Теории на личността

Гоген е жилав,упорит,самоуверен и егоистичен.След като радикално настроеният му баща умира,докато Гоген е много млад,той е отгледан от майка си,чиято собствена майка напуска своя съпруг,за да стане войнстваща социалистка.Началото на 30-те си години Гоген коравосърдечно изоставя съпругата и семейството си,както и успешната кариера на банкер,за да следва своите артистични интереси и да живее с цяла поредица от жени.Изкуството му-а това са широко известните картини на красавици от Южният Пасифик,е чувствено и неограничавано от нищо

За разлика от него Ван Гог е кротък,интровертен и изтерзан човек.Баща му е строг холандски пастор,а майка му също е много конвенционална.В училище той е срамежлив и затворен,а по-късно има трудности в отношенията си с жените.За разлика от Гоген той никога не се е женил.В продължение на няколко месеца наистина живее с една проститутка,но тя го напуска,за да се върне в бордея.Преди да се обърне към изкуството,Ван Гог също има кратък,но неуспешен бизнес период.Загубва работата си, когато става мрачен,необщителен човек със социално неуместно поведение.За разлика от комфортната чувственост в картините на Гоген изкуството на Ван Гог се люшка между контрола върху меланхолията и емоционалните изблици.

В известно отношение те си приличат и двамата са артистични и неконвенционални. В други отношения са обаче много различни: Гоген е доминиращ екстраверт,Ван Гог е интроверт, съмняващ се в себе си.Психолозите,които изучават личността,се занимават с индивидуалните различия-това по което хората си приличат и по което се различават.

Въпросът,които повдига различията и сходствата между тези двама мъже,илюстрира централната тема в психологията на личността.Психолозите на личността изучават индивидуалните различия в познавателните процеси,емоциите поведението и се опитват да разберат от къде идват те.Те провеждат изследвания,за да опишат и да обяснят защо хората-Ван Гог,Гоген,вие и аз- са различни,но и си приличат.

Първият основен въпрос за психолозите на личността е дескриптивен: „ Как можем да опишем главните поведенчески различия между хората?”За да му отговорят,те често разработват тестове за оценка/или измерване/на личностните черти-поведенчески характеристики,като например дружелюбие,социална доминантност,емоционално приспособяване и естетични наклонности.След това се сравняват резултатите от тези тестове с действителното поведение или с описанието на хората,които познават анкетирания човек и могат по-късно да използват тестовете,за да предвиждат как той ще се държи на различни работни места,в брака си или в други социални ситуации.

„Бланката за изразени професионални интереси” е пример личностен тест,който е изследван няколко десетилетия.Той се използва,за да се сравнят интересите на лицето с интересите на хората,които вече упражняват различни професии.Тестът може да се използва,за да се сравнят интересите на някой съвременен Гоген и на хора с различни професии и може би това би му спестило да прекара цяло десетилетие на място,което не съответства на неговият темперамент.

Психолозите на личността си задават и втори дескриптивен въпрос: Как обединяват различните личностни черти?”Ако някой е артистичен например,може ли да очакваме и да е неконвенционален и страстен?Каква е разликата между някой артистичен екстраверт /като Гоген/ и друг,който е артистичен интроверт /като Ван Гог/

На обяснително равнище психолозите на личността си задават въпроса откъде идват индивидуалните различия в опита и поведението на човека.Забелязвайки ,че братът на Ван Гог-Тео,също е чувствителен и резервиран,психологът може да се запита до каква степен този вид поведение е генетично наследено и до каква-резултат от обща семейна среда.Различните теории на личността се занимават с цялата гама от потенциални причини за индивидуалните различия.Някой подчертават гените или семейните традиция,докато други отчитат историческата и социалната среда на човека.Например имало ли е нещо в европейското общество в края на ХІХ век,което е подтикнало и Ван Гог и Гоген да се развият като неконвенционални личности?Други теории се спират върху всекидневните рационални решения на човека и допускат,че Ван Гог може да стане и обикновен,добре приспособен мъж,ако просто беше решил да бъде такъв.

Търсейки обяснения на поведението,психолозите могат да се интересуват и от това как различните психични процеси протичат едновременно.Те се опитват да обединят отделни процеси,които дискутираме.Как физиологията на човек се свързва с ученето, с основните мотиви на човека, с емоционалните му състояния и възприятия?Как социалният живот на Ван Гог се свързва с физиологичните процеси в мозъка и в тялото му?Как те на свой ред се свързват с неговите мисловни процеси и как тези мисловни процеси влияят върху възприятията му за сцените,които е рисувал?

Теориите, които обсъждаме дават интелектуалната рамка за разглеждане на други страни от сложното човешко поведение в следващите редове.Теорията за личността са в основата на голяма част от изследванията в психологията и психологичното лечение, както и на проучванията върху индивидуалните различия в социалното поведение като агресията и отзивчивостта.

Въпросите за личността интересуват хората,още от древността.Гръцкият философ Хипократ разработва схема за описание на личността,която се цитира и днес.Хипократ предлага,че телесните течности са четири-кръв,флегма,жълта жлъчка/или холер/ и черна жлъчка.Тази схема е разработена по-късно от римският лекар Гален,приема ,че на земята има четири типа хора и, че те се определят от „течността”,която преобладава в тялото им.Ако имате относително високо ниво на кръв,ще бъдете сангвиник/или жизнерадостен/.Флегмата ви прави флегматични/или неемоционални/,жълта жлъчка ви прави холерични/раздразнителни/,а черната жлъчка-меланхолични /депресирани/.

През първата половина на ХХ век Уилям Шелдън също търси връзки между анатомията и личността.Той събира свидетелства за това,че три различни телесни типа са свързани с три различни поведенчески модела.Мезоморфни са хора,чиито тела са предимно кости и мускули.Според него те обичат приключенията,риска и съревнованието за доминация и власт.Освен това имат тенденцията и да са безскрупулни. Ектоморфните са хора слаби,деликатни и имат най-големия мозък съобразно размерите на тялото си.Те са чувствителни,с подчертано чувство за собственото си Аз,затворени и интелектуални.И накрая Шелдън твърди,че едрите хора- ендоморфните-са предразположени да обичат физическия комфорт,социалните контакти и храненето.Освен това те са дружелюбни и ориентиране към установяване на семейни отношения.Нека разгледаме Пол Гоген и Винсент ван Гог от гледна точка на теорията на Шелдън:Гоген е най-близо до мускулестият мезоморф,а Ван Гог е стройният ектоморф.В съответствие с идеите Шелдън Гоген е авантюристичен, дружелюбен и социално агресивен,а Ван Гог е чувствителен,себеосъзнат и социално затворен.

За съжаление Шелдън оценява сам и телесния тип и личностните характеристики на хората,които изучава,и е възможно неговите теоретични очаквания да са повлияли върху преценката му.По-късно изследователите,които използват една група от лица експерти за преценяване на телесният тип и втора група-за преценяване на личността,установяват по-слаба взаимовръзка между тяло и поведението.Правилно проведените изследвания обаче продължават да откриват много взаимовръзки между телесния тип и поведението,които не могат да се обяснят с предубеденост при оценка на изследователите.През последните години търсенето на взаимовръзка между тялото и личността до голяма степен се измества от външните телесни характеристики към вътрешната физиология и гените.

Друг подход към личността се корени в развитието на философията през ХІХ век.За разлика от привържениците на биологичните теории колегите им,които приемат феноменологичната перспектива твърдят,че личността започва не в тялото,а в разума-в съзнателните избори,които правим по отношение на начина си на живот.Този подход е свързан с работата на философи като Сьорен Киркегор и Фридрих Ницше, които разсъждават върху това как човек започва да създава истинското си Аз. Феноменолозите разграничават”автентичните”от „отчуждените” Аз-концепции: някой от нас са честни със себе си и са автентични,а други отказват да се изправят лице в лице с истинското си Аз и са отчуждени.Както ще видим,интересът на феноменолога към съзнателното мислене и вътрешното Аз остава една съществена страна в изследванията на личността.

Може би най-интересният теоретик по проблемите на личността е Зигмунд Фройт.За разлика от феноменолозите Фройт е убеден,че причините за поведението са най-често несъзнавани-недостъпни за съзнанието ни.Теорията на Фройт продължава да оказва влияние и днес и ще я обсъдя подробно по-късно.Както ще видим,тя се докосва до няколко от ключовите историческите въпроси,свързани с личността: Какво е взаимоотношението между вътрешното ни Аз и външният свят?”, „Какво е относителното влияние на биологията,съпоставено с влиянията от средата,при определянето на това какви сме?,”Каква е ролята на съзнаваните и несъзнаваните мисловни процеси в личността ни?”

Освен фройдистката теория ще напиша теориите за личностните черти,биологичните, феноменологичните,когнитивните,както и тези за ученето.Въз основа на различните си исторически корени всяка от тях приема различен подход към оценяването и обясняването на личността.

Фройт е убеден,че личността на възрастния човек в действителност се корени в конфликта между обществото и биологичните нагони.Следвайки еволюционната теория на Чарлз Дарвин, Фройт приема,че всички хора се раждат с общ набор от нагони за самосъхранение и възпроизводство.Те осигуряват структурната основа на личността, която Фройт нарича-То.Всички ние имаме един и същ набор от нецивилизовани инстинкти,които често влизат в конфликт с обществото,например когато сексуалните и агресивните импулси на човека заплашат добруването на околните.

Различията между нас зависят от това как родителите ни са се справили с определени критични конфликти,като отбиването,формирането на хигиенни навици,свързани с естествените нужди и сексуалните импулси.Всеки конфликт представлява битка между егоистичните биологичните потребности и натиска от страна на обществото.Егоистичното То иска да продължи да се храни от гръдта на майката,да уринира в момента,в усети нужда, и да има сексуални отношения с първия възможен обект на любовта- родителите.То действа на принципа на удоволствието или желанието за незабавно удовлетворение.Като представители на обществото родителите ни се опитват да поставят под контрол тези варварски импулси.

Тъй егоистичното То не откликва на натиска от страна на реалния свят,ние развиваме по-разумна част от личността си,която Фройт нарича Его.Импулсивното То никога не си отива,но се научаваме, че ще бъдем по-щастливи,ако отложим удовлетворяването. Вместо да уринира в момента,в който усети нужда,по-голямото дете отлага импулса,отива в тоалетната и избягва конфликта с майката.Егото действа на принципа на реалността,като търси оптимални компромиси между изискванията на биологията и нормите на реалния свят.Така егото контролира То-действа така,че нещата да се свършат по ефикасен и социално приемлив начин.Според Фройт на около 5-годишна възраст детето развива и третият компонент на личността,наречен Суперего. Суперегото е интернализирана репрезентация на ценностната система на родителите.Детето,което притежава само Его,ще си открадне бонбон,ако смята,че никой не го гледа,но детето със Суперегото е възприело идеите на родителите си за правилното и неправилното и ще се накаже с изпитване на чувството за вина,ако прекрачи границата.Макар,че Суперегото изглежда силно цивилизовано,в крайна сметка и то е по-нататъшен продукт на егоистичното То,а Фройт е убеден,че нравственото поведение на Суперегото се развива отчасти за да угоди на родителите и да спечели любовта на родителя от другия пол.

Според Фройд родителите трябва да прекарат много фина граница между прекомерната строгост и прекомерната отстъпчивост по време на кризи при отбиването,формирането на хигиенни навици и сексуалните импулси.За него тези кризи са толкова важни,че нарича първата година от живота/когато бебето обикновено се кърми и отбива/орален етап,втората година/когато се формират хигиенните навици/ -анален етап,а третата до петата година8когато детето често прекалено се занимава с гениталиите си/фалически етап.След това то навлиза латентен период,през който сексуалните нагони до голяма степен са потиснати,докато детето не навлезе в пубертета.Силните сексуални нагони,свързани с пубертета,сигнализират началото на гениталният етап, през който юноша започва да възрастен сексуален партньор.Фройт е убеден,че зрялата личност има определени синдроми, свързани с проблеми през първите три етапа.

Например ако майка ви е била прекалено сурова при отбиването ви от гръдта и,може да се развие като орално-агресивна личност,характеризираща се с песимизъм, подозрителност,сарказъм/хаплив вербален хумор/ и кавгаджийство.Забележете, че връзката между тези черти е липса на междуличностно доверие и използването на устата по агресивен начин.Но ако майка ви е била прекалено отстъпчива и угаждаща,може да развиете орално-рецептивни характеристики,свързани с храносмилането и доверието на другите.Те включват зависимост,лековерие_готовност да се „смели”всичко/,любов към сладки неща и тютюнопушене,както и натрапчив интерес към оралния секс.

Фройд работи главно пациенти с психични разстройства,но вярва,че нормалната личност също се развива в резултат от компромисите между биологичния импулс и социалния натиск.Никой от нас не може напълно да потисне биологичните си потребности и Фройт е убеден,че социално неприемливите импулси могат да се преобърнат да се изтласкат от съзнанието или да се канализират в някаква желателна дейност.Това,което прави фройдистката теория толкова объркваща за някои хора, е че нещата рядко са такива,каквито изглеждат на пръв поглед,защото импулсите най-често се изразяват косвено.На пръв поглед интересът на Пол Гоген към изкуството може да се обясни чрез очарование от формата цвета.Психоаналитикът обаче може да се спре върху портретите на жени в палатната на Гоген и да се опита да ги свърже с неприемливите чувства на художника към майка му.

Фройт е убеден,че личността се развива в зависимост и от характерните за човека методи за справяне с конфликтите в живота.Според него тези конфликти могат да водят до развитието на защитни механизми-несъзнавани стратегии за намаляване на тревожността.Най-примитивните от тях е изтласкването,което включва „изтикването” на неприятния спомен или импулс извън съзнанието.Фройт вярва,че психопатологичните симптоми често са резултат от изтласкани сексуални и агресивни чувства към родителите.Изтласкването включва повече или по-малко загуба на съзнателна памет за травмиращо събитие и е различно от потискането,при което човек съзнава неприятния спомен или импулс,но съзнателно се опитват да не мисли за него. За съжаление съзнателното потискане често, е много,както се вижда от неотдавна проведеното изследване на Даниел Уегнър и неговите колеги.Заемайки една истинска случка от живота на Фьодор Достоевски,в която руският писател предизвикал брат си да не мисли за бяла мечка,изследователите отправят същото предизвикателство към част от изследваните лица.Друга част от тях пък трябва да мислят точно за бяла мечка. Хората,предизвикани да потиснат мислите за бялата мечка,не само нямат успех,но е по-вероятно и по-късно да мислят за нея.Следователно съзнателните опити да се потисне някаква натрапчива мисъл могат да имат ефекта на бумеранг-поне в краткосрочен план.

Фройт вярва,че мотивите за голяма част от нашето поведение са несъзнавани.Ако художникът отрича,че собствените му артистични наклонности произтичат от невротични наклонности например,това няма да доказва нищо.Дори ако отричането е особенно силно,фройдистът може да приеме самото отричане като доказателство за теорията си.Последната характеристика на фройдистката теория е убеждението,че конфликтите в ранното детство са много съществени за формирането на личността на възрастния.Фройт би обяснил проблемите на Ван Гог в зрелите му години с това,че е отгледан от строг,морализаторски настроен баща.

Психодинамичната теория на Фройт привлича много последователи и критици.Доста теоретици на личността,понякога наричани неофройдисти,приемат неговото основно допускане,че поведението в зряла възраст е повлияно от несъзнавани мотивации,но се разграничават по другите му съществени твърдения.По-конкретно,някой от тях не са съгласни за степента,в която поведението в зряла възраст се мотивира от сексуални и агресивни нагони.Ерик Ериксън например,е убеден,че развитието на личността включва доста социални кризи,които продължават в зрялата и в третата възраст,като повечето от тях нямат нищо общо със сексуалността.Тук ще представя четирима други неофройдисти,които оказват съществено влияние върху съвременната психологическа мисъл:Каръл Юнг,Алфред Адлер,Карен Хорни и Ерих Фром.

Каръл Юнг твърди,че освен сексуалните и агресивни нагони всички човешки същества унаследяват желанието да търсят по-висше религиозно осъществяване и себеразвитие.Изследванията му междукултурната антропология и митология го навеждат на мисълта за наличието на колективното несъзнавано, или универсален избор от идеи.Според Юнг поради общата еволюционна история/в която хората са отглеждани от майките си и са заплашвани от змии и от тъмнина/,ние сме предразположени да изпитваме зависимост от и любов към майка си и страх от змии и от тъмно.Той нарича тези универсални идеи архетипове.Архетиповете не са специфични мисли или възприятия,а просто наследени тенденции да възприемаме и да се чувстваме по определен начин спрямо определени обекти/например змиите или майките/.Макар,че идеите му първоначално могат да звучат доста”изсмукани от пръстите”,съвременните изследвания върху готовността за учене наистина дават известна подкрепа на мисълта,че хората може би имат вродена склонност към по-лесно заучаване на определени асоциации,отколкото на други.Съществуват някои доказателства,че е по-лесно да се придобият фобийни страхове към естествено заплашващи стимули/например змии и оси/,отколкото към еднакво опасни обекти,с които нашите предшественици никога не са се срещали/например автомобили/.

Алфред Адлер също снема ударението от сексуалната мотивация и го поставя върху социално обоснова мотивация.Според него поведението на възрастния до голяма степен се мотивира от стремежа за превъзходство,движението нагоре към съвършенство.Мотивацията се основава на детското чувство за малоценност-всички ние започваме живота си с определени спънки или дефицити,които се стремим да преодолеем.Например Демостен е бил заекващо дете,но е станал велик оратор;в детските си години Теодор Рузвелт е бил доста хилавичък,но по-късно се превръща в силен и властен мъж.При здравият човек стремежът за превъзходство е насочен към доброто на групата-той се опитва да подобри общността си или да направи полезно научно или медицинско откритие.При болният човек обаче,който е страдал от прекалено силно чувство за неадекватност,този стремеж според Адлер приема формата на егоистично севевъзвеличаване.

Подобно на Адлер Карен Хорни разглежда социалните взаимоотношения като източник за мотивациите в зрялата възраст.Тя е убедена,че характеристиките ни като възрастни често са опити да се справим с базисната тревожност-детското чувство за това,че си изолиран и безпомощен в един потенциално враждебен свят.Според Хорни тази базисна тревожност е резултат не от сексуални и агресивни конфликти,а от всяко разстройство във взаимоотношенията на детето с неговите родители,включително отхвърляне,наказание или свръхгрижовност.Опитвайки се да се справи с нея,човек развива характерна социална ориентация,която може да включва зависимост от другите с цел повишаване на чувството за сигурност,съревнование с тях или избягването им.

Ерих Фром също подчертава социалните преживявания на човека.Тъй като изучава социологията и икономиката,той се спира предимно върху по-широката общност,в която детето се развива.Повлиян колкото Зигмунд Фройд,толкова и от и от Карл Маркс, Фром твърди,че зрялата личност е резултат от икономическите и социалните условия в страната,в която се е развила.Всеки от нас се изправя пред дилемата между стремежа да е свободен и независим и желанието да съответства на другите.Когато хората са заплашени,могат да се отрекат от индивидуалността си и да се оттеглят в сляпа конформност.Фром защитава тезата,че немците след Първата световна война”са избягали от свободата”,като са развили авторитарни тенденции,и че американците ограничават личната отговорност,като развиват кухи”маркетингови личности”/т.е. пакетираме себе си,за да привличаме другите и да се харесваме,но игнорираме развитието на личните си качества/.

Малко вероятно е развитието на личността на възрастния човек да може да се проследи единствено на базата на сексуалните и агресивните конфликти,както предполага Фройд;на основата на универсалните архетипове,наследени от предците ни,както смята Юнг;или чрез социалните конфликти,каквото е мнението на Адлер,Хорни,Фром и др.По-скоро разумно е да се допусне,че всеки от различните фактори,дискутирани от привържениците на психодинамичната теория, има определен принос към личността на зрелият човек.За съжаление откриване на окончателно доказателство”за” или „против”много от психологичните хипотези се оказва трудно.

Изследванията на случаи,проведени от Фройт и неговите изследователи,осигуряват най известните,но и най противоречивите свидетелства за психодинамичната теория. Да вземем случая на малкия Ханс-петгодишно момче с ирационален страх от коне.Фройт го използва,за да илюстрира теорията си за детската сексуалност. На тригодишна възраст Ханс е очарован от собствения си пенис и често го докосва,което кара майка му да го заплаши:”Ако пак направиш това,ще те изпратя при доктор А. да ти отреже пишката!”Интересът на Ханс обаче не отслабва и той започва да се интересува от това,кои животни имат пишки и дали майка му също има.По същото време да се дърпа и да не иска да напуска къщата от страх,че някой кон може да го ухапе.Фройт подчертава няколко факта в този случай:а/конете имат забележимо голям пенис;б/Ханс изглежда асоциира баща си с конете,и(в)той има много силна връзка с майка си.Обединявайки тези късове информация,Фройт интерпретира фобията на Ханс като дължаща се на кастрационна възможност.С други думи,Ханс се страхува,че баща му ще го кастрира поради сексуалното му влечение към майката.Неспособен съзнателно да приеме своето негодувание към баща си,Ханс измества страховете си върху друго голямо и силно животно с голям пенис-коня.

Според психодинамичната теория случаи като този показват специалната методология, необходима за разбиране на сложната човешка личност.За Юнг психодинамичните идеи звучат пресилени само на онези,които не са прекарали стотици часове с пациенти.За съжаление обаче не всеки практикуващ клиницист стига до същите заключения след дългогодишната си работа.Както току-що почертах, интерпретацията на Юнг на собствените му изследвания на случаи го навежда на мисълта за универсалните архетипове,интерпретациите на Адлер набляга върху детската малоценност,а други аналитици стигат до различни заключения.

Несъгласията сред теоретиците произтича донякъде от самия метод за изследване на случаи,на който се основава психодинамичната перспектива.При него не се контролира над влиянието на пристрастието на следователя.Когато двама бихевиористи разглеждат случая на малкия Ханс,установяват няколко неща,които Фройт е пропуснал. Най-важното:страхът на Ханс от конете се развива не когато майка му го заплашва с кастрация,а когато почти е бил премазан от падащ кон,докато е вървял по улицата с бавачката си.Според Джоузеф Уолпе и Стенли Рачмън обяснението на фобията на Ханс е много просто-тай има класически обусловен страх от коне.Може би обяснението на Фройт за връзката между страха на детето от конете и кастрацията е правилно,но възможно е и това на Уолпе и Рачмън да е правилно:въпросът е,че богатството от данни в клиничния случай позволява различни еднакво правдоподобни тълкувания.

Многобройните опити да се обясни странното,себеразрушително поведение на Ван Гог илюстрира трудностите при изясняване на отделните случаи.Повечето опити за обяснение са били стимулирани от факта,че художникът си отрязва лявото ухо.След като отрязва долната половина на ухото си,Ван Гог го опаковал,занесъл го на проститутката на име Рашел и я помолил да”пази внимателно тази вещ”.

Един теоретик обяснява поведението на художника аналогично на интерпретацията на Фройт за фобията на Ханс-като символизираща страха и недоволството от баща му и сексуално желание към майка му.За съжаление други автори,анализирайки същия случай,стигат до различни заключения.Рънян открива различни психодинамични обяснения на този конкретен случай,включително:”Ван Гог имал несъзнателни хомосексуални импулси към Гоген.Като отрязал ухото си,той символично се кастрирал /холандската дума за пенис наистина е сходна с думата за ухо”/ „Понякога Ван Гог имал разстройващи слухови халюцинации и си отрязал ухото,за да ги заглуши.”

Многото обяснения за себеразрушителния акт на Ван Гог са ясни доказателства за едно-изследванията на случаи лесно могат да се използват в подкрепа на доста различни теории.

Тъй като искат да разкрият основите и често несъзнавани предпоставки и процеси,формиращи личността на човека,психодинамично ориентираните психолози често използват проективните методи,например теста с мастилените петна на Роршах,за да се опитат да извадят на бял свят несъзнаваната мотивация..Психологът интересуващ се от несъзнаваните мотиви,не може да използва директните мерки на самоотчета.Отговорите на въпроса:”Имате ли несъзнавано желание да убиете баща си?” ще бъдат безсмислени,защото никой не може директно да посочи несъзнаваните си мотиви.Тестове като този на Роршах са разработени,за да измерват несъзнаваните мотиви индиректно,като предоставят стимул,който няма собствено съдържание. Допускането е,че несъзнателно изтласканите мотиви винаги се борят,за да излязат на повърхността,и ще се промъкнат в замаскиран вид в отговор на неопределеното мастилено петно.За съжаление на мастилените петна изискват голяма доза тълкуване и клиницистите често не са единодушни за тяхното значение.Дори там,където са съгласни,може да се чудим дали резултатите от теста ни казват нещо повече от онова, което можем да научим при обикновен разговор.Един изследовател прави преглед на повече от 5 хиляди книги и статии върху мастилените петна и заключава,че те не са полезни за предвиждане на поведението.

Независимо от проблемите,поставени от проективните тестове и изследванията на случаи,би било голямо опростенчество да се каже,че теорията на Фройт няма никаква подкрепа.когато е проверявана с по-строги методи, включително експерименти,някои от идеите и получават известна подкрепа.Например Голдмън-Ейслър открива група от хора,които са песимистични,пасивни,надменни и вербално агресивни/оралните песимисти/, и други,в която лицата са оптимисти,грижовни и контактни/орални оптимисти/.В пълно съответствие с теорията на Фройт оралните песимисти е по- вероятно да са отбити рано/преди 5 месечна възраст/,докато оралните оптимисти по принцип са отбити късно.Макар понякога строгите тестове да подкрепят теорията,психоаналитици отбелязват,че експерименталните методи могат да предоставят пристрастни доказателства срещу психоанализата.Експериментите са най-подходящи за проверката на хипотези за събития,които могат да се манипулират в лабораторията,но не са така полезни при изучаване на несъзнаваните мотиви,които се коренят в конфликтите през ранното детство.Дори ако искаме да проверим един дългосрочен експеримент,би било етично немислимо да се опитаме да манипулираме сексуалните или агресивните конфликти у децата.

И може ви най-важното-фройдистката теория съществено влияние върху много изследователи,които не биха определили себе си като фройдисти.Много автори съвременните когнитивни модели за обяснение на своите резултати,в проучванията си те следват традицията,чиито корени са в теорията на Фройт.

Освен конкретните хипотези фройдистката теория оказва съществено влияние и върху начина,по който днес разглеждаме личността.Три аспекта на това въздействие са най-важни,Фройт подчертава,че преживяванията през ранно детство влияят върху по-късното мислене и поведение и изследователите все още откриват свидетелства за такива взаимовръзки.В частност той посочва,че децата често имат силни и променливи емоционални реакции на конфликтите в семейството.Второ,Фройт изтъква,че егоистичните ни биологични нагони се сблъскват с потребностите на обществото.Трето че възрастните често не съзнават мотивите,които лежат в основата на собственото им поведение.Както видяхме и ще видим по-нататък,тези въпроси на социализацията,взаимодействието”гени-култура” и несъзнаваната мотивация са все още много актуални теми.

Както отбелязах вече, личностните черти са поведенчески характеристики,които разграничават хората един от друг.Например някои лица са по-дружелюбни,други са по-състезателно настроени,а трети заслужават повече доверие.Подходът на личностните черти отразява системното усилие да се опишат и класифицират тези характеристики.За всеки изследовател на личностните черти мащабният опит на Фройд да обясни личността,без първо да разработи подходящо средство за описание на индивидуалните различия,е все едно да се постави каруцата пред коня.За да се изследва дадено явление научно,то трябва първа да се опише и да се организира информацията за него.Преди Линей да организира в система растенията според морфологичните им белези,ботаниците не разполагат с общо средство за категоризация на растенията,които откриват в полето.Един ботаник може да опише дадено растение чрез цвета му,друг чрез броя на цветовете,трети-чрез корените или дебелината на ствола му и т.н.За да могат да общуват едни с други и да напредват в анализите си,е било необходимо да се установи обща таксономия на растенията.

Точно като ботаниците се сблъскват с огромна поредица от характеристики,които трябва да бъдат организирани,така и психолозите се изправят пред очевидно огромен брой личностни черти.Психологът Гордън Олпорт прави един от първите опити да ги организира.Когато той и негов колега преглеждат речника,откриват в английския език 17 953 различни думи,описващи личността.В действителност на всеки 22 английски думи една е термин за личностна черта и този факт доказва значението, което хората придават на описанието на поведението на другите.Представете си какво би се случило,ако всеки психолог на личността избира различен термин от списъка всеки път когато провежда изследване:едно ще изследва”страстта,второ-невъздържаността”,трето-разпалеността”,т.н.След като имаме хиляди термини за черти,които да избираме,и никакъв начин,по който да ги обобщим,много бързо бихме натрупали огромно количество несвързани резултати.

Опитвайки се да се организира вселената от термини за личностни черти,Реймънд Кетъл започва с приблизително 4 хиляди от 17 953-те термина на Олпорт и Одбърт и състава списъка до 171 чрез отстраняване на пълните синоними.Чрез използването на статистическа техника, наречена