Терминологичен речник
Изтегляне 1.59 Mb.
|
|
ПРОПАГАНДА Разпространяване на дадена идея или учение с цел да промени мненията, чувствата, нагласите на човека или групата, към които са насочени. Пропагандата е сродна с възпитанието, но докато то се придържа към истината, при пропагандата не винаги е така. Пропагандата не е непременно лоша (пропагандата срещу алкохола служи на добра кауза), но често се използва за цели, които са съмнителни. Когато е открита и е отправена към зрели хора с опит, може да й се противостои, чрез подлагане на представяните от нея аргументи на обективна критика; затова тя често се осъществява по коварен начин, като накрая се отправя към децата: нацистите използвали учебниците по смятане, за да предадат основните идеи на своето учение. Пропагандата, която цели да формира определени нагласи и да налага социални стереотипи, е тоталитарна по природа. Тя се стреми да промени индивида, създавайки у него автоматизми, за да контролира и манипулира социалното му поведение (гласуване за определена партия, постъпване на военна служба...). Нейната цел е да промени нашите преценки и възприятия като променя нашата референтна система, към която се отнася всичко. Тя не е всемогъща и се нуждае от благоприятна почва, за да достигне напълно целта си, но в тоталитарни режими, които контролират медиите, властта й е абсолютна. ПРОСПЕКТИВА Рефлексия, отнесена към бъдещето. Проспективата не е предвиждане на бъдещето, основаващо се на готови статистики, които много бързо се оказват остарели, а научна и динамична рефлексия за бъдещето на човека, изграждана на базата на бъдещите събития, които си представяме. Тя изисква креативност от тези, които определят дългосрочните цели. Този подход, създаден през 1955 год. от група психолози (Г. Берже), икономисти (А. Сови) и администратори (Л. Арман), би трябвало да бъде обект на внимание преди всичко от страна на правителствата. ПСИХИЧЕН АПАРАТ Теоретичен модел, създаден от 3. Фройд за представяне и онагледяване функционирането на психичния живот. Фройд създава две теории за психичния апарат. Първата, формулирана през 1900 год., разглежда психичния апарат по модела на рефлексната дъга с една сензорна крайна точка и с една двигателна крайна точка. Възприятията (сензорният полюс) отлагат в нашата психика впечатления, много от които почти никога не стават съзнавани. (Тази несъзнавана система е седалище не само на забравените спомени, но и на вродените нагони и на някои желания.) На двигателния полюс се намира пред-съзнаваната система. Несъзнаваното и предсъзнаваното са разделени от цензурата», която регулира прехода между тези две системи. Втората теория за психичния апарат, представена през 1923 год., коригира някои слабости на първата. Тя различава три „инстанции" в личността: 1. Азът, който е свързан с възприятията, регулира протичането на психичните процеси във времето и ги подлага на проверката на реалността; 2. То, където бушуват нашите първични нагони, които Азът би искал да подчини на властта си; 3. Свръх-Азът, който се изразява чрез морала. То е подчинено на принципа на удоволствието, Азът - на принципа на реалността. ПСИХОАНАЛИЗА Метод за лечение на психичните разстройства, основаващ се на дълбинно психологическо изследване, превърнало се в „наука за несъзнаваното". Създателят на психоанализата 3. Фройд, който наблюдавал неблагоприятните ефекти от някои травмиращи, привидно забравени събития, установява връзка между тях и наблюдаваните симптоми и стига до извода за съществуването на динамично несъзнавано. Някои наши действия, от най-баналните (забравяме да пуснем писмо) до най-странните (ритуал за миене на ръцете при някои невротици), се дължат, твърди той, на неясни, но реални причини. Невротичните симптоми имат смисъл; те могат да бъдат разбрани, ако се преодолее съпротивата, зад която се намира несъзнаваното. За да стигне до него, 3. Фройд опитва последователно хипнозата, внушението („можете да се спомните вашето минало") и най-после метода на свободните асоцииации („кажете всичко, което ви идва на ум"), който се оказва най-добрият, защото зачита личността на пациента. По този начин субектът сътрудничи в своето лечение. Разкриването на неговото несьзнавано не става чрез взлом, а след дълго доброволно пътуване, по време на което пациентът се научава да контролира емоциите си. Едва след като превъзмогне своята съпротива, той успява да разбере мотивациите на поведението си и да стане господар на своите действия. По време на сеансите психоаналитикът оставя пациента да се изразява без ограничения, тълкува неговите съпротиви и нагласите му спрямо лекаря (пренасяне). Психоаналитичното лечение, което е вид психологическо рехабилитиране и продължава месеци и дори години (с честота три-четири сеанса седмично), може да бъде предприето при известни условия. Най-важните са волята на пациента да се възвърне (без която не може да спазва основните уговорки: редовност на сеансите, правило за непропускане и т. н.); задоволително интелектуално и културно ниво; не много напреднала възраст (в зряла възраст нагласите трудно се променят в дълбочина). Лечението трябва да се провежда от високо квалифициран психотерапевт, който е преминал през дидактична и контролирана анализа. Психоанализата позволи да се хвърли светлина върху някои психични факти, от които 3. Фройд извлече закони. Неговото основно откритие представлява сексуалността на детето, с която то се ражда и която се развива преминавайки през определени стадии преди да стигне до същинския генитален период, при който сексуална цел е нормалният полов акт с партньор от противоположния пол. Но от раждането до пубертета, нагоните (биологическите сили) са подложени на въздействието на фактори, които влияят върху съдбата им. За да се опишат тези психични процеси, е необходимо да ги разглеждаме от три различни ъгъла: от динамична гледна точка (конфликт между наличните сили), от икономическа гледна точка (количество на изразходваната енергия) и оттопичес-ка гледна точка (структура на личността). Така Фройд достига до създаването на своята теория, непрекъснато преработвана и развивана, чиито основни принципи ще споменем: 1. Всяко поведение има за цел премахването на мъчително дразнене (принцип на удоволствието); външният свят налага някои условия, които трябва да бъдат отчитани (принцип на реалността); значимите преживявания имат склонност към възпроизвеждане (тенденция към повторение). 2. Психичният апарат се състои от три инстанции: То (съвкупност от първичните нагони, подчинени на принципа на удоволствието), Свръх-Aз (съвкупност от интериоризираните морални забрани) и Аз, чиято функция е решаването на конфликтите между нагоните и външната действителност или между То и моралното съзнание. 3. Когато Азът не успява да приспособи задоволително субекта към средата му или да" удовлетвори потребностите му, настъпват разстройства в поведението: регресия, невреиза, психосоматични разстройства, престъпност и т. н. Психоаналитичното лечение, което първоначално се прилага само при възрастни с неврози, постепенно се въвежда и при лечението на деца, престъпници и шизофренно болни. Но психоанализата не се задоволява да бъде само терапия. Тя е и наука, обясняваща човешкото поведение и предоставяща плодотворни хипотези на различни хуманитарни науки: - педагогика, социология, антропология. ПСИХОЛОГИЯ Наука за психичните факти. Терминът датира от XVI век, но започва да се употребява от ХVІІІ век благодарение на К. Волф, който го използва в своите Psychologia empirica (1732) и Psychologia rationalis (1734). Дълго време разбирана като „наука и психичния живот, неговите явления и условия" (У. Джеймс, 1890), днес психологията се определя от една по-обща гледна точка като „наука за поведението". Терминът „поведение" обозначава, освен обективно наблюдаемото поведение и въздействието върху околните (например чрез общуването), и интеракцията между организма и неговата среда и действието върху собственото тяло (съзнавани или несъзнавани физиологически процеси). Следователно, психологията обединява няколко отделни дисциплини, всяка от които се дефинира самостоятелно. Психологията се утвърди като наука едва след като в края на XIX век се отдели от философията. Постепенно, въпреки тежките вътрешни кризи (или благодарение на тях), тя се обособи като самостоятелна хуманитарна дисциплина. Нейният метод, подобно на този на другите Науки, се състои в проверката на хипотези посредством обективни факти; най-важните й средства са наблюдението и експериментирането. Насочена първоначално към нормалния, зрял и цивилизован човек, постепенно тя разпростира своите изследвания върху болния, детето, примитивния човек, социалните групи и дори животните Тя доказва правото си на съществуване и своята важност посредством практическото приложение. Полето на приложение, което изглежда неограничено, непрекъснато се разширява. Нейните специфични техники образуват незаменима съвкупност от действие и познание за човешкото същество. Но както всички науки, и психологията си има граници. Например, тестовете за интелигентност и проективните методи струват толкова, колкото психолозите, които ги използват, тъй като не се поддават на машинна обработка. Друго възражение, което някои отправят към психологията засяга силата н на действие. Без ни най-малко да виждат напредъка в новите средства, които тя предоставя за опознаване на човека, те ги смятат за страшно оръдие за неговото заробване. Този страх е сроден с опасенията, които могат да възникнат във връзка с науката и техниката изобщо (машинизиране на индустрията, овладяване на атомната енергия...); страхът е плод повече на екзистенциална тревога, отколкото на истински хуманизъм. Във всеки случай, той е безпредметен, защото психологът е в служба на човека не по-малко от лекаря. Той не само избягва действията, които могат да причинят вреда на друг човек, но и забранява използването на психологическите средства, които са в негова власт за спорни цели. ПСИХОПАТИЯ Болестно психично състояние. Този термин се прилага в по-тесен смисъл към отклоненията, особено характерологичните (афективност, воля), водещи до противообществени прояви без видима виновност. Психопатните субекти не са класифицирани сред психотичните (които са действително умствено алиенирани), нито сред невротичните (които единствени страдат от разстройствата си). Те са нестабилни, импулсивни и трудни индивиди, от чието поведение страдат най-вече околните. Тъй като са социално де-задаптирани, те често имат неприятности с правосъдието. Според трудовете на С. Глюк и У. Х. Шелдън, те се срещат предимно сред субектите от атлетическия тип. Понятието „психопатия", създадено от К. Шнайдер (1923) е сродно е американското понятие „антисоциална личност" (DSMIII, 1983). РАЗВИТИЕ
Поредица от етапи, през които преминава живото същество, за да достигне пълен разцвет. При човека развитието не е сводимо до растежа. Под влияние на физиологическите и социоафективните условия се появяват нови форми на функциониране, които довеждат кърмачето, подчинено на принципа на удоволствието (ограничен единствено до стремежа за задоволяване на потребностите си) до състоянието на зрял човек в единоборство с действителността. Постепенно поведението се диференцира и човешкото същество става по-независимо от външните обстоятелства. Например бебето реагира на болката като задвижва цялото си тяло, докато по-голямото дете се задоволява да отдръпне засегнатата от дразненето част на тялото. Всеки човек има свой собствен ритъм на растеж; при него се отбелязват бързо израстване, застои, връщания назад, но практически никога линейно развитие. Все пак съществуват закони, които са валидни за всички. Например, установено е, че психомоторното развитие върви по оста „глава-крак" (наречена още цефало-каудална ос) т.е. съзряването на нервната система се осъществява по такъв начин, че детето придобива най-напред контрол над главата, след това над горните крайници и най-после, над долните крайници. Използването на тестовете за бебета позволява на психолозите да разберат дали развитието им се извършва нормално. Най-добрите условия за хармонично развитие са: добра хигиена, стабилна и сърдечна среда, афективна топлота. РАЦИОНАЛИЗАЦИЯ Оправдаване на дадено поведение, чиито действителни причини не са известни. Субект в състояние на хипноза, който получава заповед да извърши някакво действие, след събуждането изпълнява действието без да знае действителния му мотив. Когато искат от него да обясни поведението си, той излага приемливи причини. Несъзнаващ силите, които го движат, той е принуден да оправдае поведението си с някаква логична причина. Например: малко момче, влюбено в учителката си, открадва носната й кърпичка. Когато го питат, казва, че тя му е била нужна, а след това не посмяло да я върне. Всъщност, то е искало да притежава вещ, символизираща обичаната личност. Интелигентността му е реорганизирала по приемлив начин връзките между не-съзнаваните елементи. РЕАКЦИЯ
Отговор на стимул. Реакцията може да бъде рефлексна (окото ми сълзи, когато в него попадне прашинка) или волева (натискам копче, когато възприема очакван сигнал). В първия случай тя съответства на спонтанна адаптация на организма, който възстановява нарушеното равновесие, премахвайки вредния агент; във втория тя е условна. Всички човешки постъпки бихевиористите и рефлексолозите (И. П. Павлов) свеждат до повече или по-малко сложни (емоционални, заучени...) реакции и ги изучават като такива. РЕКЛАМА
Съвкупност от техники, които се използват от търговско предприятие за привличане на клиентела и които благоприятстват разпространението на различни стоки. С,развитието на психологията на масите и на средствата за информация (преса, афиши, радио, телевизия) рекламата е постигнала огромен напредък. Промишлените и търговските предприятия й отделят около 5% от оборота си (през 1987 год. във Франция за реклама са били похарчени 39 млрд. франка). Рекламата се опира на социалнопсихологическото изследване, тъй като проучванията на пазара са незаменимо средство за осведомяване на производителя относно потребностите на населението, към което той се обръща. Опитът показва, че един продукт не може да бъде продаден, ако не отговаря на очакванията на обществеността. Някои настояват, че рекламата моделирала поведението на индивидите. Това е пренебрегване на критичността на потребителите. Според едно канадско проучване, проведено през осемдесетте години, средният консуматор получава всеки ден по 560 съобщения, от които той решава да обърне внимание на 73 (13,5%). В паметта си запазва само 12 (2%), от които само 9 имат положителна тоналност (1,6%) (Г. Ланьо, 1988). Рекламата оказва полезно и благотворно въздействие. Тя играе необходима информираща роля сред потребителите и подпомагайки широкото разпространение на дадено произведение, позволява да се намали цената му; най-после, стимулирайки конкуренцията, тя принуждава производителите да се стремят към възможно най-добро качество. РЕФЛЕКС
Нервен процес, състоящ се от определена, незабавна и не-волева реакция на определено дразнене от страна на организма. Удар по капачката на коляното предизвиква изпъване на крака (коленен рефлекс), духване върху окото предизвиква мигване на клепката (клепачен рефлекс) и т. н. Тези рефлекси са естествени, всеки човек ги притежава от самото си раждане; наричат се „вродени" или „абсолютни", за да се различават от условните рефлекси, които са придобити. Кучето отделя слюнка, когато сложат в устата му парче месо (вроден рефлекс), но ако храната се придружава редовно и дълго време от лек електрошок, забелязва се, че той е достатъчен, за да предизвика същата слюнчена реакция: тази реакция се нарича „условна". Тя е резултат от обучение чрез свързване на абсолютен рефлекс с нов стимул. Приложенията на кондиционирането варират от дресировката на животни до безболезненото раждане. РЕФЛЕКСОЛОГИЯ Rзучаване на рефлексите. Наименованието „рефлексология" е дадено от В. Бехтерев (1921) на обективната психология, която свежда всички психични явления до условни рефлекси. Рефлексологията оказва огромно влияние върху бихейвиоризма, но в края на краищата е изоставена вследствие на срещнатите трудности и новите постижения на поведенческата биология. Сега съветските психолози подчиняват психологията на познанието на психофизиологичните механизми, главно на физиологията на висшата нервна система. РИГИДНОСТ (психична) Неспособност за промяна на гледната точка. Психичната ригидност се среща при някои патологични състояния като натрапливата невроза; тя е една от основните черти на параноялния характер. Субектът не притежава гъвкавост на нагласите: той има непоклатимо мнение и непоклатими принципи; неподатлив е за доводите на другите; егоцентризмът му го прави неспособен да се постави на мястото на другия. РОДЖЪРС, Карл Рансъм (Rogers, Carl Ransom) Dмерикански психолог (Оук Парк, 1902 - Джола, Калифорния, 1987). Роджърс бил последователно практикуващ психолог (1928), директор на детски консултативен център (1930), след това професор по психология (1940-1963). Във Франция, неговото учение е известно предимно с „недирективността". Мнозина сметнаха, че това е исихотерапевтична техника, докато тя всъщност е „философска концепция за живота, начин на живот" (Роджърс, 1985). Основната идея на този хуманист е, че всеки човек трябва да съумява да бъде самия себе си във всяка ситуация, вместо да играе някаква роля. най-добрият родител, казва той, не е този, който играе ролята на родител, а този, който е автентична личност в семейството си. Измежду произведенията на Роджърс, преведени на френски, бихме посочили Развитието на личността (1966), Отношението между помощ и психотерапия (1970), Свобода за учене (1971), Енкаунтър-групите (\913),Личностен манифест (1979). РОЛЕВА ИГРА Групова техника, предназначена за преподаване и възпитаване на участниците. Изведен от психодрамата на Я. Л. Морено, този метод обикновено приема формата на театрална импровизация по зададена тема. Например, студенти по медицина трябва да съобщят на родителите, че новороденото им дете е абнормно. Един от участниците изпълнява ролята на акушера, други двама - на майката и бащата. Водещият изпълнява ролята на директор и евентуално може да се намесва в играта. Смяната на ролите (лекарят става бащата и обратно) позволява да се задълбочи познанието за ситуацията. Всичко може да се превърне в игра, от психологическото напрежение, възникващо в семейството или в предприятието, до социално-икономическите проблеми на третия свят. Ролевата игра позволява да се разкрият неподозирани аспекти на действителността много по-добре от думите. РОЛЯ
Това, което трябва да каже или направи един актьор. В разширения смисъл на думата - поведение, което се очаква от човек, чийто статут е известен. Всеки индивид трябва да изпълнява много роли, променящи се в зависимост от възрастта (дете, юноша, зрял човек, старец), пола, хората, с които е (детето се държи различно в зависимост от това дали е с майката, с другарчетата или с учителя си) и ситуациите (вкъщи, на работното място, на църква...). Когато са противоречиви, тези роли могат да породят психични конфликти. Ролите винаги слагат отпечатък върху нас, независимо дали ги приемаме до степен да не можем да се отделим от тях (хистерични или параноялни характери) или се опитваме да ги отхвърлим (бунтари и революционери). Обикновено здравият човек „играе" ролята си, запазвайки известна дистанция между нея и своята личност. Уважаването на ролите поддържа социалната спойка и сигурност. Социалният живот е тъкан от роли. Тези, които не ги уважават; са дезадаптирани. САМОСЪХРАНЕНИЕ (инстинкт за) Съвкупност от подбуди, които тласкат индивида към предпазване на живота си. Желанието за самосъхранение се наблюдава при всички животински видове и се проявява в частност в агресивното поведение (за защита или задоволяване на глада), потребността от почивка и сексуалността. При човека, обаче, този инстинкт си остава зависим от социалните условия. Цели групи от индивиди са изчезнали, например в Полинезия, в резултат от нашествието на Бнелите в техните земи. Не защото били изтребени чрез войни или болести, а защото, по всяка вероятност, загубили вкус към живота и смисъла за съществуване. САМОТА
Състояние на човек, който живее сам. Някои индивиди избират самотата напълно доброволно и видимо я понаеят с лекота; повечето се боят и не могат да свикнат с нея, особено когато настъпи внезапно след живот, богат откъм човешки отношения. В този случай тя предизвиква понижаване на жизнения тонус, което често се превръща в депресивна невроза. Самотата и тревожността засягат много хора от „третата възраст", главно жени, което обяснява защо 72% от тях вземат приспивателни и транквилизатори. Когато вкусът към самотен живот е прекомерен („солитаризъм"), той във всички случаи означава липса на адаптация към света (стеснителност, интроверсия), а при юношите може да е признак за начало на шизофрения. САМОЧУВСТВИЕ Състояние на духа, което може да варира от обезсърченост до прекомерна самонадеяност. Това понятие се среща предимно във военната и индустриалната психология. Самочувствието на работещия се обуславя от сплотеността на работната група, към която принадлежи: гордостта, че принадлежиш към определен трудов колектив предизвиква благоприятни вътрешни диспозиции. По време на Втората световна война психолозите и психиатрите проявили особен интерес към изучаване самочувствието на цивилното население, подложено на вражеска радиопропаганда и, естествено, към изследване на самочувствието на воюващите. Анкета, ръководена от полковник Маршал и обхващаща четиристотин роти, разкрива, че повече от три четвърти от войниците не използват оръжието си на бойното поле като липсата на боен дух у тях се обяснява със страха, чувството за малоценност и за вина. За да намалят страха им, специалистите по психологическо въздействие увеличават не занятията и ученията (които винаги са изкуствени, ако не и до голяма степен прилични на игри), а... лекциите! Изпреварвайки действителността, описвайки и изброявайки педантично опасностите на фронта (за които всеки войник се опитва да не мисли), те намалили потиснатостта и укрепили самочувствието на воюващите. От друга страна, същите специалисти създали силно сплотени групи, прилагайки социометрията към малки групи като екипажите на подводници и самолети, командосите и т. н. САНКЦИЯ
Възнаграждение или Наказание, свързани с определено дйствие. Различават се естествени (опарване на непредпазливо дете, което си играе с огън), социални (ордени, затвор...), субективни санкции (угризения). Съвременното правосъдие се стреми не толкова да наказва, колкото да реадаптира правонарушителите (това се отнася преди всичко за малолетните); то приема, че не съществуват престъпници по рождение и че човек става правонарушител по силата на социално-икономическите и афективните условия, за които е отговорно цялото общество. Санкцията несъмнено има педагогическа стойност, която възпитатели трябва да използват предпазливо. Наказанието и възнаграждаването не могат да бъдат автоматични. Като потвърждение на преценката за постъпката на човек, те задължително трябва да са съобразени с него, с възрастта му, със способността му да ги разбере. Например, няма да се скараме на бебе поради това, че е счупило играчка оставена на достъпно за него място, докато от десетгодишно дете ще искаме да я възстанови от спестяванията си. СВРЪХ-A3
Съвкупност от интроектираните морални забрани. Според 3. Фройд тази несъзнавана формация е следствие от идентификацията на детето с идеализираните родители или техните заместители. Пак според Фройд, тя изпълнява функцията на авторитет и на морална цензура, задължаваща Аза да се бори срещу някои инстинктивни нагони под заплахата от пораждане на мъчителни чувства, главно на чувство за вина. Към този процес се прибавят всички възпитателни наставления и религията. Свръх-Азът като моралва „инстанция" упражнява върху индивида принуда, която често е по-силна дори от тази на хората, облечени във власт. Ето пример за това: на дете по-малко от две години забранили да излиза през зимата от топлата стая, за да не се простуди. Детето се изкушавало да излезе, отивало до вратата, но не смеело да прекрачи прага. Внезапно то забелязало, че родителите му, за които смятало, че са излезли, са още там и го гледат. Едва тогава то се осмелило да прояви неподчинение (А. Берж, 1961). Самокритичността е функция на Свръх-Аза. При някои психични разстройства (например меланхолия) мъчителните чувства, породени от функционирането на Свръх-Аза са толкова интензивни, че правят живота непоносим и могат да доведат болния до стремеж към изкупителни страдания (морален мазохизъм) или дори до смърт. СИГУРНОСТ Каталог: uchebnici TRU -> 15.SF-TTaneva -> 15.SF-TTaneva-word uchebnici TRU -> Общи принципи на хормоналната регулация 15.SF-TTaneva-word -> Девета тема субективна полезност на икономическата дейност uchebnici TRU -> Закон на Хук. Граница на еластичност и граница на якост. Групи веществата в зависимост от поведението им при деформация uchebnici TRU -> Закон за радиоактивното разпадане. Радиоактивни семейства. Ядрени реакции. Основни типове uchebnici TRU -> Агландуларни циркулиращи хормони uchebnici TRU -> Електричен ток в електролити. Електролитна дисоциация. Електролиза. Електроден процес. Електродни потенциали. Уравнение на Нернст за електродния потенциал uchebnici TRU -> 32. Електрични свойства на биологичните тъкани. Постоянен ток в биологични обекти. Физиологично действие Изтегляне 1.59 Mb. Сподели с приятели:
|