Тема: строителство, строителен контрол

- За първи път от 2008 г. понижихме стойността на банковия ресурс, защото намаляха едновременно лихвите по депозити и цената на външното финансиране. Сметките през декември показваха, че от януари трябва да намалим цената на ресурса с половин процент. При кредитите, базирани на ЮРИБОР, прилагаме пазарната лихва такава, каквато е.

- Значи ли това, че краят на кризата вече се вижда?

- Отделните отрасли и фирми не бяха засегнати еднакво и ще излязат по различно време от кризата. В момента във всички отрасли има фирми, които се борят за оцеляване, и такива, които мислят за експанзия. Миналата година беше отлична за зърнопроизводителите. В момента те търсят инвестиционно кредитиране за покупка на земеделски земи. Да вземем медните мини - те са силно печеливши при рекордните цени на рудата. От друга страна, превозвачите явно са под преса заради цените на горивата. Вероятно сезон 2011 в туризма ще е добър. Възможно е възстановяването на икономиката да се окаже по-крехко, отколкото очакваме, доколкото ръстът на международните цени на горивата и храните може да удари потреблението, при това най-вече при хората с ниски доходи. Инфлацията в еврозоната надхвърли 2,4%. Най-вероятно през втората половина на т. г. ЕЦБ ще започне да увеличава лихвите, макар и предпазливо, за да не удари силно по финансите на някои свръхзадлъжнели страни. За кредитополучателите в България също ще се увеличи номиналната лихва по кредитите, базирани върху ЮРИБОР, а това действа в посока охлаждане. Предлагаме на клиентите възможност за фиксиране на лихвите по кредитите. Всеки решава сам доколко да се възползва от тази опция, защото това също има цена.

- В състояние ли са предприемачите вече да вземат кредити и да ги връщат без проблеми?

- От няколко месеца постепенно нараства търсенето на кредити. За разлика от 2009 г., когато повечето нови кредити бяха оборотни, сега се увеличават инвестиционните. Явно предприемачите планират по-дългосрочно и с повече оптимизъм. Над 80% от фирмите си обслужват кредитите, десетина процента плащат със забавяне, а при всеки десети проблемите по-скоро се задълбочават. Първоначално най-силно бяха ударени микрофирмите, но през последните месеци в по-голяма степен наблюдаваме влошаване в средния сегмент, особено на регионално ниво. При големите фирми има такива, които карат на последни резерви и ако спрат, ще повлекат доставчиците си. Просрочията в банковата система могат да се увеличат скокообразно, доколкото обичайно се финансират от няколко банки едновременно. Финансовият инженеринг има граници - колкото и да реструктурираме кредитите, когато бизнесът го няма и капиталът е изяден, вариантите не са много.

- Как изглежда България в сравнение с останалите страни от Източна Европа?

- В момента Европа се движи на две скорости. Германия например расте, но Румъния и Гърция все още регистрират спадове в БВП. Притокът на чуждестранни инвестиции към Балканите е недостатъчен, а българската икономика е силно зависима от външно финансиране.

- Докога ръстът на лошите заеми ще върви нагоре?

- Ако няма сериозни нови сътресения, би следвало през следващите 18-24 месеца трендът при лошите кредити да се обърне. Това ще се случи доколкото се увеличават новоотпуснатите кредити, а проблемните се събират или отписват от балансите на банките. Възстановяването на потреблението и стабилизирането на цените на недвижимостите може да ускори значително този процес. При кредитите на физически лица, особено тези, които не са обезпечени, намаляването на безработицата би дало бърз ефект.

- Държат ли се адекватно банките у нас?

- Доколкото системата работи и не се налага да бъде спасявана с няколко милиарда пари на данъкоплатците, както стана в други държави, банките генерират стабилност. Продължаваме да осигуряваме дългосрочни кредитни линии от чужбина, които са жизненоважни за икономиката. С 3-6 месечни депозити няма как да се дават 10-15-годишни кредити. За да ви дадат пари в чужбина на добра цена обаче, трябва да имате приличен баланс и рейтинг. Огромен плюс на системата е наличието на свръхкапитал и добра ликвидност.

Ако можехме да се върнем в 2008 г. сигурно много неща бихме направили другояче или поне бихме ги разположили иначе във времето.

След началото на кризата повечето банки оптимизираха разходите си и инвестираха в нови технологии, централизация на процесите и подобряване на качеството на обслужване. За броени седмици трябваше да се изгради капацитет за събиране на просрочени кредити. Особено в първите седмици на кризата само отделни опитни служители знаеха как да се действа и какво предстои. За повечето кредитни специалисти, които са в системата след 1997 г., това беше първото по-сериозно изпитание и не можеше да няма стъписване и грешки.

- Очаквате ли фалити на фирми и сливания и поглъщания?

- Много индустрии са фрагментирани. Кризата ще ускори концентрацията на производството. Да казваме, че 2011 ще е година на фалитите, ми се струва пресилено. Просто преди това цяло десетилетие нямаше фалити, а добрата конюнктура прощаваше лошия мениджмънт и поемането на неразумни рискове. И бизнесът не мисли еднакво. Има предприемачи, които твърдят, че като разсрочваме кредитите на закъсали фирми и не закриваме неефективните производства, забавяме излизането от кризата. Според тях не само се удължава агонията на закъсалите фирми, но работейки, те продължават да задлъжняват, и накрая завличат и партньорите си. Често банката се опитва да помогне на някой, разсрочва му кредита, за да получи той глътка въздух, а няколко месеца по-късно става ясно, че е използвал времето, за да остави на кредиторите празна черупка.

- Какво трябва да предприеме държавата, за да помогне на бизнеса в следващите трудни месеци?

- Държавата трябва да съдейства за подобряване на бизнессредата и законодателството, да бъде добър платец и да е предсказуема. Ако държавните и общински финанси се управляват добре, с времето ще има повече инвестиции и по-евтини кредити.

До голяма степен изходът от кризата и крайната й цена ще зависят от ефективността на съдебната система. Сериозен удар върху банките и кредита в България са фалитите със задна дата и появата на "кредитори фантоми" - най-често офшорки, които чрез фабрикувани договори изведнъж се оказват водещи в несъстоятелността. Понякога интересите на държавата в лицето на данъчната администрация и банките са противоположни. Данъчните си търсят вземанията, които са като правило необезпечени, и оспорват датата на несъстоятелност като настояват за по-задна дата, понякога 3-4 години назад. Разбира се, държавните служители полагат максимални усилия да си съберат парите. Но когато съдът уважи подобен иск, лишава банката от обезпечението и я нарежда на едно ниво с останалите кредитори. Кредитът от обезпечен става необезпечен, а кредитирането става игра на рулетка. Това оскъпява кредита, кара кредитора да се презастрахова и създава несигурност, а процедурите се точат с години.

Досега почти няма случай да бъде потърсена отговорност от управители на фирми, които не са се обявили в несъстоятелност своевременно, макар да има съответни членове в Търговския закон и Наказателния кодекс.

За да съберете един кредит по съдебен ред, може да ви струва между 2 и 8% от размера му. Скъпият и бавен процес е една от причините банките да настояват за по-солидни обезпечения.

- Как ще коментирате безпрецедентния ръст на депозитите на граждани в банките?

- Около 1/3 от него са начислени лихви, а само 2/3 са свежи пари. През 2009 г. хората бяха стъписани, много от тях не бяха сигурни за работните си места и ограничиха разходите си. Лихвите по депозитите са положителни в номинално и реално изражение, българите спестяват. Ние сме си спестовна нация. Едва през последните години концепцията "живот на кредит" понабра скорост. Напоследък с успокояването на лихвите по депозитите наблюдаваме пренасочване към други активи - консервативни фондове, злато, недвижимости. Но това го правят заможните клиенти, и то тези, които имат съответни познания и опит.

- Намирате ли таксите и комисионите на банките за твърде високи, каквито са обвиненията на фирми и граждани?

- Добрата услуга струва пари и това важи не само в банковия бизнес. Човек може да избира дали да яде вкъщи, или да отиде на ресторант. Ако ползвате интернет банкиране например, таксата, която плащате за валутен превод в Райфайзенбанк, ще е по-ниска с 25%, а за левов превод ще спестите 60% плюс едно ходене до банката.

Валерия Стойкова
Снимка на три колони – без текст


07.03.2011 г., с.15
Мястото под Аспаруховия мост е идеално за контейнерен терминал
Варна ще има ново пристанище без пари
Икономически лобита се опитват да пречат на концесията, казва Данчо Симеонов
Искаме да направим нещо полезно и хубаво за Варна. Затова търсим мнения на експерти и организираме обсъждания за избор на най-добър вариант за новото пристанище, което да отваря града към морето. Това заяви пред "Стандарт" областният управител на Варна Данчо Симеонов. Преди няколко дни Министерският съвет отказа предварително уговорения заем за порта, който е на база на споразумение от 2008 г. с Японската банка за международно сътрудничество. Вече е в ход процедурата по даване на концесия на пристанище "Варна-запад" и Фериботния порт. След поредица от дискусии трябва да се реши къде да бъде изграден новият контейнерен терминал. Какви са вариантите и има ли натиск върху това решение, попитахме Данчо Симеонов.
- Г-н Симеонов, имате ли някакви притеснения за бъдещето на Пристанище Варна, след като преди няколко дни ръководството на местния ГЕРБ заяви, че фактори в града сменят позицията си на обсъжданията за преместването му?

- Притеснения нямам. Но искам да кажа, че има кръгове, които считат, че няма да могат да участват в изграждането на новия пристанищен терминал за контейнерни товари. Затова се опитват да пречат и да забавят работата. Целта им е да дойде тяхното време, но едва ли това ще стане.

- За какви интереси говорим?

- Това са икономически, не само политически интереси, но засега не желая да коментирам повече. Дори има изказвания, че Варна ще остане във фризера и какви ли още не приказки, които също няма да коментирам, защото са от хора, на които не искам да давам легитимност.

- Затова ли излязохте с такава остра позиция?

- Да, защото трябва да се работи, а не само да се приказва - веднъж така, а след това друго. Искаме обществеността във Варна, хората в нашия град да знаят нашата твърда позиция, че искаме да се работи, а не да се говори, както е било в годините на прехода досега. Имахме 2 срещи по темата за бъдещето на пристанището, за да се обсъди и вземе правилно, изгодно и полезно за Варна решение. Така повече от експертните мнения и на част от политиците са за това, че острова под Аспаруховия мост е най-подходящото място за новия контейнерен терминал вместо предлаганото от предишната власт място до ромския квартал "Максуда". Така градът се запушва, не може да се разширява, което не е добре и за неговата бъдеща визия, и за пристанището му.

- Опозицията ви обвинява като управляващи, че сте изтървали готовите пари, отпуснати от т. нар. японски заем, за преместването на пристанището. Какви са вашите аргументи?

- Отказът от заема според мен е много правилна стъпка, защото държавата изнемогва финансово, за да си позволи да плаща нови задължения. Нашата позиция е именно в тази посока - държавата да няма финансови задължения и хората да не плащат за необмислени решения. Нашият проект е за концесия на пристанището, като концесионерът ще инвестира свои средства, за да построи новия терминал. Забележете, държавата няма да дава нищо, но след време терминалът ще остане за нея, без да ни струва 1 лев. А тези, които не искат това, блокират и бавят проекта.

- За колко време ще се случи това?

- Все още не са разисквани срокове, тъй като това е работа на Министерството на транспорта. Ще се обсъдят варианти, след което ще се стикова с министерствата на регионалното развитие, на транспорта и финансите и чак след това ще влезе в Министерския съвет. Процедурата за обявяването на търга за концесията обаче се очаква в началото на лятото. Колкото по-рано, толкова по-добре за Варна.

- Изразявате увереност, че ще има кандидати за концесионери на пристанището, което дразни явно противниците на ГЕРБ

- Нека, но все още е несериозно да говорим за кандидати предварително. Сигурен съм, че ще има интерес, както и банки, които да застанат в подкрепа на този интерес. Засега в тези среди се говори за оператори с голям опит, дори се спряга името на Ротердам, но това засега са само разговори. За мен е важно каквото и да се прави, градът да остане отворен към морето и пристанището да не пречи на това.

- А как гледате на един от вариантите за място на новия контейнерен терминал с изградена инфраструктура като Фериботния комплекс?

- Въпросът бе обсъждан още когато трябваше да решим дали трябва да се включи в концесията на пристанището. Там обаче Министерството на транспорта има други виждания за коридор на товари и стоки от бившите съветски републики с фериботна връзка. Освен това направеното обследване на експертите е показало, че там е прекалено плитко и неподходящо за корабите, возещи контейнери.

- Като говорим за пристанището и бъдещото му развитие, какво е мястото в него на новия Логистичен парк, който се изгражда на терена на бившата стъкларска фабрика "Белопал" до Белослав?

- Това според мен е отлична инвестиция - доколкото знам, за 100 млн. лв. Мястото е на брега на езерото и плавателния канал - оттам преминават всички товари. То е удачно избрано за целта от гледна точка на комуникации и възможности за зърнен терминал, за пристанище за насипни товари, от което имаме нужда, за цистерни с течни горива и за халета за съхраняване на транзитни товари, както и за контейнери. Изобщо това е инвестиция, която не ни създава грижи, защото частният инвеститор си върши добре работата и без много шум ще реализира замисъла на проекта си. Това е и пример за всички останали, които не трябва само да искат, но и да могат. Затова казвам, че то има нашата подкрепа. Всъщност всяко такова разумно и полезно решение не може да не получи подкрепата ни.

Клиентите, които искат луксозен имот, с години търсят и проучват пазара, твърдят брокери на имоти. Цените за лукса са паднали в пъти и това кара богатите хора да си вземат палати, за каквито са мечтали. Покупките са за собствени нужди, а не с цел спекулация.

Бум на огледите на жилища отчитат и от "Адрес Недвижими имоти". Броят им през първите два месеца е скочил с 23% спрямо ноември и декември на 2010 г. Това обаче не е предпоставка за вдигане на цените, защото 80% от хората само проучват пазара, категорични са от агенцията. Намалял е и периодът, в който се сключват сделки, удовлетворяващи едновременно и продавача, и купувача, отбелязват от "Явлена". През последните месеци те се реализират само за две седмици вместо за 2-6 месеца, каквато е тенденцията през последните две години. В масовия случай жилищата се продават за по 700-900 евро за кв. м в столицата, но купувачите са все по-взискателни към имота, който им се предлага, обясниха от агенцията.

Наталия Малчева
/Плюс-минус

07.03.2011 г., с.2
5 млн. евро за дом на “Шипка”
Срещу 5 млн. евро желаещите да влязат в аристократична кожа баровци могат да се сдобият с дом, обявен за паметник на културата, на столичната улица "Шипка", съобщава profit.bg. Имотът е точно в стилистиката на последната мода сред богаташите - застроена площ от 1054 квадрата и тавани с височина от 3,80 метра. Къщата е строена преди повече от век. С няколко милиона по-евтино излиза тристаен апартамент в центъра на София с площ 167 кв.м. Цената му е близо 1,5 млн. евро. В сделката е включено и чисто ново поръчково обзавеждане. Срещу 1,4 млн. евро се предлага апартамент от 285 квадрата срещу Руската църква. Жилището, макар в сграда с портиер, обаче се нуждае от ремонт. Многостаен имот с аристократична визия - хол с камина, три спални с тераса и стая за прислуга с балкон, на столичната улица "Оборище" се продава срещу 1,3 млн. евро. Къща с площ 350 кв. м до мол "Сердика" в столицата се оферира със 100 000 евро по-евтино. С мезонет на две нива в "Лозенец" можете да се сдобиете срещу 980 000 евро. Дом в полите на Витоша - в "Драгалевци", от 1140 кв. м излиза 850 000 евро. Във Варна с луксозен дом можете да се сдобиете срещу 850 000 евро. За толкова се продава тристаен апартамент на Окръжна болница в София. Луксозен мезонет на три нива в Морската градина излиза 835 000 евро.



07.03.2011 г., с. 4
Столичани искат референдум срещу застрояването
Парламентът да ограничи законово ползването на лични данни в подписки, настояват активисти
Веселка Венкова

2900 граждани са се подписали за свикване на местен референдум в столичния район "Искър" срещу презастрояването на жилищните комплекси "Дружба" 1 и 2. Това съобщи председателят на инициативния комитет Борис Цветков. Очаква се до края на тримесечния срок подкрепящите я да надхвърлят 3000.

Около 59 000 са избирателите в района, а за да е легитимно искането за референдум, трябва да са се подписали 5% от тях, обясни Цветков. Ако подписите са между 5 и 10 на сто, общинските съветници са длъжни да разгледат искането на заседание. Ако са под 5 процента, поне 13 съветници могат да внесат доклад по проблема и тогава въпросът също се разглежда в СОС. Създали сме организация, за да няма злоупотреба с личните данни, надяваме се и от Столичната община да се съобразят с този наш апел, подчерта Цветков.

Това е първата по рода си гражданска инициатива в опит за спиране на строителството в жилищни комплекси чрез референдум. Получената масова подкрепа и събраните хиляди подписи за допитване доказват, че институциите не съгласуват с гражданите устройството на територията и провеждат процедурите формално и непрозрачно за тях, заявиха инициаторите.

Подписката ще бъде внесена в деловодството на СОС в началото на седмицата, а настояващите за референдум призовават общинските съветници да проявят гражданска съпричастност и да подкрепят идеята. Активистите за референдума настояват Народното събрание да направи промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, както и в други нормативни актове, които да намалят изискванията за лични данни при подобни инициативи. Те предлагат в подписките да има само три имена и подпис, а ако това е невъзможно - да се изписва и рождена дата, но без ЕГН.

Гражданската инициатива за референдум срещу застрояването в район "Искър" се поддържа от жителите на столичните комплекси "Дружба" 1 и 2, заяви арх. Боряна Шивачева. Въпросът за референдума е: "Да се забранят ли и да не се допускат изменения в градоустройствените планове, предвиждащи ново строителство, и да не се издават разрешения за строеж за влезлите в сила градоустройствени изменения в цялостно проектираните и изградени жилищни комплекси "Дружба" 1 и 2 на район "Искър"?"

можните руснаци заменят в България британците, които преди години масово купуваха вили на кредит, а сега ги препродават на двойно по-ниска цена заради икономическата криза, посочва ръководителят на българския сектор в Международната федерация за недвижимо имущество Антония Вирт, цитирана от АФП.

"През последните три-четири години над 200 хиляди руснаци закупиха недвижимо имущество в България на обща стойност около 726 милиона евро", заяви избраният за президент на федерацията Алекс Романенко в кулоарите на конференция в ски курорта в Банско. България е с доминираща позиция в пазара на недвижимо имущество на Балканите и има голям потенциал, допълни той. Близките езици, които използват кирилицата, близките културни връзки и общата православна вяра способстват за контактите и карат руснаците да се чувстват в България като у дома си, коментират брокерите.


07.03.2011 г., с. 18
Първите жени архитекти в Пловдив
Развитието на една мъжка професия, превърнала се в поле за изява на десетки представителки на нежния пол
Пенка Калинкова

Първата жена архитект в града под тепетата е Надежда Нанчева, дъщеря на Лазар Нанчев - доайен измежду всички български архитекти, живели и работили в него. Надежда Нанчева е родена в Пловдив през 1896-а. Завършва архитектура в Дрезден, Германия, през 1923 г. За пръв път в Пловдив професията архитект има представител от нежния пол. Не знам дали си представяте как е изглеждал този факт тогава.

Античният театър

През 1923 г. лекарките в Пловдив се броят на пръсти. Д-р Анастасия Головина (1850-1933), потомка на бесарабски българи и родена в семейството на бивш кмет на Кишинев, е първата българка лекарка с висше образование, която работи в Пловдив през 1888-а, както и в София и Варна. Но тя е самотна птичка в тази професия през ХIХ в. Д-р Марена Колушева, прототип на образа на Ирина от романа "Тютюн" на Димитър Димов, започва професионалната си дейност в края на 20-те години на миналия век. Има няколко актриси (през ХIХ в. - Шенка Попова, Евлампия Петкова, през ХХ в. - Роза Попова, Персида Банчева, Цветана Коларова, Кина Герджикова и други) и певици (Елза Карич), една художничка - Живка Пейчева (1897-1980), други две - Дарена Георгиева (1906-1987) и Кераца Висулчева (1913-2004), се появяват по-късно. Елисавета Консулова-Вазова е родена в Пловдив, но цялата й дейност е извън родния град.

Къщата с нимфите по проект на арх. Емилия Събева

Още едно сравнение - известната столична архитектка Виктория Ангелова-Винарова е родена през 1902 г. Тя е проектант на новата Девическа гимназия на Таксим тепе през 1937-1939 г. (сега АМТИИ). Емилия Събева, която е съавтор по линия на пластическата украса с известния арх. Пенчо Койчев на двете къщи на Харитон Куев и на "Къщата с нимфите" на нейния съпруг д-р Събев, е италианка. "Къщата с нимфите" е една от най-красивите не само на ул. "Христо Г. Данов", но и в целия Пловдив. Рядко ще откриете толкова интересна фасада. Тя е строена по проект на Емилия Събева, майка на големия оперен певец, завършил Римската академия "Санта Чечилия" - баритонът Събчо Събев (1899-1948). Самата Емилия е далечна потомка на прочутия венециански живописец Джакомо Фаврето (1849-1887). Събчо Събев също е роден във Венеция. Емилия Събева е авторка на скулптурните фигури, украсяващи някогашната прочута аптека "Марица", и на пластичната украса на хотел "Метропол" (дн. фасада на Пловдивския театър откъм главната улица). Нейното име е записано сред основателите на Дома на изкуствата и печата заедно с името на сина й Събчо Събев. Съвместно с баритона Александър Краев тя прави отчаяни опити в Пловдив да се създаде частна опера и съвременници са запомнили, че тези героични нейни усилия са я разорили.

Първата учителка в Пловдив е Рада Киркович, племенница на Найден Геров. Тя завършва с отличие и златен медал Фундуклеевската гимназия в Киев и от 1866 г. оглавява пловдивското девическо училище "Благовещение", превръща основното училище в класно. След Освобождението отново учителства в Пловдив. В девическото училище работят няколко дами, между които през 90-те години на ХIХ век е и Вела Благоева.

Заможните пловдивчанки, ако някои от тях не са учителки, като Невена Манолова, съпругата на кмета Еню Манолов и председателка на женското дружество "Майчина грижа", обикновено се занимават с дома и семейството. Понякога и с обществена работа, като Марийка Найден Герова и Невена Манолова. Бедните са наемни работнички в тютюневите складове и цигарените фабрики.

Надежда Нанчева заема длъжността областен архитект. А обществото не било подготвено да приеме за нормално и редно толкова отговорна длъжност да бъде поверена на жена - тя да движи архитектурните и техническите въпроси, да бъде арбитър по сложни професионални спорове. Тя - млада, стройна, елегантна, представителна и интересна млада дама. Чувстваше се равна със своите колеги архитекти и инженери, пише изследователят Никола Чинков. Пушеше цигари. Обличаше се с брич и ботуши, когато се налагаше да ходи в командировка, посещавайки и най-затънтените краища из Родопите, до които тогава можеше да се стигне само на кон или на катър. Но не тези външни признаци я правеха еманципирана жена, а нейната дейност, професионализъм и всички други човешки стойности - способността й да контактува както с колегите си, така и с всички граждани и селяни, които обслужваше в канцеларията си експедитивно и вежливо, при спазване на необходимата и точно отмерена дистанция. Дълги години тя е единствената жена с тази професия в Пловдив. Всъщност, арх. Нанчева е една от първите няколко жени у нас, завършили архитектура.

Втората - Теодора Фъсова-Петкова, дъщеря на левия интелектуалец Иван Фъсов, завършва в Бърно и започва да работи в Пловдив през 1943 г., след 20 години.

Първата жена архитект в Пловдив умира през 1986 г. на 90-годишна възраст. Тя не създава семейство. Арх. Петкова имаше по-благодарна житейска съдба - беше снаха, съпруга, майка, свекърва и баба на архитекти. Нейни статии и изследвания за първите пловдивски архитекти са помествани в сп. "Архитектура". Тя е снаха на знаменития арх. Камен Петков, съпруга на арх. Георги Петков, майка на арх. Камен Петков, свекърва на арх. Людмила Петкова и баба на арх. Георги Петков. Тази архитектурна династия е оставила много знаци в Пловдив от края на ХIХ в., та до днес.

От първото поколение жени архитекти са Елена Ноева-Здравкова, Сузи Бугарчева, Димка Танева, проектантка на Дома на новороденото и на Руското консулство в екип с арх. Милчо Сапунджиев, Мария Сапунджиева, Вера Коларова и Румяна Пройкова (и двете свързани с НИПК).

Арх. Мария Сапунджиева е родена на 11 февруари 1932 г. в с. Лисово, Хасковски окръг. През 1956-а завършва ВИСИ. Изпратена е по разпределение в Димитровград. От 1958 до 1988 г. работи в ТПО Пловдив като проектант, ръководител колектив, главен проектант и началник отдел. На прегледа "35 години българска архитектура" получава златен медал с диплом за творчески постижения в архитектурата. Наградена е с орден "Кирил и Методий" - първа степен. Тя е главен проектант на жк "Тракия", на Музея на тракийската култура, останал недостроен и в наши дни конструкцията му е заличена, на жилищен комплекс "Втора Каменица", жк "Изток" (по ул. "Капитан Райчо"), на Търговския комплекс "Валентина", търговския комплекс "Евмолпия", работническо селище в Танзания, селище в Сахара, Тунис.

Нито тя, нито арх. Вера Коларова не получиха приживе званието "Почетен гражданин на Пловдив", въпреки че го заслужиха в пълна мяра и повече от някои други. Едната бе главен проектант на цял един нов град, отдавна вече интегрална част от Пловдив. Вера Коларова, която възроди от руините къщи в Стария град, Античния стадион в съавторство с арх. Люба Велчева, Античния театър и Античния Одеон в съавторство с арх. Р. Пройкова, Акведукта в града под тепетата, Костницата в Бачковския манастир и редица знакови за Пловдив, Стара Загора и за България места, получи този знак посмъртно.

И така, до наши дни, когато тази толкова мъжка професия е на път да се феминизира. Само в регионалната колегия в Пловдив са регистрирани като редовни членове с проектантска правоспособност 114 жени архитекти.

Първата главна архитектка на Пловдив се казва Антоанета Топалова (1990), в момента е главен архитект на Смолян, втора бе Емилия Божкова (1999-2007). Дебатът между двете в залата на Общинския съвет (едната като съветничка от опозицията, другата - като част от управленския екип) бе винаги много интересен и достоен за перото на публицист. Арх. Антоанета Топалова е дъщеря на скулптора Иван Топалов, учител на голяма част от пловдивските художници. Израснала е и досега живее в Стария град. Години наред работи в Териториалната проектантска организация в Пловдив. През 80-те години й беше възложено да оглави екипа, който да направи новия градоустройствен план на Пловдив. Проектопланът "Топалова", разработен към 1987 г., не влиза в сила, но има принос за обогатяване на опита в устройственото планиране по отношение културно-историческото наследство и неговото опазване. Проектното решение е изградено с подобаващ респект към исторически формираната градоустройствена тъкан, към традиционното териториално разположение на функциите в градското ядро и, особено подчертано, към хълмовете и р. Марица, като природогеографски дадености, четем в анализите на новия Общ устройствен план на Пловдив. За първи път към този план е разработен раздел "Система "Културно-историческо наследство", в който е направен подробен преглед на историята на града, историческото развитие на неговата структура и градоустройствено планиране до момента.

Ето какво показва развитието на една мъжка професия във времето, като са използвани пловдивски примери и наблюдения.