Теория на парите

1. 
   парите са намират в процес на постоянна еволюция на тяхното развитие и затова опитите да се приложат закономерностите на добре изучените стари форми на парите в съвременното парично обръщение, не носят успех.
   
2. 
   Теорията на парите не разполага с разработена класификационна база за изследване, затова трудно правим разграничение между книжни и кредитни пари.
   
3. 
   Разбирането на съвременните пари извън тяхната връзка с кредита, с финансите, с вътрешния държавен дълг е невъзможно и неправилно.
   

• 
  за измерване стойността на стоките
  
• 
  обслужване на тяхната размяна
  

1)портативност – да са удобни за носене, предаване

2) дълговечност – дълготрайна употреба

3) делимост – раздел на части

4) стандартизираност

5) познаваемост

Основната функция на парите е съхраняването на покупателната способност и затова те са станали средства за размяна. Те всички са носили реално благо и услуги. Впоследствие функциите на всеобщ еквивалент започнали да се изпълняват от благородни метали – злато и сребро. Използването на злато и благородни метали се е дължало на техните свойства:

1. 
   висока стойност в малки количества
   
2. 
   лесна преносимост
   
3. 
   делимост
   
4. 
   еднородност
   
5. 
   съхраняемост – благородните метали не корозират
   

1934г – доларът е равен на 0,888671 гр. (злато)

През 70-те години на миналия век под натиска на Франция, която пожела и обмени всички налични долари за злато, доларът направи 2 последователни девалвации и пада до 0,735625 гр, а лева – 0,759548 гр.

1971г от 15 август – Ричард Никсън (ам. Президент) отмени този мащаб на цените,с което прекъсна връзката между парите и златото. Златото вече не е пари. Настъпи демонетизация. Въпреки това и сега златото фигурира в балансите на ЦБ. Неговата роля сега се свежда до:

1)гаранция за ползване на кредити пред банки

2)може да се продава на златния пазар и да се използва за плащане

Сега 500 долара са брой унция

Какво са съвременните пари? – нямат връзка със златото и нямат собствена стойност. Карти, чекове – не са пари.

При характеризирането на съвременните пари съвременната монетарна теория прилага монетарен подход, т.е. изхожда от функциите им. Счита се, че на парите са присъщи следните функции:

1)разменно средство

2)сметна единица

3)средство за съхранение на стойността

4)средство за погасяване на дългове

Парите като разменно средство- парите в тази функция са това, което ние предоставяме на други срещу стоките и услугите, необходими за да живеем и това пък, което получаваме от други срещу нещата, които им предоставяме. Най-често предоставяме нашия труд. От тази характеристика следва, че парите опосредстват стоковата размяна. Възниква въпросът не е ли възможно тази размяна да става стока срещу стока. Такава размяна е съществувала и съществува и е известна като бартерна размяна. Бартерът е присъщ на много по-ниска степен на пазарното стопанство. В съвременното развито пазарно стопанство бартерът е трудно приложим поради присъщите му недостатъци:

1)при бартерът липсва единицата за пресмятане на разменната пропорция между стоките в ф. На обръщението, размяната ще стане с мн разход на труд и време

2)при бартерът е необходимо т.н двойно съвпадение на потребностите (по време, количество и място, което те желаят)

3)при бартерът липсва единица за бъдещи пресмятания

4) липсва и ефективен метод за натрупване и спестяване. Може да става във вид на стоки, но не е ефективно. Натрупването на пари формира една всеобща покупателна способност , която по всяко време може да се прояви, с парите да закупим желаната стока.

Заради изброените 4 недостатъка на бартера, той е трудно приложим.

Парите имат редица предимства:

1)водят до съкращаване на издръжката на обръщението

2)стимулират специализацията на производството и търговията и така способстват за повишаването на ефективността

3)позволяват избор на стоките, количеството, което желаем

4)позволяват времето и мястото на покупката

5) позволяват за избор на партньорите, с които да търгуваме

Функцията на парите като разменно средство се характеризира с:

1)парите в тази функция притежават разменна стойност, т.е способността да се разменят срещу всички други стоки, независимо от това, че самите те нямат стойност

2)парите изпълняват тази функция благодарение на доверието към тях. Доверие в смисъл, че търговецът ще приеме паричен знак, а не стоката. Ако той откаже няма размяна

Фидуциарна емисия – изградена на доверие

3)парите в тази функция следва да са законно платежно средство, емитирано от държавата съгласно закона.

Разбира се, определящо е доверието

Парите като сметна единица – ежедневно ние ползваме парите, за да пресмятаме сделките, които сключваме, имуществото, което ще получим. Съвременните пари са само средство за смятане, те нямат стойност и следователно не измерват стойност. Затова и съвременните пари не изпълняват функцията мярка на стойност.

Като средство за съхранение на стойността – парите в тази функция позволяват да отделим сделките една от друга във времето

10 000 лв – съхраняват стойността на продадена вещ

Парите успешно могат да изпълняват тази функция, ако не се силно инфлационно обезценяват.

Тъй като съхраняваме стойност във времето, ние можем да правим нашите спестявания в парична форма

Средство за погасяване на дългове – парите в тази функция изпълняват разкъсване между акта на отчуждаване на стоката от акта на отчуждаване на парите, в резултат на което разменното отношение се трансформира в кредит, т.е. възниква необходимост от пари за погасяване на дълга. Парите в тази функция улесняват отпускането на кредита и погасяването на дълга. Парите могат успешно да изпълняват тази функция , ако не са силно инфлационно обезценени, а облагодетелстват взетите кредити.

Съществено е, че монетаристите акцентират само на две от посочените четири функции – разменно средство и средство за съхранение на стойността и приемат, че всичко онова, което изпълнява тези две функции, е пари. Възниква въпроса, дали парите трябва да изпълняват и двете функции или е достатъчно само едната от тях. Отговорът е, че парите трябва да изпълняват и двете функции едновременно. За да използваме разменната функция, ние трябва да притежаваме пари. Парите, които притежаваме в касата, джоба, текущата стойност, съхраняват стойност. Благодарение на това, че съхраняват стойност във времето, ние можем да ги използваме като разменно средство. Всяко нещо, което съхранява стойност във времето, е прието да се нарича Актив. Като актив парите са вид богатство.

Банкнотите и монетите, които притежаваме, изпълняват едновременно и двете функции на разменно средство и средство за съхранение на стойността. Освен банкноти и монети си служим с чекове, карти или др видове активи. Кои от тези активи могат да изпълняват и двете функции?

Ако имаме чек от 100 лв и банкнота от 100 лв. – банкнотата може да се ползва веднага, а чекът трябва да се осребри, т.е. чекът не е пари, а паричен документ (паричен иск) за получаване на пари. Пари е депозитът по сметка в банкноти, който покрива чекът.

Банкноти, монети, депозитни пари – обща парична маса

Ценни книжа, акции, облигации – те мн добре изпълняват функцията за съхранение на стойността, дори ни носят и доход във вид на дивидент или лихва. Те обаче не могат да изпълняват най-важната функция на парите като разменно средство, не могат защото им липсва качеството ликвидност. Парите са абсолютно ликвидни.

Ценните книжа не могат да изпълняват функцията на парите, защото:

1)нямат фиксирана стойност

2)нямат гаранция. Парите са гарантирани от активите на държавната банка

3)ЦК са поименни, а банкнотите са безименни

4)банкнотите, монетите са безсрочни и нямат място за плащане, а ЦК са срочни и платими на определено място и време

ЦК не могат да изпълняват разменната функция на парите.

Хората притежават и срочни депозити. Тези депозити много добре съхраняват стойността във времето и носят доход във вид на лихва. Не могат да изпълняват разменна функция на парите. По отношение на срочните депозити е прието те да се казват квази пари (полупари).
ОПРЕДЕЛЕНИЕ: парите са вид актив, абсолютно ликвиден, за да изпълнява разменната функция и функцията на съхранение на стойността, и всяко нещо, което изпълнява тези две функции, е прието да се нарича пари. Парите като вид актив са част от общото богатство, което индивидите притежават. За разлика от богатството парите могат непосредствено да се разменят за други ценности, стоки и услуги – следователно парите не са единствената и най-разпространена форма на богатство. Разликата е в това, че парите са абсолютно ликвидни. Активите са ликвидни, ако могат да се разменят за стоки и услуги при най-ниски транзакционни разходи и относително неизменна стойност на активите. Тази теория на парите като актив се утвърждава след 60те години на миналия век, след прекъсване на връзката между парите и златото.

От характеристиките на парите са характерни 2 подхода : транзакционен, в основата на който стои функцията на парите като разменно средство и ликвиден, който се базира на функцията на парите като средство за съхранение на стойността.

Поддръжниците на транзакционния подход утвърждават, че същносттта на парите се свежда до това, че могат да се използват за заплащане на стоки и услуги. В това се съдържа отличието на парите от другите активи, че не могат да се използват като разменно средство. Според този подход ЦБ е достатъчно да контролира само паричната маса, която се използва за покупка на стоки и услуги.

Ликвидният подход свежда същността на парите до тяхното свойство на абсолютно ликвиден актив понеже притежателят им може да ги обмени за всеки друг вид актив. Прилагането на ликвидният подход за обясняване на същността и ролята на съвременните пари в икономиката предполага тяхното по-широко определяне от транзакционния подход. Ликвидният подход включва в състава на парите всякакви високоликвидни активи, тоест активи, които могат мн бързо да бъдат трансформирани в наличности без загуба на номинална стойност и разходи. Или всеки актив, номиналната стойност на който не може да се увеличи или намали, се разглежда като абсолютно ликвиден актив, т.е като пари.

Парите продължават своето развитие. Сега широко се използва понштието електронни пари. Те се характеризират като електронно средство за съхранение на парична стойност върху технически носител, който широко може да бъде използван за извършване на плащания и не винаги част, от които е емитентен.

Измерване на парична маса в обръщението.

Количеството на парите, циркулиращи в обръщението, може да окаже съществено влияние върху редица икономически променливи величини като икономическия растеж и заетостта, равнището на цените и инфлацията, върху номиналните доходи и реалните, върху номиналните и реалните S. ето защо всяка страна се стреми да измерва, регулира и контролира количеството на парите в обръщение. За измерване на количеството на парите се прилагат т.нар парични агрегати. ПАРИЧЕН АГРЕГАТ е такова групиране на активите, което служи като алтернатива за измерване на паричната маса в обръщение. Тези парични агрегати са съгласувани с МВФ и прилагат във всички страни. У нас са съгласувани с Европейската ЦБ – 14.02.04г.

Тези агрегати са:

М1 – свързан с функцията като разменно средство , включва банкноти, монети, депозитни пари

М2 = М1 + депозити с договорен матуритет (срок) до 2 години, депозити с договорен матуритет за ползване след предизвестие до 3 месеца

М3 = М2 + репо сделки и издадени дългосрочни държавни дългови инструменти – облигации със срок до 2 години

Ние измерваме с М3 – широки пари

Репо – за обратно изкопуване

Депозитите с матуритет над 2 години и дългосрочните дългови инструменти над 2 г вече са извън паричните агрегати и се отнасят към дългосрочните пасиви на банките.

Парите съхраняват стойност във времето, но тази стойност не е една и съща. За измерване на измененията в стойността на парите във времето се използва бъдещата и настоящата (сегашната) стойност на парите.

Настоящата стойност – стойността на въведените парични постъпления, но коригирани по определен начин, а именно дисконтирани с определен процент или капитализационна норма. Настоящата стойност дава възможност за сравняване на различни варианти за инвестиране на парите и за избирането на най-подходящия вариант. Следователно за да се определи настоящата стойност трябва да знаем времето, нормата и бъдещия паричен поток.

Роля на парите в кръгооборота на националния продукт (БВП)

При тази схема потоците от реални стоки и услуги се движат по часовниковата стрелка, потоците от парични средства се движат в обратна посока на часовниковата стрелка. В тази икономическа система домакинското стопанство и фирмите са свързани с две групи пазари- на продукти (т.е пазар, на който домакинското стопанство произвежданиете от фирмите стоки и услуги); пазар на ресурси (пазар, на който фирмите придобиват ресурсите необходими и за производството във вид на работна сила, капитал и природни ресурси). Приемаме допускането, че всички ресурси принадлежат на домакинското стопанство и то продава тези ресурси на фирмите срещу съответните парични платежи. Тези платежи приемат формата на РЗ, лихвен доход, ренти и др платежи. Националният продукт (НП) включва сумарната стойност на всички готови стоки и услуги, произведени в икономическата система. Готовите стоки и услуги включват потреблението, инвестициите, държавните покупки и експорта. Другият важен компонене е националният доход (НД). Той включва сумарният доход, получен от семейното стопанство като РЗ, рента, лихви и печалби. В този модел на кръгообращението приемаме, че НП=НД. Това може да се проследи и чрез схемата за пазара на продукти и ресурси. Когато фирмите получават платежи за стоки и услуги, те съставляват НП. Тези платежи от своя страна фирмите използват за изплащане на РЗ, рента, лихви на притежателите на ресурсите, използвани в производството – следователно тези плащания представляват разходи за производство на НП, вмествайки в себе си целия обем на НД. Това, което остава във фирмите след извършване на разходите е печалбата, която също се счита за част от НД, затова че тя е заработено от домакинското стопанство и едновременно се явява собственост на фирмите. По такъв начин както РЗ, така и другите видове плащания за ресурсите, а също и печалбата се отчитат като суми , получени от продажбата на НП. Тези суми изцяло преминават към домакинското стопанство. НП и НД могат да се измерят както реално, така и номинално. Измерването става чрез пари, които се движат в посока, обратна на часовниковата стрелка. Приемаме, че количеството на парите е еднакво с количеството на НП. В парична форма тази зависимост може да бъде изразена чрез известното разменно уравнение M.V = P. Y. Количеството на парите М по скоростта V = НП (Р.У.)

Скоростта на парите може да бъде изразена чрез V = (P.Y)/M, чрез отношението на номиналния национален продукт (Р.У). върху количеството на парите (М). Уравнението на обмяната е разчетната зависимост, която следва всякога да се поддържа. Тази зависимост е основа за разглеждането на много важни проблеми в икономическата теория. Тя оказва изключително влияние върху количеството на парите, равнището на цените и обема на реалния национален продукт.

Влияние оказват S, I и финансовите пазари – следващият момент при анализа на кръгооборота е разглеждането на много важни връзки, предполагащи изследване на S, I и финансовите пазари. Заостряме вниманието само на тези парични потоци, които се движат в обратна посока на часовниковата стрелка и които съответстват на насрещните потоци на стоки и услуги. Разходите на домакинското стопанство са винаги по-малки от доходите. Тази част от доходите, която не отива за потребление, за покупка на стоки и услуги , за заплащане на данъци, се нарича спестявания. Те са или в налични пари, във формата на депозити или в ценни книжа. Към спестяванията можем да причислим и погасяването на дългове, тъй като и в този случай парите на отиват за потребителите – следователно домакинските стопанства се отнася към категорията спестяващи. Фирмите обикновено изразходват повече от колкото получават от продажбата на продуктите си. Освен заплащането на ресурсите за производството си, те следва да заплащат за инвестициите в 1)ДА и 2)КА. Повечето от спестяванията са на ДС , а повечето от инвестициите са на фирмите. Необходим е механизъм за преместване на потоците от спестявания към фирмите или потребителите. Този механизъм се създава именно благодарение на функциите на финансовите пазари. Финансовите пазари се състоят от множество разнообразни канали, по които протичат средствата от собствениците на спестяванията към заемателите. Тези канали от своя страна можем да обособим като пряко финансиране и косвено. Прякото финансиране е свързано чрез директно преместване на спестявания от техните спестители към заемателите, което става преди всичко чрез акциите или чрез облигациите (право на лихвен доход), а косвеното финансиране – при него парите се преместват от ДС, спестяванията към фирмите чрез собствени институти – банки и др. Финансови посредници. Връзките с останалите участници в икономическата система се осъществяват чрез данъците, държавните покупки и държавните заеми. По отношение на данъците ни интересува чистата сума на паричните средства, взети от ДС. Обикновено данъчните постъпления в държавния бюджет надвишават величината от парични средства, идващи от ДС, тъй като този поток частично се възмездявас плащания от бюджета на ДС. Тези плащания приемат формата на трансферни платежни пенсии, помощи, стипендии, помощи при безработица, като тези плащания са за текущи трудови услуги. Като се спаднат тези трансферни плащания се получава сумата на чистите данъци. Сумарните държавни разходи се делят на 2 групи категории:

Трансферни платежи

Разходи за покупки на стоки и услуги (държавни покупки, поръчки)

Влиянието на държавата на кръгооборота на НП се осъществява чрез: 1) фискалната политика, т,е политиката свързана с данъчните и държавните разходи. Увеличаванеето на чистите данъци води до увеличаване на паричните средства взимани от държавното стопанство. Това от своя страна води до намаляване или на спестяванията или на потреблението. Крайният резултата е намаляване на НП. Намаляването на чистите данъци пък стимулира увеличаването на сперстяванията , на потреблението, което влияе положително на НП. Нарастването на държавните покупки също оказва положително влияние на НП, тъй като растът доходите на фирмите, на ДС, увеличават се заетите в държавния сектор и всичко това оказва положително влияние върху НП, а намаляването на обема на държавни покупки води до намаляването на НП.

Освен чрез фискалната политика държавата оказва въздействие на кръгооборота на НП чрез паричната политика – действия на държавата, чрез които се влияе върху паричната маса в обръщението. Така ръста на парична маса обикновено води до ръст на цените без да оказва продължително влияние върху ръста на НП или скоростта на обръщение. Съкращението на паричната маса има обратен ефект.

Икономическите системи не са затворени. Те осъществяват връзки с външния свят, те са открити, свързани със света чрез импорта и експорта на стоки и услуги и чрез световните финансови пазари. Платежите по импорта са от чужбина към националната икономика, а по експорта от националната икономика към чужбина. Големите парични потоци са свързани с движение на капитали, кредити, покупко – продажби на финансови активи, заеми.

C - потребление

I - инвестиции

G – държавни покупки

X - експорт

M - импорт

S - спестявания

T – чисти данъци

НД = C + T + S

C + I + G + (X – M) = C + T + S – това уравнение се преобразува в:

I + G + X = S + T + M

Фундаментална роля на финансовите пазари: свързано с движението на капитали

I + (G – T) = S + (M – X)