Темата, по която почти никой не се осмелява да говори открито какво се крие зад новия



страница5/7
Дата22.07.2016
Размер1.15 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

ПРОТЕСТАНТИЗМЪТ ТВЪРДИ
Баптист: “Имало е и има заповед, която повелява да се освещава съботният ден, но неделята не бе съботният ден от тази заповед. Много лекомислено и тържествуващо се казва, че съботата е била пренесена от седмия в първия ден на седмицата с всички задължения, привилегии и мерки, предвидени в случай на нарушаването й. Настоятелно желаейки да получа информация по този въпрос, който изучавах години наред, аз питам: къде може да се намери доказателство за такова пренасяне? Не в Новия завет – съвсем не! Не съществува библейско доказателство за преместването на съботното постановление от седмия в първия ден на седмицата.”

Dr. E.T.Hiscox, author of the Baptist Manual


Конгрешанин: “Съвършено очевидно е, че колкото и строго и предано да пазим неделята, по този начин ние не пазим съботата. Съботата е основана на особена Божествена заповед. При пазенето на неделята не може да се позовем на такава заповед. В Новия завет няма ни един ред, който да посочва някакво наказание за пренебрегването на мнимата святост на неделята.”

Dr. R.W.Dale, The Ten Commandments, p. 106, 107


Член на Независимата лутеранска църква: “Ако в Свещените писания няма ни едно свидетелство, че или сам Господ, или апостолите са препоръчали преместване на съботата в неделя, не е лесно да се отговори на въпроса кой е преместил съботата и кой е имал право да го стори.”

George Sverdrup, A New Day


Член на Протестантската епископална църква: “Седмият ден е заменен с първия..., но тъй като не намираме никакво библейско указание за тази замяна, може да направим заключение, че тя е била направена с авторитета на църквата.”

Explanation of Catechism
Баптист: “Никъде в Свещените писания първият ден на седмицата не е наречен събота...За това няма библейско основание, както няма, разбира се, и библейско задължение.”

The Watchman
Презвитерианец: “Няма ни една дума, ни един намек в Новия завет, отнасящ се до изискването да се въздържаме от работа в неделя. Пазенето на сряда в първата седмица от великия пост, както и самият велик пост имат основанието, което има и неделята. Никакъв Божествен закон не изисква неделния покой.”
Canon Eyton, in The Ten Commandments
Англиканец: “А къде в Свещените писания ни е казано, че въобще трябва да пазим първия ден? Заповядано ни е да пазим седмия ден, ала никъде не ни е заповядано да пазим първия.”

Isaak Williams, Plain Sermons on Catechism, p. 334, 336


Методист: “Вярно е, че не съществува никаква определена заповед за кръщаването на деца; няма и никаква заповед за освещаването на първия ден на седмицата. Мнозина вярват, че Христос е променил съботата. Но от Неговите собствени думи разбираме, че Той не е дошъл с такава цел. Онези, които смятат, че Исус е променил съботата, базират твърденията си само на предположения.”

Amos Binney, Theological Compendium, p. 180 – 181


Член на Епископалната църква: “Ние заменихме седмия ден с първия, съботата с неделята, единствено въз основа авторитета на святата католическа апостолска църква на Христа.”

Bishop Symour, Why We Keep Sunday


Американски конгрешанин: “Широко разпространената представа, че Христос и Неговите апостоли авторитетно са заменили седмия ден с първия, няма абсолютно никакво основание в Новия завет.”

Dr. Layman Abbot, in The Christian Union, 26 юни 1890 г.


Член на “Християнска църква”: “Ни едно слово от небесата не свидетелства, че съботата е била изменена, или че на нейно място е дошъл Господният ден (неделята).”

Alexander Campbell, in The Reporter, 8 октомври 1921 г.


* * *
Святото пазене на неделния ден

не е заповядано и не се практикува в Библията.
* * *

БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА

Писателите паписти сочат като знак за авторитета на католическата църква


самият акт на замяна на съботата с неделята, с която замяна се съгласяват и протестантите;...тъй като, пазейки неделята, те признават властта на църквата да установява празниците и да смята за грях отказа да бъдат пазени”.

Henry Tuberville, An Abridgment of the Christian Doctrine, p. 58


Какво друго е тогава изменението на съботата, ако не знак или белег на авторитета на римската църква – “белегът на звяра”?

Римската църква не се е отказала от претенциите си за върховна власт и ако светът й протестантските църкви приемат създадената от нея събота, отхвърляйки библейската събота, те фактически се съгласяват с това самозванство. Те може да изтъкват, аргументирайки тази промяна, авторитета на отците или на преданията, но по този начин пренебрегват основния принцип, който ги отделя от Рим, именно: “Библията и само Библията е религията на протестантите”. Папистите виждат, че протестантите се самозалъгват и с готовност си затварят очите за фактите по този въпрос. Католиците твърдят, че


пазейки неделята, протестантите против волята си почитат властта на църквата (католическата)”.

Monsignor Segur, Plain Talk About the Protestantism of Today, p. 213


Принуждаването на протестантските църква да пазят неделята не е нищо друго освен принуда да се поклонят на папството, т.е. на звяра. Онези, които разбират изискванията на четвъртата заповед и въпреки това са съгласни да пазят лъжливата вместо истинската събота, с това си решение почитат властта, която единствено е повелила да се постъпва така. Именно търсейки помощта на светската власт, за да принуди хората да изпълняват хората изисквания от религиозен характер, църквите сами създават образа на звяра; следователно принуждаването на хората да пазят неделния ден в Съединените щати ще бъде именно принуда да се поклонят на “звяра и неговия образ”.

Ала християните от предишните поколения пазеха неделята, уверени, че така пазят библейската събота; и днес още има истински християни във всяка църква, в римокатолическата също, които искрено вярват, че неделята е определената от Бога събота. Бог приема тяхната искреност, тяхната честност пред Него, но когато пазенето на неделния ден стане принудително по закон и светът бъде просветен относно пазенето на истинската събота, всеки, нарушил Божията заповед, за да изпълни постановлението, произлязло от авторитета на Рим, ще почете папството повече от Бога. Той ще изрази по този начин почитта си към Рим и към властта, която принуждава да бъдат изпълнени постановленията на Рим. Ще се поклони “на звяра и неговия образ”.

Отхвърляйки постановлението, за което Бог каза, че е знак на Неговия авторитет, и почитайки постановлението на Рим като признак на върховната му власт, хората ще приемат знака на преданост към Рим – “белега на звяра”. И едва когато това бъда ясно представено на хората и те получат възможност да направят избор между Божиите и човешките заповеди, упоритите в беззаконието си ще получат “белега на звяра”.

УЖАСНОТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Третата ангелска вест съдържа най-страшната заплаха, отправяна някога към смъртните люде. Страшен трябва да е грехът, който стоварва върху главата на виновния Божия гняв, непримесен с Неговата милост. И хората не бива да бъдат оставени в неведение по този важен въпрос. Светът трябва да бъде предупреден за този грях, преди Бог да дойде за съд на тази земя, за да знаят всички какво ги очаква и да имат възможност да го избегнат. Пророчеството казва, че първият ангел отправя своята вест към “всеки народ и племе, език и люде” (Откровение 14:6). Предупреждението на третия ангел, което е част от Тройната вест, ще е не по-малко общовалидно. Съгласно пророчеството тази вест е възвестена със силен глас от летящ посред небето ангел и тя ще привлече вниманието на целия свят.

В резултат на борба целият свят ще бъде разделен на две големи категории хора – онези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус и други, които се покланят на звяра и неговия образ и приемат белега му. Макар че църквата и държавата ще обединят властническите си усилия, за да принудят всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби” (Откровение 13:16) да приемат белега на звяра, Божият народ не ще го приеме. Пророкът на остров Патмос бе видял вече “тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. И пееха песента на Божия слуга Мойсей и песента на Агнето” (Откровение 15:2, 3).


* * *
Какво друго е тогава изменението на

съботата, ако не знак или белег на

авторитета на Римската църква –

белегът на звяра”?


* * *

БЕЛЕГЪТ НА ЗВЯРА
Неговото име”

“...за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име”.

Откровение 13:17

“Числото, което сочат буквите на неговото име.”

20th Century New Testament

“18 строфа. Шестстотин шестдесет и шест. Цифровите означения на буквите, съставящи неговото име ще дадат това число.”



The Douay (Catholic) Bible. Бележка към Откровение 13:18.

“Общоприетият метод на четене е известен като гематрия (Ghematria) на равините – на всяка буква от името се приписва обичайното й числово значение, а общата сума от тези числа е еквивалент на името”.

Marvin R. Vicent, D. D., Word Studies in the N.T., Бележки към Откровение 13:18

“Папата има толкова висок сан и е тъй възвеличен, че той не е вече просто човек, а сякаш е Бог и наместник на Бога”.

“Титлата и достойнството на папата са тъй величествени, че тъй да се каже, той не просто застава в редицата на високопоставените личности, а е издигнат на висшата степен на всички звания и титли...”

Затова папата е увенчан с тройна тиара, като цар на небесата, на земята и на преизподнята”.

Lucius Ferraris, Promta Bibliotheca (Католически речник)

“Какво представляват буквите на папската тиара и означават ли те нещо?”

“ На папската митра е изписано VICARIUS FILII DEI”, което в превод от латински означава “НАМЕСТНИК НА БОЖИЯ СИН”. Католиците смятат, че църквата, която е видима организация, трябва да има за глава видим водач. Преди възнесението Си Христос е назначил апостол Петър за Свой представител на земята..., затова римският епископ, като глава на църквата, носи званието “Наместник н Христос”

Our Sunday Visitor, Catholic Weekly, Bureau of Information, Huntington, Ind, 18 април 1915 г.


НЕГОВОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

“Здравият разум и логика изискват да се приеме само една от двете възможности: или протестантизъм и да се освещава съботата, или католицизъм и да се освещава неделята. Компромисът е невъзможен.”



The Catholic Mirror, 23 декември 1983 г.

ЧИСЛОТО МУ”

“Тук е нужна мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото е шестстотин шестдесет и шест”.

V…………….5 F……………0 D…………500

I……………..1 I…………….1 E……………0

C…………100 L…………..50 I…………….1

A…………….0 I…………….1

R…………….0 I…………….1

I……………...1

U…………….5

S…………….0
------------------- ------------------- -------------------

112 + 53 + 501 = 666

“Ние питаме сега света: може ли да се намери друго име на гръцки, на иврит и на латински език (виж Йоан 19:20), което да означава едно и също число”?

Joseph F. Berg, The Great Apostasy, p.156 -158
НЕГОВИЯТ ЗНАК”
Пазейки неделята протестантите против волята си отдават почит на авторитета на католическата църква”.

Monsignor Louis Segur, Plain Talk about the Protestantism of Today, p. 213


Въпрос: “Как ще докажете, че църквата има право да постановява празници и свети дни?”

Отговор: “Със самия акт на промяна на съботата с неделята, с който са съгласни и протестантите, противоречащи на самите себе си с ревностното пазене на неделята и отхвърлянето на другите празници, установени от същата тази църква.”

Въпрос: “Как ще го докажете?”

Отговор: “С празнуването на неделята те признават властта на църквата да постановява празниците и да обявява за грях отказа те да бъдат спазвани”.

The Douay Catechism, p. 59
“Хиляда години преди да се появят протестантите, католическата църква в изпълнение на святата си мисия замени съботата с неделята”.

The Catholic Mirror, септември 1893 г.
“Да, разбира се, католическата църква твърди, че тя е извършила тази промяна...И това действие е знак за нейния духовен авторитет по въпросите на религията”.

H. F. Thomas, Chancellor of Cardinal Gibbons



ЧАКА НИ ЕДИНЕН СВЕТОВЕН РЕД !
Пророчеството от 13-а глава на Откровение казва, че властта, символизирана с рога на агне “ще принуди земята и живеещите на нея” (ст.12) да се поклонят на папството, чийто символ е леопардоподобният звяр (ст.2). Звярът с агнешките рога също тъй ще каже “на живеещите на земята да направят образ на звяра” (ст.14), а след това ще принуждава всички – “малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби” (ст.16), да приемат белега на звяра. Както бе разкрито, Съединените щати са властта, символично представена от звяра с агнешките рога, и пророчеството ще се изпълни, когато в Съединените щати бъде издаден указ за принудително спазване на неделния ден, за което Рим ще предяви своите права и изисквания, претенциите си за особено признаване на неговата върховна власт.
* * *
Това е великолепна идея: нов световен ред,

който предвижда обединението на народите

в името на общото дело за осъществяване

стремежите на цялото човечество –

мир и безопасност, свобода и правов ред...

Само Съединените щати притежават и

нравствената издръжливост, и средствата,

необходими за неговото поддържане.”

Президентът Джордж Буш, “Лос Анджелис”,

18 февруари 1991 г.
* * *
Но не само Съединените щати ще окажат тази почит на папството. Влиянието на Рим в страните, които някога признаха владичеството му е все тъй трайно. И пророчеството говори за възстановяване на неговата власт: “И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра...” (Откровение 13:3). През 1798 г. на папството бе нанесена смъртоносна рана. Но както казва по-нататък пророкът, “смъртоносната му рана оздравя;и цялата земя учудена отиде след звяра”. Павел определено казва, че “човекът на греха” ще действа до второто пришествие (II Сол. 2:3-8). До последния миг от историята на земята той ще върши измамното си дело, и пророк Йоан говори, имайки предвид също папството: “И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне” (Откровение 13:8). И Старият, и Новият свят, постановявайки пазене на неделния ден, ще принесат дан на почит към папството, защото този ден е утвърден само с авторитета на римската църква.

От средата на XIX в. изследователите на пророчествата в Съединените щати носят това свидетелство на света. В развиващите се днес събития ние виждаме близкото изпълнение на посоченото предсказание. Протестантските учители, както и папистите, които измисляха всевъзможни чудеса, за да подменят с тях Божията заповед, предявяват същите претенции за Божествен авторитет в пазенето на неделния ден при същото отсъствие на библейски доказателства. Отново ще чуем, че Божият съд очаква всички нарушители на неделния ден, обявен за събота. Вече започват да се промъкват подобни твърдения. Все по-настойчив характер приема движението за принудително пазене на неделния ден.

Лукавството и хитростта на римската църква са достойни за удивление. Тя усеща какво ще настане. Търпеливо чака своя час, като наблюдава как протестантските църкви й оказват уважение с приемането на лъжливата събота и как постепенно се подготвят да принуждават и други да я приемат, използвайки средствата, които и римската църква прилагаше през изминалите векове. Отхвърлилите светлината на истината още веднъж ще потърсят помощ от тази, според собствените й заявления, непогрешима власт, за да придадат по-голяма сила на нейното постановление. Не е трудно да се предусети с каква готовност римската църква ще побърза да помогне на протестантите.
* * *
(Папа Йоан Павел II) “настоятелно твърди, че хората нямат достойна за доверие надежда да създадат жизнеспособна геополитическа система, ако тя не е основана на римокатолическото християнство.”

Malachi Martin, The Keys of This Blood, 1990, р.492


Дали искаме или не, готови ли сме или не, ние всички сме въвлечени в това...Въпросът е кой пръв ще установи единна световна система на управление, каквато световната общност от народи никога не е имала; кому принадлежи двойната власт – авторитетът и контролът над всеки от нас и над всички заедно?...”
Нашият начин на живот като личности и представители на различни нации – занаятите, търговията и парите, нашата образователна система, нашите култури, дори генетично присъщите ни признаци на национална принадлежност – всичко това ще бъде из основи, коренно ще се измени. И никой не ще избегне това влияние. Нито една област от живота ни не ще остане незасегната.”

Malachi Martin, The Keys of This Blood, 1990, р.15


Забележка: Малахи Мартин е експерт по въпросите на католическата църква, бивш йезуит и професор от Ватиканския епископски-библейски институт.
* * *

РИМ НИКОГА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ
Не трябва да забравяме, че Рим се гордее със своето постоянство, с неизменността си. Принципите, които са ръководили Григорий VII и Инокентий III все още са принципи на римокатолическата църква. И ако имаше власт, тя с още по-голяма енергия и упорство би ги прилагала на практика. Едва ли протестантите си дават сметка какво вършат, когато предлагат да се потърси помощ от Рим относно възвеличаването на неделния ден. Докато протестантите осъществяват целта си, Рим ще се стреми да възстанови властта си, да възвърне своето изгубено господство. Когато в Съединените щати се изработи постановка, съгласно която църквата ще може да използва държавната власт или да я управлява и държавната власт ще има правото принудително да налага спазването на религиозни постановления, с една дума, авторитетът на църквата и държавата ще властва над съвестта, тогава триумфът на Рим в тази страна ще бъде сигурен.

Словото Божие ни предупреждава за опасността, която ни заплашва, и ако протестантският свят не обърне внимание на това предупреждение, той скоро ще разкрие истинските намерения на Рим, но тогава ще е вече късно, примката няма да може да се избегне. Властта на Рим се увеличава, расте постепенно и незабележимо. Полъхът на неговите учения се усеща в законодателните събрания, църквите и в сърцата на хората. Рим отново строи високи и могъщи съоръжения, в чийто тайни подземия ще се повторят преследванията от изминалите столетия. Без да предизвиква подозрения, незабележимо Рим укрепва позициите си, за да може в решителния час да постигне своите цели. Той има един единствен стремеж – да заеме най-удобна позиция и да има превес, и може да се каже – вече признава този стремеж. Скоро ще видим и ще почувстваме намеренията и целите на Рим. Онези, които вярват на Божието слово и са му послушни, с поведението си ще си навлекат упреци и гонения.



БОЖИЯТ ЗАКОН – В ЦЕНТЪРА НА БОРБАТА
От самото начало на великата борба в небесата целта на сатана е да низвергне Божия закон. Заради тази цел той въстана против Създателя и прогонен от небето поради бунта, продължи същата борба на земята. Да заблуждава хората и да ги подтиква да нарушават Божия закон – това е упорито преследваната от него цел. Дали тя е постигната с премахването на целия закон или с отхвърлянето на една от заповедите, в край на сметка резултатът е един и същ. Който “съгреши в едно нещо”, пренебрегва целия закон; неговото влияние, силата на неговия пример вземат страната на престъплението и той “бива виновен във всичко” (Яков 2:10).

В стремежа си да хвърли сянка на презрение върху Божествените предписания, Сатана изврати библейските учения и пося семената на заблудата във вярата на хиляди хора, желаещи да се придържат към Свещените писания. Последната битка от великата борба между истината и заблудата е заключителен етап от древната борба заради Божия закон. Живеем в навечерието на тази заключителна битка – сражението между човешките закони и заповедите на Йехова, между библейската религия и религията на басните и преданията...

Отхвърляйки истината, хората отхвърлят и нейния Автор. Потъпквайки Божия закон, те отричат и авторитета на Законодателя. Лъжливите учения и теории са не по-малко податлив материал за сътворяване на идол, отколкото са дървото и камъкът. Като представя в лъжлива светлината характера на Бога, Сатана води хората към невярна представа за Него. Много са онези, които вместо Йехова са възцарили някакъв философски кумир.; малцина почитат живия Бог, такъв, какъвто ни се открива в Своето Слово в Христос и в делата на творението. Хиляди обожествяват природата, а отхвърлят нейния Творец. Макар и в различна форма идолопоклонството съществува и в съвременния християнски свят, както битуваше в древния Израил във времето на Илия. Богът на тъй наречените мъдреци, философи, поети, политици, журналисти, богът на изисканите обществени среди, на колежите и университетите и даже на някои богословски заведения не е кой знае колко по-добър от Ваал, финикийският бог на слънцето

* * *
По-скоро можем да очакваме държавите да отменят своите закони и да признаят на хората правото да правят това, което им е угодно, отколкото да мислим, че Владетелят на всемира ще унищожи Своя закон и ще остави света без мярка за осъждане на виновния и оправдаване на послушния.


* * *

Ни една от заблудите, които християнският свят е приел, не поразява тъй с дързостта си против небесния авторитет, не противоречи толкова непосредствено на разума и не влече след себе си такива пагубни последствия, както най-новото учение, че Божият закон вече не е задължителен за човека. Всяка страна има свои закони и задължение на всеки гражданин е да ги уважава и да им се подчинява. Ни една държава не може да съществува без закони и нима е допустима Творецът на небето и земята да няма закон, чрез който да управлява сътворението от Него същества!

По-скоро можем да очакваме държавите да отменят своите закони и д признаят на хората правото да правят това, което им е угодно, отколкото да мислим, че Владетелят на всемира ще унищожи Своя закон и ще остави света без мярка за осъждане на виновния и оправдаване на послушния. Познаваме ли последиците от отстраняване на Божия закон? Там където се отхвърлят Божествените предписания, грехът престава да изглежда греховен, а праведността – привлекателна. Онези, които отказват да се подчинят на Божието управление, губят напълно способността да се владеят. Докато доверчивостта и естествеността на онези, които се покоряват на Божиите изисквания, са обект на присмех, масата алчно приема заблудите на Сатана. Хората тръгват по пътя на порока и греховете, които бяха предизвикали божия съд над езическите народи.

Онези, които учат хората да се отнасят лекомислено към Божиите заповеди сеят непослушание за да пожънат след време непослушание. Отстранете напълно ограниченията, наложени от Божия закон, и ще видите как чезне и уважението към човешките закони. Тъй като Бог забранява безнравствеността, пожеланието, лъжата, измамата, хората са готови да потъпчат Неговите постановления, които пречат на земното им благополучие; Но последиците от отстраняването на тези предписания ще бъдат твърде неочаквани за тях.

Ако законът не бе задължителен, биха ли се страхували хората да го нарушат? В такъв случай би била изложена на опасност собствеността на хората. Те със сила биха отнемали имуществото на съседите си., най-силните биха станали по-богати от останалите. Би изчезнало уважението към самия живот. Съпружеската клетва не би била ценена като свята защита на семейството. Могъщият, стига да пожелае, насила би отнемал жената на ближния си. Петата заповед би била отменена заедно с четвъртата. Децата не биха се спирали пред нищо, дори пред убийство на родителите си, само и само да постигнат желаното от развратените им сърца. Цивилизованият свят би се превърнал в орда разбойници, убийци; мирът, спокойствието и щастието биха били прогонени от земята.

1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница