Тема: строителство, строителен контрол

"Енемона" ще търси стратегически инвеститор за проекта си "Ломски лигнити", съобщиха от компанията. Предстои да бъде избран консултант, с чиято помощ да се намери и инвеститорът. Проектът е за разработване на находище за въглища и изграждане на ТЕЦ близо до Лом. Планираните общи инвестиции в него са 1.5-1.7 млрд. лв.

"Това е един сериозен проект, инвестицията само в мината и в ТЕЦ-а ще възлиза на около 500 млн. евро и е нормално да бъде привлечен и включен стратегически инвеститор с опит в енергетиката", обясни Прокопи Прокопиев, директор "Корпоративна политика" в компанията. Той обясни, че на този етап не могат да дадат повече подробности, тъй като те ще се уточняват при преговорите с кандидатите. Прокопиев каза, че е нормално такъв инвеститор да участва и в капитала на проектните дружества. Засега "Ломски лигнити" се движи от "Енемона", но се планира за него да бъде създадена отделна компания. Инвестициите в него не са спирани заради кризата и всичко се движи в срок, поясни Прокопи Прокопиев.

В сряда от "Енемона" съобщиха, че са решили да издадат привилегировани акции, с които да наберат от капиталовия пазар 30 млн. лв. Прокопиев поясни, че средствата ще се използват в четири основни направления, като за всяко от тях ще бъдат отделени приблизително поравно от набраните пари. Една част ще отиде за "Ломски лигнити", друга - за проекта за оползотворяването на биомаса в Северозападна България, част от него е и ТЕЦ "Никопол", която трябва да бъде пусната през 2011 г. В момента се избира главен изпълнител за централата, а теренът за него е закупен. Освен това вече има подписано писмо за синдикиран заем от Европейската банка за възстановяване и развитие. Останалите средства ще се използват за придобиване на активи и на дружества, свързани с инженеринг и строително-монтажни дейности, както и за погасяване на част от дълговете на компанията.

Кметът на Пазарджик Тодор Попов изпрати предупредително писмо до "Ел Ем импекс" ЕООД, че ще възобнови делото за прекратяване на договора за библиотеката, ако в кратки срокове Христо Ковачки, който е собственик на дружеството, не изпълни поетите задължения да изгради на мястото търговски и културен център.

В писмото до Ковачки кметът заявява, че има обществено недоволство от сключената сделка и че "Ел Ем импекс" се явява некоректен партньор.

"Ако Ковачки не завърши сградата в кратки срокове, отново ще възобновим делото за разваляне на сделката", каза Попов.

Oт офиса на Христо Ковачки съобщиха, че нямат информация кметът на общината да има намерение да развали сделката. Оттам уточниха още, че в момента текат дейности по изграждането на търговския и културен център.

Община Пазарджик сключи договор с "Ел Ем импекс" през януари 2005 г., с което продаде недостроената сграда на библиотеката срещу 1 млн. лв. без ДДС. Сградата е е с обща разгъната застроена площ от 8146 кв.м. С договора за покупко-продажбата компанията на Ковачки се ангажира до 30 ноември 2006 г. да дострои обекта и да го превърне в търговски, културен и информационен център. "Ел Ем импекс" пое ангажимент да инвестира 3.8 млн. лв. и да разкрие не по-малко от 250 работни места.

Повече от две години след крайния срок по договора това не се случва. В края на предишния кметски мандат общината започна дело за разтрогване на договора. Настоящият кмет Тодор Попов замрази иска, след като Ковачки обеща да пусне в експлоатация сградата. През лятото на 2008 г. бяха ремонтирани противоземетръсните шайби и беше сменена дограмата. Но в момента строителните дейности на обекта отново са преустановени.


12.02.2009 г., с. ХІ
Пълна липса на интерес
Пълно изтегляне на инвеститори, нови минимуми за индексите и почти нулеви изгледи за възстановяване. Така изглеждаше сесията на българския фондов пазар в сряда с оборота си от едва 811 хил. лв. Активност липсваше както на нормалния сегмент, така и при сделките на извънрегулирания пазар.

SOFIX беше единственият индекс, който обърна посоката си и завърши с минимален ръст от 0.25% до 264.51 пункта. Всички останали индекси отбелязаха исторически минимуми, като най-сериозно понижение имаше при "Дневник 20", който изгуби повече от 2% до 37.13 пункта. С по-малко от процент загуба останаха BG40 и BG TR30 - широкият индекс падна до 87.69, а BG TR30 - до 188.07 пункта. Общата пазарна капитализация на борсата се задържа около 9.96 млрд. лв.

Ако при слабия оборот може да се говори за активни позиции - такива останаха "Каолин", "Химимпорт" и "Монбат". Сред тях единственото понижение беше на холдинга, който падна до нов исторически минимум от 1.17 лв. "Каолин" завърши с близо 6% повишение, а производителят на акумулатори - с 2.5% ръст, и така акциите му се задържаха на ниво от 4 лв.

Ниски обороти имаше при търговията с банкови акции, а цената им остана без съществена промяна. Корпоративна търговска банка поскъпна леко до 76 лв., а Българо-американска кредитна банка остана без промяна на дневна база. Книжата на Първа инвестиционна банка се доближават до номинала си, след като поевтиняха до 1.09 лв.

Фондовете за имоти също се задържаха на предни позиции по оборот, като доста от тях отбелязаха и силни поскъпвания. С 1.9% се повишиха акциите на "Фонд за недвижими имоти България", а "Елана фонд за земеделска земя" прибави над 14 на сто към пазарната си оценка. Почти всички обаче все още се търгуват под номиналната си стойност. "Актив пропъртис" и "Бенчмарк фонд имоти" бяха сред губещите дружества, със загуба съответно 25% и 9.3%. Секторният индекс BG REIT, след като успя да намали отчасти загубата си от по-ранните часове, затвори при 39.77 пункта.

Печеливши:

+14.40%

4ЕС

+9.26%

"Елхим - Искра" е втората ни позиция на печелившите за деня. Акциите на производителя на акумулатори достигнаха 11.18 лв., но при слаб оборот.

+5.86%

6К1

Губещи:

5SR

-10.01%

След сесиите на възход бутилиращата компания "Девин" падна до втора позиция от губещите за деня. Акциите й се понижиха до 1.44 лв., а оборотът по тях остана под 300 лв.

-6.39%

5IC

Проектът “Южен поток” е за изграждане на газопровод, различен от българската газопреносна система. Тя не може и не бива да бъде погълната от него, категоричен е министърът. Той подчерта, че трябва да бъдат изградени нови паралелни връзки, а не да се използва за транзит съществуващата система.

Според социалистите в бюджета трябва да се заложи повече на приходната част, както и на резерви. Вместо това в подготвения бюджет се натоварват основно гражданите, посочи председателят на левите в съвета Жельо Бойчев. Той даде за пример и бюджета от миналата година, при който също липсвал анализ. Само за ремонт на улици са изразходвани 41,5 млн. лв., за пътни артерии - 24,8 млн. лв., за релсов път - 7,7 млн. лв. Къде обаче са обещаните шест естакади, запита Бойчев, и продължи с думите: "Колко средства трябва да се дадат, за да има видим резултат."

Това е същият бюджет от 2008 г., само че с 3-4% инфлационна добавка, заяви от своя страна Георги Кадиев. "Притоплена манджа - яли сме я вече, бе определението на Кадиев за тазгодишния бюджет. По думите му основният резерв е в несъбраните вземания от 136 млн. лв. от дължими данъци и такса "смет" от минали години от граждани и от фирми. Кадиев обясни, че това са сумите само от вкараните в регистри нередовни платци. Според него има възможност да се повишат приходите на общината с пет милиона лева от несъбраните вземания от данък "сгради", с 9 млн. лв. - от такса "смет", с 10 млн. лв. - от данъка за колите, а допълнителни пет милиона лева могат да се получат от продажбата на общинско имущество. Цялата сума, която може да влезе в приходната част, е 43 млн. и 300 хил. лв.

Предложението на БСП е тези средтва да се разпределят в три направления. 30 млн. лв. могат да се дадат за ремонти на училища и детски градини, 8 млн. лв. - за стартиране на проекти за изграждане на общински жилища, и 5 млн. лв. - за закупуване на апаратура за общинските болници.

Кадиев посочи, че не му е ясно защо администрацията не предприема нищо за събираемостта на тези средтва. Като пример той посочи елементарната сметка с неплатилите регистрациите на колите си. Разминаването в регистрите на КАТ и общината е 200 000 автомобила. Как така се оказва според платените такси, че в София има 100 домашни кучета, запита още Кадиев.

Администрацията не прави нищо за усвояването на средства от еврофондовете, посочи от своя страна Калоян Паргов. По думите му това е резултат от липсата на комуникация между отделните дирекции в общината. Той повдигна и въпроса за детските градини, като запита как при липсата на места за 8000 деца, тази година се предвижда освобождаването едва на 1500. "Как може един хотел на морето да се строи за месеци, а една детска градина - повече от две години, попита Паргов.

"Монтана хидравлик" ще предла­га продукцията си предимно на ев­ропейския пазар, където инвестито­рите имат позиции. Ще се търсят и нови пазари в други континенти, обя­ви Силвия Владова.

Петър Димитров бе категоричен, че българското правителство няма да отдели ресурс за строителството на 7 и 8 блок на атомната електроцентрала в АЕЦ "Козлодуй". Интересът за изграждането на двата реактора е от най-големите световни компании. Димитров отказа да назове имена, но се пошегува, че строежът на реактори не е хоби на българския бизнес. По отношение на проекта АЕЦ "Белене" Димитров съобщи, че се водят разговори за "ескалация на индексите на инфлация".

От "Атомстройекспорт" искат това, което се изработва в Русия, да бъде смятано според инфлацията там, а плащането на работната ръка да се смята според инфлацията в България. От българската страна обаче са категорични, че инфлацията трябва да се отчита според тази в ЕС. Петър Димитров отново обърна внимание на затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Според министъра страната ни не е участвала в трета световна война и не я е загубила, за да плаща репарации чрез затварянето на двата блока.

Проектът "Южен поток" е за изграждане на газопровод, различен от българската газопреносна система, тя не може и не бива да бъде погълната в този проект, заяви Петър Димитров. Той подчерта, че трябва да бъдат изградени нови паралелни връзки, а не да се използва за транзит съществуващата българска газопреносна система. Има искания част от доставките за съседни на България страни да минават по досегашната мрежа и тя да се включи в "Южен поток". Това няма как да се случи, отбеляза министърът. Той добави, че през българската газотранспортна система може да се транзитира газ единствено при условие, че се заплащат транзитните такси, както е и досега. Очаквахме при посещението в Русия да бъдат уточнени маршрутът и количеството на транзитиран газ по "Южен поток", това не се случи, каза Димитров. Той посочи, че българската страна няма да допусне увеличаването на капацитета на "Южен поток" да доведе до разрушаване на българската газопреносна система.

Анализът на видовете енергопроизводство у нас през 2007 г. показва, че 59% от енергията се произвежда от топлоелектрически централи, работещи с въглища, 33% е делът на ядрената енергетика, а около 8 процента е енергията от ВЕИ. В стратегията е записано, че през 2020 г. се очаква делът на ВЕИ в електропроизводството да стане около 11 процента, ядрената енергетика да заема дял от 37 процента, а производството на електричество от ТЕЦ да спадне от 59 на 52 процента.

Планирали сме включването в българската енергетика на хидроенергийните проекти "Никопол-Турну Мъгуреле" и "Силистра-Кълъраш", каза Петър Димитров. Той посочи, че интерес към тези проекти има от всички дунавски страни, тъй като това ще подобри корабоплаването. Проектите са важни и от екологична гледна точка, добави Димитров. Той отбеляза, че важна роля за България имат и проектите "Горна Арда" и "Тунджа", които сега са замразени заради съдебен спор между инвеститора от турската страна и българската страна. Димитров посочи, че турската фирма "Джейлан" има намерение да продаде дела си в "Горна Арда" на друга компания и тогава на тези два проекта ще бъде даден нов старт.

В енергийната система се отделя голямо място на диверсифициране на доставките на природен газ. След 2010 г. България ще разчита на доставки на газ по връзката с газопровода "Турция-Гърция-Италия" и от "Набуко", така че голяма част от потребностите на България от природен газ да бъдат задоволявани от алтернативни източници, отбеляза Димитров.


12.02.2009 г., с. 7
БфБ на червено
Спадът на българската борса се задълбочава, съобщи финан­совият сайт на Дарик. Най-голя­мо "понижение на индекса реги­стрира имотният BGREIT. Под натиск се търгуват акциите на пътностроителни компании и дружества от туристическия бранш. Пониженията при строи­телите са резултат на немалки прехвърлени обеми, като нега­тивното отношение на инвести­торите не подминава никое от представителните дружества в сектора. Под натиск се търгуват и книжата на "Енемона", която обяви, че започва търсенето на стратегически инвеститор за проекта по разработване на на­ходището от въглища Ломски лигнити. С близо 43% поевтиня­ват книжата на Пампорово АД. Не намират пазарна подкрепа русенският "Оргахим" и друже­ства със специална инвестици­онна цел.


12.02.2009 г., с. 12-13
Община Девня
АТАНАС КУЗЕВ:

Водещата ни задача е по-добър живот за хората
АТАНАС ДИМИТРОВ KV3EB

Дата на раждане: 26.07.1971 г.

Семейно положение: семеен с две деца

Образование: висше, специалност „Еколо­гия и опазване на околната среда"

Роден във Варна
Една от водещите за­дачи пред община Девня е подобряване качество­то на живот в материална­та и духовната сфера за жителите и живущите в общината, в това число и за хората в неравностой­но социално положение!

Извършеното през 2008 г. за хората в нерав­ностойно положение е разработен, представен и одобрен без забележки и корекции проект пред ИА ФАР на МТСП "Център дневна грижа за възраст­ни хора с физически ув­реждания в община Дев­ня". Договорът за финан­сиране е сключен на 28.11.2008 г., от която дата започна изпълнение на дейностите му в съот­ветствие с утвърдения план. През февруари

2009 г. ще започне реал­но дейността на центъра, предвиждаща обгрижване на възрастни хора с физически проблеми в об­щината - хранене, соци­ална и психологическа рехабилитация.

Социална политика

Домашният социален патронаж е утвърдена и предпочитана форма на социална услуга в общ­ността, която подпомага самотните възрастни хора и хората с уврежда­ния да задоволяват жиз­нените си потребности в

обичайната домашна сре­да и да се намали рискът за тях от постъпване в инсти­туция. Социалните услуги, които извършва ДСП, са дейности за подпомагане на лица над 70-годишна възраст и инвалиди. ДСП -Девня предоставя ком­плексна социална услуга, която включва:

• доставка на качест­вена топла здравословна храна по домовете на реги­стрираните за услугата въз­растни хора;

• поддържане на лич­ната хигиена и хигиената на жилището чрез услугата "домашен помощник";

• помощна дейност при уреждане на здравни, соци­ални и административни въпроси.

В рамките на Национал­ната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" в община Девня през 2008 г, чрез община Девня са назначени двана­десет продължително без­работни лица към Домаш­ния социален патронаж, като "домашни помощници". Те обгрижват четиридесет възрастни от гр. Девня и селата от общината. Тази социална услуга включва: поддържане хигиената на обитаваното жилище, па­заруване, битови и адми­нистративни услуги, до­ставяне на храна от ДСП и при необходимост хра­нене, снабдяване с техни­чески и помощни средст­ва и др.

ДСП Девня съществува вече повече от 20 години и е единствената социална услуга предоставена на те­риторията на общината. В началото на годината се обслужваха 90 лица от гра­да и селата Падина и Кипра, а до декември 2008 г. са се увеличили на 110.

В рамките на Национал­ната програма "Асистенти на хора с увреждания" в община Девня през 2008 г. чрез Дирекция "Социално подпомагане" са назначе­ни четирима безработни лица на месечно социално подпомагане, в дейност "Личен асистент", които се грижат за свои близки-инвалиди/хора с трайни ув­реждания.

В община Девня функ­ционират три клуба на пен­сионера, разпределени по населени места, както следва: в гр. Девня, в с. Па­дина и в с. Кипра. През но­ември 2008 г. беше обновен пенсионерският клуб в кв. "Девня-1".

Беше одобрен и спече­лен социален проект "Цен­тър дневна грижа за възра­стни хора с физически ув­реждания", който ще об­служва 30 души.

Икономическо развитие

През 2008 г. община Девня се развива с относи­телно висок и ускоряващ се темп.

Безработицата в общината е на европейско рав­нище - 3,90% от икономиче­ски активното население, което за община Девня е 4662 лица.

Налице е ръст в средна­та работна заплата на за­етите в икономиката, на­блюдава се трайна тенден­ция към нарастване на чуж­дестранните инвестиции. Резултатите са и вследст­вие от активната роля на общината за подобряване на бизнес средата и създаване на благоприятен кли­мат за развитието й. Поло­жителен резултат дават и предприетите краткосроч­ни мерки в изпълнение на Програмата за насърчава­не на развитието на малки­те и средни предприятия в общината.

Но въпреки активизира­нето на общината за подо­бряване на бизнес средата, като цяло преките чуждес­транни инвестиции в общи­ната са незадоволителни.

Постигнат е значителен ръст в средната работна заплата на заетите в иконо­миката, но равнището й ос­тава ниско в сравнение с очакванията на обществото и равнището на европей­ските страни. Ускоряване на ръста на средната работ­на заплата се наблюдава в частния сектор.

Инфраструктура и благоустройство

Инфраструктурата и благоустройството са приоритет за развитието на всяка община и ние отчи­таме значителен обем от свършена работа, но оче­видно недостатъчна да задоволи потребностите на гражданите в различ­ните части на града и об­щината.

През изминалата 2008 година са изразходвани за капиталови разходи общо: 4 622 085,12 лв., като голя­ма част от тези средства са привлечени от правителст­вени програми, фондове и други източници, което по­казва, че общината има ка­пацитет за привличане на средства и се ползва с до­верие от институциите.

Околна среда

и устойчиво

развитие

Устойчивата община се стреми към подобряване на здравето и към по-доб­ро качество на живота на обществото чрез ограни­чаване количеството от­падъци, предотвратяване на замърсяването, макси­мално възможно опазване на природата и природни­те ресурси, стимулиране на ефективността и разра­ботването на местни ресурси за възраждане на местната икономика.

Образование

Дирекция "Образование, култура, спорт, туризъм и ху­манитарни дейности" е създадена през април с ре­шение на общинския съвет като част от общинска адми-нистрация-Девня. През из­миналата 2008 г. дирекция­та си постави няколко при­оритетни задачи в сферата на образованието. Като първос­тепенна задача е въвежда­нето на делегираните бюд­жети в училищата на терито­рията на община Девня, с което смятаме, че се постиг­на по добра организация в управлението и финансира­нето на учебните заведения.

На територията на об­щината има три детски за­ведения. Съвместно с ръко­водствата на образовател­ните структури се изгради система за охранителна дейност и пропускателен режим в сградите и обекти­те. Нов етап е изграждането на система за видеонаблюдение. Съвместно с ръ­ководството на общинската администрация се направи предложение до МС за обя­вяване на СОУ "В. Левски" за средищно училище.

Култура

Разработена е и общинска стратегия за развитие на културата до 2012 г. и бе приета на заседание на общински съвет с основни приоритети обновяване и развитие на инфраструкту­рата; развитие на култур­ния туризъм,координация и по-активна комуникация между общинските култур­ни центрове и финансира­нето като ключов фактор за решаването на пробле­мите на културните проце­си в общината.

Спорт и туризъм

Беше приета стратегия за развитие на спорта.

Създадоха се добри фи­нансови условия за раз­витието на различните спортове - ученически спортове, борба, авиомоде­лизъм, футбол. За тази го­дина не можа да се развие приложното колоездене. Но въпреки това от горе по­сочените спортове има раз*"" лични постижения.

През април клубът по борба участва в Републи­канския шампионат по борба в Г. Оряховица. От там те спечелиха един„|« златен и два бронзови ме­дала. На 23.05.2008 г. Дев­ня стана домакин на кръг от детския шампионат по борба.

Клубът по авиомоде­лизъм и ракетомоделизъм участва в шампионата по

бъги, тръги и клас мостери. Община Девня също стана домакин на заключителни­ят кръг от шампионата на този вид радиоуправляеми колички. Девненските деца извоюваха две отборни; шампионски титли по корабомоделизъм и ракетомо­делизъм и показаха завид­ни умения по моделните спортове.

Рекламната дейност се разви на ниво добро парт­ньорство с медиите и се съз­даде нов рекламен дневник на община Девня.

Бяха посетени и някол­ко туристически борси като на едно от представянето Общината показа своето културно наследство чрез реклами и брошури.

Европейски програми

Минимизиране на биоразградимите битови от­падъци в община Девня чрез въвеждане на фамил­но компостиране в компостери"; рехабилитация на улична мрежа и общинска пътна мрежа в община Девня; промяна предназ­начението на бивше HY "Христо Ботев" в Център за младежки и спортни дейности на учащи се и лица с увреждания; буле­варда за интеграция на ромите - рудари в община Девня; инфоцентър за рав­ни възможности; да спа­сим младите хора със спорт от улицата и др.

Град Девня се намира на около 30 км от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единстве­но на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в до­лината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е Вълшебният извор, свързан с древни легенди.

История

С указ на 27 август 1969 г. на президиума на Народното събрание села­та Река Девня, Девня и Повеляново се сливат в едно селище с името град Девня.

Марцианопол, чиито ос­танки днес лежат под осно­вите на кв. „Река Девня" на Девня, носи името си от Marciana - сестра на импе­ратор Марк Улпий Траян. В надписи на преторианци, от­крити в Рим, градът носи и бащиното име на императо­ра - Ulpius.

След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна България през първите де­сетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите извори, но в църковно-административното де­ление то остава по градиция до ново време.

Марцианопол бил раз­положен в северозападния край на Девненската доли­на. Заедно с некрополите градът се простирал от две­те страни на река Девня -от изворите на север до местността Белите могили на юг, от местностите Бяла­та могила и Табия на изток до местностите Кабата и Горчивата чешма на запад.

В ново време разва­лините край девненски­те извори станали изве­стни чрез писмата на ру­ския поет, „чиновник для oco6bix порученм" Вик­тор Григориевич Тепляков, писани от България през 1829 г. и още съща­та година те били иден­тифицирани от новорусийския археолог Иван Павлович Бларамберг (1772-1831) с известния от античните извори Марцианопол.
Забележителности

ДЕВНЕНСКИТЕ ИЗВОРИ

Те са най-големите кар­стови извори в България. Разположени в няколко групи, те дават началото на река Девня.

Изворните води изли­зат по разседи под слаб напор. Изворите имат по­стоянен дебит - 2952 л/сек, и постоянна температура -около 18 градуса. Водите са варовити (съдържат 93 % калциев карбонат и не­значителни количества магнезиев карбонат, же­лезни, алуминиеви и сили­циеви окиси).

От 1954 г. започва по­степенното каптиране на изворите. Водите им се из­ползват в промишлените предприятия при Девня и за водоснабдяване на Девня и Варна.

Днес само Вълшебният извор блика на воля.

Край девненския квар­тал "Повеляново" на север от Белославското езеро и на 15 км от Варна се нами­ра чука Харманкя, на чий­то източен склон се е оформила "каменна гора" -т.нар. Побити камъни. Те представляват части от малката пясъчно - чакълена пустиня - уникален феномен и ендемична за Европа.

Някои от тези варови-копясъчни образувания достигат близо 6 метра ви­сочина. В естествения си вид мащабните простран­ства с уникални ландшафти са разположени на обща площ 246,3 ха.

Цялата местност се състои от 14 групи камен­ни колони с неправилна, цилиндрична или конусо­видна форма, разположе­ни сред пясъци и разпръснати в западния край на варненската низина.

МУЗЕЙ НА МОЗАЙКИТЕ

Музеят е изграден по проект на архитект Камен Горанов върху част от ан­тичните основи на сграда с мозайки, построена в края на III - началото на IV век (времето на Константин I Велики) на мястото на по-ранна сграда (сгради) раз­рушена при готските на­шествия през 250-251 г.

Сградата заема площта на цял квартал с дължина 37,15 м (север-юг) и шири­на 37,75 м (изток-запад). Нейният план следва тра­дициите на гръко-римското атриумно-перистилно жи­лище.

Около вътрешен двор, настлан с каменни плочи, със зидан кладенец, за­обиколен от три страни с покрита галерия с варовикова колонада, са разпо­ложени 21 жилищни, сто­пански и складови поме­щения с обща площ от 1402кв. м.

Стените на жилищни­те помещения са били по­крити с цветни мазилки и стенописи, с гипсови щукатури.

Мозайките са израбо­тени в класически техники от малки камъчета - куб­чета от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло, в 16 цвята. Те представят главно персо­нажи и сцени от гръко-римската митология, ек­зотични животни и птици, растителни и геометрични мотиви.

В залите на музея е представен и разнообра­зен материал, свързан с архитектурата на сграда­та и бита на нейните оби­татели.