Тема: здравеопазване

Колко трябва да получава един депутат? Какви бонуси може да има един заместник-министър или шеф на агенция? Не заплахата от наводнения, нито негативните доклади на Брюксел, и не дори предсказанията на маите за края на света, а именно парите на властта се превърнаха в основната драма, вълнуваща обществото.

Известно е, че българинът най-обича да наднича в канчето на ближния. Това е основополагащият фундамент на народопсихологията ни. Както и трупаната 45 години омраза към "чантаджиите", както чичовците наричаха по времето на соца всеки, който ходи с костюм и вратовръзка. Така че не може да не оценим цветистия език, с който Асен Агов описа от парламентарната трибуна как българинът би искал депутатите да ходят боси и да се бичуват. Сиромахомилската вълна в последните дни обаче вече бе набрала инерция и депутатите, въпреки яростните дебати, в крайна сметка

с небивало единодушие замразиха заплатите си

А също и тази на президент, министри и другите висши администратори. Също толкова единодушно те гласуваха уволнението на шефовете на здравната каса Нели Нешева и на Агенцията по вписванията Виолета Николова за бонусите, които са си написали сами. А червеният депутат Антон Кутев отиде още по-далеч, като предложи специално депутатите от ГЕРБ да си намалят заплатите с по 1000 лева, докато пенсиите не скочат с 35 процента.

За социална солидарност във време на криза или за обикновен популизъм става дума?

Първото просто не е за вярване - българинът е твърде далеч от идеите на християндемокрацията. Въпреки че подобни решения са вземани и преди в подобни ситуации. По време на Голямата депресия (1929-1933) правителството на Никола Мушанов не само замразява, но дори и намалява заплатите си. А цар Борис III на свой ред намалява цивилната си листа от 6 на 5 милиона лева.

Второто тълкуване звучи доста по-убедително - все пак догодина предстоят парламентарни избори. Подобен жест няма как да остане незабелязан и незапомнен. Пък и не е лошо

да се изпусне малко пара от котела на социалното напрежение

който определено вдига градуси.

Дали обаче всичко това като цяло работи в полза на обществото?

Още римският философ Тит Лукреций Кар е прозрял, че бедният не може да бъде добродетелен. Него много по-лесно е да го корумпираш. Наистина, за алчността човешка граници няма. Но все пак министър Симеон Дянков е май прав, като защити Нели Нешева с мотива, че няма нищо лошо, след като носиш отговорност за 4 милиарда фондове, да взимаш 1000 лева бонус месечно към заплатата.

Крайно време е да се въведат наистина ясни критерии за оценка на труда и отговорностите в държавата. Дори и ако това предполага управленци с по-нисък ранг да вземат повече от ресорния си министър. Особено ако освен отговорност, реализират и допълнителни приходи към бюджета.

Разбира се, морковът винаги върви в комплект с тоягата. Изловените в корупция или други престъпления по служба държавни чиновници трябва да са повече от сигурни, че само с едно уволнение няма да се отърват, а ще търкат наровете. За да се замислят доста, преди да рискуват да изгубят свободата и сигурния си статут заради съмнителни сделки.

Държавата забрави да си потърси 53 000 лв. от Никола Проданов - съпруг на депутатката от ГЕРБ и зам.-шеф на здравната комисия Даниела Дариткова. Парите са от натрупан наем за чайна в Пампорово.Областната управа в Смолян обаче закъсняла да внесе в съда иск срещу него . Дългът е опростен.Решението за опростяването е на магистратите. Мотивът - изтекла давност.Проблемът започва през 2008 г. Тогава Дариткова е общинска съветничка в Смолян. А съпругът й държи чайната (143 кв. м) в зимния курорт, но престава да внася наема. Заведението е държавна собственост. Областната управа прекратява договора си с него. Но той продължил да държи чайната. Безплатно. От управата се сетили да търсят парите чак на 10 юли 2009 г. - два дни след като Дариткова е избрана за депутат.Законовият срок за вземанията обаче отминал и съдът отхвърли иска на администрацията да получи парите. “Чиновниците са реагирали прекалено късно”, пише в мотивите на магистратите. За това време можели например да отдадат чайната под наем на друг.“Труд” потърси Проданов за коментар, но той отсече: “Не давам изявления.”Това е втори гаф на депутатското семейство. Наскоро Дариткова се прочу след проверка на Сметната палата, която установи, че е “забравила” да впише в имотната си декларация автомобил “Ягуар”, купен от мъжа й. Тогава тя обясни, че много се ядосала на съпруга си, че не й казал за колата. Той пък й отговорил: “Забравих.”

Той бе извикан на доклад от депутатите, за да обясни как се формират цените на медикаментите и какво плаща касата.И препаратите за сърце - надолу

Поевтинелите м.г. 842 препарата са срещу сърдечни, неврологични, психични, ендокринологични, онкологични и други заболявания.Дебатите започнаха с въпрос на шефката на здравната комисия Десислава Атанасова (ГЕРБ) как е решено с кои държави да сравняваме цените си. От Министерството на здравеопазването (МЗ) отговориха, че по данни на Австрийския институт по здравна икономика се определят страните от Европейския съюз (ЕС) с най-евтини медикаменти.Тъй като в наредба изрично не е посочено, че специално звено към комисията трябва да проверява подадените данни от производителя за цените на съответния медикамент в референтните държави, д-р Ваньо Шарков (СДС) заяви: “Значи вие нарушавате наредбата!”“Комисията проверява от независим източник дали декларираната цена от производителя е вярна, защото, ако не го сторим, със сигурност ще имаме по-сериозни поводи за изслушване тук, пред вас”, отговори министър Константинов.“От това, което казвате, излиза, че в лекарствената политика всичко е наред и че основният проблем е липсата на прозрачност как точно се формират цените”, обърна се към д-р Константинов Мая Манолова (БСП). Тя добави, че хората не можели да разберат и проверят кои лекарства са в платената от касата листа и на каква стойност.

Таблет показва цените на таблетките

Тогава д-р Константинов стана, взе таблета си в ръка, на който бе отворил сайта на ведомството си, а там е поместен позитивният списък. “Ето, д-р Шарков ще потвърди, че видяхте къде се намира листата с цените”, каза д-р Константинов. Синият депутат отговори, че тя е като Менделеевата таблица.

Кулминацията на дебата дойде с въпрос на д-р Шарков: “Защо здравната каса плаща по-скъпо медикаменти, които на свободния пазар са по-евтини?” “Защото към аптеките могат да се направят отстъпки, а до м.г. това бе невъзможно за касата. Но от тази година тя ще може да договаря по-ниски цени”, отвърна д-р Константинов.

Зам.-шефката на комисията д-р Даниела Дариткова (ГЕРБ) го засече: “Защо касата ще се бори за отстъпки чак сега, когато лекарственият закон е променен още през 2010 г., а наредба №10 към него е влязла в сила на 31 август м.г.?”

“Забелязали ли сте колко сложно в България се определят лихвите по кредитите и цените на лекарствата. Да, те са сложни дейности, но у нас допълнително се усложняват”, обобщи Янаки Стоилов (БСП).

Той предложи отново да се върне централизираната доставка поне за онколекарствата, защото децентрализирането им отключвало по-голяма корупция.

“Доставката бе децентрализирина през 2011 г., защото нито едно министерство на здравеопазването в Европа не се занимава с търгове. Освен това трудно се поръчват медикаменти при 10 или 20 болни от едно заболяване в страната”, припомни д-р Константинов. Той бе категоричен, че т.г. е постижимо лекарствата бързо да стигат до пациента, и то на ниски цени.Д-р Шарков върна темата към по-скъпите лекарства в касата: “Готов ли сте, г-н министър, да запишете в наредба, че касата няма да плаща за медикамент, ако се продава по-евтино в аптека?” Д-р Константинов отвърна, че е готов да приеме всякакви конструктивни предложения, но тъй като материята е много сериозна, няма как в момента да каже “да” или “не”.Ни в клин, ни в ръкав депутатът от ГЕРБ Анатолий Йорданов зададе въпрос защо в комисията по регулиране и реимбурсиране няма представители на Българския фармацевтичен съюз. Цялата зала избухна, защото това е явен конфликт на интереси. “Ти искаш вълкът да води стадото ли?!”, попитаха колегите му. И добавиха, че е абсурдно този, който продава пряко на хората медикаментите, да определя каква част да се плаща от касата.До 2 седмици министърът ще представи анализ на ценообразуването на лекарствата.

Десет българи, болни от нелечим рак, съдят държавата в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, защото ги е лишила от последната им надежда за живот. Делото им се придвижва рекордно бързо от съда. Магистратите в Страсбург поискаха обяснение по случая от българските власти само три месеца след като са получили жалбите, а обичайно това става след няколко години.Десетимата жалбоподатели са на различна възраст, но всички страдат от онкологични заболявания, които не са лечими със средствата на конвенционалната медицина. Или пък заболяването е в много напреднал стадий. Сред завелите делото в Страсбург има жени с карцином на млечната жлеза, мъж с бъбречно-клетъчен карцином и други с тумори на панкреаса и пикочния мехур. “Труд” разполага с имената им, но не ги разгласява заради поверителността на медицинските данни.След като е чул фаталната диагноза, всеки от десетимата жалбоподатели потърсил алтернативни начини за удължаване или подобряване на качеството на оставащите му месеци живот.

Така онкоболните, които медицината определя като терминални случаи, научили за ваксината Коули (Coley), която се произвежда от Канадския институт “Ем Би Вакс Байосайънс” (МBVax Bioscience).

Според различни научни изследвания тя подобрява качеството на живота, в някои случаи е довела до забавяне на растежа на туморите, а има и регистрирани пациенти с пълна ремисия.

Без достъп до състрадателно лечение

Ваксината все още не е преминала през всички фази на клинично изпитване. Но е одобрена за т.нар. състрадателно приложение в държави като Ирландия, Швейцария, Германия, Израел, Австралия, Австрия, Мексико. Употребата й е разрешавана в отделни случаи в САЩ, Великобритания и Германия.Така българските пациенти поискали състрадателно лечение и за себе си. А то всъщност означава на хора в крайна фаза на заболявания с летален изход да бъдат приложени експериментални продукти. Окуражени от информацията, че производителят иска да предостави ваксината безплатно на медицински център в София, онкоболните подават искания да им бъде приложена. Всички получават откази от Изпълнителната агенция по лекарствата. След това са обжалвали пред министъра на здравеопазването, но отново не са получили разрешение.

Проблемът е в Наредбата за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба лекарствени продукти. Според нея неодобрени препарати може да се прилагат у нас само ако са разрешени за употреба в други страни. Второто условие е да са предназначени за лечение на редки заболявания или на специфични показания, при които лечението с разрешени продукти не дава резултат.

В случая обаче ваксината Коули не е разрешена за употреба в други страни, а и много от заболяванията на десетимата, макар и нелечими, не са редки. Така на тях е отказан последен шанс за живот и са обречени, пишат в жалбите до съда в Страсбург адвокатите им от кантора “Екимджиев, Бончева и Черничерска”.

Дело на живот и смърт

“Казусът е безпрецедентен от юридическа и от етична гледна точна. Делото е на живот и смърт и не случайно Европейският съд го придвижва толкова бързо - твърди адвокат Михаил Екимджиев. - Парадоксът е в това, че държавата отказва това състрадателно лекарство, което дава на тези хора теоретичен шанс да продължат живота си. Тя не защитава фундаменталното им право на живот и им отнема последната надежда”.

До две седмици здравният министър Стефан Константинов да изготви анализ и да разработи методология за поевтиняване на медикаментите както в аптеките, така и в болниците. Това възложиха на министъра депутатите от здравната комисия на вчерашното си заседание.Самият Константинов отчете, че през миналата година е понижена стойността на 842 медикамента. Комисията по лекарствата към ведомството му проверила цените на общо 1624 лекарства. „В министерството има купища застояли преписки от производители, които искат да направят съответната корекция. По-голямата част от тези заявки са натрупани при предишното правителство.

Сега служителите ни изчистват тези застояли преписки”, обясни министър.„За да гарантираме на българите ниски цени, ние ще проверяване на няколко месеца стойността на медикаментите в референтните държави, за да актуализираме тези у нас. Как точно ще става това, ще решим до няколко седмици”, поясни д-р Константинов.

По думите му повечето производители премълчавали факта, че междувременно цената на продуктите им е била понижена в Европа и така те се превръщали в по-скъпи от тези, с които се сравняват при регистрацията си у нас.„Медикаментите са поскъпнали 6-7 пъти през последните няколко години”, твърди председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. От браншовата камара на дистрибуторите на лекарства на едро обаче твърдят, че цените не са скочили с повече от 25%.

Най-голям е ценовият шок при лекарствата в онкологията и тези за хормонална терапия. Тяхната стойност е скочила тройно през 2011 г., алармираха вчера от браншовата камара на дистрибуторите.Всички медикаменти са вносни, като част от тях се дистрибутират у нас от „Софарма трейдинг”. Поскъпналите лекарства са изцяло платени от здравната каса с обществени средства. Заради по-високата цена на медикаментите количествата съответно са по-малки и от това страдат хората с ракови заболявания.От браншовата камара алармираха още, че критериите за внос и разпространение на лекарства са написани умишлено така, че на тях да отговарят само 1-2 фирми и по този начин те да придобият монополно положение на болничния пазар. Дистрибутори и търговци на лекарства са подавали сигнали за монополно положение в Комисията за защита на конкуренцията, но досега нямало реакция.През последната година „Софарма” монополизира фармацевтичния пазар, признаха вчера и директорите на две от най-големите болници в страната. Преди три месеца мениджъри на няколко провинциални клиники разкриха пред „Монитор”, че дистрибуторската компания на Огнян Донев им извива ръцете и ги принуждава да купуват илачите само от тях. Те зареждали 70-90% от количествата от „Софарма Трейдинг” и така задлъжнявали още повече към здравния Октопод

"През последните пет години отношенията между лечебното заведение и дистрибуторите на лекарства се нормализираха. Но не зная каква е корпоративната политика на "Софарма" по отношение на цените у нас и в съседните държави.

Факт е обаче, че не би трябвало да има такава голяма разлика в цените”, заяви вчера в "Гореща точка" по ТВ7 проф. Димитър Раденовски, директор на болница "Пирогов". Управляваното от него лечебно заведение все още има задължения в размер на около 900 хил. лв. към доставчиците на медикаменти. „Гледам да опирам до фирмите на Огнян Донев само в краен случай”, призна все пак проф. Раденовски.Директорът на Военномедицинска академия ген. Стоян Тонев добави, че през последните пет години пазарът на медикаменти е започнал да се окрупнява. В момента има четири големи дистрибутора на лекарства на едро, а през 2002 г. те са били 12. "Ако имаш само една фирма, която да оперира на болничния пазар, ти практически нямаш избор и купуваш от нея”, обясни ген. Тонев.Точно това според него е довело и до шоковия скок на цените у нас.Министърът на здравеопазването предостави данни за дела на фармацевтичните компании, участвали в различните търгове, провеждани от болниците. От думите му стана ясно, че с най-голям дял за миналата година е „Софарма трейдинг”.