Тема: строителство, строителен контрол

В началото на 2009 г. Брюксел обяви, че ще отпусне 1 млрд. EUR за за развитие на широколентовата инфраструктура в държавите членки на ЕС. За България бяха отредени малко над 33 млн. EUR, чието предназначение беше сменено набързо от Министерството на земеделието и храните. И средствата бяха пренасочени за възобновяеми енергийни източници, ако че в България все още има места, където интернет е понятие, близко до научна фантастика. Кому беше нужно?

Почти година по-късно ситуацията остава непроменена. Иначе казано - местата у нас с население под 1000 души си остават на практика отрязани от глобалната мрежа, която би могла да спести доста главоболия. Новото правителство обаче обяви, че планира да инвестира едни други 20 млн. EUR по Оперативна програма Регионално развитие за развиването на широколентовия интернет достъп в България. Малко, но от сърце. Средствата ще отидат за изграждане на инфраструктура, където такава липсва, за да може впоследствие върху нея да почнат да се градят услуги в полза на бизнеса и местното население. Което безспорно носи купища позитиви - по-лесен достъп до държавната администрация, нови работни места, дори и дистанционни. Това от своя страна може да спомогне за един голям проблем - миграцията към големите населени места у нас.

През септември обаче американската Агенция за търговия и развитие излезе с друга идея. Тези 20 млн. EUR и дори малко отгоре (около 35 млн. USD) да бъдат използвани за доизграждане на държавните мрежи, които ги има дори и в повече. Това става ясно от публичен доклад с обем над 220 страници, в който подробно са изследвани всички държавни мрежи, функциониращи в момента. Според доклада в момента държавата не разполага с единна мрежа, която да отговаря на изискванията на различните министерства. Вярно е. Причината за това е ясна - работа на парче досега дал Бог. Всеки си прави каквото му потрябва, когато му потрябва. Без да се интересува особено много от евентуално взаимодействие. Затова в момента у нас функционират Националната АТМ мрежа на държавната администрация, или НАМДА, Електронната съобщителна мрежа на бившата ДАИТС, мрежите на МО и МВР и куп други мрежи и мрежички. Които обаче не са под един покрив и не работят заедно. Грешка.

Обединяването им би могло да свърши достатъчно добра работа, вместо да се наливат допълнителни пари в нови и нови мрежи. И без това е криза, и без това пари няма. Нека малкото, с което разполагаме, бъде инвестирано интелигентно, за да може поне веднъж да постигнем желания резултат - интернет ако не навсякъде, поне на повече места. Интернет, който работи върху стабилна инфраструктура, предлага адекватни услуги на граждани и бизнес и върши своята работа - да ни улесни. Дано!


07.12.2009 г., с. 4
Позиция

Данък пустееща земя е абсурд
Има много по-пазарни подходи да се стимулира комасацията, вместо собствениците да се облагат с данък върху пустеещите земи. Така общините ще похарчат много повече пари, отколкото ще съберат. Причината е, че собствениците не фигурират в данъчния регистър, а само в поземлените комисии и разходите за издирването на всички наследници ще бъдат доста големи. А евентуален данък върху пустеещите земи по време на криза само ще засили напрежението и ще изнерви допълнително собствениците, които, вместо да плащат, ще търсят всички възможни начини да се отърват от тази допълнителна тежест.


07.12.2009 г., с. 4
Пазар

Масивите са по-скъпи
Наличието на комасирана земя вдига поне един път цената на земята. Ако има и система за поливане, ще се увеличи два пъти. Земята винаги е имала своята икономическа стойност, защото земеделието е първият осъзнат отрасъл. Земята е и инвестиционен актив и в последно време инвестиционна група, в която влизат недвижимите имоти и стоките, търгувани на борсови тържища и пазари.

Стоян Малкочев, изп. директор на Еларг ФЗЗ АДСИЦ

Назрява конфликт между инвестиционните фондове със специална цел, които са от най-големите собственици на земи, и арендаторите.

Причината е в нарастващото нетърпение на акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) да окрупнят терените, в които инвестираха, и така да ги превърнат в неустоими хапки на пазара на земя. Комасираните масиви ще качат поне веднъж стойността си, твърдят експерти. На щанда за обработваема земя все още няма опашка, но холандски купувачи и българските АДСИЦ вече потръпват с предчувствие за изгодни сделки. Смяната на начина на субсидиране след 2013 г., когато ще се подпомага производството на стопанство и когато наистина се очаква земеделските помощи на старите и новите членове на ЕС да се изравнят, допълнително изостря апетита за българска земя.

Комасацията все още не се е превърнала в драма, но едрите собственици вече подеха акции за създаване на обществено мнение в нейна полза. И то за незабавно и спешно окрупняване. След като България похарчи милиарди левове за връщането на земята в реални граници, никой сега не се наема да прогнозира колко ще струва комасацията. Един от похватите са спекулациите с темата за пустеещите земи, които, ако се комасират, биха изчезнали. Изневиделица обаче земевладелците получиха удар от общините, които предложиха данък върху трънливите терени, и едрите собственици биха отбой. Против данъка се обявиха и потенциалните им противници - фермерите, които съзряха в мераците на общините за данък саботаж на българското земеделие по време на криза.

В момента няма нужда от шокова намеса, защото арендаторите прилагат т. нар. комасация по ползване и тя им върши работа.

В тезата на хората, които обработват площите, за бавна и естествена комасация има логика. Най-малко, защото земеделието е консервативен и устойчив сектор и само по себе си няма нищо общо със спекулациите. И без това в България то едвам се съвзема и всяка груба и радикална намеса ще изкриви и ще съсипе отрасъла. Неслучайно в развити страни от ЕС спекулата със земя е забранена, може да се купува, ако се обработва земята, припомня един от най-едрите арендатори в България Теодор Иванов.

Радикалните промени, свързани със спекулациите със земя, отново ще стресират българския производител на земеделска продукция, защото отново ще бъде изложен на заплахи от несигурност и насилен да се съобрази с нечия воля, а не с естествения ход на процесите.

Комасацията е сложен и дълъг процес и трябва да се остави да протича естествено, защото пришпорването е в ущърб на земята и земеделските продукти.

От спешно окрупняване имат полза големите собственици на земи. Много от тях инвестираха в недотам качествена земя и сега искат да я окрупнят, за да могат да я продадат изгодно, тъй като големите терени веднага си вдигат цените. Има страни в ЕС с много силно развито земеделие, където законодателството не позволява със земята да се спекулира. Например в Белгия, Дания, Холандия е забранено със закон на инвестиционни фондове да купуват с цел спекула, освен ако терените не се обработват.

А на тезата за облагането с данък на пустеещи земи, за да се провокирала комасацията, ще отговоря така. Къде, бе, хора, ги сънувате тези пустеещи земи?! В Разградско, където обработвам терен, а пък и в цяла Северна България фермерите вече се бият за всяка педя земя. Това е резултат от евросубсидирането на обработваема площ.

Вярно е, че терените с тръни, които ни заобикаляха навсякъде само допреди десетина години, значително са намалели и все пак можем да ги видим. За да изчезнат подобни пейзажи, може би трябва да се въведе данък пустееща земя. Това особено важи за полупланинските области, Странджа-Сакар и най-вече за терени в Южна България, където наистина е доминиращо зеленчукопроизводството и земята е по-разпокъсана.

Убеден съм, че и фермерите, и собствениците на земи ще са против в условията на криза изобщо да има данък земя, защото това ще оскъпи продукцията.

Ако налогът се въведе, има опасност мнозина да се откажат от земеделието. И после пак се оплакваме, че ядем турски домати и чушки с пластмасов вкус. Най-засегнато ще бъде зеленчукопроизводството - бранш, от който и в момента много производители се отказват, защото са на загуба. Наистина от комасацията в момента изгода имат най-големите собственици на земи, защото ще спечелят от продажбата на терените.

Българското правителство ще вземе официално решение дали ще участва в проекта за петролопровод Бургас - Александруполис тази седмица. Това съобщи за в. Пари премиерът Бойко Борисов. Очаква се това да стане по време на между-правителствената българо-руска комисия, която ще се проведе на 10-11 декември в София.

В края на миналата седмица президентът на руския акционер в Бургас - Александруполис - Транснефт, Николай Токарев напомни, че българската страна е трябвало да излезе с решение до 1 ноември. Така и не чухме отговора, допълни той. Два пъти официално поискахме от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на България тяхната позиция, тъй като чуваме негативни публични оценки за проекта, за съжаление не сме получили отговор, казва Токарев пред Комерсант.

Принципал

Надяваме се до започването на междуправителствената комисия да стане ясно кое ще е водещото министерство по проекта, заяви изпълнителният директор на Транс-Болкан Пайплайн - Клон България, Пламен Русев. Компанията, чийто принципал е регионалното министерство, е българският акционер в проектната компания Транс болкан пайплайн за петролопровода. В момента проектът е към министерството на регионалното развитие, но идеята е той да премине към министерството на икономиката и енергетиката. Все още чакаме отговора на колегите за тяхната готовност да поемат проекта, казаха от МРРБ. Докато това не се изясни, няма как да бъдат водени сериозни преговори за реализацията на петролопровода, коментираха експерти. Няма конкретни планове за подобно прехвърляне на проекта, заявиха от икономическото министерство.

Вноски

От регионалното министерство пък посочиха, че първо трябва да се направи цялостна преоценка на проекта и да се реши дали България ще участва в него.

Експерти обясниха пред в. Пари, че дори България да се откаже от участието си в проекта, тези средства ще трябва да се платят, и то с лихвите. Надявам се в най-кратки срокове акционерната вноска да бъде внесена, каза Русев. Ако това стане до следващото акционерно събрание, което е на 17-18 декември, няма да има наказателни лихви, посочи той.

В края на миналата седмица Николай Токарев, президент на руската Транснефт, един от акционерите в проектната компания, определи неплащането на вноските като не по-малко важно от това, че България все още не е определила своята позиция по проекта. В същото време Гърция, в която също беше избрано ново правителство, е заплатила и двете акционерни вноски за годината.

Американският пратеник похвали премиера Бойко Борисов за водената енергийна политика. САЩ вижда и оценява усилията на правителството България да играе важна роля в енергийната политика на Европа, каза Морнингстар. Действията, които предприемате, ще ви позволят да бъдете енергийно независими, допълни той. Двамата са обсъдили проектите Южен поток и Набуко - алтернативно трасе за доставката на природен газ, което ще свърже централноевропейските пазари със страните производителки от Черноморско-Каспийския регион и Централна Азия.

Има няколко аспекта, много важни за успеха на проекта Бургас - Александруполис, и на първо място това е обезпечеността със суровина.

По време на българо-руската икономическа комисия ще се разисква целият набор от отворени икономически въпроси, част от тях - наследство от миналото.

Трайчо Трайков, министър на икономиката и енергетиката

Бойко Борисов, министър-председател на България

Българската фондова борса завърши седмицата с лек спад. Индексите ограничиха загубите, регистрирани от предишната, и консолидираха нивата си. Sofix отчете седмично повишение от 0.54% до 452.67 пункта, BG40 загуби 1.28% до 120.98, а BGTR30 - 0.56% до 342.28. Индексът на дружествата със специална инвестиционна цел нарасна с 2.24% до 48.89.

Първата сесия за седмицата премина при слаб обем, но завърши позитивно. Пониженият интерес от страна на инвеститорите беше продиктуван от сътресенията на световните капиталови пазари, свързани с обслужването на дубайския дълг. Оборотът на борсата достигна почти 13 млн. лв. благодарение на облигационния сегмент. Общият оборот на регулирания пазар във вторник беше 6.86 млн. лв., като отново голяма част от него се дължеше на прехвърляне на облигации. На пазара на акции лидери по оборот бяха Софарма АД с 211 хил. лв. и Енемона АД с 156 хил. лв. Индексите затвориха с минимални позитивни изменения. Сесията в сряда завърши почти без промяна за водещия борсов индекс Sofix, който регистрира минимален ръст от 0.02% до ниво от 452.34 пункта. Останалите водещи индекси също затвориха на неутрална територия с изключение на BGREIT, които се повиши с 2.19% до 48.43 пункта. Общият борсов оборот беше относително висок - 9.8 млн. лв, но 90% от него се дължеше на сделките по прехвърляне на акциите от публичното предлагане на БГ Агро АД към посредника по емисията.

В четвъртък индексите затвориха разнопосочно. Отчетеният оборот беше малко над 1.5 млн. лв. Най-голям оборот беше регистриран по позициите на Корпоративна търговска банка АД, Централна кооперативна банка АД и Каолин АД, съответно с 479 хил. лв., 231 хил. лв. и 151 хил. лв. Последната сесия за седмицата завърши с 0.94% спад за Sofix под влияние на спада на световните пазари. Общият дневен оборот беше 1.2 млн. лв. Най-печеливши бяха позициите на Балканкар-Рекорд АД, добавили 6.38%. Компенсаторните записи имаха 4.55% ръст, а най-губещи бяха Проучване и добив на нефт и газ АД, Енемона АД и БГ Агро АД, съответно с 5.49, 4.17 и 3.94% спад.

вчера. Той обяви, че контрактът ще бъде пуб­ликуван, за да стане ясно на общественост­та, че България не мо­же да излезе от проек­та. По думите на Борисов петролопроводът бил проблем за еколо­гията на региона и бил изгоден само за Русия и Гърция, но не и за България. Страната ни е просто път, откъдето минава една тръба от единия до другия й край, коментира Борисов. Той изрази съжаление, че проектът е бил наричан енергиен и е бил вклю­чен в общия пакет.

Премиерът и минис­тър Божидар Димитров дариха на Бургас части­ца от Светия кръст по повод празника на гра­да - Никулден. Заедно с нея жителите на край­морския град получиха и частица от мощите на Свети Андрей Първозваний. Двете светини бяха посрещнати пред катед­рален храм „Св. св. Ки­рил и Методий" от кме­та на Бургас Димитър Николов, бургаското ду­ховенство и жители на града. Късчето от кръс­та, на който е разпънат Христос, е дарение от Националния историчес­ки музей. То бе донесе­но в мощехранилница от сребро и позлата и пре­дадено от Борисов на Негово Високопреосве­щенство сливенския мит­рополит Йоаникий. Пред църквата бе и роденият

в Бургас актьор Георги Калоянчев, който при­съства на тържествено­то посрещане на части­цата от Светия Кръст Господен. Заради недоб­рото му здравословно състояние, за него беше изнесен специален стол. По-късно Борисов се включи в литийното шес­твие, което започна от храма и завърши на Мостика. Там официал­ните лица и гражданите хвърлиха в морето венци и цветя в памет на загиналите моряци и ри­бари. „Да пожелаем на всички рибари, моряци, банкери да са живи и здрави. Когато потъна корабът „Ванеса" и мо­ряците се издавиха, един оцеля и в джоба му имаше икона на Св. Ни­кола. Това за някои мо­же да е случайно, но за мен не е. Нека на такъв хубав ден да дарим та­зи света частица - за мен това е по-важното",каза премиерът.

Всички участници в тържествата си похапна­ха от 2200 порции рибе­на чорба, с които бургас­кото кметство почерпи за празника на града. Яс­тието е приготвено по стара автентична рецеп­та на рибарите от мест­ността „Ченгене скеле". За традиционната праз­нична чорба са използ­вани общо 330 килогра­ма риба от 9 различни вида.з