Тема: строителство, строителен контрол

Според него реално разплатените средства по еврофондовете в България до момента са по-малко от 2 на сто.

За трите месеца от началото на годината пътната агенция е провела само един търг - този за магистрала “Тракия”, а в областта на жп транспорта конкурсът за жп линията София - Пловдив още не е приключил, скастри кабинета на ГЕРБ еврочиновникът.

Проектите по програма “Околна среда” се наложи да се преработват. Направени бяха за малки общини, а не за големи, както препоръчва Брюксел, обясни Расмусен.

Според него в българските общини има съвсем различен подход при усвояването на европарите. Расмусен даде за пример Габрово. В града на хумора и спестовността хич не на майтап реализирали много проекти, докато други общини били изостанали на светлинни години.

Във водния сектор България би трябвало да усвоява средно по 1 млн. евро на ден до края на 2013 г., за да покрие определените й средства, добави човекът на Брюксел.

Основното предизвикателство пред България е да изготви проекти в областта на инфраструктурата (пътища и водния сектор) на стойност 4-5 млрд. евро за следващия програмен период 2014-2020 г., тъй като има голямо изоставане в тези области, подчерта Расмусен. Според него е възможно за страната ни да бъдат определени около 15 млрд. евро за следващия програмен период, т. е. двойно повече, отколкото за настоящия.

Расмусен разкритикува жестоко и способностите на администрацията да усвоява външното финансиране. Той даде пример, че в БДЖ са уволнени половината от хората, занимаващи се със средствата от еврофондовете. Дори да се подобри работата на останалите, те не могат да работят 4-5 пъти повече, както е необходимо, смята Расмусен.

За следващия програмен период ще бъдат подготвени пътни проекти за 4 млрд. евро, като между тях са лотове на магистралите “Тракия” и “Струма”, каза строителният министър Росен Плевнелиев. Според него се обмисля създаването на нова структура, която да се занимава с изготвяне и управление на големи проекти, финансирани от европейските фондове.
Снимка на четири колони- Чувам достатъчно за дупки, пътища, натоварено движение... Чувам повече за тези проблеми, отколкото за Афганистан, каза американския посланик у нас Джеймс Уорлик (вдясно на снимката) на конференция по проблемите на инфраструктурата. На форума той си побъбри със строителния министър Росен Плевнелиев и екоколежката му Нона Караджова.


31.03.2010 г.,с. 8
1,7 млрд. лв. за минни ремонти без конкурси
Максим Добрев

1,7 милиарда лева са раздадени за минни ремонти и строителство само в последната година на управлението на предишния кабинет. Парите са разпределяни, като е заобикалян Законът за обществените поръчки чрез раздробяване на поръчките на множество малки за под 60 000 лева. Това съобщи премиерът Бойко Борисов, който посети вчера площадка за рехабилитация на тежки минни багери в рудник “Трояново 3” на “Мини Марица-изток”.

Ремонтът на един багер, произведен през 60-те години на миналия век, струва почти колкото да се купи нова германска техника, обясни на работниците по молба на Борисов шефът на ДАНС Цветлин Йовчев. Няколко пъти сме имали предложения от германски фирми за закупуване на нови багери, но те са били отхвърлени. Освен това има сигнал, че част от ремонтите, описани по фактура, реално не са извършени. За 2 години са дадени 19 млн. лева за рехабилитация на багерите.

“Пише се нова лента, а в същото време старата се вулканизира на място”, обясни схемата Бойко Борисов.

Същевременно въпреки влошените финансови показатели са давани пари за ремонти на почивни бази, за които са отишли 10 млн. лв. през 2008 г. и 8 млн. лв. през 2009 г.

Премиерът имал сигнали и за злоупотреби с количеството и с качеството на подаваните въглища за централите. Въпреки трагичното финансово състояние е имало вдигане на заплатите в “Марица-изток”. Цената на въглищата пък е повишена с 16,7 процента без съгласуване с регулаторните органи.

По повод обвиненията на премиера Бойко Борисов за сключени договори за над 2 млрд. лв. от предишното правителство Станишев каза: “Чудя се как прокуратурата се хваща на тези кьорфишеци. Преобладаващата част от обектите, които са заложени във всяка публична инвестиционна програма, са многогодишни.” Така сред сделките, за които предходното управление е обвинявано, имало такива, които са направени от по-предишното правителство.

“Нека бъдат сложени списъци с договорите, за които сме обвинявани, че сме сключили”, настоя Станишев. “Готов съм да дебатирам както за това, така и по темата за бюджетирането и оставеното наследство”, завърши председателят на БСП.

Цветомир ЦЕКОВ


31.03.2010 г.,с. 8
Борисов Бойко Борисов пред медии в “Мини Марица-изток”:

Никой няма право да злепоставя журналист
- Г-н премиер, знаете ли дали лидерът на ДПС Ахмед Доган е взел хонорар от 1, 5 млн. лв като консултант за хидровъзел “Цанков камък”?

- Това, което знам, ми е трудно да го коментирам. Не за друго, а защото материалите са в прокуратурата. И когато има следствие, не е редно да го коментирам. Но мога да кажа само, че за “Цанков камък” хонорар по договора му няма, но за четири други проекта има.

- Може ли да коментирате писмото на г-н Доган към журналистката Валерия Велева, изпратено в отговор на неин анализ за хидромилионите и обръчите на ДПС?

- Смятам, че това, което стана, е недопустимо! Журналистите са за това - да пишат и да имат своята позиция. И на медията, в която работят, съответно стои на съвестта дали информацията е вярна или не е вярна, дали атакува или не атакува някого. Това е свободата на словото. Така че аз съм против... Да, всички ние, политици, в дадени моменти сме недоволни от някоя медия, но това е играта. Мълчиш си, навеждаш глава и чакаш - или да се поправиш, или да мине. В случая никой няма право така да се отнася и още повече да злепоставя журналист! Включително и г-н Доган.

За какво се договориха до 14 ч вчера Правителството ще обсъди днес антикризисните мерки, а на парламента ще бъдат представени в четвъртък, каза вчера премиерът Бойко Борисов. Той добави, че ще бъдат продадени миноритарни и мажоритарни дялове в предприятия, но само това, за което може да се вземе добра цена. За продан щели да бъдат обявени и миноритарните дялове на държавата в електроразпределителните дружества.

В 18,30 ч вчера тристранният съвет прие окончателния пакет от мерки “антикриза”. Според Конфедерацията на работодателите и индустриалците социалните партньори са стигнали до съгласие да не се налага данък върху оборота на застрахователните дружества, а само потребителска такса върху полицата (виж по-долу реакцията на бранша). Тя ще се плаща от клиентите на компаниите и от нея се очаква в хазната да влязат около 50 млн. лв.

Променени са параметрите на данък “лукс”, съобщи вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров. Такъв налог щели да плащат хората с имот на стойност над 300 000 лв. и собствениците на автомобили на стойност над 70 000 лв. Във ведомствата, които вече са извършили съкращения, нямало да има промяна на заплатите, а щели да се съкращават други разходи. Нямало да се променя и начинът на изплащане на болничните.

Отлага се повишението от 20 на 25% на вдовишките добавки, което беше предвидено от 1 юли т. г. Пада и таванът на обезщетението при безработица. Съкратените ще получават 60% от последната си заплата, сега вземаха най-много 12 лв. дневно (за някои от мерките, по които е постигнато съгласие, виж таблицата).

Партньорите спориха да не се режат парите за униформи на работещите по трудов договор, а само тези за представително облекло. Разплащанията над 5000 лв. да стават само по банков път и т. н.

Малко преди началото на тристранката Икономическият и социален съвет (ИСС) представи три становища за предизвикателствата пред икономиката, пазара на труда и социалната сигурност.

85% от туризма работи частично в сивия сектор. Някои готвачи в петзвездни хотели вземат 3000 лв., други 500 лв., т. е. крият по-голямата част от доходите си. Това заяви при представянето Божидар Данев, шеф на Българска стопанска камара. Според него основният “неплащач” в България е държавата, която измисля механизми работодателите да укриват доходи.

Съветът вижда основите на бъдещето развитие на икономиката в три отрасъла, които имали потенциал да дръпнат останалите - земеделие, туризъм, индустрия за високотехнологични продукти.


31.03.2010 г., с.16
По дирите на 2,150 млрд. лв.
148 договора за 2,150 млрд. лв., сключени от предишното правителство, разследва прокуратурата (виж таблицата). Това стана ясно в понеделник. Договорите са парафирани от министри и зам.-министри в кабинета “Станишев”, но не е обезпечено тяхното финансиране със Закона за държавния бюджет.

По случая е образувано досъдебно производство. То има за цел да изясни дали при сключването на договорите е имало нарушения, или законът е спазен. В досъдебното производство ще бъдат проверени 13 министерства.

Според премиера Бойко Борисов признаването на тези договори автоматично означава, че сме излъгали ЕС за дефицита през 2009 г. Ако пък те се прехвърлят за тази година, бюджетната дупка ще бъде 6-7 на сто от БВП.

Днес ви предлагаме подробности по някои от необезпечените договори.

Извършени са например геоложки, геохимични, геофизични и екосистемни проучвания в района на Българската антарктическа база, за които не е платено. МОСВ дължи пари и за изработване на държавна геоложка карта на Рило-Родопския масив, Западен Балкан, Централен Балкан и Краище. По двата проекта трябва да бъдат изплатени 1 млн. лв.

Сред необезпечените са и 19 проекта по ИСПА за 182 млн. лв., които са толкова забавени, че за да не бъдат провалени, държавата трябва да ги финансира със средства от бюджета. Сега текат срещи на министър Нона Караджова по всеки един от договорите, за да има яснота докъде е стигнал и кога ще бъде завършен.

От Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) също са сключени договори за ВиК съоръжения, без да са осигурeни парите. Сега трябва да бъдат платени 88,2 млн. лв.

Към 61 млн. лв. са от две договора за сгради. Едната е за т.нар. Обект 314 в квартал “Симеоново” на терен в района на Академията на МВР. От бюджетния излишък от 2008 г. министерството получава 20 млн. лв. и подписва с “Главболгарстрой” договор за строеж на дом за Главна дирекция “Досъдебно производство” и реконструкция на стар корпус за Главна дирекция “Криминална полиция”.

Към момента дознателите имат нова сграда, но в тазгодишния бюджет на МВР няма още около 20 млн. за криминалистите. Проблемът е, че договорът е сключен за цялата сума, а не за строеж на етапи.

Други 19 млн. лв. липсват за дострояването на Областната дирекция на МВР в Разград. Там от 1986 г. стърчат основите на бъдещата сграда, но чак през 2009 г. екипът на Миков решава да довърши строежа.

За около 3 млн. лв. пък е сделката за 1000 мощни лазерни принтера за нуждите на дознателите.


31.03.2010 г., с.16
Е-правителството с 15 млн. лв. борч
Стойността на договорите, по които не е осигурено финансиране в транспортното министерство, е 31 млн. лева. Проблемът с тях обаче идва до голяма степен от бившия министър на... държавната администрация Николай Василев. Мегаборчовете са натрупани към изпълнители на договори по проекта за електронно правителство. Само по три контракта на НДСВ министъра са натрупани 15 млн. лева борчове. В транспортните проекти най-много пари не достигат за пътната връзка между столичния бул. “Брюксел” и новия терминал на летището (8 млн. лева), а други над 4 млн. лева липсват за зимовника за кораби на Дунав. Няма ги 1,5 млн. лева за листовки и бланки на “Автомобилна администрация”, както и над 3 млн. лева за “Каско” на Авиоотряд 28.
Снимка на една колона - Връзката към новия терминал на летището трябваше да е готова преди години, но там още стърчат арматури.


31.03.2010 г., с.17
610 млн. лв. за НЕК напук на “Горна Арда”



Весела Ванева

Лидерът на ДСБ Иван Костов обяви в понеделник, че дава на прокурор трима бивши енергийни министри - Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров.

Костов отказа подробности, но ден по-рано спомена, че страната ни е била ощетена от продажби на ток с около 300 млн. евро. Миналата седмица пък от прокуратурата заявиха, че не проверяват бивши министри, а бивши шефове на НЕК за продажби на ток на чуждестранната компания ЕФТ в периода 2004-2007 г. Това е втора проверка. Предишната приключи с мнение, че няма нарушения. Новият сигнал е подаден от зам.-председателя на “Екогласност” Петър Троянски през 2007 г., а досъдебното производство е образувано през май м. г.

Сега на вещи лица е възложена експертиза.

За подробности около продажбите потърсихме представител на ЕФТ (виж интервюто).

Какво ще покажат експертизите - ще видим.

“Труд” обаче се сдоби с конкретните цени, по които НЕК е продавала тока на търговеца за целия период 2004-2007 г. - общо 48 месеца. Досега такава информация не е публикувана. Оказа се, че средната цена за периода е доста добра - 3,532 евроцента/квтч.

За да преценим дали продажните цени по месеци са били изгодни за НЕК, ги сравнихме с други два вида. Едните - цените на едро, по които фирмите на енергото търгуват помежду си в България. Другите - средните месечни цени на една от регионалните борси - тази в Словения.

Общият резултат е, че цените, заплащани от ЕФТ на НЕК, са били по-високи, както от тези на нашия пазар, така и от борсовите (виж таблицата). Изключение правят борсовите цени в периода януари 2006 г. - януари 2007 г., които се дължат на неочаквани сътресения на пазара на запад от България.

Като цяло прави впечатление и поскъпването на електроенергията от януари 2007 г. Още тогава специалисти обясняваха този феномен с предсрочното затваряне на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” (общо 880 мегавата) на 31 декември 2006 г.

Провалът на “Сделката на века”, както бившият премиер Иван Костов наричаше споразумението за износ на ток за Турция срещу строежа на “Горна Арда”, постави НЕК в трудно положение през 2003 г. Огромни количества енергия изведнъж се оказаха излишни. Вече нямаше кой да плати и договорената с Турция цена - 3,55 американски цента за квтч. Но НЕК все пак успя да продаде тока - 8,825 млрд. квтч, за респектиращата сума от близо 610 млн. лева.


31.03.2010 г., с.17
Давид Съртийс, член на съвета на директорите на ЕФТ:
Имахме и загуби от българския ток

- Г-н Съртийс, ползвала ли е вашата фирма политически протекции за сделките с електроенергия от НЕК в периода 2004-2007 г.?

- Не. Ние спечелихме тези поръчки, защото направихме най-добрата оферта към НЕК. ЕФТ не е тази, която предизвика различията между България и Турция по отношение на споразумението “Ток срещу инфраструктура”. Както знаете, заради тях Турция през 2003 г. отказа да внася електроенергия от България. Този отказ допринесе за сключване на сделката между ЕФТ и НЕК.

Просто България неочаквано се оказа с излишък на енергия, който трябваше продаде. В противен случай последствията щяха да са неблагоприятни за НЕК и за България като цяло: загуба на приходи, нестабилност на електроенергийната система, намаляване на производството на електрическите централи и въгледобивните мини.

- Имали ли са представители на вашата фирма контакти с лица от българската политика?

- ЕФТ е най-големият търговец на енергия в Централна и Югоизточна Европа. Миналата година компанията е продала над 17 тераватчаса (17 млрд. квтч) енергия, с финансов оборот от над 1 млрд. евро. Нашите най-големи клиенти са национални електрически компании. Не би било нормално, ако не осъществявахме комуникация със собствениците на тези компании, които в повечето случаи в региона са самите държави.

Директно отговарям на въпроса: да, имаме контакти с политици и с министерствата на енергетиката в страните, в които работим, включително и в България. Няма нищо мистериозно в тези контакти. Те се правят само по официални канали.

- Българската прокуратура проверява дали цените, по които НЕК е продавала електроенергията на вашата фирма, са били занижени спрямо действащите в региона.

- Има много неверни твърдения и интерпретации по този въпрос през последните дни. Едно обвинение, отправено към НЕК и съответно към EФT, гласи, че електроенергията е продавана на цени, по-ниски, отколкото на пазара в България. Първо, това не е вярно. Но по-важното е, че вътрешните тарифни цени и цените на свободния пазар са две отделни категории. Тарифните цени са определени от регулаторна комисия (ДКЕВР - б. а.), а пазарната цена се определя от това, което продавачът предлага. Двете категории не трябва да се сравняват.

EФT предложи цена, която беше приета от НЕК. Тя винаги беше коректната, пазарната цена. Чрез продажба на годишно ниво НЕК ни предаде и всички потенциални рискове от неплащания. Преди това, когато продаваше директно на чуждестранни пазари, НЕК претърпя сериозни щети поради такива неплащания и неизпълнения. Така стана например в Албания и Косово. НЕК е реализирала печалба от продажбите на енергия на EФT и това е безспорен факт. Всяко твърдение за противното ще е просто невярно.