Теоретични концепции в картографията1 Станислав Василев



Дата11.06.2018
Размер152.48 Kb.
#73608
Теоретични концепции в картографията1

Станислав Василев

УАСГ, София

Катедра “Фотограметрия и картография”

Theoretical concepts in Cartography

Stanislav Vasilev

UACEG, Sofia,

Department ‘Photogrammetry and Cartography”
Резюме: В няколко свои работи Александър Берлянт разглежда четири теоретични подхода към картографията: моделно-познавателен, комуникативен; езиков и геоинформационен. Според моделът построен от руския учен, те ще конвертират и ще се интегрират на основата на геоинформационна концепция. В статията е направен да се даде една по-различна трактовка на теоретичните подходи в картографията, основана на теорията за четирите квадранта на Кен Уилбар. Отделните концепции са представени като четирите страни на картографията, които не само не си противоречат и се допълват, но и трябва да бъдат равнопоставено застъпени в обучението и научните изследвания. Показано е, че различията в отделните концепции не се дължат на субективни разлики във възприемането на картографията от авторите им, а на по-задълбоченото изследване във всяка една от тях на определена част от картографията. Следователно сливането им не само няма теоретични и методологически предпоставки, но и би върнало развитието на картографията в епохата на “единствено правилната наука”.

1. Познавателните концепции в картографията според Берлянт


С появата и развитието на географските информационни системи вниманието на учените – картографи се насочи предимно към разработване на нови картографски произведения и технологии, т.е. към прагматичната страна на картографията. Дори научните симпозиуми и конференции разглеждат предимно практически теми (вижте и темите на настоящия симпозиум). Единици останаха учените, които продължиха да се занимават с теория на картографията. Един от най-бележитите от тях несъмнено е Александър Михайлович Берлянт. В няколко свои книги (виж Берлянт 1996, 1997, 2001) той разглежда (макар и не като основен проблем) теотетико – познавателните концепции в картографията. Берлянт успява да ги групира в четири отделни подхода към проблемите на картографията:

  • Моделно-познавателна концепция;

  • Комуникативна концепция;

  • Езикова концепция;

  • Геоинформационна концепция.

По-долу са представени тези концепции така, както са описани от Берлянт (1996, стр. 26-33; 1997; 2001, стр. 22-23):

1.1 Моделно – познавателната концепция (modelling and cognitive conception, gnosiological conception) разглежда картографията като наука за познанието на действителността чрез картографско моделиране, а самата карта – като образно-знаков модел на действителността; картографската генерализация – процес на целенасочен отбор и обобщение на изобразяваните обекти, способстващ за по-отчетливо проявяване на основните елементи и връзки, за получаване на качествено нова информация. В тази трактовка картографията се представя като познавателна наука, имаща най-близко отношение към естествените и социално – икономическите науки (преди всичко – към науките за Земята) и към теорията на познанието. Тази теория са разработвали предимно от Руските картографи Н. Н. Барански, К. А. Салищев, А. В. Гедимин, А. Г. Исаченко и техните последователи още през 40-те години на двадесети век. Основните направления на теоретичните изследвания са системния подход в картографията; картографското моделиране; използването на картите; развитието на теорията на географското картографиране.

1.2 Комуникационна концепция (communicative conception, conception of cartographic communication) – в нея картографията се представя като наука за предаване на пространствена информация, а картата – като информационен канал, средство за комуникация между съставителя на картата и нейните читатели. По този начин картата се оказва един от отраслите на информатиката; тя тясно се свързва с теория на информацията, автоматиката, теория на възприятията. Счита се, че комуникационната концепция се заражда през 60-те години на миналия век, като нейното развитие съвпада с началото на активната дейност на Международната картографска асоциация. Основен принос за формиране на дадената концепция през 60-те – 70 – те години на XX век са допринесли картографите Е. Арнбергер, А. Колачний, А. Робинсон, Дж. Морисън и др. В резултат на техните изследвания се появяват нови научни направления, като картографската семиотика, картографска информатика, психофизическите изследвания на възприемането на картите, изследвания в областта на компютърния дизайн и математико-картографското моделиране – 'аналитичната картография' на У. Тоблер.

1.3 Езиковата концепция (language conception, linguistic coception) разглежда картографията като наука за езика, а картата – като особен текст, съставен с помощта на условни знаци ('написани на езика на картата'). В дадения случай картографията се изявява като отрасъл на лингвистиката и семиотиката (наука за знаците), а предмет на нейното изследване стават картографските знакови системи. Развитието на тази система от възгледи е започнало през 1970 – 1980 г. най-вече благодарение на трудовете на М. К. Бочаров, А. Ф. Асланикашвили, А. А. Лютий, Ян Правда, Л. Ратайски, Ж. Бертен и др. Днес този подход се развива в няколко направления: като чисто семиотичен подход; като езиков подход и като съединяване на двата подхода (по Ян Правда).

Главните положения на езиковата концепция са, че картографията е наука за езика на картата; един от отраслите на семиотиката, и следователно картата е особен текст, съставен с помощта на картографската езикова система. Основни направления на изследванията са развитие и усъвършенстване на езика на картата, нейната граматика, методите за автоматизирано конструиране на картографски знакови системи и текстове, а главните външни контакти на картографията се явяват взаимодействието със семиотиката, лингвистиката, теория на информацията, компютърната графика и с географските науки.

Един от основните разработчици на езиковата концепция, А. А. Лютий е предложил да се обозначи теорията на картографията с термина 'картономия' (карта + 'номос', закон). Той е дал следното определение: "картономията обединява подсистема от науки за езика на картата, законите за неговото [на езика] устройство, функциониране, неговите връзки с действителността, съзнанието и мисленето" (цитат по Берлянт 1996, стр. 28,29).

1.4 Геоинформационната концепция (geoinformational conception), според Берлянт, интегрира от една страна представата за картата като модел, притежаващ уникални гносеологически свойства и мощен евристичен потенциал, а от друга като за средство за акумулиране, преобразуване и предаване на информация. Самите картографски модели се представляват в ГИС като някакви геоинформационни слоеве (или комбинация от слоеве), съществуващи в цифрова или образно графична форма, при това, нерядко в съчетание с други изображения.

Формирането на геоинформационна концепция започва през 80-те години на миналото столетие. При нея картографията е тясно свързано с геоинформатиката, науките за земята и обществото. Картата се представя като образно – знаков геоинформационен модел или с други думи тя е едновременно и инструмент за познанието, и способ за аналогово моделиране на действителността, и средство за предаване на информация в цифрова форма.


От изложеното по-горе ясно проличават различията в разбирането за същността на картографията при отделните концепции. Берлянт си задава един резонен въпрос: как се отнасят тези направления едно към друго. Дали само едно от тях е правилно, а останалите трябва да се отрекат? Или всяко от тези направления има свой самостоятелен смисъл и те следва да развиват паралелно. Опитвайки се да отговори на този въпрос, Берлянт се сблъсква със следното противоречие: От една страна "Всяка от изброените концепции има напълно реално основание, съдържа рационално зърно. Картографията е представена в тях, от една страна като наука за познанието на света, от друга – като средство за комуникация, а от трета – като особено езиково образувание." (Берлянт 2001, стр. 22). Но от друга страна, Берлянт се изградил като учен в руслото на диалектическия материализъм, според който развитието на науката е все по-плътно доближаване до абсолютната и недостижима истина. В този смисъл не могат да съществуват четири различни теории и всички те да са верни.

Затова, според руския учен, четирите подхода трябва да се слеят в единна концепция, която може да бъде единствено правилната. Берлянт предлага една схема, съгласно която в бъдеше четирите подхода в картографията ще се обединят на основата на геоинформационната концепция. "Има основание да се предполага, че в близките години на нея и предстои да заеме водещо място в картографската теория, да стане фундамент за още по-тясното взаимодействие на картографията и геоинформатиката ..." защото "... геоинформационната концепция интегрира от една страна представата за картата като за модел, притежаващ уникални гносеологични свойства, и мощен евристичен потенциал, а от друга – като за средство за акумулация, преобразуване и предаване на информация." (Берлянт 1996, стр. 33).




1940 1950 1960 1970 1980 1990

Възникване на теоретичните концепции дивергенция конвергенция интеграция
Тази идея Берлянт е визуализирал в схема, която показва развитието на картографията през втората половина на изминалото столетие:

Фиг. 1 Развитие на картографската наука през XX век (по Берлянт 1996, стр.31)

С цифри са означени следните трудове по картография:

1. Баранский Н.Н. Экономическая картография. - М.: 1940.

2. Салищев К.А. Основы картоведения. Общая часть. 2-е изд. -М.: 1944.

3. Салищев К.А. Картография, ее предмет и некоторые задачи. -Вопросы географии, сб. 9, 1948.

4. Гедымин А.В. Географическая карта как средство труда. -Вопросы географии, сб. 34, 1954.

5. Салищев К.А. О картографическом методе исследования. -Вест. Моск. ун-та, Сер. геогр. - 1955, № 10.

6. Салищев К.А. Основы картоведения. 3-е изд. - М.: Геодезиздат, 1962.

7. Баранский Н.Н., Преображенский А.И. Экономическая картог­рафия. - М.: Географгиз, 1962.

8. W.Bunge. Theoretical geography. - Lund, 1962.

9. Бочаров М.К. Основы проектирования систем картографических знаков. - М.: Недра, 1966.

10. Arnberger Е. Handbuch der thematischen Kartoguafie. — Wien, 1966.

11. Асланикашвили А.Ф. Картография, основы общей теории. -Тбилиси. - 1968 (на груз. ез.).

12. Berlin J. Semiologie graphique: Les diagramess les reseaux, les cartes. - Paris-la Haye, 1967.

13. Kolacny A. Kartographic Information - a fundamental concept and term in modern cartography. - Cartogr. J., № 3.

14. Ratajski L. Kartologia. - Pol. prz. kartogr., 1970, № 3.

15. Freitag U. Semiotik und Kartographie - Kartogr. Nachrichten. 1971, № 5.

16. Асланикашвили А. Ф. Метакартография. Основыме проблемы. — Тбилиси. Мецниереба. - 1964.

17. Ratajski L. Cartology, its developed concept. - The polish Car­tography. Warszawa, 1976.

18. Robinson A.H, Petchenik B.B. The nature of maps. - Chicago-London, 1976.

19. Pravda J. Kartograficky jazyk. - Geod. a kartogr. obzor. - 1977, 23 (65).

20. Morrison J.L. The science of cartography and its essential proces­ses. - Cartographica. - 1977, 14, № 19.

21.Board C. Map reading tasks appropriate in experimental studies in cartographic communication. - Can. Cartogr., 1978, 15, № 1.

22. Берлянт A.M. Картографический метод исследования. - изд. Моск. ун-та, 1978 г.

23. Kretschmer I. Theoretical cartography: position and tasks. - Int. Jharb. Kartogr., 1980, 20.

24. Лютый А.А. Язык карти. - М.: Знание, 1981.

25. Салищев К.А. Идеи и теоретические проблемы в картографии 80-х годов. - М.: ВИНИТИ АН СССР. - 1982.

26. Берлянт А.М. Образ пространства: карта и информация. -М.: Мысль, 1986.

27. Ogrissek R. Theoretische Kartografie. - Ghota, 1987.

28. Лютый А.А. Язык карти: сущность, система, функции. - М.: ИГАН СССР, 1988.

29. Берлянт A.M. Геоизображения и геоиконика. - М.: Знание, 1990.

30. Pravda J. Zaklady koncepcie mapoveho jazyka. - Bratislava, 1990.
Берлянт отбелязва, че отделните теоретични концепции в картографията имат своите основания, които не могат да бъдат пренебрегнати. И тъй като не може да си представи как толкова различни като същност и съдържание концепции могат едновременно да бъдат не само възприети, но и практически използвани, той разработва теорията за поглъщането им от геоинформационната концепция. Берлянт е повлиян от бурното развитие на информационните технологии, но не счита, че с тяхното прилагане в картографията ще бъдат решени проблемите, които от десетилетия остават да 'висят' в теорията на картографията: "Необходимо е да се отбележи, че засилващата се конвергенция на теоретическите концепции по никакъв начин не означава, че всичките им различия и противоречия са отстранени и теоретичните представи благополучно са се слели в едно русло. ... Различните концепции продължават своето развитие, по-правилно ще бъде да се говори за ... преодоляване на антагонизма, за съгласуване и уточняване на позициите, взаимно усвояване на теоретико – методологическите достижения ." (1996, стр.33, 34).

Следователно, представата на Берлянт за конвергенцията на научните концепции в картографията е в най-добрия случай полезна фикция, която му помага да възприеме отделните течения в картографската теория.


Способна ли е геоинформационната концепция в картографията да послужи за основа за обединение на останалите теоретически концепции? Нека да започнем от там: какво представлява геоинформатиката?

Геоинформатиката като наука има за предмет изучаването на природните и социално – икономическите геосистеми. Нейният метод се основава на компютърното моделиране. Геоинформатика – наука, технология и практическа дейност по научното обосноваване, проектиране, създаване, експлоатация и използване на географските информационни системи, по разработка на геоинформационни технологии, по приложните аспекти или приложението на ГИС за практически или геонаучни цели.” (Берлянт и колектив, 1997).

Като технология геоинформатиката се занимава със набиране, съхранение, преобразуване, изобразяване и разпространение на пространствено разпределени данни. Но нима всички тези определения не могат да се кажат и за картографията в цифрова среда. В същата степен те важат и за няколко други научни направления, като фотограметрия, геодезия, кадастър и т.н. Можем ли аналогично на конвергенцията на научните направления в картографията, която предлага Берлянт, да твърдим, че и отделните науки ще стават все по-близки на основата на общите геоинформационни технологии?

Геоинформационното картографиране е отрасъл на картографията, който се занимава със съставянето и използването на картите на основата на геоинформационните технологии и базите географски ... знания.” (Берлянт и колектив, 1997). Следователно то обхваща само една част от теорията на картографията, предимно нейната практическа част. От такава гледна точка не може да бъде възприета постановката на Берлянт, че теоретичните направления в картографията ще конвергират и ще се слеят на основата на геоинформационното направление.


2. Четирите квадранта на Кен Уилбър


През 1996 година (на български – 2000 г.) излиза от печат книгата на Кен Уилбър “Кратка история на всичко”. Въпреки безгрижното си заглавие, тя прави голямо впечатление в научния свят. Може би изявленията, цитирани на корицата на книгата от българския издател изглеждат пресилени, но те са от сериозни учени: “Никой, които познавам не е описал пътищата на човешкото развитие ... по-системно или по-пълно от Уилбар. ... Това е най-богатата открита от мене карта на света, в който живеем.” (Тони Шуарц в предговора на книгата). “Двадесет и първият век има буквално три избора: Аристотел, Ницше или Кен Уилбър. Той може да ни разтърси, за да се събудим.” (д-р Джек Критъндън). “Книгата на Кен Уилбър променя всичко.” (Митчел Капор). След като прочетох книгата и то неколкократно, без колебание мога да се присъединя към тези оценки.


Вътрешно Външно


В настоящата статия ще разгледаме само една от идеите, залегнали в книгата на Уилбър: тази за “четирите квадранта”. Нека си представим една мебелирана стая, на всяка от стените на която има по един отвор. Ако накараме четирима да погледнат през всеки от отворите и после да опишат стаята, разказите им неминуемо ще се различават. Дори всеки да опише съвсем точно това, което е видял, едва като обединим разказите на четиримата ще можем да добием пълна представа за това какво има в стаята. Според Уилбър, една и съща част от действителността се описва от различни науки или различни научни теории вътре в дадена наука. Резултатите от изследванията им често се конкурират взаимно, докато всъщност те се допълват.

Уилбър разглежда един йерархичен модел, според който: Първо, всичко съществуващо, без изключение (от атоми, до социални групи) е едновременно цяло, съставено от градивни елементи и в същото време е градивен елемент на обект от по-висок клас. Второ, всеки обект трябва да се разглежда от четири страни, за да се опишат най-пълно неговите характеристики. Уилбър прави два разреза на всеки обект. От една страна го разглежда като вътрешно представяне и като външна изява, а от друга – като индивидуално и като колективно пространство. В този смисъл в горния десен квадрант Уилбър поставя физическата същност (градивните елементи на обекта). В горния ляв квадрант е индивидуалното възприемане света. В долния ляв квадрант е колективното възприемане на света или комуникацията, чрез която то се осъществява. В долния десен квадрант се изследва връзката на обекта с останалите обекти в единна система или функционирането на обекта.

Приложена към научните теории, идеята на Уилбър за четирите квадранта показва, че може да съществуват няколко теории, които всъщност по-скоро се допълват, отколкото се конкурират. Този извод се допълва и от факта, че вече повече от две хилядолетия, въпреки многобройните опити, учените не могат да изградят общ методологически критерии за приемането или отхвърлянето на определени научни теории. Само в последните две столетия могат да се изброят десетки опити, като се започне от индукцията на Бейкън и британският емпиризъм, мине се през конвенционализмът на Мах, Поанкре и Дюем и прагматизмът на Джеймс и се стигне до ‘парадигмите на научните революции’ на Кун, ‘еволюционната епистемология ‘ на Попър или ‘верификацията’ на Хемпел. Може би всички те са били обречени на провал именно защото не съществува единствено правилната научна теория, а съвкупността от няколко различни гледни точки ни дава по-точна картина на света.

3. Берлянт и Уилбър


Нека сега да приемем картографията като обект за изследване в четирите квадранта на Уилбър. Берлянт подразделя теоретичните концепции в картографията в четири групи: Езикова, Моделно – познавателна, Комуникационна и Геоинформационна.

Езиковата концепция разглежда градивните елементи на езика – знаците. Тя стъпва на едно много добре разработено от учените пространство, а именно семиотичното пространство. И тъй като знаците са материалният носител на информацията върху картата, то те изграждат физическия свят на картата и следва да бъдат поставени в горния десен квадрант на Уилбър.

Моделно – познавателната концепция се занимава с психофизическото възприемане на картата като модел на действителността, което естествено я поставя в горния ляв квадрант. Тя е свързана преди всичко с психологията на възприемането и с теорията на моделирането.

Доколкото комуникативната концепция в картографията разглежда как се предава пространствената информация, заложена върху картата; съотношението между заложената от създателя на картата информация и извлечената от нейния потребител, то несъмнено тя попада в долния ляв ъгъл на Уилбър. Свързана е в най-голяма степен с теориите на информацията и на комуникацията, които също са много добре развити през миналия век.

И накрая, геоинформационната концепция се занимава с начините за създаване на картографски произведения чрез ГИС. Затова и в основата на тази концепция стои една все още нова наука – геоинформатиката. Тук са включени методите за съставяне, редактиране, оформяне и издаване на карти, т.е. чисто прагматичната страна на картографията. Затова поставяме това направления е долния десен квадрант на Уилбър.

Следователно, разпределението на теоретичните концепции в четирите квадранта на Уилбър се основава не само на сходството на изучаваните от тези направления части от картографията, но и на по-общите научни дисциплини, на които те стъпват.




2

Възприемане на света

Моделно-познавателна концепция


1

Физически свят

Езикова концепция


Комуникация

Комуникационна концепция

3


Функциониране

Геоинформационна концепция

4


Фиг. 3
Получената по този начин схема (виж фиг. 3) нагледно представя разделението на картографската наука. Тя помага да се осветли един от проблемите на картографите в България през последните години: С развитието на ГИС и компютърните технологии изработването на карти стана лесна и бърза работа. Всеки, които може да работи с компютър счита, че може да прави карти. Появи се парадокса – фирми, които произвеждат голям обем картографска продукция да нямат с личния си състав нито един картограф. А това е следствие от факта, че на практика нашите студенти нае бяха подготвени по останалите три направления на картографията (освен прагматичното). По този начин картографската им подготовка не беше много по-висока от тази на всеки компютърен специалист, който пък в допълнение на това чудесно се справяше с компютрите, за разлика от поне половината от нашите възпитаници.
Всяко от теоретичните направления в картографията може да се раздели на съставни части. А тези съставни части могат да се подредят в четирите квадранта.Нека да вземем за пример комуникационната концепция. Основният въпрос на комуникацията е формулиран от Харолд В. Ласфелд: “Кой, на кого, какво казва, по какъв канал и с какъв ефект?” (цитат по Кашкин 2000, 2.2). Тази формула се смята за класическа и може да се намери във всеки учебник по теория на комуникация, масова комуникация, социална психология и т.н. (пак там). Така зададен въпросът за същността на комуникацията позволява нейните елементи да бъдат разположени в четирите квадранта на Уилбър по следния начин (фиг. 4):


2

Възприемане на света

Кой с кого комуникира


1

Физически свят

Канал за комуникация


Комуникация

Смисъл на съобщението

3


Функциониране

Ефект от комуникацията



4

Фиг. 4 Комуникацията в четирите квадранта на Уилбър
Каналът за комуникация представлява материалната, физическа основа на процеса. Във втория квадрант се изследва личностното отношение към предаваното съобщение: кой от каква позиция и способности подхожда към него, как и по какъв начин го възприема. В третият квадрант се изследва смисълът на съобщението, загубите на информация по канала за предаване и т.н. Самото функциониране и ефектът от комуникационната система се разглежда в четвъртия квадрант.
Подобен подход може да се приложи и към другите направления на картографията, както и към техните подразделения. По този начин би се получила един вид Менделеева таблица, която ще има йерархична структура.

Заключение:


По-горе видяхме, че картографията не може и не трябва да бъде разглеждана само от една гледна точка. Както всичко в света тя има множество измерения. Дали ще ги сведем до четирите квадранта, предложени от Уилбър или страните на картографията ще бъдат 8, 16 или 100 има по-малко значение, отколкото самата идея, че картографията има няколко страни. И тези страни съществуват едновременно и частично се припокриват. При едно следващо разглеждане на същността на картографията може във всеки от квадрантите да се открият още по четири измерения: 1. Като материална структура, съставена от знаци; 2. Като мислен модел на действителността; 3. Като метод за комуникация; 4. Като сбор от технически методи за съставяне, оформяне, съхранение и разпространение на картографски произведения.
Цитирана литература:

Берлянт, Александър М. 1986. Образ пространства: карта и информация. Изд. 'Мысль', Москва, 1986 г.

Берлянт, Александър М. 1996. Геоиконика. Изд. 'Астрея', Москва, 1996 г.

Берлянт, А. М. и колектив 1997. Толковый словарь по геоинформатике. Изд. на CD-ROM: ГИС-обозрение, 1998 г. Източник: http://www.ihst.ru/project_link/glossary/ titul.htm, 2004 г.

Берлянт, Александър М. 2001. Картография. Изд. 'Аспект пресс', Москва, 2001 г.

Иванников, А. Д. и колектив 2001. Геоинформатика. Изд. Макс Пресс, Москва, 2001 г. (авторски колектив: Иванников, А. Д.; Кулагин, В. П.; Тихонов, А. Н.; Цветков, В.Я.)

Кафтанджиев, Христо 2001. Absolut Semiotics. Изд. “Сиела”, София, 2001 г.

Кашкин, Вячеслав Б. 2000. Введение в теорию коммуникации. Изд-во ВГТУ, Воронеж, 2000 г. Източник: http://kachkine.narod.ru/CommTheory/Contents/Contents.htm, 2004 г.

Уилбър, Кен 1996. Кратка история на всичко. Изд. 'Лик', София, 2000.


1 Статията представя част от дисертационния труд на автора ‘Основи на картосемиотиката




Каталог: filebank -> acadstaff -> userfiles
userfiles -> Формати и стандарти
userfiles -> Комасация на земеделските земи. За понятието „комасация”
userfiles -> Конспект за изпита по история на архитектурата за специалност урбанизъм архитектурата на древен Египет
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Изчисляване на конструкции на сеизмични въздействия
userfiles -> Използване на функции в c++
userfiles -> Examination topic list river morphology and river training works
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Конспект въведение в управлението на проекти определение за проект. Видове проекти. Характеристика на проекта


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница