Тема: строителство, строителен контрол

От 1966 г. е директор на Контролно-заваръчното управление на Министерството на строежите, което става център за изграждането на най-важните обекти на индустриализацията в България - АЕЦ „Козлодуй“, всички ТЕЦ и ВЕЦ, предприятия на химията и нефтохимията, газопровода СССР-НРБ, циментната промишленост. Под негово ръководство са съоръжени и много обекти в Гърция, Мароко, Чехия, Германия, Ирак и др.

Активно е работил с редица московски институти като Оргенергострой, Вниимонтажсцецстрой, Внист-Москва, Цниитмаш. В последно време работи активно с TUV Rheinland-Кьолн, SLV Hale SLV-Мюнхен, IIW-Париж (Международен институт по заваряване), Европейската федерация по заваряване (EWF).

Д-р инж. Марин Георгиев Белоев е изтъкнат изобретател. Автор и съавтор на над 30 изобретения и рационализации. Носител е на десетки държавни и научни отличия.

Председател е на Българския съюз по заваряване и член на Генералния комитет на Международния институт по заваряване. Член е и на Управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата.

Редакционният екип на вестника ни му пожелава още дълги години живот, здраве и плодотворна дейност за благото на род и родина!

Земя
Снимка на една колона – без текст


12.02.2009 г.,с. 5
Прогноза: 50 % срив в минната индустрия
Ръководството на Българската минно-геоложка камара прогнозира спад между 30 и 50 на сто в бранша заради влиянието на световната икономическа и финансова криза. След края на първото тримесечие на годината по-ясно ще се очертаят параметрите на кризата в минната индустрия, каза председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. Със задълбочаване на кризата се поражда вероятността от съкращаване на заетите в сектора.

По данни на Камарата в бранша работят 30 000 души и произвеждат около 2,5 млрд. лева продукция или около пет на сто от БВП на страната. Едно работно място в минната индустрия създава допълнителни 3-4 работни места в други сектори на икономиката, припомниха от Камарата.

По данни на Камарата приходите на компаниите от рудодобива са намалели над два пъти заради спада на международните цени на металите, който през миналата година е между 50 и 80 на сто. Същевременно заплатите в сектора са се увеличили с повече от два пъти, значителен е и ръстът на цените на електроенергията и материалите. Поне с една пета е спадът в сектора „Добив на строителни и скалооблицовъчни материали“. Предприятията - членове на Камарата, имат вземания по изпълнени договори на стойност до 1 млн. лева, като един от най-големите длъжници е държавата. Сред антикризисните мерки, които предлага Камарата, са освобождаване от плащане на частта от концесионното възнаграждение в полза на държавата за период от 24 месеца, освобождаване от плащане за 24 месеца на банковите гаранции за „добро изпълнение“ по концесионните договори. Най-сериозни проблеми с поддържането на заетостта имат фирмите от рудодобива, каза президентът на КНСБ Желязко Христов.


12.02.2009 г.,с. 8
Завет Българскому народу
Сега, когато шайка мошеници искат да плячкосат и нашата традиция, нека си припомним думите на Иларион Макариополски
Александър Смочевски

„Възлюблени о Христа чяда наши, вси истинни българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до скончание века.

На 22 януари т.г. състав на Международния съд по правата на човека в Страсбург реши да осъди българската държава, която „следва да овъзмезди и заплати 8 хил. евро на ищеца по делото за незаконно взетите имоти“. Кой е ищецът, ще попитате? Отговорът: появилият се из забвението г-н Инокентий (едни го определят като митрополит, други само като епископ), редови член на Съюза на демократичните сили, активен участник в антикомунистическата, антицърковна и в последна сметка антинародна кампания от годините на прехода. Онзи, комуто г-н Петър Стоянов целуваше със синовна обич десницата.

Кой представлява Инокентий? Св. Синод на БПЦ?? Ха-ха. Ако не беше тъжно, щеше да бъде смешно. Нелегитимният, несъществуващ, напълно измислен и отдавна преминал и de jure и de facto в небитието разколнически синод. Така една фикция съди българската държава с цел имотите на една напълно реална институция, каквато е православната църква.

Силите на тоя фанариотски род и днес надигнаха глава - за да бунят народния дух, който някои други се опитват да будят. Тези сили обикалят като вампири из пътищата български, а сега и небесните ефири поискаха да завземат с една-едничка цел - обезсилването на духа народен, на духа български.

От скверни устни излиза лукава и по юдейски коварна мисъл. Думи, които ме е срам да напиша, слова на бивш министър в правителството на миропомазаник (Симеон), с лековат жест наругал: „Мамката му на православието“(Соломон Паси). Можем да се прекръстим. И толкоз.

Ала такива нехранимайковци дебнат под път и над път. И в Европа проникнаха, като троянски коне щурмуват християнската крепост изотвътре. Първо кесиите ни пребъркаха, а сега и душите ни искат.

Четох и препрочитах решението на Страсбургския съд. „Патриарх Максим е наложен през 1971 г., т.е. в периода на комунизма.“, заключава дълбокомислено докладът. Във всяко изречение този стар, прогнил и вкиснат антикомунизъм. Странно. Илюзиите ми за безпристрастна и справедлива Европа залязват още преди да са изгряли.

Изглежда в Страсбург не знаят, че на Всеправославен събор от 30 септември до 1 октомври 1998 г. в София с участието на патриарсите и други висши църковници на Цариград, Антиохия, Русия, Александрия и Африка, Сърбия, Румъния патриарх Максим е признат от всички за единствен първойерарх на българската православна църква. Сигурно от съда не знаят, че някой от същите тези „жалбоподатели“ днес, искаха прошка и покаяние от дядо Максим тогава.

През тази седмица президентът Първанов за пореден път показа класа над останалите политици. Смелостта да бъдеш държавник тогава, когато всички отказват, трябва да бъде оценена по достойнство. Нищо че има такива, които от безродната позиция на опозиция заявяват напълно сериозно: „Това е недопустимо и да ви кажа честно, като гражданин в случая, а и като политически лидер този президент не ме представлява. Той не представлява демократично мислещите хора в България. Никой няма право по подобен начин да разделя България на парчета и да казва, ето Русия да вземе, това да направи, другото... да се намеси по определен начин. И това за пореден път показа една васална позиция, една позиция, при която големият брат се кани да ни решава проблемите в България.“(Мартин Димитров, лидер на СДС, депутат в българското Народно събрание). Освен за политически инфантилизъм това е показател и за национален нихилизъм.

На 6 февруари 2009 г. в патриаршеската резиденция в Даниловския манастир в Москва се състоя срещата на светейшия патриарх на Москва и цяла Русия Кирил и президента на България Георги Първанов.

„Нашите страни са свързани помежду си с братските връзки на общата православна вяра“, каза Негово светейшество, приветствайки високия гост. Общността на руския и българския народ има дълбоки корени в историята и културата и се проявява в техните мирогледи и обичаи, подчерта патриарх Кирил. „Ние имаме обща система от ценности, а значи се намираме и под влиянието на Православната църква, имаме общи идеали“, отбеляза. Според главата на българската държава тези решения могат да имат последици не само за България и Българската православна църква (БПЦ), но и за целия православен свят и международната правоприложителна практика.

Съгласявайки се с мнението на българския президент относно голямата значимост на решението на Страсбургския съд за по-нататъшното развитие на международните отношения, патриарх Кирил увери Георги Първанов в готовността на Руската църква да подкрепи позицията на българската държава и Светия синод на БПЦ.

Най-страшното иде обаче тогава, когато невярващи говорят за вяра; дълбоко аморални проповядват най-висок морал; национални предатели гордо и с патос развяват знамето на патриотизма; окаляни до шията бандити призовават за първенство на закона; развратници се кълнат в целомъдрие. Страшно е, когато чуваш лицемерно-самодоволната усмивка на Стефан Софиянски да се подава и да мълви: „Как искаме да има доверие в България, когато на 22 януари, 5-и състав постановява именно такава тежка присъда. И Господ е милостив, и това е моята логика, и Той прощава, но ще прости на разкаяните, на тези, които се разкаят, и тези, които Го помолят за прошка. Това трябва да направим и ние - да посочим, че сме сбъркали, и да потърсим едно разграничаване и вече да оставим Църквата сама да реши проблемите си.“ И този човек говори за Господ?!? О, времена! О, нрави...

Но стига за тези. Те са от друг свят. Те са от друга порода. Те заслужават да бъдат забравени.

Във всичката гнусна глъчка този, който винаги се е откроявал, е бил нашият патриарх. Толкова обиди, клевети, нечисти приказки, грозни сцени, а той все така смирено с любомъдрие споглежда всинца ни и накрая прощава. Не е наругал, не е обидил, не е повишил тон. И все в името на Църквата, за нейното единство и за нашия народ. И ако бъде зададен въпросът: Има ли възрожденци по дух днес, то първият, който трябва да посочим, е Негово светейшество патриарх Максим.

А за тези, които още се съмняват за ролята и мястото на българския патриарх, искам да припомня какво казва той през 90-те години, когато незаконно са отнемани църковни имоти с помощта на държавата, за предложението тя да бъде съдена в Страсбург: „Българската православна църква не може да съди своя народ“.

Наскоро бях в малкото планинско село Розово. В него не всичко е розово - хората много работят, рядко почиват, често са бедни. В това село има обаче нещо, което е прекрасно - неговите баби. Бабите на Розово са най-невероятните баби. Те са православни баби: когато е за труд - трудят се усърдно и неуморно, т.е. до преумора; когато е за празник - празнуват с едничката чиста вяра, която им е останала и която си я пазят като най-скъпо и мило достояние. Моите баби от Розово не знаят кой е Мартин Димитров. Мартин те казват на селския Мунчо. Ала потръпват с вяра и благоговение всеки път, когато свещеникът стигне до оня момент в Светата литургия, когато се споменава името на патриарха: „Светейшаго отца нашего Максима, митрополита софийскаго и Патриарха болгарскаго, да помяне Господ Бог во царствией Своем, всегда, нине и присно и во веки веков.“

В техните очи и сърца Русия не е злият тиранин, който налага волята си силом, не е „империя на злото“ или пък още по-малко „диктаторска държава“ (Евгений Дайнов). За бабите от Розово Русия е в простите думи на благодарност, които те чуват всяка неделя: „Бложеннопочившаго освободителя нашего Александра Николаевича и всех войнов падших на поли брани за веру и освобождение Отечества нашего да помянет Господ Бог во царствий Своем, всегда, нине и присно и во веки веков. Амин.".

Това е за тях Русия. Това е за тях Българската църква. И никой, и нищо няма право да им я отнеме.

Всичко това не е случайно. Както наскоро в една прекрасна своя статия Велислава Дърева припомни: „Войната срещу православието започна с думите на Бжежински: „След падането на комунизма на Изток единствен наш враг там остана православната църква“. Тази война още не е завършила. И ако сме малко от малко честни, трябва да се обърнем към ония велики борци за църковно-национална независимост, които вече забравени от масовото съзнание, направиха възможен първия етап от освобождението ни - нашето духовно освобождение: Иларион Макариополски, Неофит Бозвели, д-р Стоян Чомаков, Тодор Бурмов, П. Р. Славейков, Гавраил Кръстевич и мн. др. Хората, които на знаменития Великден на 3 април 1860 г. в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград поставиха началото на една славна битка, увенчана със създаването на независима българска църква. Длъжни сме да бъдем честни поне към паметта на тези хора, които бяха готови „да претърпят и самата смърт“ в името на България. И ако цената на това е да не признаем решението на европейския съд, то трябва да я платим. Защото нашето национално достойнство е много по-ценно от няколко сребърника или от нечий нечист политически интерес.