Терминологичен речник

Качество на ме­тод, който дава почти идентични ре­зултати при неколкократно приложе­ние към една и съща група от изс­ледвани. Надеждността на един, тест се оценява посредством двойното му приложение с определен интервал от време между изследванията, при ед­ни и същи условия, на една и съща извадка от индивиди и посредством определянето степента на корелация, съществуваща между двете серии из­мервания. При добър тест се полу­чават индекси, които варират между 0,80 и 0,90 (0,85 при теста на Бине-Симон). За да се избегне ефектът от заучаването на айтемите, може да се увеличи времето между двете прило­жения или да се използват „паралел­ни" тестове (например всички четни въпроси, а след това нечетните от съ­щия тест).

НАПРЕЖЕНИЕ

Състояние на напрегнатост. В полевата теория на К. Левин емоционално напрежение се нарича афективното състояние на субект, подложен на влиянието на две рав­ни по величина, противоположни си­ли. Интензивността на емоционално­то напрежение е функция от тяхната мощ. Силното нервно напрежение, когато стане продължително, може да породи психосоматични прояви като високо кръвно налягане и сто­машна язва. Според 3. Фройд лич­ността се изгражда под влияние на четири основни вида напрежение: физиологични явления на растежа, външна заплаха, фрустрации и конф­ликти, които принуждават субекта да прибягва до защитни механизми ка­то идентификация или изместване.

НАРЦИСИЗЪМ

Прекомерна самовлюбеност. В психоанализата се говори за нарцисизъм, когато цялата енергия на либидото, инвестирана на първо мяс­то в Аза, а след това нормално разп­ределена между Аза и другите, се от­клонява от последните в полза изк­лючително на самия него. В разви­тието на личността нарцистичният стадий е начален; това е стадият, при който малкото дете не се е разгра­ничило ясно от външния свят (пър­вичен нарцисизъм). Според Фройд нарцисизмът е „либидното допълне­ние" на човешкия егоцентризъм. Нарцисизмът се открива при някои юноши, хора на изкуството и пове­чето болни хора (вторичен нарциси­зъм), тъй като болестта винаги води до затваряне в себе си; така напри­мер установено е, че някои субекти (с по-нисък статус, особено деца) черпят удовлетворение от състояни­ето си, като предизвикват съчувствие и прекалени грижи към себе си.

НАСЛЕДСТВЕНОСТ

Предаване на физическите и психическите ха­рактеристики от родителите на тех­ните потомци. От изследванията на К. В. Ноден и Й. Мендел се знае, че наследстве­ните характеристики се предават пос­редством хромозомите, намиращи си в ядрото на клетките. Изучаването на наследствеността при човека е въз­можно чрез сравняване на близнаци и съставяването на генеалогични дървета. Например Х. Х. Нюмън из­следва двадесет двойки еднояйчни близнаци (т. е. произлезли от една оп­лодена яйцеклетка), отглеждани по­отделно още от ранното им детство в различни среди, и установява иден­тичност на тяхното интелектуално ниво и на двигателните им способ­ности. В семейството на Й. С. Бах в продължение на пет поколения се изявяват петнадесет талантливи ком­позитора. Тези наблюдения са в под­крепа на наследственото предаване на способностите (интелигентност, музикална дарба и т. н.). От друга страна, без да се връща­ме осъзнато към ламаркизма, несъм­нено съществуват експерименти, ко­ито доказват възможността за нас­ледствено предаване на придобити поведения. Ако три поколения плъ­хове се подлагат на теста с лаби­ринт, на третото поколение е необ­ходимо десет пъти по-малко време, отколкото на първите две, за да из­пълни успешно теста. Що се отнася до някои психични болести, рискът от заболяване се покачва от 1 до 20% за хората, които имат болни близки роднини. Но еволюцията на човека зависи само отчасти от наследстве­ния му фонд. Средата и възпитание­то също играят много важна роля в неговото ставане.

НАТОВАРВАНЕ (трудово)

Енер­гия, която трябва да изразходва ра­ботник, за да изпълни определена трудова задача. Измерването на физическото на­товарване за дадена работа е теоре­тически относително просто. То се основава главно върху физически критерии като консумацията на кис­лород и физиологични признаци ка­то честота на сърдечния ритъм и те­лесна температура. Умственото на­товарване е по-трудно за измерване, защото варира при различните хора, а при един и същ оператор - в раз­личните моменти. То е също така функция от личността на работника и от интереса, който намира в рабо­тата си. И други фактори като атмос­ферата и междуличностните отноше­ния в цеха въздействат върху трудо­вото натоварване.

НАТРАПЛИВОСТ

Интелектуална или афективна ангажираност, която завладява съзнанието.

НЕВРОЗА НА ИЗОСТАВЯНЕ

Невроза, при която субектът, без да е действително изоставен, живее в постоянен страх, че това ще му се случи. Произходът на тази невроза на изоставяне понякога се открива в травмиращ епизод в ранното детст­во: действително изоставяне, смърт на родител, временно отдалечаване от дома, но най-важното изглежда конституцията. И наистина, у страдащия от тази невроза се наблю­дава невровегетативна слабост, про­явяваща се най-често с разстройст­ва на храносмилателната система. Той също така е свръхчувствителен, емотивен и тревожен. В основата на неговия характер се намира чувство­то за малоценност и афективен глад. Взискателен и егоистичен, той очак­ва да се занимават само с него, да го обичат безусловно. Чувствителност­та му го кара да реагира живо дори и на най-малката фрустрация чрез противопоставяне, агресивност, не­гативизъм или чрез плахо покорство спрямо любимия човек.

НЕВРОЗА НА ОЧАКВАНЕ

Емо­ционално смущение, изпитвано пре­ди публична изява. Заученото поведение (на актьора преди поява на сцената или на сту­дента пред изпитващия) внезапно угасва; наученото изглежда заличе­но, но това е само временно задър­жане, тъй като след известно време придобитото преди изведнъж се оказ­ва на разположение. Тази невроза е проявление на прекомерна емотивност и на тревожност.

НЕВРОЗА НА ПРИНУДА

В новия френски превод на съчиненията на 3. Фройд (Събрани съчи­нения, 1988) изразът „натраплива невроза" е заменен с израза „невро­за на принуда", който е по-близък до немския смисъл.

НЕВРОТИЧЕН СТРАХ

Крайно безпокойство, ирационален страх. Това е мъчително усещане за вът­решен дискомфорт, детерминирано от дифузно впечатление за неясна, близка опасност, пред която човек е обезоръжен и безпомощен. Най-чес­то състоянието се съпровожда от невровегетативни изменения, срав­ними с наблюдаваните при емоцио­нален шок: сърцебиене, потене, тре­перене, замъглен поглед и т.н. Невротичният страх има дезорганизиращо действие върху съзнание­то, пораждайки едновременно регресия на мисленето и на афективността. Причини за него могат да бъдат вътрешен конфликт (например ко­гато човек потиска агресивността си), незадоволителна сексуална дей­ност или афективна загуба (траур, не­одобрение от скъп човек...), която ре-активира някакво старо чувство за изоставеност, породено от минали мъчителни изживявания. В някои слу­чаи невротичният страх бива поро­ден не от действителна ситуация, а от фантазми, въображаеми предста­ви от несъзнавана конфликтна ситу­ация. Например у някои склонни към мастурбиране деца неуместни запла­хи на родителите на фона на чувст­вото за вина, могат да предизвикат силни емотивни реакции и неадекватно поведение, свързани със страха от кастрация, от осакатяване или за­губване на мъжкия член. Сам по себе си невротичният страх не е патоло­гично явление. Той произтича от чо­вешкия статус. Според наблюденията на Р. Шпиц, първата проява на истински невротичен страх у бебето се среща към осмия месец при отсъствие на майката и при приближаване на чужд човек, който внезапно бива разпоз­нат като различен от нея. Без ни най-малко да бъде абнормна проява, то­ва поведение е признак за прогрес. То доказва, че детето е станало спо­собно да различава свое от чуждо и че неговото афективно развитие е нормално. Впоследствие, в ключови­те моменти от живота, когато отно­во е необходима адаптация, индиви­дът временно се връща към тревож­ността. Ако не е в състояние да съз­даде условия за тази адаптация, не­сигурността остава и може да го до­веде до невроза или до психоза. Патологичният невротичен страх -описан в новата американска психи­атрична номенклатура като „паническо разстройство" (panic disorder) и „генерализирана тревожност" - е най-често срещаният психиатричен симптом в медицинската практика.

НЕГАТИВИЗЪМ

Съпротива сре­щу всичко. Негативистично настроеният чо­век може да бъде пасивен, инертен, да отказва да отвори очи, да говори, да се храни или активен, като реаги­ра с бягство или с нагласа, обратна на очакваната. Една болна иска на ви­сок глас да й донесат чаша юда. Да­ват й я. Тя я хвърля на земята. При децата негативизмът има значение на бурен протест срещу някои афективни фрустрации (преживявани, но не винаги имащи обективни основания). При юношата и зрелия човек тази нагласа отговаря на отказ да се кон­тактува с друг човек и с външния свят. Негативизмът е „основният симптом" на деменция прекокс, при която често се среща.

НЕОБИХЕВИОРИЗЪМ

Форма на бихевиоризъм, изоставяща опростенската схема стимул —реакция на кла­сическия бихевиоризъм, като насоч­ва вниманието към новите експери­ментални факти и елементи на някои философски и психологически учения. Под влияние на физика П. У. Бриджман и на логици като Р. Карнап (1891 - 1970) и Л. Витгенщайн около 1930 год. се развива операционалният бихевиоризъм. Този нео-бихевиоризъм подчертава определя­щото значение на възприетата от из­следователя референтна система за получения резултат. Една от водещи­те фигури на това движение е С. Л. Хъл. Неговото учение, акцентиращо върху необходимостта от един хипотетико-дедуктивен метод в психоло­гията, се противопоставя на моларния бихевиоризъм, чийто главен представител е Е. С. Толмън. Под влияние на гещалтпсихологията последният смята, че изучаването на поведението не може да игнорира присъщите на организма фактори. Той променя първоначалната схема S-ReS-O-R (стимул - органи­зъм - реакция). В същата преспектива Б. Ф. Скинър развива понятие­то оперантно кондициониране. В началото на шестдесетте години първоначално отхвърлени понятия като „план" или „рефлексия" са въ­ведени отново, поставяйки по този начин началото на субективния бихевиоризъм, намиращ се в пълно противоречие с идеите на Дж. Б. Уотсън.

.

НЕСЪЗНАВАНО

НЕУСПЕХ

ОБРАЗ

ОПЕРАНТНО КОНДИЦИОНИРАНЕ

Техника на учене, създадена от Б. Ф. Скинър (1938). Противоположен на павловското класическо кондициониране, мето­дът на оператното кондициониране се стреми да се доближи до действи­телността, оставяйки активното жи­вотно свободно да въздейства върху своята среда. Няма предизвикана ре­акция, а само спонтанни действия, последвани от подкрепление. Нап­ример, натискайки лост, котка полу­чава мляко или, натискайки бутон на всеки 19 сек., маймуна избягва електрошок. Благодарение на тази техни­ка се обучават гълъби да откриват ко­рабокрушенци и отломки от плава­телни съдове и да съобщават чрез на­тискане на копче, когато забележат на океанската повърхност червени, оранжеви или жълти предмети (ус­ловни цветове на сигналите за бедс­твие и на спасителните жилетки). Ко­гато откриването бъде потвърдено, пернатите наблюдатели биват възнаграждавани с храна.

ОПТИМИЗЪМ

Нагласа на лице, което предпочита да вижда добрата страна на нещата, вярва в човека, прогреса и Подобряването на човеш­кия род. Оптимистът не е простодушен, за какъвто твърде често го смятат, а напротив, смел човек, когото препят­ствията не разколебават и който про­дължава да действа дори когато всичко изглежда изгубено. Оптимиз­мът е ферментът на креативността.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

Съв­купност от дейности, целящи пови­шаване на производителността на труда, без това да е във вреда на ра­ботника, и доставяне на повече бла­га на консуматора на по-ниски це­ни. Идеята за научна организация на труда в предприятията се ражда през XIX век, но нейното развитие се дъл­жи на американския инженер Ф. Тейлър. Анализирайки методично жесто­вете на работниците, той определя най-ефективните движения и ритъм, премахва излишните жестове и прис­пособява инструментите към работ­ника. Чрез този метод увеличава про­изводителността на труда във Bethlehem Steel Plant (1885) с 400%. Благодарение на тези резутати науч­ната организация на труда се разпрос­транява по целия свят. Първоначал­но ограничена до промишлеността, впоследствие тя бива приложена от Х. Файол и към администрацията. За да бъде ефективна, организаци­ята на труда не трябва да губи от пог­леда си удовлетворението на работ­ника. Колкото по-добри са отноше­нията му с колегите и началниците, колкото по-защитен е от претовар­ване и несигурност, толкова по-го­ляма е неговата производителност. Неуспехите на „инженерите по орга­низация на труда" почти винаги се дължат на факта, че проявяват гри­жа само за производителността и пренебрегват човешкия фактор.

ОРИЕНТАЦИЯ

Разпознаване на някои белези, които показват пътя или помагат да се доведе до успех някакво начинание. Професионалното ориентиране, родено от новите изисквания на индустриализирания свят, съществува във Франция от 1922 год. То се свеж­да традиционно в насочването на юношите към професия, която да съ­ответства на техните способности, вкусове и личностни особености, ка­то в същото време държи сметка за възможностите за тяхното назнача­ване и за семейното им състояние. Но с развитието на техническия прог­рес и обновяването на професиите този подход вече е невъзможен: сега юношите се ориентират към група професии или професионален сектор (например механика), за да могат да получат достатъчна обща подготов­ка, която да им позволи да сменят тясната професия, ако се наложи. Във всеки департамент съществуват по няколко обществени и общодостъп­ни информационни и консултацион­ни центрове, чиято компетентност се простира върху средното и висшето образование.

ОТГОВОРНОСТ

Положение на субект, от когото може дя се търси сметка за някакво действие. Понятието отговорност предпола­га мълчаливо или експлицитно лич­но ангажиране за даване на отчет, ако това се наложи, пред висша инстанция. Отговорността изисква наличие на две съществени условия: човек да е напълно разумен (признава се, че умствено изостаналите, дементните и децата не могат да бъдат отговор­ни за действията си) и да бъде сво­боден в действията си (не се носи от­говорност за деяние, извършено под физическа заплаха или морална при­нуда). Но според социалните или мо­ралните закони човек е отговорен не само за действията, които лично е по­искал и извършил, но и за тези, кои­то е извършил, без да иска (напри­мер пътна злополука), както и за те­зи, които нито е искал, нито е извър­шил, но е зависело от него да бъдат избегнати: през 1964 год. е уволнен префект заради бягството на затвор­ник от специална лечебница, нами­раща се под разпореждане на префек-та. В Китай през 1987 год. на минис­търа на горите се търси отговорност за пожара, който унищожава хиляди хектари и пет села. Да си отговорен означава да отстояваш морален ан­гажимент; в по-общ смисъл това оз­начава да спазваш обществения до­говор, в който всеки човек участва имплицитно още с идването си на този свят.

ОТРИЧАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

Защитен механизъм срещу страха, състоящ се в отричане на очевидно­то. Субектът изопачава действителни­те факти, които са мъчителни или по­раждат тревожност, като отказва да ги признае или като ги заменя с про­тивоположни въображаеми факти. Съхранявайки невредимо чувството си за реалност, детето си запазва пра­вото да отрича съществуването на всичко, което не му се нрави в нея. Например момченце, което държи много на положението си на единст­вено дете в семейството, реагира, ко­гато му съобщават за раждането на сестричка: „Не е вярно!" И нормал­ният зрял човек понякога бяга от не­поносимата реалност, като я отри­ча. Шизофренно болният си изграж­да собствен свят, в който намира си­лата, могъществото и покоя, които реалният свят отказва да му даде.

ОТХВЪРЛЯНЕ

Отблъсване, изк­лючване, изоставяне. Явното отхвърляне на дете от ро­дителите, което се изразява в откри­та враждебност или малтретиране, е нещо рядко. Обикновено отхвърля­нето се изразява по заобиколен на­чин, в ригидни възпитателни нагла­си, прекомерна строгост или изпра­щане в пансион. Понякога отхвърля­нето се прикрива зад тревожно по­ведение, изобилие от подаръци, кои­то не задоволяват детето, жадуващо повече за истинска обич, отколкото за материални блага. Обичаният се развива в сигурност; обратно, отх­върленото дете се чувства подцене­но, виновно за някаква своя неразби­раема грешка, под ударите на едно проклятие. То реагира в зависимост от темперамента си с мрачна пасивност или агресивен бунт; понякога става невротично. Не само децата биват отхвърляни, а и някои болни и стари хора. Отх­върлянето може да се прояви като безразличие (старият човек бива изо­лиран, „оставят го на спокойствие", не се откликва на неговите повици), настаняване в старчески дом, подиг­равателно или агресивно отношение. Резултат от отхвърлянето е най-чес­то депресията и регресията на по­търпевшия.