Терминологичен речник

Вътрешен покой, идващ от убеждението за липса на опасност. Сигурността е една от основните потребности на човека, главно усло­вие за неговото психично здраве. Де­тето намира сигурност благодарение на спокойното и любвеобилно при­съствие на родителите, на стабил­ността на условията da живот, на ре­гулярната възпитателна дисциплина. В подобна среда то бързо се научава да заема своето положение, да се приспособява към своята роля, и чув­ствайки се закриляно, напредва уве­рено в живота. За юношата е по-трудно да се чувства сигурен, защо­то не е нито дете, нито възрастен и следователно няма точно определен статут. У зрелия човек социалният конформизъм представлява средст­вото за запазване на сигурността: например, много хора следват модата, за да не се отличават от другите. Този, който е достигнал афективна зрялост, не се бои да утвърждава сво­ята индивидуалност.

СИЛА

СИМВОЛ

СИМВОЛИЧНА ФУНКЦИЯ

Операционална теория.

СИМОН, Теодор (Simon, Theo­dore), френски психиатър (Дижон, 1873 - Париж, 1961).

Симон става известен чрез сътруд­ничеството с А. Бине*, с когото пуб-

ликува много статии (в частност пър­вата „метрична скала на интелиген­тността", 1905). Тестовете на Бине-Симон (1911) за откриване на инте­лектуално изостанали деца имат го­лям успех и водят до подем на пси-хометрията*.

СКИНЪР, Бурус Фредерик (Skin­ner, Burrhus Frederik), американски психолог (Сусквихана, Пенсилвания, 1904 - Кембридж, Масачузетс, 1990).

Обратно на И. П. Павлов, който обяснява поведението с предхожда­щите го условия (кучето отделя слюнка при вида на парче месо), Ски-нър смята, че поведението трябва да бъде обяснено с „кондициониране от втори тип": адаптирайки се към ус­ловията на средата, субектът полу­чава удовлетворение и удовлетворе­нието, получено от това поведение, ще предизвиква неговото повторе­ние. Подобно на Е. Л. Торндайк, той иска да отнесе към човека наблюде­нията върху ученето при животните. Скинър е авторът на програмирано­то обучение: при него подкреплени­ето е резултат от удовлетворението, което доставя на субекта потвържда­ването на правилния отговор, който той е съумял да даде на даден въп­рос. Измежду произведенията на то­зи автор ще цитираме Science and Human Behavior (Наука и човешко поведение), 1958, Отвъд свободата и достойнството, 1971. -> възнаг­раждение.

СКРУПУЛ, това, което представ­лява препятствие, затруднява съзна­нието и пречи на действието.

Страдащият от скрупули се дър­жи като човек с болна воля. Преко­мерното му желание да постъпва добре, стремежът към перфекцони-зъм го подтиква да се връща към ве­че направеното, за да го подобрява, и в крайна сметка го обрича на веч­на безплодност и неудовлетвореност. Скрупулите, които свидетелстват за наличие на ригиден и строг Свръх-Аз (несъзнавано морално чувство), са реактивна* формация спрямо изт­ласканото желание за бунт срещу ус­тановените правила, с цел задоволя­ване на агресивните нагони и отно­сителната склонност към нечистота и безпорядък.

СОНДАЖ, изследване сред репре­зентативна извадка от популация, имащо за цел да даде представа за Мнението на изследваните лица.

Понякога се налага бързото осведомяване относно мислите и аспи-рациите на обществото. Сондажът на общественото мнение позволява най-плътно доближаване до действи­телността без прекомерни разходи. Достатъчна е извадка от 1000 души, добре подбрана от гледна точка на тяхната възраст, пол, професия, мес­тоживеене и т.н., за да бъде сонда­жът валиден с грешка от 3%. От съз­даването през 1938 гвд. на Френския институт за проучване на обществе­ното мнение от Ж. Щьоцел*, специ­ализираните организации от този тип •в нашата страна (Франция - б. ред.) се нароиха. Сондажите от .всякакъв характер се умножиха и анкетите за проучване на общественото мнение са вече част от ежедневието на на­шите съграждани. За избягване на злоупотребите, законът от 19 юли 1977 год. е предвидил създаването на комисия, натоварена да следи за обективността и качеството на сон­дажите.

СОЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ, дисциплина, която изучава поведе­нието на индивидите в тяхното со­циално обкръжение.

Човешкото същество може да бъ­де разбрано само в отношението му с друг човек. Влиянието на общест­вото може да се открие във всички негови житейски актове. Експеримен­тите на Дж. С. Брунър и К. К. Гуд-мън върху възприятията установяват, че десетгодишни деца, от които се ис­ка да сравняват картонени кръгчета и монети с един и същ диаметър, са склонни да надценяват размера на монетите. Социалните психолози констатират също, че афективност-та, паметта, способността за извър­шване на умозаключение са обусло­вени от собствено социологически­те характеристики на индивидите, от културата, в която са потопени, от тяхното икономическо ниво и от гру­пата, към която принадлежат. Об­ластта на социалната психология е обширна: най-известните й методи са сондажите на общественото мнение, анкетите, интервютата, въпросници­те, скалите за нагласи, контент-ана-лиза, социометрията.

СОЦИОГРАМА, графично пред­ставяне на индивидуалните отноше­ния между членовете на малка гру­па, чиято структура се изучава.

Когато всеки член на групата по­сочи, без другите да узнаят, към кого са насочени неговите симпатии и не­говите антипатии, се получава мре­жа на привли­чане и отблъс­кване, на избор и отхвърляне, която може да се представи графично и да се обработва статистически. Например, в социог-рима, ограничаваща се до четирима души, които избират (плътна линия) и отхвърлят (пунктирана линия), су­бектът No 1 се откроява като лидер, докато субект No З е отхвърлен. Поз­наването на психологическата струк­тура на дадена група позволява да се премахне напрежението, да се увели­чи ефективността на работните гру­пи и, понякога, да се избегнат някои провали (конфликт в бойна група).

СОЦИОЛОГИЯ, наука за социалните явления. Основана през XIX век от Сен-Си-И, П. Ж. Прудон, К. Маркс и О. Г (който създава термина „соци-"), тази хуманитарна наука се сува от човека само като член ^ Група, определена от социалните ии. Тя се занимава главно с ението на индивидите в обща-, изучавайки социалните кла-омическите групи, религии-It, н. Не разполагайки със собст-

вен метод, социологията използва юридически, исторически, статисти­чески, етнологически данни или зае­ти от социалната* психология техни­ки (сондажи, анкети). Използва все повече като особено подходящи за нея и полевите изследвания. Изслед­ванията на социолозите съвпадат от­части с тези на социалните психоло­зи. Пропастта, която съществуваше между социологията и психологията е вече запълнена от социалната пси­хология, която свързва двете науки и дава възможност да се открие един­ството на човека зад многообразие­то на неговото поведение.

СОЦИОМЕТРИЯ, клон от социа­лната психология, имащ за предмет изучаването на спонтанните индиви­дуални отношения между членовете на дадена група.

Социометрията, създадена и раз­вита от Я. Л. Морено* (1932), не е са­мо метод за измерване на социални­те явления, а, по-точно, „изучаване на моделите на спонтанните взаимо­отношения на хората". Тя е съвкуп­ност от обективни методи, която се разполага между психологията и со­циологията. Социометрията изпол­зва различни социометрични тесто­ве, предназначени за експлорация на афективната структура в определена група, които изследвания онагледя-ва графично посредством социогра­ма*.

СПОСОБНОСТ, естествено и при-добито предразположение за извър­шване на никои задачи.

Според Е. Клапаред способност е това, което позволява да се диферен­цират индивидите, когато, при еднак­во образование, ги преценяваме от гледна точка на тяхната ефективност. Според областта, към която принад­лежат, диспозициите се класифици­рат в интелектуални, сензорни, дви­гателни и т. н. способности. Общи функции като вниманието и способ-

ността за съдене могат да бъдат смя-гани за способности наред със спе­цифичните предразположения като умението за рисуване.

Способостите остават дълго вре­ме недиференцирани и започват да (•е отграничават едва след десетата година. Докато музикалната способ­ност и умението за рисуване се изя-пяиат твърде рано, диспозицията към математиката и научното мислене не се появяват преди 14 или 16 години. Диагностиката на способностите е важна задача на съветника* по про­фесионално ориентиране, който е на­товарен да ръководи младите хора в и (бора на професия.

СТАДЕН ИНСТИНКТ, склонност на хората да се събират и да водят съвместен живот.

Човекът е социално същество. Той не обича самотата, вероятно защото още от раждането си се озовава в чо­вешка среда и придава значимост на облика и личността на родителите си, от които е напълно зависим. Тър­сенето на компания е универсално. При децата то се проявява спонтан­но в груповите игрови дейности, а при възрастните - чрез включване в живота на тълпата. Семейните отно­шения са в основата на стадното по­ведение на човека, който намира си­гурността в група*, както и някои други практически предимства.

СТАТУТ, положение на човека в дадена социална група.

Статутът обуславя отношенията, които се установяват между хората: детето има право на закрила от въз­растния, старецът - на почтителност от младите, жената - на почтител­ност от страна на мъжа и т. н. Всеки очаква определено поведение към не­го от страна на другите в зависимост от положението, което заема в гру­пата и според съобразяването му с ролята, която се очаква от него. Ста­тутът определя също правата и за­дълженията на човека и представля­ва елемент на самосъзнанието. По­вечето индивиди приемат своя ста­тут и с лекота играят ролята, която произтича от него. Други отказват да бъдат затворени в определени рам­ки, отхвърлят социалните норми, бунтуват се, стават социално деза-даптирани или реформатори. Обрат­но на това, което мислим, казва Ж. Щьоцел, революционните нагласи не се свързват непременно с определен икономически статут, а „с определе­на позиция на индивида по отноше­ние на неговия статут като личност".

СТЕРЕОТИП, безрезервно възп­риемана идея, основаваща се не на точни Данни, а само на любопитни подробности, която се налага на чле­новете на дадена група.

Нашето познание за нещата често почива само на „хорските приказки": говорим за флегматичността на анг­личаните, за храбростта на немците, за силата на турците, без някога да сме проверявали стойността на тези клишета. Всички стереотипи, разп­ространявани от масмедиите, са фал­шиви, казва социологът Л. Т. Лапи-ер. Променящи се в зависимост от състоянието на отношенията между групите, стереотипите стават непри­ятелски, когато напрежението се по-

СТИМУЛ, явление, способно да предизвика реакция или поведение, специфични за даден организъм.

В по-широк смисъл, стимул се на­рича всяка ситуация (например, при-

лагане на тест), предизвикваща наб людаемо поведение.

СТРАХ, чувство на безпокойство, изпитвано при наличие на опасност или при мисълта за нея.

Психоаналитиците разграничават ясно страха от невротичния* страх. Първият представлява нормална ре-

акция на реална опасност, вторият се отнася до безпредметен страх (кой­то представлява неясно впечатление на човек, че е изложен на неопреде­лена опасност, породено от нагони­те).

СТРЕС, английска дума, употре­бена за първи път през 1936 год. от Х. Селие и използвана оттогава за обозначаване на състояние, в което се намира организмът, заплашен от нарушаване на равновесието под действието на агенти или условия, който поставят в опасност неговите хомеостатичии механизми.

Всеки фактор, бил той физически (травма, студ...), химически (отрова), инфекциозен или психологически (емоция), който може да наруши рав­новесието на организма, се нарича „стресор". Думата стршес означава както действието на агента на агре­сията, така и реакцията на тялото. Според Селие, тази неспецифична ре­акция е свързана с невро-ендоктрин-ни (диенцефално-хипофизарни) меха­низми.

Много научни наблюдения доказ­ват, че афективните шокове като за­губата на съпруг(а), предизвикват на­рушаване, дори сриване на защитни­те механизми на организма спрямо болестите и като последица от това - увеличаване на тежките уврежда­ния, сред които и рак.

СТРУКТУРА, начин, по който час­тите на едно цяло са организирани едно спрямо друго.

В този смисъл се говори както за структура на здание, така и за струк­тура на организма (К. Голдщайн), структура на социална група или на поведение (М. Мерло-Понти). Струк­турата е това, което придава единс­тво на множеството и значимост на съставните части; това, което непос­редствено възприемаме като нераз-ложимо цяло без да минаваме през анализа и синтеза, това, което ни поз­волява да разпознаем веднага мело­дия, която е транспозирана в друга тоналност.

Като стабилен елемент на органи­зирано множество, структурата се разпознава въпреки трансформаци­ите, които може да претърпи множес­твото. Структурата е „форма", роде­на от организацията на елементите, които я съставят (елементи, които не означават нищо сами по себе си и придобиват смисъл само посредст­вом принадлежността си към мно­жеството). При свързването на две тела се поражда нещо ново, чиито ка­чества са различни от качествата на съставните части (свързването на два газа, например, водород и кислород, произвежда вода). Това е валидно за всички нива на организация. Обрат­но, промяната на един елемент от ця­лото, изменя цялостната структура. Изменението само на една нота в му­зикална пиеса е дортатьчно, за да

промени мелодията. Човешкото съ­щество е също така единно цяло; тя­ло и психика са отделимо свързани и взаимозависими; всичко, което се случва с частта, засяга целостта; страхът предизвиква треперене, пов­тарящите се емоции понякога пре­дизвикват органични увреждания и т. и.Гещалтпсихологията* има зас­лугата, че доказа релативността на съставните части по отношение на цялото.

СУБЕКТИВНО, това, което при­надлежи на мислещия субект и мо­же да бъде изпитано единствено от него.

Халюцинациите са чисто субек­тивни, но времето е едновременно обективно (измеримо) и субективно (вариабилно в зависимост от инди­видите и жизнените ситуации)поня­тие. Психологията е научна дисцип­лина, която се опитва да свърже обек­тивната и субективната гледни точ­ки. -> възприятие.

СУБЛИМАЦИЯ, отклоняване на енергията на инстинктите към една възвишена социална цел.

Този термин е въведен в психоа­нализата от 3. Фройд, за да означи защитен* механизъм на Аза, чрез който някои несъзнавани нагони, от­делени от първоначалния си обект, биват интегрирани в личността, ка­то се инвестират в еквивалентни пос­тъпки с положителна социална зна­чимост. Духът на съревнование и призванието на някои хора във воен­ното поприще се обясняват със суб-лимирана агресивност, алтруизмът -с енергията на сексуалния инстинкт. За да употребим познат образ, мо­жем да кажем, че сублимацията е сравнима с действието на човека, който трансформира рушителната сила на водопад в източник за полу­чаване на електроенергия. Сублима­цията играе много важна роля в адап­тацията на индивида към неговата среда, позволявайки неговото соци­ализиране, без това да навреди на ин­дивидуалното му развитие.

СЪЖДЕНИЕ, преценка за съотно­шението между различни иден; зак­лючение от разсъждение.

Съждението не може да бъде нап­равено без минимум интелигентност и познания, но не се свежда до тях: „пълната глава" невинаги е способ­на, разстройството в ефективността е достатъчно, за да я подведе. Нап­ример, ревността или параноята во­дят до идейна заблуда.

СЪЗНАНИЕ, непосредствено зна­ние, което всеки притежава за свое-

то съществуване, своите действия и външния свят.

Съзнанието, което организира данните от нашите сетива и нашата памет, което ни ситуира във време­то и пространството, не съществува като специфична, организирана фун­кция, имаща „център" в мозъка. То няма вътрешност, нито външност, то е отношение към света. А. Бергсон го приравнява с вниманието, 3. Фройд - с възприятието, К. Г. Юнг -с будното състояние, невропсихоло-зите - с функцията на вижиланса.

Ж. Деле разграничава седем нива на съзнание. Най-високото съответ­ства на хиперактивацията на мозъка (прекомерен вижиланс, силни емо­ции), най-ниското съответства на ко­мата (сензорните дразнения предиз­викват съвсем слаби двигателни ре­акции). Между тези крайни точки се разполагат будността с насочено внимание, дифузната будност, меч-таенето или заспиването, лекият сън и дълбокият син. Това, което обик­новено наричаме „съзнание" всъщ­ност се ограничава до нивата, пред­хождащи заспиването. СлеД заспива-не също сме в съзнание, тъй като съ­нуваме и помним сънищата си - но мисленето е фиксирано предимно върху нагоните* и афективността* (онирично съзнание).

СЪМНЕНИЕ, колебание, несигур­ност относно реалността на даден факт, истинността на някакво изказ­ване, уместността на определен на­чин на поведение.

У някои индивиди съмнението е

постоянно. То се прилага към идеи­те и действията. Субектът не може да направи нещо без непрекъснато да проверява предходните операции: из­тощава се, става непродуктивен и проявява съмнение дори в собстве­ното си съществуване. В този случай става въпрос за натрапливо, невро­тично съмнение, което психотерапи­ята и особено психоанализата могат да намалят.

ТАБУ, забранен или свещен ха­рактер на предмет.

Във всички религии непосветени­ят няма право да докосва някои „обекти" (хора или предмет::). В то-темистичните общества на почит е животното или растението (дърво...), което служи за емблема на групата, защото е табу т. е. едновременно све­щено и прокълнато. Забраната за ин-цест* отговаря на табу, чийто прои­зход остава неизяснен. Заедно с пра­вилата, табутата съставят морален кодекс, който засилва сплотеността на групата и осигурява дълговеч-ността на социалния ред, създаден бавно в течение на времето. Всяко посегателство ьр,.; тези културни черти може да разруши деликатната система на социалните връзки и да лиши народа от неговата идентич­ност.

ТАНАТОС, бог на Смъртта в гръц­ката митология; според психоанали­зата - съвкупност от нагоните на смъртта.

3. Фройд противопоставя нагона на живота (Ерос*), чиято цел е съз­даването на все по-многобройни връзки между живите същества, на нагона на смъртта (Танатос), който, обратно, се стреми към разрушава­не на групировките и напълно нама­ляване на напрежението т.е. довеж­дане на живото същество до предиш­ното неорганично състояние, което е също състоянието на абсолютен покой (нирвана). Либидото* обезо­ръжава Танатос като го насочва към външния свят.

ТЕЙЛЪР, Фредерик Уйнслоу (Tay­lor, Frederick Winslow), американски инженер и икономист (Джермънта-ун, Пенсилвания, 1856 - Филадел­фия, 1915).

Зилочнал като общ работник във фирмата Мидвейл Стийл, Тейлър става инженер и създава метод за ра­ционална рганизация на труда, кой­то носи неговото име Този метод се състои в хроно: !етриране на всички фази на работа, извършвана от пред­варително подбран раоотник, в из­бягване на безполезните жестове, в определяне на най-доброто темпо и след това в налагане на всички на та­ка дефинираните норми. Тейлър мо­же би е искал да подобри благосъс­тоянието на работниците като еднов­ременно увеличи производителност­та и намали умората. Но неговата система послужила само са интензи-фициране на производството в ущърб на физическото и психичното здраве на работниците. Тейлъриз-мът, който не държи достатъчно сметка нито за индивидуалните раз­личия, нито за психологическия фак­тор, е бил предмет на остри крити­ки; той постепенно е изоставен в пол­за на нова система, нареченаРегаш-nel Management, повлияна от дина­мичната психология на К. Левин, ко­ято е по-ефикасна, защото възстано­вява на работника неговите човеш­ките измерения. От Тейлър може да се прочете Принципи на научната организация е заводите (1911) иРъ-ководство на цеховете (1930).

ТЕМПЕРАМЕНТ, съвкупност от биологически елементи, които заед­но с психологическите фактори със­тавляват личността.

Морфологията на индивида и не-

говото физиологично състояние са респективно статичният и динамич­ният аспект на темперамента. Из­между биологическите фактори тряб­ва също да се разграничават наслед­ствените и придобитите. Когато се говори за темперамент, се имат пред­вид главно първите. Понятията „тем­перамент" и „характер" понякога се смесват. Темпераментът не е израз на конституционален тип, а биотипо-логически фонд

ТОПИКА, в психоанализата - те­ория, според която психичният апа­рат се диференцира на определен брой системи с реципрочно взаимо­действие, които могат да се предс­тавят и с помощта на фигури.

Първата Фройдова топика, изло­жена ъНауката за сънищата (1910), разграничава три системи: несъзна-вано, предсъзнавано и съзнавано. Втората топика, разработена след 1920 год., включва три инстанции: То,

Аз и Свръх-Аз. 3. Фройд неколкок­ратно е давал фигурално изображе­ние на психичния апарат.

ТРУД, физическа или интелекту­ална дейност, която обществото изис­ква или която човек си налага да из­вършва в името на определена цел.

Упражняван свободно и с желание, трудът обогатява. Но със своя при­нудителен характер и особено, кога­то машината изисква от работника само автоматизирани движения, тру­дът може да бъде източник на деза-даптация. Най-често трудът благоп­риятства успешното вграждане на

човека в обществото, като му предос­тавя редовно занятие, което го вало-ризира по отношение на себеподоб­ните му и като му дава възможност да бъде финансово независим. Осво­боденият от фрустриращия си харак­тер труд заема важно място в лече­нието на психичните болести (ерго-, терапия*). За да се направи трудът достъпен във физическо или умстве­но отношение за инвалидите, чиято интеграция в социалната среда е не­възможна, в неговия ритъм и техни­ка са въвеждат промени. Това, което се нарича „трудоустрояване" е пре­ход между възстановителния период и нормалния живот; той е полезен, ако не и необходим етап към профе­сионална реадаптация на бивши бол­ни, които не са още напълно адапти­рани към обикновения социален жи­вот. -> център за подпомагане чрез труд; цех за трудоустроени.