Тема: строителство, строителен контрол

Поне три български дипломатически имота в чужбина ще бъдат продадени, два от които са в Германия, съобщи вчера на брифинг говорителят на МВнР Весела Чернева.

Става дума най-вероятно за имоти на вече закрити посолства или на такива, които ще бъдат затворени. Все още се проверяват законовите процедури и скоро ще бъдат внесени за разглеждане на закрито заседание в Министерския съвет. Миналата седмица външният министър Николай Младенов съобщи пред Нова тв, че имотите трябва да бъдат продадени спешно, за да бъде подкрепен бюджетът. От сделките външно министерство очаква постъпления от 8 млн. лв. до края на годината.

Весела Чернева съобщи също, че през април и май ще бъдат отворени биометрични гишета за приемане на заявления за новите лични документи в още 9 български консулски служби - в Минск, Атина, Солун, Тел Авив, Никозия, Бейрут, Дубай, Лисабон и Дамаск. В периода от юни до декември ще бъдат открити и в Сараево, Делхи, Джакарта, Техеран, Пекин, Шанхай, Хавана, Исламабад, Новосибирск, Екатерининбург и Претория.

От МВнР информираха за проблеми при подаване на заявления за новите документи. Процедурата била бавна, защото служителите в консулствата въвеждали данните от заявленията на ръка.

От вчера в МВнР са получени документи от 15 консулства и са приети 111 молби.

За закупуване на техническо оборудване за консулските отдели – компютърни конфигурации, програмни продукти и лицензи, ще бъдат отделени 1 272 000 млн. лева по програмата за присъединяване към Шенген.
Снимка на две колони-Външният министър Николай Младенов ще продава дипломатически имоти в чужбина, за да подкрепи бюджета.


31.03.2010 г., с. 5
ДПС настоява за истината по "Цанков камък"
Камен Костадинов

ДПС също се интересува от това кой е завишил цената на хидровъзел „Цанков камък" и проектът е поскъпнал от първоначалните 200 на 400 милиона евро. Това обяви пред бТВ вчера зам.-председателят на ПГ на ДПС Камен Костадинов.

"Някой е вземал решение за тези пари да бъдат изхарчени - нека да стане ясно кой и какво е решавал“, допълни той. „За нас е неприемливо свързването на името на Доган с тези решения. Не е забранено известен български политик да консултира частно дружество“, каза още Костадинов.


31.03.2010 г., с. 10
Озадачава съкращението на хора, работещи по европроекти
Карстен Расмусен, зам. главен директор на дирекция „Регионално развитие“ към ЕК
Структурните инвестиции се забавят. Няма ефективност и от 5,4 млрд. евро за пътища са усвоени само 86 млн. евро, което е под 1,6%. Разбира се, много повече договори са подписани, така че имаме определена перспектива, но за да бъда честен, напредъкът е много слаб.

Големите проекти, които се предполагаше, че би трябвало да са основните и да са започнати, все още не са и тук са големите загуби. Става въпрос за завода за отпадъци на София, автомагистралите „Тракия“, „Марица“, „Струма“. Само 1 търг за една година има обявен и той е за „Тракия“. Трябва да се отбележи, че едва тази година има развитие, след като през миналата не е направено почти нищо.

Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев каза, че за следващия програмен период 2014-2020 г. ще бъдат подготвени проекти за пътища за 4 млрд. евро. Това е абсолютният минимум.

Доста проекти на ОП „Околна среда“ бяха оценени като финансово неефективни и няма да получат финансиране. Част от тях са за малки общини и няма да са финансово ефективни. Отправяме предупреждение към правителството, че е нужна централна помощ при подготвяне на проектите. Нужни са квалифицирани хора с достатъчно опит. Нужни са повече служители, с по-добра квалификация и може да се използват еврофондовете за развитие на човешките ресурси.

Не можем просто така да даваме пари, те трябва да се изразходват отговорно и ако системата възпрепятства това, средствата ще бъдат прибирани.

Аз съм малко притеснен да видя, че в Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е намален броят на служителите. Там са съкратили половината служители, работещи по европейските проекти. Притеснява ни, че не е възможно да се справиш по-добре с по-малко хора. За 4 г. НКЖИ има един сключен договор за 30 млн. евро за проекта за реконструкция и електрификация на жп линия Свиленград – турска граница, а трябва да се усвоят 580 млн. евро. Призоваваме НКЖИ, пътната агенция, транспортното и регионалното министерство да се споразумеят как да се възползват от 56 млн. евро от програмата за техническа помощ, за да укрепят административния си капацитет.

Има няколко важни процедури, които като страна - членка на ЕС, трябва да изпълняваме. На първо място е прилагането на стратегическата оценка за въздействие върху околната среда. Това е много важен инструмент, който е сравнително нов и за самия ЕС. Директивата е приета през 2001 г. и нашата страна още преди да влезе в Евросъюза, прилага правилата. Всеки устройствен план, план за развитие на пътна и жп инфраструктура трябва да е подложен на екологична оценка.

Като министър на околната среда и водите още в края на м.г. отворих темата за стихийното строителство на възобновяеми енергийни източници. Ако преди беше приет национален план за развитие на ВЕИ, сега нямаше да има проблеми. В определени случаи при изграждането на вятърни паркове и фотоволтаични инсталации се стига до конфликт заради навлизане в зони от „Натура 2000“. Всички инвеститори и основно публичните институции, каквито са общините, трябва да имат дългосрочен поглед.

Сравнително нова процедура е оценката за съвместимост с „Натура 2000“. Тя е от 2007 г., но много трудно беше, включително и на МОСВ, бързо да започне да я прилага. През последните 5-6 месеца подсилихме административния капацитет на звената за оценка на въздействието върху околната среда и за съвместимост с „Натура 2000“. Инвеститорите в стратегическа инфраструктура могат да бъдат спокойни, че ще ги консултираме в най-ранния етап, за да не се бавят проектите.

- Г-н Прохаски, днес се очаква правителството да одобри пакета с антикризисни мерки. След продължителни разговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество кабинетът отстъпи от първоначалното си намерение да повиши данъка върху добавената стойност. Какъв е вашият коментар?

- Радвам се, че една от моите идеи, за която говоря повече от две седмици, е възприета. Това е най-разумният вариант и го споделям напълно. Наистина правилният ход е да се наблегне върху други по-меки мерки, защото високият ДДС задушава икономическата активност. Едно повишение действително ще донесе повече пари в хазната, но пък ще се отрази негативно върху всички други участници на пазара. По правило по-високият данък забавя икономическия растеж, защото допълнително свива потреблението. Вярно е, че това е единствената бърза мярка, която може да помогне да се реши проблемът с бюджета. Ако обаче не е абсолютно необходима, по-добре е да не се предприема. В случай че ситуацията с приходите малко се подобри до средата на годината, действително нека сега се изчака с решението. Но искам да подчертая и нещо друго. Докато се тестват останалите антикризисни мерки, кабинетът задължително да разработи алтернативен кризисен бюджет. В случай че нещата не се подобрят, през юли ще трябва да се приема изцяло нов бюджет. И в него ще се наложи сериозно орязване на разходите не просто на калпак, ще бъдат съкращавани цели пера. Тогава вече няма да има друг изход, ще се пристъпи и към повишение на ДДС. Аз все пак се надявам, че няма да се стигне до тези събития. Смятам, че е възможно през следващите месеци да има подобряване на събираемостта и повече приходи.

- В центъра на пакета от мерки е поставена приватизацията на остатъчни миноритарни държавни дялове, от които се очакват приходи над 150 млн. лв. Работодателските организации доразвиват идеята и предлагат на фондовата борса да бъдат пуснати между 15% и 30% от „Булгаргаз“ и „Марица-изток 2“. Те пресмятат, че ефектът ще са приходи над 1 млрд. лв. Това добри решения ли са и как биха могли да се случат?

- По принцип това са добри идеи, но не виждам как могат да се реализират бързо. Тези дружества са сложни, имат сериозни активи, оценките им ще вървят бавно, трябва да се направи много добър проспект. При най-интензивна работа самата подготовка ще отнеме повече от половин година. По принцип това е добре да се направи, но нека да се включи в рамките на дългосрочните мерки, които правителството трябва да начертае. Иначе ще има ползотворен ефект, защото същевременно ще се укрепи и фондовият пазар, а пускането на интересни ценни книжа ще привлече допълнителни инвеститори към страната. Аз съм силен привърженик на подобни ходове, но пак казвам, те не са краткосрочни мерки.

- Възможни ли са бързи концесии на летища и пристанища?

- Това също е част от дългосрочните мерки. Дори да започне някаква процедура, пак ще е необходимо поне една година време. Все пак трябва да се мине през конкурси, селектиране на кандидати, договаряне и т.н. Това отново е от онези мерки, за които се притеснявам, че няма да бъдат стартирани, ако сега се спаси сега положението и се намери ресурс, за да се попълни приходната част на бюджета. Концесионирането, подобряването на условията за бизнес, регулативните режими, електронното правителство, привличането на чуждестранни инвестиции, всичко това е изключително важно в дългосрочен план. Всички тези мерки трябваше да се появят в една правителствена програма още преди шест месеца и да се реализират, независимо дали бюджетът ни през януари и февруари ще е балансиран или не. Сега има опасност, решавайки временните проблеми на фиска, да изпуснем дългосрочното развитие на икономиката.

- Кои са полезните антикризисни мерки според вас?

- В разписаните 40–50 идеи фискалните мерки, които адресират конкретния проблем – недостигът в бюджета и очертаващият се дефицит, са едва 3–4. Останалите са, по-общо казано, антикризисни. Някои биха стимулирали растежа в по-краткосрочен план, но огромната част са по-скоро мерки за подобряване на бизнес средата в дългосрочен аспект. Те са изключително необходими и трябва да бъдат реализирани независимо от състоянието на бюджета. Много е жалко, че те бяха извадени като задача на правителството по повод на дефицита, защото нямат пряко отношение към този проблем. Ако няколкото чисто фискални мерки проработят, моето опасение е, че ще бъдат забравени другите, дългосрочните. От една страна, трябва да се приемат фискални мерки, за да не се стигне до твърде голям дефицит тази година. Но заедно с това цялата общественост внимателно трябва да следи дали ще бъдат прилагани дългосрочните мерки, които са важни за постигане на икономически растеж, след като излезем от кризата.

- Необходимо ли е да се емитира нов вътрешен и външен дълг чрез еврооблигации?

- Това не е чисто фискална мярка, по-скоро попада в антикризисната част. Дългът няма отношение към балансиране на бюджета, по-скоро решава проблема на паричния поток. Така не се компенсира дефицитът, защото разликата между приходи и разходи си остава. Дългът може временно да тушира нещата, но за сметка на дефицит, който няма да намалее от това, че се вземат назаем средства.

- Казвате, че ако до юни не се подобри състоянието на приходите, ще трябва да се приема съвсем нов бюджет, в който сериозно ще се съкращават цели пера. Какво имате предвид?

- Това вече е въпрос на политическа преценка. Но явно е необходимо допълнително съкращаване в държавната сфера, намаляване на инвестиции. Ще се наложат доста болезнени мерки, за да си балансираме бюджета и да излезем до максимум 2,5% дефицит, защото в последния момент винаги може да се появят различия между отчети и реалност. Не бива да се рискува с по-големи нива на дефицита, защото за България най-голям приоритет е влизането в еврозоната.

- Анализите на Центъра за икономическо развитие за икономиката на страната ни тази година сякаш бяха по-оптимистични. Нещо извънредно ли се случи, че ситуацията изглежда излиза от контрол?

- Не, ние не сме променили мнението си, че през второто шестмесечие икономиката на страната ще излезе на растеж, макар и неголям. Статистически дори може да бъде и около 1% за годината. Но въпросът е, че това нещо не се отразява автоматично върху приходите на бюджета. Международната икономическа обстановка вече се подобрява, това няма как да не ни се отрази. Може би по-бавно за съжаление. Ние изоставаме в сравнение с другите страни при излизането от кризата. И причините са в дългосрочните условия за правене на бизнес в България. От друга страна, виновник е, ако мога да се изразя така, самата структура на нашата икономика. Ние реализирахме растеж благодарение на строителство, недвижими имоти, вместо по-активно да развиваме промишлеността. Тези, които имат производство, по-бързо излизат от кризата. Веднага щом се вдигне потреблението в световен мащаб, те започват да изнасят. У нас са много ограничени експортно ориентираните производства. Затова има риск да останем дългосрочно с много нисък растеж, ако не си преструктурираме икономиката. Но смятам, че все пак положението малко ще се подобри през летния период. От това обаче идват и опасенията ми. Като имаме един–два месеца с по-добри приходи за бюджета, всички тези реформи, за които сега се говори, могат да бъдат забравени.

Интервюто взе Маргарита Димитрова
Снимка на три колони без текст


31.03.2010 г., с.16
Руснаци съживяват имотния пазар
Търсят се най-вече едностайни апартаменти, огледите ще зачестят през април-май
Руснаци търсят имоти до 20-30 хиляди евро по нашето Черноморие, като интересът за инвестиции у нас е бил показан по време на последното изложение за недвижима собственост в Москва в средата на март. Според собственичка на брокерска фирма в Бургас, цитирана от БТА, се очаква през април и май да започнат огледите на свободните апартаменти по морето. Все пак експертът признава, че пазарът ни е беден на типа малки едностайни апартаменти, които търсят руснаците.

"В България просто няма такъв стандарт и подобни имоти са рядкост", посочи тя. Още по време на големия строителен бум в България, който започна преди 5-6 години, фирмите - изпълнители на сгради, се ориентираха към строителството на по-големи апартаменти. При "голямото пазаруване" от пазара изчезнаха първо гарсониерите. Обяснението на строителите е просто - вложението в един малък апартамент е точно толкова, колкото и в голям. Но цените се формират на базата на застроена квадратура, а не на базата на вложени средства за комуникации, отбелязаха от бранша.

Още в началото на март се е забелязало леко раздвижване на пазара на имоти. До голяма степен това се дължи и на медийното разгласяване, че се очаква стабилизиране на пазара и спиране на падането на цените, смята тя. В момента за продан са обявени предимно жилища с тежести. Те са с до 20-30% по-евтини от реалната им цена. Има и такива недвижими имоти, които вероятно след месец ще бъдат свалени от пазара, тъй като се очаква леко поскъпване, посочи специалистът. Руснаците са основните купувачи на имоти и по зимните ни курорти.


31.03.2010 г., с.16
Атанас Гаров, изпълнителен директор на Colliers International, България: Чака се раздвижване при инвестиционните сделки
- Г-н Гаров, в кои сектори на имотния пазар вече има реални сделки?

- С най-голяма активност се отличава сегментът на търговските площи. Откриването на няколко ключови търговски центъра през последните месеци доведе до значително оживление. Допълнително стимулиращо въздействие оказва навлизането на международни марки и на нови формати, каквито са ритейл веригите и биг боксовете. В рамките на годината очакваме и по-значително мобилизиране при търсенето на жилищни имоти, което ще е мотивирано както от демографските нужди на хората, така и от изгодните предложения на пазара и достъпността на ипотечните кредити. Това постепенно ще доведе до известно възстановяване на цените на имотите, което ще е продиктувано от по-интензивното търсене.

Раздвижване се предвижда и в офисния сегмент до средата на годината. От една страна, ще е резултат от атрактивните наемни нива и допълнителните услуги с добавена стойност, които вече се предлагат на наемателите. Решаваща роля за развитието на този пазар ще имат и структурните промени – като сливания и придобивания на глобално ниво – в компании - лидери на международния пазар, както и развитието на имиджа на България като привлекателна дестинация за аутсорсинг бизнес.

- Съществува ли риск от пренасищане на пазара на търговски площи у нас?

- Сегментът на търговските площи се развива изключително динамично. Така например с откриването само на три мола през първата половина на 2010 г. – The Mall и вече функциониращия Serdika Center в София, както и Grand Mall във Варна, търговските площи в страната ще нараснат с близо 170 000 кв. м спрямо началото на годината. Процентно това вече изпреварва значително ръста от 35% за цялата 2009 г. Въпреки това търсенето се запазва стабилно, а незаетите площи при добре планираните проекти заемат незначителен дял.

- Смятате ли, че ръстът на лошите кредити и все по-големият брой жилища, които „изгарят“ за сметка на банките, ще повлияят на развитието на жилищния пазар?

- Лошите кредити все още не са определящи. Не мисля, че към момента съществуват предпоставки това да се промени чувствително.

- Може ли да очакваме скоро сделки за големи проекти при бизнес имотите?

- Още в началото на рецесията през 2008 г. сферата на инвестиционните имоти радикално измени своята динамика. Инвеститорите станаха предпазливи до такава степен, че за 2009 г. в България инвестиционни сделки действително почти не се сключваха и това беше напълно нормално. Собствениците на имоти като че ли първоначално не оцениха добре новата пазарна среда и се забавиха прекалено много с адекватната корекция на стойността на имотите си. Надявам се през 2010 г. да станем свидетели на известно раздвижване при инвестиционните сделки, от една страна, заради по-голямата активност на инвеститорите, а от друга, заради по-разумните очаквания от сегашните собственици на имоти. Важно е обаче, че за пазара на инвестиционни имоти решаваща роля има общата устойчивост на икономическата среда и това, дали е реалистично да се очаква имотът да генерира дългосрочни стабилни доходи при отдаването му под наем.

- Каква е прогнозата ви за развитие на наемните нива?

- С оглед на очакваното стабилно търсене на търговски площи средните наемни нива в търговски центрове в столицата ще се запазят без съществени промени. От водещо значение за задържането на наемните нива при новооткритите търговски центрове ще бъде адекватната им концепция за управление. Търсенето на търговски площи в по-малките градове вече беше засегнато по-осезаемо, като тази тенденция ще се запази за момента. През изминалата година при тях вече беше отчетен отрицателен ръст на наемите от средно 25-30%, което беше следствие от заниженото търсене. Ключов фактор беше и недостигът на финансов ресурс.

Интервюто взе Велизар Велков


31.03.2010 г., с.16
Сергей Койнов, изпълнителен директор на Forton International: 30% от офисите ще останат празни
- Г-н Койнов, след като видяхме първите признаци на стабилизация в жилищния сектор, дали тази тенденция ще се прояви и в цените и наемите на бизнес площите и кога?

- Ако сложим бизнес имотите под общ знаменател, виждаме, че новите, по-ниски цени и наемни нива се задържаха през последните месеци и това е форма на стабилизация на пазара. Това дава възможност за избор на наемателите на бизнес имоти и реален шанс за оптимизиране на разходната им база. Със сигурност това е и шанс за разрастване на бизнеса при много добри условия.

- Какво се случва със замразените проекти? Търсят ли инвеститорите допълнително финансиране за завършването им?

- В повечето сегменти от бизнес имотите има достатъчно предлагане, т.е. достатъчно нови проекти. Доказателство за това е, че сме 5-и в Европа по обем на търговски центрове в строеж. Обявените проекти в последните години обаче станаха повече, отколкото пазарът може да поеме краткосрочно. Кризата ни помогна да прозрем този факт. В известен смисъл е добре, че някои проекти се замразиха, тъй като излизането им на пазара щеше да доведе до още по-големи загуби за инвеститорите. Тези, които замразиха проектите си, разчитат, че в дългосрочен план ще могат да ги реализират с по-малък риск и при по-висока възвръщаемост. Някои собственици търсят финансиране или финансов партньор с идеята да завършат проекта, други отлагат инвестиционните си намерения във времето. Трети търсят алтернативни приложения за имота.

- Вече няколко международни инвеститори обявиха, че се отказват от проектите си в България и ги обявяват за продажба. Как това се отразява на пазара?

- На пазара са необходими успешни проекти, за да продължи сферата на бизнес имоти да се развива като привлекателна за международните и българските инвеститори. Купувачи на пазара има, но инвестиционните сделки са малко. Те искат да инвестират в най-добрите активи на добра цена, в напреднал етап на изграждане, при които рискът от загуба на стойност във времето е минимален. Продавачите обаче търсят по-висока цена от предлаганата от инвеститорите и затова не се стига до сделки.

- С колко реално паднаха наемните нива на офисите у нас и кога очаквате да тръгнат нагоре?

- Наемните нива в София определено са по-ниски спрямо нивата от 2007 и 2008 г. В новите проекти с отлично местоположение регистрираният спад е около 20%. За други нови проекти с добри технически характеристики в покрайнините виждаме по-голям спад. В края на 2009 г. процентът на свободните площи в София беше 17%. С изграждането на планираните още около 300 000 кв. м нови офис площи и ниските темпове на запълняемост на новите проекти процентът ще скочи вероятно до около 30%.

- Каква е прогнозата ви за развитие на бизнес имотите до края на годината?

- Възстановяването на пазара на недвижими имоти ще бъде правопропорционално на възстановяването на българската икономика. Когато има ръст на икономиката, можем да очакваме развитие на бизнеса и търсене на нови бизнес имоти.

- Доколко се е повишила възвръщаемостта на проектите заради кризата? Как стоят нещата с доходността?

- Възвръщаемостта при собствениците на проекти в кризата е спаднала, защото цените и наемите намаляха значително спрямо планираните при стартиране на проектите преди няколко години. Така че възвръщаемостта най-вероятно ще остане ниска. Доходността, която новите инвеститори търсят, се е повишила заради по-високия риск при реализацията на проектите. При офисите в София доходността е 11% в последното тримесечие на 2009 г. при 8,5% за същия период на 2008 г. Показателят при търговските улици – бул. „Витоша“, е 9% при 6,75% в края на 2008 г., а в моловете - 10,5% при 8%.