Тема Възникване и същност на кооперацията. Теории и школи. Кооперативни ценности и принципи и тяхното развитие



страница2/3
Дата01.08.2018
Размер195.5 Kb.
#77774
1   2   3

Първо. Да се разкрият същността на кооперацията и нейният характер, да се определят ценностите и принципите й като обществено-стопанска организация. Да се покаже общозначимото, общовалидното, универсалното, независещо от времето и практиката, което присъства във всяка кооперация. Тук би трябвало да се включи и въпросът за кооперативната собственост като един от най-съществените за кооперацията.

Второ. Да се разработят конкретните критерии за разграничаване на кооперацията от другите икономически структури в пазарното стопанство. Въпросът опира до предпазването на кооперацията от изграждане в псевдокооперация, ако й се насаждат чужди организационни принципи и механизми. Укрепването на кооперативния дух зависи от последователното възпитание на кооперативната култура у кооператорите.

Трето. Да се изследват кооперациите по видове и да се анализират тяхната специфика.

Четвърто. Да се изучи взаимодействието на кооперацията с външната среда.

Пето. Да се изследва кооперативното сътрудничество във всичките му аспекти и на всички равнища – локално, национално и международно.

Шесто. Да се засилва защитната функция на кооперацията и на кооперативното движение.

Седмо. Да се осъщетвява възпроизводство на теорията на кооперацията. Тя се нуждае от собствено развитие.

Осмо. Да се изяснят перспективите на кооперацията, което предполага задълбочени и системни изследвания върху тенденциите, разкриване на общите и конкретните взаимозависимости, разработване на насоки за развитие.

Теории за кооперацията и техните представители. Същите личности, които са теоретици на кооп, са и нейни строители. Първоначално те черпят вдъхновение от възгледите на представителите на критичния утопичен социализъм (Робърт Оуен,Шарл Фурие и др.).
3.Цели и принципи на рочдалската потребителна кооперация.

Рочдалските пионери – наричани от самите тях честни пионери,основават в малкото градче Рочдал потребителна кооперация. В своя писмен устав те записват цели, които въплъщават интересите на нейните членове (28 тъкачи,бедни и безработни, но с твърда вяра в кооп). Целите, които си поставят рочдалците са:

-да се уреди магазин за продажба на хранителни продукти и някои промишлени стоки

-да се построят или осигурят известен брой жилища за онези членове, които са готови взаимно да се подкрепят за подобряване на своето стопанство и социалното си положение.

-да се организират работилници и фабрики за производство, каквито дрижеството намери за добре, с цел да се създаде работа на членовете, които са безработни, или на онези, които търпят лишения поради многократното намаление на заплатите им.

-да придобият като собственост или под наем един или няколко участъка земя за обработване от членовете, които са безработни или получават оскъдно възнаграждение за своя труд.

-при практическа възможност да се пристъпи към организиране на самостоятелна колония, в основата на която да бъде поставена общността на интересите на членовете или да се съдейства на други дружества да учредят такива колинии.

-да се съдейства за разпространение на трезвеността; в един от своите клубове (домове) дружеството да разкрие Дворец на трезвеността.



Принципи, които формулират:

-броят на членовете на дружеството е неограничен

-капиталът на дружеството се образува чрез участие на всеки член.

-всеки член внася невисок дял наведнъж или на части.

-върху дяловата вноска се изплаща само малка лихва от печалбата - т.нар. дивидент върху дяловата вноска

-реализираната в края на годината икономия се раделя между членовете пропорционално на направените от тях покупки – това е т.нар.консумативен дивидент, като една част от икономията се заделя за фондовете на дружеството. То реализира икономия или излишък, която сега се нарича печалба.

-всеки член има право на един глас в общото събрание на членовете независимо от дяловата му вноска или от направените покупки.

-продават се само качествени стоки и с точно тегло.

-продажбите се извършват по средни пазарни цени и в брой.

-политически и религиозен неутралитет - не се допуска пренасяне на враждите между партии и религиозни секти вътре в дружеството.

-членовете се просвещават и се приучават на спестовност, трезвеност и кооп търговия.

-управлението се поверява на компетентни хора. На счетоводната работа се правят по-чести проверки.

Учредителите на дружеството са обикновени тъкачи – работници. Смята се, че Чарлз Ховарт (1814-1868),социалутопист, един от учредителите, е бил много наблюдателен и съумява да прозре причините, поради които другите кооперации пропадат. Като се учи от опита си, той измисля нов начин за образуване на дружеството т.нар.ядро на рочдалската система, като съединява три неща в едно:

а)образуването на икономията или излишъка, като се продава по умерени цени и в брой

б)разпределението на икономиите или излишъка, като се дава консумативен дивидент

в)натрупването на кооп капитал, образуването на оборотен капитал на дружеството, като се заделя от консумативния дивидент и други спестявания на членовете.


4.Теории за производителната и кредитната кооп и теоретиците от по-ново време

Филип Буше (1796-1865)обяснява експлоатациаята на работника чрез теорията за ценността,за него единствен производствен фактор е „телесната и духовната” работа, поради което на работника трябва да принадлежи плодът на неговата работа.Той не признава частната собственост, както и каквато и да е рента върху капитала и земята. Според него кооперацията е връзката между две епохи. В предходната епоха чрез кооперацията (той има предвид производителната) средствата за производство ще станат притежание на работниците, а частната собственост ще се превърне в колективна.

Моделът на Буше за производителната кооперация, изработен през 1831г. съдържа принципите, които я определят като сдружение на неопределен брой работници от една професия, а именно:

-сдружението става предприемач.Сдружаващите се избират помежду си един-двама свои представители, които имат право да представляват сдружението;

-всеки от тях продължава да получава възнаграждение според обичая - дневна надница или на парче;

-всеки ден се ревизира сума, равна на онази, която предприемачът би получил за своето посредничество; в края на годината тази сума, която съставлява чистата печалба, се разпределя на две части: 20% за образуване на фонд обществен капитал, а останалата част за разпределение между членовете според извършената работа;

-този капитал се увеличава с 5% лихва от чистата печалба, той е неделим, принадлежи на кооперацията. Той не подлежи на наследство;

-кооперацията не може да извършва работа с наемни работници повече от една година. През това време се очаква, че новите работници ще станат членове.

Най-важното в теорията на Буше е идеята му за неделимия обществен фонд – това е според него най-свещеното в кооперацията, което трябва да се пази и да се увеличава. За да осъществи идеите си Буше основава две кооперации, едната от тях от дърводелци през 1831г., която съществува до 1873г.



Луи Блан (1812-1882 )е също теоретик на производителната кооперация. Познавачите на теорията на кооперацията твърдят, че във висока степен теорията на Луи Блан се основава на учението на Сен Симон и на теорията на Филип Буше. Според Блан конкуренцията е не само фатална за работниците, но е и причина за масовото разоряване на средната класа на буржоазията. ”Всеки трябва да произвежда според нуждите си” – това е максимата на Луи Блан, както и на Сен Симон.

Подобно на Буше, Луи Блан смята, че държавата е длъжна да бъде „банкер на бедните”. Тук е и различното между Буше и Блан. Луи Блан се надява на държавна помощ. Той е за това ,държавата да бъде основателка на работническите производителни кооперации. В тях работниците ще станат свободни кооператори, а не наемни работници. Държавата според него трябва да стане собственичка на средствата за производство и да уреди чрез правилник организацията на социалните предприятия в индустрията и земеделието.

Луи Блан смята, че държавният бюджет няма да стигне, за да се откупят всички средства за производство и затова се обръща към богатите.

През 1848г. френската революция издига Блан до министър във временното правителство. Чрез правителството той прокарва декрет, с който се признава, че трябва да се гарантира работа на работниците, правото им на сдружаване, за да могат да използват пълната придобивка от своя труд. Правителството се подчинява като скоро след това разбира, че греши. Това предизвиква Юлската революция. Под натиска на Блан се отпуска кредит за основаване на кооперации на работници и предприемачи, но само ако се използва типов устав,ако се прилагат принципите на Буше за неделими фондове и разпределение на печалбата, пропорционално на участието.



Херман Шулце-Делич (1808-1883) става известен със създадените от него градски кредитни кооперации, т.нар.популярни банки. Под кооперацията на Шулце-Делич се е разбирало сдружение на малоимотни предимно от работещата класа. Шулце-Делич завинаги остава привърженик на принципа на кооп солидарност. Неговите опити дават началото на кредитната кооперация. Под негово влияние през 1868г. е приет специалният кооперативен закон.

За Шулце-Делич занаятчийството е противопоставено на властта на капитала и фабричната индустрия. Той казва на занаятчийте:”...по-добре е да придобиете привилегиите на добре устроените фабрики и търговски предприятия и да накарате капитала да ви бъде в услуга”. Той търси начин да се запази стопанската самостоятелност и свобода на малоимотните – средство за разрешаване на острата социална криза. Такова средство според него е кооперацията. Шулце-Делич вярва, че без частната собственост не може. Също така проповядва, че кооперацията е спасение за работниците, което предизвиква и борбата на социалистите, особено на Фердинанд Ласал.

Шулце-Делич е организатор на дребнобуржоазните кооперации. Вярва, че за да се стигне до желания резултат, ще трябва да се съдаде цяла система от кооперации:

а)за общи доставки на сурови материали и оръдия;

б)за общи продажби на произведения на членовете;

в)за набавяне на евтин кредит;

г)производителни и по-късно потребителни кооп. Практиката убеждава Шулце-Делич в необходимостта от кредитни кооперации, единствено неговите кредитни кооперации имат истински успех. През 1859г. Шулце-Делич в своя книга излага вижданията си за основните начала главно на кредитните кооперации:

-голям дялов капитал

-организиране на спестовността и привличане на влоговете в кредитните кооперации

-голям дивидент на дяловия капитал като мярка за увеличаване капитала на кооперация

-силни фондове на кооперацията като условие за сигурно ,стабилно и спокойно развитие

-отрицание на благотворителността

-отрицание на всякаква държавна помощ

-отрицание на съсловните кредитни кооперации. Участието на членовете с различни професии в кредитните кооп се оказва благоприятно за тяхната стабилност и сигурност

-неограничена солидарна отговорност на членовете,като по-късно възприема ограничената отговорност

-няма забрана даден член да членува и в друга кооперация



Фридрих Вилхелм Райфайзен(1818-1888) е другият теоретик и основател на кредитни кооперации, но селски. За да помогне на селяните, той първоначално създава благотворителни дружества с помощта на заможни хора. Райфайзен държи да помага на занаятчиите по удобен за тях начин. Той създава модел на селска кредитна кооперация със следните принципни положения:

-първоначално не се изисква дялов капитал, за да бъде кооперацията достъпна и за най-бедните. Едва когато законът предвижда да се събира от членовете капитал, Райфайзен въвежда малки членски вноски.

-за да бъдат кооперациите кредитоспособни, Райфайзен възприема солидарната неограничена отговорност.

-отрича се раздаването на дивидент.

-от реализираните излишъци (печалби) в кооперацията се създават силни фондове. Райфайзен възприема принципа на Буше за неделимостта на фондовете.

-всеки член може да членува само в една кооперация.

-малък район на действие.

-нравствено издигане на членовете наред с подобряването на материалното положение.

-безплатна работа на избраните в ръководството хора с изключение на касиер-счетоводителя.

-неограничени цели на кооперацията – всестранен принцип, стремеж да се обслужват членовете не само с кредит, да се задоволяват повече техни конкретни нужди в зависимост от местните условия.

-максималният размер на кредита, който кооперацията може да отпусне на един член,т рябва да се определя от общото събрание.

-взетият от кооперацията кредит да се използва само за определената цел. От това условие е зависел срокът, за който се дава кредитът. Той е дългосрочен – от 1-10 години.

Кооперациите тип Райфайзен по принцип и на практика не са се изграждали в акционерните дружества. Райфайзен стига до идеята, че за да бъдат неговите кооперации силни и да се развиват нормално, са необходими кооперативни централи – кооперации от кооперации или кооперативни организации от по-висок ранг. Той създава такива централи, но тъй като е атакуван, че те са без капитал, организира Земеделска централна заемна каса за Германия (1876г.). Новообразуваното дружество е акционерно,т.е.неуязвимо от закона за кооперациите.През 1877г. Райфайзен основава Главен съюз на Райфайзеновите кооперации, който подкрепя слабите кооперации, защитава ги и ги представлява. За своята 30-годишна кооперативна дейност практически успява да създаде едно оформено оригинално кооперативно движение за спестовни и заемни земеделски каси. За него по-важни от материалното благосъстояние са били нравственото и духовното издигане на членовете.

Докато в Рейнските провинции преднина имат кредитните кооперации, в Хасен на преден план са кооперациите за общи доставки. По-късно в Хасен се създават самостоятелни провинциални съюзи. Начело на кооперациите в Хасен застава Вилхелм Хаас ,който се смята за най-талантливия организатор на земеделските кооперации. Той съумява да прокара в кооперативната система на Райфайзен принципа за ограничената отговорност, с който пред кооперациите се разкриват възможности да се проявят и в други области извън кредита. Хаас прокарва и принципа за събиране на дялов капитал от членовете на земеделските кооперации, което ги прави финансово стабилни.

В Германия за изграждането на теорията и практиката на кооперациите допринасят Виктор А.Хубер и Фердинанд Ласал.

Виктор А.Хубер (1800-1869г.) На него се дължи това, че Шулце-Делич възприема ограничената отговорност, както и ролята на потребителната кооперация.

Фердинанд Ласал (1825-1864г.) е една от най-големите фигури в работническото движение. Според него работниците искат да си помогнат, но това може да стане само чрез производителните кооперации. Ласал е държал за държавната помощ. По това той прилича на Луи Блан.З а Ласал обаче производителната кооперация е свободно и индивидуално сдружение, а не част от бъдещата реформирана система на обществото.

Според него превръщането на работничеството чрез кооперациите в предприемач за себе си е средството за подобряване на неговото положение.

Сред по-новите теоретици се откроява името на Шарл Жид(1847-1932г.).Французин, учен, професор, с огромно научно творчество, той допринася за оформянето на кооперацията като модерна. Шарл Жид е поканен от кръжок в гр. Ним във Франция като теоретик да говори за кооперациите. По-късно той създава принципите и въобще теорията на т.нар.Нимска школа за кооперациите. Основната идея се отнася до потребителната кооперация. Той отрича капиталистическия обществен строй и смята, че е необходимо радикално решение на социалния проблем, което той вижда единствено в кооперацията. Вярва, че потребителната кооперация ще стане фактор за онова преустройство, което ще разреши отношенията между работник и господар.

Луиджи Луцати(1841-1927г.) е италианец, учен, професор по държавно право и се смята за ученик на Шулце-Делич. Неговата заслуга е, че пренася и надгражда принципите на Шулце-Делич към италианските условия, извършва го като оригинален мислител и организатор на кредитни кооперации. Той възприема ограничената отговорност в размер, надминаващ само няколко пъти размера на дяловия капитал.

Друго негово постижение е създаването при популярните банки на сконтов комитет от 5 до 40 членове. Подобен комитет е необходим, защото банките трябва да контролират своя пласмент, още повече че те израстват като големи стопански институти.

Популярните банки със среден размер са били с по 500-600 членове. Идея на Луцати е да се дават почетни заеми без всякаква гаранция само на лично доверие, на отличилите се с почетно поведение и трудолюбие в размер, надвишаващ 2 пъти размера на внесените дялове. За целта е имало специален фонд, отделян от чистата печалба. Почетни заеми са давани за срок от 10 месеца, отсрочван за по 2 месеца.

Луцати е за широкия стопански район на дейност на популярната банка, допуска и създаване на клонове на банката ,които да могат да прераснат в самостоятелни банки, ако се развият. Разбирането му е, че дяловете трябва да бъдат по-малки, но внесени в популярната банка, отколкото големи и невнесени. Специалният закон, с който се разрешава на популярните банки да издават банкноти, не се отразява добре върху икономиката на страната и върху самите популярни банки. Инициатор е Луцати като финансов министър. Законът се отменя. Той активно участва в работата на Международния кооперативен съюз. Делото му има отзвук и в България. Първият устав на първата популярна банка у нас (Софийската) съдържа основни положения от устава на Миланската популярна банка и банката Мантон във Франция.

През периода на създаване на кооперациите, силно впечатление прави речта на Стефан Гшвинд (1855-1904) от Швейцария пред Швейцарското сдружение за нравствена култура на тема ”Акционерното дружество и кооперацията”. Негови са думите, че кооперацията се равива успешно, защото се освобождава от ”непроизводителни паразити”,свили гнезда във всички пукнатини в индустриалния и търговски живот,ч е печалбата, завоювана от тях, вече ще има друго приложение – отчасти за образуване на неделим фонд, отчасти за разпределение между членовете в зависимост от участието им в потреблението.

Тази теория на Гшвинд окончателно доказва необходимостта от собствено кооперативно законодателство. С помощта на сравнителен анализ авторът илюстрира същността и преимуществата на кооперациите. Първоначално той показва общите неща между кооперациите и АД. Това е, че и двете стопански структури се занимават с производство или подтикват другите към производство и са части (елементи) от един социален организъм. Но кооперациите и АД се различават по много съществени характеристики. Те са:


1. По споменатата цел която изследват

- АД – печалба и изгодно пласиране на поверения му капитал

- Кооперация – полезност и производителност. Работи в полза на своите членове. Подпомага техните стопанства или домакинства, което не означава, че рентабилността и ефективността е без значение за кооперацията.

2. Двете се различават по начина на действие

- АД – функционират като обединения на капитали

- Кооперация – обединения на хора

3. Двете се различават по предмета на дейност

- АД – предмет, който според акционерите ще е печеливш

- Кооперация – свързан с нуждите на членовете (стопански и потребителски). Кооперацията може и да има друг предмет на дейност като допълващ (спомагателен) увеличаващ печалбата на дружеството.

4. Различават се по характера на капитала

- АД – капитала и е фиксиран по установен, разделен на равни части (акции) и се търгува на фондовата борса

- Кооперация капитала и е променлив, явява се дружествен имот, не се търгува на фондовата борса и е неделим

5. Дружествата се различават по начина на членство

- АД – член на АД е само този, който може да купи акции

- Кооперация – член на Кооперация може да стане всеки, който пожелае

6. Двете дружества се различават по правото на глас

- АД – всеки има толкова гласове, колкото акции притежава. Който има 25% държи блокиращата квота, а с над 50% той управлява дружеството

- Кооперация – всеки член има един глас, т.е. в АД управлява паричната аристокрация както казва Гшвинд, а в Кооперацията управлява демокрацията.

7. Двете дружества се различават по ползите, които се получават от тях

- АД – ползата е печалба от акция, нарастване стойността на акцията, което си е чисто рентиерство

- Кооперация – ползата се получава от участие

8. Двете се различават по отношението си към наемния труд

- АД – използва наемни работници и ги експлоатира. Има нужда от профсъюзи, от защита, антагонизъм между труда и капитала

- Кооперация – членовете са съсобственици, наемен труд се използва ограничено за кратък период. Работниците стават членове

9. Дружествата се различават по провежданата социална политика

- АД – ако има такава, тя цели приобщаване на работниците и служителите към корпорацията

- Кооперация – социалната политика е задължителен елемент от дейността. Няма кооперация без социален фонд. Кооперацията обслужва множество социални нужди на хората си, дори съществуват специални социални кооперации.

10. Кооперациите поематотговорност към общността на територията на която са разположени

11. Кооперациите се грижат за образованието, възпитанието на своите членове

Това са фактите които са неоспорими. Ето защо името на Гшвинд заема почетно място в кооперативната теория и история. Благодарение на неговата теория в Европа и целия свят масово се приемат национални кооперативни закони в това число и в България.


IV.Школи за теорията на кооперацията

1.Първа основна група кооперативни школи

Представител на тази група е либералната кооперативна школа, наричана още школа на индивидуалистите. Тук кооперацията е разглеждана като една стопанска форма. Един от първите и най-важни теоретици – представители на тази кооперативна школа, е Шулце-Делич. Той държи на индивидуализма и издига в култ самопомощта в кооперацията.

Райфайзен е друг представител на тази основна група школи. За него е по-важно кооперацията да поощри нравственото и духовното издигане на своите членове, да засилва братската любов и христинския морал.

Либералната кооперативна школа има почти същите разбирания както либералната икономическа школа. Според икономистите от либералната школа икономичиските закони са неизменни. При всяко стопанско действие според тях са неизбежни печалбата и конкуренцията. Кооперацията според тази основна група школи е само средство за реформи и корекции в стопанския живот: на потребителната кооперация се признава ролята в установяването на истинските цени, на земеделските и занаятчийските кооперации за общи дотавки и продажби – само ролята за създаване предимствата на едрите предприятия, на кредитната кооперация – само ролята за отърваване от лихварите, а що се отнася до производителната кооперация – обикновено тя се отрича като кооперативна организиция.


2.Втора основна група кооперативни школи

Основен представител на тази група е Нимската кооперативна школа, наричана още школа на кооперативизма и солидаризма. Името си носи от гр.Ним, Франция. Тя се основава от един кръжок, в който участват последователи на Шарл Фурие. По-видни членове на кръжока са Шарл Робърт, Август Фабер, Едуард де Буав, смятан за кооператора на практиката. Целта на кръжока е да приспособи рочдалските принципи към условията на Франция. Кръжокът се превръща в школа, когато в него попада Шарл Жид. През 1886г. той е поканен от кръжока да прочете няколко лекции в гр.Ним, в които той за пръв път формулира идеите на кооперативизма.

За да обоснове кооперативизма, Шарл Жид изхожда от следните социално-икономически предпоставки:

а)потреблението е цел на човека и краен етап на цялата стопанска дейсност;

б)човек не консумира,за да произвежда,а произвежда,за да консумира.

Шарл Жид заедно със своите привърженици заключава, че членове на потребителната кооперация могат да бъдат всички хора, защото имат еднакви интереси и чрез нея те ще преследват еднакви цели. За него частната собственост е вечна и се корени в дълбокия инстинкт на човешката природа.

Преди всичко школата на икономистите възприема конкуренцията, печалбата, капиталистическата система за заплатата, неограниченото притежание на земята като нещо вечно и неизменно. Шарл Жид се стреми да изгради нова стопанска система, за която е характерно следното:

-Да се премахне търсенето на печалба, оято дотогава е почти единствената подбудителна причина в стопанския живот, и да се замени със стремежа да се задоволяват нуждите на човека. Това ще може да стане само, ако стопанското ръководство премине от ръцете на производителите в ръцете на потребителите. Именно защото тази школа поставя потреблението пред производството, тя се ориентира изключително към потребителната кооперация.

-Да се заместят индивидуалните предприятия и конкуренцията с колективни предприятия, сдружения и федерации. Кооперативизмът предполага свободен кооперативен строеж, но той не изключва обществените предприятия, ако те се развиват под формата на кооперации.

Според Шарл Жид трябва да има единство между икономическите и моралните закони.Той развива своята теория за „справедливата цена”. Без да се отрича Законът за търсенето и предлагането и ролята му за регулиране на цените, той подчертава, че при всички условия трябва да се анализира цената и да се преценява дали тя е справедлива.

В единството между икономическите и моралните закони Шарл Жид вижда кооперативен принцип ”един за всички,всички за един”. Това е принцип, който изразява солидарността между кооператорите. Солидарността за Шарл Жид е естествен закон, който както се изразява руският учен Мечников, управлява действията на човека”. Природата налага на народите солидарност или смърт”. Според Шарл Жид кооп не само съединява страните, чиито интереси са в конфликт, но тя се стреми да изкорени поводите за тези конфликти.

Той твърди, че неговият кооперативизъм се доближава до възгледите на социалутопистите от първата половина на миналия век и се различава от възгледите на социалистите марксисти. Различията между кооперативизма и марксизма се състоят в следното:

-Кооперативизмът не е работническо движение и трудът не е началото на всичко. Шарл Жид признава, че началото на кооперацията идва от работническата класа, но по своята същност тя е сдружение на потребителите. Чрез кооперациите работниците искат да разрешат своите социални проблеми, а проблемите като производител - чрез синдикатите.

За Шарл Жид трудът не е началото на всички богатства, каквато е Марксовата максима. Според него трудът е само материя и той получава стойност само в онзи момент, когато стане обект на търсене.

Кооперативизмът не е съгласен, че класовата борба трябва да бъде в основата на всички програми, насочени към промяна на обществения ред, ето защо Шарл Жид и неговите привърженици не одобряват революцията като път за промяна на обществения ред. Според него кооперацията е не само средство за преобразувания в сферата на размяната, но и за преобразувания в сферата на производството и разпределението на доходите. Като строи фабрики, купува земя, изгражда жилища, потребителната кооперация поглъща всички средства за производство. По думите на Шарл Жид през първия етап кооперацията завладява търговията, през втория – производството, а през третия – земеделието. Първият е еволюционен – изместване, а не унищожаване на капитализма; създаване на нов, а не отнемане на капитала на капиталистите.

Шарл Жид има много противници, които не споделят тезата му, че потреблението е в центъра на стопанския живот, че има”справедлива цена”, че печалбата се връща на онези, които я създават, защото част от нея се заделя за образуване на кооп фондове, че печалбата се извлича в процеса на размяната с консуматора ,което ще рече, че капиталистът е заплатил на работника неговият труд по”справедлива стойност”.

Марксистите смятат, че е утопия да се твърди, че чрез потребителната кооперация ще се обхване цялото население, ще се завладеят средствата за производство, че по мирен път може да се измести капитализмът и да се създаде нов икномически строй.
3.Трета основна група кооперативни школи

Представителите на тази група могат да бъдат кооперативна школа на социалистите марксисти и Хамбургската кооперативна школа. Причината е в това, че гледището на социалистите се разделя на две: социалисти революционери, които са за постигане на нов обществен ред по революционен път чрез класовата борба на пролетариата, а след това получава простор кооперации,и социалисти еволюционисти, които са за нов обществен ред, постигнат по еволюционен път,без насилие, чрез кооперацията, която води към демократизация и социализация в обществото. Едното течение се представлява от кооперативна школа на социалистите марксисти, а другото от Хамбургската кооперативна школа, свързана с възгледите на социалистите еволюционисти.

Идеолог на кооперативната школа на социалистите марксисти е Карл Маркс (1818-1883). Той първоначално пише в своя труд”Капиталът” за производителните кооп следното: „Кооп фабрики на самите работници са първият пробив в старата форма, макар че навсякъде в тяхната действителна организация се произвеждат и трябва да произвеждат всички недостатъци на съществуващата система. ”При капитализма кооперацията е част от капиталистическото стопанство. Тя може да смекчи, но не и да премахне корените на капиталистическата експлоатация. Необходимо е, както казва Маркс, установяване на диктатура на пролетариата като оръжие за революционно преобразование на капиталистическото в ново общество, за да придобие кооп нова социално-икономическа същност и роля.

Марксовото гледище за кооп се доразвива от В.И.Ленин (1870-1924). Ленин утвърждава, че само чрез кооп без класова борба на работничеството с едрия капитал, без завоюване на политическата власт от пролетариата, без ликвидирането на господството на експлоататорите капиталистическото общество не може да се преобрази в социалистическо. Той обосновава тезата си, че след завоюването на политическата власт от пролетариата кооперация от „островче” или дюкянче при капитализма се превръща във всеобщо коопериране в рамките на обществото ,което се благоприятствува от това, че земята е социализирана, а фабриките и заводите са национализирани. Друг е въпросът за дребните земеделски стопани – те без насилие, без принуда ,по собствена воля могат да се включат в кооперация. В тази роля на кооперацията се съдържа зародишът или средството за преход от частната собственост към кооперативната (колективната). Държавата, след като разбира, че кооперациите са в пълно съответствие с нейните интереси, е длъжна всестранно да ги подкрепи и насърчи.

Възгледите на Ленин за социалистическото преустройство на дребностоковото производство и на търговията след смъртта му получават общото название ”Ленинов кооперативен план”. Според Ленин кооператовното дело трябва да се съхранява като ”ценно културно наследство”. Поради смъртта му неговите идеи практически не се осъществяват. Сталинизмът, който действа от името на ленинизма десетилетия наред, дискредитира социалистическата идея за кооперацията в очите на хората. Опитът е горчив: п огазват се кооперативните ценности и принципи, допуска се груба намеса на държавата, пренебрегва се въпросът за собствеността.

Нимската кооперативна школа отрича класовия характер на кооперацията и мечтае за кооперативна република, която под формата на кооперации да обхване целия стопански и социален живот.

Докато нимци виждат в центъра на стопанския живот потреблението и поради това отричат класовия характер на кооперацията, като вярват, че идеалът им ще се реализира без насилие в стопанството,с оциалистите марксисти и ленинци виждат в центъра на стопанския живот производството, оттук и класовия характер на кооперацията, като вярват, че идеалът им ще се реализира само чрез пролетарска революция. Нимците и по-точно кооперативистите са за ”нито капитализъм, нито социализъм, само кооперация!”, а социалистите марксисти и ленинци са за социализъм, т.е. ново общество, където кооперацията получава най-широк простор за развитие.

Марксовото гледище за кооперацията се споделя от социалистическите партии в Германия, Франция, Англия, Белгия и др. Белгийските социалисти разглеждат развитието на кооперацията като част от дейността на тяхната партия.

В Германия през 1902г. Общият съюз на потребителните кооперации на своя 43-ти конгрес изключва от състава си 98 потребителни кооперации под предлог, че ръководствата им искат да подчинят кооперациите на целите на социалистическата партия. Истинската причина е друга – това е нежелание кооперациите да се отклонят от пътя, начертан от Шулце-Делич,т .е.от разпространяването на кредитните кооперации като кооперации на средните съсловия. Обвинението е отхвърлено, но решението остава. Тогава изключените потребителни кооперации образуват Хамбургски съюз на потребителните кооперации. На основата на този съюз се създава Хамбургска кооперативна школа. Идеолози са социалистите, но те не приемат изцяло Марксовото гледище за кооперацията. Така според тях злото се корени не в отношенията между работодател и работник, а между производител и потребител. Следователно по идеи тази школа се доближава до Нимската, но се различава от нея. Хамбургци изтъкват, че между първия производител и крайния потребител има цяла верига от посредници, които работникът създава като купувач. Под работник купувач те разбират служители, дребни стопани, занаятчии, професионалисти и самостоятелни работници. Тяхното верую е:

-Търговската печалба може да се премахне и само по този път може да се стигне до корена на капитала и да се премахне капитализмът.

Хамбургци отричат индивидуалното разпределение на печалбата. Спестяванията, казват те, се събират в обща каса. Хората, които се стремят към дивиденти, не са желани членове на кооперацията. Както Буше, така и те са за неделимите фондове на кооперацията, които са нужни за изграждане на нови предприятия. По този начин членовете се превръшат в „съпритежатели на своето предприятие”. Те смятат, че потребителната кооперация е обединение на работника, купувача и притежателя.

Хамбургската кооперативна школа е за политически неутралитет. За момента тя определя като най-важни две неща: първо, възможно най-голямо разпространение на потребителните кооперация, и второ, възможно най-интензивно действие вътре във всяка коопереация.


V.Кооперативни ценности и принципи и тяхното развитие

Бъдещето на кооперацията е заложено в нейните кооперативни ценности. От кооперативната книжнина са извлечени такива кооперативни ценности като:



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница