Интервюто взе Велизар Велков

Въпреки впечатляващия оборот от над 6,5 млн. лева отново станахме свидетели на вяла и скучна търговия на БФБ. Над половината от изтъргувания обем се дължи на сделка с книжата на ИК „Галата“ на цена от над 9000 лева за акция. Останалата част от оборота бе в резултат най-вече на единични сделки с дяловете на „Еврохолд България“, „Етропал“, „ФНИ България“ и „Параходство БРП“. За пореден път SOFIX и BG40 приключиха сесията без ясна посока. За разлика от тях през вчерашния ден BGREIT отбеляза силен ръст от 3%. Почти всички дружества със специална инвестиционна цел регистрираха повишение, но най-голям принос за рязката промяна в стойността на индекса имаха „Елана фонд за земеделска земя“ и „Прайм пропърти“. От останалите компании на БФБ значителен плюс реализираха и акциите на „Алкомет“, „Елхим Искра“, ЕМКА, „Неохим“ и някои от останалите. Сред губещите се наредиха дяловете на „М+С Хидравлик“, Холдинг „Пътища“, „Билборд“, „Монбат“, „Химимпорт“ и други. Европейските борси стартираха с немалки повишения на индексите, но в късния следобед голяма част от тях изтриха печалбите от сутринта. Най-вероятната причина за това отново е свързана с Гърция, а именно слабият интерес от страна на инвеститорите към аукциона на 7-годишни ДЦК, което доведе до значителен спад на фондовата борса в южната ни съседка.

Липсва капацитет в администрацията, която трябва да подготвя европейски проекти. Озадачени сме от решението на ръководството на Националната компания „Железопътна инфраструктура" да съкрати наполовина служителите, които се занимават с усвояването на парите по европейските фондове, заяви още зам.-директорът от дирекция „Регионална политика" в Еврокомисията Карстен Расмусен. Не казваме, че това е грешно решение, но е много смело, при положение че сте толкова закъснели с усвояването на европарите, продължи Расмусен. Подчертавам и ви насърчавам да използвате парите от оперативна програма „Техническа помощ" за възнаграждение на работещите по евро програмите, за да ги задържите, каза още Расмусен.

„Медии и обществени комуникации" в УНСС, Боряна КОСТОВА, гл. редактор на „Земя",

Днешното правителство е доста по-младо, то е само на 6 или 7 месеца, но вече се офор­мят много интересни тенденции, които си зас­лужава да бъдат анализирани, да бъдат обсъ­дени от хора, които се занимават с обществено-политически анализи и прогнози. Аз бла­годаря много, че проф. Васил Проданов е тук. Той е директор на Института по филосо­фия към БАН и наблюдава обществените про­цеси повече от 30 години. Решихме да обя­вим тази дискусия с тема „Параметри и пер­спективи на управлението на ГЕРБ" и да ви раздадем 4 публикации на уважавани от нас колеги в различни медии, които, анализирайки един и същ период и едни и същи факти, свързани с управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, правят кардинално различни оцен­ки. Това ни се стори много интересно, тъй като те винаги са се стремили да бъдат обективни и затова си заслужава да поговорим за това.

През 2004 година „Земя" направи първата си кръгла маса от този тип под надслов „Ли­бералният модел на управление на НДСВ и ДПС". Между другото, тогава бяхме в нача­лото на този феномен - новото демократич­но лидерство в България, тъй като бяхме в началото на познанството си със Симеон Сакскобургготски. Доколко бяха либерали НДСВ и ДПС, особено второто, ние успяхме да ви­дим в периода 2001-2005 г., когато управлява­ше тяхното правителство. Бих казал, че в най-общи едри щрихи, философски погледнато, бяха либерали.

Правителството на Симеон успя да омеко­ти противоречията между двуполюсния модел в България, успя да снеме напрежението в политическия живот и в управленската сфера, включително да снеме и голяма част от нап­режението на улицата и в обществото, което беше акумулирано по време на управлението на Иван Костов. Разбира се, по мое мнение се отиде в другата крайност, в едно пълно раз­миване, пълно деидеологизиране, департизиране, което се отрази разлагащо, деморализи­ращо на следващото управление на БСП, НДСВ и ДПС. Толкова се бяха размили, уед­наквили, унифицирали политиците от трите групи, че се хванаха ръка за ръка и нямаше почти никакви противоречия в тяхното три-партийно, съставено на базата на три идейни програми, управление.

Затова през 2006 година ние направихме втората кръгла маса - „Възможен ли е социално-либералният модел на управление", имайки предвид, че към либералния модел от предишния кабинет се беше прибавила и социалната съставка, поне такива претенции имаше БСП със своето участие в правителството. И тук се сещам за един разговор, кой­то имахме тогава с лидера на ДПС Ахмед Доган. Когато заговорихме за социално-ли-бералния модел, той се засмя и каза: „Прав си, но с едно уточнение - либерално-социален модел, тъй като първо трябва либерализ­мът да стигне до дъно, да задълбае, да се отнемат функциите от държавата, да се нат­рупат парите, там, където трябва, на правил­ното място, и тогава вече можем да говорим за социална политика". Каза още: „Ако иска­те да мислите правилно и да не се почувст­вате измамени, обърнете съставките - първо либералното, а след това социалното, пък ка­то му дойде времето, аз сам ще ви помогна да то обърнем обратно". И затова сега гово­рим за изводите, които бяха направени пре­ди почти 4 години: възможен ли е социално-либералният модел и какви са опасностите пред него? Животът потвърди тези изводи.

Димитър ИВАНОВ: Както каза вече воде­щата нашата дискусия, ние имаме куража днес за трети път в последните 5 години да се съберем и да ви помолим да се изкажете ар­гументирано - този път на тема: „Дясното уп­равление на Бойко Борисов - параметри и перспективи пред него". И за да ви въведа в темата, ще ми позволите накратко да напра­вя своето изказване от един такъв ракурс: „Пирамида на компетентността в правителс­твото на Бойко Борисов".

Събитията, довели до първия ремонт на кабинета „Борисов", дават богати възможнос­ти за размисъл, но и ключ за разбиране в дълбочина на властовата механика днес. През последните 20-ина години в обществената лек­сика широко навлязоха думи с английско зву­чене и невинаги ясно съдържание - лидер, мениджър, оператор и т.н. Но когато те се отнасят към сферата на управлението на дър­жавата и обществото, съдържанието им, а не звученето има значение.

Лидер означава в превод на български во­дач, вожд, предводител. Мениджър се превежда като управител, директор, администратор. Опе­раторът обаче си е обикновен изпълнител. Най-много началник на машина или агрегат с по-сложни функции. Затова в системата за соци­ално управление съществува една фигура, на­речена „пирамида на компетентността". Тази пирамида се подрежда от основата към върха на три нива - функционално, мениджърско и лидерско, и съответно - функционална, мениджърска компетентност и лидерска компетен­тност.

Функционалната компетентност се отнася до справянето със задачи в определена об­ласт: производство, продажби, счетоводство, транспорт, маркетинг, пиар, публицистика, жур­налистика. Без достатъчно висока функцио­нална, т.е. изпълнителска, компетентност чо­век не е възможно да притежава мениджърска, а след това и лидерска компетентност. При­мер за това в настоящото правителство бе зло­щастната съдба на министъра на външните работи Румяна Желева, която от неусвоено още изпълнителско ниво скочи направо на ли­дерско равнище. Кандидатира се за еврокомисар, т.е. за една от 27-те лидерски позиции в ЕС.

Мениджърска компетентност също е необ­ходимо условие за придобиване на третата сте­пен - лидерска компетентност. Т.е. за да се достигне състояние, в което може компетент­но да влияе върху други хора, ръководителят, в случая министърът, трябва да е достатъчно добър като мениджър в определена функцио­нална област. Тук удобен пример пък е финан­совият министър в настоящото правителство Симеон Дянков, който вероятно притежава функционална, т.е. изпълнителска, компетент­ност, но очевидно няма мениджърска, орга­низаторска компетентност.

Лидерската компетентност, третото ниво, т.е. възможността да се влияе върху големи групи хора, е постижима едва след като другите две нива на компетентност - функционалната и мениджърската, са изпълнени с достатъчно съ­държание. Може би заради това министрите изглеждат неавторитетни по принцип в това правителство, а вицепремиерът Цветан Цве­танов, който има функционална и частично мениджърска компетентност във вътрешните работи и в изграждането на партията ГЕРБ, стърчи като гигант между другите министри.

В определени исторически периоди проце­сите, които протичат в политическия живот, са личностно доминирани до такава степен, че социологията и политологията, които имат за предмет и обект на изследване социалните гру­пи, не могат да прилагат инструментариума си. Очевидно поради личностното доминиране в политическия процес, каквото осъществява Борисов, но все по-нарастващо и заместници­те му Цветанов и Дянков, се налага необходимостта от включването на мястото на социо­логията и политологията - на психологията, и дори в дадени моменти на патопсихологията. Основна причина това да изглежда скандално (твърдението, че ще прилагаме патопсихоло­гията) е обстоятелството, че прилагането на психологически подходи при обяснението на лидерството в днешния политически живот е базирано върху психоанализата, която пък раз­глежда стремежа към властване като универ­сален принцип на компенсация. Именно тук, при компенсацията, теорията на неврозите уточ­нява, че тя се използва в смисъл, че хора, кои­то усещат, че са недостатъчно способни в оп­ределени области, се стремят към свръхкомпенсация в други области. И когато не могат да я постигнат в тях, се поражда и трайно на­сажда усещане за непълноценност под форма­та на комплекс. Този комплекс е вече сериозна психическа травма, която, ако не се преодо­лее самостоятелно или с навременна външна помощ, се превръща във фрустрация. Фрустрацията не е нещо друго освен общо чувство за неудовлетвореност. Именно в „зоната на компенсаторния механизъм - комплекса - фрустрацията" психолозите на лидерството търсят вътрешната мотивация за добиване на власт като източник за екзистенциално удовлетворе­ние.

От тази последователност се извежда ло­гическият извод, че понеже стремежът към властта е основната психическа черта на ли­дера, тя е по-скоро психопатологическа чер­та, когато се основава на описаната по-горе психическа травма. Т.е. когато се основава на липсата на компетентност, на болезнена чувствителност за недостиг на знания, уме­ния и възможности за реализация на висока­та обществена цел и задача.

Разбира се, могат да се разграничат опре­делени степени в болезненото властолюбие. Зависи от степента и дълбочината на травмиране, но коренът си остава психопатологичен, т.е. налудничав, макар и не в клиничния сми­съл на повечето негови проявления. Очевид­но е при тази трактовка, че стремежът към властта у част от новите министри, депутати и партийни лидери е средство за компенсация на липсващата компетентност на функционал­но и мениджърско равнище и е използвано от тези индивиди в случая за преодоляване на " реални психически, интелектуални, по-рядко някои физически недостатъци и дефицити.

Имате спомен как Дянков се самонарече Брад Пит и очевидно това е някакъв напън за ком­пенсиране на определени недостатъци още от детството. Както и самономинирането сред най-добрите финансови мениджъри в света.

Често се казва, но трудно- се разбира, че лидерството е преди всичко формиране и уп­равление на ефективна ценностна система.

За да обясним, се прехвърляме от компе­тентността, към нравствеността. С уточнение­то, че лидерството е процес, а не е свойство на един или друг човек. Лидерството не е прос­то пост, то е действие с позитивни резултати. Лидерът е център на емоционална притегателност и затова той трябва да приема крити­ката и дори гнева на последователите с отк­рито сърце, а не с обида и агресивност. Лиде­рът трябва да знае, че не може да бъде одоб­ряван от всички. Още Жан-Жак Русо прави разграничение между „обща воля" и „воля на всички". Да се удовлетворят и двете, е невъз­можно. Даването на такова обещание за удов­летворяване на волята на всички е популизъм, който е противопоказен на лидерската ценностна система. Някои изследователи струк­турират екзистенциално-ценностната система на три социалнопсихически нива - индивид, личност и лидер. На всяко от тях поставят определени ценности, като тези от по-горното ниво включват в себе си тези от по-ниското ниво. Изводът е, че е невъзможно както при „пирамидата на компетентността", така и при „пирамидата на нравствеността" да се форми­ра и управлява лидерска система от ценности и добродетели, ако не е завършено развитие­то на равнище индивид и на равнище лич­ност. За да прикрива тези свои празноти, „ли­дерът" ще се опитва по описания по-горе ме­ханизъм да компенсира липсата на базисни ценности. Неуспешната компенсация ще му породи комплекс, а той от своя страна - фрус­трация. Особеното в случая е, че в сферата на ценностите фрустрацията много лесно преми­нава от общо неудовлетворение към страх от по-високите стойности. А от там до отблъск­ването и потискането на компетентните и на моралните и обграждането на „лидера" само с техни антиподи е една крачка. Всъщност този път досегашните „демократични лидери" в България леко и бързо изминаваха, отблъс­квайки способните и нравствените и обграж­дайки се с техни антиподи.

Дано Бойко Борисов, който е 11-ият поред министър-председател за 20-годишния период на демократичния преход, успее да измине уп­равленския период с най-малко щети за об­ществото, за държавността и за себе си. За­щото, ако не успее, съвсем логично, съвсем хладнокръвно пресметнато, неговото управле­ние няма шанс да се добере до краен успех.

Ще завърша с това, което Стоян Михайловски е писал през 20-те години на миналия век - че когато българските управници не мо­гат да разчитат на подкрепата на собствени­те си избиратели, търсят подкрепа или във външни сили, или в неукрепнали младоци, завършили някъде по света, непознаващи си­туацията в България. В крайна сметка те из­раждат управлението си, опирайки се върху външната подкрепа в един деспотичен и не­успешен икономически и социален режим. Само че го е казал преди почти 100 години, а моделът в момента на държавата е точно та­къв. ЕС постави някаква визия за 2020 годи­на, десет години напред. Тази визия не е раз­шифрована по елементи за България. Само се цитира Барозу, както цитирахме Брежнев навремето. Така че за съжаление казах за ме­диите, че пропускат златния си шанс да бъ­дат водещи, но златния си шанс пропуска и опозицията, такава няма. Тя е разбита. За съ­жаление на ПГ на БСП в парламента, която единствена би могла на глас да формулира и изкаже някои неща, членовете не могат да се гледат помежду си, което се отразява на общата позиция, на общата атмосфера, на об­щото чувство, че има някаква сила, която да разсъждава по въпроса. Администрацията е уплашена, свита, трепери за работните си мес­та и лично аз смятам, че през следващите година-две нещата ще вървят надолу, докато не се появи сила, лидер, която да може да формулира ясно обществените ценности и да потърси нова подкрепа от гражданите. За съ­жаление те много лесно се подлъгват и вече няколко пъти демонстрират, че я дават на неподходящи хора.

Светлана ШАРЕНКОВА: Благодаря на доц. Петко Тодоров.

Не защото се занимаваме с издаването на медии, а заради справедливостта искам да

кажа, че има един социологически закон: ко­гато основните елементи на обществената сис­тема са в криза, не може да има отделни островчета, които да бъдат в цветущо здраве. От тази гледна точка медиите отразяват със­тоянието на обществото и на водещите еле­менти като политическата система и класа, икономическата и т.н.

Павел ПИСАРЕВ: Не съм настроен апри­ори негативно към управлението на Бойко Борисов. Искам да посоча някои положител­ни страни от неговото управление.

Първо, той демонстрира държавническо по­ведение. На фона на липсата на държавни­ческа воля у предишното правителство, огла­вявано от Станишев, това прави силно впе­чатление на обществото.

На второ място, положителна страна в не­говото управление е независимостта му от политическите комбинации вътре в страна­та. Вярно е, че той получава подкрепа от СДС и от ДСБ, но той непрекъснато демонстрира, че управлява той, неговото правителство и неговата партия. Има случаи, при които не се съобразява с политическите партии и с министрите си. Има добра комуникация с об­щественото мнение. Не може да се отрече това, че той реагира много активно, реактив­но и бързо, включително и на дребни проб­леми. Създава впечатление за народен харак­тер на управлението поради неговите лични способности и качества да комуникира на обикновен простонароден език. Ако не виж­даме тези елементи, значи не сме обективни.

Налице е спадане на неговия личен авто­ритет по линия на рейтингите и на партията ГЕРБ. Очевидно това правителство на 7-ия месец тръгна нанадолу и вероятно ще върви нанадолу все повече и повече, докъде ще стиг­не, ще видим.

Защо се получава така? Защото в полити­ката той действа като пожарникар. Появи се пожар, пожарната търчи, вдига голям шум по улиците, всички разбират, че има пожар, той отива там и бърза да погаси пожара. В този случай той не е надскочил своето първо и професионално равнище. Никоя пожарна, като тръгне, не знае какво отива да гаси, знае само, че има пожар.

Аз мисля, че една много голяма слабост на това управление е неговата информацион­на политика. Много се дърдори, плямпа се.

Който много говори, говори и глупости и простотията на много от тези министри ли­чи, защото излизат много често по телевизи­ята. Ако те не излизаха толкова често, може би народът щеше да ги смята за много умни и културни, както имаше визия за царя, кой­то мълчеше. Той и нормална гимназия не е завършил, обаче имаше качеството да мъл­чи и се създаде за него едно добро впечатле­ние.

Битува едно мнение, че правителството на Борисов е съставено от некомпетентни хора. Не е така. Например БСП какъв ръководи­тел за министерството на вътрешните работи излъчи. А сегашният си е чист полицай по манталитет. Не само полицай по манталитет и физиономия, но и по действията си е поли­цай. Той е професионалист. Не може да се отрече това, че е професионалист. И другите министри са излезли от съответното профе­сионално равнище и съответния кръг. Обаче те не работят като екип и нямат визия за България. А правителството на тристранната коалиция имаше визия да включи България в ЕС. Тези не могат да формулират своята визия. Каква е тяхната визия? Да отговорят на критиките на ЕС?! Това не може да бъде национална визия. Да преодолеят недостатъ­ците на България, посочени от ЕС?! И това не може да бъде някаква цел, която да ентусиазира българския народ. Нямат визия нито в областта на икономиката, нито в областта на международната политика.

Смятам, че ние не трябва да разглеждаме политическото положение в България откъс­нато от света. Няма големи политически ли­дери и в Европа, няма лидери от рода на Чърчил, на Де Гол, от рода на Сталин. Лидери и България няма. Коя е причината, трудно мо­же да се каже. Някои говорят, че липсата на достатъчно професионална подготовка на ли­дерите е една от причините,.'но България ви­наги е страдала от професори. Най-слабите министър-председатели на България са про­фесори. Радославов е професор. Той доведе България до крах. Александър Цанков е проф. Той доведе България до една диктатура. Филов е професор, той провали България във войната. Кои още професори има? Беров бе­ше професор. Той беше един министър-председател на бездействието. Обратно, министър-председателите на България, които са свър­шили голяма работа - това са Стамболов, това е Стамболийски, това е Георги Димитров, това е Тодор Живков^въпреки^ всичките не­достатъци, които те имат. Това е Станко Тодо­ров. Това са хора, някои от които не знаеха чужди езици. Те нямаха и особено образова­ние. Няма да кажа, че не са били хора на равнището на културата на своето време, за­щото и Стамболов, и Георги Димитров и То­дор Живков не беше глупав човек. Той има други кусури. Ако му се прочетат стенограми­те от срещата с папата и с генерал Де Гол, ще видите, че той е човек мислещ, с интелект. Така че аз не смятам, че липсата на някакво особено образование, незнаенето на езици от Бойко Борисов е някакъв голям негатив за него. Политиката е нещо по-различно от кул­турата, иска култура, но не е равна на култу­рата. Политиката иска и образование и наука, но те не са равни на образованието и науката. Политиката иска политическа воля, иска из­вестен морал, преди всичко някаква цел, иска организаторски качества и главното за поли­тиката е да разбираш народа си, да разбираш неговите нужди, неговите задачи и цели. Така че аз и в това отношение не съм пълен кри­тик на Бойко Борисов. Той показва, че е ли­дер.

Положението в България е неясно, защото е неясно положението в света. Ние не мо­жем да бъдем сигурни, че ЕС ще процъфти и даже дали ще издържи още десетилетие.

Кризата в Гърция, която в скоро време ще се повтори с много голяма сила в Испания и Португалия, поставя еврото в много тежки условия. Вече има световен заговор от САЩ и от основните магнати на света да се срине еврото и това по същество е заговор за сри­ването на ЕС. Така че нашите отношения с ЕС не са ясни. Например Бойко Борисов не смее да направи една рекапитулация. Ние сме три години в ЕС. Имаме предприсъединителни фондове и фондове на ЕС. Губим или печелим? Ние плащаме 700 милиона евро годишен членски внос. Ние не получаваме мита за стоките, които се внасят от Евросъюза. Ние плащаме една сериозна сума, коя­то не е толкова голяма, като членски внос за НАТО. Колко са тези пари? Никой не казва! Дянков нали е най-големият финансист на света. Не казва колко са тези пари. Колко пари от фондовете, които ни се отпускат, ние реално използваме? От кои фондове колко? Колко окончателно сме загубили? Защо не

дават те, като приемат годишния бюджет, точ­на информация. Аз правя една проста смет­ка. Ние загубихме 1 милион българи, откак­то влязохме в Евросъюза. И подготовката на един българин от раждането му до заминава­нето му е не по-малко от стотина хиляди евро. Той трябва да се образова, да се отгледа, да се изучи. И те отиват готови и работят оттатък. Тяхната принадена стойност се пол­зва там. Това е едно.

Второ, ние имаме златен резерв, валутен от 4-5 милиарда евро. Къде са тези пари? Те са в западните банки. Те не се ползват от Бълга­рия. Те са там, дадени като залог. Това не се казва на българския народ. Ние имаме 100 хиляди души с висше образование. Нашите лекари, професори, нашата млада интелиген­ция замина и работи оттатък. Това е безценен капитал. Никой не прави сметка на загубите за нас. Влизането в Евросъюза, което е нещо положително, се представя като една манна небесна, но не се показва същината на този процес. Има положителни страни от нашето влизане в ЕС, но има и проблеми. Проблеми­те са главно от българска страна. От невъз­можност да използваме предимствата на ЕС. По този основен въпрос новото правителство абсолютно нищо не казва и нищо не прави. Така че бъдещето на това правителство се оп­ределя от бъдещето на ЕС, което не е много лъчезарно, има там много тежки проблеми. Бъдещето се определя от вътрешното съотно­шение на силите и аз смятам, че това прави­телство, ако не направи предсрочни избори до една година, то ще завърши много лошо. Вероятно те ще направят предсрочни избори до една година, за да се освободят от някои министри, които са явно негодни, като ми­нистъра на финансите, министъра на здравео­пазването. Това са отрицателни фигури. Бори­сов едва ли ще поиска да понесе негативите. Те вече стават обществен проблем и се прев­ръщат от техни лични негативи в негативи на министър-председателя.

Искам да кажа, че българската интелиген­ция е изхвърлена от политическия и общест­вения живот. И научната интелигенция, и ху­дожественотворческата интелигенция не учас­тва в управлението на страната не само пря­ко и личностно, но не участва като коректив и като съветник. Смятам това също така за -много голям недостатък на това правителст­во.

И накрая ще кажа, че надеждите, с които това правителство дойде, изчезват и намаля­ват с всеки изминал ден и перспективите пред България не са добри и са неясни. Това може ние да кажем още на 7-ия месец от управле­нието на Бойко Борисов.

Васил ПРОДАНОВ: Нямам намерение да критикувам правителствата, по-скоро ще се опитам да намеря обяснение на цял ред не­ща, за които то е критикувано, както и обяс­нение на неговите действия.

Ще започна с една най-често срещана кри­тика - това, че то няма дългосрочна визия. Надали можем да очакваме от българско пра­вителство в момента кой знае колко дългос­рочна визия. Ние знаем, че още по времето на късния социализъм, когато страната се бе­ше отворила навън и все повече неща не за­висеха от това, което правеше една партия и един лидер в продължение на десетилетия, тя вече не можеше да изпълнява така, както се очакваше, своите петилетни планове. Това беше част от процеса, който доведе до кри­за. В много по-малка степен е възможно то­ва сега. Една партия, която управлява, в най-добрия случай има хоризонт 4 години. При това дори в най-силна страна, като в САЩ, ние виждаме, че всеки пореден президент идва с едни обещания, но най-важните от тях не изпълнява. Тук стана дума за Обама, при те­зи гигантски ресурси на тази страна, как се срива и авторитетът му, и рейтингът му, и всички тези проблеми, които той има и не само със здравната реформа, и обещанията за Ирак и т.н. Какво остава за страна като нашата, където проблемът не е само 4-годишният хоризонт, но проблемът е, че тя е силно зависима политически и не само по­литически отвън. Не само защото сме с ог­раничен суверенитет, вътре в ЕС. Не само защото тук има най-различни механизми, чрез които политиците са подчинени на глобални хегемонии сили, които провеждат определе­на политика.

Ключовият проблем е, че ние непрекъсна­то през всичките тези 20 години разрушава­ме тези структури, които да осъществяват ле­гитимен монопол върху населението. Когато милиони хора ги изхвърлиш от тези структу­ри и ги отпратиш някъде другаде, няма как да се запази държавността. Тук не е въпрос до Жан Виденов, до Иван Костов, затова ка­зах, че не искам да персонализирам нещата. Те са, така да се каже, марионетки в истори­ята. Историческата ситуация ги е изкарала на преден план при сриване на една система, при разпад на държавността. Появяват се раз­ни, които правят някакви по-дългосрочни за­явления и накрая всичко се оказва химера, утопия.

Същото се получава и при нас. Всичко то­ва, разбира се, става в една съвсем нова си­туация. На предходни етапи, наред с полити­чески елити, много голямо значение" е игра­ела така наречената интелигенция. При нас върховият период на интелигенцията беше малко преди и след 10 ноември. В момента върви нейното окончателно ликвидиране с ликвидацията на автономията на БАН и уни­верситетите. Неслучайно те са център на при­цела. Всичко друго са готови да оставят, но не и Института по обществени науки. Ситуа­цията в момента съвсем не е тази, когато при Живков закриха Института по филосо­фия. Ситуацията сега е коренно различна. Те не се нуждаят от тази автономна интелиген­ция. Тези, които се занимават със социоло­гия на интелигенцията, знаят, че тази отно­сителна автономност играе много важна ро­ля за обществото. В момента интелигенция-

та умира, това, което се прави, са много пре­мислени стъпки за ликвидация на интелиген­цията. Така направиха в Грузия по същата технология с участието на Симеон Дянков -от името на Световната банка. Това поражда за всички нас, които сме израснали в едно друго време, това недоумение от опростачването, снижаването на стандартите в общест­вения живот, в политиката. Изчезването на битката между политически визии, полити­чески роли и снижаването й до лична неп­риязън, лични отношения, при което най-жес­токият начин, по който можеш да удариш противника, е да намериш нещо лично и да го уязвиш. Интелигенцията задава стандарти от времето на Ботев, Вазов, тези времена, когато тя започва да играе ключова роля във формиране на национална идентичност, във формиране на национална държава, задавай­ки елитарни правила в едно селско общест­во, което тепърва ще се ограмотява. Това стиг­на върховия си период 80-те години на XX в. Живков създаде една гигантска интелиген­ция - научна, техническа и т.н., която влезе в конфликт с политическата партия, която пък по конституция и по създадените механизми играеше ключова роля във властта. Но по ирония на историята в този конфликт тя се превърна в свой собствен гробокопач. Има една друга известна теза. Това дава възмож­ност за ситуация, когато се появяват лидери, които може да нямат средно образование, но имат други качества. В една медийна среда, в която са снижени интелектуалните стан­дарти, тук стана дума за психоанализа и психопатология, в ситуация на криза, нашето об­щество 20 години е в криза, имаме масова психопатология. Оставам настрана индиви­дуалното поведение на този или онзи поли­тик. Неслучайно стана дума за психоанали­зата, когато в друга ситуация - на възход на фашизма, се развива психоанализата, се по­явяват цял ред автори, които се опитват от равнището на индивидуалната психология, както е при Фройд, да потърсят нейните из­мерения при масовата психология. Нашето съзнание, масовото съзнание е психопаталогизирано през последните 20 години. Това се съчетава, разбира се, с общата икономичес­ка криза, която хвърля милиони хора в ситу­ацията на несигурност, неопределеност. Там, където имаме криза, имаме възход на масо­ви страхове, на масова безпомощност. Ситуацията при масова криза, масова безпомощ­ност, масова декласация за тези 20 години води естествено безпомощния човек да тър­си силната фигура, на която да се опре. Той търси генерал, бабаит, човек, който може да снеме неопределеността му, психологическа­та му неопределеност. Той не се интересува от дългосрочната му визия от тази или онази политика. Това е парадоксът на масовата патопсихология - положението му се влошава, но именно заради това той още повече се нуждае от силния лидер, който да му създава сигурност.

И другата характеристика при такава ситу­ация - ние я наблюдаваме повече или по-малко през всичките тези 20 години и аз я наричам изобретение на евреите. Едно есе, посветено на евреите, започва с фразата: „Ако евреите не съществуваха, те щяха да бъдат измислени". Значи в ситуация на криза масо­вото съзнание се нуждае от идентифициране на страховете си с виновника за това. Безпо­мощният човек търси виновник и проблемът е да му посочи кой е виновник. На вълната на това масово психопатологично съзнание по-лесно си пробиват път и излизат на пре­ден план политици, които демонстрират аг­ресия. Които много по-гневно, с по-голяма убедителност могат да покажат кой е вино­вен. Нормалният, рационално мислещият ин­телигент неслучайно си отиде заедно с Вели­кото народно събрание. Масовото съзнание не се нуждае от този интелигент. То се нуж­дае от силния лидер, то се нуждае и от тър­сенето на враг. Това обяснява ключовите ха­рактеристики на възхода на Бойко Борисов. Той въплъщава в себе си и едното, и другото като политически стил.

Проблемната ситуация, в която той е изп­равен, е, че това не е проблемната ситуация на кризата по времето на Сталин. Сталин също е типичен пример на силен лидер, кой­то открива и врагове. Когато в най-висока степен на несигурност милиони хора правят индустриализация, той казва, че се задълбо­чава класовата борба. Задълбочава се кла­совата борба, защото милиони хора ги из­карваш от тундрата и тайгата, пращаш ги по големи строежи, разбиваш окончателно тяхното битие, вкарваш ги в една съвсем нова несигурна ситуация. Съвсем естестве­но е, че в тази нова ситуация трябва да има един, който в техните очи трябва да знае

накъде се върви и има някакви, които пре­чат. Днес ние сме в тази ситуация, с която-започнах. Силният лидер, който въплъщава безпомощността на отделния индивид и ре­агира на тази масова психопатология, няма ресурсите да решава проблемите така, как­то са ги решавали Сталин, Хитлер и всеки един лидер в други времена, когато можеш да затвориш държавата и да правиш дългос­рочна стратегия. При това, пак повтарям, това не е само наш проблем. Става дума за ЕС, ЕС се провали с 10-годишната си Лисабонска стратегия. Тотален провал, сега ще прави нова стратегия и това е ЕС с уредени­те институции.

При това положение най-лесният начин да покажеш сила в тази ситуация са полицейски­те акции. От тях сигурно ще излезе нещо. За­щото е начин да запазиш висока степен на доверие, за да можеш в тази много сложна преходна ситуация да вървиш напред и да оце­лееш. Идеята е първо да сплашиш колкото се може повече хора, за да ограничиш престъп­ността. След това каквото можеш като ресурс от сивата икономика да вземеш и да поддър­жаш висок рейтинг. Който следи политичес­кия живот в САЩ, знае, че лидерите, които са за смъртното наказание, за по-строги нака­зания, за битка с престъпността, винаги са има­ли ред предимства.Това обяснява поведение­то на правителството. Засега това повече или по-малко има успех, действа. В голяма степен и поради това, че няма никаква алтернатива. Също имам предвид, че традиционната алтер­натива е в лицето на БСП, но тя не е лидерс­ка партия, тя е партия от други времена. Тя трудно се трансформира и не зная дали ще се трансформира в лидерска партия. Всички те­зи леви партии са в тенденция на криза, аз не зная колко от вас следят ситуацията с лейбъ­ристката партия. Обърнете внимание. Когато идва Тони Блеър на власт, тя* е между 200-250 хиляди, сега е три пъти по-малко тази много мощна партия. Знаете какво стана при това лидерско поведение на Берлускони в Италия. Страната, която имаше една от най-мощните леви традиции, тя беше маргинализирана. Ви­сока степен на неопределеност, няма алтерна­тивни лидерски тип партии, които да имат достатъчно ресурси - и организационни, и ико­номически, и всякакви други, да влязат в пуб­личното пространство. За съжаление такава е общата ситуация.

Димитър ИВАНОВ: Ако имаме разпад на идентичността, вземам ваш термин преди малко, тя е криза на идентичността, индиви­дуална, групова, обществена, глобална, бих казал. Това не е за първи път в историята на човешката цивилизация. Още, спомняте си, идеолозите на болшевишката революция или на комунистическата теория са го формули­рали: „когато върховете не могат да управля­ват поновому и когато низините не искат да живеят постарому, избухва революция". До­сега тези кризи - световни, европейски, са били преодолявани или чрез война - Първа­та, Втората световна война, или чрез рево­люции - масови, кървави граждански войни. Френската буржоазна революция 1789 г. или Октомврийската революция в Русия - 1917 г.

Страхувам се, че въпреки глобализацията и въпреки научнотехническите достижения на световната цивилизация в началото на XXI век, много от параметрите на тези вътрешни кризи приличат, наподобяват, повтарят пара­метрите на предходните големи, световни и европейски кризи. Че нима идеолозите, обяс­нявайки с едно интелигентско примирение съществуващите противоречия в днешното об­щество или заглаждайки тези противоречия, дали не ни движат към революция или към война. Кой е изходът, който ние ще намерим от тази криза на идентичностите в XXI век. Възможно ли е този изход да е цивилизован?

Павел ПИСАРЕВ: Историческият спомен от големите войни, от революциите от съвет­ския тип е много близък. И аз изключвам вероятността в такива мащаби историята да се повтори. Не изключвам възможността оба­че, и това е за още един период_от 40-50 години, още един дълъг период от време ис­торията да се движи по инерция, търсейки някакви пътища. Не изключвам частични или частична малка война, защото ние знаем, че кризата през 1929-1933 г. завършва в САЩ, когато САЩ влизат във войната. Така че аз не изключвам САЩ, за да излязат от сегаш­ната криза, да направят една малка война с Иран, и то може би в близките години. Те не могат да излязат от кризата. В САЩ има вто­рична криза, развива се, Западна Германия е във вторичен колапс. Всичките тези приказ­ки на министър Дянков, че ние тази година ще излезем от кризата, са пълни глупости. Така че, що се касае до перспективата, вероятно ще има нов вид социализъм, нов вид исторически пътища, но това е въпрос на дос­та по-голямо бъдеще. Засега социалдемокра­цията играе роля на един отдушник. Виждате Обама го намериха като един отдушник в САЩ. Сега ще се търсят още компромиси, Русия и Западна Европа търсят някакви ком­промиси.

Българският народ е недоволен от сегаш­ното положение, но не иска връщането на старото. Има съжаление за старото, но за връщане към старото няма желание. И зато­ва аз смятам, че бъдещето на социализма е в социализма на бъдещето. Дълъг ще е перио­дът от време, докато се очертаят новите со­циални хоризонти и те в никакъв случай ня­ма да бъдат връщане към старото. То е вече минало в историята.

Васил ПРОДАНОВ: Всяко повторение, та­ка да се каже, носи със себе си и много раз­личия. Сега различията са радикални.

Ще ви дам следния пример. Живков в про­дължение на две или три десетилетия прех­върля милиони хора от селото към града и изгражда една гигантска интелигенция. 80 на сто са хора, които са първо поколение инте­лигенция. Те са дошли от село, израснали са в детството си в една традиция, с едно възп­риятие на миналото, на корените си и извед­нъж става друго. Става лекар, професор, ака­демик за едно поколение. Аз много харесвам от онези времена един великолепен образ на Шукшин за мигранта. Той казва: той е като човек, който на една река е стъпил с единия крак на брега, а другият крак е в една лодка, която бързеят носи надолу, и той се мъчи да запази равновесие. Това беше 80 на сто от нашата интелигенция. Тя имаше характера в този смисъл на поколение, което е имало ед­на идентичност, изградило е друга идентич­ност и получи маргинални характеристики. Не случайно една голяма част от нея дейст­ваше и сега действа като лумпенинтелигенция. Разбирайки под това хора, които са има­ли една идентичност, сменили са тази иден­тичност и, така да се каже, не са нито на едното място, нито на другото. Сега имаме в много по-висока степен ускоряване на този процес, и то в глобален план. Имаме интернет, имаме това гигантско движение на хора, смяна на позиция. Това е обяснението. И аз като Павел смятам, че това е една от причините, че революции в някогашния смисъл на думата не са възможни.

Наистина важният въпрос е какво да се прави. В тази ситуация, колкото и банално да изглежда, при висока степен на неопределеност, наистина единственото спасение е тър­сене на решение в по-голямата система най-напред, в рамките на ЕС. Европейският съ­юз е който може вътре в себе си да регулира в максимална степен процесите. Той за съ­жаление засега е слаба структура. Ето това, което става в Гърция, наистина е типичен пример. Степента, в която ЕС ще се развива в една посока на съчетаване на едно огромно количество саморегулиращи се механизми на различни равнища, но в същото време цял ред действия, които да могат да реализират това, което ние не можем да правим в рам­ките на държавата. Това е едната посока.

Втората посока, в тази ситуация, в която се намират страни като нашата - на послед­но място по доходи, при липса на инвести­ции и т.н, степента, в която ние можем да се възползваме от тази ситуация, е да сложим ред в държавата, да възстановим с каквито можем средства държавността, да изкараме от сивата икономика колкото се може пове­че капитали. И тук, сигурно ще вляза в разрез с традиционните леви нагласи на част от хората, но създаване на максимални възмож­ности за приток на капитали отвън, но вече насочени. Един от големите проблеми на пре­дишното правителство, и на сегашното за съ­жаление, е, че не създаде регулация в сфери, в които може да се носи принаден продукт, средства се наливат главно в строителството. От тук вече, независимо как ще наричаме едно правителство, следват ключовите еле­менти на неговата политика: какво може да направи, за да привлече капитал и във висо­котехнологични отрасли; какво може да нап­рави, за да задържи квалифицираните кадри, за да не отиват някъде другаде. Проблем на проблемите и за съжаление никой не го пос­тавя, е да се изгради това, което социолозите наричат социален капитал. Общности, в кои­то има някаква степен на доверие, някаква степен на солидарност и които могат да реа­лизират някакви колективни цели. За съжа­ление ние нямаме такива общности. Нито една от партиите не е такава. В БСП степен­та на солидарност е лидерски канибализъм. И не само за нея.

И накрая това, което е важно. Така наре­чената социална политика. Някой негласно е склонен да смята, че това е нещо ляво. Со­циална политика са правили и правят и дес­ни, и леви. Това, което е новото през послед­ните десетилетия, е, че социалната политика не е просто разпределение на средства към бедни и маргинализирани групи. На нас со­циалната политика ни е нужна да формира­ме условия и качество у хората. Социална политика е да можеш да дадеш образование, да не губиш милиони часове поради лошо здравеопазване. Социална политика, която има икономически следствия. Между друго­то-, предишното правителство се опита да пос­тави отчасти така въпроса. Социална поли­тика, която не е преразпределение от едни групи към други групи, социална политика, която формира някакви качества и има след себе си съответната икономическа ефектив­ност. От тази посока трябва да бъде критика­та на това, което става.

Александър СМОЧЕВСКИ: Тук всички до­сега се солидаризираха около една характе­ристика на това управление и всички досе­гашни в условията на прехода, а именно, че всички те разчитат предимно на тактически ходове и че няма изработена цялостна стра­тегия. Проф. Проданов посочи причините за това. От друга страна, аз, ако трябва да тър­ся и друга характеристика на управлението на Бойко Борисов, то тя би била, че това е управление на новините. В този смисъл тук за пръв път виждаме в толкова висока сте­пен и толкова непосредствено колко важна е ролята на медиите и на тези, които произ­веждат идеология. Това вече беше тук поста­вено във връзка с обществените науки и ин­ститутите по обществени науки към БАН и тежките удари, които те понасят.

Но този въпрос е още по-актуален с две, струва ми се, опасни тенденции в България в последните 6-7 месеца от началото на това управление, които ние трябва ясно да посо­чим. И в този смисъл дискусията и кръглата маса, която вестник „Земя" организира, е осо­бено полезна, доколкото това монополизира­не на медийната среда е много опасно. А ние виждаме, че именно медиите като посредни­ци и като производители на някакъв продукт и като разпространители на такъв идеологи­чески продукт, са основният инструмент на

това управление, за да може то да запази сравнително висока степен на доверие и да може то да се възпроизвежда. Двете тенден­ции, върху които трябва да помислим, една­та е, че това, което се случва с централизи­рането и с приобщаването на значителен фи­нансов и медиен ресурс около едни и същи групировки и лица, е дълготраен процес. Пре­дишното правителство имаше подобни про­цеси, но те с оглед на по-сложната конфигу­рация, на коалицията, която управляваше, бя­ха значително по-балансирани. Т.е. имаше раз­лични борби в рамките на правителството и не можеше да се стигне до такава висока степен на централизация, която днес се полу­чава. Виждаме какво става в банковия сек­тор, виждаме какво се случва с това, което още в края на предишното управление стана с една голяма група от медии, с този огро­мен монопол около печално известните Пеевски и Кръстева. Това е много сериозен проб­лем, тъй като това може да има дългосрочни последици. Той, разбира се, постави и още един проблем - проблема за прилепчивостта на всяка олигархия към всяка нова власт. Ако предишната власт разчиташе, че, толерирай­ки определени групи и интереси, ще спечели от това и ще може отново да управлява, виж­даме, че непосредствено след падането, бук­вално за една нощ, всички медии преобърна­ха своето отношение към старата власт и се показаха лоялни към новата. Това е много сериозен проблем и Бойко Борисов би тряб­вало също да си дава сметка, че един ден, когато и той ще достигне до това време раз­делно, при което ще дойдат избори и ще тряб­ва да се решава той дали ще остане, или не, тези, които той в момента толерира, надали ще го подкрепят. Може би и заради това той съсредоточава този ресурс именно около се­бе си, около близки свои лица, разчитайки на това. Но това явно създава сериозен проб­лем. Според световни анализи, ето сега има­ше един анализ на една от многото междуна­родни организации, които следят степента на конкурентност и на свобода в медийните па­зари по света, ние сме на едно от първите места в света по монополизация, която дори не се притеснява от това да го показва пуб­лично.

Петко ТОДОРОВ: ...И поредната инициа­тива на президента за отваряне на икономи­ческите досиета ще има съдбата на предиш­ните. Т.е. нищо няма да се случи. Достатъчно е да се отговори на четири знакови въпроса: как Славчо Христов прехвърли капиталите си на Цветелина Бориславова, как бяха про­дадени „Балкан", Кремиковци и БТК. Ето ги 4 въпроса, които обаче са дълбоко замразе­ни, защото е оплетена цялата политическа управляваща система. И второто, което дис­кутират хората, смятам, че Бойко Борисов няма да се кандидатира за президент. Кате­горично, тъй като ресурсът и материален, и властови, на изпълнителната власт е по-го­лям, а той е привърженик на този ресурс и използването му.

Васил ПРОДАНОВ: Във връзка с „Окто­под". Министър Цветанов заяви, че вече са се появили 25 свидетели. Сещам се, че във връзка със случая Белнейски се бяха появи­ли неколкостотин души, ако не се лъжа, кои­то казваха, че лично са видели как е станало всичко. Значи има една масова психология в такива случаи. Тя е добре известна на специ­алистите, които се занимават с криминалис­тика и т.н., изследвана е много добре. Много ми е интересно, особено това, най-напред хва­щаш човека и след това му търсиш свидете­ли. Много ми е интересно какво ще кажат специалистите в това отношение.

На какво според мен се дължи блестящият стартов успех на правителството на Бойко Борисов или по-точно на самия Бойко Бори­сов. Според мен той се дължи на два основ­ни фактора. Единият фактор е исконният стре­меж на българския народ за силна ръка. В обстановката на абсолютно беззаконие, на без-правова държава, на реална липса на дър­жавност, народът отдавна мечтае за силна ръ­ка. В известен смисъл Бойко се явява след дълго отсъствие олицетворение на такава сил­на ръка.

Вторият според мен стремеж е стремежът на народа за възмездие. Досега всички пра­вителства обещаваха, че ще търсят престъп­ниците, ще пращат в затвора крадците, прес­тъпните приватизатори и т.н. Абсолютно ни­кой нищо не направи. За първи път бяха фор­мулирани много ясни обвинения срещу мно­го конкретни хора и това се възприема също положително от населението и това също та­ка дава много голямо предимство за попу­лярността на самия Бойко Борисов. Работа­та обаче е, че тези два основни фактора, ко­ито допринесоха за неговата голяма популяр­ност, са тъкмо и факторите, които ще дове­дат и до неговия край.

Защото, първо на първо, така наречената силна ръка все повече се доказва, че не е силна. Защо? Защото много често вече сме свидетели как той се отказва от свои първо­начални решения. А това страшно подбива авторитета на всеки ръководител. Някак си започва да се разпада образът на силния чо­век. Да не говорим пък за възмездието. Аз съм почти сигурен, че може би една десета от тези процеси ще завърши с резултат, всичко друго, ще пропадне по простата причина, че те не са професионално подготвени. Да взе­мем случая, за който говорихме, че след ка­то съдът е казал, че няма доказателства, нап­равиха второ влизане с взлом да търсят и ровят кабинетите, което е срам и позор за една истинска полицейска система. Така че аз също не виждам никаква перспектива в това, този режим на „силната ръка" да завър­ши успешно, напротив той върви към своя логичен край. Дали ще бъде в близките 2 години или след 4, но той е просто неизбе­жен. Още повече, вие всички казахте, че то­ва е правителство без визия, но аз бих казал, че това може би е първото правителство, ко­ето не представлява екип. Там има само един човек - Бойко. И ти никога не знаеш какво мисли примерно здравният министър. А меж­дувременно се разбира, че вече има остри конфронтации. Например между министър Цветанов и министъра на правосъдието. Се­га излизат искания, които, откровено казано, отговарят на интересите на хората. За засил­ване на полицейската държава. Хората биха искали да има реални доказателства, обаче да има и реални присъди, и то в обозримо време. А се оказва, че в ЕС ни критикуват, представете си, че сме забавяли дела с 3 го­дини. Дела има с 10-15 години без никакъв резултат. Така че двата стремежа за „силна ръка" и за възмездие за съжаление ще се ока- -жат, че не са удовлетворени.

Боряна КОСТОВА: Аз искам да обърна внимание на нещо много простичко. Какво е предназначението на всяко правителство?

Предназначението на всяко правителство е да решава проблемите на народа си, на об­ществото, на обикновените хора. Решава ли това правителство проблемите на общество­то. Не ги решава.

Какви са неговите основни проблеми? То­ва е правото на труд. Какво става с правото на труд? Увеличава се безработицата, главо­ломно, и перспективите са направо ужасява­щи, поне това, което се казва официално. А има безработни, които не са регистрирани никъде, това е друга тема. Официалните дан­ни са ужасяващи.

Какво иска друго народът? Иска да се об­разова. Какво става с образованието? Траге­дията там е пълна - все по-ниско и по-ниско образование. От българските училища изли­зат хората не незнаещи, буквално неграмот­ни.

Трето, от какво друго има нужда българс­кият народ? От достъп до качествено здраве­опазване, защото българите сме за съжале­ние на първо място в ЕС по инсулти, по ин­фаркти и по застаряваща нация. Но това е друга тема, ние сме си виновни, защото тези един милион млади хора, които напуснаха България, увеличиха броя на застаряващите.

Трябва да търсим причините защо нацията застарява и какви грижи се полагат.

Какво направи държавата, за да задържи младите хора.

Това, което правителството обявява за ре­форма, не е никаква реформа, а просто едно доубиване и досъсипване на цялото здравео­пазване. Хората ще останат без право на дос­тъп до здравеопазването. Явно някой има апе­тит да купи хубавите сгради, за да ги ползват за спацентрове, може и за развлекателни до­мове. Защото, ако погледнем по-широко, в държавата няма вече какво да се приватизи­ра. И освен един „Булгартабак" нищо не ос­тана. Така че трябва нещо да се приватизира и тази власт си е намерила, макар и някакви дребни хапчици, ще го направи.

Бойко Борисов според мен прекрасно раз­бира това, че те не могат да се справят като правителство и че те не могат да решат проб­лемите на хората. И затова той спекулира с картата на възмездието.

Да, ще има възмездие за тези, които са кра­ли. Обаче какво излиза. Излиза така, че недосегаемите до вчера викат дръжте недосегаемите. Трябва да си отговорим на въпроса, като ще гони крадците, какъв е самият Бойко Борисов. Дали самият Бойко Борисов е Ивай­ло, защитникът на онеправданите, който зас­тава срещу крадците и мошениците, или просто става дума за едно преразпределение на огра­беното досега. Защо си мисля, че е второто. Защото се действа много избирателно. Дали Масларова, дали военният министър и Цвета­нов, земеделският, който беше само няколко месеца, са най-големите крадци в тази държа­ва, много е спорен този въпрос дали е точно така. Нищо не се казва за министерството на Емел Етем, където, мисля, че е една от най-големите корупции. Нищо не се казва за ми­нистерството на Гагаузов. За тях просто има мълчание. Прочетох в една статия, мисля че беше на Валерия Велева, как Марко Кралевити (това е Бойко Борисов) сега ще извади на показ всички далавери без, да се съобразява кой кум, кой сват. Не е така въобще. Ако беше така, щеше най-напред да извади хора­та, които са най-близо до него. Затова аз не съм оптимистка за бъдещето на това прави­телство. Смятам, че действително основната битка, която се води сега, е за преразпределе­ние на богатствата, независимо кого вкарват в затвора, кого ще изкарват. Според мен Алек­сей Петров в скоро време ще го изкарат, за­щото в България може да се осъди със сви­детелски показания само кражбата на една ко­кошка, но едва ли и пране на пари. Трябва да има и други доказателства. Това не става само с кошаревски свидетели. Те ще излязат скоро, цялата тази работа ще се провали. Всичко е просто печелене на време и пушилка до Бога.

Какво ще стане по-нататък? Павел Писа-рев правилно каза, че нямаме опозиция. Ня­маме! Може ли ДПС да вкара законопроект, с който иска мораториум върху закриването на болниците, и половината от тях да ги няма в залата и повече от половината от БСП съ­що да ги няма в залата. И в резултат на това, разбира се, този законопроект е бил отхвър­лен. И тези болници ще се закриват, общинс­ките болници. А са можели спокойно това те да го предотвратят. Не са го предотвратили от чиста мърлявщина. За мен това е истинската дума, която трябва да се каже за тях.

Какво ще стане по-нататък? Аз мисля, че ще има нов политически субект, нов месия, на когото пак ще повярва българският на­род. Няма просто друг изход. Това е положе­нието.