Тема: строителство, строителен контрол

Екоминистерството изпраща мобилни групи до закъсали общини, които като хвърковати чети да помагат на място за по-бързо усвояване на европари по програма „Околна среда”. Те помагат при писането на проектите. Няколко пъти в годината се организират и обучения. Мобилните групи включват юристи, инженери, икономисти и т.н. Интересът от страна на общините е много голям и експертите не стигали

казаха от екоминистерството. С помощта на специалистите от ведомството се съкращава срокът за подготовка на проектите. Експертите са посещавали и общини без подготвена документация, за да се отговори на въпросите, които са възникнали там. Най-често те питали за това кои дейности и разходи са допустими за финансиране, какви трябва да са екипите за управление на проектите, за обществените поръчки и т.н. Специалистите помагали и да се направи така тръжната документация, че да отговаря на изискванията на Закона за обществените поръчки и парите да се харчат за определените цели. Решението за посещение на дадена община зависи от това какво е нивото на подготовка на документите за строителство и строителен надзор, казаха от ведомството на Нона Караджова.

Сега ръководството на програма „Околна среда” събира заявки за оказване на помощ и графикът за следващите месеци ще се прави тепърва. Всеки момент експертите от инициативата JASPERS ще се присъединят към мобилните групи. Предвижда се тази година да бъдат подпомогнати 20 топпроекта в сектор „Води” и други в сектор „Отпадъци”.

Хвърковати чети в помощ на общините има от миналата година по програма „Околна среда”. За водни проекти те са посещавали Албена, Балчик и Варна, а за проекти в сектор „Отпадъци” - Габрово, Левски, Луковит, Провадия, Панагюрище, Плевен, Ямбол и Своге.

Над 25,5 млн. лв. са орязаните пари от проекти по програма „Околна среда”. До 1 април са направени финансови корекции – т.е. не са признати разходи за 12,2 млн. лв., а предстои от следващи плащания да не бъдат преведени още около 13,3 млн. лв., пише в отчета на програмата. Освен това към края на миналата година от икономии, непризнати разходи са освободени 47,5 млн. лв. Средствата обаче ще се използват за други проекти.

Т. нар. финансови корекции се събират по три начина. Най-често се приспадат от бъдещи плащания по изпълнявания проект. Другите начини са доброволно връщане на сумата и принудително чрез Националната агенция за приходите.

Свежият финансов ресурс от оперативните програми се явява необходимата глътка въздух за бизнеса, поради което през 2011 г. продължи яростната конкуренция за спечелването на обществени поръчки, финансирани по „Околна среда”.

По обявените тръжни процедури документация купуват средно над 15 дружества

а кандидатстват по минимум 5. Има и ожесточено оспорване на решенията на възложителя за избор на изпълнители от недоволни кандидати, пише в отчета по програмата.

Обжалванията понякога са неоснователни, но преминаването им по цялата верига – Комисия за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, отнема месеци. През това време общината не може да сключи договор с избрания изпълнител.
Снимка на три колони - Регионалните депа за отпадъци се строят по технология, която не позволява замърсяване на почвата и водите.


09.07.2012 г., с. 2
Пазарджик с ново депо до 2 години
ДИАНА ВАРНИКОВА

Регионално депо за битов боклук, център за рециклиране и претоварна станция ще правят община Пазарджик и други 8 общини в областта - без Панагюрище и Стрелча. На сметището ще се преработват отпадъците от областния град, както и от Пещера, Белово, Лесичово, Брацигово, Септември, Ракитово, Батак и Велинград. „Строителството трябва да започне до лятото на следващата година”, обясни кметът на Пазарджик Тодор Попов. „Вече е одобрена и оценката за въздействие върху околната среда”, потвърди шефът на местната екоинспекция инж. Николай Лулов.

Новото депо трябва да бъде готово за срок от 2 г. и да се използва 30 г. Цената на проекта е 35,9 млн. лв. Общата площадка ще бъде от 350 дка.
Снимка на една колона – без текст


09.07.2012 г., с. 3
ПРЕЧИСТВАТЕЛНИТЕ СТАНЦИИ ГЛЪТНАЛИ ПОВЕЧЕТО РЕСУРСИ
Подписани са договори за 2,56 млрд. лева
Югозападът спечелил най-много от фондовете
По оперативна програма „Околна среда” има одобрени проекти за 2,56 млрд. лв. Това са почти 73% от общия размер на средствата, които са 3,5 млрд. лв. От екоминистерството съобщиха, че

договарянето върви равномерно

по всички оси - води, отпадъци и биоразнообразие, като през последните няколко години договаряне на средства по програмата става масово. Сега се изпълняват 69 проекта на обща стойност 2,364 млрд. лв. Платени са обаче скромните 442 млн. лв., или 12,5 на сто от парите по програмата. Най-голяма част от тях са платени за изграждане на пречиствателни станции за питейни и отпадни води, за ВиК мрежи - 339 млн. лв.

Най-големите проекти, които сега се изграждат, са за водния цикъл на Враца и на Габрово. Допреди месец са приключени 17 големи водни проекта в 12 общини. За изграждане на нови депа са изплатени 70,3 млн. лв. Сега се реализират 12 договора. Част от тях са в Благоевград, Видин Бургас, София и Перник. Най-големият проект тук е за изграждането на системата за преработка на софийския боклук. По него трябва да се направят депо, компостираща инсталация и завод за механично и биологично третиране на сметта. Новото модерно сметище и

инсталациите за преработка на храни и растения вече се строят

Очаква се и одобрението на завода за преработка на битовия отпадък от ЕК. За опазване на биоразнообразието са договорени 80 млн. лв., които са 40 на сто от средствата за сектора. В момента се изпълняват 52 договора за различни защитени територии.Най-много пари по програмата са договорени в югозападния регион, следват югоизточният и северният централен. Най-малко проекти се реализират в южния централен.

В същото време обаче лидерът на ГЕРБ не спести критиката си към 1300-те младежи на партията, които бяха препълнили зала 3 на НДК. „Голяма ваша грешка е бездействието ви. Продължавате да чакате аз да реагирам на всичко“, упрекна ги той. По думите му младите в ГЕРБ можели много по-активно да реагират при всички кризисни ситуации покрай протестите срещу Закона за горите, подписките на социалистите за АЕЦ „Белене”, недоволството на археолозите при строителството на магистралите. Борисов не подмина факта, че за 4 г. в младежката структура са се родили 415 бебета. „Явно нямате много кахъри според резултатите с бебетата, продължавайте”, окуражи ги премиерът. Той беше категоричен, че България не е имала по-демократично правителство, което да се е вслушвало толкова много в гласа на народа. Борисов даде за пример – спрения проект Бургас - Александруполис, забраната за ГМО храни, промените в закона за животните, АКТА, шистовия газ, АЕЦ „Белене”. „Спрях магистрала с месеци, за да се излюпят щъркелите, и в момента там сме сложили километри мрежи, за да не прелети птиченце и да го удари ТИР.

Борисов определи като наглост изказванията на Сергей Станишев, че е построил повече магистрали от него.


09.07.2012 г., с. 9
Шести блок на АЕЦ „Козлодуй” отново работи
Шести енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" вече е включен в паралел с енергийната система на страната. Това е станало вчера в 6 часа и 32 минути, съобщиха от електрическата централа.

Турбогенераторът на шести блок беше изключен в събота. Причината е била извършването на дейности по подмяна на електрическото оборудване. Успешно са изпълнени всички изпитания, потвърдили, че системите и съоръженията на шести блок работят нормално, съобщават още от АЕЦ „Козлодуй”. Другият 1000-мегаватов блок на централата - пети, работи със 100% натоварване на мощността, уточняват от атомната електроцентрала.

- Г-н Темелков, какви са инвестиционните планове на „Булгартрансгаз”?

- Ежегодно правим тригодишни бизнес програми, тоест в момента имаме одобрен бизнес план за периода 2012 - 2014 г. Той е доста амбициозен по отношение на инвестиционната ни дейност. За тази година предвижданите инвестиции са за около 140 млн. лв. През останалите две години планираме сумата да достигне около 200 млн. лв. годишно. Или общо над 500 млн. лв. за трите години. Тук се включват инвестиции в националната и транзитната газопреносна система, както и в газохранилището в Чирен.

- Какви са приоритетите ви?

- На първо място са интерконекторните връзки със съседните държави. Освен това целим повишаване на капацитета на националната система. За Чирен тази година ще започнем полевите изследвания. Те ще ни дадат информация, на база на която ще вземем решение за начина, по който да се развие самото разширение, и етапите, през които да премине. В момента имаме разработен технологичен проект, който дава възможните варианти за разширението на хранилището. Вариантите, които се разглеждат в него, са четири. В момента сравняваме търсене, предлагане, сигурност на доставките, инвестиционни разходи и възвръщаемост, както и капацитетните възможности за разширение на самото хранилище.

- Кога по план трябва да вземете окончателното инвестиционно решение за разширението на Чирен?

- Веднага щом имаме резултат от полевите проучвания. Очакваме това да стане до края на следващата година. В момента подготвяме процедурите за възлагане на обществена поръчка за тези проучвания. В момента капацитетът е 550 млн. куб. метра активен газ – това е газът, който може да се нагнети и да се добие. Максималният капацитет за добив на денонощие е 4,2 млн. кубика, като средно за един добивен сезон се получават около 3,3 млн. куб.м. Намеренията ни са да удвоим капацитета за съхранение до около 1 млрд. куб. м, както и дневният капацитет за нагнетяване и добиване да достигне 10 млн. кубика. Инвестициите за едно такова решение се оценяват на около 200 млн. евро. Периодът, в който предвиждаме те да бъдат реализирани, е от края на 2013 г. до 2017 г.

- Какъв ще е източникът на тези средства?

- Комбинирано ще използваме и собствени, и заемни средства. Освен това ще се възползваме от възможностите, които дават европейските програми.

- Доскорошното ограничение за налягането в мораториума за шистовия газ наруши ли функционирането на Чирен? Отчитате ли някакви финансови загуби за времето на действието му?

- За времето, в което действаше ограничението за налягането, не сме претърпели загуби. Самият мораториум не ни даваше възможност да осъществяваме поддръжката на сондажите. С новите промени в мораториума, които бяха приети от парламента, вече нямаме тези притеснения.

- „Булгаргаз” предупреди, че предвид цената, която ДКЕВР му одобри, може да не успее да запълни хранилището. Има ли заявено желание от други компании да съхраняват газ в него?

- Принципно желание за съхранение е изразявано от български компании. В момента Чирен осигурява възможности за съхранение на газ за националната система. Към днешна дата транзитната система не е свързана с националната посредством търговски уреди, затова ние не можем да осигуряваме тази услуга в регионален мащаб. Затова интересът е от местни компании - потребители и разпределителни дружества. В началото на тази година подготвихме ясни и прозрачни правила за достъп до капацитета на Чирен и проведохме процедура за неговото разпределение. Такава процедура се прави за първи път от нашето дружество, но правилата имат дългосрочно действие и ще продължим да работим в тази посока за утвърждаване на прозрачността по отношение на предлагането и ползването на услугите ни. В периода, в който ние обявихме т.нар. отворен прозорец за подаване на заявления за разпределение на годишния капацитет, документи подаде само „Булгаргаз”. Същевременно обаче правилата предвиждат във всеки момент, когато се освободи капацитет от някоя компания, ние да го обявяваме на нашата интернет страница. Това се прави на седмична база, а заинтересованите компании, които желаят да съхранят газ, могат да го направят по реда на правилата, които също са публикувани на интернет страницата ни. В този смисъл, ако „Булгаргаз” не успее да се ползва от капацитета, който е резервирал, потенциално възможно е участници на пазара да проявят интерес.

- Какви количества се съхраняват в момента?

- Над 300 млн. куб. м и те са достатъчни за сигурността на доставките. Тази година заради тежката зима количествата газ в Чирен паднаха до 175 млн. куб. м. „Булгаргаз” постепенно запълни хранилището, дори и сега извършваме нагнетяване с пълен капацитет.

- Кога започва строителството на газовата връзка с Румъния?

- Този интерконектор е в най-напреднала фаза. В момента имаме обявена процедура за избор на изпълнител. До 5 юли се подават оферти и очакваме до края на юли да имаме избран изпълнител. Същевременно много интензивно работим по разрешителните процедури. Имаме одобрен ПУП с трасе, напреднали сме много с учредяването на сервитутните права. В момента текат археологически проучвания на трасето. Плановете ни са към края на юли да имаме разрешение за строеж. Ако нямаме обжалване на процедурата за строителство, от август ще можем да започнем строителни дейности.

В случая говорим за изграждането на наземната част на наша територия – от съществуващата газопроводна система до брега на река Дунав. По отношение на прехода през река Дунав и свързването с румънската газова система - вече имаме сключен договор за проектиране и изграждане, графикът по които е съобразен с този за наземната част на наша територия.

- Колко фирми са подали оферти?

- До края на работния ден на 5 юли, когато изтече крайният срок, имаме получени пет оферти.

- За колко километра на наша територия става въпрос?

- Дължината на газопровода на наша територия е около 15 км, като започва от края на нашата система в близост до Русе и стига до брега на самата река Дунав. После има около 2 км подводен преход и 7,5 км газопровод на румънска територия. За подводната част вече е проведена процедура и беше избран изпълнител за пълен инженеринг, с който сключихме договор. Тази процедура беше съвместна между нас и румънския газопреносен оператор „Трансгаз”. Преходът под река Дунав ще бъде извършен по модерна технология, така че по никакъв начин да не се засяга плавателния режим. Освен това тя е много екологосъобразна. Изпълнителят е консорциум от предимно румънски компании. В него участва и една българска компания - „Строителна механизация”, но тя е с малък дял.

- Румънците започнали ли са тяхната наземна част?

- Да. До края на 2012 г. очакваме да се приключи с всички строителните работи, така че в началото на 2013 г. - най-късно до май, интерконекторът да бъде пуснат в търговска експлоатация. Капацитетът на връзката е между 0,5 и 1,5 млрд. куб. м годишно. Тя се финансира с 8,9 млн. евро европейски средства. Общият бюджет е около 24 млн. евро.

- Имаше обвинения, че изграждането й се бави.

- Хората, които хвърлят такива обвинения, може би не са наясно с трудностите, които се срещат в такива международни проекти. Има много съгласувателни процедури между страните на различни нива, преди да се създаде възможност за започване на организацията на строителния процес.

- Има ли опасност за европейското финансиране за тази връзка?

- За момента няма опасност. Поискано е удължаване на срока за усвояването им до средата на 2013 г., което бе предварително съгласувано с Европейската комисия. Първоначално той изтичаше в началото на тази година.

- А как върви изграждането на гръцката връзка?

- Гръцката връзка се развива от компанията Ай Си Джи Би (ICGB), в която с 50% участва БЕХ. В момента за този интерконектор тече изготвяне на ПУП и ОВОС. Дейностите вървят по план, като от страна на компанията бе обявено, че се планира в края на 2014 г. - началото на 2015 г. тя да бъде въведена в експлоатация.

- Най-интересната връзка напоследък обаче е интерконекторът с Турция. Веднага след правителственото посещение в Анкара преди около два месеца ваши експерти бяха пратени в Турция на преговори с „Боташ”. Какво се случва с тези преговори?

- Ситуацията с турската връзка е по-сложна. Това, което в момента предстои за изясняване, е уточняване на капацитетните възможности, които да осигурява тази връзка. Както знаете, на правителствената среща беше заявено, че нарастването на потреблението на газ в Турция през последните няколко години е надскочило очакванията и в момента те не разполагат със свободни мощности. Трябва да се има предвид обаче, че това не спира реализацията на проекта, защото на няколко пъти вече се чу, че за него няма газ. Един интерконектор не се реализира, защото някъде в момента има свободен газ. Това е дългосрочна инвестиция, за която се извършва анализ и се формира концепция за ползването му в най-малко 10-15-годишен период. Миналия месец пак имахме среща с турските колеги. С тях обсъждаме точно тези възможности, защото трябва да се планира развитието на пазара в дългосрочен план.

- Какъв трябва да е капацитетът на връзката според „Булгартрансгаз”?

- На първия етап предвиждаме да бъде между 3 и 5 млрд. куб. м годишно, като има възможност да се развие до 9 млрд. кубика. Както знаете, в момента се развиват взаимоотношенията Nabucco, TANAP, SEEP и конфигурацията между тях също оказва влияние. Има много добра политическа воля за реализацията на газовата връзка с Турция. Аз съм оптимист, че тя ще се осъществи. Плановете на „Булгартрансгаз” са до края на 2014 г. да имаме изграден такъв интерконектор.

- Песимизмът на експертите за тази връзка обаче идва от това, че според тях Турция не иска просто да транзитираме газ през нейна територия, а иска тя да ни продава горивото.

- Това не е съвсем така. Първо, в момента Турция не разполага с количества природен газ, които може да ни продава. Второ, турската държава започва да следва правилата на европейските пазари. Анкара е взела решение за активизиране на търговията с газ от страна на частните компании в страната, като не е запазено правото единствено на държавната газова компания „Боташ” да търгува с газа. Така че изхождайки от тази политика на Турция, не виждам причина Анкара да стопира изграждането на газовата връзка. Освен това тази връзка има за основна функция повишаване на сигурността на доставките, което е от взаимен интерес и за двете страни.

- Остава още една връзка – тази със Сърбия.

- Проектът за българо-сръбската връзка се развива от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, тъй като се финансира по оперативна програма „Регионално развитие”. Има сключен договор за предпроектно проучване, ПУП и ОВОС. Изпълнителят е „Газтек”. Предвижда се тя да се реализира през 2015 г., като първоначално ще тръгне с капацитет от 1,8 млрд. куб. метра с възможност да се увеличи до 4,5 млрд. куб. м.

- Какви финансови резултати отчита „Булгартрансгаз” за първите шест месеца на годината?

- За 2011 г. чистата печалба след данъци е близо 119 млн. лв. при 115 млн. лв. през 2010 г. Все още не е приключен счетоводният ни отчет за първото полугодие на настоящата година, но предварителните данни показват запазване на традиционно добрите финансови резултати на дружеството, като се очаква дори да повишим нивата от предходната година.

Подценяване в последните няколко години има и на приходите от съдебни такси в бюджета на съдебната власт. За 2011 г. съдилищата са събрали 124 млн. лв. при прогнозирани 89 млн. лв. Това подценяване е тактическото, защото на базата на по-ниски собствени приходи съдебната власт обикновено претендира за по-голяма държавна субсидия. С допълнителните приходи разходите на съдебната власт за 2011 година скачат от 387 млн. лв. одобрени по бюджет на 422.8 млн. лв.

Нарастват и постъпленията от общински такси. За 2011 година от такси в общинските бюджети са влезли 696.5 млн. лв. срещу 675.3 млн. лв. за 2010-а и 654.2 за 2009 година. От данъци са събрани 616 млн. лв. при 539.7 млн. лв. през 2009 година. Не е ясно каква част от ръста идва от данъчната политика на местните управи на фона на увеличени в предходни години данъчни оценки и максимални ставки и каква част - от събиране на стари вземания.

И бюджет 2011 не мина без извънредни субсидии от правителството за едно или друго министерство от резерва за структурни реформи, както и неизвестен към момента брой корекции по бюджетите по решение на финансовия министър. И двете силови ведомства, чиито разходи на теория трябва уж да се ограничават, са изхарчили над 1 млрд. лв. Военното министерство е изхарчило 1 млрд. и 36 млн. лв. при планирани от парламента разходи в размер на 990.6 млн. лв. Както "Сега" вече писа, МВР е похарчило 1 млрд. и 90 млн. лв. при заложени 1 млрд. и 6 млн. лв. От отчета на бюджета няма как да се разбере каква част от тези средства са отишли за заплати, колко за издръжка, колко за капиталови разходи и др. МВР даде такава разбивка, но от МО не отговориха на поставените от "Сега" въпроси. Силно извън утвърдените от парламента бюджети са и транспортното и регионалното министерство, които са изхарчили съответно 206.5 и 550 млн. лв. при заложени по бюджет 60.9 и 248.2 млн. лв. Високите разходи обаче се дължат на голям размер усвоени държавни инвестиционни заеми - 133 млн. лв. за транспорта и 218 млн. лв. по данни на МФ. От регионалното министерство също не предоставиха разбивка. Подробно се отчете финансовото министерство, което е изразходвало 327 вместо 269 млн. лв. Част от допълнителните разходи са натрупани заради прехвърляне на допълнителна програма в МФ - Националният компенсаторен жилищен фонд с бюджет от 11 млн. лв., и инвестиционен заем до 15 млн. лв., усвояван от МФ. Най-голям дял от останалите разходи са отишли за увеличаване на издръжката - от 38.7 на 65.4 млн. лв. От МФ твърдят, че парите са отишли за укрепване на дейността на приходните агенции - НАП и митниците.