Териториална администрация в съвременната държава кратко въведение относно целите и задачите на изследването

Десет кметски вица

Между приятелки:

-Защо не се омъжиш?

-Нали знаеш, че годеникът ми е кмет – само обещава!

☺☺☺

Попитали Радио Ереван кой най-добрият кмет.

☺☺☺

-Давай парите!-отсякъл апашът.

-Момче, не знаеш с кого си имаш работа-аз съм кметът на този град.

.Така ли – замислил се крадецът и светкавично добавил – тогава дай си ми парите.

☺☺☺

Кандидат за кмет се връща у дома в деня на вота и казва на жена си:

Жената избухва в сълзи.

-Защо плачеш?

-Край! Сега вече със сигурност знам, че имаш любовница!

☺☺☺

Комисията по корупция разпитва кмет:

-А с какви други?

-На нас ни се струва, че всичко това е купено с пари от народа.

-Да бе, че от къде пък народът ще има толкова пари?

☺☺☺

Вечерта след изборите докладват на кандидат-кмет:

-Каква е лошата?

-Конкуренцията събира 72% от гласовете.

-А каква е добрата?

-Вие събирате 89%.

☺☺☺

-Господине, много хора замръкват без хляб!

Кандидат-кметът отговаря без колебание:

-Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!

☺☺☺

Кмет обядва в ресторант, но открива, че си е забравил портфейла в къщи.

-Такива случаи вече съм имал. Един художник, за да докаже, че е такъв, ми остави рисунка на една салфетка, а един балетист пък даже потанцува. А вие какво у,меете да правите?

-Нищо – съкрушил се клиентът.

-Е, вярвам ви, че сте кметът – успокоил го ресторантьорът.

☺☺☺

Каква е разликата между батерията и кмета?

☺☺☺

-Преди да ни изберат, градът беше на ръба на пропастта. Но ние успяхме да направим решителната крачка напред!

Всичко това извънредно много усложнява управлението и организацията на големите градове. От особено значение е както стратегическото, така и оперативното управление. Координация на дейностите трудно се осъществява. Организационната структура на институциите, които ръководят общинските дейности, е многоаспектна и обемна. Управлението на града все повече се отличава от това на малките и средните селищни структури.

В града все по-трудно се живее. Обстановката, особено в неговите централни зони, е стресова. Въздухът силно се замърсява от изгорелите газове. Големите градове са центрове на престъпност. Независимо от всичко градското население се увеличава.

Изследвайки проблемите на града възниква въпросът за техния нормативно-управленски статут. Все по-често се дискутират мнения и съображения за създаването на специализирани закони за големите градове. По време на местните избори 2005 година се лансира идеята за закон на София. Тази идея не е лишена от основание. Законът за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е добър и качествен нормативен акт, но той вече е недостатъчен за нарастващите и усложняващите се мащаби и условия за живот в София. Колкото по-навреме се създаде и приеме такъв закон, толкова по-добре е за бъдещето на града. Един такъв закон ще минимизира появяващите се неизбежни противоречия между централната изпълнителна власт и ултиматуми между столичния градоначалник, Министерския съвет и някои министерства. Очевидно е, че има открити проблеми т зеи взаимоотношения и нескрит опит за прехвърляне на отговорности. Това е така, защото в ЗМСМА няма ясни клаузи, регламентиращи взаимоотношенията между двете власти. За отбелязване е, че някои столици (Лондон) и някои големи градове (Барселона) имат такива закони.

Градът – или общината – винаги е бил най-доброто средище, мястото, което позволява разгръщането на общностен и обществен живот, без който животът на човека по думите на Томас Хобс е “отвратителен, беден, самотен, скотски и кратък”.

По-малки или по-големи, градовете привличат хората, които искат да живеят в тях, да гии хосещават като туристи или за да удовлетворяват културните си потребности. Градовете по традиция съсредоточават значителни ресурси и сфери на влияние.

Урбанизацията и разрастването на градовете пораждат нови проблеми. Като се започне от началото на 19 в. Благодарение на промишлената революция милиони хора се стичат в градовете, примамени от възможността да намерят работа и да натрупат богатство, загърбвайки нищетата си.

Този процес все още продължава в много европейски страни. В други, особено през последните години, се наблюдават децентрализация и обратна миграция от града към предтрадията – и то не само през почивните дни, а и за по-дълго – в търсене на по-здравословна, по-слабо замърсена среда, нова работа или повече уют.

Могат да бъдат посочени много градове, които функционират добре и които осигуряват на своите жители удовлетворяващи качество на живот и начин на живот; където е постигнато равновесие между икономическото развитие и запазването на висококачествена околна среда; където са налице висока обществена активност, динамично развитие на кварталите и общностите, чувство на съпричасност и гордост.

Много други градове не са така щастливи и тяхното състояние е огледално на широк кръг социални проблеми и болезнени адаптации: западане на централните градски части, пораждащо низходяща спирала на бедността; влошено състояние на историческите центрове; прекомерна гъстота на уличното движение; шум; замърсеност на въздуха и почвите; социални и здравни проблеми; противоречия между поколения и етнически групи; високо ниво на безработица – особено сред младежите; отчужденост и враждебност на средата; липса на безопасност и сигурност поради големите размери на престъпността и антисоциалните прояви, свързани най-вече със злоупотребата с наркотици.

Необходимо е балансирано развитие на града и прилежащи му регион, осъществявано посредством регионалното (териториално) планиране, активното взаимодействие между градовете и местните власти в рамките на региона и съвместното вземане на решения. В резултат от това съответният потенциал на града и региона би бил оползотворен в името на общото благо, избягването на ненужната мобилност и по-рационалното използване на природните ресурси.

В основата на градското развитие трябва да стои участието на гражданите – в рамките на местната власт, която на свой ред разполага с максимално възможните автономност и бюджетна независимост.

Провеждането на едно незадоволително градско положение в максимално задоволително за максимален брой хора се постига посредством спойка от настойчива местна политическа воля и градско планиране, разработвано от квалифицирани професионални екипи.

Животът в градовете е подложен на редица многообразни фактори на влияние, които следва да бъдат отчитани в своята цялостност: икономика, технология, социално-културни фактори, правна уредба. Следователно всяко предприемано в градовете действие изисква солиден анализ, проучване, познания и чувство за отговорност.

Градската политика “се отнася до изследването на взаимовръзката между ресурси, продукти и движения, предназначено за фхормулирането на цели осигуряването на услуги, стимулиращи развитието на общината, сдруженията и отделните личности в нея в рамките на цялостната концепция за устойчиво развитие”.

Градската политика засяга както общността като цяло, така и отделните нейни членове в редица аспекти на техния живот. Тя е крупен акт на обществена намеса и обществено ръководство и следователно трябва да бъде плод на постоянно и редовно подновявано сътрудничество между избраните преставители и избралата ги общественост. Тя е неразделна част от демократичното институционално наследство на градовете.

Заключение.

От местните власти зависи успеха на толкова много начинания, както и самочувствието на гражданите, че техните общини са част от европейското пространство и практики!

Вярваме, че стремежът за постигане на добър синхрон в работата между самите общини, между централната, областната и местната администрация и ползотворните партньорства с гражданския сектор и бизнеса ще са гаранция за успех.

Още в увода отбелязахме мащабността на темата. Направихме опит да покрием изискванията и критериите за магистърска степен. Независимо от това изследванията в тази област следва да се задълбочават, разширяват и конкретизират. Считаме, че направеният опит да се изследват тези проблеми има елементи с преносен характер. Освен това тези проблеми въпреки “стари” и “известни” в днешните динамични услровия придобиват нови измерения и нови характеристики. Всичко това стабилизира и още по-добре оформя доктрината на развиващата се теория на местната власт.

1. 
   Миланов, Ж., “Местното самоуправление”, София, 1996 г.
   
2. 
   Спасов, Б., “Общинско право”, София ,1997 г.
   
3. 
   Спасов, Б., “Въпроси на изпълнителната власт”, София ,1998 г.
   
4. 
   Спасов, Б., “Общинско самоуправление”.
   
5. 
   Воденичаров, Ал., “Общинско право”, изд. ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград,1998 г.
   
6. 
   Воденичаров, Ал., “Местното самоуправление във Франция”, изд. ЮЗУ “Неофит Рилски”, Благоевград,1996 г.
   
7. 
   Величков, Ив., “Местни финанси”, София.
   
8. 
   Георгиев, Л., “Общинско самоуправление и администрация”, 1991 г.
   
9. 
   Бенев, Б., “Публична администрация”, София Юриспрес, 2002 г.
   
10. 
    Стефанова, М., “Местната власт в България”, изд. Хейзъл, 1997 г.
    
11. 
    Ценков, С., “Местното управление в България, изд. М&М, София, 1999 г.
    
12. 
    Ковачев, С., “Органи на общината – устройство и компетентност”, София, 1999 г.
    
13. 
    Манолова, М., “Развитие на местното управление в България (1878 г.)”, София, 1994 г.
    
14. 
    Къндева, Ем., “Публична администрация”, изд. “Сиела”, София, 1998 г.
    
15. 
    Сивков, Цв., “Европейска харта за местно самоуправление”.
    
16. 
    Сивков, Цв., “Общината – основни публично-правни аспекти”, изд. “Сиби”, 2002 г.
    
17. 
    Европейска харта за местно самоуправление, изд. Фондация за реформа в местното самоуправление, София, 2003 г.