Тема задлъжнялост на страните. Значимост на държавния дълг



Дата24.10.2018
Размер63.01 Kb.
ТЕМА 8.Задлъжнялост на страните. Значимост на държавния дълг

Най-широкото понятие за дълг е общ национален дълг. Той се състои от държавен и частен. Държавният и частният дълг могат да бъдат вътрешен и външен. Събрани заедно, те показват общата задлъжнялост на икономиките на страните.

Особен акцент в настоящата година (2011) се постави върху изследването и анализите на външния дълг на страните, в частност държавния външен дълг. Причината затова са възникналите изключително сериозни задлръжнялости в страните от Европа, пряк резултат от неефективно управление на държавните финанси или участие на държавата в овладяването на отминалата световна финансова и икономическа криза.

Според Закона за държавния дълг у нас, държавен дълг може да се поема в следните случаи:

1. за финансиране на бюджетния дефицит;

2. за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание;

3. за рефинансиране на държавния дълг в обращение на датата на падежа или преди тази дата;

4. за осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции;

5. за подкрепа на платежния баланс на страната.

От своя страна, при нужда, държавният дълг може да се рефинансира с цел:

1. постигане на намаление в настоящата стойност на разходите по обслужването на държавния дълг;

2. удължаване на срока или преизчислената среднопретеглена срочност (модифицираната дюрация) на държавния дълг;

3. постигане на балансирано разпределение на плащанията по държавния дълг.
Брутният външен дълг към даден момент представлява размерът на текущите и безусловни задължения, изискващи плащане(ия) на главница и/или лихва от дебитора в даден бъдещ момент, които се дължат на нерезиденти от резидентите на дадена икономика.

Основният критерий за включване на едно задължение към размера на външния дълг на страната е то да бъде емитирано от резидент и да се дължи на нерезидент, без значение дали е емитирано на местните, или на международните финансови пазари. При трансакциите също се отчитат само сделки, осъществени между резидент и нерезидент. В таблиците по дълга БНБ отчита само размера на реално отпуснатите, а не на договорените траншове.

Размерът на задълженията се отчита по номинална, а не по пазарна стойност, дори когато са налице търгуеми дългови инструменти. Брутният външен дълг на България се отчита в евро.

При съставяне на данните по дълга разделението между краткосрочен и дългосрочен дълг се базира на оригиналния, а не на остатъчния срок до падежа. В дългосрочния дълг се включват всички задължения с оригинален срок до падежа над 1 година, както и всички задължения по преки инвестиции, а в краткосрочния – тези със срок на падежа 1 година или по-малко. Към размера на краткосрочния дълг се отнасят и просрочията на дължими лихви и главници.

Отчитането на брутния външен дълг става съобразно международните стандарти и изисквания, заложени в Ръководство по статистика на външния дълг, подготвено от няколко международни организации и издадено от МВФ и в „Ръководството по платежен баланс“, МВФ, 5-о издание, 1993 г. Това осигурява, от една страна, международна съпоставимост на данните, а от друга – съпоставимост между информацията за външния дълг с тази на платежния баланс, на международната инвестиционна позиция и на националните сметки. Данните по брутния външен дълг са и важен източник на информация за определени статии на платежния баланс и на международната инвестиционна позиция.

При представянето на дълга основното разделение е по институционални сектори – държавно управление, централна банка, банки и други сектори. Задълженията свързани с преки инвестиции са публикувани на отделен ред, с оглед тяхната специфика. Класификацията по институционални сектори е в съответствие с „Ръководството по платежен баланс“, МВФ, 5-о издание, 1993 г. В рамките на всеки сектор задълженията са класифицирани според срочността им – краткосрочни и дългосрочни и по видове дългови инструменти.

Дългът на сектор Държавно управление обхваща: 1) дълга на централното правителство, 2) дълга на местните органи на управление, 3) дълга на социално осигурителните фондове и 4) дълг на други институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата. Дългът на банки и небанкови предприятия с повече от 50% държавна собственост, които функционират като предприятия със стопанска цел или т.нар. квази корпорации не се включва в размера на дълга на сектор Държавно управление, а към съответните институционални сектори – Банки или Други сектори. Дългът на сектор Държавно управление е дългосрочен и е представен по видове дългови инструменти. Основните подстатии са Облигации и Заеми . В статия Заеми се включват всички задължения на държавно управление, които не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа. Към този раздел се отнасят също така и кредитите, отпуснати на правителството от МВФ. В подстатия Облигации се отчитат задължения на правителството по емитирани от него ценни книжа на международните финансови пазари, като в тази статия се записва целият размер на емисията. Частта от емисията (брейдиоблигациите, еврооблигациите и глобалните облигации), притежавана от резиденти към края на отчетния период, се отчита с отрицателен знак в статия Облигации притежавани от резиденти. В В подстатия Облигации се отчитат и държавните ценни книжа и компенсаторните инструменти, емитирани от правителството на вътрешния пазар и закупени от нерезиденти.

Централна банка

В този сектор, в съответствие с международната методология по статистика на външния дълг, се включват заемите, отпуснати на БНБ. Данните са от Регистъра на държавния и държавногарантирания дълг на Министерството на финансите.



Банки

В краткосросрочният дълг на банките се включват задълженията по краткосрочни заеми, получени от нерезиденти, депозитите на нерезиденти в местните банки, както и други пасиви към нерезиденти. В подстатия Депозити се включват както валутните, така и левовите депозити на нерезиденти в местни банки. При нетно нарастване на депозитите в банковата система това се отчита в таблица Получени нови кредити и депозити, а при нетно изтегляне на депозити – в таблицата за обслужване на външния дълг, като изплащане на главница по подстатия Депозити. В съответствие с Ръководството по статистика на външния дълг в размера на външния дълг не се включват депозитите, свързани с условни задължения. Дългосрочният дълг на банките включва заеми и облигации, емитирани от банките и притежавани от нерезиденти.



Други сектори

Дългът на Други сектори обхваща външните задължения на търговските фирми от реалния сектор (включително заемите, за които има поети държавни гаранции и заемите на фирми с преобладаващо държавно участие) и на домакинствата.

В краткосросрочният дълг на търговските фирми се включват задълженията по краткосрочни заеми, получени от нерезиденти, търговските заеми, както и други пасиви към нерезиденти. Дългосрочният дълг на търговските фирми включва заеми и облигации, емитирани от търговските фирми и притежавани от нерезиденти.

Преки инвестиции: Вътрешнофирмени заеми

При представянето на брутните външни задължения според международната методология, задълженията на страната, свързани с вътрешнофирмено кредитиране са показани на отделен ред. (Задълженията във връзка с дялово участие (дялов капитал и реинвестирана печалба) с изключение на привилегировани акции, които са дългов инструмент, не се включват във външния дълг.). Задълженията по преки инвестиции се включват в размера на дългосрочния външен дълг



Публичен и публичногарантиран външен дълг и частен негарантиран външен дълг

В публичния и публичногарантиран външен дълг се включва дългът на сектор Държавно управление, на сектор Централна банка, на банките от публичния сектор, на нефинансовите предприятия от публичния сектор, както и публичногарантирания дълг на частния сектор. Частният негарантиран външен дълг обхваща дълга на банките и нефинансовите предприятия, който не е обхванат в публичния и публичногарантиран външен дълг.

От структурата на общия външен дълг от съществено значение е държавният дълг. Настоящата дългова криза постави акцент именно върху неадекватното управление на държавните финанси, а не върху общата задлъжнялост на страните, тъй като в някои случаи страни с огромни проценти съотношение дълг/БВП се дължат почти изцяло на частния дълг.

Основните аргументи против формирането на външен дълг са четири:

1. Най-вече дългът трябва да бъде погасяван. Т.е. в своята същност държавният дълг не е нищо друго освен данъчно бреме, което пада върху бъдещите данъкоплатци. Те трябва да изплащат лихвените плащания и главницата до падежа или предсрочното погасяване на задължението. Това неминуемо е голяма тежест за икономическия просперитет и плавното развитие на всеки компонент от икономиката.

2. Сериозен проблем е, когато дългът стане достатъчно голям, че плащанията по него да се превърнат в перпетюитетна величина.

3. Пропорционално на покачването на външния дълг е повишението на рисковата премия за страната. Последната от своя страна директно влияе върху цената на бъдещото финансиране от чужбина. Разбира се тя се увеличава.



4.  Високата стойност на задлъжнялост, особено на държавата води до по-голяма възможност за наличието на външни шокове. Пример за това е евентуалната засилена волатилност на националната валута на валутния пазар. Логично, голяма част от емпиричните изследвания показват, че стойността на валутата намалява при покачване на външния дълг. Разбира се на валутния пазар винаги има много изключения и големи изненади. При положение, че външният дълг не е в национална валута това оскъпява допълнително бъдещите разплащания. Ако промяната е голяма може да се стигне до много сериозни затруднения и набъбване на стойността на вече формирания дълг.





Каталог: 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница