Тема: строителство, строителен контрол

Според информацията на ТВ7 строителната фирма, която изгражда сградата, е българската – “Вива инженеринг”, а работниците са доведени от България специално за обекта. Камионите, превозващи материали, също са от България. Имотът е закупен през януари 2011 година от сдружение VILA HUЕ, а от декември е прехвърлен на сина на Павлов.

Само за три години 2009-2011 година Павлов купува 4 имота на Френската Ривиера, като разминаването между цените на имотите и декларираните в България доходи от Павлов е няколко милиона евро. По темата тече проверка от Националната агенция по приходите и Прокуратурата.

Схемата за пране на пари на Павлов е проста. Милионерът закупувал имот, който по документи е вила за 1,6 милиона евро. Покупката става с банков кредит. След това Павлов продавал придобивката си на доста по-висока цена, връщал парите от кредита, а остатъка от продажбата е сума, която е значителна печалба.

На 12 юни на Павлов и съдружника му във вестниците „24 часа” и „Труд” Огнян Донев бяха повдигнати обвинения за пране на пари в България. До обвиненията се стигна след сигнал на бившите им съдружници в Медийна група "България" Христо Грозев и Карл Хабсбург. Според Прокуратурата основното престъпление е, че Любомир Павлов съзнателно е дал възможност на Огнян Донев да получи чуждо движимо имущество -43% от акциите на медийната група, притежаваща "Труд" и "24 часа". Сигналът за измамата бе подаден в края на май 2011 г. до парламентарната комисия за контрол на ДАНС, чийто ротационен председател по това време Иван Костов го препрати на прокуратурата и ДАНС.


09.07.2012 г., с. 5
Равен старт
Битка между градовете за милиардите от ЕС
Към момента 36 града разпределят близо 4.7 млрд. лева, още десетина с шанс да се включат
ЛИЛИ ГРАНИЦКА, Медиапул

Битка между градовете тече в момента за разпределянето на милиардите от Европейския съюз за следващия програмен период 2014 - 2020 г. Близо 4.7 млрд. лева ще бъдат разпределени между 36 града към момента, като шанс да се включат имат още десетина - Разлог, Балчик, Шабла, Козлодуй, Пирдоп, Челопеч, Раднево и Гълъбово. Това стана ясно от думите на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, при представянето в края на миналата седмица на бъдещата оперативна програма "Градско развитие", която ще замени сегашната "Регионално развитие" на форум, организиран от Атлантическия клуб.

България тотално сменя подхода и от сегашния конкурентен подбор на проекти минава на директно предоставяне на средствата на общините, които ще формират центровете

за растеж. Те ще бъдат 36 или 45 в зависимост от социално-икономически анализ, който трябва да е готов до края на годината. Причината е, че 72% от населението на България живее в градовете.

"Не искаме да караме повече общините да се конкурират в неравна битка", мотивира министър Павлова смяната на подхода. Тя даде пример, че сега София и Аврен кандидатстват с проект за обновяване на училищата в общината с максимален размер за финансиране по схемата от 1 млн. лв. За Аврен средствата са достатъчни да реши проблема с училищата в цялата община, докато за София средствата няма да стигнат и за пет училища. Това е конкуренция в неравни условия, посочи министър Павлова.

ШЕСТ ЦЕНТЪРА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ

Шест града в момента са двигателите за икономическо развитие. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. В дъното са Монтана, Видин и Разград. Тревожна тенденция е, че се влошава положението в Габрово, Търново, Ямбол и Пазарджик, показва анализът на статистическите данни към момента.

С най-стабилни показатели за икономически растеж е Черноморският регион, който разчита на туризма. Най-слабо развити са планинските, селските и граничните общини, където ще е необходима целенасочена подкрепа.

Най-много средства от общия бюджет на програмата "Градско развитие" ще отидат за обновяване на улиците в градовете, парковете, градския транспорт и въвеждане на интелигентно управление -около 3 млрд. лева.

ЕВРОПАРИ САМО АКО ИМА ЗДРАВНА РЕФОРМА_

Здравната реформа е абсолютно задължителна да се случи, ако искат болниците ни да се надяват на европейско финансиране след 2014 г., стана ясно от думите на министър Павлова. Причината е, че в момента България е сред първите по брой болнични легла в ЕС, но материалната й база е най-лошата в Европа.

Посоката е закриването на болниците в малките населени места и създаването на медицински центрове и спешна помощ в тях, откъдето хората бързо да се транспортират до големите университетски болници.

На европейско финансиране ще могат да разчитат проекти за изграждане на центрове за долекуване, каквито в момента у нас почти няма, каза министър Павлова. Това са заведения например за възстановяване на болните след прекаран инсулт или инфаркт.

За ремонт на болници и създаването на медицински центрове за долекуване са планирани около 500 млн. лв. Част от тях ще отидат и за възстановяване на културни паметници с национално и световно значение.

ДЕСЕТ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА САНИРАНЕ

Десет пъти повече средства са предвидени за обновяване на блоковете след 2014 г. Схемата през този програмен период е за около 50 млн. лв. и тръгна преди дни, за следващия са заложени 500 млн. лв. В същото време нуждите за обновяване на домовете ни се оценяват на между 1 и 2 млрд. лв. от различни експерти.

БЪЛГАРИЯ ПОСЛЕДНА В ЕС В ОБРАЗОВАНИЕТО

България е последна в ЕС по отделени средства за обучение на един ученик, показват още данните от анализа. Друг тревожен факт според Лиляна Павлова е, че все повече български студенти предпочитат да учат в чужбина. Като положителна тенденция министърът отчете, че българските студенти са много мобилни. Столичани например без проблеми отиват да учат в Лондон, Благоевград или Свищов.

Още 200 млн. лв. са предвидени за популяризирането на туризма. Анализът на данните показва, че през последните години легло-вата база е нараснала неимоверно, но това не е довело до пропорционално увеличение на приходите от туризма, посочи Павлова. България се възприема като евтина дестинация. За това приоритет след 2014 г. е развитието на морския и планински туризъм с добавена стойност в съчетание с културен, спа и винен туризъм.

Защо се спират интермодалните терминали и контейнерните превози на пристанищата във Варна и в Бургас, попита социалистът. Той бе категоричен, че геостратегическият проект за нови терминали на пристанищата в Бургас и Варна за развитието на интермодалния (комбинирания) транспорт, по който предишното правителство има сключен договор, е спрян, а е трябвало да бъдат завършени през 2014 г.

"Три години, откакто са на власт, не става ясно дали се строят контейнерните терминали, което означава, че българското правителство все още заявява пред японското правителство, че този кредит ще бъде усвоен. Кога?", питат от левицата. Мутафчиев коментира, че от пристанище Варна-запад зависи цялата икономика в девненската долина. Според него концесионерът на подобен обект ще стои на входа и на изхода на предприятията в района и ще диктува цените.

"110 милиона евро, отпуснати от японското правителство, спят по сметките на държавата", добави Борислав Гуцанов, член на ИБ на НС на БСП. Той бе категоричен, че социалистите ще инициират началото на строителство на контейнерен терминал във Варна.

Мутафчиев разкритикува управляващите и че все още не са предприели нищо по коридор 8, който свързва Черноморския регион през Западните Балкани с Южна Европа през Адриатическо море. Много е хубаво да се строят магистрали, но транспортът не е само магистрали, анализира Гуцанов. Според него необходимо е да се изграждат транспортни коридори като магистрала Север-Юг, връзката между Истанбул, Бургас, Варна и Констанца. БСП ще започне и законодателна инициатива за децентрализация, като идеята е българските градове по р. Дунав и Черно море да имат собственост върху пристанищата си, както е по цял свят, допълни Гуцанов.
Спрените проекти са груби грешки, които ще донесат сериозни последствия за транспортната система в България, категорични бяха Петър Мутафчиев и Борислав Гуцанов


09.07.2012 г., с. 4
Строителната камара поиска край на „творческите" поръчки
Почти всяка процедура по европейските програми се обжалва
Радостина Маркова

Залагането на дискриминационни условия и проявявано "творчество" в критериите са най-сериозните проблеми при провеждането на обществени поръчки. Това обявиха за пореден път представители на Камарата на строителите в България (КСБ) на кръгла маса по темата с участие на министъра по европейските фондове Томислав Дончев. Поради тази причина от бранша настояват за типови договори за различните видове строежи, както и за пълна публичност на процеса - от обявяването на поръчката до окончателната сума, изплатена на изпълнителя.

Според строителите и представители на институциите проблемите са свързани не толкова със законодателството, а с начина на прилагането му и с наслоилите се лоши практики. Затова ключови за преодоляването им са контролът от държавата и уменията за управление на процеса.

Дискриминационни изисквания

Прекалено високите изисквания към участниците в обществените поръчки, често граничещи с дискриминация, посочи като проблем председателят на софийското областно представителство на КСБ Николай Станков. Той даде за пример исканите от възложителите различни сертификати по ISO например, някои от които дори нямат общо с предмета на самата поръчка. Според мониторинг на камарата за второто тримесечие на 2012 г. при 29% от обявленията са заложени прекомерни минимални изисквания към кандидатите или три и повече сертификата за качество. В същото време в 50% от случаите не се изискват никакви сертификати.

Зам.-председателят на строителната камара Венелин Терзиев даде за пример поръчката за изграждане на кучешкия приют в София, финансиран с пари от ЕС. Столичната община е заложила изискване кандидатите да са построили три такива приюта през последните пет години, като задължително представят и препоръки за тях. От бранша посочиха, че кучешки приюти у нас почти не са се строили.

Според ръководството на камарата участниците в процедурите все още често се оценяват и на базата на "най-ниската цена", въпреки че тя води до ниско качество при изпълнението, задлъжнялост в сектора и рязко декапитализиране на фирмите. Критика имаше и към другия критерий за оценка - "икономически най-изгодна оферта", при който възложителите често проявяват странно "творчество" при подредбата и тежестта на критериите. В резултат поръчките се печелят с парадоксални оферти, като например такава за гаранционен срок, който е по-дълъг от експлоатационния срок на изгражданото съоръжение.

Над 90% от сигналите са основателни

Подобен проблем при организирането на поръчките виждат и в министерството на регионалното развитие. Деница Николова от дирекция "Програмиране на

регионалното развитие" посочи, че от началото на оперативна програма "Регионално развитие" са получени 560 сигнала, като в 90% от случаите нарушенията са при обществени поръчки. По думите й над 90% от подадените сигнали за нередности са основателни. Досега са наложени финансови корекции на възложителите, които основно са общини, за над 22 млн. лева, каза Николова. Тя също посочи, че най-честото нарушение е, че възложителите залагат изисквания, които значително стесняват кръга от потенциални изпълнители. Според Иво Кацаров, главен секретар на Агенцията за обществени поръчки, от началото на годината са сключени 630 договора за строителство за над 1.1 млрд. лв. Тревожно е, че почти всеки търг по европейските програми се обжалва, каза министър Дончев. Обжалванията отнемат около година и половина и забавят както изпълнението, така и усвояването на европейските средства, допълни Деница Николова, а изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков отговори, че това не се прави самоцелно, а е резултат именно от дискриминационните условия и слабия мениджмънт на процедурите.

Работи се по въпроса

Като най-голям успех до момента от строителната камара отчитат поправката в Закона за обществените поръчки, която не позволява фирма от бранша да бъде декласирана заради липсващи документи, стига за тях да може да се направи справка в професионалния регистър на строителите. По друго искане на камарата - създаване на общи типови договори за различните видове поръчки, също се работи. Томислав Дончев уточни, че те ще бъдат разделени още по-прецизно от първоначално замисленото - не само по типове възлагане (строителство, доставка, услуга...), но и по сектори -воден, пътен, железопътен и др. До година и половина ще бъде разработена и система за възлагане на т.нар. зелени обществени поръчки, при чието изпълнение се обръща внимание и на опазването на околната среда, допълни Дончев.

Три месеца след като заработи един от най-големите соларни паркове в България, американският му собственик го продаде. Слънчевата централа в първомайското село Караджалово вече ще е собственост на невиждан досега в страната микс от инвеститори: от Шри Ланка, Индия, Пакистан и САЩ. В проекта, който някога трябваше да е индустриален парк, но заради слаб интерес се превърна във фотоволтаичен, са вложени 350 млн. лв. Любопитна подробност е и че макар инвестицията да е нова, тя вече е с трети поред собственик.

Транзакцията е интересна по няколко причини. Първо, това е една от най-големите сделки въобще (цената и поетите дългове вероятно покриват инвестицията от 350 млн. лв.) за последните години в страната. Със сигурност е най-скъпата продадена българска соларна централа. И трето, за пръв път в енергетиката ни влизат инвеститори от тази част на Азия.

Продавач и купувач

Сделката не е изненада, защото още при откриванeто на проекта от американската Sun Edison обявиха, че очакват да продадат парка до края на 2012 г. От поделението й MEMC Electronic Materials обявиха, че през второто тримесечие е продала наскоро завършения си соларен парк в село Караджалово в община Първомай. Сделката и купувачът не бяха обявени от продавача. Единствената информация беше, че приходите от транзакцията ще бъдат отразени в баланса на групата.

От българския Търговски регистър обаче става ясно, че купувач на българското "ЗБЕ партнерс" е регистрираната в Малта компания ACF Renewable Energy. Дружество е основано на 11 юни, явно специално заради покупката, като акционери в него са три компании - от Дубай, САЩ и Гърнси. А промените в "ЗБЕ партнерс" са отбелязани в книгата на акционерите към 28 юни. Макар точната акционерна структура да не е известна, за новите собственици може да се съди от промените в ръководството, вписани на 2 юли: мениджърите са двама американци и по един от Шри Ланка, Индия и Пакистан (в съвета на директорите влизат Ричард Томас Робъртс, Ади Джоузеф Блум, Абид Хюсен Малик, Сунтаресан Падманатан и Раджит Нанда). Близки до сделката източници обясниха, че точно от тези държави са и инвеститорите.

Централа "Супер Караджалово"

MEMC инвестира в България чрез подразделението си SunEdison, което оперира над 580 соларни паркове по света. Проектът в Караджалово е един от най-големите фотоволтаични паркове на Балканите: простира се на 1000 декара с над 214 000 модула. Той беше изграден за четири месеца, а включен към електропреносната мрежа през март. Пиковата му мощност е 60.4 мегавата. Очаква се през първата година от дейността системата да генерира достатъчно енергия за 27 000 домакинства. Проектът се оценява на 181.4 млн. евро, а 155 млн. евро от общата сума е заем от Международната финансова корпорация (IFC), Unicredit Group и Overseas Private Investment Corporation (финансова институция за развитие на американското правителство). Във финансирането с около 30 млн. евро участва и Уникредит Булбанк в България. Заемът се прехвърля към новите инвеститори, става ясно от съществуващия залог в Търговския регистър.

Соларен вместо индустриален парк

От отчета на "ЗБЕ партнерс" за 2011 г. се вижда, че компанията оценява земята на 7 млн. лв. Тя е придобита през септември 2011 г. Предишният собственик е пловдивската строителна фирма "Сиенит".

"Закупихме земята с цел изграждане на индустриална зона. Пет години се опитвахме да намерим инвеститори", обяснява Пламен Панчев, съдружник в "Сиенит", пред marica.bg. За привличането им дори бил подготвен жп коловоз към зоната. След като станало ясно, че към индустриален парк няма интерес, "ЗБЕ партнерс" започнали да подготвят терена за изграждане на фотоволтаична инсталация. Планът бил кратък - да получат екологични и строителни разрешителни за изграждане на соларния парк и след това да го продадат. Успяват да го направят - и на световен лидер в сектора. Въпреки сделката "Сиенит" продължава да има връзка с проекта - извършва строителството на соларния парк.

Пак от отчета на дружеството става ясно, че паркът е имал разрешително за ползване от март 2012 г. и е очаквало да бъде включено в търговията с електричество през май. Това означава, че цената, на която ще продава соларната централа, ще е на високото ниво, а не на наполовина намалените тарифи от средата на годината.

Американско превключване на Изток

Освен проекта си в България MEMC се раздели и със соларния си парк от 38 мегавата в Италия. След обявяването на сделките акциите на американската компания се покачиха с 19% до 2.59 долара за акция, далеч от рекорда от 96 долара през 2007 г. От началото на годината те бяха загубили почти половината от стойността си заради опасенията за финансовото състояние на групата, понижени кредитни рейтинги и свития пазар на слънчева енергия. "Сделките отхвърлиха притесненията, че проектите няма да бъдат завършени и че MEMC харчи кешовите си запаси", заяви Едуин Мок от консултантската компания Needham & Co.

В момента индустрията за слънчева енергия преживява значително забавяне, което започна още през второто полугодие на 2011 г. В сектора се забелязва спад на цените на соларните панели, модули, клетки и основния материал полисиликон, което се отрази и на финансовите резултати на всички компании в сектора. За да компенсира забавянето, SunEdison се опитва да навлиза на нови пазари извън САЩ и Европа. Компанията вече обяви мащабни проекти в Индия. SunEdison подготвя и бъдещи проекти за общо 2.9 гигавата в цял свят.
Снимка на две колони - Проектът в Караджалово е един от най-големите фотоволтаични паркове на Балканите: простира се на 1000 декара с над 214 000 модула


09.07.2012 г., с. 14
Домакинствата ускоряват погасяването на задължения
След дълга серия от тримесечни спадове богатството на домакинствата нараства с 365 млн. лв. до 227.56 млрд. лв., отчита анализ на Уникредит Булбанк
Мария Иванова

Атрактивни лихви, облекчени условия и активна рекламна дейност. На пазара на ипотечни кредити в България картината изглежда почти както преди кризата. За разлика от тогава обаче сега активността е главно от страна на банките, докато домакинствата остават предпазливи и не само не търсят ново финансиране, а и постепенно започват да погасяват голяма част от задълженията си. Показателен за този процес е и фактът, че въпреки усилията на банките за раздвижване на пазара през първото тримесечие на 2012 г. ипотечните заеми на домакинствата от банки са се свили с 42 млн. лв. и към края на март възлизат на 8.76 млрд. лв.

Данните са част от тримесечния анализ на Уникредит Булбанк за богатството и дълга на домакинствата в България и на практика показват първото тримесечно свиване на ипотечните кредити, отбелязват от банката. Междувременно анализът отчита продължаване на тенденцията на свиване на потребителските кредити за десето поредно тримесечие, като свиването им спрямо края на 2011 г. е със 126.8 млн. лв. Към март 2012 г. общият им обем достига 10.9 млрд. лв. Спад е отчетен и при финансовия лизинг, който се е свил с над 20% на годишна база заради продължаващия слаб апетит към покупката на автомобили, отбелязват от банката. Така като цяло за първото тримесечие на 2012 г. дългът на домакинствата е намалял със 196 млн. лв. до 20.5 млрд. лв., а номиналното му понижение спрямо година по-рано е със 185 млн. лв.

Отново нагоре

Тенденцията на свиване на задълженията на домакинствата дава отражение и върху общото им нетно богатство, което отбелязва ръст спрямо края на 2011 г. след дълга серия от тримесечни спадове. Към март 2012 г. обемът му достига 227.56 млрд. лв., като се увеличава с 365 млн. лв. спрямо декември 2011 г. Според анализаторите обаче това не може да се тълкува като знак за устойчиво обръщане на тенденцията.

"Продължаващото намаляване на дълга на домакинствата и очакванията свиването на общото богатство на домакинствата да продължи ще поддържат предпазливостта във финансовите и потребителските решения на домакинствата в следващите няколко години", обяснява Милен Касабов, старши икономист в Уникредит Булбанк. По думите му върху поведението на потребителите съществено влияние оказват силните колебания на жилищния пазар през последните години заедно с бурното кредитиране преди кризата, което доведе до бързо увеличаване на дълга на домакинствата. Според данните на финансовата институция в периода между 2005 и 2008 г., когато жилищният пазар беше в подем, изтеглените ипотечни кредити от банки са се увеличили с над 6.7 млрд. лв., а за последното десетилетие (от 2002 г. до 2011 г.) общият им обем се е увеличил над 40 пъти.

Жилищни спадове

Въпреки общото покачване в нетното богатство на домакинствата анализът на Уникредит Булбанк отчита понижение в стойността на притежаваните от българите жилища. Спадът обаче е доста по-умерен в сравнение с наблюдаваното в края на 2011 г. За първото тримесечие на 2012 г. жилищното богатство на домакинствата е намаляло със 706 млн. лв. до 207.27 млрд. лв. при свиване с близо 3 млрд. лв. през последното тримесечие на 2011 г. За последната година стойността на жилищните имоти, придобити със собствени средства и кредити, в активите на домакинствата е намаляла с 4%, показват данните от анализа.

Финансови ръстове

Въпреки обезценяването жилищата запазват водещата си роля в структурата на общото богатство на домакинствата. Икономистите обаче отчитат нарастваща тежест на финансовото богатство през последните години – ако през 2008 г. брутното жилищно е било 10 пъти по-голямо от брутното финансово богатство, то към март 2012 г. съотношението вече е пет пъти в полза на жилищата, посочват анализаторите от Уникредит Булбанк. Според прогнозата им тази тенденция може да продължи и в следващите няколко години.

В номинално изражение свиването на жилищното богатство от края на 2008 г. и 2011 г. е със 105 млрд. лв., докато за същия период финансовото богатство на домакинствата се е увеличило с над 10 млрд. лв. Само за последните три месеца депозитите, които формират основната част от активите на домакинствата, са нараснали с над 734 млн лв. до 31.6 млрд. лв., посочват от финансовата институция. За последната година депозитите в левове са се увеличили с 23% до 16.38 млрд. лв. Двуцифрен ръст е отчетен и при средствата на домакинствата в животозастрахователни схеми (145%) и пенсионни фондове (16%), но там общите обеми са доста по-малки – съответно 603 млн. лв. и 4.9 млрд. лв. към края на март 2012 г. Междувременно инвестициите в ценни книжа, акции на публични компании и взаимни фондове продължават да се свиват, което се дължи както на спадове в цените, така и на изтегляне на средства от пазара, посочват анализаторите от Уникредит Булбанк.
Снимка на две колони - Подобни оферти вече не са толкова привлекателни, колкото преди кризата