Тема тренировката като сложен адаптационен процес



Дата27.10.2017
Размер123.77 Kb.
#33263
ТЕМА 3. ТРЕНИРОВКАТА КАТО СЛОЖЕН АДАПТАЦИОНЕН ПРОЦЕС
Една от основните закономерности в природата е способността на живите системи да се адаптират /приспособяват/ към различните фактори на средата. Спортната тренировка се разглежда като особен вид адаптация, която включва в себе си както срочните адаптационни изменения - умората и възстановяването на спортиста, така и кумулативните (трайни) изменения или известни като тренираност и спортна форма.
Ключови думи:

  • Спортна тренировка

  • Адаптация

  • Стрес

  • Функционална адаптация

  • Общ адаптационен синдром

  • Срочна адаптация

  • Кумулативна адаптация

  • Активност

  • Адекватност

  • Избирателност и целесъобразност

  • Регулативно-управленчески функции

  • Изпреварващи реакции


Основна идея:


Спортната тренировка е изключително ефективен “инструмент” за активно, целенасочено въздействие върху спортиста за развитие, усъвършенстване и изява на неговите двигателни и интелектуални възможности.

Основни знания:

1. За историческото развитие на спортната тренировка; 2. За теорията на стреса; 3. За основни стадии и фази на адаптационния процес; 4. За основни свойства на адаптационния процес.



Основни умения:

1. Да анализират адаптационните промените, които настъпват в организма на спортиста в процеса на спортната тренировка; 2. Да свързват тези промени с тренировъчното натоварване; 3. Да изказват становища за влиянието на стреса –общо и в собствения вид спорт.


I.Основни понятия



Тренировка

Исторически понятието тренировка има конкретно значение. Произлиза от английското training, което означава упражняване, дресиране, обучаване. Идва от глагола train със значение увличам, възпитавам, дресирам.

От една страна, тренировката се разглежда като всякакъв вид занимания с физически упражнения, които укрепват здравето и повишават физическата годност на човека. От друга - като процес на обучение, възпитание и усъвършенстване на функционалните възможности на индивида за достигане на високи спортни резултати в определен вид двигателна дейност.



В исторически аспект знанията за тренировката преминават през няколко етапа:

1.Етап на примитивизъм – обхваща периода на първите и вторите Олимпийски игри /1896-1900 год./. Така напр. в ръководство по гребане се казва, че за висококвалифицирани гребци тренировката от 15-20 дни е напълно достатъчна за реализиране на “такова съвършенство, което те са способни да достигнат1 .Това именно схващане отразява състоянието на тренировъчната теория и практика по това време

2.Етап на практицизъм – обхваща периода след вторите Олимпийски игри до 1920 год. Обръща се поглед към древните Олимпийски игри, от които се заимстват редици принципи за системно и продължително трениране, всестранно хармонично развитие, спазване на хигиенен режим и др. В спортната литература през този период се появят първите по системни обобщения като напр., през 1913 г. в САЩ излиза книгата на М.Мърфи – “Атлетическа тренировка”, в която авторът препоръчва тренировъчна работа от 8 до 10 седмици плюс допълнителни кросове през зимата и други спомагателни упражнения. Тава е и периода, през който да пръв път се дава идеята за непрекъснатост и етапност на тренировъчният процес / Б.А.Котов, 1916-1917, “Олимпийски спорт”/.

3. Периодът от 1920 до 1930 год. – характеризира се с количествени и качествени изменения в теорията и методиката на спортната тренировка.Така напр. на Олимпийските игри през 1920, 1924 и 1928 година са постигната редица високи постижения в различни дисциплини /особено в леката атлетика и плуването/. Олимпийските рекорди в леката атлетика на П.Нурми, В.Ритола на 1500 m, 5000 m и 10 000 m, на Дж. Вайсмюлер в плуването 100 m и 400 m свободен стил създават нови представи за човешките възможности и методите на тернировка. Появат се и първите научно-теоретични обобщения, които засягат различните страни на спортната подготовка. В.В. Гориневский – “Научни основи на спортната тренировка” – 1922 г. – “за различните цели и работа е нужна специална тренировка при спазване на общите педагогически принципи, хигиенни правила и биологически закономерности”. Заедно с това В.В.Гориневский подчертава важното значение на контрола, самоконтрола и особено на всестранната физическа подготовка като база за съответната специализация. Г.К. Бирзин – “Същност на тренировката” –1925 год. – ролята и мястото на физическата подготовка и методиката на обучение в техниката. Специално внимание заслужава и трудът на Л.Пикала – “Атлетика” – 1930 год., в който са формулиране някои от основните принципи на тренировката, чиято актуалност е запазена и до днес – тренировката трябва да се изгражда върху редуването на работа и отдих /непрекъснатост на тренировъчния процес/, количеството/обема/ на работата трябва постепенно да се намалява, а “остротата” /напрежението/ да се увеличава, трябва да се върви от общата към специалната тренировка /единство на обща и специална подготовка/.Годишният обем на тренировъчната работа достига до 250-300 часа.

4.Периодът от 1930 год. до Втората световна война – състезателната и тренировъчна дейност става обект на изследване от редица научни дисциплини - медицина, физиология, педагогика, психология и др. Утвърждава се окончателно принципът на целогодишната тренировка /цикличност на тренировъчния процес/ и се правят първи опити за провеждане на две тренировки дневно. Годишната тренировъчна работа нараства до 400-500 часа.

5. Периодът след втората световна война до 1972 год. – характеризира се с подновяване на регулярното провеждане на Олимпийските игри. Това е периодът, през който се създават редица практически тренировки с широка приложимост и сега като например, интервалната тренировка – 1946-1952 – В.Гершлер, Х. Райндел и Х.Роскам, изометричната тренировка – 1952 – Е.Мюлер и Т.Хетингер, кръговата тренировка - 1959 – Р.Морган и Г.Адамсон, маратонската тренировка, свързана с Олимпийските титли на П.Снел /800m/ и Х.Елиот /1500m/ на Олимпиадата в Рим – 1960 г. Годишният обем тренировъчна работа нараства до 600-1200 часа.

6. Периодът след 1972 год. до наши дни – теорията и методиката на спортната тренировка се развива с изключително бързи темпове под непосредственото влияние на научно-техническите постижения във всички сфери /измерване, контрол, оценка/. Обобщава се практическия опит, систематизират се и се анализират данни от научни изследвания и на тази база се създават условия за подобряване на тренировъчния процес.Изграждат се съвременни системи за спортна подготовка, основаващи се на съвременните представи за биосоциалната природа на човека и неговата вътрешно способност да се приспособява към факторите на средата /тренировъчно натоварване/.
Стрес

Думата stress е английска и приблизително означава натиск, деформиране, напрежение. Това понятие се използва за първи път от канадския лекар Ханс Селие. Чрез него той определя състоянието на физическо и психическо напрежение. Т.е стрес има винаги когато организма трябва да реагира на дразнения от външната среда. Определя се като състояние на напрежение в организма възникнало под влияние на изключително силни дразнители, независимо от техния произход – физически, психически, химически и др Характеризира се с редица физиологични и психологични изменения.



Учестяване на пулса ……. Учестено дишане ………..

Напрежение на мускулите….. Чувство за умора…………

Стягане в стомаха………….. Влажни ръце…………….

“Гъша /настръхнала/кожа………… Забравяне на детайли……

Неспособност за концентрация…….. Повишена възбудимост…..

Пототделяне………. Неспособност за решение…..

Обърканост………. Неспокоен сън……………

Треперене на гласа….. Нарушаване координация на

движението………….

Повишена активност на

отделителната система………. Разширени зеници……..

Разгледайте таблицата и посочете и степенувайте кои от по-горе посочените изменения са специфични за Вас!

Това състояние на повишена възбудимост (напрежение) в организма Селие определя като “общ адаптационен синдром” (ОАС). Неговото протичане във времето той разделя на три основни стадия /фиг.1/:



Стадий на тревога /аларма/ - действието на стресовия фактор /натоварване, температура на външната среда, атмосферно налягане, ултравиолетова радиация на слънчевите лъчи и др./ върху организма на спортиста. Той провокира изменения на сърдечно-съдовата система, дихателната, отделителната, централната нервна система, хормоналната и др., които водят до нарушаването на динамичното равновесие на организма /хомеостаза/.

Стадий на резистентност /адаптация/ - организма се бори за възстановяване на динамичното равновесие, приспособявайки се към стресовите фактори.

Стадий на изтощение – когато стресовите фактори превишават възможностите на организма, той не може да се адаптира и това води до умора и влошаване на спортното постижение.

Стресов фактор

.


Стадий на тревога Стадий на адаптация Стадий на изтощение

Общ адаптационен синдром /Х.Селие, 1946/
Разгледайте фигурата и направете характеристика на посочените стадии в развитието на стреса свързани със стресовите фактори във Вашия спорт!

Адаптация

Още през 1809 г. в книгата си “Философия на зоологията” Ж.Б.Ламарк излага своите възгледи за еволюционното развитие на видовете и формулира мисълта за стимулиращото въздействие на упражняването върху различните органи и системи на организма. Мисълта на Ламарк доразвива немският ембриолог В.Ру. Той счита, че функцията не само развива и оформя отделните органи и системи, но ги специализира в зависимост от характера на въздействието върху тях. Тази способност на живите същества към пренастройка на техните функции той нарича функционална адаптация.

Като общо научно понятие адаптацията обикновено се разглежда в два аспекта. В първият случай тя се определя като генотипна (наследствена), която лежи в основата на еволюционния процес и се характеризира с трайни приспособителни промени по пътя на наследствените изменения и естествения подбор. Във втория случай тя се определя като фенотипна (индивидуално придобита) под непосредственото влияние на факторите на средата и се характеризира със значителна динамика на приспособителните промени в динамичното равновесие /устойчивото състояние/на организма.

Адаптацията е способност на живата материя /спортиста/ активно да се приспособява и самоусъвършенства в резултат на взаимодействие на организма със стресовите фактори.

Адаптационният процес в спортната тренировка се характеризира с две измерения /фиг.2/:

процес на адаптация – отразява връзката между физическото натоварване и ефекта, предизвикан от него /умора и възстановяване/;

състояние /резултат/ на адаптация – възниква постепенно и отразява резултатите от това взаимодействие/тренираност и спортна форма/.



спортист

Причина Реакция Резултат


Стрес-фактор



/натоварване/

Срочна адаптация

Кумулативна адаптация









Фиг.2. Блок-схема на адаптационния процес

2.Основни стадии и фази на адаптационния процес

В зависимост от външните въздействия всички реакции на организма могат условно да се разделят на три стадия:



Първи стадий. Това е т. нар. срочна адаптация и представлява една отделна тренировка, която преминава през три фази:

  • Интензивно вработване /загряване/ на организма.Това се покрива с подготвителната част на отделната тренировка и се изразява в учестен пулс, учестено дишане, зачервяване, изпотяване, и др.

  • Пълно разгръщане на функционалните възможности на организма. Тази фаза съвпада с основната част на отделната тренировка, когато се реализира същинската тренировъчна работа.

  • Настъпване на умора в нервните центрове, изчерпване на енергията на организма в резултат от несъответствие между тренировъчното натоварване и възможностите на спортиста.Честото преминаване в тази фаза на срочната адаптация се отразява неблагоприятно върху адаптационния процес.

Втори стадий.. Това е т.нар. кумулативна адаптация. Тя лежи в основната на спортната тренировка и от съществено значение за периодизацията на тренировъчния процес. Преминава през четири основни фази:

  • Начална фаза на адаптация

 изграждане на аеробна /обща/ издръжливост;

 неспецифичен характер на тренировъчното натоварването с по-голям обем;

 съответства на първия етап на подготвителния период /общо подготвителен етап/ с продължителност около 3-4 месеца.


  • Фаза на специфична адаптация

 изграждане на специфичните за съответния спорт качества;

увеличаване на специално подготвителните упражнения и интензивността на натоварването;

 съответства на втория етап на подготвителния период /специално подготвителен етап/ с продължителност 1-2 месеца.


  • Фаза на пълна адаптация

достигане на най-високо нива на обща и специална работоспособност на спортиста;

 поддържане на спортната форма;

 специфични състезателни упражнения и методи на тренировка;

 продължителността варира от 3-6 седмици в зависимост от спортния календар.

Тази фаза съответства на състезателния период на годишния цикъл.


  • Фаза на реадаптация

 понижаване нивото на общата и специална работоспособност на спортиста;

 временно загубване на спортната форма.

 съответства на преходния период на годишния тренировъчен цикъл.
Трети стадий. Той възниква тогава, когато има несъответствие между стресовите фактори / неправилно дозиране на тренировъчното натоварване, нарушаване на спортния режим и др./. Това води до дълбока преумора и претренираност.

3. Основни свойства на адаптационния процес

Фазовият характер на адаптационния процес е резултат от взаимодействието – “среда-организъм”. Това взаимодействие се изразява в т. нар. активност на адаптационния процес, която осигурява устойчивото състояние на организма на спортиста със стресовите факторите на средата. Основни свойства на активността, които разкриват специфичните особености на адаптационния процес са:


Адекватност. Мярка за съответствие между тренировъчното натоварване и възможностите на организма.

Избирателност и целесъобразност – изразява се в избирателното насочване на организма към въздействието на онези стресови фактори на средата, които имат жизнено важно значение за неговото съществуване. Това определя поведението на спортистите съобразно целта.

Регулативно-управленческа функциясистема от регулативни процеси, които подготвят организма за ответна дейност и осигуряват неговото устойчиво състояние /хомеостаза/.

Формиране на изпреварващи реакции – способност на организма на спортиста да възпроизвежда /изработва/ жизнено важните фактори на средата, с които ще се среща в бъдещето. Чрез тренировката спортистът формира изпреварващи реакции за участие в състезания.
За целта е необходимо да се познават както тренировъчните въздействия (натоварването), така и онези функционални преустройства в организма (умора и възстановяване), които водят до трайни адаптационни промени на повишена работоспособност (тренираност и спортна форма) и постигането на високи спортни резултати.
КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ

  1. Дефинирайте трите ключови понятия – “спортна тренировка”, “адаптация” и “стрес” ?

  2. Какъв вид адаптация е спортната тренировка?

  3. Кой е създал теорията за стреса? Какъв вид стрес се проявява във вашия спорт?

  4. Посочете и характеризирайте основните стадии и фази на адаптационния процес?


Първи стадий:

Фази

Характеристика
















Втори стадий:

Фази

Характеристика





















Трети стадий:……………………………………………………………………

……………………………………………………………………………………..



  1. Посочете и характеризирайте основните свойства на адаптационния процес?

Свойства

Характеристика
























  1. Кой е основният фактор, предизвикващ адаптационни промени –структурни и функционални в организма на спортиста?


РЕЧНИК
адаптация – приспособяване

-генотипна – наследствена



- фенотипна - придобита

-срочна адаптация – промените в следствие на еднократно въздействие

-кумулативна – промените, които настъпват при повтарящи се въздействия

адекватност – мярка за съответствие

активност на адаптационния процес – взаимодействие на организма с факторите на средата

общ адаптационен синдром – съвкупност от адаптивни реакции

система – съвкупност от елементи, свързани помежду си

стрес – състояние на напрежение

функционална адаптация – способност на организма към пренастройка на неговите функции

хомеостаза – устойчиво състояние /динамично равновесие/ на организма


1 Цит. по А.Д. Бутовский. Из очерки по истории и методике телесных упражнениии. Сб. ,1910., стр.32.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница