Тема: строителство, строителен контрол



страница9/9
Дата22.07.2016
Размер1.19 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Но я си спомнете 1991 г., когато фиксингът лев/долар беше 1:0.98, а курсът на "Магурата" - 1:15. Спомняте ли си опашките за кисело мляко от 4 часа сутринта пред опразнените "Хранителни стоки". А купоните за храна, които ни раздаваха от общината?

Помните ли как излязохме от тази национална катастрофа? Точно така - чрез шокова терапия и стабилизационни заеми от МВФ, Световната банка и още няколко европейски финансови институции.

Защо въпреки болезнените ни спомени от онова време сега и народ и правителство се държи, сякаш същата тесла не е надвиснала над главите ни. Отговорът е прост - магазините са все още пълни със стока, а електоратът е спокоен, понеже все още не са го изпъдили от работа. Икономиката ни обаче вече е дълбоко под водата. И продължава да затъва в дългове. През юли междуфирмената задлъжнялост е към 160 млрд. лв. по данни на НСИ, а търговският дефицит – 5,5 млрд. лв.

Цитираме юлската статистика, защото НСИ нещо се ослушва и съмнително не дава последните данни за състоянието на икономиката. Защото това, което има да ни показва, вече не е проста криза, а национална катастрофа. Налице са всички признаци: затихващо производство, свити пазари, огромна фирмена и междуфирмена задлъжнялост и пълна тишина по въпроса. А междувременно заплати продължават да се изплащат. Как става тоя фокус? И каква е неговата цена? Отчайващите отговори на тези въпроси ще ни засипят още от януари. С първите статистики за свободното пропадане на икономиката ни ще ни светне най-накрая, че тая пропаст е далеч по-грамадна от всичко видяно от очите ни досега.

Между другото повечето от нас продължават да не усещат нищо. Инстинктът им за съхранение е дълбоко потиснат, защото те са си избрали правителство, което дълбоко вярват, че ще ги опази от най-лошото. И никой не мисли кой всъщност ще опази самолета, на чийто борд всички сме се накачулили - нашата опоскана икономика.

Понеже тя не е електорат и не генерира рейтинг, нея никой не я пази. А кризата я е потопила дълбоко под водата. Поради свитите външни и вътрешни пазари, поради непрекъснатото оскъпяване на кредитите, известно на гражданството като лихви. Но всъщност означава такси по такси по лихви по такси по лихви, плюс още такси по лихви и най-накрая взимаш 10 лева, връщаш 20…

Навремето, когато правителството на Димитър Попов в един ден девалвира лева с няколко десетки пъти, а вечерта се провикна драматично от новините по БНТ: „За бога, братя, не купувайте!”, министър-председателят - вярно, изпълни историческия си дълг - направи девалвация и осигури глътка въздух за икономиката. Последващите стабилизационни заеми успяха да закрепят икономиката. Димитър Попов пое отговорността и се записа в историята, но пък няколко месеца по-късно падна от власт.

Ето каква е причината за сегашната тишина около основния въпрос - как да се измъкнем от кризата. Очевидно на никого не му се поема точно тази отговорност. Но времето за моткане и ослушване изтича. Още от януари на сегашното правителство ще му се наложи да решава доста по-трудни въпроси, с които да осигури финансов шприц за икономиката и да почне да я вади от водата.

„Първата мярка развързване на борда за кратък период от време, примерно 6 месеца. Тогава следва девалвация 1 към 3 евро/лев. И това е единствената антикризисна мярка”, твърдят наши източници. Защото няма друг механизъм, по който да намалиш цената на работната ръка. С други думи, днешната заплата от 1000 лв. вече ще струва към 330 евро.

Разбира се, ще има леко увеличение на заплатите в левове, нещо като компенсация. Но накрая ще взимаме повече левове, но по-малко евро. Познато, нали?

Тази мярка ще подпомогне икономиката и закъсалите големи сектори като строители, износители. Тези сектори ще намалят своята задлъжнялост, за износителите на българска продукция това означава за 1 евро продукт да получат 3 лева. Вместо сегашните 2. Прекият ефект за приходната част на бюджета също е очевидна.

Сама по себе си девалвацията обаче не е достатъчна. На икономиката ни са нужни още пари, които могат да бъдат подсигурени с онези 20 млрд. евро заем, за който определени финансови кръгове у нас лобират от началото на миналата година.

Извън техния пряк интерес от такава финансова инжекция икономиката ни също „ще ги попие” на часа. Защото към момента е известно, че държавата не се е разплатила с близо 2 млрд. лв. към стопанския сектор.

Означава също и добра новина за проекти като АЕЦ „Белене”, където държавата е в голям дълг и в голям грях, образно казано. Особено ако реши да замрази проекта, това ще струва на бюджета още 1 млрд. евро. И напоследък правителството все по-често почва да се сеща за неустойките и да прави всичко възможно да излезе от кризата с проекта, която само предизвика.

Девалвацията 1:3 евро/лев в комбинация за краткосрочно падане на борда и преговори за допълнителен „механизъм” от 20 млрд. евро държавен кредит имат цена. И тази цена ще се плати от обикновените българи, това трябва да е ясно още отсега. Обезценяването на парите наистина ще помогне на икономиката ни и това е положително в дългосрочен план, но късият пас е за наша сметка.

„Винаги народът плаща сметката. Хората, когато гласуват, не мислят, че техният глас струва пари, защото не мислят практично, а емоционално”, коментира нашият източник. Според него именно заради тази висока обществена цена такива дълбоко непопулярни мерки могат да бъдат въведени само от служебен кабинет. Какъвто беше кабинетът Софиянски. Така е по света. А у нас кой би се нагърбил да одруса крушата за трети път?

„В никакъв случай това не би могъл да е сегашният кабинет. Поради страх от сриване на рейтинга”, коментира източникът. Според него най-вероятно затиснато от тежката финансова криза и отказ от поемане на отговорност за девалвацията сегашният кабинет да хвърли мандата още в началото на годината. Което ще предизвика нови избори, било то поради ремонт на съдебната система, било то поради ремонт на цялата конструкция на властта – евентуално избор за Велико народно събрание. И докато трае този сценарий, едно служебно правителство набързо ще „свърши мръсната работа”, за да стабилизира страната.

Този сценарий може да бъде избегнат, ако сегашното правителство постигне консенсус с останалите политически партии за тези стабилизационни мерки. И ги проведе само. Отсега се вижда, че партиите ремаркета - Синята коалиция, РЗС и "Атака", биха подкрепили една такава инициатива.

В цялата тази работа няма никаква екзотика. Напротив все повече финансови кръгове у нас и в Европа говорят за това и е само въпрос на време българското правителство да бъде изправено пред трудния избор - да вкара държавата ни в поредната национална катастрофа, като не предприема нищо реално срещу затъването на икономиката ни. Или ще запретне ръкави, ще плюе на рейтинга си, но ще отиграе трудната топка в своя терен. Като изгори, но спаси страната си. Без този път да губи сили в излишни спорове кой бил виновен. Когато летиш в пропастта и животът ти е под въпрос, всъщност няма никакво значение кой те е бутнал там. Единственото, което има значение в такава деликатна ситуация, е ще се отвори ли резервният парашут. Ето върху какво трябва да се съсредоточи властта днес. Как да спаси държавата, а не рейтинга си.


Снимка на три колони- 1996 г-. Мъж подарява детето си на председателя на парламента Благовест Сендов за да го храни и гледа.Сендов му показва най-голямата банкнота в обръщение по това време – 50 000 лева
Снимка на две колони- Социално слаби се блъскат за помощи пред земеделското министерство в разгара на последната криза
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница