Избираме личен доктор онлайн

Джипитата вече ще могат да бъдат избирани онлайн от всеки здравноосигурен у нас. Това съобщи управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков вчера. Тази възможност ще стане достъпна след 15 април.

За влизането в собствените ни досиета няма да е необходим електронен подпис, с какъвто сега разполагат малцина. Към миналата година само 2000 души с такъв подпис са се възползвали от тази възможност.

Занапред за тази цел ще се издава персонален код за достъп, който защитава от хакерства и четене на личните здравни данни от чужди хора, обясни Таня Загорова специалист от Националната здравноосигурителна каса.

Персоналният код за достъп ще се състои от 10 символа букви и цифри. Той ще се издава безплатно от всяка една районна здравноосигурителна каса, независимо къде живее гражданинът. С него ще можем да четем всичко от медицинското си досие, в което са събрани резултатите от прегледите ни при всеки лекар, лечение в болници, явявания на профилактични прегледи и резултатите от тях, както и епикризите след изписването ни от лечебни заведения.


Здраве онлайн

Електронните медицински досиета Вече не изглеждат непостижима мечта
След няколкогодишни, едва ли не родилни и най-вече финансови мъки здравната каса ни зарадва с вестта, че и ние, като уважаваните в развитите държави пациенти, ще можем да гледаме медицинските си досиета, да четем какво са написали лекарите в тях за нашите заболявания, да знаем във всеки един момент с какво са ни лекували, какви имунизации са ни правени от детството до преклонна възраст, към какво сме алергични, какви наследствени заболявания ни дебнат и дори на кои профилактични прегледи сме се явили и на кои не сме (виж на стр. 2). Все неща, за които само до преди няколко години смятахме, че са непостижими мечти, направо нездрави фантазии.

Оказва се обаче, че когато ножът опре до кокал, нещата могат да се случват и в клетата ни България. Защото не е тайна, че възможността да притежаваме електронно досие и да можем да го четем в реално време само срещу един безплатен персонален код за достъп не е постижение, а задължение на всеки уважаващ себе си здравен фонд. От ръководството на Националната здравноосигурителна каса неведнъж досега са ни обещавали достъп до нашите медицински досиета, уверявали са ни, че данните там са конфиденциални и напълно защитени от посегателства на недоброжелатели, както са ни уверявали и във възможността да разполагаме с електронна здравна карта. Преди година и половина въпросната система с медицинските досиета трябваше да стартира с данните на 40 000 държавни служители. Уж нещата бяха на старта, всичко беше готово, аха да тръгне, но се оказа, че данните в досиетата не бяха нанасяни своевременно по вина на лекарите и докторите в болниците. Повсеместна практика, впрочем е лечебните заведения да издават епикризи седмици след изписването на пациентите, докторите да се отчитат, т.е. да дават данните за лекуваните от тях граждани, едва в края на месеца, въобще да я караме по нашенски, на принципа „Бързата работа срам за майстора". Затова ръководството на касата, колкото и да е доволно от предстоящия старт на достъп в реално време до медицинските досиета, да има едно наум у нас лекарите все още смятат, че терапевтичният процес е единственото, с което се измерва тяхната работа. И не си дават труд нито да актуализират данните на болните, нито да правят своевременно анализи. Затова е добре управителният съвет на НЗОК да упражни влияние и да започне да налага най-сетне санкциите за просрочени отчети. Защото не е тайна, че нашенецът се респектира и работи в срок и качество само когато над джоба му виси финансова санкция.

Работодателските организации напуснаха Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), протестирайки, че вече ще трябва да обявяват имуществото си. Това им задължение бе записано с промяна в закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши длъжности в публичния и частния сектор, приет от 41-вото НС малко преди разпускането му.

„Смисълът на този закон е, когато един човек влиза във властта, да декларира с какво имущество влиза и след това да се види с какво излиза, за да може да се види дали може да се придобие разликата само с една заплата." Така един представител на асоциация на индустриалния капитал, член на тристранката, мотивира решението с колегите си да я напуснат. Да видим сега може Ли да се каже, че работодателските организации един вид влизат във властта с влизането си в НСТС. Или е точно обратното от въпросния орган нищо не зависи и респективно няма нужда хората, заради които той съвещава, да знаят кой кой е в него.

Първо. Съветът за тристранно сътрудничество се нарича така, защото в него участват държавата, синдикатите и работодателите. Или изобщо Светата Троица, от която зависи добруването на народната маса. Дейността му е уредена в Кодекса за социално осигуряване, фундаментален нормативен акт, който може да се нареди по важност до Кодекса на труда, изборния, данъчните закони, закона за бюджета и др. Тристранката се ръководи и от правилник.

Да, съветите имат само съвещателна функция, но специално за този е записано, че „обхватът на въпросите на жизненото равнище,

предмет на консултации, се определя с акт на МС по предложение на НСТС". Сиреч от НСТС зависи по какви теми МС взема решения. А според правилника за дейността й през тристранката минават ВСИЧКИ важни закони, най-вече социалните от държавния бюджет до текстове, касаещи заплати, осигуровки, болнични, майчински, и МС не смее да вземе решение без санкцията й.

Е, след гореизброеното можем ли да заключим, че НСТС е важен орган, да не кажем направо управленски и в този смисъл работодатели, синдикати и държава си споделят властта... Мисля, че можем.

Второ. Обявяването на имуществото на лицата на високи постове се прави не само с цел да видим дали някой не се е замогнал с ниска заплата, докато е бил важен, и оттам да си извадим заключението, че е крал. За тази работа си има МВР, прокуратура, комисии антикорупция, комисии за конфликт на интереси, комисии за отнемане на незаконно имущество и прочее. Прави се, за да се знае и кой за какво се бори и с какви мотиви предлага този или онзи текст в закон. Та в този смисъл аз искам да знам кой решава колко време ще си гледам детето у дома, каква пенсия ще вземам или каква част от болничния ми ще плати шефът и каква аз.

Да, в България „богат" е мръсна дума и богатите не ги обичат. Дори и да са спечелили честно първия си милион. Но още повече не обичат тайните, а като има такива, се раждат и слуховете. Така че, г-н индустриалецо, Иване, кажи си, те ще разберат...


Близо 500 000 са с болест на белите дробове
но само 80 000 от тях се лекуват от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). При повечето тя не е диагностицирана и не знаят за заболяването си според доц. Явор Иванов, председател на Българското дружество по белодробни болести. Той изрази тревогата си, че една трета от пушачите развиват ХОББ, а 50 на сто от подрастващите пушат, което е твърде обезпокоително за следващото поколение. Всеки 5-и, болен от ХОББ, развива рак на белия дроб и се очаква до няколко години болестта да бъде една от трите причини за смърт в световен мащаб след сърдечносъдовите, мозъчните заболявания и травматизма. Преките разходи за лечение на ХОББ в ЕС са 38,6 милиарда евро годишно, каза още доц. Костов.


СЗО: 9,4 млн. души 6 света умират от хипертония
От хипертония в света всяка година умират средно по 9,4 млн. души и борбата с тази болест е и в ръцете на самите хора, които могат да намалят риска от високо кръвно налягане. Това съобщиха от Световната здравна организация (СЗО), представяйки темата на Международния ден на здравето 7 април, която тази година е хипертонията, предаде ИТАР-ТАСС. „Това е грижа не само на държавите, но и на хората" -твърди Олег Честнов по-мощник-генерален директор на СЗО. Според него целта е хората да

разберат, че рискът от хипертония може да бъде намален, като се ограничи консумацията на сол, като се мине към балансирано хранене, като се ограничи употребата на алкохол и се спре тютюнопушенето, а също като се увеличи физическата активност и се поддържа нормално тегло.