Терминологичен речник

или при'адекватен неин заместник.

ХУМАНИСТИЧНА ПСИХОЛО­ГИЯ, психологическо движение, ко-

ето декларира като своя цел разви­тието на личността.

Още в началото на 30-те години К. Хорни* проповядва, че себереа-лизацията е основен стремеж на жи­вия организъм. Привеждайки в дейс­твие най-доброто от своя потенци­ал, човекът може да изрази съкрове­ната си същност, да се реализира и да участва в делата на цивилизация­та. На свой ред А. Маслов показва на базата на много примери как ин­дивидът може да бъде щастлив и да се реализира пълноценно като рабо­ти с настървение. Нормалният човек не винаги се стреми към отдих. Же­ланото напрежение също поражда удоволствие. Тук отново откриваме идеите, проповядвани от К. Голд-щайн, К. и Ш. Бюлер.

В началото на 60-те години хума­нистичната психология се развива и разпространява извън границите на САЩ, до голяма степен благодаре­ние на К. Роджърс. Едновременно с това се развива нова концепция за живота, според която важно за чове­ка е не да задоволява своите потреб­ности, а да живее „както трябва" т.е. в съгласие със законите, заложени в него. В тази перспектива психологът става посредник, благодарение на ко­гото човекът може да опознае себе си по-добре, и възпитател, който проправя пътя към самоосъществя-ването.

ЦЕЛ, представа за обект, който се стреми да достигне даден субект.

Когато дадена цел е недостижима, тя може да бъде заменена с друга, сходна с нея. Например, през Втора­та световна война, лишенията при­нуждават населението да консумира „ерзаци" (заместители на продукти): гулии вместо картофи, малц вместо кафе и т.н. Интересът се измества от

първоначалната цел към вторична, заместваща цел. Понякога се случва две преследвани цели да са разнопо­сочни: например животно, което е привлечено от примамка, разположе­на от другата страна на болезнено препятствие (под, по който тече ток в клетките с препятствия). Такава си­туация поражда тревожност и състо­яние на дезадаптация от невротичен характер.

ЦЕННОСТ, изключително голяма значимост на даден обект; уважение, което ни вдъхва определена личност.

Понятието „ценност" е субективно по своята същност; то варира в зависимост от индивидите и ситуа­циите; свързано е със задоволяване­то на потребностите. Един предмет има ценност, доколкото е желан.

Разграничават се различни цен­ности: биологически (здраве), иконо­мически (право), морални (чест), ре­лигиозни (свещено), естетически (красота) и т.н., но човешкото същес­тво реално осъзнава света на ценнос­тите посредством ефективността и междуличностните отношения. Да си обичан означава че притежаваш цен­ност. Когато едно дете е сигурно, че е обичано от родителите си, то при­тежава неунищожима духовна сила. Изоставеното дете чувства липсата на интерес към него от страна на ро­дителите му като лична девалориза-ция.

Ценността на дадена личност е ко­леблива, лабилна, непрекъснато би­ва поставяна под въпрос; индивидът, който се стреми към самоопределе­ние, може. да го постигне само чрез съотнасяне със своя социален свят; той придобива ценност в собствени­те си очи само доколкото е носител на ценностите, които неговата група му признава. Те се съдържат в него­вия статут. Колкото по-висок е той в социалната йерархия, толкова по-го­ляма ценност придобива; в това се състои една от подбудите за амби­цията.

ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ, меж­дуличностни отношения в дадена група.

Разглеждането на качеството на човешките отношения в даден тру­дов колектив води началото си от го­лемите икономически кризи (1929) и най-вече от периода след Втората световна война. Днес ръководители­те в сферата на промишлеността об­ръщат особено внимание на управ­лението на човешките ресурси и са единодушни в мнението, че инвести­рането в човешкия капитал има ос­новополагащо значение. Гигантско­то разрастване на някои предприя­тия води до по-голяма социална дис­танция между работниците и рабо­тодателите; работникът, извършващ частична трудова задача, която не ус­пява да свърже с цялостния труд, се чувства фрустриран, „алиениран" и е склонен да не проявява интерес към предприятието, в което работи. Сле­дователно, за поддържането на бла­гоприятен социален климат в трудо­вия колектив е необходимо да се от­говаря на психологическите потреб­ности на работещите, да се засилва интересът към предприятието и да се подобряват човешките отношения в него. Обикновено тази мисия се от­режда на психолог специалист в со­циалните отношения, чиято главна цел е общуването между индивиди­те. Той оповестява решенията на ръ­ководството (промени в оборудване­то...), сметките на фирмата, доказва полезността на всеки работещ и мяс­тото му в общата работа, държи все­киго в течение на най-малките под­робности от организацията. По та­къв начин управлението на човешки­те ресурси може да създаде мобили­зираща система, благодарение на ко­ято всеки член от персонала ще се стреми да допринесе за успеха на предприятието.

ЧУВСТВИТЕЛНОСТ, способност за възприемане на впечатленията, произвеждани от тялото или външ­ния свят.

Чувствителността е свързана с ин-тегритета и зрелостта на нервната система. Различават се екстероцеп-тивна чувствителност (за усещани­ята идващи отвън), интероцептив-на чувствителност (за глад, жажда и т. н.) мпроприоцептивна чувствител­ност, която информира за положени­ето на крайниците, позите и движе­нията на тялото.

През първите три месеца след раж­дането тези три системи функциони­рат поотделно като интероцептивна-та чувствителност доминира у кър­мачето, главно от усещанията, про­излизащи от храносмилателната му система. През четвъртия месец сис­темите започват да се организират в структурирана цялост, благодарение на която детето, способно да- разг­раничи произлизащото от тялото му и това от средата, постепенно осъз­нава своята индивидуалност. От то­зи момент екстероцептивната чувс­твителност придобива водещо зна­чение. Чувствителността на сетивни­те органи може да бъде извънредно силна. Така например, змиорката ре­агира на 1 мг фенилетанол (алкохол, съдържащ се в розовото масло), раз­творен в 17 млд. кубически метра во­да.

ЧУВСТВО, сложно афективно със­тояние, комбинация от емотивни елементи и елементи на въображе­нието, повече или по-малко ясно, стабилно и устойчиво при липса на какъвто и да е стимул.

Причините за това явление, което е по-трайно от емоцията и не така бурно като страстта, могат да бъдат от интелектуално, морално или афек­тивно естество: естетическите и ре­лигиозните чувства, симпатията, възхищението, неприязънта, горде­ливостта, срамът и т.и. отговарят на това определение. Това са съзнава­ни психични явления, които оцветя­ват ефективно нашите възприятия и повлияват нашето поведение.

Чувствата са свързани с дълбоки­те влечения на индивида, нагоните му, задоволените или фрустрирани-те желания. Психоаналитиците гово­рят (неуместно, защото чувствата са

съзнавани състояния) за иесъзнава-ни чувства за вина, агресивност, ма­лоценност и т.н. Това са подсъзна­телни емоционални реакции, на кои­то индивидът не позволява да се из­разяват свободно и които се проявя­ват чрез заместващи механизми ка­то депресията (заместваща гнева) или други невротични и психосома-тични симптоми.