Теоретични основи на данъците



Дата27.10.2018
Размер127.67 Kb.
#101378

  1. Теоретични основи на данъците. Еволюция, съвременни характеристики и елементи на данъка. Принципи на данъчното облагане. Начини на облагане и събиране на данъка. Видове данъци. Форми на отбягване и прехвърляне на данъци. Характеристика на съвременните данъчни системи. Данъчна система на Р България.

През дългата си теория на съществуване данъците са претърпели значителна еволюция. Първоначално данъците се използват като извънредна и често наказателна форма за някои индивиди. Първоначалната форма на данъците са натуралните сборове. На този ранен стадий данъците са имали предимно фискално предназначение. По-късно с утвърждаване на държавната институция и нейните функции, данъците се превръщат във всеобщ инструмент, необходим за задоволяване на колективните потребности. Значително се обогатяват и целите на данъчното облагане. Данъците започват да се използват като инструмент на рационализиране на ресурсите, за подобряване структурата на стопанството и за постигане на по-голяма социална справедливост. Има много теории за възникването и утвърждаването на данъците като по-известни са:



  • Теорията за обмена, която определя възмездения характер на данъчното облагане

  • Теорията за данъка, като застрахователна премия, която разглежда данъка като плащане срещу възникването на някакъв риск

  • Класическата теория или еквивалента теория, според която държавата предоставя различни видове услуги, за които гражданите заплащат чрез данъците, резултат на което се утвърждава тезата за данъка като цена на правителствените услуги

  • Теорията за жертвата и теорията за колективните потребности. Двете теории съдържат идеята за принудителния характер на данъка като задължение произлизаща от самата същност на държавното устройство на обществото

  • Кейнсианската теория, според която данъците са главния лост за регулиране на икономиката и нейното развитие

  • Теория на монетаристите, съгласно която данъците, наред с други компоненти, въздействат на обществото като чрез тях се изземва излишното количество пари и се намалява действието на неблагоприятните фактори за развитието на икономиката

  • Теория на икономиката на предлагането , в съответствие с която намаляването на данъчното бреме води към бурно развитие на предприемаческата и инвестиционната дейност

Данъците са основния финансов инструмент чрез който държавата набира парични средства за покриване на своите разходи. Те са гръбнака на съвременната приходна система. Чрез различните данъци се преразпределя незначителна част от БВП. Ето защо данъците се и данъчната система има решаващо значение за възможностите на държавата да въздейства върху социално-икономическите процеси, следователно от тях зависи икономическата мощ на държавата, въпросите за социалнота справедливос и така нататък. Данъка е много сложна финансово-икономическа каетгория, която може да бъде характеризирана от различни гледни точки:

  • От правно-технолиогическа гледна точка данъка е принудителен паричен трансфер от стопанските субекти към държавата, като представител на публичната власт. Данъка е акт на публичната власт

  • От соиално-икономическа гледна точка данъка е част от доходите на данъкоплатците, която се предоставя на държавата. В процеса на изземването на тази част се осъществява преразпределение на доходите

  • От воено-политическа гледна точка счита се че колкото и да а неутрални данъците в крайна сметка те се използват за реализация на определена политическа криза, за военни цели и т.н.

Най-често данъкът се определя като законосъобразно, принудително, с безспорен характер, безвъзмездно плащане от физическите и юридическите лица в полза на държавата, за финансиране на публичните разходи.

Данъкът, като сложна система от отрицателния, включва редица взаимодействащи си елементи, всеки от които има самостоятелно юридическо и икономическо значение. Елементите на данъчното облагане имат универсално значение, въпреки че структурата на данъците е различна и техния брой е голям. Само при наличието на пълната съвкупност от елементите, задължението за плащане на данъка може да се счита за установено. Елементите на данъка са:



  • Данъчен кредитор – всяка власт която има право да облага и която има право да изисква погасяване на обложеното. В България данъчен кредитор е единствено държавата

  • Данъчен обект (предмет) на облагане – всичко онова към което е насочено данъчното облагане, респективно имущество качество на физическата личност, определени дейности, реализирани обороти, получаване на наследство, сделки, покупко-продажба. Следователно обект на облагане са действия, събития, състояния, които задължават данъкоплатеца да заплати данъка – дохода или капитала на данъкоплатеца

  • Данъчен субект – физическо или юридическо лице, което се намира в отношения на собственост, владение с обекта на данъка. Субект на данъка могат да бъдат мести граждани (резиденти) или чужди граждани (нерезиденти)

  • Двойно облагане – това е облагане от две държавни държави или общини върху един и същи обект или субект. Например печалбата на акционерно дружество се облага веднъж с корпоративен данък и втори път разпределената печалба се облага като доход на получателя на дивиденти. Двойно облагане има и върху доходите на физическите лица, когато се облагат с ДОД и с данък върху недвижимото имущество. Външното двойно облагане се отстранява при споразумения между държавите чрез правилото за данъчен кредит.

  • Данъчен носител – лицето, което носи тежестта на данъчното облагане. Ако данъчния субект и данъчния носител да различни лица това е доказателство за така нареченото прехвърляне на данъка. Тази прехвърляемост е характерна за косвените данъци (ДДС, акцизи, мита)

  • Данъчен мащаб – определен белег или качество на данъчния обект, въз основа на който се конкретизира данъчното задължение на платеца. Той се определя чрез закона и със икономически (стойности) и физически характеристики

  • Данъчна единица – постоянната част от данъчния мащаб за която се отнася данъчния размер. Например 100 лв. от дохода, 1000 лв. от стойността на имуществото и други

  • Данъчна основа (база) – служи за изчисляване на данъчното задължение, тъй като от точността и обязаността на данъчната основа зависи и размера на данъчното задължение

  • Данъчен размер (ставка) – представлява величината на данъка за една данъчна единица. Обикновено е в процент или в абсолютна сума. Размера на данъка може да бъде фиксиран, пропорционален и прогресивен по отношение на облаганата маса. Данъчния размер свързва данъчната основа и данъчното задължение за определен отчетен (данъчен) период

  • Данъчно задължение – произведението между данъчната основа и данъчния размер. То представлява сумата, която определяния от закона данъкоплатец е задължен да внесе в приход на бюджета за съответния отчетен период

  • Данъчни привилегии (преференции) те се предвиждат в законодателството и се представят на отделни категории данъкоплатци – хора с ниски доходи, инвалиди и други. Привилегиите се ползват за намаляване на размера на данъчното задължение и за отсрочка или разсрочка, на падежа. Те се подразделят на преотстъпване на данъка, необлагаеми доходи, данъчен кредит

  • Данъчен кадастър – това са специални книги, в които се регистрират и водят на отчет обектите и субектите на данъка. В тях се отразяват измененията в обектите и субектите и особено в имущественото състояние, което улеснява контрола върху реалното данъчно задължение на данъкоплатеца.

Особено място в организацията на данъците и данъчното облагане заемат принципите на облагане формирани за първи път от Адам Смит през 1776 г. Принципите на данъчното облагане са следните:

  • Съразмерност на данъчното облагане – това означава, че всеки данък трябва да бъде съобразен с икономическото и финансово състояние на данъкоплатеца и който получава повече блага от държавата, трябва да плати повече

  • Определеност на данъка – това означава че данъкът следва предварително да бъде определен, а не произволен. За данъкоплатеца да не съществува затруднение при определяне на данъчното задължение, начина на плащане и срока на плащане

  • Удобство на данъка – съобразяване на облагането и плащенмто на данъка с възможностите на гражданите да изпълнят задължението си във времето на получаването на доходите и по начин удобен за платеца

  • Икономичност на данъка – според Смит се изчислява в съкращаването на разходите по събиране на данъка

  • Стабилност и еластичност на данъка – означава че данъка следва да се влияе от конюнктурата, да се не променя често защото това създава несигурност за бизнеса

  • Неутралност на данъка – неутралноен е всеки данък, който има за цел или за резултат упражняването на въздействие върху данъкоплатците, за да го стимулира или да му преч1и да извършва дадена дейност

  • Данъчен интервенционализъм – този принцип е противоположен на неутралността на данъка, като се свежда до активната намеса на държавата чрез данъчните преференции и освобождавания от облагане с данъци, за да се въздейства при решаването на икономически и социални задачи

  • годишност на данъка – всеки данък действа за календарна година и се свързва с бюджета на държавата. Изключение от това правило са някои по-малки данъци, плащани през определен по-дълъг период от време (наследство и други).

Исторически са утвърдени и прилагани следните начини за облагане с данъци : поголовно, пропорционално, прогресивно и регресивно облагане.

Първият и исторически най-старият начин е поголовното облагане. При него обект на облагане е самата личност без да се държи сметка за нейното имуществено състояние и доходи. Днес този начин не се прилага в практиката на съвременните данъчни системи на страните.

При прогресивното облагане размера на данъка остава непроменен, а данъчното се изменя в зависимост от изменението на данъчната основа. При това облагане настъпва изменение в първоначалното състояние, в което са формирани доходите преди и след тяхното облагане. То е по изгодно за субектите, които получават по-високи доходи. Пропорционални са предимно корпоративни данък, някои от местните данъци, косвените данъци.

При прогресивното облагане размерът на данъка се изменя по предварително избрана прогресия, в резултат на което данъчното задължение расте много по-бързо от нарастването на данъчната основа. При това облагане съществено се изменя съотношението между доходите преди и след тяхното облагане. В резултат на нарастването на данъчния размер по-голяма част от високите доходи се изземват и по този начин данъкът служи за регулатор в разпределението на доходите. Този начин на облагане се счита като по-справедлив в сравнение с пропорционалното облагане и се прилага главно при подоходното облагане (доходите на физическите лица, наследствата даренията). При извеждането на прогресията са характерни два подхода. Според реда за установяване на данъчния размер прогресиите биват ограничени и неограничени. При ограничените нарастването на данъчния размер достига до определено равнище, след което облагането става пропорционално. При неограниченото, в зависимост от увеличението на данъчната основа. Според начина на изчисляване на данъчния размер се изменя видимо при нарастване на данъчната основа и непреки при които данъчния размер остава непроменен, а от данъчната основа се прибавя или изважда ведно и също постоянно число и така от коригираната данъчна основа се изчислява данъчното задължение.

Прогресиите биват още обикновени, етажни и комбинирани етажни прогресии. При обикновените данъкоплатците се обособяват в класове, в зависимост от величината на облагания доход. При етажната прогресия облаганият доход се разпада на етажи и всяка част от дохода по етажите се облага със съответния данъчен размер, а данъчното задължение са получава като сбор от данъка за отделните етажи. Комбинираната етажна прогресия е усъвършенстваната етажна прогресия, с която по-лесно и по-бързо се извършва изчисляването на данъчното задължение. Така данъкът за долните етажи е в абсолютна сума, а за горните етажи в процент. Тази прогресия се прилага при облагане на доходирт на физическите лица и наследствата.

Регресивното облагане е противоположното на прогресивното. С увеличаване на облагаемата данъчна основа размера на данъка и относителната височина на данъчното задължение намаляват. Доказано е, че косвените данъци са или действат регресивно, тъй като ниските доходи се облагат с данък по-тежък от този на високите доходи.



След установяване на данъчното задължение данъкът следва да постъпи като приход в бюджета на държавата. За събирането на данъците се прилагат следните начини:

  • откупена система – това е най-старият и несъвършен начин за събиране на данъци. Пи него държавата предоставя възможността на отделни лице да събират данъците след предварително заплащане на дължимите от населението данъци. След заплащане на сумата, откупвачите получават правото със съдействието на държавата да събират данъците от населението

  • чрез държавни служители, които събират данъците от населението. Този начин е по-прогресивен и е свързан с изграждането на данъчна администрация. При него се ограничава, но не се премахва възможността за злоупотреби при събирането на данъците

  • посредством гербова хартия и гербови марки – по този начин се събират преди всичко таксите плащани, за услугите от държавните и общинските власти и от съдебната система. Плащането е свързано с издаването на определени документи. Тези документи се изготвят върху специална гербова хартия или обикновена хартия, облепвана с гербови марки. Хартията и марките се доставят от държавното съкровище и с тяхното заплащане се плаща дължимият данък (такса). Подобен характер има и плащането на данъците чрез закупуването на бандероли и стоки за алкохол, цигари и хазарт.

  • Безоблажено събиране на данъка – данъкоплатеца сам начислява и внася данъчното си задължение. Обикновено плащането на данъка става по безкасов начин по сметка в банката. Данъчните органи само упражняват контрол за правилното изчисляване и срочното му внасяне. Днес този начин е доминиращ в нашата практика.

За изучаването и анализирането на данъците е характерно, че те могат да бъдат систематизирани и класифицирани според някои общи признаци и белези:

  • Преки и косвени данъци – такова обособяване на данъците е според това, кой понася тежестта на данъчното бреме и според предмета на данъчното облагане . Преките данъци са насочени към облагане на имуществените данъци към производството и реализацията на стоки и услуги. При това косвените данъци се акумулират в цените на стоките и услугите и се прехвърлят към крайния потребител. Преките данъци засягат дохода при неговото реализиране, а косвените данъци повече при неговото разхождане.

  • Редовни и извънредни данъци - първоначално всички данъци са редовни и формират приходите на държавата като изключение при извънредни обстоятелства могат да се налагат и извънредни данъци, които имат еднократно действие

  • Централни и местни данъци – това обособяване е в зависимост от бюджетно звено, в което се акумулират. Централни са: ДДС, акцизите, митата, данъкът върху печалбата. Местни са: данъкът върху имуществото, наследствата, даренията и други. Те не могат да бъдат обособени за конкретно звено, както и разпределяеми (ДОД) между бюджетните звена.

  • Общи и целеви – това обособяване на данъците е според тяхното свързване с финансирането на определени разходи. По начало данъците са общи, като се свързват с финансирането на всички разходи на държавата. Целеви характер днес имат плащаните данъци за социално осигуряване

  • Данъци върху собствеността и трансферите на богатството – могат да се налагат не само върху притежаваното богатство, но и върху покупко-продажбите или ползите от използването му. Тук се отнасят данък върху имуществото, върху наследствата, върху даренията, върху възмезденото придобиване на имущество, върху превозните средства и данък върху земята, към данъците върху определена стопанска дейност можем да причислим патентния данък.

  • Данъците върху производството и реализацията на стоки и услуги включва ДДС, акцизите и митата към данъците върху доходите на физическите лица (ДОД) и на юридическите лица (данък върху печалбата, данък за общините, данъл при източника на дохода и други).

  • Деформиращи и недеформиращи данъци – един данък е недеформиращ (паумален), ако лицето не ев състояние да направи нещо, за да промени своето данъчно задължение. Паумалнлен е данъкът който се плаща независимо от дохода или богатството, данък който зависи от неизменни характеристики (пол, възраст). Паумален данък е патентния данък, плащан в предварително фиксиран размер, без да се съобразява с дохода на данъкоплатеца. Деформиращи да тези данъци, при които данъкоплатците могат да намалят или да променят данъчното си задължение, като намалят покупките на стоки или дохода си. Всеки данък върху дохода или потреблението е деформиращ.

Отбягването и прехвърлянето на данъците е действие на платеца, насочено към укриването на данъците е действие на платеца, насочено към укриване на определени факти и обстоятелства с цел да не с плаща или да се намали сумата на законно дължимия данък. От правна гледан точка отбягването на данъците може да бъде легално и нелегално. Нелегалното отбягване е свързано с дължини укриване и неплащане на данъка, което е характерно за „сивата икономика”. Легалните форми за отбягване или намаляване на данък са прилагане на необлагаеним минимум при облагане на доходите, ускорена амортизация, законо освободените от облагане на печалбата плащания за дарения , лихви и други и инвестиране на печалбата з. Чрез легалните средства се създават стимули с се въздейства за регулиране на възпроизводствения процес, за регулиране доходите на данъкоплатците.

Прехвърляте на данъка има тогава , когато няма съвпадение между платец и носител на данъка. Прехвърляемостта е характерна за косвените данъци, които чрез включване в цената формират крайната продажна цена и се прехвърлят за понасяне от крайния потребител. Съществуват няколко начина за прехвърляне на данъка:



  • Прехвърляне напред чрез включване на данъка в цената на стоката и услугата и прехвърлянето му върху крайния потребител

  • Прехвърляне назад чрез закупуване на суровини и материали по цени, по-ниски от пазарните, и включването им в стойността на продукцията по пазарна цена

  • Смесено прехвърляне, изразяваще се в едновременното прехвърляне напреди назад.

Счита се, е ограничител за прехвърляемостта на данъка е конкуренцията и следователно се използва от тези, които имат монополно положение на пазара и прилага тмонолно високи цени.

По своята същност данъчната система е исторически възникнала и законодателно утвърдена система от данъци и тяхната организация (начини на събиране, облагане, тчитане и конторол) и органите, които осъществяват практически данъчната практики. Данъчната система има за основна роля събирането на приходи за покриване на държавните разходи по-възможно най-ефективен начин. Съвременните данъчни системи са плуралисчни т.е. включват съвкупност от повече от един вид данъци, съгласувано прилагани. Днес се въвеждат някои общи изисквания към данъчните системи на различните страни:



  • Данъците в националните данъчни системи да се доближават до тези типични за системата на световното стопанство т.е. данъчните ситеса хармонизирани

  • Икономическа ефективност, което означава, че системата не трябва да възпрепятства ефективното разпределение на ресурсите

  • Административна простота, т.е. да се прилага лесно и да е относително евтина

  • Гъвкавост – в смисъл да реагира бързо на промените в икономиката

  • Данъците да не пречат да функционирането на свободните пазари като пораждат елементи на несъвършенна конкуренция

  • Данъците да не засилват инфлациите ефекти

  • Политическа отговорност на занимаващите се с данъчни закони .

Данъчна система на Република България включва следните видове данъци:

  1. Преки данъци

    1. Преки имуществени данъци

      1. Данък върху недвижимите имоти

      2. Данък върху наследството

      3. Данък върху даренията

      4. Данък върху възмезденото придобиване на имущество

      5. Данък върху МПС

      6. Пътен данък

    2. Преки подоходни данъци

      1. Корпоративен данък

      2. Данък за доходите на физическите лица – ДОДФЛ

  2. Косвени данъци

    1. Акцизи

    2. ДДС

    3. Мита

Всички действащи данъци от данъчната система на Република България са създадени за условията на преход към пазарна икономика. Определяща роля за държавните приходи имат косвените данъци (3/4 от БВП, косвените подоходни данъци заемат ¼ от БВП, а преките имуществените данъци да общински).






Каталог: 2014
2014 -> Закон за правната помощ Обн., Дв, бр. 79 от 04. 10. 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 30 от 2006 г.; изм и доп., б
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> На финала на предизборната кампания голямата интрига са малките партии
2014 -> Рекламна оферта за Избори за народни представители 2014
2014 -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница