Терминологичен речник



страница1/11
Дата06.09.2017
Размер1.59 Mb.
#29585
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Терминологичен речник

АБНОРМНОСТ

Състояние извън норми­те, рядко срещано. Абнормността предполага съотнасяне с определена група и предва­рително установена средна величи­на. Това понятие е много относител­но и негова илюстрация може да се открие в пътешествията на Гъливер, който се оказва последователно „абнормен" сред лилипутите и сред ве­ликаните. Понятието е още по-труд­но за определяне, доколкото има тен­денция към идентифициране на нор­ма и честота и към произтичащата от нея подозрителност към „девиантните", особено тези, които пропо­вядват мнения, противоречащи на общоприетите (Сократ, Солженицин...). Абнормното невинаги е пато­логично. Много хора, смятани за „абнормни", са допринесли в най-голя­ма степен за напредъка на човечест­вото.

АВТОМАТИЗЪМ

Дейност, която убягва от контрола на волята и се осъществява независимо от самите нас. Рефлексите, сърдечната дейност, дейността на дихателните центрове и на храносмилателната система са главните биологични автоматизми на организма. Заучена и често пов­таряна дейност е нормално да се ав­томатизира. Дори психичният живот има своите автоматизми (асоциация на идеите, памет...). При някои бо­лестни състояния (хистерия, епилеп­сия, мозъчна травма) се наблюдават автоматизирани дейности като ходе­не или качване във влак, които убяг­ват от съзнанието на болните. При налудностите у болните често се от­белязват състояния на психичен ав­томатизъм, който те преживяват ка­то манипулиране на личността им:. „някой" ги кара да говорят или дейс­тват, „някой" диктува мислите им. Тази особена форма на налудност за въздействие, която е симптоматична за дисоциацията на личността, е проучвана от руския психиатър В. Кандински и французина Ж. Ж. дьо Клерамбо.

АВТОРИТЕТ

Влияние на човек над другите, за да ги накара да се подчиняват при определени обстоя­телства. Авторитетът е толкова необходим за децата, колкото и обичта. По вре­ме на юношеството той дори става по-важен. Проучванията и анкетите, проведени от психолози и психиатри (Дж. М. Сатър, Х. Лучони), показ­ват, че липсата на дисциплина пре­дизвиква тежки разстройства у някои младежи. Без авторитет възпитание­то не се провежда добре, личността остава слаба и несъстоятелна; мо­ралното съзнание не се доизгражда; субектът живее в несигурност и тре­вожност. Но зле упражняваният, ти­раничен авторитет е също толкова опасен, колкото и наличието на недостатъчност на авторитет (Т. В. Адорно). В семействата, в които по правило властва авторитетът на ба­щата, някои прояви на прекалено строго отношение са причина за не­успехите и конфликтите в бъдещия социален живот. Бащата трябва да упражнява авторитета си, за да зак­риля детето от опасностите, от кои­то то е неспособно да се предпази, а не за да утвърждава собствената си личност

АДАПТАЦИЯ

Приспособяване на един организъм към неговата среда. Живите същества притежават из­вестна пластичност, благодарение на която могат да бъдат в хармония с околната среда и да поддържат рав­новесието на своята вътрешна сре­да. Например, ако от Европа в Аме­рика бъде пренесен кошер, пчелите от който предварително са кондиционирани да търсят пашата си в оп­ределен час, наблюдава се, че след неколкодневно „колебание" ритъмът им вече се адаптира към местното време (М. Ренер, 1957). Следовател­но пчелите са променили своя ендо­генен ритъм, за да го синхронизират с времевите фактори в новата среда. Жизненият процес изисква непре­къснато приспособяване на организ­ма, за да бъде възстановявано пос­тоянно нарушаваното равновесие. Това приспособяване се извършва посредством непрекъснат обмен между организма и неговата среда, чрез двойното действие на субекта върху обекта (асимилация) и на обекта върху субекта (акомодация). Тези независими един от друг начи­ни на действие се комбинират неп­рекъснато, за да поддържат стабил­но равновесно състояние, което де­финира адаптацията. Адаптация има, казва Ж. Пиаже, когато организмът се променя в зависимост от средата и когато от тази вариация възниква равновесие на обмена между обкръ­жението и организма, което равно­весие е благоприятно за съхранява­нето на организма. Според Пиаже психичният живот се подчинява на същите структуриращи закони, на ко­ито се подчинява органичният живот. Интелигентността се изгражда чрез непрекъснато уточняване между из­градените схеми и елементите на но­вия опит. -> Сслие.

A3 (moi).

1. Самоосъзната и утвърдена ин­дивидуалност. Съзнанието за единство на лич­ността се изгражда в процеса на рас­тежа. В края на третия месец ново­роденото използва ръцете си, за да опознава външния свят и своето соб­ствено тяло, които открива. Така се установява първото разграничение между Аза и не-Аза, което става по-явно след края на кърменето. Към двегодишна възраст, ако го поставим пред огледалото, то се усмихва, без да знае, че вижда себе си. Едва годи­на no-късно започва да употребява местоимението аз и да се противо­поставя на другия единствено зара­ди удоволствието да утвърждава личността си. По-нататък Азът про­дължава да се изгражда под дейст­вието на съзряването* и социокултурните и афективните условия. В психоаналитичната терминоло­гия „Азът" (превод на немското das Ich) означава центърът и съвкупност­та от мотивациите и действията на индивида, които обуславят адаптаци­ята му към реалността, задоволяват неговите потребности и разрешават конфликтите, произтичащи от несъвместими желания. В ежедневните действия тази функция се упражнява както в плана на съзнаваното (инте­лектуални процеси), така и в плана на несъзнаваното (използване на за­щитни механизми). Невротичният Аз е слаб; той е нес­пособен да реши вътрешните си кон­фликти (изисквания на нагоните, ко­ито се противопоставят на морално­то съзнание или на реалността). То­ва го прави тревожен и го води до възприемането на различни видове парадоксално поведение (натрапли-ви действия, самоубийство и т. н.). Според У. Джеймс - всичко лично: „аз" (moi) и „мое" (mien). Спо­ред Фройд Азът е несъзнавано продължение на Аза. Юнг пък прави от Аза „намираща се над" Аза същност, която обхваща не са­мо съзнававаното и несъзнаваното, но и „целта на живота".

АЗ-ИДЕАЛ

Образец за достигане. Формирането на личността пред­ставлява дълъг процес на социализация, започващ от ранното детство. Посредством действието на иденти­фикациите с обичаните и уважавани­те хора от обкръжението малкото де­те конструира своя Аз. Така то си съз­дава тип, с който се сравнява и кой­то с всеки ден става все по-богат.

АЙТЕМ

Елемент от тест. В дадена психометрична скала айтемът може да бъде представен в раз­лична форма: въпроси („кой е прези­дентът на републиката?"), действия, които трябва да се извършат („пос­тави кубчето в чашата"), възпроиз­веждане на рисунка и т, н. Всеки айтем е свързан с определена цел.



АКТИВАЦИЯ

Повишаване възбудимостта на централната нервна сис­тема под влиянието на стимул с пе­риферен (зрително, слухово усеща­не ...) или кортикален произход. Понятието активация интересува психолозите в много отношения: 1. най-напред, то предоставя физиоло­гичната основа за всяка степен на състоянията от комата до силните емоции (гняв, страх); 2. може да обясни някои аспекти на личността (според Х. Й. Айзенк интровертираните личности се държат, сякаш са постоянно „активирани": техните електроенцефалографски ритми са по-бързи, реагират по-бурно на бол­ка и т. н.); 3. позволява да се разбере защо са търсени някои дейности, ка­то например спортните състезания. Според Д. Е. Берлайн тези дейности, в това число и употребата на дроги, увеличават активацията, която обик­новено е източник на удоволствие, докато не се премине определен праг.

АЛТРУИЗЪМ

Термин, създаден от О. Конт за означаване безкорист­ната загриженост за доброто на друг човек. Корените на алтруизма се нами­рат в природата, но до него може да се стигне и умозрително. У същест­ва от един и същи вид се наблюдава естествено и спонтанно алтруистично поведение. Например Дж. Х. Масерман цитира случай с макаки, кои­то, поставени в експериментална си­туация, където могат лесно да полу­чат храна, натискайки лост, остават дълго време, без да се хранят, кога­то разберат, че с действието си пре­дизвикват електрически удар върху техен събрат. Разумът ни повелява да бъдем алтруисти, защото без соли­дарност животът става невъзможен. Според У. Хамилтьн (Лондон) и Р. Трайвърс (Харвард) алтруизмът би могъл да бъде определен като изтън­чена форма на егоизъм.

АЛЧНОСТ

Пламенно, неутолимо желание за притежаване иа нещо. В характерологията този термин означава единият от факторите, свър­зани с влеченията, въведен от Г. Берже в типологията на Г. Хайманс и Е. Д. Вирсма. Алчният жадува за завое­вания и придобивки. Той се стреми към изтъкването на своя Аз. Обрат­но на алчността е безразличието към богатството, което се наблюдава в чист вид у някои мъдреци н аскети. В теорията на М. Клайн алчността е конституциоиална, но се засилва от тревожността, че не си достатъчно „добър", за да бъдеш обичан.



АМБИВАЛЕНТНОСТ

Състояние на субекта, който в дадена ситуация и в едно н също време изпитва про­тиворечиви чувства. Амбивалентността не е абнормно психично състояние. Все пак се случ­ва, когато противоречията са непре­одолими, тази двойственост на чув­ствата да се прояви чрез патологич­но поведение. Терминът е създаден от Е. Блойлер през 1910 год., за да означи един от най-важните аспекти на личността яа болните от шизоф­рения. У тези болни се наблюдават внезапни промени в настроението, без да бъдат разбираеми причините за промяната.

АМБИЦИЯ

Стремеж към по-ви­сок статус. Желанието за слава или богатст­во подтиква индивидите да мобили­зират цялата си енергия, да достиг­нат по-високо ниво и да осъществят потенциалните си възможности. Но когато амбицията не е подкрепена от действителни възможности, тя е при­чина за разочарования и дезадаптация.



АМОРФЕН ТИП, тип личност според характерологията на Г. Хай-манс и Е. Вирсма, отличаваш се със слаба емотивност (нЕ), неактивност (нА) и непосредствено и преходно отзвучаване на впечатленията (П). Неамбициозна и безгрижна, амор­фната личност живее в настоящия момент и пилее времето си във все­възможни, често незначителни удо­волствия и развлечения. Тя печели симпатиите на околните с оптимиз­ма и сговорчивостта си.

АНАЛИЗ


Разлагане на цялото на съставните му елементи. Анализът е мисловен механизъм, който съсредоточава вниманието върху всяка от частите на множест­вото и търси възможните връзки между тях. Той образува със синтеза единство, допълваща рефлексията цялост. Посредством процеса на пос­ледователни диференциации от об­щото до началните елементи анали­зът се съчетава със синтеза значител­но преди края на мисловния процес; прегрупиранията се извършват бър­зо и се появява общата схема, която интелигентността възприема. Този метод изглежда най-ефикасен за пре­одоляване на трудностите, които умът среща по пътя на познанието и затова се използва при повечето пе­дагогически подходи. Например обу­чението в четене по глобалния ме­тод се основава на този принцип. В областта на психологията същи­ят метод позволява да се открие мо­тивацията на определено поведе­ние. Тук той се прилага върху съно­виденията, забравените факти, лапсусите и нагласите, чието скрито значение разкрива. В трудовата сфера анализът на производствените задачи и на отно­шението „човек - машина" заема ре­шаващо място. Той позволява да се изчисли относителната стойност на труда и справедливото му възнаграж­дение, да се посочат най-простите пътища и излишните жестове, да се избягват трудовите злополуки, да се изгради у обучаваните рационален подход.

АНАЛИЗА (дидактична).

Освен теоретичните знания, при­добити в университета и в институ­тите по психоанализа, формирането на психоаналитици изисква лична дълготрайна психоанализа (от 2 до 4 години) с опитен аналитик, полу­чил разрешение за това от най-авто­ритетните представители на профе­сията. Това е едновременно психоа­налитично лечение и устно, индивидуално обучение, през което трябва да премине всеки, който иска да ста­не психоаналитик. След този етап дебютантьт може да започне да леку­ва, оставайки още известно време под контрола на опитен психоанали­тик.

АНАЛИЗАТОР

Неврофизиологнчна система, която прави възможно сетивното възприемане и анализира­не на света. Този термин, използван от И. П. Павлов, обозначава сетивните рецеп­тори, нервните им пътища и учас­тъците от мозъчната кора, до която достигат. Например зрителният ана­лизатор включва ретината, зрителни­те пътища и съответстващата на зре­нието зона от мозъчната кора. Ув­реждането на една част от този апа­рат предизвиква слепота. Но дока­то при засягане на окото или него­вите нервни продължения болният усеща слепотата си (защото живее в мрак), той не я осъзнава, когато по­ражението засяга мозъка. Съществу­ват и вътрешни анализатори, които обработват съобщенията, произли­защи директно от тялото.

АНТИЦИПАЦИЯ

Изпреварване. Посредством движението на ми­сълта определено действие може да бъде извършено преди появата на очаквания сигнал. Всекидневният опит показва, че мисълта непрекъс­нато създава антиципаторни схеми, като изхожда от известни елементи. Това е особено ясно при четенето или разчитането на музикална пар­титура, когато четящият „отгатва" това, което ще последва. Изследва­нията по зоопсихология са установили, че антиципацията съществува и при животните, дори при нисшите безгръбначни.

АНТРОПОЛОГИЯ

Наука за чове­ка и неговите творения. Традиционно се различават, физи­ческа антропология, която изучава морфологичните характеристики на различните човешки раси, като си служи предимно с измервания, к кул­турна антропология, която изслед­ва фактите на културата. Застъп­ниците на втората школа тръгват от принципа, че за да бъде разбран, чо­векът трябва да бъде разположен в неговата социална среда. Тълкувай­ки културните факти, е възможно да се разберат социалните структури и чрез тях човешкото същество. Ан­тропологията се е развила неимовер­но много и сега във Франция антрополозите разбират под този родов термин четири облас­ти: 1. социална и културна антропо­логия (или етнология), 2. лингвистич­на антропология (или етнолингвистика), 3. биологическа, или физичес­ка, антропология, която изучава ва­риациите на биологическите харак­теристики на човека във времето и пространството, и 4. предистория.

АРХЕТИП


Вечен първичен модел. Този термин, заимстван от св. Августин, бе въведен в дълбинната пси­хология от К. Г. Юнг (1919) за озна­чаване на древните образи (змея, Из­губения рай...), които представляват общ фонд на цялото човечество. Те се откриват наред с личните споме­ни във всеки човек, по всяко време и на всяко място. Митологията, при­казките и легендите съставляват архетиповете, които се проявяват в съ­новиденията, налудностите н изоб­разителните изкуства. Те съставляват това, което Юнг нарича колективно несъзнавано.

АСИМИЛАЦИЯ

Активно поведе­ние, чрез което човек променя сре­дата, вместо да се приспособява към нея. Във физиологията асимилацията е процес, чрез който живите организ­ми променят елементите, взети от средата, в свое собствено вещество. В психологията Ж. Пиаже нарича „умствена асимилация" прилагането на схема на действие (която може да се уподоби с канава) от една ситуа­ция към друга. Например когато бе­бето разбере, че някакъв предмет мо­же да се дърпа с връвчица, ще дръп­не покривката, за да достигне играч­ка.

АСОЦИАЦИЯ

Събиране, свърз­ване. Психичните явления имат свойст­вото да се свързват в съзнанието не­зависимо от волята по силата на из­вестни закони, формулирани още от Аристотел. Той забелязал, че припомнянето се улеснява чрез съотнасяне на спомена към други впечат­ления, които са в отношение на бли­зост, сходство или контраст с тях. Изучаването на тези начални закони на асоциирането (по близост, сходс­тво и контраст) заема първостепен­но място в психологията на XVIII и XIX век. В края на миналия век Ф. Галтон, който експериментирал вър­ху себе си метода на свободното асо­цииране, стигнал до заключението, че асоциираните думи и идеи „освет­ляват с поразителна точност осно­вите на човешкото мислене и разгал­ват анатомията на човешката душа много no-неподправено, отколкото би ни се искало". Тази констатация подтикна редица психиатри (Дж. Х. Кент, А. Розанов) и психоаналитици (К. Г. Юнг) да съставят серии от ду­ми, докосващи се до психологичес­ките проблеми на пациентите им и до техните комплекси. Този метод е бил използван и за идентифицира­не на престъпника измежду опреде­лен брой заподозрени. В случая се подбират 20 думи, които да напом­нят на виновника сцената и обстоя­телствата на престъплението, които се смесват с 80 неутрални думи. От­чита се времето на реакция, емоцио­налните признаци, а когато има под­ходяща апаратура - и кожно-галваничната реакция и кръвното наля­гане. Сравняването на протоколите на заподозрените позволява често да бъде разобличен престъпникът. Психоаналитичното лечение също се основава на метода на свободно то асоцииране. Вместо да се иска от пациента да говори по определена тема, той бива подканен да се изра­зява свободно, да съобщава всичко, което му идва наум, без задръжки. По този начин психоаналитикът не въвежда в лечението нищо от своята личност и единствено пациентът оп­ределя хода на анализата.

АСПИРАЦИЯ

Съвкупност от нак­лонности, които движат човека към определен идеал. Говори се за аспирация при едно действие, когато осъществяването му означава за индивида реализация на неговите умения. Нашите успехи и не­успехи са функция от очакваното ни­во на постиженията, нивото, което си поставяме за цел в дадено начинание. Това ниво на аспирациите е от пър­востепенна важност в поведението на хората, защото влияе по един по-явен или по-прикрит начин върху преслед­ването от тях на повечето цели. Обус­ловено едновременно както от инди­видуални, така и от социални факто­ри, то изисква известно познаване на себе си, на собствената ценност, на собствените способности и предели на възможностите, както и желание за достигане на определен статут. По­някога, субектът, който е под силно­то влияние на социалните условия, се стреми да постигне прекалено висо­ка по отношение на възможностите си цел: той има някакво призвание, но не и необходимите за постигането на та­зи цел способности. Това може да по­роди разочарования и да го доведе до дезадаптация. Създадени са тестове за ниво на аспирациите, които позво­ляват да се прецизират някои личнос­тни черти на изследваните субекти и чрез обобщение да се предскаже по­ведението им в реални житейски си­туации.

АТИТЮД


Нагласа.

АФЕКТ, елементарен н неподдаващ се на анализ аспект на афектнвността, различаващ се от емоцията, която е невровегетативният му израз, и от чувствата, които са по-устойчи­ви. Между характерните афективни състояния като радостта и страха съществуват междинни, недобре оп­ределени чувства, които могат да ва­рират от радост към страх, като пре­търпяват серия от последователни трансформации. Тези психични, из­конни, трудни за анализиране състо­яния могат да се наблюдават и изу­чават посредством различните видо­ве поведение, които предизвикват. Например реакциите на очакване и на любопитство от страна на субек­та изразяват неговия интерес към из­вестна ситуация, докато движенията на откликване или отдръпване са предизвикани от приятни (удоволст­вие) или неприятни (болка) усеща­ния. Тези елементарни чувства, про­менливи в ефективната си тоналност, предшестват аперцепцията на обра­за и представата; те са в основата на емоциите и съставляват това, което обикновено наричаме настроение.



АФЕКТИВНА НЕДОСТАТЪЧ­НОСТ

Липса или недостиг на обич. Афективнвте потребности на чо­века са също толкова важни, колко­то и останалите и незадоволяването им може да има тежки последици. Когато малкото дете бъде отделено от своята майка, плачът и виковете изразяват безпомощността и тревож­ността му. После настъпва примире­ние, но с него апатия и отказ да се храни. Ако никой не замести майка­та по време на продължително от­съствие, забелязва се спиране на фи­зическото развитие и обща регресия. Наученото е последно време из­чезва, езикът обеднява, става „бебеш­ки", енурезата и клатенето на тяло­то са почти винаги налице. Поняко­га детето си причинява болка или се самонаранява. Органичните съпротивителни си­ли отслабват много. Р. Шпиц е дока­зал вредата от ранната афективна не­достатъчност. Тествайки редовно бе­бета, отглеждани от детегледачки в образцови детски ясли, и сравнявай­ки ги с кърмачета, отглеждани от майките им в изправителен дом, той констатира, че вторите имат нормал­но психомоторно развитие (КР = 105 в края на втората година), а разви­тието при първите постепенно дег­радира. Докато при началните тес­тове за бебета коефициентът им на развитие (КР) бил 124, тази цифра слязла на 72 в края на първата годи­на, а след. втората година била едва 45. Освен това в образцовите ясли по­чинали една трета от децата (по-точ­но 37,3%), а. между децата на затвор­ничките нямало нито един смъртен случай. Шпиц и неговите последова­тели установили, че нежеланите ефекти от афективната недостатъч­ност са толкова по-тежки, колкото по-рано настъпи тя и колкото по-дълго време продължи. При повече от петмесечна раздяла у децата се по­явявал хоспитализъм и трайни лич­ностни (интелектуални и афективни) разстройства. За да проверят тези твърдения, други автори (Дж. Б. Баулби, А. Фройд и т. н.) анализирали минало­то на социално дезадаптирани въз­растни или юноши. Оказало се, че престъпността (най-вече кражбите и проституирането при малолетни) е от 4 до 5 пъти по-честа при субекти­те, лишени от ефективност в детст­вото, отколкото при отгледаните в нормални семейства. Ново потвър­ждение било получено от наблюде­нията върху деца с разстройства в развитието, за конто се полагали спе­циални грижи: от момента, в който детегледачките и психоложките (за­емащи мястото на майката) започ­нали да проявяват към тях грижи и нежност, децата се оживили, започ­нали да се хранят и увеличили тег­лото си. Интелектуалното ниво от­ново се повишило. Има случаи, в които раздялата със семейството е наложителна. Тогава детето трябва да бъде подготвено за това тежко изпитание, за да се раз­сее, доколкото е възможно, тревож­ността, която неизбежно ще настъ­пи. Все по-често в болниците и детс­ките медицински заведения майките могат да бъдат с децата си, ако же­лаят. В противен случай им се пре­поръчва да оставят на детето някак­ва своя вещ (например носна кърпич­ка с парфюма си) и да го посещават по-често. Потребността да обичаш и да бъдеш обичан е не по-малко важна в зрялата възраст. Когато задоволява­нето й се затруднява поради трудно установяване на социални връзки (вследствие на стеснителност или неврози) или житейски събития (изос­тавяне, траур, старост, изолация...), субектът може да се отдаде на раз­нообразни заместващи дейности ка­то посвещаването в благотворител­ност или колекционирането на мар­ки. Но когато афективната празнина не е запълнена, може да настъпи по­вече или no-малко тежко депресив­но състояние, което понякога води до самоубийство депресии; привър­заност; трихотиломания.

АФЕКТИВНОСТ, съвкупност от ефективните състояния: чувства, емоции и страсти на личността. В живота на човека обикновено се разграничават три области: дей­ност, интелигентност и афективност. Разграничението е напълно произволно, защото тези елементи са неделими. Особено добре това се вижда при афективността. Тази съв­купност съставлява най-важната част на психичния ни живот, не само ос­новата, на която се изграждат меж­дуличностните отношения, но също и всички връзки на индивида с него­вата среда. Дори абстрактна функция като мисленето се поддържа от на­шия начин да чувстваме и се влияе от нашите емоции. Както сигурност­та, радостта и щастието могат да благоприятстват интелектуалното разгръщане, така и несигурността, тъгата и страхът могат да му попре­чат. Грижите и несигурността, кои­то забавят и задържат развитието на индивида, са причина за многоброй­ни разновидности на социална дезадаптация. Тя се открива в лошия ус­пех в училище, в неврозите, психо-соматичните разстройства и някои психози.

БЕЗРАБОТИЦА

Липса на рабо­та. Психологическите и дори сома­тичните последици от безработица­та често са драматични. Обикнове­но тя бива придружена от прогре­сивно развитие на депресивно състо­яние: с течение на времето, прека­рано в бездействие, индивидът се чувства все по-малоценен; за да по­лучи отново работа, той непрекъсна­то занижава изискванията си. Безработният се чувства повече или по-малко виновен спрямо членовете на своето семейство. Продължителна­та безработица представлява тежка заплаха за психичното здраве, защо­то отчуждава човека от социалната общност; тя се отразява и на децата на безработния, много от които жи­веят в атмосфера на тревожност и по­нижават успеха си в училище.


Каталог: uchebnici TRU -> 15.SF-TTaneva -> 15.SF-TTaneva-word
uchebnici TRU -> Общи принципи на хормоналната регулация
15.SF-TTaneva-word -> Девета тема субективна полезност на икономическата дейност
uchebnici TRU -> Закон на Хук. Граница на еластичност и граница на якост. Групи веществата в зависимост от поведението им при деформация
uchebnici TRU -> Закон за радиоактивното разпадане. Радиоактивни семейства. Ядрени реакции. Основни типове
uchebnici TRU -> Агландуларни циркулиращи хормони
uchebnici TRU -> Електричен ток в електролити. Електролитна дисоциация. Електролиза. Електроден процес. Електродни потенциали. Уравнение на Нернст за електродния потенциал
uchebnici TRU -> 32. Електрични свойства на биологичните тъкани. Постоянен ток в биологични обекти. Физиологично действие


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница