Теория на паритеТеми 1 и 2: Същност и произход на парите

На парите се гледа като на една от най – старите икономистки категории, възникнали преди 4000 г. Изписани са хиляди трудове за парите, но много от мистериите около тях остават, също така между икономистите няма обшо мнение по много от въпросите за парите, включително по въпроси за същността на парите.

Като предпоставки за възникването на парите се сочи теорията за превръщането на размяната от случайно в систематично и закономерно явление. Причините за този преход са разделението на труда и специализацията. Те водят до реализирането на значителни икономии при производството на благата и са предпоставка за развитието на икономиката, стопанството и за увеличаване на богатството на индивидите.

Разделението на труда и специализациите водят до развитието на стоковото стопанство и производство, т.е. създаване на блага за индивидите не за собствено потребление, а за размяна срещу други блага, които се произвеждат от други хора.

В началото тази размяна се осъществявала на базата на бартера.

Бартера има редица недостатъци.

Ако имаме 1000 стоки, за да знаем каква е цената на всяко от тях: N( N – 1 )/2 1000 -> 499 500

Поради недостатъците на бартера, той се е превърнал в пречка за по – нататъшното разделение на труда и размяната, което е принудило хората да търсят нови начини за размяна.

Има редица теории за произхода на парите, но те най – общо могат да се сведат до 2 основни концепции, а именно рационалистическа и еволюционна.

Рационалистическа концепция – гледа на парите като на съзнателно установена от хората иституция по силата на някакво общо споразумение или обществен договор. Основната идея на тази концепция е че хората са съзнавали какви са предимствата на парите и са се споразюмяли по някакъв начин да използват дадена стока като средство за размяна. Това е и най – слабата и страна на тази концепция, а именнно че ако хората са разбирали предимството на парите, значи те вече са наблюдавали размяна чрез парите. Затова тази концепция не може да обясни исторически първите пари. Тя може да обясни по – скоро как са възникнали нови форми на парите.

Еволюционната концепция – тя гледа на появата на парите не като резултат на план или споразумение между хората, а като резултат от ……………………. някои хора премахната недост. на бартера. Счита се, че в началото само най- предприемчивите са успели да оценят предимствата от косвената размяна, т.е. те са разменяли своите стоки не директно срещу стоките, които имат нужда, а срещу такава стока, която се търси от всички, трайна е и се съхранява лесно. В последствие останалите са започнали да им подръжават и така постепено чрез подръжанието, обичаите и традициите хората са започнали да приемат конкретна стока като междинна стока при размяната. Това обяснение за възникване на парите в голяма степен съвпада с един от най- важните атрибути на парите, а именно че те следва да се приемат от всички като пари т.е. хората ги приемат, за да ги разменят за други стоки. Това приемане на парите се разглежда като социална институция. В началото като средство за размяна са се използвали стоки като: сол, метали, животни, миди. В последсвие най – удобни се оказват благородните метали поради следните качества:

1. 
   трайност – съхраняват стойността си за дълго време
   
2. 
   делимост – могат да се делят на по – малки части
   
3. 
   в малък обем се побира голяма стойност - лесно се транспортират
   

По отношение на същността на парите има редица теории, но в съвременните условия едно от най- точните определения за парите е следното: те са актив, който е абсолютно ликвиден и може да се ползва като средство за размяна и като средство за съхраняване на стойността.

Те са актив – носят полза/ поток от стоки и услуги или доходи. (2) ликвиден актив – т.е. може да се разменя за всякакви други стоки и услуги. (3) Този актив може да се използва от хората основно за две неща: 1.да плащат за различни сделки. 2. да го използват като средство за съхраняване на част от богатството си. Най – краткото определение за парите: при изясняване на същността на парите се вземат под внимание и функциите, които те изпълняват – 4 функции:

1. 
   Средство за размяна
   
2. 
   Средство за плащане
   
3. 
   Сметна единица
   
4. 
   Средство за съхранение на стойността
   

- трябва да притежават познателна? сила т.е способност да се разменят за други стоки и услуги, като не е задължително самите те да притежават собственционна? Стойност (вътрешна)

- те трябва да са законно, платежно средство установено от държавата

От гледна точка на приемането на парите в съвременната теория на парите се разглеждат 3 равновестни състояния: (1) чисто равноправно равновесие – при него парите се приемат от всички и при всички сделки. В този случай благосъстоянието на обществото и за всеки индивид е най - високо. (2) Имаме частично хуманитарно равновесие – при него част от индивидите на приемат парите или те не се приемат при всички сделки. В този случай ползата за обществото като цяло и за индивидите намалява. Ако вероятността за приемането на парите падне под определена степен се преминава към (3) третото равновестно състояние, а именно немонитарно равновесие, при което никой не приема парите и се преминава към някаква друга форма на размяна или въвеждане на друго разменно средство. В този случай благосъстоянието на обществото и на всеки индивид е най – ниско.

В съвременността приемането на парите се разглежда като социална институция (общовъзприети начини на поведение, навици на действие и на мислене, които по своята същност са рутинни и трайни и са общи за всички хора, които си взаимодействат в рамките на по – малки или по – големи групи).

Приемането на парите е общо правило на поведение на индивидите и се счита, че то е това, което дава стойност на съвременните пари. Това означава, че всеки един приема парите и за него те имат стойност, ако е убеден че в последствие те ще се приемат от всички останали.

Парите трябва да имат стойност за обществото като цяло и да се приемат от всички, за да имат стойност за отделния идивид. Ако част от индивидите отказват да приемат парите може да се стигне до частично или не монетарно равновесие, при което ползата за обществото и за индивидите намалява, т.е. имаме отрицателен външен ефект. Ако парите се приемат от един индивид, то не пречи те да се приемат от останалите. Обратно се получава, колкото повече хора приемат парите, толкова по – добре парите ще изпълняват своите функции. Ако още един индивид се присъедини към практиката на приемането на парите, обществото не само че няма да прави разходи, но и ще извлича ползи. Практиката сочи, че приемането на парите е публично право, а това е основание за намеса на държавата и за осигуряването.

Намесата на държавата – обявява емитираните от нея пари за законно платежно средство ( средство за плащане, с което може да се погаси всеки дълг, при което задължението се счита за погасено и не може да се използва съдебна процедура за плащане на задължението в друга форма).

Парите на този агрегат (М1) се наричат още транзакционни пари.

М2 = М1 + квазипари

• 
  депозити, плативни след предизвестие до 3 месеца
  

1. 
   първо на небанковите финансови институции
   
2. 
   второ на предприятията – държавни и частни
   
3. 
   трето на местните органи на властта (общините)
   
4. 
   четвърто на домакинствата ( население)
   
5. 
   пето на социално осигурителните фондове( НОИ, НЗОК)
   

1. 
   Металическа теория за парите – създадена от меркантилистите. Основните и положения са:
   

1. 
   Златото и среброто се приемат като богатство и общественото богатство се отъждествява с благородни метали
   
2. 
   Приемане на пълноценните златни и сребърни пари като единствен вид пари
   
3. 
   Отрича се възможността за замяна на златото и среброто с парични знаци т.е. с книжни или кредитни пари
   
4. 
   Препоръчват износ на стоки срещу внос на злато и сребро
   
5. 
   Считат, че парите във вътрешното стопанство изпълняват функциите средства за съхранение на богатството и функцията мярка за стойността; и във външния оборот считат, че играят ролята на световни пари
   

2. 
   Теория на парите като техническо средство – основоположник е Адам Смит . Той гледа на парите като на техническо средство, което спомага за обръщението на стоките и за размяната. Според него съществуването на парите е обословено от трудностите от бартера т.е. при размяна на стоки срещу стока. Адам Смит приема, че парите изпълняват функцията средство за размяна и не предвтавляват богатството на народите, а са само средство за обръщение при средства за закупуване на други стоки. Като пари могат да се използват и парични знаци вместо злато и србро. В това Адам Смит вижда ролята на банките като емитента на банкноти, които да заменят обръщението на парите като благородни метали.
   
3. 
   Номиналистическа теория за парите - идва от древността и средновековието и е свързана с опита на юристите да обяснят стойността на парите и възможността в обръщение да циркулират „непълноценни” пари т.е. от не благородни материали. Според предвиждането на тази теория приемането на парите е приемане на условен знак и парите са абстрактно средство за пресмятане на разменните отношения между стоките. Има 3 варианта на номиналната теория:
   

1. 
   Теория за идеалната сметна единица, според която парите са само абстрактна сметна единица и идеален мащаб за определяне на относителната стойност и разменните отношение между стоките в сферата на обръщенията.
   
2. 
   Държавната теория за парите – с представители Георг Кнап и Фридрих Бедриксен. Според тях парите са творение жа държавата и платежната им сила се определя не от вътрешната им сожствеционална стойност, а се утвърждава по законодателен път от държавата т.е. паричните знаци имат стойност, защото хората са принудени от държавата да ги приемат от размяната по тяхната номинална стойност, а не според вътрешната им ( собствеционална) стойност.
   
3. 
   Функционална треория за парите – тя отрича, че парите са стока и счита, че всяко нещо, което изпълнява функцията средство за размяна може да се приема за пари. Счита се, че парите е най – добре да са знаци на стойността като парите от хартия например, които може да са напълно откъснати от златото и среброто.
   

M.V – изразява обема на плащанията (сумаата) по сделките в икономиката за определен интервал от време

P.T – изравява общата сума на сключените сделки в номинално изражение

M – средна стойност на парите в разглеждания интервал от време

V – средния брой обороти на парите при сключване на сделките; скорост на паричното обръщение

Т – обема на сделките, сключвани в икономиката

Р – средна цена на сключваните сделки

Само М може да се определи, затова се въвежда доходна форма на уравнението на размяната.

y – реалния национален доход, измерен по съпоставими цени

P – подходящо избран индекс на цените. Най - често се използва индекса на потребителските цени

P.y – номинален национален доход

M – средна стойност на парите в разглеждания интервал от време

V – доходна скорост на паричното обръщение т.е. това е средния брой обороти на паричната единица при изразходване на доходите при икономически обекти за крайни стоки и услуги

V – величина, която води до равенство между двете страни на уравнението

В последствие други икономисти като Алфред Маршал и Пигу въвеждат Кеймбриджка форма на уравнението на размяната. За да стигнат до това уравнение те тръгват от предпочитанията на отделните индивиди ( на икономически субекти), а именно от предпочитанията на индивидите и фирмите да държат част от доходите си под формата на пари. Това според тях зависи от:

1. 
   Полезността на парите като актив, който осигурява на притежателя си поток от стоки и услуги
   
2. 
   Зависи от алтернативните разходи – възвръщаемостта на останалите ликвидни активи, в които индивидите биха могли да инвестират доходите си ( лихвата, която ще получат в инвестиране в ценни книжа)
   
3. 
   Богатството на индивидите
   

к – тази част от дохода, която индивидите предпочитата да държат като пари. к е функция на алтернативните разходи за поддържане на пари и за полезността на парите като актив.

Уравнене на размяната, представящо показателите катотемпове на изменение: M.V = P.y

ln(MV) = ln(Py)

lnM + lnV = lnP +lny

1/M . dM/dt + 1/V . dV/dt = 1/P . dP/dt + 1/y . dy/dt

Gm(1/M . dM/dt) – темпа на нарастване на паричното предлагане

Gv(1/V . dV/dt) – темпа на изменение на скоростта на обръщение на парите

Gp(1/P . dP/dt) – темпа на инфлация

Gy(1/y . dy/dt) – темпа на изменение на националния доход

Gm + Gv = Gp + Gy

4,5% + 0 = 2% + 2,5%

Теорията на Кейнс – той възприема от номиналистическата теория идеята за парите като законно платежно средство, създадено от държавата, а от количестеената теория взима идеята, че стойността на парите се определя от количеството им в обрашение. Кейнс счита, че чрез регулирането на парите може да се влияе върху лихвените проценти и върху валутните курсове, така ще се влияят върху финансовите условия в икономиката и това ще доведе до промяна в икономическата активност. Той също смята, че е трудно да се придвиди как изменението в количеството на парите ще се отрази върху производството и икономическата активност, тъй като е възможно скоростта на обращение на парите да са се изменя по един непредсказуем начин и затова той препоръчва върху икономическата активносст да се влияе основно чрез фискалната политика. При извеждане на уравнението на размяната Кейн съпоставя количеството на парите само със стоките и услугите за потребление и стига до следното уравнение: P.R = E – S

Кейнс извежда уравнение за равнището на цените:

Като цяло Кейнст и последователите му считат, че парите не са неутрални ( промените в количеството на парите в дълготраен план влияят само върху равнището на цените т.е. само върхъ номиналните величини в икономиката, но не и върху реалните – реален доход, богатство, лихвен процент и т.н.