „Дружба" 1 и 2 е извършена реституция и привати­зация на терени в съществуващи зелени площи, детски и спортни площадки, градинки и междублокови пространства, посочиха още гражда­ните. Според жителите на квартала, има реална опасност от построяването на над 40 нови блока в междублоковите простран­ства в двата комплек­са. Поне такива са идеите на предлагани­те промени на Под­робните устройствени планове.

Инициативата е първа по рода си в опита на граждани за спиране на строителс­твото в жилищни комплекси чрез референдум. Получената масова подкрепа и събраните хиляди подписи за свикване на референдум доказ­ват, че институциите не съгласуват с граж­даните устройството на територията и провеждат процедури­те формално и непроз­рачно за хората, заявиха инициаторите. Активистите за рефе­рендума се обръщат към депутатите в Народното събрание за промени в Закона за прякото участие на гражданите в държав­ната власт и местното самоуправление, както и в други нормативни актове, които да намалят изискванията за лични данни при подобни инициативи.


07.03.2011 г., с.3
Цачева иска нов пленарна зала
Необходимо да има но­ва пленарна зала за де­путатите, въпреки призи­вите от различни общест­вени организации парла­ментът да пести пари за­ради кризата.Това заяви председателят на НС Цецка Цачева по БНР вчера. По думите й народните зибраници са дали не един и два примера в по­сока на пестене, но тряб­ва да се създадат нормал­ни условия за работата. Кога и как ще излезе по-евтино на данъкоплатци­те - депутатите да имат две сгради, в една да за­седават, а в друга да са им кабинетите или да са на едно място, риторично попита тя. Цачева смя­та, че с малко средства би могло да се обособи зала за заседания на пар­ламента в сградата на бившия Партиен дом и та­ка да се обединят всички работни места. Тя обяви, че парламентът започва работа по финализиране на текстовете за Закона „Кушлев". Причините за промените са препоръки­те в докладите на ЕК и на Държавния департамент на САЩ, уточни Цачева. з


07.03.2011 г., с.7
Правителството дава на концесия карго зоната на летищата в Пловдив и Русе
Предлаганият срок на концесиите е 35 години
Правителството дава на концесия строителството на карго зоната на летище Пловдив и летище Русе. Решението е одобрено от Министерския съвет. Кон­цесията е за 35 години.

Преди година кабинетът даде зелена светлина и на концесиите за летищата в Русе, Горна Оряховица, Пловдив и карго терминала на летище София.

С отдаването на концеси­ята на карго зоната на лети­щето в Пловдив кабинетът има намерение да подобри и разшири техническата осигуреност на летището, така че да привлече лети­щен трафик, който да уве­личи преноса и обработката на товари.

Стари приоритети

Втората концесия пък цели да се възстанови дейност­та на летище Русе, става ясно от прессъобщението

на правителството. Възоб­новяването на дейността на летище Русе като граждан­ско летище за обществено ползване е един от приори­тетите на Министерство­то на транспорта, инфор­мационните технологии и съобщенията в областта на гражданското въздухо­плаване. То е залегнало в Стратегията за развитие на транспортната инфраструк­тура на Република България до 2015 г.

Три за щастие

Преди време областният управител на Русе Пламен Стоилов заяви, че 10 чужди фирми проявяват интерес към концесията на летището. Според него поради изчерпа­ния капацитет на летището в Букурещ много нискотариф-ни авиокомпании ще се пре­насочат към Русе. Това ще е третият опит за отдаване на концесия на бившата военна авиобаза край с. Щръклево.

Документите за пре­доставянето на кон­цесии от различните министерства вече ще бъдат качвани в сайтовете на ведомствата. Това гласят последните изменения в Правилника За прилагане на Закона за концесиите, които бяха одобрени от правител­ството.

* Всички заявления и пред­ложения за участие в кон­цесиите ще бъдат публич­но отваряни, гласят още промените.


07.03.2011 г., с.7
НАП въвежда софтуер, който посочва рискови фирми
Чрез него възстановяването на надвнесени данъци и осигуровки трябва да става по-бързо
Националната агенция за приходите ще внедри нов софтуер, който ще идентифицира фирмите и физическите лица, които е най-вероятно да укри­ят данъци. Софтуерното приложение „Информаци­онна система „Контрол" струва близо 3 млн. лв. и то ще се финансира с пари по Оперативна програма „Административен капа­цитет".

Срокът

данъчните посочват тър­говията на дребно и едро, туризма и строителството.

Ефекти

От НАП изтъкват, че по този начин ще се подобри процесът по подбор на фир­ми за ревизии и проверки, като усилията на админи­страцията ще се насочат приоритетно към некорект­ните към бюджета фирми и физически лица. От друга страна, за коректните пла­тци ще се намали админи­стративната тежест и ще се ускори възстановяването на надвнесени данъци и осигурителни вноски. Очаква се автоматизирането и намаляването на човешкия фактор при процесите по селекция и възлагане на ревизии и проверки да ограничат корупционния натиск. С ре­ализирането на проекта се предвижда и по-пълното използване на електрон­ната комуникация с клиен­тите на администрацията, както и въвеждането на размяна на документи по електронен път в хода на контролните производства. Основната цел на новия софтуер е да се повиши събираемостта на приходите и да се подобри обслужва­нето на клиентите.

Резултат

„Химимпорт" са финан­совите приходи на група­та, които имат близо 90% дял. Показателят в края на миналата година достига 5.37 млрд. лв., което е по­вишение от 4.8% на годиш­на база. Постъпленията в графата „Положителни разлики от промяна на ва­лутни курсове" са нарас­нали с 1.40% и през 2010 г. са 4.53 млрд. лв. Сериозен ръст бележат приходите от „Положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти". Повишението на показа­теля през 2010 г. е 77.6% до малко над 307 млн. лв. Спад бележат приходите от продажби, които се свиват с 1.2% на годишна база и в края на 2010 г. са 633.2 млн. лв.

Нетната печалба на „Химимпорт" през мина­лата година се е повиши­ла с 3.2%. Положителният финансов резултат достига 133.7 млн. лв., а година по-рано беше 129.5 млн. лв. Ръст бележи и печалбата от малцинствено участие. Показателят се увеличава с малко над 12% до 16.2 млн. лв.

Портфейл

нефт и газ", „Параходство БРП". В портфейла на „Химимпорт" са и пенси­онните компании „ЦКБ Сила" и „Съгласие".

При последната сделка с книжата на „Химимпорт" капитализацията на обик­новените акции се понижи с 1.8%. В общо 39 сделки бяха прехвърлени 15 055 лота, а цената на затваряне се сви до 3.50 лв. за ак­ция. Привилегированите книжа заличиха 2.65% от стойността си и затвориха на нива 3.52 лв. за акция. В 4 сделки 2180 привиле­гировани акции смениха собственика си.


07.03.2011 г., с.19
Сивият бизнес процъфтява най-силно в строителството
Типичните сиви практики в България са плащане под масата, укриване на печалби и данъци, нагласени конкурси при обществените поръчки, източване на ДДС
В. "Пари" започва рубрика "Дебати" за икономиката на България и финансовата й стабилност, за ситуацията в Европа и еврозоната и как тя се отразява на страната ни. В нея ще представяме коментари на външни автори. Очакваме вашите мнения и анализи на редакционната поща business@pari.bg.

Всеки втори българин (52.8%) е убеден, че отно­сителният дял на сивата икономика се е увеличил през последните три годи­ни, показва представително социологическо проучване сред населението. Изслед­ването е осъществено през есента на 2010 г. в рамките на проект "Ограничаване и превенция на неформална­та икономика", който Асо­циацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпълнява в партньорство с КНСБ от 2009 до 2013 г. по Оперативна програма "Раз­витие на човешките ресур­си", съфинансирана от Ев­ропейския социален фонд. Едва 6.6% от населението вярва, че сивата икономика е намаляла. Нещо повече, гражданите оценяват, че сенчестият бизнес стига до 58% и даже доминира в стопанската атмосфера у нас.

Единодушие има и за това кои са най-силно засегнати­те браншове. На първо мяс­то и според населението, и според работодателите и работниците е строител­ството. След него се нареж­да туризмът. Сиви практики има и в здравеопазването, а на четвърто място всички изтъкват млекопреработването.

Статистически предста­вителната извадка на 1000 работници и служители от цялата страна също показ­ва, че 48%, или почти по­ловината от бизнеса работи на тъмно. Работодателите

са само с няколко пункта по-въздържани, но също не отричат, че делът на нефор­малната икономика стига до 42.2%.

Преекспониране на темата

Социолозите смятат, че населението е склонно да преувеличи оценката за относителния дял на си­вия сектор. Общественото мнение у нас, казват авто­рите на трите изследвания, страда от прекомерни об­общения и преекспониране на някои случаи. Хората си правят обобщаващи изводи от единични сигнали и тази особеност се отчитала при изследването на социални процеси и явления. Мал­цина например съобщават, че са участвали в подкуп (предлагали или получава­ли), но мнозина са убедени, че има корупция и корупционни практики. Точно тази тенденция разширявала и обществената нагласа и за неформалния сектор в ико­номиката. Въпреки това експертите приемат, че е адекватен на реалността процентът, очертан от ра­ботодателите.

Дори 42.2% е тревожно висок праг в оценките за неформалната икономика, който ни сблъсква с въпро­сите как е формиран, защо расте делът на сенчестия бизнес и какво следва да се прави. Кой друг, ако не самите ние - работодател­ските организации, синди­катите и цялото гражданско общество - не настояваме да се ограничават вредните практики. Как конкретно са описани те в огледалото на социологията?

Сиви практики у нас

Типичните сиви практики в България са плащане под масата - пари "в плик" без отчет, труд без договор, нередовно изплащане на възнагражденията, укри­ване на печалби и данъци, плащане на социални и здравни осигуровки върху възнаграждения, по-ниски от действителните, сделки без фактури и отчитане на по-ниски обороти и печал­би, нагласени конкурси при обществените поръчки, източване на ДДС и т.н.

Удивително е единодуши­ето, с което и работодатели, и работници, и широки­те слоеве на население­то смятат парите "в плик" и неосчетоводеният труд за основна проява на сен­честа икономика. Работ­ниците обаче подценяват контрабандния внос, нефактурираните продажби и нелоялната конкуренция, за които сигнализират работо­дателите. Тук забелязваме и допълнителната причина, че допитването беше про­ведено, преди да гръмнат скандалите със специални­те разузнавателни средства и за връзките на поредната власт с нелегалните канали през митниците.

Информация от пресата

Социолозите отново обръ­щат внимание върху начи­на, по който се формира обществената нагласа - тя е доминирана от медии­те, и то от печатните ме­дии. Всеки втори българин - 49.6% от населението, гради мнението си за сивия икономически сектор от прочетеното във вестни­ка. Електронните медии и разговорите с познати имат едва по една пета от влиянието в общественото мнение - съответно 21.5 и 22.7%, а личните впе­чатления попълват само 6.2% от представите на българите. Обществената

среда благоприятства жур­налистическите разкрития и е благодатна почва за тях, но за реални резултати са нужни не само статии, а и конкретни политики, норми и икономически рестриктивни мерки.

Причини за сивата икономика

И трите изследвани ауди­тории са единодушни в из­брояването на причините и факторите, чрез които вирее сивата икономика. Общественото мнение е единодушно и безпощадно откровено към пропуски­те в законодателството и честите промени в него, липсата на контрол, абдикирането на държавата от контролните й функции. Други фактори за ръста на сивата икономика са стре­межът към бързо забогатя­ване на политическите ели­ти и корупцията на всички нива, неефективността на съдебната система, ниските заплати на служителите в държавния сектор, високи­те данъци и пр.

Порочни практики

Повече от половината ра­ботодатели, участвали в националното представи­телно изследване - 52.5%, подчертават, че цялостната държавна политика за ус­ловията за бизнес генерира порочни практики. 49.2% от работодателите сочат несъвършеното законодателство. Според 44.3% от анкетираните проблемът е в корупцията на чиновни­ците. Пак всеки втори - или 44.7%, упреква неефектив­ността на съдебната систе­ма, а според 33.4% - про­блемът е в неефективността на разследващите органи.

Законодателни пропуски

Изводът е, че съществу­ването на неформалната икономика е обвързано със законодателни пропуски - умишлени или волни. Работодателите са наясно, че прибягването до сиви практики е нарушение на законодателството, но из­правени пред дилемата "ле­гитимност или оцеляване", поемат известни рискове. Част от новите "сиви" обаче използват променящите се норми като оправдание за нарушенията - извиняват се с непознаване на новите букви от регулацията. Така заобикалянето и преосмис­лянето се маскират като незнание.

Почти всеки пети - 23%, възприема кризата като утежняващо условие за правене на бизнес. Работо­дателите като цяло нами­рат основните причини за неформалната икономика в макросредата и ги из­брояват като "измислени режими" и "слабо работеща или неработеща админи­стративна рамка". Така се генерират свободни парични потоци, които се ползват за други цели. На регио­нално и общинско ниво работодателите се оплакват от толериране и протекционизъм на определени фирми заради роднински и приятелски отношения.

Прекомерна търпимост

Защо обаче работниците и населението търпят тези аномалии? Според 78.4% така по-лесно се намира работа. За 68.4% това е шанс за по-високи месеч­ни доходи, а 56.3% са без избор - жертват социални и здравни права, в това число се примиряват и с последи­цата, че получават по-ниска пенсия. Безработицата и кризата също изкривяват и усилват търпимостта към сенчестия бизнес.

Наблюденията са въз ос­нова на анализите в рам­ките на 4-годишния проект за "Ограничаване и пре­венция на неформалната икономика". Той има за цел да повлияе на социално-икономическата политика у нас и на обществените нагласи в посока създаване на нетърпимост към сивите практики.

Тъстът на соцдепутата Димчо Михалев-ски се оказа собственик на луксозна вила в

хасковското село Маслиново. Строежът на имота е финансиран от депутата и от балдъзата му. Михалевски дал 175 000 лв., а сестрата на жена му помогнала със 120 хил. лв. от кредит.

За да докаже произхода на парите си, Михалевски, който бе зам.-министър на регионалното развитие в кабинета на тройната коалиция, изпрати подробна таблица.

След като се оказа, че вицепремиерът Цветан Цветанов е направил основен ремонт на семейната къща в с. Шума с дарени от тъста и тъщата 30 хил. лв., в тази класация се вписа и соцдепутатът Димчо Михалевски.

Политическата клюка му приписа огромна красива вила в хасковското село Маслиново. В средите на ГЕРБ пък упорито говорят, че Михалевски е построил имота по същото време, когато бе възобновено строителството на скандалното Водно огледало в Кърджали, което до завършването му през лятото на 2009 г. беше оскъпено почти 10 пъти. Провокиран от тези слухове, „24 часа" провери с какви пари депутатът е придобил къщата.

Оказа се, че имотът е на името на тъста на Михалевски Стойчо Бойков Георгиев и съпругата му Мария.

„Имотът в Маслиново е собственост на тъст ми, закупи го преди няколко години, като в него е имало двуетажна масивна постройка. Аз му помогнах за построяването на нова къща", обясни Михалевски пред „24 часа". Строежът е започнал през 2007 г., когато Михалевски е зам.-министър на регионалното развитие и строителството в кабинета на тройната коалиция. Депутатът е категоричен, че няма връзка между имота и строежа на Водното огледало, чието строителство стартирало през лятото на 2008 г.

Вдигането на къщата излязло общо 295 000 лв. Заедно със съпругата ми и сестра й решихме да подпомогнем финансово тъстовете, разказа соцдепутатът. Той и жена му Наталия дали 175 000 лв., а останалите 120 000 са от заем от ДСК, изтеглен от балдъзата му Илина Стойчева Георгиева. За да докаже доходите си от последните години, Михалевски дори вади таблица.

Къщата е построена върху парцел от близо 2 дка, също собственост на тъста на Михалевски, който бил родом от Маслиново. Общата застроена площ е около 350 кв. м.

Жилищната площ е на 2 етажа и е около 200 кв. м. На приземния етаж има 2 гаража с площ около 100 кв. м. Данните са от строителя на сградата Тодор Таксаров. Неговата фирма е от Кърджали, но е работила по обекта в хасковското село. Според него обаче издигането на къщата е започнало през март 2008 г. и е завършено окончателно наскоро.

„Къщата в Маслиново не е нещо изключително, просто е по-подредена и по-красива", твърди Таксаров. Той е категоричен, че при строежа не са влагани специални материали, а стандартните бетон, тухли и керемиди. Дограмата е алуминиева. Вратите също били стандартни. Отвън постройката била облицована с ивайловградски камък и дървени елементи.

Изпълнена е в родопски стил по проект на кърджалийския архитект Станислав Луков, поясни Таксаров.

„Постройката изглежда голяма заради верандата, която излиза встрани от сградата и е с площ около 50 кв. м", твърди строителят. Според него обектът се оскъпил заради издигнатата масивна ограда с дължина над 100 м.

„Парцелът е под наклон, а основата на оградата трябва да бъде хоризонтална. Това изисква изливането на допълнително бетон", твърди Таксаров.

Къщата се захранвала с вода от кладенец в парцела и била със септична яма, защото в селото нямало канализация. Материалите за строежа фирмата е доставяла от магазини за строителни материали в Кърджали. Единствено бетонът бил превозван от Хасково, защото се оказало, че там е по-евтино, отколкото в Кърджали.
Димчо Михалевски, депутат от БСП и бивш зам.-министър на регионалното развитие: Не прехвърлим тежест, а помагам

Нямам вила на мое име, бащата на моята съпруга е родом от това село и има парцел там, който не е голям. 3 г. го ремонтираха, аз и сестрата на жена ми помогнахме с парите. Направихме го не толкова за нас, а за децата, които лятото ходят там.

Имам официална справка за доходите си от 1 януари 2005 г. до края на 2009 г. - те са 461 565 лв., за които съм платил данъци около 90 000 лв. Чистият ми доход възлиза на 391 253 лв. (Вит таблицата долу.)

За разлика от някои други обаче аз не прехвърлям тежестта на тъста и тъщата, а помагам. И си доказвам доходите. Парите са си мои лични и нямам нужда от парите на тъста и тъщата.

Омерзително ми е да ме сравняват с министър Цветанов, разликите между нас са огромни - аз нямам 6 апартамента, а само 1, който изплащам още, тъй като съм го купил през 2004 г., и не получавам, а помагам на тъста и тъщата.

237 000 лв. съм придобил от частна дейност, преди да стана зам.-министър на регионалното развитие, а останалите 225 хил. са от заплати в министерството и от няколко борда на директорите, в които съм участвал. В този период влизат и заплатите ми като депутат за половин година - до края на 2009 г.

Водното огледало няма нищо общо, не търсете връзка между него и строежа на къщата. Ремонта го започнахме през 2007 г., когато имахме вече парите, а Водното огледало стартира през лятото на 2008 г.
В селото във възторг от новите съседи

„Я, че това е къщата на Димчо", възкликва в селския хоремаг жител на хасковското с. Маслиново. От местните не само той е склонен да свързва най-личния имот тук с името на смолянския депутат от БСП.

„Толкова са любезни и открити. Когото срещнат на улицата, го канят на кафе и на раздумка", разказва комшийка. Тя лично описва обстановката във вилата като спартанска - хол и спалня далече от луксозните: „Едва за миналата Коледа купиха маса за хола, дотогава нямаше."

„Отпреди година купих къщата, вилата си беше построена", свидетелства собственикът на съседната постройка Станчо Марков.

В селото няма причина да са недоволни от Михалевски. Именно като зам.-министър на МРРБ той започва да оправя най-големия проблем на селото - водата.

„Само 3 обекта се захранват от местния стар водопровод. Останалите разчитат на селските чешми, макар че имаме много вода.

„Правим регулярни проверки още от края на 2009 г., при които се съпоставя дали доходите отговарят на стойността на построеното. Нямам обаче наличен списък доколко конкретен имот е бил обект на минало, сегашно или пък бъдещо обследване", каза пресаташето на НАП в Хасково Божана Илиева.