Тема: здравеопазване



страница1/10
Дата23.07.2016
Размер1.38 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
24 февруари 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Европейската комисия не разследва „Софарма"
Брюксел започна процедура за установяване на незаконна държавна помощ за парите на данъкоплатците, депозирани в Корпоративна банка. Има още една проверка за концентрацията на мултиллексите, контролирани от кръга около Цветан Василев и ДПС
Питане от финансовото министерство във връзка с анонимна жалба до Европейската комисия за оказване на държавна помощ на "Софарма" и "Софарма трейдинг" е получено във вторник в Министерството на здравеопазването, потвърдиха вчера оттам.

То е по повод на писмо от Брюксел, с което Еврокомисията е препратила анонимката до българските власти за становище. За него потвърди вчера и вицепремиерът Симеон Дянков в интервю пред БНТ.

Срокът за отговора на запитването е няколко седмици, уточниха от здравното министерство.

От разясненията на вицепремиера и на МЗ става ясно, че Еврокомисията не разследва „Софарма" както писа преди месец базираният в Брюксел в. " Ню Юръп". Това твърдение бе разпространено от групата медии около Корпоративна търговска банка, за да отклони вниманието от действителното разследване на Еврокомисията за парите на държавните фирми в банката. Още в края на 2010 г. Брюксел поиска от българското правителство да изясни по какви критерии банката е избрана от преобладаващата част от държавните дружества да обслужва сметките и депозитите им. В края на декември 2011 г. ЕК поиска конкретни отговори от българските власти на 13 допълнителни въпроса. Финансовото министерство ги препрати към министрите на икономиката, транспорта и отбраната, които са принципа-ли на основната част от държавните фирми. Само министерствата на икономиката и на отбраната обаче отговориха, и то уклончиво, на запитването на "24часа" какви отговори са дали. Единственото друго разследване на Брюксел за България е заради концентрацията на мултиплексите в две фирми, свързани с Цветан Василев. Дори се очаква по него да има наказателна процедура.




Симеон Дянков:

Това беше политическа спекула. За съжаление изгарят и добри кадри, каза Дянков
България категорично не е застрашена от санкции заради държавна помощ за "Софарма" и "Софарма трейдинг", във връзка със запитващото писмо от Европейската комисия, заяви финансовият министър Симеон Дянков пред БНТ.

"Явно е, че няма такава държавна помощ, но все пак ще отговорим на това писмо. Всичко минава през обществени поръчки, доколкото съм запознат. Разбира се, ще се прави допълнителният одит, за който споменахте. Но в присъствие на обществени поръчки не може по никакъв начин да се говори за държавна помощ", каза още Дянков пред БНТ.

За случая с уволнената Гергана Павлова Дянков заяви: "Тя търпи критика, че не излезе по-рано и обясни просто откъде е дошла, какво е направила. Даже може би вече е твърде късно това се говори, но все пак, понеже аз знам случая, ще го кажа. Всъщност Гери Павлова никога не е работила за "Софарма". Тя е работила в анализаторска фирма, която, мисля, 2006 година е била взета, купена от "Софарма", била е напълно независима фирма. Няколко месеца след това тя напуска напълно фирмата, просто ново ръководство, нов начин на работа. Така че Гери Павлова никога не е работила за "Софарма". Тези теми и този натиск отчасти беше според мен политическа спекула, политически популизъм, отчасти борба между различни медийни групи. За съжаление изгарят добри хора като Нели Нешева, като Гери Павлова."

По закон НЗОК, както и голяма част от институциите като НОИ, Изпълнителна агенция "Пътна инфраструктура" имат право да раздават бонуси - до 25% от приходите на тези институции. "Нели Нешева е раздала много под тази сума. Ако се сравни исторически, тя е давала много по-малко. Просто много нашумя темата. За мен Нели Нешева много добре си вършеше работата", смята Симеон Дянков.

За бонусите трябва да има повече прозрачност, посочи финансовият министър. Това ще стане с промяна в Закона за държавния служител. Според Дянков бонусите по никакъв начин не трябва да са свързани с глобите, които дадена институция събира. Освен това бонусите трябва да се дават само за добре свършена работа, и то по преценка на ръководителя. "А иначе Нели Нешева, която е ръководела 4-милиарден ресурс и е вземала 1000 лева на месец бонус, според мен е правилно. Как иначе ще стимулираме хората, които са на толкова отговорни постове", попита финансовият министър.

Гергана Павлова също е жертва на популизъм, на тази суматоха, която се създаде около здравеопазването като цяло. Тя си вършеше добре работата, каза още Дянков.

"Това, което тя направи като реформи заедно със здравната комисия, е, че се децентрализираха аукционите за купуването на лекарства, така че да се правят на ниво болници, с което има по-голям достъп към лекарствата", посочи министър Дянков.


Масови упражнения по цените на лекарствата

Дебатът рискува да потъне в предизборен популизъм
„Вариантите са: намаляване на VI ДДС за лекарствата, силово сваляне на цените и свързване на аптеките с НАП” Стефан Константинов, здравен министър
„Намаляването на ДДС в никакъв случай не води до намаляване на цената и не смятам, че това е правилният път”

Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента


Три начина за намаляването на цените на лекарствата описа в четвъртък здравният министър Стефан Константинов: 1. силово налагане на производителите на по-ниски цени; 2. намаляване на ДЦС за лекарствата; 3. въвеждане на електронни рецепти и свързване на всички аптеки с Националната агенция по приходите, за да се следят оборотите. Здравната комисия снощи даде две седмици на министъра да представи доклад как могат да бъдат намалени цените.

Как се образуват цените

За лекарствата без рецепта цената се образува на пазарен принцип, обясни Константинов пред Би Ти Ви. Държавата контролира цените на отпусканите с рецепта чрез комисия, която е под шапката на Министерския съвет. Неин председател е представител на Министерството на финансите, а сред членовете има представители на здравното министерство, съсловните организации и лекарския съюз. При определянето на максималните стойности се взимат референтни цени от 13 страни в ЕС, където съответното лекарство е най-евтино. Според министъра въпреки това в чужбина е възможно лекарствата да са по-евтини, защото здравните фондове успяват да договорят сериозни отстъпки с производителите. От тази година и българската здравна каса има право да прави това, но процесът не е започнал. Константинов посочи, че върху крайните цени влияе и факторът големина на местния пазар.

Причина за разликите в цените с други страни са и различните ставки по ДДС върху лекарствата. България попада в групата на страните от ЕС с най-висок такъв данък. Председателят на бюджетната комисия на парламента Менда Стоянова веднага реагира с възражение срещу идеята да се намали ДДС за лекарствата. Пред БНР тя заяви, че това няма да доведе по поевтиняване - показал го опитът с частично намаления данък в туризма. Стоянова обясни, че различните му ставки водят до неравнопоставеност на различните браншове и до изкривявания.

„Синята коалиция" използва повода отново да внесе промени в Закона за ДДС с намаление на ставките за лекарствата и учебниците.

КЗК се сезира по сигнал срещу "Софарма"

В добилия почти истеричен характер дебат за цените на лекарствата вследствие на подновената война между медийните групи около шефа на Корпоративна банка Цветан Василев и на „Софарма" Огнян Донев се включи и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Тя обяви, че започва „предварително проучване по сигнали за извършени нарушения при доставките на лекарства към болници,

здравното министерство и здравната каса". От съобщението става ясно, че комисията е сезирана на 21 февруари от депутатите от СДС Мартин Димитров и Ваньо Шарков. Ден по-късно КЗК им е изпратила отговор, благодарност за сигнала „относно поведението на „Софарма" и „Софарма трейдинг".

Последният секторен анализ на фармацевтичния пазар на КЗК е от 2006 г. Тогава тя установи, че „участниците на съответните пазари са многобройни, а пазарните дялове, дори на големите предприятия, не индикират господстващо положение".

Огнян Донев: Цените са Застопорени

В интервю по Нова телевизия изпълнителният директор на „Софарма" Огнян Донев обясни, че цените на лекарствата на компанията са по-евтини в други държави, защото само по този начин дружеството може да навлезе на тези пазари. По думите му цените на лекарствата в България са застопорени заради свръхрегулацията.

Той цитира статистически данни на IMS Health, според които пазарният дял на „Софарма" на целия лекарствен пазар е 5.17%, а в болничния пазар 7.24%.

По „Дарик радио" пък зам.-председателката на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова припомни, че българите плащат най-много лични средства за здраве в ЕС. Според сравнителни анализи, докато в останалите държави съотношението на публичните към частните разходи за лекарства е 80 към 20, у нас държавата поема 44 на сто от цената им, а останалите 56% са за сметка на пациентите.

Българите плащат най-много лични средства за здраве в ЕС, обясни пред „Дарик" д-р Даниела Дариткова, зам.-председател на здравната комисия в Народното събрание. В останалите държави съотношението на публичните към частните разходи за лекарства е 80 към 20, а в България 44 на сто от цената на лекарствата се поема от държавата, но останалите 56% са за сметка на пациентите.




Медицинските изделия ще се купуват само от болниците
Болниците ще трябва да осигуряват медицинските изделия, нужни за пациентите им. Когато тези изделия не се поемат от здравната каса или бюджета, пациентът ще ги плаща на цената, на която са купени от болницата. Това предвиждат промени в Закона за медицинските изделия, приети на първо четене от парламента днес.

Целта на измененията е да се спре практиката, когато дадено изделие (например стави, пирони, лещи, слухови апарати и т.н.) липсва в болницата, пациентите да бъдат препращани към определени фирми и на практика да бъдат задължавани да купуват от тях продукта, от който се нуждаят.

В същото време обаче промяната е на път да породи друг спор, тъй като забранява на пациентите да си купуват сами продуктите, които желаят да използват, а ще бъдат задължени да ползват вече купеното чрез търг от болниците.

По време на дискусията в пленарната зала Мая Манолова от левицата отбеляза, че така хора, които биха искали да използват по-качествен продукт, ще бъдат възпрепятствани. Друго опасение е, че в опит да привличат пациенти болниците ще се опитват да купуват максимално евтини продукти и с това качеството може да се занижи принудително.

Одобрена друга промяна позволява на търговците на едро с медикаменти, които имат разрешение за търговия в друга страна на Европейския съюз, да работят свободно и в България, без предварителна регистрация в агенцията по лекарствата.


Обясненията за бонусите продължават
Не съм взел нито лев - никакви бонуси, никакви демесета", каза здравният министър Константинов в отговор на въпрос в четвъртък, но потвърди, че е раздал бонуси на своите служители от 50 лв. до 10 000 лв. Най-големите получили двама от заместниците му, включително уволнената Гергана Павлова. Парите са от таксите за регистрации на аптеки и лекарства.

Според министъра бонусите са единственият начин да бъдат задържани на държавна служба кадърните специалисти.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова пък обяви намерението си отново да предложи заплатите на директорите на общинските търговски дружества да бъдат вързани към минималната работна заплата, а не към средната в дружеството. В предишния общински съвет тя внесе подобно предложение за промяна на методиката за изчисление, но то беше отхвърлено. „Сега отново ще го внеса", заяви Фандъкова пред „Дневник" и обясни, че така би се избегнала възможността директорът да вдига заплатите на подчинените с цел той самият да получи по-голямо възнаграждение. „Това може би става за сметка на някои други разходи, които са важни за дружеството", каза Фандъкова.

Столичните общинските съветници пък си гласуваха увеличение на възнагражденията, които получават като членове на ръководства--та на Столичната общинска агенция за приватизация Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд и Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия. В управлението на трите структури участват общо 13 съветници от ГЕРБ, 6 от БСП, 3-ма от ДСБ и 1 от

СДС.


ГЕРБ за пореден път отказва да намали ДДС за медикаментите
"Ако държавата под натиск свали много цените на лекарствата, това може да накара фармацевтичните компании да се изтеглят от българския пазар", обясни здравният министър Стефан Константинов. Преди време е имало такива случаи на компании, за които ценовата политика у нас не е изгодна и отказват да регистрират свои продукти, поради което липсват лекарства за пациентите. Производители дори твърдят, че става дума за над 200 препарата, които са спрени от внос у нас през годините заради твърде ниските цени.

"Компаниите предприемат такава стъпка, защото ниските цени им подбиват продажбите в други европейски страни, които реферират цените си с нашите", поясни министър Константинов пред Би Ти Ви. В България цените на ниво производител са ниски, тъй като, за да се регистрират и да могат да се купуват с публични средства, стойностите им не могат да са над най-ниските в 8 държави в ЕС. От своя страна България е референтна държава за други страни в съюза и намалението на цени у нас води до намаление и в други членки.

Основната причина крайната цена на препаратите в България да не е сред най-ниските в ЕС, е високият ДДС - 20%, какъвто почти няма в Европа. По този повод от "Синята коалиция" вчера за пореден път внесоха предложение за законова промяна и намаление на ставката, а ГЕРБ за пореден път обявиха, че това няма да стане. Това ще ощети бюджета, тъй като ДДС е основен приходоизточник за държавата, а няма да намали цените на лекарствата, обяви шефът на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова.

МЗ оповести данни, от които следва да излиза, че делът на "Софарма" в доставките на медикаменти, купени от министерството, не е толкова голям, противно на твърденията. Според справката през 2010 г. МЗ е платило 33 млн. лв. на "Софарма Трейдинг" за лекарства, а лидер при доставките е "Рош" с 35 млн. лв. Третата по дял компания е "Либра" с 20 млн. лв. Общо МЗ е дало 136 млн. лв. за лекарства на 33 фирми. През 2011 г. най-много пари е получила вече "Софарма Трейдинг" - 23.9 млн. лв., а "Рош" - 23.5 млн. лв. Данните обаче не са показателни, тъй като липсват доставките на онколекарства за болниците, които от м.г. сами правят търгове и всъщност изобщо не става ясно какъв е делът на "Софарма", дали и с колко е нараснал.

Собственикът на компанията Огнян Донев пък заяви пред Нова телевизия, че по оценка на "Софарма" компанията е между 1-о и 15-о място по получени пари от здравната каса и има 5.17% на аптечния пазар. "Всеки един, който иска, може да влезе в интернет и да види, че общо продажбите на "Софарма" на територията на България са 60-61 млн. лева при пазар от над 2 млрд. лева", заяви още Донев. Той посочи, че не болниците финансират неговата фармацевтична компания със 100 млн. лева годишно, а той финансира тях заради времето, което чака да му се разплатят. Твърди се, че над 50% от доставките в държавните клиники са именно от "Софарма Трейдинг".

Ана Атанасова
Здравната комисия на парламента изслуша здравното министерство за това как се формират цените на лекарствата у нас. Експертите обясниха А-то и В-то на ценообразуването, а депутатите от ГЕРБ така и не пожелаха да чуят, че съществената част от поскъпването се дължи на високия ДДС. На снимката: председателят на комисията Десислава Атанасова.


Климатизирайте страстите!
Най-спешно за общината е да предотврати надвисналата градоустройствена катастрофа от тия климатици по сградите, пък после ще мисли за настилките на улиците, за паркирането и за незаконните и полузаконните строежи

Цял живот съм страдал от комплекса, че живея в грозен град. Комплексът ми се задълбочаваше още повече от това, че не можех да намеря отговор на въпроса кое точно е това нещо, което загрозява града ми, което ме потиска и ми пречи да погледа открито в очите гражданите на други, не толкова грозни колкото София градове. Дали това са панелните кошери на социализма, дали пък не е истеричното и евтино ново строителство, дали пък не е отсъствието на каквато и да било градоустройствена идея заради далаверите на парче с парцели и имоти, станали емблема на епохата на Стуци Янев и Петър Диков като главни архитекти? Или може би градът ми е грозен, защото е мръсен и олющен? Защото сметта му се извозва само за няколко процента от всичките пари, които се плащат за тази дейност? Не, градът ми не е грозен поради изброените по-горе причини, а по една друга и аз ще ви кажа коя, защото днес най-после разбрах. Градът ни е грозен и ни смазва с грозотата си, пречейки ни да се разгърнем като личности и гордо да погледнем Европа в очите заради климатиците по външните стени на сградите.

Както стана ясно от медиите, Столична община обмисля правила за поставяне на климатици по сградите (разбирай - акция по премахване на вече поставените с надлежно глобяване, вероятно). Браво! Това е чудесно и за пореден път доказва, че общината е способна да мисли за всичко, точно като онзи производител на тигани. Само че аз оставам малко раздвоен. Приветствам конкретните мерки на общината, но ми се губи философията.

Губи ми се балансът между частното и общото, между управлението и рекета, между това общинарите да са избрани от нас, за да управляват от наше име и наша воля нашия град, в който се намира нашата собственост, и онова общинарите да се групират в клики за постигане и защита на лични и корпоративни интереси. Раздвоен съм например от това: когато от сградата ти над улицата надвисне леден блок и ти се обадиш в общината, за да я помолиш да организира Гражданска защита и да реши този иначе дребен проблем, ти се отговаря, че това е твоя работа, ти отговаряш за нея и даже ще бъдеш наказан, ако не я свършиш. Когато обаче сложиш на фасадата на тази сграда указателна табела за дейността, която извършваш в нея, тогава общината идва да ти иска пари за рекламна дейност и забравя да изтъкне, че сградата си е твоя, както изтъкна в случая с ледените висулки.

Ако снегът от тротоара пред кооперацията не е изчистен, наказват ви, защото този тротоар "прилежи" към вашата собственост (най-вероятно някога е бил част от нея и е отчужден), следователно отговорността за него е ваша. Обаче я пробвайте, ей така, за майтап, да изнесете една масичка на същия този тротоар и да се опитате да сложите нещо за продан на нея. За секунди с тръс ще дотичат общинските хиени в вой и смрад на мърша, за да ви искат "тротоарно право".

Да погледнем паркирането. Знаете ли в моя квартал кои са най-безопасните места за паркиране? Онези, на които паркирането е забранено от Закона за движение по пътищата. Ако спрете на синя зона и до броени секунди не си платите лептата (не си пуснете SMS-а), пристига баничарката със скобите и ви заключват. Ако паркирате обаче върху пешеходна пътека, никой не ви обръща внимание, защото всички са заети да доят пари от синята зона. Не ви обръщат внимание, ако паркирате вътре в кръстовището с някоя от преките, не ви обръщат внимание, ако си оставите колата на мигачи по средата на лентата за движение, както и ако успеете да я натикате на някой тротоар така, че никой да не може да минава по него. Каква всъщност е политиката на общината по отношение на паркирането? Да създава ред, да облекчава движението или да инкасира парични приходи? През ден посещавам квартала около "София ленд". Там, на разклона за болница "Токуда", е кошмар от неправилно паркирани автомобили. Колите са оставени буквално в лентите за движение до самите светофари. Лентата за десен завой на излизане от болницата не съществува, защото е превърната в незаконен паркинг, и колите, които искат да завият надясно, трябва да изчакат да светне зелено в секцията за ляв завой, за да тръгнат и те тогава. Паяците обаче шетат из центъра или из кварталите, които са най-близо до наказателните паркинги. И са прави. Тяхната задача не е да облекчават движението или да санкционират нарушителите, а да инкасират печалби и то, по възможност, при най-нисък разход на време и гориво. Ако можеш да си насечеш дърва в началото на гората, ще блъскаш ли километри до някои затънтени просеки?

Но не са виновни хората, които паркират в лентите за движение около "София ленд" и болница "Токуда". Те там ходят на работа и трябва някъде да оставят колите си. Там за кратко време се издигнаха няколко нови бизнес сгради, макар че терените са част от парк и са отредени за озеленяване. И главните архитекти, които разрешиха това, си затвориха очите пред факта, че проектите за тези бизнес сгради не предвиждат достатъчно места за паркиране, понеже така е по-евтино, а когато строителството е по-евтино, вложението се възвръща по-бързо от отдадените под наем площи. Дали пък частица от парите, които биха били вложени за изграждане на подземни гаражи, не са отишли за укротяване на бдителността и градоустройствената компетентност на главните архитекти?
Та такива ми ти работи, г-н Диков. Вярно е, проблеми има и ще ги решаваме един по един. Но, наистина, дайте първо да се заемем с най-неотложното. А това безспорно са климатиците по фасадите на сградите. Да предотвратим тази надвиснала градоустройствена катастрофа, пък после ще мислим за настилките на улиците, за паркирането и за незаконните и полузаконни строежи, впрочем много от които вече успяха да се узаконят чрез последния скандален Закон за устройството и застрояването на столична община. И нека, както казвате, първо да започнем с махането на климатиците от обществените сгради. Току-виж после се появила някоя голяма и знакова българска групировка с подходяща фирма в структурите си, която да климатизира обществените сгради наново и в съответствие с наложените от общината нови правила. Мисля, че тогава замисълът на подетата акция окончателно ще възтържествува. Но освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.*
*От две години блогърът завършва коментарите си с това изречение и го обяснява така: "В началото на XXI век след новата ера България има проблем и той е в държавното й управление. Считам, че партиите "Атака" и ГЕРБ са цивилизационно вредни за отечеството и заплашват добрите нрави в него, както Картаген навремето е заплашвал Европа с финикийския си ориентализъм. Ето защо, докато тези две партии са на власт, като Катон Стария ще завършвам текстовете си с изречението "Картаген трябва да бъде разрушен".

Иван Стамболов



Според министъра на здравеопазването Стефан Константинов

Лекарствата ще поевтинеят, ако падне ДДС
В България цените на производители и доставчици са най-ниски от цяла Европа, затова пък само 2 страни са с по-висок данък от нашия

Данък добавена стойност вдига цените на лекарствата у нас. Само Дания и Ислан­дия имат по-висока ставка на данъка от нашата. Лекар­ствата ще поевтинеят, ако ДДС бъде намален, но това е от компетенцията на фи­нансовото министерство, обясни вчера пред Би Ти Ви министърът на здравеопаз­ването д-р Стефан Констан­тинов.

Трите фактора, които имат определящо значение за цените на лекарствата, са размерът на ДДС, големи­ната на пазара и договаряне­то между касата и фарма­цевтичните компании, по­сочи министърът. Интер­вюто на Би Ти Ви с него четете на 13-а стр.

Ваньо Шарков от Синята коалиция пък обясни как се образуват цените на лекар­ствата у нас. Първият еле­мент е цената на производи­теля, която не е по-висока от най-ниската цена на ле­карството в осем европей­ски държави. Вторият ком­понент е надбавката на тър­говеца на едро, която може да бъде между 6% и 9%, и на трето място - надбавката на търговеца на дребно - меж­ду 18 и 22%. Върху тези цени се начислява и 20% ДДС, до­бави Шарков.

По тази схема лекарство от 10 лв. стига до крайния потребител на цена от 15,72 лева. А медикамент с пър­воначална стойност 300 лв.

се предлага по аптеките за 414. Надбавките на търгов­ците на едро у нас са едни от най-ниските в Европа.

Няма монопол при до­ставката на лекарствата за здравното министерство, става ясно от справка на ве­домството, с която „24 часа" разполага. Две са ком­паниите, които водят при доставките на медикамен­ти по обществени поръчки за министерството - „Софарма трейдинг" с 23,9 млн. лв. и „Рош България" с 23,5 млн. лв. (Виж табли­цата горе.)

Общата сума на изпла­тените пари за медика­менти чрез бюджета на министерството е 88,6 млн. лв. През 2010 г. рам­ката е била 136,9 млн. лв., но сумата намалява, за­щото лекарства посте­пенно се прехвърлят към здравната каса. Сред до­ставчиците на министер­ството са и имената на го­леми производители и ди­стрибутори като „Либра", „ГлаксоСмитКлайн", „Са-нофи" и много други.

В отговор на питане на депутатите Ваньо Шарков и Иван Костов здравната каса

отговаря, че сключва договори с аптеките, а не с притежателите на разрешения за употреба на лекарствени продукти.

Отчетът за сумите, из­платени от НЗОК за ме­дикаменти от реимбурсния списък, се води по международните непатентни наименования (имена на молекули, а не търговски имена). Затова от касата не можели да от­говорят на коя фирма колко лекарства са плате­ни.

НЗОК няма задълже­ние да следи разхода на лекарствени продукти по притежатели на разреше­ние за употреба, се казва още в отговора до депута­тите. От касата поясня­ват, че към момента няма неразплатени задълже­ния към договорните партньори - аптеките.

Днес здравният минис­тър свиква извънредно събрание на Надзорния съвет на здравната каса. На него ще се даде мандат на подуправителя на НЗОК Марияна Василева да ръководи институция­та до избирането на нов управител от парламента. Целта е подписването на договорите с лекари, бол­ници и аптеки да продъл­жи без сътресения.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница