Терминологичен речник

ЗАДЪРЖАНЕ

Намаляване или спиране на функция. Силното дразнене често предиз­виква задържане. Например силен юмручен удар по стомаха може да предизвика рефлексивно спиране на сърцебиенето; силният шум заличава за момент даден условен рефлекс (активно задържане). Психичното за­държане действа като спирачка за мисленето и прави невъзможно про­дължителното умствено усилие; пси­хомоторната и волевата дейност, е снижена. Това състояние се среща в различни степени при емотивни су­бекти (например в изпитна ситуация), при субектите с психастения и меланхолия.

ЗАРАЗЯВАНЕ (психично)

Неволно предаване на психопатологични сим­птоми на други хора. Хората, попаднали под влиянието на болен, започват да му подра­жават, възприемат нагласите му и до­ри налудните му идеи. В основата на психичното заразяване се намира яв­лението внушаемост, което угасва, когато се разделят „индуциращият" болен и „заразените" субекти. То е особено често при хистерията и в психологията на тълпите.

ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ

Психо­логически механизми, с които раз­полага човек, за да намали тревож­ността, породена от вътрешните кон­фликти. Във всекидневието тези механиз­ми действат повече или по-малко осъзнато. Например това са грима­сите на ученика, който имитира учи­теля: като се идентифицира с него, той намалява напрежението на ситу­ацията и овладява тревожността си. Съществуват голям брой механизми, способни да „предпазят" Аза от изискванията на инстинктите и да на­малят напрежението. Но не всички имат една и съща адаптивна стой­ност. Функцията на изтласкването се състои в потискане на влечение, пре­ценено като опасно (агресивност, сексуалност), и в отхвърлянето му извън полето на съзнанието; субли­мацията, напротив, ще превърне на­гона в социално приемлива дейност (например агресивността се превръ­ща в спортно съперничество). Опи­сани са и други защитни действия: фантазиране, отричане на реалност­та, идентификация с нападателя, зат­варяне в себе си, рационализация, регресия, реактивна формация, изо­лация, ретроактивно анулиране, про­екция, интроекция, обръщане срещу себе си, превръщане в противопо­ложното.

ЗДРАВЕ

Състояние на човек, кой­то се чувства добре, усеща се силен и уверен. Това понятие е толкова тясно свързано с адаптацията, че Светов­ната здравна организация (СЗО) пре­цени за уместно да уточни, че „здра­вето е наличие на социално, психич­но и физическо благосъстояние, а не само липса на заболяване". Говорей­ки за здравето, имплицитно се съотнасяме към съществуващото дина­мично равновесие между организма и средата. Индивидът, който е в със­тояние да реши конфликтите си (с вътрешен и външен произход) и да противодейства на неизбежните фрустрации на социалния живот, е в добро здраве. Този, който не успява да извърши това, се разболява. Нев­ротичните симптоми са израз на не­адекватно намаляване на напрежени­ето, а психозите означават провал на адаптацията към нормалния свят.

Случайно събитие, което обикновено причинява телес­ни, духовни или материални щети. Битовите злополуки нараняват 2,3 млн. и причиняват смъртта на около 5 000 души годишно. Най-за­сегнати са децата и възрастните хо­ра. Процентът на пътнотранспортните злополуки е толкова обезпоко­ителен, че те представляват истинс­ки социален бич, засягащ всички раз­вити страни, срещу който специалис­тите, обединени в мултидисципли­нарни екипи, се опитват да се борят. Най-големи изглеждат рисковете във възрастовата група между 15 и 25 год. (През 1987 год. във Франция млади­те хора между 18 и 25 год. представ­ляват една четвърт от жертвите.) При жените злополуките са по-малко на брой от тези при мъжете. Само за 1990 год. по пътищата на Франция са регистрирани 162 573 телесни зло­полуки и 10 289 загинали. Социална­та цена на пътно-транспортните зло­полуки е огромна. (За 1987 год. фи­нансовата загуба за нашата [френс­ката - бел. прев.] икономика се из­числява на 80 млрд. франка.) 90% от злополуките по пътищата се дължат на човешкия фактор (нарушение на зрението, разстройства, разсеяност, непредпазливост, агресивност, нес­пазване на правилника...). Психологическото изследване на причините­лите на пътнотранспортни злополу­ки често разкрива незряла личност и характерологични черти от параноялен или мазохистичен тип. Трудовите злополуки също пред­ставляват тревожно явление. През 1985 год. е имало 731 806 злополуки със спиране на работата и са загина­ли 1067 души. Броят на работните дни, загубени вследствие на времен­на нетрудоспособност, дрстигна поч­ти 22 млн. (21 901 000). В 80% от слу­чаите жертвите са работници, особе­но емигранти, които най-често са слабоквалифицирани и недостатъч­но социално интегрирани. Причини­те за трудовите злополуки са разно­родни. Някои не зависят от човека (горещина, недостатъчно осветле­ние, монотонност на труда..,), дру­ги са свързани с него (намаляване на зрението, на слуха, семейни неприя­тности, лоша адаптация към група­та, страх от уволнение). Предотвра­тяването на трудовите злополуки за­нимава ръководителите на предпри­ятия, профсъюзите и административ­ната власт. Една нова научна дисциплина, на­речена „циндиника", или-наука за рисковете, бе създадена през 1987 год. Неин предмет е изучаването на всички рискове, произтичащи от мо­дерната технология. Възможно е зна­чително намаляване на броя злопо­луки чрез приобщаване на работни­ците към изследванията и чрез пред­приемане на адекватни мерки.

ЗНАНИЕ

Усвояването на знания е функция на интелектуалните възможности на субекта, на неговата личност и на из­ползваните методи. Всяко знание е относително и един и същи предмет, разглеждан от два­ма наблюдатели, използващи раз­лични методи, може да изглежда различно. Това, което наричаме „действителност", е само отражение на света, създадено от нашия мозък. Когато знанията ни се увеличават, това означава не само увеличаване на интелектуалните придобивки, но преди всичко реорганизиране на съв­купността от тях. Например когато при психоаналитичното лечение па­циентът разкрие значението на няка­къв невротичен симптом, това може да доведе до неговото оздравяване. Новото знание променя структурата на личността в интелектуално и афективно ношение.

Съвършенство на Аза. Фройд предписва точно определе­на цел на психоанализата: „да улес­ни Аза в постепенното му завоюване на То". Преходът от То към Аза се извършва по два различни пътя. Пър­вият е директен, а вторият премина­ва през идеалния Аз, който представ­лява „реактивна формация срещу инстинктивните процеси на То". Спо­ред Д. Лагаш идеалният Аз може да се определи като идеал за лично всемогъщество и неуязвимост, произли­защ пряко от първичния нарцисизъм на детето.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение, за да прилича на друг. При детето идентификацията, ко­ято е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за форми­рането на личността и възпитание­то. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.

ИЗВАДКА

Репрезентвтшна част от определена съвкупност. Допитването до всички индивиди от определена популация може да стане само по изключение. Обикно­вено наблюдаващият трябва да се ог­раничи до част от нея, наречена извадка. Но изборът на извадка е нещо деликатно. За да се избегне облагодетелства­не на някои части от популацията за сметка на други, психолозите и со­циолозите използват различни мето­ди като: I. случайно определяне, къ­дето елементите, които ще състав­ляват извадката се набират от опре­делена популация на принципа на случайността; 2. набиране по групи, състоящо се в теглене на жребий между „групите" (работниците от един завод...) и при което всички су­бекти ще участват в допитването; 3. ареално определяне, състоящо се в набиране на извадката от географс­ки ареали, ограничени от съобщител­ни линии (пътища, реки...) или от кадрилажа на аероснимка или географ­ска карта; ареалите-извадки се опре­делят чрез жребий, както и хората, които ще бъдат предмет на допит­ването; 4. определяне чрез квоти, ко­ето се състои в изработване на „ума­лен модел" на популацията. Същес­твуват и други способи за съставяне на извадка, но методическите тънкос­ти не могат да предпазят изследова­теля от някои логически клопки.

Задълбочено наблюдение на отделни субекти, продължаващо понякога години, през които се съ­бират всички възможни данни: све­дения за жизнената среда, за психо­логическото въздействие на някои социални събития, за здравните проблеми, лични документи, худо-..жествени произведения (рисунки, картини...), лични дневници и т. н. По същия начин се процедира и с групите. От множеството събрани материали се получава ценна инфор­мация за субектите, правят се хипо­тези, установяват се общи закономер­ности. 3. Фройд,- А. Бине, Ж. Пиаже са съз­дали своите теории въз основа на ня­кои изследвания на отделни случаи. На тази практика противостоят ко­личествените методи, но натрупва­нето на факти и статистическата об­работка дават само математически, отдалечен от действителността пог­лед. Именно изследванията на отдел­ни случаи дават възможност да се направят решаващи преценки.

ИЗТЛАСКВАНЕ

Несъзнаван за­щитен психологически механизъм на Аза, чрез който мъчителните или противоречащи на социалната лич­ност чувства, спомени и нагони би­ват държани вън от полето на съзна­нието. Азът отказва да признае възмож­ността за тяхното съществуване и изразяване; наистина, докато непри­ятната емоция не е изразена с думи, тя остава смътна и затворена в не-съзнаваното. Но от това тя не губи динамичния си потенциал. Изтласка­ното желание се стреми да намери израз и да се прояви по един или друг начин (сънища, лапсуси, симпто­ми...), принуждавайки Аза да полага постоянни усилия. Нормалният човек е в състояние да се съпротивлява на натиска на из­тласканото, без да се изтощава и без да понася особени поражения, за раз­лика от невротика, който употребя­ва цялата си енергия и остава неспо­собен за активен живот. Понятието изтласкване заема централно място в разбирането на неврозите и една от целите на психоанализата се състои в отслабването на този психологи­чески процес, за да се доведат изт­ласканите подбуди в полето на съз­нанието.

ИКОНОМИЧЕСКА ПСИХОЛО­ГИЯ

Дисциплина, чийто предмет е изучаването на човешкото поведение в сферите на производство, разпрос­транение и потребление на ресурси­те. Почти винаги съществува разлика между потребностите и желанията на хората и техните възможности да ги задоволяват. Икономическата психо­логия изучава индивидуалното (мо­тивация, вземане на решение за по­купка...) и груповото поведение. Един от нейните методи е сондажът на об­щественото мнение, провеждан ре­довно, за да се преценят очаквания­та на потребителите.

ИЛЮЗИЯ

Грешка на сетивата или на ума, която представя привид­ното за действително. На рисунката на стр. 112 двете фи­гури са еднакви на ръст, но едната изглежда много по-едра от другата. На фигурата на Херинг успоредните линии изглеждат изви­ти. Тези илюзии илюстрират особе­ната пластичност на възприятието: то е по-чувствително към цялостна­та фигура, отколкото към елементи­те й. Възприятието никога не е изо­лирано. То винаги бива интегрира­но в система. Навиците, предразсъ­дъците, желанията, емоциите влия­ят върху възприятията. Страхуващо­то се дете, което чува скърцането на пода в съседната стая, твърди, че чу­ва стъпките на крадец. Илюзиите, деформациите на действителни предмети, се проявяват най-вече ко­гато съзнанието е стеснено (заспиване, умора). Особена форма на па­тологична илюзия е припознаване­то (парамнезията). Субектът има впечатлението, че вече е виждал (deju vu) или преживявал (deju vecu) определени ситуации, че среща поз­нати хора или предмети, че вижда отново нещо, което никога не е виж­дал; социалните рамки на паметта му като че ли са размити, защото вече не може да различава настоящо­то от миналото.

Необмислена и слабо контролирана от волята под­буда към действие. Импулсивността обикновено съо­тветства на властна потребност (глад, сексуално желание, агресив­ност) и се изразява в несдържани, често опасни действия (кражба, на­силие). Под влияние на възпитание­то нормалният индивид успява да ов­ладее своите импулсивни подбуди, но някои субекти (болни от психопа­тия, параноя, хипомания, алкохоли­зъм...) се оставят да бъдат увлечени от тях. Импулсивността се различа­ва от компулсивността по това, че последната се налага на субекта след дълга борба с тревожността, докато първата бива приета веднага.

ИНДУСТРИАЛНА ПСИХОЛО­ГИЯ

Клон от приложната психоло­гия, който се занимава с човешките проблеми в промишлеността. След своето създаване, когато се е занимавала предимно с подбор, днес тази дисциплина е разширила и разнообразила своя обсег на дейст­вие. Сега той включва набирането, определянето на назначението, образоването и усъвършенстването на персонала, анализа и оценяването на труда, самочувствието на трудещи­те се, разрешаването на конфликти­те, комуникационните системи в предприятията, безопасността на труда и т. н. Нейната цел е увелича­ване на производителността, като едновременно с това се намалява умората на работника и се подобря­ват условията за труд. Днес изразът „индустриална психология" е на път да бъде заместен от „трудова психо­логия" и от „организационна психо­логия".

ИНСТИНКТ

Спонтанно, вродено и неизменчиво поведение, общо за всички индивиди от един и същи вид, изглеждащо адаптирано към цел, която субектът не осъзнава. Класическите концепции приемат, че инстинктът не маже да се проме­ня. Днес вече знаем, че е възможно да бъде променен. Зоологът Р. У. Кингстън пробил килийката на оса така, че да не може да бъде запуше­на отвън. Тъй като въпросният вид работи винаги отвън, осата се тру­дила напразно в продължение на два часа, до падането на нощта, после се отказала. На другата сутрин се вър­нала, огледала повредената от две­те страни килийка и започнала да я поправя отвътре (цитирано от У. Х. Торп, 1956). „На всички нива, в това число и при едноклетъчните организ­ми, наред с инстинктите се среща по­ведение, което по същество представлява учене на нещо ново" (Ж. Пиаже, 1965), но колкото по-нагоре се изкачваме по зоологическата стъл­бица, толкова по-пластични и по-по­датливи на влияние чрез учене ста­ват тези постъпки. При човека предварително форми­раното поведение е изключение (сучене); почти всички форми на пове­дение се придобиват чрез учене.

ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

Способност за разбиране на връзките, същест­вуващи между елементите на даде­на ситуация, и за адаптиране към нея с цел осъществяване на собствените намерения. Дълго време се смятало, че един­ствено понятийната и логическата дейност на човека, създадена на ос­новата на езика, е свързана с инте­лигентността, докато останалите ви­дове адаптивно поведение са резул­тат от инстинктивни дейности. Но в началото на XX век бива установено по безспорен начин, че съществуват и други форми на интелигентност. Така например Е. И. Торндайк (1920) предлага разграничаването на три основни типа интелигентност: абст­рактна, или понятийна, интелиген­тност, характеризираща се със спо­собност за използване на вербален и символен материал; практическа интелигентност, която се чувства удобно в конкретното, когато тряб­ва да борави с предмети; накрая, со­циална интелигентност, която пред­полага разбирането на хората и спо­собността за диалог с тях. Интели­гентността на децата е главно прак­тическа. Тази способност за решаване на конкретни проблеми се среща и при висшите животни. Изследванията на В. Кьолер и на Н. Ладигина-Котс върху шимпанзета установяват, че висшите маймуни са способни да из­работват инструменти (да изправят навита тел, за да избутат лакомство от дълга тясна тръба). Шимпанзето е в състояние да се справи дори с практически тестове, които са по си­лите на нормално девет-десетгодишно дете (К. Готщат). Интелигент­ността е най-важният инструмент на адаптацията. В зависимост от нас­ледствения им багаж, миналото и своята среда индивидите имат раз­лична форма и ниво на интелигент­ност.

ИНТЕРВЮ

Продължителен раз­говор. Използван като метод за наблю­дение и преценка на личността на су­бекта, този способ, който е част от всяко психологическо изследване, улеснява синтеза на получените мно­гообразни резултати. Използван ши­роко в клиничната психология (поз­волява решаване на проблемите на пациента), той е възприет от индустриалните и военните психолози за подбор на кадри и офицери. Същес­твуват различни техники на интервю (например, задават се въпроси или пациентът се оставя свободно да го­вори), но разговорът се развива ви­наги в климат на добронамереност, в който субектът може да се изразя­ва свободно.

Това, което е важно за определен момент. Интересът възниква от потреб­ността. Дж. С. Брунър и Л. Постман показват до каква степен интересът може да влияе върху паметта. Група студенти са способни да повторят без колебание думи, произнесени мимоходом пред тях, защото се отнасяли до ценности, които им били близки, докато били забравили казаното им по теми, които не представлявали ин­терес за тях. Етимологичното значе­ние на думата „интерес" (на латинс­ки interesse — „в средата съм") изра­зява отношението на съответствие между организма и средата. Всяко поведение е мотивирано от някакъв интерес. Действеното нача­ло, който той съдържа, се използва от възпитателите, а активното учи­лище постоянно прибягва до него. Педагогическите системи на О. Дек-роли и Дж. Дюи организират учеб­ните теми по отношение центрове на интерес, подбрани от непосредстве­ната среда (тръгвайки от млякото, децата се интересуват от кравата, от производството на масло, сирене и т. н.). Е. Шпрангер различава теоре­тични интереси (отнасящи се до ра­ционални и научни дейности), ико­номически, естетически, социални, политически и религиозни интереси, които се появяват към 11- или 12-годишна възраст. Познаването им позволява да се дават полезни съвети на юношите при избора на про­фесия, защото е доказано, че успехът в дадена професия зависи от интере­са към нея толкова, колкото и от спо­собностите, необходими за нейното упражняване.

ИНТЕРПРЕТАЦИЯ

Обяснение с ясни думи на неясно или неразбира­емо явление. В областта на психологията интер­претацията представлява най-вече хипотеза. Тестът се интерпретира, както се интерпретира постъпка, т. е. прави се опит чрез логически дедукции да бъдат обединени в свърза­но цяло голям брой емпирични фак­ти. Основа на всяко интерпретиране е принципът на пригодност. Когато не познаваме истината, казва Ф. Гонсет, трябва да изхождаме от пригод­ността, т. е. това, което подхожда най-много, което отчита условията и е съобразено с изискванията на ло­гиката. Интерпретациите на психоло­га или психоаналитика са само вероятностни съждения; те никога не пре­доставят доказателства.

ИНТУИЦИЯ

Непосредствено и без участието на мисленето разбира­не на действителността. Според гещалтпсихологията интуицията е непосредствено схва­щане на спонтанно организирани в цялост елементи. Според С. Сорокин „интуицията е нещо като моментно и неочаквано озарение", благодаре­ние на което се получава пряк дос­тъп до същността на човек или до ре­шаването на един проблем. К. Г. Юнг превръща интуицията в основна фун­кция на душата, благодарение на ко­ято внезапно в окончателна форма ни се представя съдържание, без да ни е известно как се е конституирало.Тази способност не е еднаква у всички хора, но е характерна черта за детето и дивака. В зряла възраст някои хора са особено интуитивни. Срещат се най-вече измежду писате­лите и учените. Много изследовате­ли или математици като А. Поанкаре са подчертавали значителната ро­ля на интуицията като отправна точ­ка на техните открития и изобрете­ния. В областта на психологията ин­туицията е особено важна. Благода­рение на нея клиницистьт прониква в сърцевината на проблема и схваща „неповторимото и следователно не­изразимото в него" (А. Бергсон). Но именно поради това, че често интуи­тивните данни са непроверими, мно­го психиатри проявяват недоверие към интуицията и се стараят да я за­менят с рационални методи.

КАПТАТИВНОСТ

Влечение на човек към завладяване и запазване за себе си на имуществото и обичта на хората от неговото обкръжение. Тази нагласа е честа и нормална у малкото дете. Но тя се среща доста често у зрели хора и особено у някои майки, които повече или по-малко осъзнато пречат на децата си да ста­нат самостоятелни.

КЛАСИФИКАЦИЯ

Операция, състояща се в групиране на елемен­ти по „класове" в зависимост от ед­на или повече общи характеристи­ки. Класификацията има за цел бър­зото намиране на предмет по място­то, което заема, или да подготви от­криването на закони чрез съпоставя­нето на предмети с най-много ес­тествени сходства. Според Ж. Пиаже мисленето пре­минава през сензомоторна, доопера-ционална и интуитивна /нагледна / фаза. преди да достигне, приблизително между седем и два­надесет години, стадия на конкрет­ните операции, който предполага овладяване класирането (сериация) на материални предмети. На дооперационално и интуитивно ниво де­цата, които трябва да „поставят на едно място нещата, които имат не­що общо", най-напред започват да правят „колекции от фигури", т. е. те правят емпирични класификации, ка­то подреждат на едно място напри­мер дърво и къща или триъгълник и квадрат, защото това напомняло за къща. -> операционална теория.

КЛЕПТОМАНИЯ

Импулсивно влечение към крадене. Това твърде рядко заболяване се среща предимно при жените, фети­шистите и хората с интелектуална не­достатъчност. Клептоманът съжаля­ва веднага за постъпката си, защото моралното му чувство й запазено.

КОГНИТИВЕН ДИСОНАНС

По­нятие, предложено от Л. Фестингер за обозначаване на психичния дис-комфорт, дължащ се на факта, че субектът преживява тягостно еднов­ременното наличие на две или пове­че противоречиви идеи. Човекът изпитва потребност от логическа кохерентност и афективна хармония. Случва се обаче тази хар­мония да бъде нарушена от неочак­вани събития. Например един от при­ятелите ми изненадващо започва да проповядва политически идеи, про­тивоположни на моите. За да нама­ля този „дисонанс", трябва да наме­ся друг елемент, който да ми помог­не да преодолея противоречието и да постигна отново вътрешното си рав­новесие. Мога например да отхвър­ля получената информация („не вяр­вам, че може да измени на убежде­нията си") или да омаловажа значе­нието й („той бързо ще осъзнае греш­ката си"). Мога също да скъсам с при­ятеля, което е начин да променя об­кръжението си, или да променя мне­нието си.

КОГНИЦИЯ

Познавателен акт. Когнитивната психология е дис­циплина, която се намира на кръсто­пътя на биологията, психологията, лингвистиката и дори информатика­та. Неин обект са механизмите на мисленето, благодарение на които се формира познанието от възприятие­то, паметта и ученето до понятията и логическото разсъждение. „Когнитивни тестове" се наричат психометричните методи, които позволяват оценяване знанията на субекта, като например тестовете за училищно ниво или за технически знания, из­ползвани при професионалния под­бор.

КОЛЕКЦИОНИЗЪМ

Склонност към трупане на предмети. Умствено изостаналият, дементният старец трупат най-различни не­ща: връвчици, лъскави камъчета и т. н., докато невротикът търси странни предмети: фини носни кърпи, дамс­ко бельо... Във втория случай избо­рът на предметите е обусловен от ти­па невроза.

КОМПЕНСАЦИЯ

Уравновесяване на недостиг. Този, често несъзнаван, психоло­гически процес се състои в замест­ване на действителна или предпола­гаема липса или недостатък чрез вто­рично поведение, което понякога е добре адаптирано към действител­ността. Според теорията на А. Адлер Наполеон Бонапарт търсел сла­ва, за да заличи впечатлението от ниския си ръст. По-скорошен пример е Вилма Рудолф, която стана олим­пийска шампионка (1960) на 100 и 200 м бягане, превъзмогвайки детския паралич, който я беше свалил на лег­ло. Компенсацията може да бъде уп­ражнявана и в плана на въображае­мото: така постъпват невротичните и субектите с налудности, които мис­лено изживяват нечувани подвизи или се смятат за необикновени лич­ности, за да прикрият своя провал в социалния живот.

КОМПЛЕКС

Съвкупност от несъзиаванн стремежи, която детерми­нира нагласите на индивида, пове­дението, сънищата му и т. н. За много хора съдържанието на това понятие остава неясно. Някои мислят, че става дума за вътрешен конфликт, който противопоставя моралното съзнание на сексуалните и агресивните нагони, други - че е предизвикан от силен шок от сексуа­лно естество. Почти всички смятат, че това е болестно явление. Но това съвсем не е така. В психоаналитич­ната терминология тази дума озна­чава съчетание от индивидуални чер­ти, желания, емоции, чувства, проти­воречиви афективни нагласи, които практически винаги са несъзнавани, и всичко това е организирано в едно цяло, което е част от личността. Формирането на комплексите ста­ва през първите години от живота. В основата им винаги се открива двой­ката обич - омраза. Те не са патоло­гични, но могат да станат такива вследствие на промените, които пре­търпяват, или на вторична хилертрофия. Когато не получат нормално разрешение, те предизвикват харак-терологични разстройства у децата и намират продължение в нервни разстройства у възрастните. Всяко важно събитие в житейската история на детето е в състояние да предизви­ка формирането на комплекс. Ражда­нето на следващо дете в семейство­то например предизвиква поредица от промени в нагласите на всеки от членовете му. По силата на обстоя­телствата майката, която е погълна­та от грижите по новороденото, се отвръща от по-голямото дете. То се чувства фрустрирано и става ревни­во и агресивно към по-малкото. То също така желае майката да не об­ръща повече внимание на бебето. Измъчвано от противоречиви чувства, от любов и омраза, от желание за по­мирение и агресивност, голямото де­те изпитва тревожност. Понякога регресира, не иска да ходи на детска градина, доставя си автоеротично удовлетворение, започва да говори като бебе, да се напикава. За него то­ва е мъчително, травмиращо изжи­вяване, което определя поведението му и формирането на „комплекс за натрапничество" (Ж. Лакан). Впос­ледствие всичко може да бъде изг­ладено, но в психиката на детето ос­тава следа, която може да бъде реактивирана от следващи сходни изжи­вявания. То става чувствително към несправедливостта, непокорно, авто­ритарно или покорно, егоистично или алтруйстично - според темпера­мента си и възпитанието. Характерът му се формира в зависимост от фрустриращата ситуация, личността му организира и включва мотивациите и постъпките, диктувани от комплек­са. Несъзнаваният протест срещу присъствието на „натрапника" годи­ни по-късно може да се пренесе > со­циалната област и да се прояви нап­ример в нетърпимост към някои хо­ра, възприемани като съперници.