Темата, по която почти никой не се осмелява да говори открито какво се крие зад новия



страница4/7
Дата22.07.2016
Размер1.15 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

ПРОРОЧЕСТВО ЗА СЪДА
Последната книга на Свещите писания според заявеното в нея самата е пророчество за последното време. Четиринадесетата глава на Откровение призовава хората да се покланят на Твореца и пророкува, че онези, които приемат тройната ангелска вест, ще пазят Божиите заповеди. Вестите от тази глава са трикратно предупреждение, което трябва да подготви земните жители за Второто пришествие на Господа. Пророческият възглас “Защото настана часът, когато Той ще съди” ни посочва към заключителния етап от спасителното за хората служене на Христос. Тази вест съдържа истината, която трябва да бъде възвестена на хората, преди Спасителят да завърши делото на Своето посредническо служене и да дойде на земята, за да вземе при Себе Си Своя народ.

За да бъдат приготвени хората да устоят на съда, вестта повелява: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава... и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” ( Откровение 14:7). Със следните думи е изразен резултатът от приемането на тези вести: “Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса” (Откровение 14:12 ). По време на съда Божият закон ще бъде мерило за характер Апостол Павел казва: “...и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени...в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците...” (Римляни 2:12- 16). Говори още, че “законоизпълнителите ще бъдат оправдани” (Римляни 2:13). За да се пази Божият закон, е необходима вяра, защото “без вяра не е възможно да се угоди Богу” (Евреи 11:6) и “всичко, което не става от убеждение, е грях” ( Римляни 14:12) .

Една от тези заповеди съдържа пряко указание за ролята на Бога като Творец. Четвъртата заповед гласи: “...седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог..; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изход 20:10, 11). “Стойността на съботата като паметник на творението е в това, че тя постоянно свидетелства за истинската причина, поради която дължим на Бога поклонение” – Той е Творецът, а ние сме Неговото творение. “Затова съботата лежи в самите основи на богопоклонението – тя ни преподава тази велика истината тъй изразително, както не може да го стори никое друго постановление. Разликата между Твореца и Неговото творение е истинската причина за поклонението пред Бога не сома в седмия ден, а изобщо. Този велик факт не може никога да остарее и нивга не бива да бъде забравен” (J.N.Andrews, History of The Sabbath, ch.27). За да не изпускат хората никога от поглед тази истина, Бог учреди съботата в Едем.

Ако всички пазеха съботата, мислите и чувствата на хората щяха да са обърнати към Твореца като към обект на почит и поклонение и тогава не би имало ни един идолопоклонник, атеист или невярващ. Пазенето на съботата е знак за вярност към истинския Бог, “направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:7). Следователно вестта, повеляваща хората да се поклонят на Бога и да пазят Неговите заповеди, с особена сила призовава да се пази четвъртата заповед.



ЗВЯРЪТ, ОБРАЗЪТ, БЕЛЕГЪТ
Като противоположност на онези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус, третият ангел сочи други хора, към които отправя тържествено и страшно предупреждение: “Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв...” (Откровение 14:9, 10). За разбирането на тази вест е необходимо правилно тълкуване на символите. Какво представляват звярът, неговият образ, белегът?

Пророческата верига, в която намираме тези символи, започва в 12-ата глава на Откровение, където червеният змей се опитва да унищожи Христос при рождението Му. Казано е, че змеят е Сатана (Откровение 12:9), именно той е подтиквал Ирод да убие Спасителя. Но главното оръдие на Сатана във войната против Христос и Неговия народ през първите векове от християнската ера бе Римската империя, в която доминираща религия беше езичеството. Така, бидейки преди всичко символ на сатана, змеят е също тъй символен образ на езическия Рим.



В 13-а глава (ст. 1 – 10) е описан друг звяр, който “приличаше на леопард”, на когото “змеят даде ...силата си, престола си и голяма власт”. Този символ, както вярваха повечето протестанти, представлява папството, което наследи силата, престола и властта на някогашната Римска империя. За звяра, подобен на леопард, се казва: “И даде му се да говори с устата си горделиво и богохулно; ...и отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе, език и люде, език и народ. “Това пророчество е почти идентично с описанието на Малкия рог от седма глава на книгата на Даниил и несъмнено насочва към папството.

Пророкът говори: “И видях една от главите му като че ли смъртно ранена”. И още: “Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит”. През 1798 г. папата бе пленен от френската армия; папската власт беше смъртно ранена и се сбъдна пророчеството: “Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде”. По –нататък пророкът представя друг символ. Той казва: “И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки” (Откровение 13:11). Видът на този звяр, както и начинът на неговото появяване, показват, че представеният чрез него народ се отличава от изобразените с предишните символи. Великите царства, управлявали света, бяха представени на пророк Даниил като хищни зверове, издигнали се във времето, когато “четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море” (Даниил 7:2). В 17-а глава на Откровение ангелът обясни, че водите са “люде и множества, народи и езици” (Откровение 17:15). Ветровете са символ на войните. Четирите небесни ветрища, бушуващи върху голямото море, изобразяват ужасните зрелища на завоевателните войни и революциите, чрез които царствата са властвали.

Но звярът с агнешки рога бе видян от пророка да възлиза от земята. Вместо да се утвърди, като низвергва други власти, изобразената тук нация трябва да се появи на още незаета от нито една държава територия и да се развива постепенно и мирно. Следователно тя не може да възникне сред борещите се помежду си и взаимно отстраняващи се народи на Стария свят – това бушуващо море от “Люде и множества, народи и езици”. Трябва да я търсим в Новия свят.

АМЕРИКА В ПРОРОЧЕСТВОТО
Коя нация започна да укрепва и да се въздига през 1798 г. в новооткрития континент и привлече вниманието на света? Прилагането на този символ не предизвика никакви съмнения. Един, само един народ отговаря на данните на пророчеството; то несъмнено ни насочва към Съединените американски щати. И тази мисъл, както и почти буквално цитираните думи на пророка многократно бяха използвани несъзнателно от историци и оратори при описанието на развитието и ръста на тази нация. Звярът възлиза от земята – използваната тук дума, преведена с “възлиза” буквално означава “разцъфтява или прораства като растение”. И както вече видяхме, тази нация трябва да възникне на незаета от никоя държава територия. Един от видните писатели, които описват развитието на Съединените щати, говори за “тайната” на техния разцвет от нищото” и добавя: “Като безмълвно семе ние прораснахме и станахме държава” (G.A.Townsend, The New World Compared With the Old, p.462). Едно европейско списание от 1850 г. разказва за Съединените щати като за вълшебна държава, която “се появи” и “всред безмълвието на земята ежедневно расте в мощ и гордост” (The Dublin Nation).

“...и имаше два рога, прилични на агнешки.” Рогата, напомнящи рога на агне, са символ на младост, невинност и кротост и съответстват на характера на Съединените щати във времето, когато според видението на пророка тази страна “възлиза”, т.е. през 1798 г. Християните заточеници, които първи потърсиха в Америка убежище от преследванията на кралската власт и нетърпимостта на духовенството, решиха да създадат управление, почиващо върху фундаменталните принципи на гражданската и религиозната свобода. Възгледите им бяха отразени в Декларацията за независимостта, която издигна великата истина за правото на “живот, свобода и стремеж към щастие”. Избраните представители в условията на всеобщо право на глас трябваше да създават и утвърждават законите и така Конституцията гарантираше на народа право на самоуправление. Бе предоставена равна свобода на вероизповеданията, позволяваща всекиму да се покланя на Бог съгласно личните си убеждения. Републиканството и протестантизмът бяха фундаменталните принципи на този народ и именно в тях се криеше тайната на неговата мощ и разцвета му. Угнетените и потиснатите от целия християнски свят с интерес и надежда обърнаха взор към тази страна. Милиони се устремиха към бреговете й и Съединените щати се наредиха до най-могъщите държави в света.



ПОРАЗИТЕЛНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ
Ала звярът с рога на агне “говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла;... като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя” ( Откровение 13:11 – 14).

Агнешките рога и гласът на змей насочват към рязкото противоречие между изявленията и практическите действия на представената тук нация. “Говоренето” на нацията е обозначение за действията на законодателните и съдебните й органи. Чрез тях тя ще опровергае принципите на свободата и мира, които бе положила в основите на своята политика. Пророчеството, че тя ще говори “като змей” и ще “упражнява всичката власт на първия звяр” , ясно предсказва развитието на дух на нетърпимост и преследване, проявени от държавите, чиито символи са змеят и леопардоподобният звяр. Твърдението, че звярът с двата рога “принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр”, показва, че нацията ще употреби цялата си власт, за да наложи със сила покорство, осигуряващо почит към папството.

Тези действия ще бъдат в разрез с принципите на управление на тази държава, с характера на свободолюбивите й закони, с прямите и тържествени заявления в Декларацията за независимостта и Конституцията. Основателите на нацията следваха благоразумния стремеж да опазят църквата от възможността да прилага държавната власт с неизбежните последствия от това – религиозната нетърпимост и преследване. Конституцията предвижда, че “Конгресът не трябва да издава никакви закони, изискващи изповядването на държавна религия и изобщо закони, насочени против религиозната свобода” и че “религията в Съединените щати никога не трябва да бъде условие, даващо право на някаква отговорна обществена длъжност”.

Само в случай на въпиещо нарушение на тези принципи, защитаващи националната свобода, гражданската власт може да наложи на хората един или друг религиозен обред. Тези действия обаче не са по-непоследователни от представеното в символа. Това е звяр с рога, подобни на агнешки, който в изявленията си е чист, кротък и безвреден, ала говори като змей.

“..като казваше на живущите на земята да направят образ на звяра, при която законодателната власт принадлежи на народа. Това е най-вярното потвърждение, че Съединените щати са посочената в пророчеството нация.

Но какво означава %образ на звяра”? И как ще бъде създаден? Ще го създаде двурогият звяр. За да узнаем какво представлява този образ и как ще бъде формиран, трябва да изучим характерните черти на самия звяр – на папството.
* * *
Тук ясно е представена форма на управление, при която законодателната власт принадлежи на народа. Това е най-варното потвърждение, че Съединените щати са посочената в пророчеството нация.
* * *


ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЦЪРКВАТА С ДЪРЖАВАТА
Когато ранната църква отстъпи, като се отклони от простотата на евангелието и прие езическите обичаи и обреди, тя бе лишена от Духа и от силата Божия и за да може да господства над съвестта на народа, започна да търси подкрепата на държавната власт. Резултат от всичко това бе папството – църква, която контролира държавната власт и я използва за постигане на своите цели, особено за разправа с “ереста”. За да могат Съединените щати да направят образ на звяра, църковната власт трябва до такава степен да вземе под свой контрол гражданската власт, че да може да я използва за достигане на целите си.

Винаги когато църквата се е сдобивала със светска власт, я е използвала, за да наказва онези, които се отклоняват от ученията й. Протестантските църкви, които тръгнаха по следите на Рим, съюзявайки се със светските власти, проявиха същата страст към ограничаване на свободата на съвестта. Пример за това е Англиканската църква, която дълго преследваше дисидентите. През XVI и XVII в. хиляди неконформистки проповедници бяха принудени да напуснат своите църкви и мнозина - както проповедници, така и редови членове, бяха глобявани и хвърляни в тъмниците, изтезавани и предавани на мъченическа смърт.

Отстъплението на църквата я доведе дотам, че тя започна да търси подкрепата на държавната власт и така бе подготвен пътят за развитие на звяра – папството. Павел казваше: “Това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха” (2 Солунци 2:3). Следователно отстъплението в църквата ще подготви пътя за създаване на образа на звяра.

Библията говори, че преди Господното пришествие ще настъпи същият религиозен упадък, както в първите столетия.


А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена, защото човеците ще бъдат самолюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не богобоязливи, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му”.

(2 Тимотей 3:1-5)


А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения.”

(1 Тимотей 4:1)


Сатана ще действа с “всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата. И всички, “които... не приеха да обичат истината, за да се спасят,” ще бъдат оставени заблудата да действа между тях, за да повярват лъжа” (2 Солунци 2:9-11). Когато човечеството изпадне в това състояние на безбожие, ще последват същите резултати, както в първите векове.
* * *
За да могат Съединените щати да направят образ на звяра, църковната власт трябва до така степен да вземе под свой контрол гражданската власт, че да може да я използва за достигане на целите си.
* * *

ИКУМЕНИЗМЪТ – ЗНАМЕНИЕ НА ВРЕМЕТО

Мнозина смятат, че големите различия във вярванията на протестантските църкви са сигурно доказателство, че никога не ще може да бъдат предприети принудителни мерки за уеднаквяване на вярата. И все пак години наред в протестантските църква набира мощ стремежът към обединение, основано на общите постановки в ученията. За да се постигне такова единство, е необходимо да се избягва обсъждането на въпроси по които няма всеобщо съгласие, колкото и важни да са те от библейска гледна точка.

Е Когато водещите църкви в Съединените щати се обединят въз основа на общите становища в техните учения и покажат определено влияние върху държавата, за да наложат своите постановки и укрепят учрежденията си, протестантска Америка ще създаде образ на католическата йерархия и неизбежно следствие от това ще бъде прилагането на гражданско наказание по отношение на иначе вярващите.

Двурогият звяр “принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име” (Откровение 13:16, 17).

Предупреждението на третия ангел гласи: “Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв” (Откровение 14:9, 10). “Звярът”, за който говори тази вест и пред който двурогият звяр ще принуждава хората да се покланят, това е първият, леопардоподобният звяр от 13-а глава на Откровение, т. е. папството. “Образът на звяра” е онази форма на отстъпил протестантизъм, която ще се развие, когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да принудят народа да се подчини на учението им. Остава да изясним значението на “белега на звяра””.

След като ни предупреждава от опасността от поклонение пред звяра и неговия образ, пророчеството казва: “Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса” (Откровение 14:12). Тъй като се прокарва граница между този, които пазят божиите заповеди и онези, които се покланят на звяра и неговия образ и приемат белега му, от това следва, че пазенето на Божиите заповеди от една страна, и нарушаването им, от друга, ще отделят покланящите се на Бога от покланящите се на звяра.

Особен признак на звяра, а следователно и на неговия образ, е нарушаването на Божиите заповеди. Даниил казва за Малкия рог, т. е. за паството: “И ще замисли да промени времена и закони” ( Даниил 7:25). Апостол Павел нарича същата тази власт “човекът на греха”, който ще се превъзнесе над Бога. Едното пророчество допълва другото. Само като измени Божия закон, папството успя да постави себе си над Бога; този, който съзнателно пази изменения закон, би оказал най-висока чест на властта, направила изменението. Едно такова подчинение на папските закони би било знак за преданост към папата вместо към Бога.

Докато покланящите се на Бога ще се отличават особено с пазенето на четвъртата заповед - тъй като тя е знак на Неговата творческа сила и свидетелства, че Той има право на благоговение и почит от страна на хората, покланящите се на звяра ще се характеризират със старанията си да низвергнат паметника на Твореца, за да превъзнесат постановленията на Рим. Именно утвърждавайки неделния ден папството за първи път предяви високомерните си претенции и потърси помощта на държавната власт за да застави хората да пазят неделята като “ден Господен”. Но Библията сочи седмия ден като ден Господен, а не първия. Христос каза: “...така щото Човешкият Син е Господар и на съботата” (Марк 2:28). Четвъртата заповед гласи: “...седмият ден, който е събота на Господа, твоя Бог” (Изход 20:10). И чрез пророк Исая Господ означава този ден с думите: “Святия Ми ден” (Исая 58:13).


* * *

Образът на звяра” е онази форма на отстъпил протестантизъм, която ще се развие, когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да принудят народа да се подчини на учението им.


* * *

Днес протестантите твърдят, че възкресението на Христос в неделя е превърнало този ден в християнска събота. Но в Свещените писания няма никакво основание за подобно твърдение. Нито Христос, нито апостолите са отделили по някакъв начин този ден от останалите. Празнуването на неделя като християнско постановление има своето начало в “оная тайна, сиреч беззаконието” (2 Солунци 2:7), която започва да действа в дните на апостол Павел. Кога и къде Бог е осиновил това дете на папството? Кои са достоверните доказателства, с които могат да бъдат защитени измененията, за които Свещените писания не споменават?

Тъй често излаганите твърдения, че Христос е изменил съботата, са опровергани от Неговите собствени дела. В Своята планинска проповед Той каза:
Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона и пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: “Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и така научи човеците,той ще се нарече велик в небесното царство”

Матей 5:17-19


Като цяло протестантите признават, че в Свещените писания няма основания за изменение на съботата. Това становище бе изложено ясно в съчинението на Американското трактатно общество и Американския съюз на неделните училища. В една от тези статии бе признато: “абсолютното мълчание на Новия завет по отношение на определената заповед за съботата (неделята първия ден на седмицата) и на каквито и да било други указания за пазенето му” (George Elliot, The Abiding Sabbath, p. 184).

Ето още едно изказване: “До самата смърт на Христос не е било направено никакво изменение във връзка с този ден”; и “съгласно свидетелството на Писанията те (апостолите) не ... са давали никакви определени указания за отмяната на седмия ден като събота и пазенето на първия ден от седмицата като събота” (A.E.E.Waffle, The Lord`s Day, p. 186-188).

Римокатолиците признават, че изменението на съботния ден е било извършено от тяхната църква и заявяват, че протестантите, пазейки неделния ден, признават тяхната власт. “Католически катехизис на християнската религия дава следния отговор на въпроса кой ден трябва да пазим съгласно четвъртата заповед: “В старозаветните времена съботата бе осветеният ден; но (църквата), наставлявана от Исус Христос и ръководена от Божия Дух, замени съботата с неделята; така ние освещаваме първия, а не седмия ден. Неделният ден има значението на Господен ден и е ден Господен”.

КАТОЛИЦИЗМЪТ ЗАЯВЯВА
“Неделята е католическо постановление и претенциите да бъде пазена може да бъдат оправдани единствено въз основа на католическите принципи...В Свещените писания, отначало докрай, няма нито един текст, който би оправдал пренасянето на седмичното богослужение от последния ден на седмицата н първия.”

The Catholic Press, Сидни, Австралия, август 1900 г.
“Протестантизмът, като отхвърля авторитета на римокатолическата църква, губи съответно основания за своята теория за неделния ден и следвайки логиката, трябва да пази като ден за почивка съботата.”

John Golmary Shea, American Catholic Quarterly Review, януари 1883 г.


“Добре би било да се напомни на презвитерианците, баптистите, методистите и всички останали християни, че не могат да намерят в Библията никаква подкрепа относно пазенето на неделния ден. Неделята е постановление на римокатолическата църква и онези, които я пазят, пазят заповедта на католическата църква.”

Priest Brady, in an address reported in the Elizabeth, N. J. “News”, 18 март 1903 г.


“Въпрос: Можете ли да докажете по друг начин, че църквата (католическата) има право да постановява празничните дни?”

“Отговор: Ако тя нямаше това право, не би могла да стори онова, в което споделят становището й всички съвременни вярващи хора – не би могла да замени пазенето на съботата – седмия ден на седмицата, с пазенето на неделята – първия ден от седмицата, замяна, която няма библейски основание.”

Stephan Keenan, A. Doctrinal Catechism, p.176
“Благоразумието и здравият смисъл изискват приемане на едната от тези две възможности: или протестантизъм и освещаване на съботата, или католицизъм и освещаване на неделята. Компромисът е невъзможен”.

The Catholic Mirror, 23 декември 1893 г.
“Бог просто даде на Своята (католическата) църква властта да отделя всеки ден или всички дни, които би сметнала за подходящи, като празнични дни. Църквата избра неделята, първия ден на седмицата, и с течение на времето присъедини като свещени и други дни”.

Vincent J. Kelly, Forbidden Sunday and Feast Day Occupations, p.2


“На тази земя ние заемаме мястото на всемогъщия Бог”.

Pope Leo XIII, in an Encyclical Letter, 20 юни 1894 г.


“Протестантите ... приемат по-охотно неделята като ден за богослужение, отколкото съботата, след като католическата църква извърши изменението... Ала протестантският разум, изглежда, не си дава сметка, че пазейки неделята, признава авторитета на представителя на църквата, на папата.”

Our Sunday Visitor, 5 февруари 1950 г.
“Не Творецът на вселената от Битие 2:1-3, а католическата църква “може да претендира за честта на предостави на човека почивка от труда му всяка седмица.”

S. D. Mosna, Storia della Domenica, 1969, р. 366-367


“Папата не само е представител на Исус Христос, той е Самият Исус Христос, скрит под покрова на плътта.”

The Catholic National, юли 1895 г.
“Ако протестантите искат да следват Библията, те трябва да се покланят на Бога в съботния ден. Пазейки неделята, те следват закона на католическата църква.”

Albert Smith, Chancellor of Archdiocese of Baltimore,



Replying for the Cardinal, in a Letter, 10 февруари 1920 г.
Ние твърдим, че светият апостолски престол (Ватикана) и римският папа държат властта над целия свят.”

A decree of the Council of Trent, quoted in Philippe Labbe

and Gabriel Cossart, The Most Holy Councils, vol. 13, coll. 1167.
“Именно католическата църква с авторитета на Исус Христос пренесе тази почивка (от библейска събота) в неделя... Затова пазенето на неделята от протестантите е почит, която те оказват против волята си на авторитета на (католическата) църква.”

Monsignor Louis Segur, Plain Talk about the Protestantism of Today, p. 213


“Ние пазим неделята вместо съботата, защото католическата църква пренесе светостта на съботата върху неделята.”

Peter Geiermann, CSSR, A Doctrinal Cathechism, 1957, p.50


“Църквата замени пазенето на съботата с пазене на неделята с правото на Божествения непогрешим авторитет, даден й от нейния основател Исус Христос. Протестантът, който твърди, че Библията е единственото ръководство във вярата, няма никакво основание да пази неделята. По този въпрос адвентистът от седмия ден е единственият последователен протестант.”

The Catholic Universe Bulletin, 14 август 1942 г., с.4
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница