Теория и практика на сократовата беседа

"Като верен ученик на Сократ и на неговия велик последовател Платон, аз много трудно мога да поема отговорността да откликна на Вашата покана и да Ви говоря за Сократовия метод." Така Леонард Нелсон започва своя доклад за Сократовата беседа на 11 декември 1922 г. Пред Педагогическото общество в Гьотинген; с ракурс към Платон той обосновава своето колебание с това, че философстването не може да бъде описано с думи, а може да бъде разбрано едва в хода на едно дълго усилие на собствения опит. По-нататък той илюстрира своята ситуация с думите: "Затова аз се чувствам в затруднение подобно на цигулар, който на въпроса как постига свиренето, може само да покаже нещо от своето изкуство, но не може да разясни в понятия как става самото свирене."

Така е и до днес. Сократовата беседа е дефинирана и описана като форма на общностното философстване; тя се практикува в различни институционални контексти и се развива по-нататък в теорията и практиката. Но никой не може наистина да разбере какво фактически представлява Сократовата беседа, без сам да я е опитвал и то по възможност многократно. Четенето на тази статия не заменя опита от една Сократова беседа. Но вероятно то може да събуди интерес и готовност за впускане в риска на общностното философстване според Сократовия метод.

Представянето на Сократовата беседа трябва да се ограничи, с оглед на малкия обем на статията, до няколко съществени пункта; то обаче не може да предаде живата дискусия на интересуващите се теоретически и практически от Сократовата беседа.

Когато се чуе обозначението "Сократова беседа", разбираемо се мисли на първо място за Платоновите диалози. Тук обаче става дума за Сократовата беседа в традицията на Леонард Нелсон (1882-1927) и Густав Хекман (1898-1996). Все пак тази практика на философстване има много общо с онзи мъж, чието име е привлечено за обозначаване: със Сократ. Но би било погрешно желанието в Платоновите диалози да се вижда едно истинско представяне на Сократовата беседа така, както тя се практикува днес в традицията на Нелсон и Хeкман.

Нелсон упражнява ясна критика на Платоновите диалози както спрямо философското им съдържание, така и спрямо воденето на беседата от страна на Сократ; между другото Нелсон има предвид неговото пространно монологизиране на решаващи места и използването на сугестивни въпроси". Все пак той се възхищава на Сократовото философско и педагогическо-обосновано поведение, което води до това, че нарича застъпвания от самия него начин на общностно философстване "сократов". Следните белези са важни за него и той ги формулира на един днес струващ ни се малко чужд език: "Сократ е първият, който носен от доверието в силата на човешкия дух да познава философската истина, свързва с това доверие убеждението, че не хрумвания или повърхностно учение ще ни разкрият тази истина, а само планомерното, непрестанно размишление по нейната посока ще ни изведе от тъмата до нейната светлина. В това се състои неговото философско величие. Неговото педагогическо величие е в това, че той - отново първи - насочва учениците по този път на самостоятелно мислене и само чрез размяната на мисли въвежда контрола, който се противопоставя на само-заслепението".

Ние не сме длъжни да възприемем нито Нелсоновата терминология, нито проявяващата се в цитата теоретико-познавателна позиция, за да опишем и да застъпим в днешното разбиране Сократовата беседа; все пак ще видим, че съществени елементи на тази традиция остават запазени. По-нататък трябва да бъде направен опит да се формулира една груба дефиниция на Сократовата беседа, да се изяснят критериите за избор на възможни теми на тези беседи, както и да се назоват правата и задълженията на участващите в тях.

1. Признаци и правила па Сократовата беседа

В Сократовата беседа група от равноправни хора в насочено към разбирането аргументирано говорене заедно се опитва общо и систематично да отговори на един философски (или математически) въпрос, респективно да провери едно философско (или математическо) изказване. Цел на това усилие е консенсусът в групата. По правило групата се подпомага от едно лице, което не се изказва по съдържанието на разговора, а подпомага структурирането на протичането му и улеснява процеса на разбирането.

Какви въпроси могат да получат отговор в подобна беседа? Какви изказвания могат да бъдат проверени? Като теми на Сократовата беседа са подходящи такива въпроси и изказвания, за чието разработване е достатъчно размишление върху собствения човешки опит; то включва размишление върху собственото мислене. Затова философските и математическите теми са възможни предмети на Сократовата беседа, а също и въпроси на вътрешното възприятие, доколкото те са общи; но не и проблеми на индивидуалната психика, които се нуждаят от терапевтична работа. Неподходящи са въпроси и изказвания, за чието разработванее нужно експертно знание. Въпроси за факти, които могат да бъдат установени само чрез изследване извън кръга на беседата - напр. социологически, исторически, географски, - не могат да получат отговор посредством Сократовата беседа.

Следното кратко прелистване на теми (по някои от тях въпросите е трябвало да бъдат отделно формулирани), които са били разработвани в различни групи с помощта на метода на Сократовата беседа, може да послужи за онагледяване:

• Има ли положително оценим авторитет?
• Какво е качество на живот?
• Какво отличава истинните изказвания и истинните твърдения от простите субективни мнения?
• Говорене и мислене
• Тела, които са разграничени от същите повърхности само от същите страни и ъгли
• Същото нещо да се каже отново с други думи
• Има ли безсмислени въпроси?
• Отговорни ли сме за бъдещето?
• Как може да се обоснове едно естетическо съждение?
• Какво означава да се действа отговорно?

Изискванията към участничките и участниците в Сократовата беседа са малко и могат да бъдат изчерпателно формулирани така: те трябва да са готови да изказват собствените си мисли на разбираем език, да разбират представените мисли на другите и да проверяват критически собствените си мисли и тези на другите. Те трябва да казват какво наистина мислят относно поставения на дискусия въпрос или изказване и не трябва да отстояват дадена теза, в която те наистина не са убедени, само заради насладата от диспута; става дума за "честността на мисленето и говоренето". За целта тези хора не се нуждаят от познания за схващанията на кои да е философи; тук не става дума за история на философията, а за автономно философстване.

Няма никаква гаранция за успеха на философската беседа. Тя може да бъде мъчителна и фрустрираща, изградена от недоразумения, без ясна структура, може да изгуби предмета си или да служи за суетно профилиране. Сократовата беседа опитва да избегне тези клопки като натоварва едно лице да следи за нейното правомерно протичане и за взаимното разбиране. Това лице е ръководителка, респ. ръководител на беседата; на английски език то се обозначава с думата facilitator, която по-добре описва неговите задачи да облекчава успешното протичане на беседата. Да се ръководи Сократова беседа е взискателна задача. Тя изисква дълбоки философски възгледи и висока чувствителност за когнитивни, емоционални и групово динамични процеси. Тези компетентности се школуват чрез фундаментално философстване, участие в множество Сократови беседи и собствен опит в ръководенето им.

Следващото описание на задачите на ръководителката, респ. на ръководителя, на Сократовата беседа, които могат да се разбират и като описание на нейните правила, трябва да направи възможна по-точната представа за този вид общностно философстване.

Ръководителката, респ. ръководителят, се грижи за постигането на реално разбирателство между участничките и участниците. Ако има впечатление, че едно изказване се разбира от едно лице по един начин, а от друго - по друг, беседата трябва да се установи върху него, докато се постигне пълно разбирателство. Това се получава напр. чрез изискването за повтаряне как е разбран някой или за питане дали определен участник сс чувства достатъчно добре разбран от друг.

Ръководителката, респ. ръководителят, се грижи групата да се концентрира върху веднъж избрания въпрос, докато той се изясни до такава степен, която е възможна и нужна в зависимост от състоянието на групата. Всички участници постоянно трябва да знаят точно кой въпрос е обект на дискусия. Ако групата се подхлъзне към други въпроси, тя трябва да се върне отново на първоначално избрания. Ако групата иска да приключи с разработването на някой въпрос, защото смята, че за неговия отговор тепърва трябва да бъде изследван някакъв друг въпрос или пък не може да се придвижи по-нататък, това решение следва да бъде ясно за всички и да бъде взето по обоснован начин. При това групата във всички случаи трябва да се предпази от прекалено дълга дискусия върху избора на следващия въпрос за обсъждане.

Ръководителката, респ. ръководителят, се грижи беседата да не се отклонява в безсъдържателна спекулация, а участниците "да стоят здраво на почвата на опита"; те трябва да бъдат доведени до това "твърдо да стоят в конкретното". Нему в повечето случаи служи някой пример от личния опит на някоя участничка или някой участник в беседата.

Въпросът дали и евентуално по какъв начин ръководителката, респ. ръководителят, на беседата може да се изказва по същество относно разглеждания предмет се дискутира постоянно. Позицията на Нелсон по този въпрос е еднозначна: "...влиянието, което непременно трябва да се отстрани, е онова, което би произлязло от съжденията на учителя. Ако отстраняването на това влияние е неуспешно, всяко по-нататъшно усилие е напразно. Учителят е направил всичко, което зависи от него, за да изпревари собственото съждение на ученика чрез предварително предлагане на своето съждение." Хекман отстоява една по-мека позиция. Според него поведението на ръководителя или ръководителката трябва да се определя от основната цел "да се помага на участниците при изработването на възгледи". Това също означава: "Никога ръководителят на беседата не трябва да пречи на участниците в процеса на формиране на собствените им съждения, като приближава до тях своето мнение по разглеждания предмет и така ги насочва по определена посока." Ако в резултат на дълго упражняване на Сократовата беседа участничките и участниците са в състояние сами да обръщат внимание на изпълнението на всички поставяни пред тях задължения и даже да поемат задачите на ръководенето на диалога, тогава отпада необходимостта тези задачи да се концентрират в едно лице; ръководителят или ръководителката на беседата стават излишни и могат наравно с другите да участват в беседата. Хекман сам дава сведения за подобна беседа. По правило обаче ръководителката или ръководителят на Сократовите беседи се придържат към забраната сами да участват в съдържателния диалог, защото групите се нуждаят от тяхната помощ, но в друго направление; следователно ръководителите се изправят пред много други важни задачи и затова не могат да участват в диалога едновременно и на съдържателното му ниво.

Густав Хекман посвещава на проблема за направляването на хода на беседата една специална глава. Като направляване той обозначава тези мерки, "чрез които ръководителят па беседата я насочва в плодотворни релси или я предпазва от безрезултатно разрояване. Направляван бива чрез тези мерки пътят, по който беседата поема в разглежданата предметна област. Следователно всяко действие на ръководителя на беседата, чрез което той търси да доведе участниците до там, че да се съобразяват, да разискват или да не разискват някой конкретен въпрос или подробност, е направляване в посочения смисъл." Отклоняване е това направляване, при което ходът на беседата се определя незабележимо или недоловимо за групата, или "участниците се предпазват от някой възглед, до който те сами биха стигнали." Добро е направляването, "при което групата сама стига до познанието на основанията, които ръководителят на беседата има предвид." Йос Кеселс предлага тези фази по време на беседата, в които групата като цяло разисква или определя по-нататъшния й ход, да се наричат "стратегическа беседа".

Задачите на ръководителката или ръководителя на беседата могат да се осъществяват по-лесно, респ. работата на групата се облекчава, когато части от казаното (напр. най-важните моменти на примера, съществените аргументи, изказвания, с които всички са съгласни, въпроси, които още трябва да бъдат разработвани) се отбелязват писмено и постоянно са видими за всички. Записва се това, което ръководителката или ръководителят, цялата група или някой отделен член искат да бъде регистрирано. Записването може да спада към задачите на ръководителката или ръководителя, но може да се поеме и от някой участник от групата.

Определените за ръководителката или ръководителя на беседата задачи и средствата, които се препоръчват за изпълнението им, служат за постигане на по-дълбоки възгледи и по-обосновани убеждения от страна на отделните участнички и участници, и на консенсус от страна на групата относно първоначалния въпрос или изказване, респ. относно различни части на този въпрос или това изказване. Ето защо централната задача на ръководителката или ръководителя е да се старае да бъде постигнат консенсус в групата. "Докато все още има различни мнения по някой конкретен въпрос, докато все още някое определено изказване не получава съгласието на всички участници, е напълно естествено незадоволителното състояние на нещата в групата. В Сократовата беседа ние искаме да надскочим простото субективно мнение. Затова проверяваме какви основания имаме за твърденията си и дали тези основания могат да бъдат признати като достатъчни от всички нас. Желанието за надскачане на простото субективно мнение, желанието за постигане на интерсубективно валидното, на истината - както по-рано казвахме по непринуден начин, - е мотив на Сократовата беседа."

2. Теоретикопознавателни основания на Сократовата беседа

Би било наивно да се говори и коментира истината непринудено, респ. в Сократовата беседа да се открива непроменливата истина. Нелсон с бил убеден, че философската истина би могла да се представи по научен начин. Математиката е била негов образец. Хекман е застъпвал друго мнение: "Когато в някоя Сократова беседа постигаме консенсус относно някое изказване, то той има характера на нещо временно: засега относно това изказване няма повече никакво съмнение. Но винаги може да се появи някоя до този момент неотчетена гледна точка, която предизвиква ново съмнение. В този случай не предизвикващото до даден момент съмнения изказване трябва отново да бъде проверено. Но никога не може да се постигне такова изказване, което да е застраховано от нуждата за нова ревизия. ... В Сократовата беседа ние се стремим към постижимото и това е смисълът на консенсуса в нея. Той винаги има характера на засега."

Основание на философския възглед, който се изгражда чрез Сократовата беседа и субективно се изразява като убеденост или липса на по-нататъшно съмнение, е опитът на отделните участнички и участници. От факта, че този опит е незавършен, а новият опит може да доведе до нови възгледи, Густав Хекман извежда положението, че т.нар. "окончателни и необорими" резултати са толкова непостижими в Сократовите беседи, колкото и във всички останали области на човешкото мислене и изследване. Това становище се споделя според мен от всички, които ръководят Сократови беседи. С това обаче още не е реализирано теоретикопознавателното фундиране на Сократовата беседа. Ала то се набелязва по този начин, без обаче тук да се представя пo-подробно. Проведената в кръга на интересуващите се от Сократовата беседа дискусия за теоретикопознавателните основания се опитва между другото да отговори на следните въпроси: Кое от възгледите на Нелсон работи още? Предлага ли теорията на дискурса релевантна парадигма? С какво може да допринесе конструктивизмът?

И въпреки откритите въпроси към теорията на Сократовата беседа, на които бе направен опит да се даде отговор чрез груба дефиниция, разяснения относно избора на тема и изброяване на правата и задълженията на участниците в беседата, самата тази беседа не е нито проста измислица или фикция, нито носталгия или утопия. Тя е философска практика, която се реализира вече повече от седемдесет години и която след Втората световна война бива усвоявана на различни места от все по-нарастващ брой хора.

Описанието на днешното практикуване на Сократовата беседа би било непълно без разясняване на т.нар. метабеседа. Тя е била развита през седемдесетте години (на XX век - б.пр.) до едно междувременно самостоятелно направление в Сократовата беседа. Метабеседата не е част от предметния разговор, в който по Сократов начин се работи по избраната тема, а е съществено разграничена от него. Нейната тема е поведението на всички участници. Нейната цел е да освободи предметния разговор от възможни пречки. Нейното съдържание се определя от потребностите и интересите на участничките и участниците. По време на метабеседата напр. се дискутира от какво те не са удовлетворени в общата им работа. То може да се отнася до поведението на отделни участнички или участници, но също така до поведението на ръководителката или ръководителя. Може да има трудности относно тромавостта, безрезултатността, неяснотата на беседата, чиято причина участниците още не знаят. Те разсъждават как могат да отстранят подобни недостатъци и при това могат да рефлектират върху въпроса дали спазват правилата на Сократовата беседа. Може да бъде изразена и радост от успешната беседа; тогава участниците изясняват причините за успеха на беседата.

Единствената функция на метабеседата е да подпомага работата по време на предметния разговор, като го прави по-обозрим чрез повдигане на въпроси за начините на поведение, които способстват неговия напредък. Метабеседата може да взема общи решения за по-нататъшния ход на предметния разговор. Трябва обаче да се избягва това, групата да се превръща в прекалено самостоятелна единица, която има очакване за задоволяване на нейни терапевтични потребности.

По време на метабеседата се нарушава изискването за особената позиция на ръководителката или ръководителя. Нейното или неговото поведение се подлагат на критика наравно с поведението на останалите. Ръководенето на метабеседата се поема по правило от някой опитен участник от групата.

Метабеседата се планира регулярно или при нужда. Обикновено след интензивна предиобедна Сократова беседа след обяд се прави метабеседа. Ако по време на предметния разговор възникне остра нужда от метабеседа, защото концентрираната работа върху философския или математическия проблем е повече невъзможна, той се прекъсва, докато в метабеседата не се отстрани препятствието.
4. Персонални и институционални рамкови условия на практикуваните Сократови беседи

За персоналното и институционалното установяване на днешната практика на Сократовите беседи може да послужи следната информация".

Густав Хекман, който през 1922 г. е слушал Нелсоновата реч за Сократовия метод, а впоследствие е изучил ръководенето на Сократовите беседи и е ръководил такива на много места с най-разнородни групи, е започнал в края на шестдесетте години да обучава бъдещи ръководителки и ръководители на Сократови беседи. Това усилие е било подпомогнато от Философско-политическата академия - едно дружество, което първоначално е основано от Нелсон през 1922 г., а след разтурянето му от национал-социалистическия режим отново е било възстановено през 1949 г. Междувременно има вече около 25 школувани ръководители и ръководителки, които са на разположение на Академията за организиране и ръководене на Сократови беседи. Детлев Хорстер, който също е изучил Сократовата беседа от Густав Хекман, продължава - с някои промени - нейното преподаване в обединението на държавните висши училища в Долна Саксония за подготовка на лектори в обучението на възрастни. Междувременно тя намира място и в работата на други висши училища.

Сократови беседи се провеждат не само в Германия. Благодарение на сътрудничеството на Философско-политическата академия със Society for the Furtherance of the Critical Philosophy в Лондон Сократови беседи се организират и във Великобритания. В Нидерландия също има голяма група "сократици", които редовно участват в Сократовите беседи на Философско-политическата академия; сред тях има няколко сократови ръководители, които провеждат беседи и в своята страна (сред тях Йос Кеселс, Карел ван дер Льов, Питер Мостерт).

Философско-политическата академия организира годишно в Германия три едноседмични семинара в различни образователни насоки, при които средно четири групи от по около десет души провеждат Сократови беседи. Освен тези семинари се предлагат и допълнителни седмични семинари. Участието не е ограничено до някакъв определен кръг личности.

Ежегодно през някой уикенд се провежда и заседание, посветено на теорията и практиката на Сократовата беседа, което се документира в поредицата Sokratisches Plulosoplueren. Това заседание се организира от Философско-политическата академия и Обществото за Сократово философстване.

Обществото за Сократово философстване, което е регистрирано дружество със седалище в Хановер, е основано на 09.01.1994 г. То е обединение на ръководителки и ръководители на Сократови беседи в традицията на Нелсон и Хекман и работи в тясно сътрудничество с Философско-политическата академия. Една от съществените цели на това общество е подготовката на нови ръководителки и ръководители на Сократови беседи.

5. Неотменни характеристики на Сократовата беседа

Вероятно с течение на времето ще бъде направено едно по-цялостно теоретическо фундиране на теорията и практиката на Сократовата беседа; сигурно тя ще претърпи и по-нататъшно развитие. Но те ще проличат по това дали спазват четирите неотменни характеристики, които трябва да са налице, за да може тази беседа да бъде истински Сократова в смисъла на традицията на Нелсон и Хекман.

С това изложение на четирите неотменни характеристики на Сократовата беседа е казано много за задачите и поведението на онези, които участват в подобна беседа. Най-важна при това с мисълта за собствената работа: до философски възглед стига само този, който в собствения си дух извършва познавателни процеси; всички външни обстоятелства и мерки могат да бъдат единствено стимули за индивидуалното мислене.