Териториална администрация в съвременната държава кратко въведение относно целите и задачите на изследването

За реализирането на така поставената общосистемна цел, тематичното направление е структурирано в 11 проблемни направления. Тази структура в основни линии отразява позициите и вижданията за новите промени и перспективи на териториалната администрация.

Изследват се тенденциите и особеностите на местната власт в някои напреднали европейски страни. Направени са изводи и препоръки за бъдещата местна политика в нашата страна. Информацията съдържаща се в този параграф е тясно свързана и с факторите и условията, които генерират и предизвикват повишената роля на местната администрация. Основната теза тук е, че подценяването на проблемите на местната власт мина в историята. Днес една силна държава е възможна само със силна местна власт. От своя страна тя става източник на демократичност и гражданско общество.

Особено внимание е обърнато на проблем партньорство. Определено защитаваме тезата, че партньорството има стратегическо значение. Вниманието е насочено върху партньорството “администрация-граждани”. Защитена е тезата, че тази релация е фактор за качествена местна администрация. Изследвани са и проблеми относно партньорството, “частен бизнес-местна власт”. Успоредно с това се разглеждат и въпросите на административната паталогия, новите информационни технологии, а така също и някои въпроси с човешките ресурси на общинската администрация. Тези проблеми образуват пакет от отговорни въпроси които влияят позитивно върху качеството на административния капацитет на общинската администрация. Не на последно място е обърнато внимание и на градът като особено важна териториално-административна система. Ролята и значението на града непрекъснато расте и усложнява. Той се превръща в своеобразна мега фирма предназначена да обслужва разширяващите се потребности на градското население. Усложнява се управлението на града. Възникват потребности от специализирана и конкретна законова разпоредба.

Не на последно място значимостта на проблемите на местната власт (администрация) произтичат, по-точно свързани са с нашата европеизация. Влизането на страната в ЕС рязко повиши отговорностите на тази администрация. В нея в бъдеще ще се концентрират огромни финансови ресурси (до 2010 г. - 4 млрд.евро). Това открива качествено нов етап във вижданията и отношението към местната власт. Рязко се усилват ресурсите за развитието на местната демокрация.

Разгледаната тема е мащабна. Трудно е да се очертаят параметрите и границите на проблемите. Истината е във факта, че поставените въпроси (дори и с известни неточности), напълно отговарят на потребностите за съответно обучение и квалификация на персонала в местната администрация.

Понятието местна администрация е система от органи, структури, персонал, права които осигуряват дейността на местната власт и най-вече властовите административно управленски решения. При изследването са използвани и двете понятия като своеобразни синоними на системата или явлението местност (не може ли да се направи аналогия с “държавност”).

В материала това понятие не се използва. Работи се с понятието “местно управление”. Основание за това виждаме в следното:

а) В теорията на управлението и съвременният мениджмънт, понятието самоуправление не съществува, не се използва, не се изследва. В теорията на системите също така няма достатъчна дефиниция за самоуправление. В теорията на тези научни направления се работи с две понятия:

- управляваща

- управлявана система

Местната администрация (власт) може да бъде идентифицирана като управлявана и така също и като управляваща.

б) Появата на понятието “самоуправление” е продукт на юридическата практика и теория. Подозираме влияние и на политическите науки и практика. Понятието е укрепено със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Уважаваме този закон защото той е абсолютна необходимост. Считаме обаче, че употребата на понятието самоуправление е некоректно.

в) Следва да отбележим, че теорията на системите дефинира три вида (типа) системи, а именно: технически, социални и биологични. Самоуправлението може да има само в биологичните системи.

Гореизложената постановка е силно дискусионна. Краткото изложение има за цел да постави едно начало за точно формулиране на същността за местното управление. Наличието на закон и законов норматив не е аргумент за реалността на понятието самоуправление, но едновременно с това дискусията по неговата философия не трябва да се пренебрегва.

Четвъртият въпрос е свързан със същността (семантиката) на териториалната (местната) власт (администрация). В литературата няма еднозначно и ясно определение. Акцента пада върху самоуправлението. Колкото труден и рискован да е този въпрос, работното определение все пак е необходимо. Под териториална (местна) власт (администрация) разбираме сложна, силно структурирана система, в която има набор( комплекс) от множество разнопосочни елементи като: структури, органи, персонал, механизми, технологии, правни норми, информационен капацитет, които в своята съвкупност и взаимодействие осъществяват местно управление подчинено на потребностите на съответните граждани (населено място).

Повтарям!

Определението е дискусионно и вероятно има “открити” полета. Полезното е, че то е основание за дискусии. Това ще окаже положително влияние за изясняване на същността на местната администрация, а оттук и за нейното значение и ефикасност.
2. Растяща роля и отговорност на местната власт
Никога в историята на човешката цивилизация проблемите на местната власт не са стояли пред обществото, държавата, науката и практиката така остро, настоятелно и отговорно. Значението им непрекъснато нараства. Мина времето на тяхното подценяване и високомерно пренебрежение. Може пресилено да звучи, но ще бъде правомерно да се отбележи, че днес няма и не може да има силна и сигурна държава без силна местна власт. Последната е един от водещите параметри за демократичност, гражданско общество, социална сигурност и особено ново качество за живот. Тази значима обществена тенденция може да се идентифицира с мисълта на средностатистическия швейцарец, а именно: "Швейцарецът може да не знае името на швейцарския президент, но името на кмета той определено не може да не знае". Изказаната мисъл е многозначителна. Тя изразява не само уважение към кмета /косвено и към общинската институция/, но е израз на вяра и доверие. Това е така защото от тази институция все повече зависи живота, успехите и бъднините на обикновения гражданин. Не само изложената мисъл, но и внимателния анализ на световната практика показват, че се откриват нови хоризонти пред местната власт. Нейните проблеми навлизат в нов етап на развитие - осъществява се своебразна революция в тази насока. Аргумент за този извод е обстоятелството, че общественото развитие досега не познава такова огромно внимание и такава всеобща грижа към проблемите на местната власт. Те постоянно привличат вниманието на политици, държавници,специалисти,учени, медии.С една дума те стават обект на многонационална грижа. Местното управление е поставено пред нови алтернативи. Това е повеля на времето.

Досегашните изследвания в областта на теорията на местното управление бяха насочени изключително върху дефиниране на неговата същност и определение като обществена и управленска категория. Особена активност в това отношение проявяват специалистите от юридическите науки. Определено трябва да отбележим, че у нас се оформи и утвърди своебразна научна школа по правните проблеми на местното управление. Тази школа се превърна в своебразен теоретичен базис на редица законови и подзаконови документи, регламентиращи правата на местното управление и местната администрация. Това бе безспорно полезно, но в съвременните условия вече крайно недостатъчно. Нужни са качествено нови идеи, нови виждания в динамично изменящите се условия на общественото развитие.

Този извод се налага от обстоятелството, че местното управление все още не може да разгърне своите потенциални възможности. Налице са също така значими бариери, стопиращи осъществяването на пълноценно и силно работещо местно управление. Това е така, защото са налице редица нерешени проблеми, например като: неизяснени разграничения във функционално отношение между централната държавна власт и местните власти. Самостоятелността на общините все още е лабилна и несигурна. Те нямат достатъчна автономност и правомощия за възпроизводство на собствения си икономически и социален потенциал. Редица ключови дейности като водоснабдяване, енергоснабдяване, образование, здравеопазване, екология са на двойно подчинение /държавно и местно/. Това внася определени затруднения пред органите на местните власти. Вярно е, че това са уникални национални ресурси и е много трудно държавата да се откаже от тяхното ръководство.

Безспорен е вече фактът, че развиващата се теория на местното управление е интердисциплинарна наука и се нуждае от изследвания на ветрило от науки като: теория на управлението, икономическата наука, регионалистика, политология, социология, информатика, дори и географията са науки, чиито потенциал и апарат следва да се мобилизира за решаването на бъдещите проблеми на местното управление.

Още веднъж трябва да подчертаем, че тези проблемни стават все по-остри. Световните тенденции в обществените и публичните системи показват, че местното управление и местните власти ще бъдат една от "точките опори" на демократичните процеси и фундаментална предпоставка за изграждането на гражданското общество.

Всичко това дава основание да се направи извода, че местното управление е изправено пред нови алтернативи. Това е повеля на времето. Още повече, че интеграцията ни с европейските структури обективно изисква разкриването на тези нови алтернативи и намиране на средство за тяхното практическо решение.

Учебната дисциплина "Териториалната администрация в съвременната държава" е съставна и важна част от специалността "Публична администрация" и в частност Териториална администрация. Така че тя е своебразно продължение на дисциплината местно управление и местна администрация, която се чете в бакалавърските програми на специалността. Само че това не е просто продължение, а по-задълбочено, конкретно и целенасочено изследване.

Териториалната администрация е изправена пред нови и значими предизвикателства. В нея протичат редица сложни процеси, утвърждават се и нови тенденции. Непрекъснато и значимо се увеличава нейното значение в съвременния обществен живот. Тя е в основата на активните процеси за демократизация на обществото за развитието на местната демокрация. На равнище местна власт се развиват и изграждат структурни елементи на гражданското общество, феномен със стратегическо значение за обществения демократичен прогрес. Териториалната администрация в съответствие с целите на общинското самоуправление е солиден гарант, а така и фактор за утвърждаване на нови параметри за качествен живот на гражданите.

Всичко това по съвкупност предопределя необходимостта от изучаване на проблемите, които стоят пред териториалната администрация. Тяхното решаване създава условия за знания, виждания и разсъждения за формиране на стабилен професионален капацитет на новия административен /общински/ служител. Без знания в тази област тези служители няма да могат да отговорят на новите предизвикателства и не могат да бъдат фактор за създаването на качествено нова местна администрация.

С една дума – става въпрос за качествено ново виждане върху проблемите на териториалната власт и нейната администрация.

Определено трябва да се отбележи, че мина времето на пълното ангажиране на националните правителства с икономическия и социален просперитет на общините. Познатите от миналото действия за пропорционално развитие на икономиката, нормативно задържане на обезлюдяването на определени райони за сметка на други отстъпват пред неумолимите пазарни механизми. Все по-често местните власти се сблъскват от явления като безработица, обезлюдяване и безперспективност в развитието на регионите си. Това ги поставя в положение на безпомощност в очите на общността, която ги е облякла с отговорността да управляват. За излизане от тревожните ситуации на прехода е необходимо местните власти да разширят възгледите си, като разчитат най-вече на местни сили и ресурси. В настоящия етап това е много трудно, тъй като все още доминират централистични схващания по отношение промяната на традиционния поминък и бъдещето на отделните общини.

Вероятно това не е следствие на неразбиране на процесите, протичащи в прехода към пазарна икономика. Може би то се дължи на подценяването на частната инициатива и на неосъзнаването на нейния определящ характер за бъдещия авторитет на местните власти. Робува се на мнението, че традиционно големите предприятия, рожби на централизираната планова икономика, са в състояние да привличат.

Обективно възниква необходимост и потребност от ново качество на жизнено съществуване. Качеството на живота е алтернативата пред органите на местната власт. От историческа гледна точка тези органи не са имали тази отговорност. Днес те се превръщат във форми на местната власт със стратегическо значение.

Местната власт е изправена пред необходимостта да намери и прилага философията за постоянна системна и непрекъсната грижа за качеството на живот на своето население. Това се превръща в една от основните дори водещи цели на местната власт.

б/ Втори фактор проблемът сигурност - водеща алтернатива в местната политика. Това е така защото животът на съвремения гражданин става все по застрашен, все по-несигурен дори и непредвиден. Той става зависим от редица опасности: терор, престъпност, мафиотизация, корупция, екологически кризи, катастрофи от най-различен характер. Тази нова ситуация изисква нови алтернативи и нови позиции по отношение съхраняване и осигуряване сигурността на местното население.

В този ред от мисли следва накратко да се отбележи заплахата от тероризма. През последните 3-4 години тероризмът се превърна в особено голяма опасност за хармоничното функциониране на структурите на административно-териториалните единици и особено за големите градове. Това особено проличава след терористичните актове в Ню Йорк, Лондон, Мадрид, Москва и др. Така при изследването на комплекса от фактори и условия въздействащи върху териториалната администрация, следва все повече и повече да се обръща внимание на терора и тероризма.

Понятието “терор" е от латински произход и означава страх, ужас, съзнателно предизвикана смърт чрез насилие. Тероризмът е израз на недоволство, несъгласие и насилствено установен ред. Като средство за политическата борба, терорът цели постигане на цели чрез използване на насилието. Формулата на терористите е "убий един, за да сплашиш стотици". Тероризмът става изключително опасно явление. Насилието става формула, право за живот, едва ли не постоянен спътник на човечеството. Особено опасен тероризмът стана с използването на фанатизирани самоубийци, които се превърнаха в опасни оръжия на тероризма. Някои специалисти ги определят като любовници на смъртта.

Специално терорът е опасен за териториалната администрация, защото дестабилизира и ужасява живота на населението. Това е голяма опасност за гражданското население. Всява смут в градския комунален транспорт, в обществения ред и сигурността в обществения ред. Предизвиква проблеми със стресов и психологически характер. Неслучайно кметовете на големите градове изпитват сериозни проблеми с охраната и опазването на населението. За осигуряване неговата сигурност се ограничава свободата и свободното придвижване на хората. Така че тероризмът е двуобектно престъпление. От една страна засяга местната власт, а от друга - живота, свободата на населението. Тероризмът не може да се преодолее само с локалните действия на една държава. Необходимо е международно сътрудничество и взаимодействие.

Не без значение е нарастващата престъпност, която дестабилизира обществото и предизвиква социални напрежения. Задачата на местната власт в тясно сътрудничество и взаимодействие с органите на МВР е да разработват и осъществяват различни мерки, осигуряващи сигурността на населението в съответния район. Много правилно и целесъобразно в големите градове, както в чужбина така и у нас към структурите на местната администрация се създават специализирани органи, отговарящи за сигурността. Например зам.кмет отговарящ за сигурността.

в/ Третият фактор - Новата роля на общината. В сложната и многопластова проблематика на местната власт особено важно и устойчиво положение заемат проблемите разглеждащи общината. Това е така защото общината като организационна структура обединяваща определена гражданска общност в своето историческо развитие е била "точка опора" на териториалното управление.

Общината като организационно сдружаване на населението и като форма на децентрализирана власт съществува отдавна. Има своя немалка, дори значима история.Общината е била основната структурна единица в която се развива обществения живот. Тя добива ясна физиономия още през Средновековието. Така около укрепващите се градове /на Немски Burg - означава замък/ са се формирали общества на свободните хора, наричани по късно граждани. Още тогава доброволно събираните средства са се управлявали от изборни органи - общински съвет или кмет. Избирали са се на общи, свободни, преки, равноправни избори. Именно в това общуване избирателните съвети и обществото се е учело на диалог, търсело е общоприемливи решения.

Постепенно тези демократични правила - изборност, диалог, консенсус и пр. са се пренесли на по-високи равнища за да се изгради системата на демократичната държава. Западно-европейските общини и досега функционират по същите общи правила.

И в България общината има своя немалка и значима история. Тя е била непреходна и стабилна структура. Тя има дълбоки корени в живота на българската действителност. Но днес нейната роля, значимост и важност нарастна неимоверно много. На първо място тя става все по актуална, атрактивна и предизвикателна структура. Тя става един от водещите източници за демокрация и гражданско общество. Общината вече не е само териториална общност. Тя се превръща в производствена единица за административни услуги. Контактът граждани - община става все по интензивен. Поръчките към общината се увеличават. От нейна страна нараства стремежът бързо да удовлетвори потребностите на населението. Колкото повече нараства материалното благосъстояние на населението, толкова повече ще се увеличават потребностите от административни услуги. Част от населението става постоянен и траен клиент на общината. Претенциите на клиента непрекъснато нарастват, което води до обогатяване и разнообразяване на административните услуги.Усилващото взаимодействие с гражданите налага системно проучване на техните потребности. Общините следва да изпълняват своебразна прогнозна дейност в тази насока.

Общинските проблеми са били едни от приоритетните изследвания на правните науки. Дори се пише за общинско право. Правните науки дариха с обилна светлина статута и позициите на общината. Независимо от това назряло е времето общината да стане обект на изследване и от други клонове на обществознанието, а именно мениджмънта, т.е. да се говори за общински мениджмънт. Това е крайно необходимо, защото общинските проблеми могат комплексно да се осветляват от "ветрило" науки /теория на системите, структурния подход, информатиката, организационните теории, административната наука, дори социологията и политологията/ и новия публичен мениджмънт.

г/ Четвъртият фактор - повишената отговорност на държавата и нейната роля за ефикасна местна власт. Държавата все повече и повече е заинтересована от качеството на компетенциите и управленския капацитет на местното управление и местната администрация. Силата на местната власт много или малко зависи от отношението и от отговорността на държавата. Тя не подценява проблемите на местната власт. Държавата се старае да подпомага административния капацитет на местната администрация.

д/ Евроинтегрирането на нашата страна ще се превърне един от водещите фактори, влияещи върху новата роля на местната власт. Това е така, защото тази интеграция ще постави нови изисквания, които ще трябва да се изпълняват от ръководните административни органи на местното управление. Преди всичко на преден план изпъква подобряването на качеството на управлението, т.е. внедряването на европейски стил и стандарт в управленските процеси. Това ще изисква рязко повишаване качеството на общинския административен персонал, използването на нови управленски технологии на основата на съвремената електроника, обновяване номенклатурата на административните услуги, а така и повишена грижа и внимание към проблемите на населението.

За отбелязване е факта, че местната администрация в нашите условия, ще работи с рязко повишени финансови ресурси. Основен източник за това са помощите /кредитите/, които ЕС ще предоставя на местното управление. Тези средства се очертават около 4 милиарда евро. Възниква проблема за тяхното целесъобразно, отговорно и срочно усвояване. Инструмент за получаване на средствата са проектите с които общините ще кандидатстват чрез фондовете. Това означава, че общинската администрация трябва да се научи да разработва проекти, съобразно европейските изисквания и стандарти. Освен това трябва да се използват гъвкави финансови механизми, позволяващи и стимулиращи реално използваните средства.

Всичко това, както вече отбелязахме, поставя нови изисквания пред общинската администрация. Следва тя да се обучи, квалифицира и тренира така, че да отговори на тези предизвикателства. Необходим е знаещ и високо квалифициран общински персонал.

Умелото използване на отпуснатите средства са огромен резерв за повишаване качеството на общинската дейност и нейното влияние върху потребностите на населението.

Реализацията на повече и по-качествени проекти е от стратегическо значение за общините. Допълнителните ресурси, осигурени от европейското финансиране, които могат да се влеят в местната икономика ще окажат благоприятно въздействие върху социално-икономическия профил на регионите. Тук приоритетно място заемат проектите за модернизиране на инфраструктурата, която е в незадоволително състояние. Изпълнението на инфраструктурни проекти, особено на по-големи, ще даде тласък на по-мащабна инвестиционна дейност по места, като по този начин ще се подобри и достъпа до по-изостаналите райони.

Ключът към успеха в структурните фондове за общините

CyclePlan Ltd има преимуществото да познава СФ от два различни аспекта - от една страна, посредством подготвянето на проектопредложения за финансиране по СФ, а, от друга страна – чрез оценяването на инстински проекти и кандидатури. Има три основни неща, които трябва да се имат предвид, за да се улесни успехът на общините: да се работи стратегически, да се работи съвместно и да се работи така, че да се осигури съфинансирането.