Терор в таксито Борис Димов, Добрич



Дата28.02.2018
Размер29.91 Kb.
Терор в таксито
Борис Димов, Добрич
През лятото на 1980 година, работейки в Ню Йорк като таксиметров шофьор нощна смяна, на път за дома спрях на светофар на 200 м преди моста за Бруклин. Един младеж ме попита с жестове дали ще го взема до Бруклин. Викнах го до колата, той отвори предната врата и аз го запитах къде по-точно иска да го оставя? Но той блокира, понеже не знаеше английски. Като изневиделица отзад се появи приятелят му и каза: „Само зад моста”. Отговорих: „Ок, добре, качвайте се”. По-малкият, понеже беше отворил предната врата, влезе и седна до мен, въпреки че в Ню Йорк не е прието пътник да сяда отпред, още по-малко вечер. Другият седна отзад и потеглихме към моста.

Като погледнах в профил младежа до мен, изтръпнах, защото познах тази физиономия от сън, който ми беше даден 10 месеца по-рано. Бог ми беше показал всичко това, което предстоеше да се случи, за да ми спаси живота.

Щом навлязох в моста, си помислих: „Сега ще се наведе и ще извади пистолета от чорапа си”. И точно така стана. После младежът опря оръжието в ребрата ми, а другият отзад започна да дава инструкции. Предупреди ме да изпълнявам всичко, което нареди, защото иначе е ясно какво ще ми се случи. Допълни, че всичко ще е наред, ако съм послушен.

Приложих онова, което си спомних от съня. Обърнах се назад и дръзко му отговорих: „Напротив, ако изпълнявам каквото искате, ще ви бъда в ръцете и ще можете да правите всичко”. По-големият отговори: „Имаш ли избор?” Аз казах: „Да”. Той ми припомни за пистолета, попита ме дали съм го видял... „Да, не само го виждам, но и го чувствам в ребрата си - отговорих аз и продължих - но тук има нещо друго, което ти не виждаш”. Той се уплаши и ме попита какво е то. Извиках силно: „Гледай сега!...” и минах от лявото платно в средата между двете платна, спирайки движението. И му казах: „Имаш 10 секунди да решиш. Давам ти възможност да избягаш, защото сте в капан”. Той разбра, че става „горещо”, и виждайки, че задържам движението зад себе си, излезе, без да каже дума. Мина от моята страна и се опита да отвори вратата. Изглежда искаше да преговаря нещо. Оставих го да излезе, а не излязох и аз, за да извикам помощ от колите зад мене. Просто следвах съня. Махнах му с ръка, казах: „Bye-bye” и тръгнах. Останах с по-малкия, но по-опасен клиент - първо, защото е млад и глупав, второ, защото е въоръжен. Но вече не аз, а той се страхуваше. Бях сигурен, че драмата ще завърши, както в съня.

Като стигнах края на моста, момчето хвана волана на колата и искаше да го извърти надясно. Аз инстинктивно го ударих по ръката и му казах да си гледа пистолета и да остави шофирането на мен. Той се вбеси, че не го слушам, и премести пистолета от ребрата към слепоочието ми, и заповяда: „Стоп!” Казах: „Не сега, после” и натиснах газта.

Той така и не ме разбра какво изговорих, но като че ли предчувстваше какво съм намислил, Направи нещо, което беше различно от това, което бях сънувал. Той си сложи ръцете на арматурното табло, за да се предпази от удар при рязкото спиране.

Пътят след моста беше Бруклин-Куинс експресуей, път на колони във въздуха и затова имаше стени от двете страни. Колата се изви напряко на пътя и спря на 50 см от стената. Престъпникът явно се престори на контузен. Минах от другата страна на колата, отворих вратата и го измъкнах навън. Наложи се да го поваля на земята. Най-вероятно тогава да си е ударил главата на асфалта, защото изглеждаше изгубил съзнание, или се преструваше. Веднага надойдоха хора от другите коли и попитаха какво става, защо се бием? Обясних, че е бандит и ме заплашваше с оръжие. Тогава един човек, после разбрах, че е полицейски служител, извади своя пистолет и го насочи към него, но младежът лежеше като мъртъв. Действието на човека ми се видя някак излишно и го запитах защо го заплашва с оръжие, не вижда ли, че той не мърда. Той отговори, че понякога престъпниците се престрували на умрели, а после действали изненадващо, като изваждали пистолет и стреляли. Претърсиха все още лежащия в безсъзнание младеж, но не намериха пистолета. После го откриха в колата. Беше зареден с три патрона, обадиха се по радиостанцията на полицията. Докато тя дойде, го напръскаха с вода и го свестиха. Аз преместих таксито, освободих едното платно, за да не преча на движението. Полицаите качиха бандита в колата си и аз ги последвах с таксито. Държаха ме до сутринта. Казаха ми, че ще го осъдят на 2 години затвор.

След 4 месеца го срещнах на улицата, но той не ме позна, защото си бях пуснал брада.



А сега ще доразкажа как се развиха нещата в съня ми. Там младият бандит не се опря с ръце в таблото и се удари в таксиметровия апарат между очите, като се зашемети. Тогава, всъщност, той изгуби съзнание. Тази беше единствената разлика с реалността. Благодарен съм на Бог, че се погрижи за мен в онази нощ, както и за деня, когато бях предупреден.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница