Тема: строителство, строителен контрол

Целта е на летище Пловдив да бъде построен карго терминал и с това да се увеличат превозваните от аерогарата товари. Концесията на летището в Русе е за възстановяването на дейността му. Срещу инвестиция в съоръженията евентуалните победители в конкурсите ще получат правото да ги експлоатират 35 години.

"Строителството на терминала на летище Пловдив ще е със средства и на риск от концесионера и включва изграждането, впоследствие управлението и поддържането на обекта на концесията", обяснява министърът на транспорта Александър Цветков на колегите си от кабинета при гласуването на точката, показва стенограмата от заседанието.

Засега не се предвижда обявяване на цялото летище на концесия, тъй като част от активите му са собственост на смесеното държавно-частно дружество "Летище Пловдив" АД. Мажоритарен дял в него държи фирмата "Нордик еърпорт инфрастракчър Ей Пи Ес", а държавата притежава 38.32% от акциите чрез компанията си "Летище Пловдив" ЕАД, което е и оператор на съоръжението.

Смесената компания притежава пътническия терминал и перона на летището. Земята и пистата на съоръжението са държавна собственост и на част от терените ще бъде построен и бъдещият товарен терминал. Летището в Русе не работи от 1999 г. Това ще е третият опит на държавата да намери частен инвеститор, който да възобнови дейността му.

Според концесионната стратегия на министерството на транспорта летището край Русе може да развива както пътнически, така и товарни превози или да се използва за тренировъчен център. В документите за концесионирането на аеропорта няма да има изискване точно в каква посока да се развива той. "Който иска да дойде в Русе, нека да прави учебен център, карго терминал, сервизен център, ако иска, и пътнически терминал.

Шансът за Русе е, че е близо до Букурещ и може да е второстепенно летище на Букурещ и да привлече нискобюджетни авиокомпании или такива, на които им е скъпо да кацат на румънското летище", каза зам.-министърът на транспорта Камен Кичев пред "Дневник".

На последното си заседание правителството реши да се намали и таксата за аеронавигационно обслужване на прелитащите през страната самолети от 42.93 евро на 39.77 евро за 2011 г. Таксите се събират от "Ръководство въздушно движение". Намалява се и лихвата при просрочие на таксите от 11.58% на 11%.

„Аз мисля, че не един и не два примера Народното събрание даде по посока на пестене. Фактът, че в последните 2 години работим с бюджет, който е в пъти по-малък от

онзи, с който са работили колегите преди това, е добро доказателство“, беше категорична Цачева. Според нея сегашната сграда на парламента не е пригодена за работата на институцията. Тя заяви, че не е нормално кабинетите на депутатите да са в сградата на площад „Ал. Батенберг“ , а заседанията да се провеждат в старата постройка.

„Макар и с дребни реконструкции, постройката на сегашната сграда на НС е от 1884 година, в залата в момента няма възможност да се постави папка с формат А4, защото тя пада заради наклона на банките“, заяви председателят на парламента. Според нея хартията, която използва парламента заради несъществуващите компютърни връзки между местата на депутатите, е много скъпа.

„Трябва да имаме самочувствие вече на европейска държава и трябва да си правим много добре сметката от коя икономия има полза и коя вложена инвестиция ще ни донесе допълнителни икономии“, каза Цачева.

Тя коментира и изострената политическа борба в страната. Според нея атаките и нападките срещу ГЕРБ няма да спрат, защото през тази година ще има избори.

„Аз съм максимално близо до това, което и българските граждани биха желали - да има един консенсус, да има едно обединение, да има едно единство в главните, в политическите цели, но за съжаление, нека да бъдем реалисти, това нещо не се получава“, каза Цачева.

Според нея още от понеделник ще започне работата по финализиране на текстовете за закона „Кушлев". Тя обясни, че причините за бързите промени са препоръките в докладите на ЕК и на Държавния департамент на САЩ, които искат от нас улесняване на конфискацията на имущество, придобито от престъпна дейност.

„Целта ни е максимално да улесним клиентите, като комбинираме в едно възможностите за ежедневно и седмично пазаруване; за плащане на комунални сметки и кабелна телевизия; теглене на пари в брой на касите; както и заплащане чрез мобилен телефон; закупуване на билети за културни и спортни събития, а вече и плащане на данъци и такси”, коментира Николай Нешев, изпълнителен директор на „Пикадили“. Новата услуга се въвежда във всички обекти на веригата във Варна, Бургас, Велико Търново, Ловеч, Стара Загора, Видин, Самоков, Ямбол, Габрово и Русе, както и в супермаркетите в София „Сити център“, мол „София“, „Сердика център“, Ритейл Парк-Пловдив, мол-Пловдив и експресите в кв. „Чехов“, кв. „Младост 1“, кв. „Лозенец“, кв. „Лагера“ и на ул. „Дондуков“ в столицата.

„Пикадили“ е първата българска верига супермаркети, която още през 2008 г. се включи в системата на Easypay. Освен плащането на данъци, тази система позволява плащане на битови сметки на едно гише (ток, вода, телефон, интернет), изплащане на болнични и други платежни услуги.

„Пикадили“ разполага с 38 обекта в дванайсет града, от които 26 супермаркета, 11 от типа corner shop „Пикадили Експрес” и един хипермаркет – „Темпо“. Веригата е собственост на Delta Maxi Group. В края на миналата седмица стана ясно, че международната група за продажба на храни Delhaize Group е сключила споразумение за придобиване на 100% от дяловете на Delta Maxi, която притежава 450 магазина в пет държави от Югоизточна Европа. Сделката се оценява на 932,5 млн. евро заедно с нетни дългове за приблизително 300 млн. евро. Придобиването на Delta Maxi предстои да бъде одобрено от регулаторните органи в България, Сърбия, Черна гора и Албания.

- Г-н Юруков, публиката очаква с интерес новия български сериал. За какво става дума в „Столичани в повече”?

- С радост приех поканата да участвам в този сериал, защото вярвам, че проектът е наистина обещаващ – доказателство за това е сполучливият подбор на актьорския състав и целият снимачен екип, както, разбира се, и всеотдайността на продуцентите. С голяма част от екипа вече сме работили заедно както в киното, така и на сцената. Безспорно те са изключителни професионалисти и за мен е предизвикателство да споделяме работата си.

В началото не знаех много неща за сюжета, но впоследствие открих неговите достойнства. Всеки от нас има възможност да изработи много интересен персонаж, което ще направи взаимоотношенията сложни и интригуващи. Целенасочено героите са доближени до обикновения човек, разкриват познати характери. Моят персонаж ми допада, усещам го близък. Очаквам от сценаристите интересни авантюри и събития. Героят ми се завръща от дълъг престой в чужбина и поглежда семейството по нов начин.

- Публиката вижда в този тип герои себе си. Какви са впечатленията ви от партньорството с големите български актьори от ранга на Стоянка Мутафова по време на снимките?

- Да, вече имах честта да играя заедно с великата Стоянка Мутафова по време на заснемането на части от първите епизоди. Нейната героиня е от съседно семейство, чието присъствие играе важна роля в отношенията по-нататък. За мен е гордост, че имам шанса да присъствам на екрана редом с този гигант на българския театър. От голямата актриса човек може само да се учи дори когато я наблюдава, без да й партнира.

- Феновете ви дълго време ще ви свързват с образа на гея Валери Кадиев от „Забранена любов”. Казват, че героят бил замислен като епизодичен, а се превърна в централен?

- Явих се случайно на един от кастингите, предложиха ми ролята на Валери, аз се съгласих, защото тя бе за мен нещо ново и предизвикателно. Доста по-късно, след като започнахме да снимаме и първите серии се завъртяха, разбрах, че Валери е бил замислен почти като епизодичен герой. Било предвидено историята с него да се развива около месец, после да изчезне от сериала. Но самите сценаристи проявиха интерес към моята интерпретация и предложиха сюжетната линия с Валери да продължи. Така героят се разви и от епизодичен Валери се превърна почти в централен образ, концентриращ около себе си действие, провокиращо всички образи. Беше интересно. Почти две години работихме с екипа на „Забранена любов”, сближихме се с операторите, режисьорите, сценаристите. Всички бяхме твърде отдадени на работата. Според мен сценаристите имат много добър подход към персонажите. Няма чисто черни, нито чисто бели! И затова са много по-човечни. Стават съвременни, наши, български. Защото качествата на героите от „Забранена любов” са качествата на нашия съвременник. Няма супергерои, няма абсолютно негативни образи. В този смисъл се надявам и „Столичани в повече” да достигне до зрителите със своята истинност и позитивизъм.

- Вие сте актьор с определено мъжко излъчване. Притеснихте ли се, че се наложи да играете гей?

- О, ни най-малко! Дори напротив. Гледах на това като възможност да погледна през очите на хомосексуален персонаж, да реагирам по нов за мене начин. Опитвам се да заобичам героя си, независимо от обстоятелствата, в които е поставен. Любопитно е да търсиш начин достойно да отстоиш позицията на човек, различен от теб самия. Намирам, че да изиграеш гей не е слабост, а привилегия. Доколкото целувката с мъж - това въобще не ме притеснява. Още повече Любо (актьорът Любомир Ковачев, който играе Крис – б.а.) е един хубав и приятен мъж! (смее се)

- Смятат ви за късметлия. Едва завършихте НАТФИЗ и попаднахте в най-авторитетния театър в България. Какво е усещането да си част от екипа на Народния театър?

- Нашият театър е на 100 години. На неговата сцена са се разхождали великаните на българската сцена. Тази сграда не е само красива, тя е и одухотворена, тя е храм. За мен театърът е светило. Затова усещането ми да работя точно тук е сакрално. Аз ползвам гримьорната на Любомир Кабакчиев и Константин Кисимов – двама от колосите на българската театрална сцена. На стената в гримьорната ми е закачена надупчена дъска – тя е от самата сцена на Народния театър, преди да се направи ремонтът. Надупчили са я за разни декори и настилки, необходими за постановките. По тази дъска са стъпвали колосите на българския театър. Затова тя за мен е икона. Всеки ден минавам покрай нея, поглеждам я и споменавам имената им. Изобщо мястото е свещено. Вероятно и зрителите го усещат. Особено в едно време, в което преобладават меркантилността, търгашеството, бездуховността, хазартът. Точно пред тази дъска си припомням и повтарям, че театърът е изкуството, което лекува душата. За да влезе тук, зрителят плаща. Но не за да получи нещо материално, нещо, което може да се пипне, а за да види любим актьор, или да чуе нещо, което ще го трогне и развълнува. Той плаща за една химера. И тази химера трябва да бъде прекрасна. Ако не е, поколенията ще боледуват.

- Как гледате на театралната реформа, която се провежда в момента у нас?

- Гледам да не гледам, защото ако се вгледам, ще провидя ужас. Банално е да се повтаря колко страшно е положението. През целия безконечен период на „прехода” станахме свидетели на много реформи. В резултат на което от преоформяне станахме мутанти. Сега, понеже не остана какво да се подхване, дойде ред на културата. Но и там почти не остана какво да се подхваща, и без това респектът към будителите остана в музеите. Унищожи се киното, дойде ред на театъра, а от телевизорите гръмко се раздухват разни сензации. Спекулира се с човешкото нещастие, телевизиите бълват пошли предавания и „забавляват” горкия народ. Това е продукт на многогодишното затъване, типично за целия този преход. Бездушието така ни е сковало, че фактът от кризата в културата никого не трогва. Убивайки театъра, умира литературата, респективно училищата, а от там младежта. А тази липса произвежда ялови консуматори, обезличени хора без мнение. Ако това е търсено целенасочено – то може да се спи спокойно, целта е постигната! Налице е един контингент от потъпкани същества, които за да оцелеят, са се сврели в дупките си. Наливат се с апатия. От телевизора поглъщат семейни комедии и цветущи обещания от своите управници – същите, които разпалено негодуват, че няма директен полет до Съединените щати. Явно изходът от кризата е на терминал 1 и терминал 2 на софийската аерогара.

- Трябва ли да останат театрите в по-малките селища например?

- А трябва ли да останат училища в по-малките селища?! Или пък църкви?!

- Кой ви изкуши, за да попаднете в театъра?

- Попаднах в една самодейна театрална трупа. Тогава открих театъра. Вълнението ми беше толкова силно, че година по-късно вече учех театрално изкуство. Всичко рязко се преобърна. Сцената ми позволи да открия много нови неща за себе си. Дължа много на моите преподаватели – Стефан Данаилов, Илия Добрев, Иван Налбантов. По-късно пък ми повлияха срещите с много режисьори: Иван Добчев и Маргарита Младенова в „Сфумато”, Венци Асенов, Росица Обрешкова, Николай Ламбрев, Мариус Куркински. Изобщо аз съм много обвързан с театъра. Приемам го не само като място за работа, но и като дом. Работейки върху отделните пиеси, можеш да научиш неподозирани неща за себе си. Тук имаш възможност да заживееш с терзанията на различни литературни герои. Опитвам се да си представя колко ли странен бих бил в очите на хората, ако не съм актьор.

- Нещо, което не знаем за Иван Юруков?

- Аз самият търся кой съм всъщност. Ролите ми помагат да бъда всеки. Бъдещето носи неизвестност, която ме изпълва с очакване. Това ме радва.

Столичани от квартал "Дружба" са се захванали със събирането на подписи за провеждане на местен референдум заради презастрояването на комплекса. До момента от инициативния комитет са събрали 2900 подписа. До дни подписката ще бъде внесена в Столичния общински съвет (СОС). Недоволните столичани подчертаха, че презастрояването ще доведе до недостиг на места в детските градини, задръствания и