Тенденции в развитието на световното стопанство в края на ХХ век увод



страница4/5
Дата23.07.2016
Размер0.74 Mb.
1   2   3   4   5
ГЛАВА ТРЕТА СВЕТЪТ ПРЕЗ ХХ ВЕК
Световната икономика в годините на ПСВ (1914 – 1918 година)
В годините на ПСВ капиталистическите държави за първи път правят опит за създаване на военна икономика чрез мобилизацията на всички отрасли на стопанството. Регулирането на икономическия живот от държавата получава най-голямо развитие в Германия. Още в началото на войната Германското правитеслство получава високи пълномощия в областта на нормирането на цените на стоките и труда.
Най-характерно за немското военно стопанство е принудителното картелиране и синдикиране, към което се пристъпва с цел да се постигне по-голяма монополизация в производството. Войната поставя на сериозни изпитания и английската икономика. Започната от Германия, войната ограничава английската външна търговия. Промишлеността страда от недостиг на суровини и работна ръка. Общият обем на продукцията намалява. Неблагоприятните послеици от отсъствието на предварителна подготовка на стопанството за войната проличава и в САЩ. Най-развитата капиталистическа страна разочарова своите съюзници през годините на войната.
Американската индустрия се преустройва за война бавно. Единствено химическата индустрия и някои оръжейни заводи успяват да се приспособят сравнително бързо кум производството на взривни материали, пушки и картечници. Участието на САЩ във войната е преди всичко в доставянето на суровини, нефт и промишлени стоки за своите съюзници. Активът на американския външнотърговски оборот достига 12 млрд долара. Нарушаването на нормалните търговски връзки довежда до преориентация на много страни от Азия и Латинска Америка към САЩ. Тази страна се оказва истинския победител във войната, военната конюнктура става основа за нов подем в американската икономика и прави САЩ най-мощната капиталистическа държава. От държава длъжник САЩ се превръща в световен кредитор. През войната процесът на срастване на монополите с държавния апарат получава бързо развитие.
Българското стопанство в годините на войните (1912 – 1918 година)
България е от участничките в ПСВ, за които е характерна липсата на предварителна стопанска подготовка.. Изчерпани са запасите от храни и суровини, армията е зле. Отговорните министерства не разполагат с точна информация за обема на индустриалното и СС производство, за трудовите и материалните ресурси, необходими при евентуална стопанска мобилизация.
Грижите на правителството в стопанската област преди включването на България във войната са: 1. закон за мораториум от 28.юли.1914 година, с който е обявен нов тримесечен мораториум за всички плащания 2. закон за износа на редица артикули 3. продължена е отмяната на свободния обмен на банкноти с/у благороден метал 4. закон за обществена предвидливост (7.март.1915 година).
След остри дебати състава на комитета налага мнението на управляващата либерална коалиция. Законът не отстранява частните търговци и мелничари и според него цените се определят в зависимост от качеството и превозните разноски. В крайна сметка комитетът за обществена предвидливост не успява да достави необходимите за изхранването на населението и армията храни. След намесата на България във войната през 1915година.
Продължават опитите за стопанска мобилизация, но вече с много по-широк обхват и значително по-различен характер и правомощия на органите. Възстановен е комитетът за обществената предвидливост – изкупуването на храни за прехраната на цивилното население. Наред с него действат и реквизационните комисии и Главното Тилово Управление – грижи за армията. От 26.август.1916 година влиза в сила законът за Стопански Грижи и Обществена Предвидливост, който предвижда създаване на Централен Комитет. За 7-месечното си управление ЦК на СГОП не успява да изпълни поставените му задачи. В областта на промишленото производство функциите са поети от военните власти.
Усилията на комитета в областта на вносно-износната търговия се насочват към ограничаването на сурови материали и храни.

Създава се строго централизирано военно учреждение.

Дирекция на СГОП цели военна диктатура, но претърпява неуспех в областта на търговията, при регулирането на размяната между България и централните държави с търговски договор от 27.октомври.1917 година.
Следвоенно възстановяване и стабилизация
на световното стопанство (1919 – 1929 година)

Непосредствено след края на войната в резултат на засиленото търсене на предмети за широко потребление и предприетите възстановителни мерки се забелязва подем в производството и търговията. Той обаче продължава твърде кратко, от 1919 година до 1920 година, когато започва следвоенната икономическа криза, обхващаща почти всички развити страни.
Тя засяга различни страни в различна степен в зависимост от понесените загуби, а и дали страната е победителка или победена. По-слабо почувствана е кризата в по-малките европейски държави. На Балканите тя се проявява, но не толкова остро и своеобразно за отделните страни. През 1922 – 1923 година световното стопанство преодолява кризата и преминава към възходящо развитие, важно условие за което е стабилизирането на валутнито-финансовите системи.
От 1926 година настъпва период на бързо икономическо развитие, което довежда до създаването на модерна промишленост въз основа на най-новите постижения на НТП. В периода 1923 – 1929 година развитите европейски икономики постигат растеж на брутния национален продукт на глава от населението. За САЩ той е 1.5%, а най-висок е за Япония – 2.4%.

В десетилетието след ПСВ СС постепенно се възстановява и към 1925 - 1929 година следвоенното световно производство достига и надвишава довоенното. Северноевропейските страни постигат интензивно развитие през втората полвина на 20те. Една от най-важните промени, които настъпват в икономиките на развитите държави е изменението на структурата на техния промишлен потенциал и реорганизацията на труда, в резултат от постоянните усилия за прилагане на НТП. Подемът през 20-те, даван днес като образец за вечен просперитет, продължава твърде кратко – през 1929 година нстъпва най-тежката и продължителна икономическа криза, която обхваща всички страни.



Световната Стопанска Криза (1929 – 1933 година)
Световната стопанска криза от 1929 – 1033 година е пореден епизод в икономическото развитие на света. В кризата няма пощадени държави и региони. Характерно е неравномерно протичане по континенти и страни. Кризата въздейства пагубно върху всички отрасли на народнотo стопанство. В областта на паричното обръщение настъпват сериозни проблеми.
В САЩ внезапният финансов срив и разпадът на пазара идват неочаквано за обществото. Началните пристъпи на кризата, взривила цялата капиталистическа икономика, започват на 21 и 24.октомври.1929 година – цените на акциите на Ню Йоркската борса падат. След катастрофата на фондовата борса голяма част от банковата система се срива. Над 9000 банки или банкрутират или затварят, за да избегнат банкрута.
Общото количество на пари в обръщение спада с над 1/3 – на лице е дефлация. Производители и търговци свалят цените, намаляват производството и съкращават работниците. Рязък спад бележи промишленото производство във всичките си отрасли. От 1929 година акциите на промишлените предприятия спадат с 85%, в особено тежко положение е селското стопанство. Износът на пшеница намлява с 82%.
Кризата има два етапа 1929 – 1932 година и 1932 – 1933 година. Те са свързани с дийността на правителствата на Хувър и Рузвелт. Хувър и неговата администрация се ръководят от класическта теория за капиталистическо развитие. САЩ разглежда кризата като резултат от недостиг на капитали и инвестиции. Държавата се нагърбва със задачата да отделя средства от бюджета за кредитиране на индустрията и земеделието. Кризата обаче се изостря още повече, въпреки частичното стопанско закрепване. Пазарът не се уравновесява.
През ноември.1932 година демократът Ф. Д. Рузвелт печели президетските избори. Той скъсва с класическата ортодоксалност. Приема, че кризата е резултат от недостатъци в областта на обръщението. Правителството организира дейност по изграждането на нови пътища, летища, училища, болници. Така безработицата се понижава и се разширява вътрешния пазар. С политиката на Рузвелт стопанството на САЩ преодолява упадъка си и започва да се освобождава от оковите на кризата. От есента на 1933 година настъпва оживление в икономиката.
В страните от Латинска Америка, силно зависими икономически от САЩ, кризата се разгръща с пълна сила. Индустриялното производство спада рязко. Външната търговия на Лат. Америка рухва. В Аржентина спира целият износ. В Мексико кризата е по-мека, държавата прокарва гъвкава стопанска и социална политика. Най-вредно е отражението на кризата в Бразилия. Стопанството на тази страна е преди всичко монокултурно. Бразилският износ разчита единствено на кафето. Ниските му цени и невъзможността му да се продава на световния пазар предизвикват същинска катастрофа.
В Англия кризата засяга всички области на стопанския живот. Има огромен спад в Промишлето призводство и външната търговия. Финансовото състояние се влошава, а златният резерв е на изчерпване. Англия започва да провежда политика на т.нар. “Икономически Протекционизъм”. Скючват се преференциални търговски споразумения, въвеждат се единни отраслови цени в промишлеността.
Във Франция кризата първоначално има по-слабо въздействие върху френското индустриално производство, но в последствие тя се разгаря много по-мащабно в сравнение с другите сртрани. Сриват се промишленото производство, текстилната промишленост и външната търговия. За периода 1930 – 1935 година се засилва по-нататъшната концентрация на призводството и капитала. Едри фирми и концерни заемат решаваща роля в стопанския живот.
Икономиката на Германия е силно поразена от въздействието на кризата. Обемът и цените на промишленото производство спадат. Приблизително 68 000 предприятия и банки банкрутират. В Италия кризата е по-слабо изразена. Само отделните браншове като автомобилостроене, рудодобив и корабостроене изпадат в по-екстремна ситуация. В аграрния сектор се стига до спад на цените и пропадне на голяма част от селяните, както и отказ от отглеждане на традиционни интензивни култури.
Световната икономика в навечерието на ВСВ
През 1934 – 1039 година икономиката чувствително се оживява. Започва процес на частично обновяване на основния капитал, за което съдействат въведените през 1937 година. Ограничения за износ на капитали. Англия се отказава от политиката на свободна търговия и преминава в политика на протекционизъм, което помага за притока на инвестиции в някои стари отрасли на промишлеността. Държавата влага значителни средства в отраслите, свързани с производството на военна техника.
Кризата 1937 – 1938 година засяга всички сектори на стопанството. Стопанската политика на Франция през втората полвина на 30-те години до голяма степен се определя от програмата на Народния Фронт, ориентирана към облекчаване на положението на широките народни слоеве – увеличаване на работните места, намаляване на работната единица.
Първото правителство на социалиста Леон Блум извършва рязка промяна на антикризисния курс и увеличава разходите на социалните пера на бюджета. Това се отразява крайно отрицателно върху жизненото равнище на населението и довежда до спадане на производството.
През пролетта на 1938 година вторият кабинет на Л. Блум продължава политиката на отказа от програмата на Народния Фронт и се опитва за сметка на съкращаване на разходите за социални цели да ускори военноотбранителното строителство. Увеличени са данъците на едрия капитал, установен е държавен контрол в/у валутните операции и върху вноса. Това води до падане на кабинета. Сформираното през април.1938 година правителство на Едуард Даладие се отказва окончателно от програмата на Народния Фронт, който след провала на стопанската си политика и вътрешния разкол се разпада.
Стопанството на Германия между ПСВ и ВСВ
Германия излиза победена от ПСВ. Всички колонии са отнети. Юни.1919 година е подписан версайският мирен договор. На Германия са отнети много територии, население, руди, посевни площи. Мирният договор налага плащането на огромни репарации. На Германия е връчен т.нар. лондонски ултиматум и тя трабва да плати 32 млрд златни марки репарации. Тя плаща на победителите материални ценности, но трудно осъществява тези плащания.
Германия спира плащанията. Англия е склонна да се намали репарацията, но Франция – не. Планът Дауес е приет юни.1924 година. Той предвижда решение на репарационния проблем чрез икономическо възстановяване и премахва окупацията на Рурския басейн. Германия получава кредит – 800 млн марки за стабилизация. Планът Дауес дава бързи резултати. Икономическото възстановяване е плод на икономически и политически причини. След започването на световната икономическа криза планът Дауес става неизпълним.
САЩ не могат да отделят капитали за Германия => втори план “Йънг” – премахва се строгия икономически контрол, приема се едногодишен мораториум в плащанията. За 15 години Германия трябва да плати 3млрд марки, т.е. на практика репарациите са премахнати. 1932 година Германия спира да плаща на безработните, намалява пенсиите и заплатите. Тези мерки не дават резултат. През 1933 Хитлер поема управлението. Най-силно са засегнати клоновете на тежката промишленост. Хитлер решава да ликвидира кризата.
Най-важни обещания – да се ликвидира лихварското робство на европейския капитал, безработиците, поземлената реформа. Хитлер мечтае Германия да стане икономически самозадоволяваща се държава. Ликвидирани са всички политически партии и профсъюзи. Германското стопанство се разделя на 6: промишленост, търговия, занаяти, банки, застраховки, енергетика. Слива се партийната и държавната власт – установява се диктатура.
Стопанството на САЩ между двете световни войни.
ПСВ води до висока икономическа и политическа мощ на САЩ. В края на войната полвината от световните златни запаси е в САЩ. От ноември.1918 – 1919 година промишлеността намалява с 20%, но въпреки това САЩ изнася стоки за Европа. Създават се много нови отрасли в индустрията, но постепенно обстановката се променя. Всички европейски държави нормализират стопанския си живот и ограничават вноса на американски стоки.
В САЩ започва следвоенна криза. Промишленото производство спада с 32%, много от предприятията спират да работят. През втората полвина на 1921 година кризата преминава във депресия. САЩ бързо излиза от нея благодарение на големи капиталовложения в промишлеността и на голям износ на стоки и капитали. От 1923 година до 1929 година производството нараства с 69%.
Голяма роля за това имат химическата промишленост, автомобилостроенето и процъфтяването на нефтената индустрия. Внедряват се нови технически открития и машини за организация на призводството. В СС оживлението е по-слабо. Дребните ферми се разоряват и броят на фермерските стопанства намалява, т.к се създават големи механизирани ферми.
Българското стопанство след ПСВ (1918 – 1923 година)
С подписването на солунското примирие (29.септември.1918 година) България излиза от войната. Нейното стопанство е обхванато от разруха. Поражението във войната е съпътствано и с много човешки жертви. България се задължава веднага да напусне заетите сръбски и гръцки довоеннитеритории. Вътрешната политическа обстановка е силно изострена и от кървавото покушение на войнишкото въстание. На престола се възкачва Борис III – син на цар Фердинад.
След множество конслутации и преговори на 6.октомри.1919 година се формира коалиционното правителство начело с Александър Стамболийски. От петима замеделци, двама народници и един цанковист. БЗНС веднага се нагърбва с множество вътрешнополитически и икономически проблеми. Най-важните вътрешнополитически дейности на коалиционното правителство са приетите закони и проведените реформи. Съществено мероприятие на коалиционното правителство е създаването на консорциум.
Правитеството взема отношение и към жилищния въпрос. Този социален проблем е силно изострен, особено в по-големите градове. В края на 1919 година оглавяваното от БЗНС правителство е изправено пред трудна задача – да се справи с избухналата голяма търговска стачка. Друга голяма тежест са наложените тежки репарации. Наред с тези тежести България трябва да поеме издръжката на Съглашенската войска.
На 5.януари.1920 година мирният договор е одобрен от НС и окончателно влиза в сила на 15.януари.1920 година. На 20.май.1920 година след проведени законодателни избори е образувано самостоятелно правителство на БЗНС с министър-председател Ал. Стамболийски. БЗНС поема самостоятелно управлението на страната в изключително труден период. Напълно е изчерпан икономическия потенциал на странта, а вътрешнополитическото състояние на страната е неспокойно. Осезателно се отразява откъсването на плодородни и важни за търговията територии. Намалява в сравнение с довоенните години обработваемата площ, ограничава се качеството на обработване на земята поради износения земеделски инвентар и се съкращава броя на работния добитък.
Стопанските неблагополучия се засилват от влизащия в действие Ньойски мирен договор. Тежките социални проблеми – недостиг на земя, прехрана, безработица, жилищна криза – се изострят и от непрекъснатия приток на бежанци. В тази обстановка БЗНС трябва да прокара своята реформена политика. За да преодолеят изостаналостта на България земеделците се оповават предимно на своите идеи. От тях най-важни са идеите за трудовата собственост, кооперациите, трудовата повинност и просветата.
Тези четири стълба са в основата на земеделската програма за реформи. Както “частната собственост” е основната идея на капитализма, “обществената собственост” – на социализма, така идеята за “трудовата осбственост” се превръща в крайъгълен камък на земеделскта политика и допринася за оформянето на няколко основни реформи на БЗНС. Съществена част от стопанската дейност на земеделското правитеслство заемат данъчно финансовите реформи. Най-смела по замисъл и радикална по характер е аграрната реформа. С нея БЗНС се опитва да реши най-болезнения въпрос у нас в следвоенния период – гладът за земя. Тя ограничава едрите земевладелци.
На 6.октомври.1920 е приет и закона за водните синдикати. Допълнително се изостря и бежанският проблем. Като цяло законодателната и реформена политика на БЗНС в много отношения противоречи на искрения им стремеж към просперитет. БЗНС обрича страната на дребно и средно капиталистическо равнище.
Стабилизация и криза в българското стопанство (1924 – 1934 година)
В България стабилизацията не следва познатата на големите европейски държави схема, при която водеща е индустрията. У нас тя се обуславя от подема в СС. Налга се незабавно да се пристъпи към преструктуриране на СС производство от екстензивни към интензивни технически култури. През 1925 – 1929 година физическия обем на земеделското производство не само достига, но и надминава довоенните си равнища.
Пазарността на СС не надхвърля една трета от общия добив. Оживлението в индустрията по времето на икономическата стабилизация се проявява в три насоки – значителни за българските мащаби капиталовложения, увеличено производство, и реализиране на висока норма на печалба. През 1924 - 1929година българската индустрия успява да завладее 2/3 от външния пазар. През периода на икономическа стабилизация като най-сериозен недостатък на бълг. индустрия се оказва неспособността да се обнови технически.
Праз 1924 – 1929 година СС е в основата на оживлението във външната търговия. Промени настъпват и в относителния дял на участие на чуждите държави в българския износ. Значително се променя и структурата на вноса. Показатели за оживлението на вътрешната търговия са нарастналите превози на стоки по БДЖ и увеличеното потребление на СС и индустриални стоки. През периода чуждия капитал завоюва солидни позиции в банковото и застрахователното дело, във вътрешната и външната търговия и индустрията.
По време на икономическата стабилизация държавните финанси се оказват в зависимост от чуждия капитал. Приемат се мого закони. През 1925 година е приет закон за изменение и допълнение на закона за застраховка на земеделски произведения от градушка. През 1924 година е приет закона за изм. и доп. на закона за търговските и индустриалните камари. През 1925 година Цанковият кабинет разработва законопроект, в който поставя условия за ползване и облекчаване на изискването за вложен капитал в машини и уреди в размер на 30000 лв.
Правителството на Ал. Цанков активно се намесва в кооперативното дело с цел ликвидиране на създадените по времето на земеделското управление кооперации и поставяне на кооперативното движение под свой контрол. Правителството му се проваля и идва на власт второто сговористко правитеслтво с министър председател Андрей Ляпчев. По време на управлението му се наблюдава спад на производството на зърнени храни и свръхпроизводството на тютюн. Правителството на Ляпчев предприема действия за модернизиране на земеделието. През 1926 година Ляпчевото правитесслтво въвежда контрол в/у индустриалните производства. Труден социално икономически проблем в страната възниква с прииждането на български бежанци.
Българското стопанство в навечериено на ВСВ
Както в световното стопанство, така и в българското, последиците от икономическта криза от 1929 – 1933 година се изживяват бавно. Към края на 1933 година и през цялата 34 продължава да спада производството в някои отрасли, а в други да се забелязва известно оживление. Едва през 1935 година се постига подем по всички показатели на индустрията и СС.
В края на 1937 година и през 1938 година България е обхваната от известни кризисни колебания. Те се проявяват в промишлеността, търговията и кредита. Голямо влияние върху развитието на българското стопанство в навечерието на ВСВ оказва обвързаността му с Германия. Проникването на германски капитал в България се активизира особено след идванео на Хитлер на власт. Държавата влияе върху селското стопанство чрез дирекция “Храноизнос” (върху ценообразуването на основните земеделски продукти). Тя започва да определя в кои райони и в какъв размер да се отглеждат различните СС култури, кои държавни институции да изкупуват едни или други земедлски произведения.
В областта на търговията държавата разширява правото си да нормира цените, на вътрешния пазар, да ограничава лицата, които откриват търговски заведения. Във външната търговия въвежда контрол върху износа. Установен е контрол над всички външнотърговски сделки, въведен е държавен монопол върху търговията с чужда валута.
Намесата на държавата в стопанския живот на странта се отразява положително върху развитието на производството.
В навечерието на войната акционерният капитал в България укрепва и разширява своите позиции. Въпреки изтеглянето на финансовия капитал на редица западноевропейски държави от нашата страна и сключването на картели и други монополни съглашения в промишлеността, и търговията продължава да се развива.
Изявената тенденция към изграждане на нови картелни обединения е израз на стремежа на собствениците да получат монополно висока печалба. Чрез поддържане на по-ниски изкупни цени на суровините и по-високи продажни цени на готовата продукция една от характерните тенденции в развитието на българското стопанство през втората полвина на 30-те е увеличаването на дяла на държавния и обществения сектор в народното стопанство.
Друга характерна особеност е по-нататъшното разширяване на кооперативните форми на дейност. Броят на кооперациите (1233 през 1929 година) се увеличава многократно през 1939 година.
Световното стопанство в годините на ВСВ (1939 – 1945 година)
Започването на войната през 1939 година съществено променя начина на снабдяване, формирането на цените, реализацията на продукцията, проявите на конкуренция и др. съществени страни на икономиката на воюващите държави. Тя изцяло е подчинена на нуждите на водещата се война. Появява се централизиран начин на разпределение и контрол от страна на държавата, който ограничава и даже напълно забранява износа на някои продукти и суровини.
Търговските връзки между държавите се затрудняват поради нападения по вода и по въздух на търговско-транспортни средства. Страните от оста, които нямат достатъчно собствена суровинна база са принудени още преди войната да увеличат вноса на стратегически материали. Държавите от антифашисткия лагер разполагат с много по-добра суровинна база на стопанствата си. Проблемите са предмет от организационно естество.
Британската империя има почти монополно положение във владението на най-важните стратегически суровини. Броят на големите надводни военни кораби на Англия и Франция е много по-голям от тези на Германия. Всички страни увеличават производството на горива и ел. Енергия, но потребностите им нарастват много повече, поради което всички изпитват недостиг от тях. Това се отразява неблагоприятно върху прилагането на нови технологии. В условията на милитаризирането на икономиката във всички страни, с изключение на СССР, печалбата се превръща в основен фактор за увеличаване на производството за военни цели. В сферата на военно-промишлените комплекси се влагат значително количество държавни и частни капиталови инвестиции.
С ускорени темпове се развива и инфлацията.

Военновременната обстновка се характеризира с коренна промяна на пазара на труда във всички воюващи държави. Преминава се към остър дефицит на работна сила.


Във всички воюващи страни милитаризирането на стопанството е съпроводено със съществени структурни промени в икономиката. Една част от предприятията, произвеждащи мирновременна продукция, с частични промени в технологията, пригаждат производството си към военновременната обстановка. По-голямата част от създаваната продукция е с военно предназначение.

Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница