Тема вчера

“СВЕТИ МЕТОДИЙ”

1. 
   Въведение
   
2. 
   Ръководство на пионерската организация
   
3. 
   Закони на чавдарчето
   
4. 
   Приемане в пионерската организация
   

5. 
   Структура на пионерската организация
   

• 
  Пионерски печат, радио и телевизия
  

6. 
   Ръководство на пионерската организация
   

7. 
   Комунистически управници
   

8. 
   Защо „исках” да стана комсомолец
   

9. 
   Интервю със съвременник на социализма
   

10. 
    Библиография и информатори за написването
    

11. 
    Мултимедиен материал
    

„Социалистите считат за порок печалбата, а аз — загубата.“ — Уинстън Чърчил

 Партията на българските комунисти е създала пионерската организация, ръководена  и положила непрестанни грижи за развитието й, за подобряване на условията за нейната дейност. Всяка година младите димитровци получавали пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и спортни съоръжения. Българските пионери са били стопани на Националния пионерски комплекс "Ястребино", на Националния пионерски  комплекс "Георги Димитров" в Ковачевци, на Националния параход-музей "Радецки". Партията, държавата и целият народ са правили всичко, за да бъде детството им радостно и щастливо, за да могат да изявяват и развиват творческите си възможности, с учение и труд, жизнерадост, песни и игри да растат достойна социалистическа смяна.

По поръчение на Българската комунистическа партия Димитровският комсомол ръководила непосредствено пионерската организация. Комсомолът изпраща в дружините и отрядите своите пратеници - дружинните и отрядните ръководители, които са винаги редом с вас, най-добрите наши съветници и помощници.

Централният комитет на ДКМС създава Централния съвет на Димитровската пионерска организация "Септемврийче", който ежедневно ръководило работата на пионерската организация.

Висш орган на пионерската организация е бил Републиканският пионерски сбор. Той се свиквал веднъж на 2-3 години и се предхождал от общински, градски, районни, окръжни пионерски сборове. За делегати на сборовете пионерите сами избирали най-достойните помежду си, с най-високи постижения в учението, труда, техническото и художественото творчество, спорта. Сборовете обсъждали и отчитали цялостната дейност на пионерската организация, набелязвали инициативи за изпълнение на партийните поръки и задачите, поставени от ДКМС.

През периода между републиканските пионерски сборове като колективен орган на пионерското самоуправление действало Републикански пионерски щаб. Той се състоял от 25 до 30 пионери, които се избират от Републиканския пионерски сбор. Щабът работил за разгръщане на съревнованието сред отрядите, дружините и организациите, за разпространяването на положителния опит в пионерската дейност, за осъществяването на пионерските инициативи.

• 
  Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
  
• 
  Малките чавдарчета са добри другарчета.
  
• 
  Чавдарчето е примерно във къщи и във клас, то помни - пионер ще стана аз!
  
• 
  Чавдарчето родината обича и възрастните хора уважава.
  
• 
  Чавдарчето възрастните уважава и винаги ги поздравява .
  
• 
  Чавдарчето е весело дете - играе, пее, учи се, чете.
  

Встъпването в пионерската организация е доброволно. Всяко чавдарче заявява своето желание да стане пионер на председателя на шефстващия отряд, на четния командир, отрядния или дружинния ръководител.

Пионерският отряд на свой сбор, в присъствието на чавдарчетата, желаещи да встъпят в пионерската организация, обсъжда и решава въпроса за приемането им. Пионерите гласуват с вдигане на ръка за всеки поотделно. Той се счита приет, ако за него гласува мнозинството пионери.

След това на тържествени пионерски сборове пред паметници на Георги Димитров и на герои от борбата против фашизма и капитализма, в музеи на бойната и трудовата слава, във военни поделения или шефстващи предприятия, пред червеното знаме на дружината всеки встъпващ в пионерската организация произнася тържествено обещание.

Пионерското знаме е червено. Партийните и комсомолските знамена са също червени. Червеният цвят е цветът на кръвта, пролята от героите във въстания и сурови битки за свободата и щастието на нашата Родина, за свободата и щастието на трудещите се в целия свят.

Всеки пионерски отряд и всяка пионерска дружина имат свои знамена. Те се съхраняват в пионерската стая. Изнасят се на сборове на отряда и дружината.

Знамето на ДПО "Септемврийче", знамената на окръжните, общинските, градските и районните пионерски организации се съхраняват от Централния, окръжните, общинските, градските и районните съвети на ДПО "Септемврийче".

ДПО "Септемврийче" за своите високо патриотични, общественополезни дела е отличена с Паметното знаме на революцията. Това е гордо знаме на борбата и победата. Издигнато за пръв път на Бузлуджа като знаме на революционната партия на българската работническа класа, то се вя над многобройните стачки и демонстрации, летя в пламъците на Септември 1923 година, слезе от планините с партизаните, заля с тържествуващия червен цвят цялата страна в дните на победния Септември 1944 година.

Оставянето му на вечно съхранение в пионерския строй е доказателство за дълбоката вяра на ветераните на революционната борба в младите поколения на България.

Знамето на ДПО "Септемврийче" и Паметното знаме на революцията се изнасят на републикански пионерски сборове, срещи, паради.

Да се равняваш на пионерското знаме означава винаги да крачиш рамо до рамо с комсомолците, с комунистите, целия народ. Както войниците прославят знамето на полка с победите в битки и боеве, така и пионерското знаме се слави с делата на отряда, на дружината.

3

Пионерска връзка, значка, поздрав

 Червената пионерска връзка е частица от червеното знаме на революцията, огнен символ на кръвопролитните борби, в които е изкована свободата на нашата Родина. Трите върха на пионерската връзка и здравият възел символизират единството и сплотеността на трите поколения борци за комунизъм - комунисти, комсомолци,

пионери. За това говори и тривърхият пламък над петолъчната звезда на пионерската значка с образа на Георги Димитров.

Червената връзка и пионерската значка са знак на твоята принадлежност към Димитровската пионерска организация "Септемврийче". Носи ги винаги и навсякъде, в празник и делник. Носи ги с чест и гордост, чисти и неопетнени от недостойни помисли, постъпки и дела.

Пионерският поздрав се отдава с дясната ръка, вдигната над челото, свита в лакътя под прав ъгъл. Петте пръстта са събрани плътно. Вдигнатата над челото ръка означава, че пионерът поставя интересите на колектива, социалистическото общество, Родината над всички свои интереси. Плътно събраните пръсти символизират единството на децата на трудещите се от петте континента на Земята.

Пионерът отдава поздрав при изпълнение на Химна на Народна република България, при среща на националното знаме, партийните, комсомолските и пионерските знамена, при полагане на венци и поклонения пред паметници на борци за независимост и свобода, при среща на почетна стража, на пионерски и войнски строй, при поздрав с пионерски девиз.

Пионерът на НРБ, когато се намира зад граница, отдава пионерски поздрав при изпълнение на държавния химн и при среща на националното знаме на дружеската ни страна.

Пионерският колектив е отговорен всеки млад димитровец добросъвестно да изпълнява своите пионерски задължения.

 Всеки член на пионерската организация, като изпълнява Тържественото обещание и Законите на димитровския пионер, е длъжен:

- по пионерски да допринася за осъществяването на всяка задача, която решават партията, Димитровският комсомол, трудовият народ, да има свой пионерски принос в социалистическото изграждане, активно да участва в живота на пионерския отряд; да увлича другарите си в интересни дела, полезни за хората и обществото;

- да служи за пример в учението и труда; съзнателно и задълбочено да овладява знанията, основите и най-новите постижения на науката, техниката и технологията;  непрекъснато да повишава качеството на своя основен труд - учебния; да пести времето си и правилно да разпределя силите си; да бъде дисциплиниран и организиран; да се учи да мисли и действа творчески; да разпалва у себе си любознателност и стремеж към новото, неоткритото, да обогатява своите интереси и общата си култура в областта на науката, техниката, литературата, изкуството, като активно участва в кръжоци, кл,бове, съвети; да развива своите творчески възможности;

- да укрепва връзките на отряда с трудовите колективи, да опознава различни професии, свързани с промишлеността, селското стопанство, услугите и културното развитие на родния край, системно да обогатява трудовите си навици и умения, да се подготвя съзнателно и отговорно да избере полезна, необходима за обществото професия; активно да участва в движението "Пионерски труд за Родината";

- да се грижи за опазването и умножаването на социалистическата собственост, да се бори за пестеливо изразходване на енергията, водата, материалите в училище и у  дома, да бъде грижлив стопанин на училището и на родната природа, активно да работи в зоната на пионерското действие;

- да възпитава у себе си качествата на социалистическата личност - честност, трудолюбие, вежливост, гражданска доблест, справедливост, вежливост, да бъде верен другар и приятел, да помага на по-възрастните и на малките деца; да бъде скромен и самокритичен, непримирим към своите недостатъци и недостатъците на своите приятели, да воюва с тези, които нарушават правилата на поведение в училище и на улицата, да се бори срещу безделието, готованщината, мързела, грубостта, егоизма;

- да расте достоен защитник на социалистическата Родина, да изучава героичната история и многовековната култура на своя народ, живота и делото на борците за народна свобода;

- да дружи с воините и офицерите от Българската народна армия, със служителите на Народната милиция и граничарите; да проявява революционна бдителност, да овладява военнотехнически знания, умения и сръчности, да калява своята воля, смелост, сила и съобразителност, да укрепва физически, като спортува активно и системно;

- постоянно да разширява и обогатява дружбата с ленинските пионери, с пионерите на братските социалистически страни, с децата на трудещите се от цял свят; живо да следи политическите събития у нас и по света, да проявява солидарност с народите, които се борят за свобода и независимост, да дава свой принос в борбата за мир и разоръжаване;

 - да довежда всяко дело докрай, да укрепва своя пионерски колектив - звено, отряд, дружина, да участва активно в пионерските сборове; да проявява инициативност, находчивост, творчество в решаването на пионерските проблеми и задачи; стриктно да изпълнява постоянните и временните поръчения; да се бори против слабостите и недостатъците в работата на звеното, отряда, дружината, да воюва с формализма, шаблона, парадността в пионерската работа; да се стреми да има по-малко излишни приказки и повече конкретни дела; да не се предава пред трудностите и неуспехите; да оказва помощ на чавдарчетата в учението и труда и ги подготвя да станат пионери; да не петни честта и авторитета на пионерската организация, да познава нейната история и традиции, символи и ритуали.

 Всеки пионер има право:

- да избира и да бъде избиран в пионерските ръководни органи;

да участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от работата на пионерската организация на пионерски сборове, заседания на отрядите и дружинните съвети, в пионерския печат; свободно и смело да изказва и отстоява своето мнение, да прави предложения за това, как по-добре и по-интересно да се организира животът в отряда и дружината. Но да помни: ако сборът е приел решение, то е закон за всеки пионер;

- да критикува смело и открито всеки пионер, всеки пионерски активист, отрядния и дружинния съвет, градския и окръжния пионерски щаб. Но да помни: критикувайки, да дава предложение как да се поправи грешката, как да се преодолеят слабостите - общият успех зависи от всеки пионер;

- да участва лично в пионерски сборове и заседания на отрядния или дружинния съвет, когато се разглежда неговата дейност и поведение;

- да се обръща с въпроси и предложения към общинските, градските, окръжните комитети на ДКМС и общинските, градските, окръжните съвети на ДПО "Септемврийче";

- да бъде представян за награди и отличия;

- да кандидатства за встъпване в Димитровския комсомол

Структура на пионерската организация

 

Звено

Основният пионерски колектив е пионерското звено. Това е най-малкото обединение в състава на отряда - състои се от 5 до 10 пионери. Звена се създават доброволно в отрядите, в които членуват повече от 10 пионери. В тях влизат деца, които се увличат от еднакви занимания, имат сходни интереси, дружат помежду си, живеят на една улица или в един жилищен блок. Начело на звеното е звеневият, който се избира един път в годината на сбор на отряда по предложение на звеното. На своя сбор звеното планира дейността си в съответствие с плана на отряда, обмисля какви дела ще извърши за своите другари, за училището, за хората, обсъжда поведението на своите членове и как те изпълняват пионерските си поръчения, решава как да помогне на изоставащите в учението и труда. За своята дейност звеното се отчита пред сбора на отряда.

6

Отряд

Отрядът е организационната единица на пионерската организация. Когато отрядът е дружен, сплотен, деен, инициативен, тогава той е най-боеспособното обединение в пионерската дружина.Той е основен първичен колектив в дружината. Изгражда се по решение на дружинния съвет към паралелките. В дружините с приходящи ученици се създават сборни отряди по села и махали при условие, че има повече от 5 пионери от едно и също населено място.

На рождения ден на отряда тържествено му се връчва пионерско знаме, фанфар и барабан. Отрядът има своя любима песен, води пионерски летопис - дневник на отрядните дела, успехи и неуспехи. Пионерите воюват за правото на отряда да носи името герой от борбата за свободата на нашия или на съветския народ, за свободата и щастието на трудещите се по света. животът и подвигът на героя - патрон на отряда, е пример за пионерите.

Пионерският отряд действа постоянно; в делник, в празник, в учебни и ваканционни дни. Животът в него е интересен, когато получава и изпълнява временно или постоянно пионерско поръчение, съобразено с неговите желания, знания и умения. Всеки пионер отговаря пред целия отряд за изпълнението на своите поръчения.

Висш орган на отряда е пионерският сбор. Той се провежда най-малко един път в месеца. Сборът приема нови членове на пионерската организация, въдзлага пионерски поръчения, контролира тяхното изпълнение, набелязва планове за работа на отряда, приема отчети и рапорти за извършените дела, взема решения за награждаване и наказание на пионери. Пионерски сбор на отряда се провежда и по повод на важни събития от обществено-политическия живот, бележити годишнини и дати.

Отрядният сбор е законен и може да взема решение при условие, че на него присъстват не по-малко от 2/3 от членовете на отряда. Всички решения се вземат с явно гласуване (с вдигане на ръка). Колективно приетото решение на сбора е задължително за всички пионери.

Веднъж в годината отрядът провежда отчетно-изборен сбор. На него измежду най-добрите пионери се избира отряден съвет, който се състои от 3 до 7 члена. Отрядният ръководител по право е член на отрядния съвет. Работата на отрядния съвет се органи-зила от отряден председател, който се избира от състава на избрания отряден съвет. Отрядният съвет организира всекидневната многостранна дейност на отряда, разпределя общите задачи между звената и отделните пионери, ръководи съревнованието в отряда, организира подготовката и провеждането на отрядните сборове, на различните пионерски инициативи. За своята дейност отрядният съвет се отчита пред отрядния сбор.

Дружина

Пионерската дружина се създава в училищата, където има най-малко два пионерски отряда. В пионерските лагери през ваканциите се създават временни дружини. Във всяка пионерска дружина комсомолът избира дружинен ръководител, който по право е член на дружинния съвет.

Дружината е основният център, в който се осъществява многостранна дейност на пионерската организация. Тя е непосредствен организатор на обществената дейност на пионерите и чавдарчетата в изпълнение на партийните и комсомолските препоръки.

Висш ръководен орган на пионерската дружина е дружинният сбор. Той обсъжда основните въпроси на дейността в дружината, избира дружинен съвет и помощни органи, дружинен председател, знаменосец и асистенти, прави предложения за избиране на членове на съответния общински или районен щаб. Дружинният съвет е главният постоянно действащ колективен орган на пионерското самоуправление. Съставът му включва от 3 до 15 пионери.

Пионерските дружини се обединяват в общински (районни) пионерски организации, които пък влизат в състава на окръжните и градските пионерски организации.

За активна работа и високи постижения в учебната работа, общественополезния труд, научно-техническото творчество, спорта, туризма, художественотворческата дейност, военнотехническата подготовка, природолюбителската и трудовата дейност, пионерите, звената, отрядите, дружините се удостояват с награди и отличия:

- вписване в Почетната книга на ЦС на ДПО "Септемврийче", придружено със снимка пред знамето на ДПО "Септемврийче";

- почетна грамота на ЦС на ДПО "Септемрийче";

- диплом на ЦС на ДПО "Септемврийче";

- вимпел "Шестте ястребинчета";

- почетен знак "Млад димитровец";

- значка "За проявен героизъм и гражданска доблест";

От окръжния съвет на ДПО "Септемврийче":

- диплом на ОС на ДПО "Септемврийче";

8

- значки за активна дейност и високи постижения в отделните направления на пионерската дейност - "За активна пионерска дейност", "Първенец в учението и труда", "Българска слава", "Солидарност, мир, дружба", "За активна работа с чавдарчетата", "Приятел на изкуствата", "Пионер спортист", "Пионер природозащитник".

 

От дружинния съвет:

- похвала и благодарност пред пионерския строй и снимка пред знамето на дружината.

Дружинният съвет може да определя и други морални и материални награди.

При нарушаване на Законите на димитровския пионери и неизпълнение на пионерските поръчения сборът на звеното, отрядният сбор и дружинният съвет могат да наказват провинилите се пионери с бележка и порицание.

При грубо нарушаване на обществения ред и морал, при системно неизпълнение на поставените задачи отрядният сбор може да приложи най-тежкото наказание - изключване от пионерската организация и отнемане правото да носи пионерската връзка.

Пионерски печат, радио и телевизия

Спътници в пионерския живот и верни твои другари са изданията на Централния комитет на ДКМС и Централния съвет на ДПО "Септемврийче" - вестник "Септемврийче", списание "Дружинка", "Пламъче", Радиото и телевизията излъчват "Бъди готов", "Винаги готов", "Пионерия" и други специални предавания за пионерите. Издателство "Народна младеж" всяка година ти предлага разнообразни книги.

 Партията на българските комунисти създаде пионерската организация, ръководи  и полага непрестанни грижи за развитието й, за подобряване на условията за нейната дейност. Всяка година младите димитровци получават пионерски домове, лагери, станции на младите техници и агробиолози, пионерски стаи и кабинети, школи по изкуствата и спортни съоръжения. Българските пионери са стопани на Националния пионерски комплекс "Ястребино", на Националния пионерски  комплекс "Георги Димитров" в Ковачевци, на Националния параход-музей "Радецки". Партията, държавата и целият народ правят всичко, за да бъде детството им радостно и щастливо, за да могат да изявяват и развиват творческите си възможности, с учение и труд, жизнерадост, песни и игри да растат достойна социалистическа смяна.

По поръчение на Българската комунистическа партия Димитровският комсомол ръководи непосредствено пионерската организация. Комсомолът изпраща в дружините и отрядите своите пратеници - дружинните и отрядните ръководители, които са винаги редом с вас, най-добрите наши съветници и помощници.

9

Централният комитет на ДКМС създава Централния съвет на Димитровската пионерска организация "Септемврийче", който ежедневно ръководи работата на пионерската организация.

Висш орган на пионерската организация е Републиканският пионерски сбор. Той се свиква веднъж на 2-3 години и се предхожда от общински, градски, районни, окръжни пионерски сборове. За делегати на сборовете пионерите сами избират най-достойните помежду си, с най-високи постижения в учението, труда, техническото и художественото творчество, спорта. Сборовете обсъждат и отчитат цялостната дейност на пионерската организация, набелязват инициативи за изпълнение на партийните поръки и задачите, поставени от ДКМС.

През периода между републиканските пионерски сборове като колективен орган на пионерското самоуправление действа Републикански пионерски щаб. Той се състои от 25 до 30 пионери, които се избират от Републиканския пионерски сбор. Щабът работи за разгръщане на съревнованието сред отрядите, дружините и организациите, за разпространяването на положителния опит в пионерската дейност, за осъществяването на пионерските инициативи.

Пионерската организация на Народна република България дружи с пионерските организации на братските социалистически страни, поддържа тясно сътрудничество с много детски демократични организации в света.

ДПО "Септемврийче" е активен член на Международния комитет на детските и юношеските организации (СИМЕА) при Световната федерация на демократичната младеж (СФДМ). СИМЕА се бори за мир, за равни права на децата по света и им помага да се опознават по-добре, укрепва тяхната дружба.

ДПО "Септемврийче" , българските пионери участват активно в организираните от СИМЕА акции за мир и солидарност, конкурси за рисунки и спортни състезания, празници и фестивали.

Ярък и значим български принос в борбата за мир и разбирателство между народите е Международната детска асамблея "Знаме на мира".

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ 23 ноември 1946 г. - 11 декември 1947 г. 11 декември 1947 г. - 2 юли 1949 г.

ВАСИЛ КОЛАРОВ 20 юли 1949 г. - 20 януари 1950 г. 20 януари 1950 г. - 23 януари 1950 г.

ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ 3 февруари 1950 г. - 16 януари 1954 г. 16 януари 1954 г. - 18 април 1956 г.

АНТОН ЮГОВ 18 април 1956 г. - 15 януари 1958 г. 15 януари 1958 г. - 17 март 1962 г. 17 март 1962 г. - 27 ноември 1962 г.

ТОДОР ЖИВКОВ 27 ноември 1962 г. - 12 март 1966 г. 12 март 1966 г. - 9 юли 1971 г.

СТАНКО ТОДОРОВ 9 юли 1971 г. - 15 юни 1976 г. 7 юни 1976 г. - 18 юни 1981 г.

ГРИША ФИЛИПОВ 18 юни 1981 г. - 24 март 1986 г.

ГЕОРГИ АТАНАСОВ 24 март 1986 г. - 19 юни 1986 г. 19 юни 1986 г. - 3 февруари 1990 г.

Защо „исках” да стана комсомолец

Недко Димитров, 32г., фотограф, Лондон

Станахме седми клас (учебната 1987/88 г.) и по едно време се разчу, че щели да ни приемат в Комсомола, ама не било задължително, само който иска. Тъй ли? – рекох си, ами аз не искам да ставам комсомолец. Цялата работа ми намирисваше на поръчения и задължения, абе отговорности с една дума. От опит знаех, че пак ще ме набутат на някоя длъжност, която не искам – като пионер първо ме направиха звеневи, а после отряден председател. Много ми тежеше до момента, в който разбрах че можело да си направиш самоотвод и да се откажеш като се саморазкритикуваш и обявиш на всеослушание че си некадърен. Самата истина! Така и направих. Без да му мисля много взех решение да остана безпартиен и изпитах задоволство, че съм упражнил правото си на личен избор. Времето за прием наближи и до входната врата на нашето училище (I ЕСПУ ‘Георги Измирлиев”, гр. Горна Оряховица) разлепиха плакати известяващи радостното събитие. От любопитсво прочетох текста, който гласеше, че всеки КОЙТО ИСКА може да стане комсомолец, като изпитът е на тези и тези дати. Който не искал, нямало проблем САМО дето не можел да кандидатства държавна поръчка във висшите учебни заведения (или нещо такова). Не ми отне много да разбера, че със свободното ми право на избор е свършено и ще се става комсомолец. Раздадоха ни въпросите за изпита, заедно с отговорите естествено и се заехме да ги зубрим. На първата от двете определени дати се явих аз и около две трети от класа. Изпита се проведе в една скована набързо от дъски класна стая в обширния коридор на новата част на Гимназията (както е известно в града нашето ЕСПУ). Тези стаи, по една на всеки етаж, се налагаха поради небивалия наплив на ученици по онова време. Изпитът се провеждаше от някакви какички осмокласнички, врели и кипели комсомолки. Първите въпроси които ми зададоха май бяха: „Кой са петимата от РМС ?”, и по-тънкия: „Може ли поп да стане комсомолец и ако не, защо?” След като издекламирах назубрените отговори, се дойде до явно задължителния въпрос, който много се бях надявал да ме отмине: „Защо искаш да станеш комсомолец?”

12

Може би за първи път се почувствах унизен от системата и с променен от неудобство глас (класът отзад ме слушаше) промърморих: -Защото вярвам в идеите на Маркс и Енгелс, в светлото бъдеще на социализма и крайната победа на комунизма.

А отвътре ми напираше да кажа: Защото искам да завърша висше образование и да имам някакво, ако не светло бъдеще, мамка ви! Не го казах. И ме направиха комсомолски секретар на класа още следващата седмица, като бях и преполагал. Добре, че на другата година всичко свърши.

Училищни хитове от 80-те

Линда Александрийска, 31г., , София

Спомените, които ще разкажа сега са свързани с ранното ми детство, началния курс в училище и класния ни преподавател - г-н Гашпаров. Беше много симпатичен човек и беше изключителна рядкост това, че в началния курс имахме учител, а не учителка. Мисля, че бяхме първия му и последен клас ученици, после май стана директор на затвора човека, какви ли обрати не ни поднася живота, но както и да е. В голямото междучасие г-н Гашпаров ни раздаваше мляко и никога няма да забравя как в първи клас моята приятелка Елица отиде при него и го помоли за още с думите: \"Чичо, сипи ми още малко мляко...\". Ами чичко си беше човека, а не другар... Същата тази Елица се прибира един слънчев ден вкъщи и плаче отчаяно. Пита я майка и: \"Еличка, какво става, удари ли те някой, защо плачеш?\" Елица продължава да реве неудържимо и не казва нищо. Майка и видимо притеснена, се опитва да разбере за какво се терзае 10-годишната калпазанка, но Елица продължава да плаче и дума не казва. Чак след много увещания и кандърми, отронва обречено: \"Брежнев умря.\" Е, не се сдържала майка и и плеснала едно шамарче, да види сега за какво реве.
Аз пък победоносно се прибрах един ден от училище и заявих тържествено: \"Ура, ура, ура, Рейгън е болен от рак.\" И аз щях да си изям боя тогава... и много чудно ми стана защо в училище ни го бяха казали с такъв апломб, а пък в къщи не реагираха с радостни викове на новината... Също бях безкрайно учудена когато пак подплатена с поверителна информация от училище се прибрах у дома и казах на баба: \"Бабо, знаеш ли, когато дойде комунизмът всичко ще е безплатно в магазина!!!\" А тя отвърна с най-равния си тон: \"М-даа... И обувки с грайфери ще ни раздават тогава... За да не се хлъзгаме много много, че по улиците ще текат мед и масло само...\"

Пионерски активист

Виктор Попов, 32г., чиновник, София

Роден съм през 1973 година, а първият ми спомен е от посрещането на новата 1980 година. За подарък получих меч, щит и шлем – червени, красиви и пластмасови. Вече знаех буквите и цифрите и първата дума, която прочетох беше :ЧНГ 1980. Боравенето от рано със съкращения и цифри, обаче, не ми помогна да преодолея съвсем малко по-късно срамната ситуация, за която ще разкажа. Тази случка беше пресечената точка на моето детство с реалностите на развитото социалистическо общество.

13

Бях най-висок в класа, бях отличник, спортист, а баща ми местен партиен функционер – всички фактори за изграждането на всестранно развитата личност. Бидейки такава, логично бях избран за дружинен председател(най-висшата пионерска длъжност в училище). Бях на 12 години. Безгрижното ми социалистическо детство процъфтяваше в малко слънчево крайморско градче, огласяно от щастливите многоезични трели на туристите и еуфоричните летни запознанства. Опитите на по-големите какички (дружинни ръководителки) да ми обяснят същината на новите ми задължения се разплискваха в първите ми трепети и неясни желания, породени от контактите ми с тях. Скоро разбрах, че освен досадни и наразбираеми разговори,които изтърпявах блеейки по пъстроцветите портретчета на Ленин в дружинната стая,новата ми отговорна функция имаше и своите предимства, най-вече това, че се отваряха много врати към любопитния свят на възрастните. Нещата ставаха далеч по-забавни отколкото иначе ежедневието ми предлагаше…. Е, без да се брои озвучителната техника на групата, свиреща лятото в ресторанта на центъра на града и героичните футболни мачове на местния отбор.

Мина се година от моето избиране на този важен пионерски пост. Дойде отчетно-изборно време и трябваше да представя доклад за извършеното през годината. Какичките бяха отдавна забелязали, че футболът си остава мой приоритет и се бяха погрижили да съставят доклада. Дадоха ми го седмица преди събранието на дружината, за да се науча да го чета убедително. По коридорите на училището учителите ми пожелаваха успех в този така важен за мен ден. Абсолютно не разбирах цялата тази емоция преди отчетно- изборния сбор. Дълбоко в себе си бях убеден, че тъй както премина безоблачно годината ми, така ще премине и събранието, какво толкова – излизаш, четеш , пляскат и после пак те избират.

Същият ден стана страхотен мач. Бях на върха на формата си. Вкарах всичките 3 гола, с които нашият отбор победи. Два от тях с глава. Невероятна история. От възбуда тичах от стадиона до нас и покрай мен вятърът фучеше в ушите ми – “голмайстор”, “хеттрик”, “с глава“ . Когато слязох на земята часът беше 12.45, събранието започваше в 13.00, а аз не можех да намеря пустата червена връзка из къщата. Десет минути закъснение не бяха нищо, като се изключи това, че всички учители и ученици бяха заели местата си в Актовата зала и трябваше да преминавам парадно през тях, зачервен и разрошен. Заех мястото си на трибуната и заседанието започна. Водещата какичка си издекламира уводните думи, каза нещо за моето блестящо представяне като дружинен председател, от което още повече се изчервих и ми предостави думата за отчетен доклад. Доклада!!! Не може да бъде…остана на стадиона. За миг загубих ума и дума, очите ми се замъглиха, зави ми се свят. Стоях изправен пред цялото училище, всички погледи втренчени в мен. Абсолютно не разбирах къде съм и какво искат всички тези хора от мен. Като реакция на моето вцепенение и мълчание залата избухна в ръкопляскания. Какичката бързо разбра какво се е случило и обяви, че преминаваме към следващата точка, а доклада ще остана за края на заседанието. Тичах колкото ме държаха краката и само се молех доклада да е още там. Вятърът предателски фучеше в ушите ми “ срам”, “срам”. Слава богу стоеше си на пейката. Грабнах го и хукнах на обратно. Да бях поне му хвърлил едно око, цяла седмица го разхождах нагоре-надолу, така и не го погледнах. Пристигнах в училище потен и смазан. Дневният ред се беше изчерпал. На сцената момиче от съседния клас задържаше вниманието на залата свирейки на пиано.

14

При моето появяване залата отново избухна в ръкопляскания. Момичето се поклони изненадано и изчезна в публиката.

Отново се изправих пред училището. Така исках този ужасен сън да свърши, но той точно сега започваше. Погледнах доклада. Ужас! Там имаше само някакви съкращения и цифри, които смътно ми напомняха безкрайните и отегчителни разговори на събранията в дружината през годината. Неясни съкращения, тирета, “кг. предадена хартия”, 2- ри взвод, еди кой си отряд. Пак думи, изписани до половината с точка, тирета “срещи с партизани”. Нищо не разбирах. Все едно, че беше писано на друг език. Започнах да чета и спрях още на първото изречение. В очите ми избиваха сълзи. Нищо свързано не можех да кажа. Опитах отново – още по-зле. Прескочих ред –два. Нищо. В залата се дочуха първите кикоти, скастрени своевременно от някои учители. Мъчех се да се захвана за нещо що-годе разбираемо, за да мога поне един смислен пасаж да произнеса пред всичките погледи. Ставаше все по-зле. Стоях с наведен надолу поглед, загубил всякаква надежда. Пълно поражение. Провал. Срам. Залата отново избухна в ръкопляскания, а аз се зарекох никога вече. Бях само на 12 години.

Един учебен ден

Константин Тосев, 26г., студент, Виена

Комунизмът успя да остави отпечатък единствено върху детството ми и за мен си остана време през което, ”Робинята Изаура” изпразваше улиците на България, а тулумбичката беше върха на сладкарското изкуство. Както и време през което спечелих 3то място в конкурс за рецитал посветена на Георги Димитров (наскоро изрових и наградата – книга с партизански разкази). Едва години по-късно разбрах за репресиите, за Белене и Скравена, за 9те милиарда външен дълг...

Ето как протичаше един мой делничен ден като ученик в тогавашното 21 ЕСПУ „Христо Ботев”...

6:50 Събуждане. Задължително с детската приказка по „Хоризонт”. По време на закуската следваха новините и „България – дела и документи”, разказващо за „подвизите” на партизанските отряди и по необясними все още причини едно от любимите ми предавания тогава.
В 7:30 трябваше да съм в училищния двор за задължителната „физзарядка”. Ако, не дай си Боже, закъснееше човек, биваше изправен и заклеймен пред всички в стоя. На по-големите ученици не им пукаше много, но за нас си беше чист срам. А „физзарядката” си беше същинска средновековна инквизиция състояща се от следния набор упражнения, любими на малки и големи – наклони в ляво, наклони в дясно, подскоци, „патешко ходене” и за десерт 3 обиколки на сградата на училището. И като се жалвахме „ама защо това”, отговорът беше все един и същ – „Какви майки, съответно войници ще стане от вас”, в зависимост от това дали жалващите, бяха момичета или момчета. Съдбата ни вече беше определена – или родилки или верни воини на Партията.
В 7:45 започвахме часовете. По литература например винаги в края на годината се даваше задължителен списък с книги за четене през ваканцията.

15

И благодарение на него се запознавахме с класически шедьоври на литературната мисъл като „Митко Палаузов” (за който в последствие се разбра, че изобщо не е съществувал, а ни бе натрапван години наред, като пример за подражание), „Син на партията” (за Георги Димитров), „Овчарчето Калитко” (мой безспорен любимец), „Историята на 6-те Ястребинчета” (дори ни водиха на екскурзия в Ястребино), „Тимур и неговата команда”, „В отряда, в бригадата” и още знайни и незнайни книги възхваляващи Партията, Партизаните, Ятаците, Дейците и т.н. и техните „велики” (естествено) дела.

В часа по руски език пък учителката винаги носеше един магнетофон (от тези, които днес и в музеите не се намират) и ни се пускаха „честушки” (май, така се наричаха) и съветски военни маршове и песни от типа на „Ставай страна огромная”, които разучавахме и пеехме в началото на всеки час, както и по време на т.нар. „патронен празник” на училището. От време на време я заместваше друга по-млада учителка, която пък ни учеше на „Чунга Чанга” и на песните за крокодила Гена и Чибурашка (пак на същия магнетофон), та оцеляхме някак.
„Трудовото обучение” обаче беше безспорния бисер на българското образование. Класът се разделяше на две групи в едната бяха момичета, а в другата момчета. Обучение протичаше на модулна система от по няколко месеца всеки. А модулите бяха един от друг по-забавни - „Готварство”, „Металообработване”, „Дървообработване”, „Шев и кройка”(или нещо подобно беше името), „Електротехника” и т.н., и докато ние момчетата се учехме на шием престилки с бод тропоска или да бродираме гоблени, момичетата стържеха с пили поредния метален свещник или пирографираха някой от шедьоврите си, като поставка за моливи във формата на таралеж, които по план изработвахме почти всеки учебен срок. Но “най-обичания” от всички модул беше безспорно „Опитното поле”. Няколко пъти през срока, задължително отивахме за да дадем своята ангария на държавата. „Полето”, както му викахме галено, се намираше на път за кв. Драгалевци и самото пътуване дотам с раздрънкания рейс 98 (Чавдар, ама от най-старите модели) представляваше вид емоция. След като пристигнахме ни раздаваха по една мотика и ни казваха задачите, които общо взето бяха все едни и същи – прекопаване на лехите и чистене на бурените. Никой не се интересуваше дали копането е най-подходящата дейност за деца от 4-5 клас. Но ние и толкова работехме де... целехме се с буци пръст и се гонехме из нивите...

Някъде през 1986 г. дойде модата на японски електронни игри „Casio”, продаваха се за няколко долара, но само в Кореком. Предлагаха се в два варианта, ако не ме лъже паметта – патица, която хранеше малките си и жираф, който ядеше листа от палма. Една такава игра повишаваше неколкократно имиджа на притежателя си в училище и за това всяка дете си мечтаеше за нея. Не всеки обаче можеше да пазарува в Кореком, за това и електронната игра за мен си беше бленуван, но недостъпен лукс. Внуците на активните борци обаче се сдобиваха с играта без проблем и се „фукаха” след това в училище, докато ние простосмъртните деца, само се облизвахме наоколо, като гладни котета. Е, след няколко месеца, леля ми отиде на екскурзия до бившия СССР и оттам ми донесе електронна игра „Ну пагади”, в която вълкът събираше някакви яйца, които се търкаляха от четири страни. Престижът който носеше произведението на съветските заводи обаче беше доста по-малък сравнен с този на „японките”.

Минаха толкова много години оттогава, а сякаш всичко това се случи вчера...

16

Да учиш история през 1984

Павлина Козарова, 37г., маркетинг специалист, София

Завърших елитна национална гимназия в София. В класа бяхме събрани от всички краища на страната, разбирахме се добре и имахме много надежди и планове както всички млади хора по света. Слава богу, уморено от различни безсмислени борби през десетилетията, българското училище вече се превръщаше в институция, по-близка, по-приятелска и полезна за учениците. Не ни подстригваха косите, не носехме задължителни униформи, даже не ходехме на манифестации. И все пак...

Най-голямото ми разочарование беше в часовете по история. Имахме едни безумни и скучни учебници. В тях не пишеше толкова за историята на България, колкото за комунистическата партия и нейните победи: на кой конгрес на БКП какво точно се случило, кой каква реч произнесъл, какви документи се гласували единодушно... Спомням си едни данни за петилетките, които трябваше да учим наизуст: брой на тракторите, брой на ТКЗС-та и АПК-та, как е нараствала работническата класа от петилетка в петилетка и др. все полезни неща.

Учителят ни по история, за съжаление, се отнасяше прекалено съвестно към предмета си и нашите \\\"знания\\\". Той беше бивш ремсист, партиен секретар на учителския колектив, обществен активист и планински водач в някакво туристическо дружество.
В допълнение към задължителния \\\"учебен\\\" материал разнообразявахме часовете по история с революционни маршове и песни, любими на вожда Димитров. Не се шегувам - от стаите на единадесетокласниците се чуваше стройно пеене. Преподавателят се стараеше да вгорчи живота на всеки, който не участва с ентусиазъм в тези гротескни изпълнения.
Освен рецитирането на данни за партийни конгреси и петилетки и изпълнението на революционни песни, друг начин да получиш шест по този предмет беше да участваш в съботно-неделните туристически походи, организирани от учителя по история. Това бяха поклонения по местата, обитавани от чавдарци и разни други партизански отряди. По два дни тичахме из планините и по партизанските пътеки, пеейки дружно революционни песни и маршове...
Тъй като не бях активистка в тези инициативи, никак не бях обичана от учителя по история. Още повече, че в един от часовете ме спипа как чета Достоевски и беше ужасен от моя \\\"декадентски\\\" дух и съмнителната ми незаинтересованост към завоеванията на БКП.
Положих много усилия, за да получа шест по история. Изпитваше ме непрекъсното и с настървение. С толкова безсмислени факти и фалшиви търкувания напълних главата си през тези три гимназиални години.Така изучавахме история през 1984 година, в елитна софийска гимназия. Бяхме на осемнадесет години... Много съм доволна, че синът ми не знае какво означава партиен конгрес, петилетка, БКП, РМС, ТКЗС... и че изучава българска, а не партийна история.

17

Пионерски лагер

Мариана Кърк, 28г., икономист, Прага, Чехия

Всяко лято родителите ми настояваха да ходя на пионерски лагер, за да се закалявам и дишам горския въздух, че все влачех настинки през зимата. Ама то, като си помисля, целият клас ходеше. Къде ще ходим това лято нареждаха \"отгоре\", нямахме избор. Класният ръководител съобщаваше датата и цената, ние рапортувахме на родителите и те уреждаха сметката.

Така ги мразех тези лагери, косата ми се изправяше само като си помислех, че наближава време да ходим...Молила съм майка и татко да ме оставят у дома, много по-добре ми е: чисто е, имам любимата си храна, спя докогато си искам, играя колкото си искам, гледам всички \\\"детски\\\" и ваканцията върви страхотно... Ама \\\"не\\\" - ще ходиш, където ходят и другите деца. Лагерите за моето училище бяха винаги \\\"на Балкан\\\", така и не ни заведоха на море за разнообразие...

В деня на тръгването за лагера винаги ни строяваха и проверяваха за въшки. Имахме медицински бележки, но въпреки всичко ни проверяваха. Тук-там се случваше и да намерят на някое дете, голям срам беше, уж майка му го приготвила за лагер, пък забравила да го изчисти от въшките. Качваха ни на едни раздрънкани автобуси, мръсни и миризливи, пътувахме с часове по разни завои в планината, на обед ставаше задушно, на всички им беше омално. Всички си носехме \\\"суха храна\\\" за обяд- плик с краставица, сирене и хляб. Ако някоя майка се беше сетила за варено яйце и маслинки, другите деца завиждахме. На мен вечно ми прилошаваше в автобуса от миризмата на изгорял бензин, винаги съм повръщала и много тежко съм изкарвала пътуването. Но и това не смили майка ми да не ме праща, даваше ми някакво лекарство, от което спях и не чувствах, че ми е лошо чак докато пристигнем.

В багажите си носехме къси панталонки, тениски, карти, книга от \\\"задължителния за прочитане списък\\\" и пионерската униформа! В лагерите ни слагаха да спим в стая по 8-10 човека. В лагер \\\"Градец\\\" през прозорците влизаха едни огромни горски мравки и ни налазваха докато ние спяхме. Мухи, комари, оси, пчели - просто без тях нямаше как да минем. Най-вероятно и мишки са се разхождали около нас. Стаите бях чисто голи, изтърбушени дюшеци по леглата, даваха ни по едно разръфано одеало и чаршафи с дупки и после ни се караха като ги връщахме със същите дупки, че ние сме ги скъсали. Пък ако си ги и нацапал, ставаше голям скандал...

Събуждаха ни в 6.30. А аз МРАЗЯ да ставам рано, когато съм във ваканция! Учителките минаваха на проверка. Колкото и да се стараехме да си оправим леглата и почистим стаята, все ни се караха, че е мръсно и неоправено. За \\\"почистването\\\" ни предоставяха по една проскубана метла и пробита лопатка, а изискваха стаята да е хигиенична като операционна зала. Редяхме се на опашка за външната тоалетна, два смръдливи и усойни кенефа, всеки си носеше собственото руло тоалетна хартия. После пак на опашка - за мивките. Те бяха по 8-10 под някакъв заслон, но винаги работеха само 2-3. Водата в 7 сутринта беше ледена, плисквахме на бързо по шепа вода и тичахме, защото вече сме закъснели за зарядката и ще ни се карат. Ще ни се карат! ПАК. Не си спомням на лагер да сме имали баня и аз да съм се къпала.

18

На закуска дежурното звено винаги разменяше, досипвахе, прекрояваше порциите и за тях имаше обилна закуска, за другите-каквото е останало. Ама аз така и така седях гладна-така и не разбрах кой е решил, че сварените макарони са най-вкусни, ако са със сирене и захар едновременно. Повече ми допадаше следобедната закуска-филия с лютеница и сирене или пък филия с масло и халва...Обядите заповаха със супа с пилешка кожа. Не си спомням никой никога да е носил от къщи вафли или бисквити, за да си хапва тайно, ако не харесва закуската. Учителките следяха дали сме си изяли всичко и изпили чая.

После момчетата отиваха да ритат топка, а ние, момичетата, се чудехме какво да правим. Нито искахме и обичахме да се разхождаме наоколо, извън лагера не пускаха, бяхме тотално наплашени от гущерите и змиите по напечените пътеки, имаше някакви културно-масови занятия, но те се провеждаха следобеда обикновено, учителките се изпокриваха някъде и на нас ни оставаше само да лежим по леглата в мизерните си стаи и четем книги. До близкото село ни водеха по веднъж за целия лагер. В състезанията вечер, пионерските огньове, тематичните вечери, занятията се ползваха само най-елементарни подръчни средства - дегизиране с тоалетна хартия, мацотене с паста за зъби, белене на картоф - кой ще направи най-дългата обелка. Ако се случеше някой от по-големите да носи китара, това беше най-голямата атракция в програмата. От лагерната уредба ни пускаха съветски песни за деца. Следобед задължително трябваше да спим, ако само лежим по леглата и си говорим - наказваха ни. Прави по нощници на игрището. И момчетата се заливат от смях.
Изобщо думата \\\"пионерски лагер\\\" в съзнанието ми е равностойна на \\\"мръсотия, глад и скука\\\". На най-първия ми лагер, трябва да съм била 9 годишна, годината-1986, на втория ден след пристигането ни учителката ни ни накара да седнем и да напишем писмо на родителите си. Аз писах дълго. И за тоалетните, и за студената вода, и за гадната супа, и за мравките, и за момичето, дето спеше до мен и викаше духа на Дама Пика през ноща и аз много се страхувах. После учителката събра писмата, за да ги провери за правописни грешки. След час се върна при нас, накара ни да седнем и започна да диктува: \\\" Мили родители, вчера пристигнахме в пионерския лагер \\\"Градец\\\". Условията за настаняване са отлични, природата наоколо е китна и богата, над нас грее ясно слънце....С пионерски поздрав, Мариана\\\", след което това беше сложено в плик и пратено на майка и татко. Аз помолих да ми се върне първото писмо, за да пътува и то в плика, но категорично ми беше отказано. Блажени са децата с тяхната наивност.
След завръщането ни колкото и да се опитвах да обясня в къщи какво гадно нещо е лагерът, никой не ми вярваше. Имах само едно силно доказателство за мръсотията в лагера: винаги се прибирах у дома въшлясала.

Един не така лош социализъм

Кристина Братанова, 24г., европейски програми за финансиране, София

Един ден отидох на училище без синя връзка – върнаха ме чак до вкъщи, безобразие било, аз партията си ли съм искала да опетня – в никой случай, разбира се! Нали майка ми и баща ми трябва да работят – върнах се и давах обяснения.

19

Ходихме на почивки за по месец на море, карахме ски, правехме туристически обиколки по маршрута на стоте обекта.

В училище ни облъчваха с лампа против нещо, което излъчване обаче можело да увреди друго нещо. Почти всеки път стояхме около лампата с вдиганти блузки и без надзор!!! Имахме жигула. Баба ми и дядо ми имаха москвич. Дядо ми беше партиен някакъв, но търгуваше с животни или нещо такова, което, каквото и да бе, ме водеше към мисълта, че не живеем в планова икономика. Веднъж брахме царевица със сърп, защото не даваха да влизат селскостопански машини до центъра на селото, където беше мястото. По физическо ни караха да ходим с тесни шорти, а като отидох с трико – не можело, не всички имали. Никога не съм се притеснявала, нито родителите ми, че играем до късно някъде из махалата. Купувахме си геврек с боза за седем стотинки.
В трети клас ни преподаваше украинка по руски език. Тя единствена идваше с минижуп на училище. Почукваше ни по главиците с показалка, която ИЗЛИЗАШЕ ОТ ХИМИКАЛКАТА!!! Свободното време на децата беше запълнено с разнообразни кръжоци от рода на рисуване, бойно изкуство, аеробика, математика за генийчета, народни танци и др. Беше страшно весело и занимателно. Имахме си Пионерски и Младежки дом. Баба ми носеше течен шоколад от Булгарплод. Дядо поправяше колата в Мототехника. Всички жени ходеха на фризьор и козметик. По всеки празничен повод си купуваха нов костюм, дрешка някаква. Млечен шоколад имаше само ако бъдеше донесен от ГДР. Старият ми касетофон е от Кореком. Ключът за къщи висеше на врата ми. Никога не сме били бедни по време на социализма. На футболен мач, на който играеше Берое, вертолет разпръскваше розова вода. На четири годинки прочетох заглавието “Отечествен фронт”. Задължително се абонирахме за “Колобок”. Знаеше се кога ще изкупуват произведената селскостопанска продукция.
И така нататък……..

20

Интервю със съвременник на социализма
Интервюиращ: Емил Кръстев (К)

Взел интервюто: Даниела Милева (Д)
(Д) Представете се
(К) Казвам се Емил Кръстев, преподавател съм по философия и социални науки в гимназия “Свети Методий”.
(Д) Каква е вашата гледна точка на образованието по времето на социализма?
(К) Разликата е абсолютно в качеството на преподаване, в подготовката. Показателите през 95 година показват, че ние бяхме на 5 място в образованието.40% имаха отличен.Едва 2003 год. ние сме на 26 място.Това е такъв срив. Тези който са давали отлични резултати са паднали на 2%. Имаше стандарти, образованието беше приоритет. По нашето време се учеше. Имаше клубове.Беше стандартно и нормално децата да тренират. Аз съм тренирал 4 години джудо като състезател на ЦСКА.Имаше лагери. Тази мрежа вече е унищожена.
(Д) Какво е мнението ви за етиката и поведението на младите хора живяли през този период?
(К) Младите хора винаги са по – активни. Проблема е, че при нас се държеше много повече на дисциплината. Имахме оценка за поведение. Рядко е имало конфликт между ученици. Никога не е имало случай ученик да убие другарчето си. Нещо, което винаги съм мразил е униформата.Униформата се слага поради две причини. В много държави е начин да се отделят богати от бедни, но в други това е елит. Имаше различни стандарти, но не трябваше да се достига до крайности. Някой има абсолютна дисциплина, ученика неможе да изказва никакво мнение. Другата крайност е да изразява некомпетентно мнение, и просто издивяваш (ръкомаха).
(Д) Кой модели според Вас трябва да се възобновят в нашата учебна система?
(К) Едно образование за да бъде качествено трябва да бъде комбинация от консервативност и модерност. Трябва да се вземе най – доброто. А според мен първата крачка е въвеждането на оценка за поведение. Това е стъпка напред, стъпка нагоре.

(Д) Благодаря ви и приятен ден!
(К) Пак заповядай и успех
(Д) Мерси!

21

Библиография и информатори


www.google.bg
http://bgrod.org/Komunizym/index.php?p=dsarhiv

http://www.spomeniteni.org/ Аз живях социализма

Интервю с Емил Кръстев, преподавател по философия и социални науки

Интервя с Олимпия Тенева, педагогически съветник ( Видео)

Мултимедиен продукт (ProShow Gold)

22

Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”

Изтегляне 344.82 Kb.

Сподели с приятели: