Тема: строителство, строителен контрол

Фондът за имоти „Експат Бета" на бившия министър от НДСВ Николай Василев е купил парцел и почти завършена сграда във Варна за 136 хил. лв., съобщиха от дружеството. Имотът се намира в район Приморски в Североизточната част на града. Николай Василев, който е съдружник в „Експат Бета", поясни, че разгърнатата застроена площ на сградата е 640 кв.м, а имотът е купен от частно лице и няма нищо общо с държавна или общинска собственост. Грубият строеж на постройката е завършен, плановете са до края на тази година тя да бъде окончателно приключена, каза Василев пред „Дневник". След това ще се търси и купувач за имота. Николай Василев коментира, че покупката е част от стратегията им за придобиване на евтини имоти, които после се продават с печалба. Справка в сайтовете за имоти показва, че цената от 136 хил. лв. лв. действително е доста изгодна за район Приморски на Варна. В момента едни от най-евтините оферти само за парцели там са на цени над 45 хил. евро, а двустайни апартаменти в района са за над 600 евро на кв. метър. „Изгледали сме няколкостотин имота, изпратили сме десетки предложения, досега са приети три от тях", коментира Николай Василев. Той подчерта, че фондът няма да купува скъпи имоти и затова внимателно подбира инвестициите си. Това е първата инвестиция на „Експат Бета" във Варна. Дружеството има три имота в курорта Камчия - оценени на по 1.64 млн. лв., 1.63 млн. лв. и на 1.6 млн. лв. През лятото на миналата година фондът се опита да набере от инвеститори на капитало-вия пазар 43 млн. лв. за вложения в подценени имоти, но успя да събере само 800 хил. лв. Точно преди година в. „Капитал" публикува разследване за „Експат Бета", което показа, че фондът е купил трите парцела в Камчия по 32 лв. на кв. метър при средни цени на пазара от 40 евро на кв. метър. Преди да ги купи от фирмите „Кирови инвест" и „Кава консулт", те самите са ги придобили от Държавната агенция по горите (ДАГ) за 7.8 лв. на кв. метър. Тогава от Министерството на земеделието обясниха, че решенията за продажбите са взети лично от бившия шеф на агенцията Стефан Юруков, който беше свален от поста и обвинен за сключване на неизгодни сделки. Според обясненията на Николай Василев, който беше министър на държавната администрация при предишното правителство, той не е знаел, че имотите са купени от ДАГ.

Минимален ръст при ниски обеми -такъв е резултатът на основните индекси през изминалата седмица, коригирайки частично изминалите четири седмици на загуби. Освен това не може да се каже, че повишението е предизвикано от някакви вътрешни или външни причини, които да са благоприятствали позитивната динамика. Дори обратното, имайки предвид дълговите проблеми в еврозоната и продължаващите военни действия в Либия, по-логично би изглеждало международните пазари да се лутат без точна посока. За пореден път рейтинговите агенции Standard & Poor's и Fitch понижиха рейтинга на Португалия, заявявайки, че политическата криза в страната увеличава вероятността тя да изпадне в неспособност да обслужва дълга си и да получи външна финансова помощ. Българските индекси приключиха на положителна територия с минимални покачвания. Най-голямо беше повишението на седмична база при„Дневник 20" -1.92% до 65.5912 пункта, водещият SOFIX завърши с повишение от 1.68%, достигайки 439.6 пункта, а BG40 и BGTR30 се повишиха с 1.32% и 1.38%, съответно до 133.06 и 354.91 пункта. С минималните 0.32% се покачи и индексът на дружествата, инвестиращи в недвижими имоти -BGREIT. При оборот на пазара на акции от малко над 6.78 млн. лв. най-ликвидни бяха „Софарма" и „Монбат", а с най-голямо седмично покачване се отличи „Петрол", който повиши пазарната си капитализация с +27.45%, за седмица и вече се търгува на цена от 6.5 лв. за акция. Според Благовест Крачев, брокер в „Карол", „единственото, с което можем да запомним изминалата седмица, е намалелият интерес на инвеститорите към търговията с ценни книжа и понижаващите се обеми". „Фондовият ни пазар продължава да е под влияние на международните събития", добави той. Що се отнася до тази седмица, Крачев очаква отново минимални промени в индексите по-скоро в положителна посока, но без голямо увеличение на търгуваните обеми. Противоположни е мнението на Борислав Попов управител на „Бета корп", който очаква „по-големи обороти и по-ниски нива на индексите, т.е. спад при по голяма волатилност". Също така е на мнение, „че пазарът е близко до пределна точка и е доста нервен и само чака някаква причина да пропадне".

По 400 хил. лв. от европарите си губят общините Горна Оряховица, Сливен и Бургас заради нарушения по програми за градско развитие. За грешки при пътни проекти Кърджали и Созопол ще се лишат общо от 450 хил. лв. Сериозно нарушение е установено при ремонт на образователната инфраструктура в община Неделино. При проект за 752 хил. лв. общината ще трябва да върне 219 хил. лв. Още 18 общини ще загубят част от европейските субсидии, но финансовите корекции при тях са под 100 хил. лв. Пари ще бъдат спрени по проект на Министерството на икономиката и на 2 регионални дирекции.

Средствата по ОПРР се разпределят по 5 приоритетни оси. Финансиране се отпуска по проекти за „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, „Регионална и местна достъпност“, „Устойчиво развитие на туризма“, „Местно развитие и сътрудничество“ и „Техническа помощ“.

Регионалното ведомство е управляващ орган по програмата, а проверките и наложените санкции се отнасят за периода от започване на дейностите по нея през 2007 г. досега.

Основните нарушения, които управляващият орган е констатирал, са свързани с допуснати грешки в провеждане на процедури по ЗОП. Според проверяващите в някои тръжни документи има дискриминационни критерии. Установено е неправилно намаляване на крайния срок за получаване на оферти, както и нарушения и грешки при формулиране на критерии за подбор. Неточности са открити при договорите с изпълнителите. Разделяне на поръчки заради по-лека процедура и нарушение на изискванията за конфликт на интереси от ЗОП още са показали проверките.

Първото финансово споразумение за 66 млн. лв. между регионалното ведомство и Министерството на здравеопазването ще бъде подписано днес. Средствата са предназначени за обновяване и оборудване на държавни лечебни заведение и социални домове. По програмата ще бъдат дадени общо 148 млн. лв., с които ще бъдат рехабилитирани 13 болници и 8 сиропиталища.

Българската страна е изпратила още 30 въпроса към „Росатом“, свързани със строежа и сигурността на централата, уточни Трайков по време на парламентарния контрол в петък. Той обясни, че питанията са формулирани основно заради тежката авария, която се случи в японската АЕЦ „Фукушима 1“. Очакванията на страната ни са отговорите да бъдат придружени с изследвания и доказателства за твърденията. Трайков отново потвърди, че няма да се прави компромис с безопасността на бъдещата АЕЦ и нейната икономическа целесъобразност. Обмисля се и възможността да се поискат допълнителни гаранции за безопасността на реакторите, които да бъдат потвърдени и от Международната агенция за атомна енергия и от съответните органи на ЕК. Поставянето на допълнителни защити на реактора обаче би повишило допълнително неговата цена, заяви преди седмица Комаров. Тогава той обясни, че 40% от цената на АЕЦ „Белене“ отиват за осигуряване на безопасността на реакторите.

До края на 2011 г. МИЕТ ще разгледа и оцени риска и безопасността на АЕЦ „Белене“. Изследването ще бъде направено под егидата на Международната агенция за атомна енергия. Очаква се да се правят анализи на рисковете от наводняване, пожар, взрив, сеизмичен риск, технологичен риск от спиране на охлаждането на активните зони на реактора, като се вземат предвид поуките от произшествието в Япония, обясни Трайков.

Повече от 1,7 млрд. евро са средствата, които досега са вложени в строежа на АЕЦ „Белене“, и тези, които ще отидат като разходи за консултантите по проекта. Това стана ясно от изявление пред руската Дума на Кирил Комаров, изпълнителен директор, отговарящ за ядрения енергиен комплекс в „Росатом“. Той обясни, че така сметнато строежът на централата ще струва 8 млрд. евро. От пресслужбата на „Росатом“ уточниха, че определената в момента цена от 6,298 млрд. евро за строежа на двата реактора остава непроменена. Останалите разходи обаче са извън подписания договор между НЕК и „Атомстройекспорт“ и се поемат от обществения доставчик. В тях влиза строежът на елмрежа и подстанции до бъдещата централа, които според български специалисти ще струват около 800 млн. евро.

Във вторник предстои заседание на Управителния съвет на „ЛУКойл Нефтохим“-Бургас, на което представителят на държавата, зам. транспортният министър Камен Кичев, ще поиска информация за начина, по който се образуват цените на горивата.
Снимка на две колони - Правителството ни е изпратило нови 30 въпроса към руската страна, свързани с безопасността на реакторите на АЕЦ „Белене“, каза Трайков.



28.03.2011 г., с. 3
Събитията днес
СОФИЯ. В БТА Институтът за пазарна икономика ще представи независима оценка на проекта за АЕЦ "Белене".


28.03.2011 г., с. 10
Решаването на политическия конфликт между ГЕРБ и Синята коалиция не може повече да се отлага
Отказът от реформи и готовността за сговаряне са видимите белези на истинския проблем
Въпросът за това, дали правителството ще успее да завърши пълния си мандат или не, все повече губи политическия си смисъл. Формално липсата на предсрочни избори би трябвало да се възприема като показател за устойчивост на политическата система. Но едва ли някой все още смята, че завършването на пълния мандат от двете предходни управляващи мнозинства е допринесло за укрепването на демокрацията в България. Единственото, което наистина има значение, е доколко ГЕРБ ще успее да реализира реформисткия политически мандат, който получи на изборите през 2009 година. Отказът от реформи и готовността за сговаряне са видимите белези на истинския проблем в отношенията между управляващите и Синята коалиция.

Част от технологията на статуквото е всеки политически конфликт да бъде неутрализиран, като се скандализира и персонифицира. Така всеки спор за принципи и ценности биваше превръщан в скандал между някакви хора по повод на някакви техни интереси. По този начин се представя и противопоставянето на позициите на Иван Костов и Бойко Борисов. Според технолозите на българската публичност изглежда лесно за пореден път Костов да бъде представен като „рушител на дясното единство”. Те се упражняват по тази тема повече от десет години. Но ако за момент престанем да приемаме за истина този тип политическа чалга, зад привидното публично пререкание все по-ясно се очертават истинските разделителни линии, които имат значение при политическото самоопределение на всеки политик или партия.

Изглежда, че предметите на спора са свързани по-скоро с технологията на управлението, но всъщност теми като АЕЦ „Белене” и руските енергийни проекти, административната реформа, управлението на публичните финанси и противодействието срещу организираната престъпност и корупцията не са свързани само с компетентността. Това е политическа граница, чието неглижиране или нарушаване е политически проблем.

Авторитетът на лидера на ДСБ не се основава единствено и само на успешното управление на ОДС. Той ефективно представлява принципите и ценностите на конкретна група от избиратели в дясното пространство – на онези, които са убедени в необходимостта от реформи и развитие. Това е онази част от дясното политическо пространство, която винаги е настоявала за решително разграничаване спрямо всеки опит за замазване и размиване на границите в политическия живот. Иван Костов потвърждава и разширява подкрепата за позицията си сред тези групи от избиратели.

На свой ред ГЕРБ дойде на власт с подкрепата на друга част от десните избиратели, за които беше по-важно реализирането на управленски мандат, различен от предишното статукво. Авторитетът и публичният образ на Борисов се изграждат върху представата за решителност и готовност за действие. Дистанцирането и дори противопоставянето спрямо Костов разширява потенциалния обхват на подкрепата за Борисов, но сред групи от избиратели, които не се вписват в представите за дясна политика.

Но формалното противопоставяне между тези две фигури по-скоро прикрива истинския политически проблем, а той е в това, какъв път на развитие ще реализира България през следващите години. Този тип противопоставяне между ГЕРБ и Синята коалиция е единственият възможен път за съхраняване на статуквото, формирано след 2001 година. Междуличностните различия нямат политическо значение. Истинският залог дори не са отношенията между българските партии - членки на Европейската народна партия. Политическата граница е в модела на развитие, към който управлението води страната ни. Това е конфликт, чието решаване трябва да създаде нова норма на политическа идентичност.