Тема Възникване и развитие на социологията като наука



Дата25.10.2018
Размер82.5 Kb.
#98884
Тема 1.

Възникване и развитие на социологията като наука
1. Предпоставки за възникване на социологията като наука
Като наука социологията възниква в първата половина на 19в. Наименованието социология, дадено от О.Конт /30-те години на 19в/, съдържа две понятия - “социос”, което преведено от латински означава съвместен живот на хората в обществото и “логос”, преведено от гръцки език - знание. С тяхна помощ се очертава най-общата представа за социологията като наука. Тя е предназначена да изучава социалната действителност, като съвкупност от многообразни форми на съвместен живот на хората - семейство, училище, град, държава и др.п. Тези човешки обединения възникват на определен етап от историята на човечеството, и въпреки значителните промени, запазват неизменното си свойство да бъдат социална среда за формиране и развитие на отделния индивиди.

“Социологията – това е много млада наука с много древен предмет на изследване” - Р. Мъртън. В това кратко, но съдържателно изречение са заложени две важни характеристика на социологията като наука. Първо, че социологията е една от младите обществени науки. Второ, тя има за предмет обществени явления, с които са се занимавали още древните мислители. Изясняването на важни политически и социални явления е предмет на редица произведения, написани от Платон, Аристотел, в по-нови времена Кампанела, Хобс, Русо и много други учени.

Но всички тези разнообразни изследвания не описват и обясняват обществата, такива каквито са, или каквито са били, а се стремят да посочат какви трябва да бъдат, за да са по-съвършени. Френските просветители Волтер, Холбах, Дидро са били убедени, че е възможно и достатъчно, хората да се обучат да възприемат милосърдието, културата, добродетелите, за да изградят най-добрия модел на обществен живот. От тази гледна точка, науката е призвана да решава, основно две задачи – да разкрие най-оптималните пътища за просвещаване и разпространяване на културата и второ, да разработи най-добрия кодекс за обществено поведение и държавно устройство.

Подобни са били и възгледите по отношение на материалния свят. С векове са продължавали опитите за откриване на т.н. „философски камък”, с помощта на който да се превръща оловото в злато. Древните учени са мислели, че минералите не са подчинени на определи закономерности, а могат да придобиват всякакви форми и свойства. Заблудите стигат дори до идеята, че с помощта на определени формули и жестове е възможно да се трансформира мъртва вещ в живо същество, и обратно.

На социологическото познание се разчита да разкрие същността и законите по които функционира и се развива човешкото общество. Така както физикът, химикът и биологът разкриват природните свойства и закони.

Част от отговорите за същността на заобикалящият ни социален свят могат да бъдат получени на основата на дълголетен жизнен опит и знания, които наричаме “здрав разум”. Всеки един от нас, в това число и професионалните социолози, живее в различни човешки общности, участваме в различни социални дейности и процеси. Това прави “здравият разум” част от обществения живот и социологическото познание. Но в същото време научното знание се различава от индивидуалния опит по няколко основни пункта:



  • Социологията създава научни знания по определени правила и методи и носи отговорност за тяхната валидност и достоверност, докато ежедневното познание е спонтанно и неорганизирано.

  • Докато “здравият смисъл” отразява индивидуалният жизнен опит, то полето на социологическото научно знание обхваща цялото общество и включените в него човешки общности.

  • “Здравият смисъл” обяснява живота чрез персоналните потребности, интереси морал. Често ние говорим за държавни интереси, изисквания на икономиката, недостатъци на правната система и др. В същото време социологията разкрива наличието на обществени зависимости, които представляват обективна реалност и предопределят мотивите, съдържанието и резултатите от човешкото поведение.

  • “Здравият смисъл” е безкритичен, като разчита на устойчиви представи и убеждения, докато социологията подлага на критика и съмнение външната привидност на обществените явления, търси тяхното многообразие и по-дълбока същност.

По този начин социологическите знания помагат за вземане на научнообосновани решения за усъвършенстване на социалната практика.

Закономерно възниква въпросът, какво се случва през този период от човешката история, за да възникне необходимостта от създаване на социологията като наука. В началото на 19в. преходът от аграрно към индустриално общество води до разрушаване на затвореното феодално общество, създават се условия за концентрация на населението и усложняване на човешките отношения. Промишлената революция, принуждава цели тълпи от жители на аграрните райони да търсят работа в фабриките и мануфактурите на градовете. Постепенно възникват нови социални и икономически структури, необходими за съществуването на зараждащия се капитализъм. Промишленият преврат ражда новите класи – буржоазията и пролетариата, които, в началото като съюзници, започват продължителна и кървава борба за промяна на икономическото, социалното и политическото устройство на обществото. Падат главите на богопомазаните монарси, аристокрацията отстъпва по всички фронтове. Личната зависимост от феодала, отстъпва на икономическата принуда, която установява безпрецедентна по интензивност експлоатация на труда от капитала. В тази ситуация, съществуващите знания за обществото са не само недостатъчни, но и безполезни.

Практическите проблеми, които възникват при създаването на новите общности и форми на обществена организация и управление създават необходимост от промяна в съществуващите представи и теории за обществото.

Силен тласък в изследването на социалните проблеми дава и новата организация на производството. Бурният технически прогрес повишава значението на организацията на труда и рационалното използване на работната сила.

Пример за позитивно развитие на научното познание са естествените и техническите науки. В тези области се осъществяват велики открития, които осигуряват на хората нови възможности за опознаване и използване на природната действителност. Това подтиква учените в областта на общественото познание да търсят нови подходи за неговото практическо приложение.
2. Създаване и развитие на социологическите теории.
За създател на новата наука се счита френският учен Огюст Конт. Той изгражда своите възгледи за социологията на основата на принципите на позитивизма. Според тях истинската /позитивната/ наука се занимава само с такива въпроси, които могат да се потвърдят или отхвърлят на основата факти установени с помощта на наблюдението. Ето защо е необходима нова теоретична наука /наречена от него социология/, която в йерархията на науките се надстройва над математиката - астрономията - физиката - химията - биологията. Според него социологията трябва да интегрира /обедини/ всички знания за обществото като единен организъм и да им даде истински научна основа. Тя трябва да бъде изградена посредством изучаване и проверка /с помощта на научно-инструментални методи/ на обществените факти. С това социологическите знания, се отличават от съществуващите до тогава умозрителни и спекулативни представи за обществото.

О. Конт счита, че социологията трябва да разглежда обществото като организъм, който притежава определена структура. Този организъм действа в съответствие със закони подобни на физическите и по конкретно закона за всеобщото притегляне на тела. Във връзка с това О. Конт разделя социологията на социална статика и социална динамика, и допуска използване на законите на механиката при изучаването на обществото, и неговите основни елементи.

В началото на своето развитие, социологическата теория се развива в условията на кардинални обществени промени. Във вихъра на технологичните, производствените, социално-политическите революции отделният индивид е безпомощен и изцяло подвластен на обществените сили. Индивидуалните съдби изглеждат жалки и незначителни в сравнение с процесите на формиране на новата обществена система. Именно нейната същност, закономерности на формиране и развитие застават в центъра на научните интереси, и поставят социологията на методологическите основи на социоцентризма.

При този подход последователите на Конт, приемат, че предмет на техните изследвания е обществото, което е по-важно от индивида, защото то определя неговата съдба и насоки на развитие. При това обществото е цялостна система която не може да се определи посредством анализа на нейните части /хората/, защото функционира и се развива по собствени закони. Резултатите от тези изследвания създават поредица от макро-социологически теории (теории, които създават модели за същността, функционирането и развитието на човешкото общество като цялостна система)

След няколко десетилетия, част от социолозите разбират, че опитите им да създадат цялостен модел на обществото са обречени на същата умозрителност и спекулативност, от която правят опит да избягат. Те осъзнават, че изучаването на обществото със строго научни методи е възможно само на равнището на малките общности, посредством анализа на отделни явления и процеси.

Това е така, защото за да се установи определена обществена закономерност, е необходимо установяване и измерване на огромно количество от факти, което не е по възможностите и на най-мощният съвременен компютър. А без фактите, макро-социологическите теории са сухи и абстрактни, което ги прави трудно приложими за практиката на социалното управление.

Освен това, концентрацията на производството в големи предприятия, техническият прогрес и нарастващата роля на образованието и квалификацията, пораждат нови социални отношения, които извеждат на преден план прагматичната ценност на човека, като основен ресурс на общественото развитие. Обществената потребност от повече хуманизъм в технологиите на социалното управление насочва социологическото познание към търсенето на хомоцентрични подходи и създаване на микро-социологически теории.

Между привържениците на тези две групи теории съществуват определени противоречия. Привържениците на макро-социологическия подход се интересуват от големи социални системи и процеси, които обхващат продължителни времеви периоди. Основно внимание се отделя на общовалидни модели на поведение и закономерности, които могат да обяснят същността и начина на функциониране на всяко едно общество, независимо от конкретните му времеви, пространствени, национални и др.п. особености.



Микро-социологията изучава поведението на хората в тяхното непосредствено междуличностно и междугрупово взаимодействие. Основен предмет на изследване е: – поведението на индивидите, техните постъпки, мотиви, определящите взаимодействия между хората, които оказват влияние върху стабилността на обществото или върху протичащите в него промени. Различията между двете групи теории могат да се обяснят посредством съпоставянето на няколко базови социологически понятия: общество – група, власт – лидерство, норма – стереотип, революция – девиация /отклоняващо се поведение/ и др.п..

В рамките на тези две групи теории се развива многообразие от конкретни възгледи. Сред макро-социологическите теории най-голям принос за развитие на социологическото познание имат фунционалистката и конфликтната парадигма.

Според функционализма (Херберт Спенсер, Емил Дюркем, Толкът Парсънс, и др.) обществото е цялостна система – комплекс от взаимосвързани елементи, които се намират помежду си във функционални връзки и отношения. Основна характеристика на обществената система е нейният стремеж към равновесие между компонентите, както и външните взаимодействия. По този начин промените в един от компонентите се отразяват на другите компоненти, а също и върху обществото като цяло. Например спада в жизненото равнище на населението оказва отрицателно влияние върху раждаемостта. Това води към намаляване на броя на учениците и закриване на училища и т.н.

Като цяло функционализма се развива върху следните принципи: обществото функционира като социален организъм; обществото създава специфични органи, които го подържат в постоянно равновесие; социалните конфликти са признак за “заболяване” на обществото; развитието на обществото е еволюционен процес.

Конфликтната парадигма (Карл Маркс, Ралф Дарендорф, Георг Зимел) се основава на следните принципи: обществото е съставено от компоненти, които се намират едновременно в единство и противоречие помежду си; не равновесието, а конфликта е присъща характеристика на обществените системи; разрешаването на конфликтите между компонентите на обществената система е източник за нейното развитие.

Посочената парадигма се развива в различни интерпретации, сред които най-популярна е марксистката. Според марксизма, основна характеристика на обществената система е съществуващият начин на производство и произтичащите от него производствени отношения. Те определят икономическата база на обществото. Производствените отношения образуват икономическата база върху която се надстрояват и останалите компоненти на обществото – политика, образование, религия, и др. Най-важен белег на икономическата база е собствеността върху средствата за производство. В зависимост от това, кой каква собственост притежава и как я използва, се формира класовата структура на обществото. Обществото винаги е разделено от противоречия произтичащи от неравномерното разпределение на собствеността и възможностите за експлоатация на една класа от друга. Те изчезват, когато собствеността се одържавява, но това е възможно само по насилствен път, чрез революция. На тази основа Маркс развива идеите за класова борба, диктатура на пролетариата и оправданото насилие върху личността.


Сред микросоциологическите теории по значима роля играят:

Теориите за взаимодействието (интеракционизма) поставят акцента на социологическото познание върху междуличностните връзки (Дж. Х. Мийд). Основна постановка - обществото и личността могат да съществуват само тогава когато се развива разума на социализиращата се личност.

Теориите за обмена (Джеймс Фрейзър) използват следните методологически принципи: процесите на обмен са основно средство за задоволяване на човешките потребности; цикличното повторение на тези процеси създава определени образци на поведение; в последствие тези образци се превръщат в институции, които регламентират позициите на социалните групи в обществото.



Ролевата теория (Джейкъб Морено) разглежда социалните организации като мрежа от роли, които ограничават и направляват човешкото поведение.

Необходимостта от събиране и анализ на социални факти за доказване или отхвърляне на възникващите теоретични възгледи налага създаване и развитие на емпиричното направление в социологията. До голяма степен то е израз на разочарованието и песимизма по отношение на възможността да бъде създаден всеобхватен и непротиворечив социологически модел на обществото. Емпиричното направление насочва усилията на учените към създаване на инструментариум за събиране и анализ на социални факти. Започва процес на масово изследване на различни социални явления - миграцията на големи групи от хора, промените в социалното положение на хората, и др.



3. Социологията и другите обществени науки
Обществените науки имат най-общо за обект на изследване човешките отношения и създадения от човека социален свят. Науки за обществото са антропологията, икономиката, политологията, психологията, социалната психология, историята, правото, социологията и др.

Това което ги отличава е предмета на техните изследвания. Всяка от тях се занимава с анализа на определен аспект на обществената действителност.

Политологията се занимава с проблемите на политиката и управлението на държавата. Тя изучава различни форми на управление, тяхната структура и отношение към други обществени институти. Стреми се да разкрие закономерността на човешките отношения, възникващи по повод на придобиване, запазване и упражняване на власт.

Икономическата наука се занимава с проблемите на производството, разпределението, обмена и потреблението на стоки и услуги, в рамките на определени производствени отношения и организация на икономическия живот.

Антропологията изследва културата като начин на живот в обществото. Особен интерес за нея представляват такива елементи на културата като оръдия на труда, оръжия, предмети на изкуството, традиции, обичаи, структура и йерархия на отношенията в племена и общности и др.п.

Историята изучава миналото на отделни общества в тяхната конкретност и многообразие. Тя се занимава с отделни факти, събития, исторически личности, като се стреми да разкрие съществуващи причинно-следствени и хронологически връзки и закономерности.

По сложни за разбиране е взаимодействието между социологията, психологията и социалната психология. И трите науки изследват социалния живот на хората. Различията между тях най-общо се свеждат до следното. Психологията изучава индивидуалния вътрешен свят на хората. Предмет на изследване са психичните процеси свързани с интелекта, емоциите, възприятията, паметта. Социалната психология изучава вътрешно-груповото поведение на хората. Предмет на изследване са вътрешно-груповите норми и модели на поведение, взаимодействието между индивида и групата, както и тези между малките социални групи.

Социологията има общи полета на изследване с всички обществени науки. Но за разлика от тях тя разглежда обществото като единство на всички компоненти от които то е съставено. Тя не се задълбочава в детайлите на политиката, икономиката, не навлиза във духовния свят на индивида и т.н. Всеки от тези детайли на обществената система се разглежда единствено от гледна точка на тяхната връзка с обществото. Социологията има за предмет също и социални факти и явления, които възникват като резултат от взаимодействието между компонентите на обществената система.

Днес социологията е система от социологически теории. Тя се развива на три основни равнища - обща социологическа теория, частни социологически теории, емпирични социологически изследвания.

Общата социологическа теория има за предмет на изследване същността и структурата на обществото. Тя играе методологическа роля по отношение на останалите равнища на социологическото познание. Тя създава, модели и подходи, общи категории и закономерности, които се използват като основа за социологическите изследвания.

Частните социологически теории имат за обект на изследване отделни елементи на обществото. Това могат да бъдат обединения о хора изградени върху основата на различни сфери на общественото производство. В тази област се развиват икономическата социология, социологията на труда, социология на правото и др.п. Други обединения възникват на основата на общата територия – социология на селищните образувания. Трета група частни социологически теории анализират човешки обединения от типа на семейството, рода, етноса. Те разработват специфични възгледи за тяхната социологическа същност, механизми на функциониране и развитие.

Емпиричните социологически изследвания имат за предмет събирането, обработката и анализа на информация за различни социални явления и процеси, като конкретни социални факти.



Многообразието от социологически теории отразява сложността на обществената действителност, както и възможността да съществуват различни подходи към нейното изследване.
Речник:
Антропология – наука изучаваща поведението на древните хора по отношение на примитивните им култури, традиции, обичаи.
Група – съвкупност от взаимодействащи си хора, осъзнаващи своята взаимна връзка и възприемащи себе си като някаква общност.
Девиация – поведение, което се разглежда като отклонение от груповите норми и води към изолация, лечение, или наказание на нарушителя.
Интеракция– отделни актове и процеси на взаимодействие между отделните личности.
Класа – голяма социална група, различаваща се от другите по критерия достъп към общественото богатство (разпределението на благата в обществото), властта и социалния престиж.
Конфликт – Сблъсък на интереси на различни социални общности, форма на проявление на социалните противоречия.
Култура – система от ценности, жизнени представи, образци на поведение, норми, начини на човешки дейности, обективирани в предметни, материални и нематериални носители, които се предават на следващите поколения.
Макро-социология – област от социологическото познание, изучаващо обществото като цяло и взаимодействието между неговите компоненти.
Метод – систематизиран начин за постигане на теоретически или практически резултати, решения на проблеми или получаване на нова информация.
Методология – Основни принципи и подходи за прилагане на определени методи.
Микро-социология – област на социологическото познание, което изучава предимно междуличностни и вътрешно-групови взаимодействия между хората.
Теория_на_обмена'>Теория на обмена– концепция за социално взаимодействие, според която поведението на хората се влияе от това как е било възнаграждавано в миналото.
Общество – обединение от хора, имащи установена съвместна територия, общи културни ценности и социални норми, характеризиращо се с осъзната социо-културна идентичност (самоопределение) на своите членове.
Общност – съвкупност от хора, свързани със сходство в жизнените условия, единство на ценностите и нормите, отношението към организацията и осъзнаване на социалната идентичност (самоопределение).
Парадигма – знание (образец, модел; в науката - водеща школа или направление), което дава обобщен модел за разкриване на проблемите и тяхното решаване.
Социална роля –очаквано поведение за човека, заемащ определена социална позиция /статус,място/ в обществото.
Теория – система от взаимосвързани твърдения, изводи, изходни позиции, принципи и хипотези.
Социален факт – единично обществено значимо събитие или съвкупност от еднородни събития, типични за една или друга сфера на обществото.
Социо-центризъм – приоритетна ориентация към разкриване на закономерностите на обществото.
Спекулативност – произволно комбиниране на знания, с оглед доказването на определена теза или изграждане на теоретични модели.
Умозрителност – извеждане на знания за обществото предимно на основата на логически разсъждения.
Хомо-центризъм - приоритетна ориентация към разкриване на мястото и ролята на индивида и необходимите условия за неговата интеграция в обществото.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница