Тесла заимствал идеите си от “други светове”

Гениалният инженер конструирал в ума си изобретения, без да прави никакви предварителни чертежи и тестове. Индукционният електрически двигател, флуоресцентното осветление, асинхронният електромотор, трифазните и многофазните трансформатори, безжичното предаване на електроенергия, електрическият часовник - това е само малка част от списъка с изобретенията на гениалния инженер и конструктор Никола Тесла. Роденият в хърватския град Смилян през 1856 г. етнически сърбин пристига в САЩ по покана на Томас Едисън в края на 19-и век, за да превърне до голяма степен с откритията си съвременния свят в това, което е той днес.

Съвременниците на Тесла са категорични, че всички негови изобретения са направени от раз - без каквито и да било предварителни чертежи, модели и експерименти. Самият изобретател признава, че до голяма степен той дължи гениалните си прозрения на парарелния свят, в който живеел и от който черпел своите познания.

Всевъзможни загадъчни случки и мистерии съпътствали живота на изобретателя още от детството му. След като завършил основно образование, младият Никола мечтаел да постъпи в Политехническия институт в Грац. Баща му Мишлутин обаче, който бил сръбски православен свещеник, му забранил да учи за инженер, тъй като искал да продължи делото му и да стане пастор. Потиснат от забраната, Никола заболял от неизвестна тежка болест. В момента на най-тежка за младежа криза, когато станало ясно, че краят му е вече близък, бащата позволил на сина си да учи какво пожелае. За няколко дни само Никола оздравял напълно.

След тежкото боледуване Тесла започнал да изпитва странни нарушения на психиката, съпроводени от ясни видения. Самият той описва по следния начин преживяванията си: "Силни светлинни проблясъци обливаха картината на реалните околни обекти и завладяваха всички мои мисли. Възприемах тези видения като действителност, независимо че осъзнавах много добре, че те не са реални. Скоро открих, че най-добре понасям тези моменти, като се отпусна и позволя на въображението си да ме води.

Така започнаха моите ментални пътешествия. Всяка нощ, а понякога и през деня, след като оставах насаме със себе си, започваха моите пътешествия в непознати места, градове и страни. Там живеех, срещах хора, създавах запознанства и приятелства и - колкото и невероятно да е - тези запознанства ми бяха толкова близки, както и тези с моето семейство."

Покрай своите пътувания в "тези светове" Тесла с учудване установил, че може да визуализира много добре своите видения и открития в ума си, без да се нуждае от каквито и да било чертежи и експерименти. Той описва по следния начин своя въображаем метод на конструиране: Когато идеята се роди в главата ми, аз тутакси започвам да я доразвивам в своето въображение: променям конструкцията, доусъвършенствам я и дори "включвам" прибора, за да заработи първо в главата ми. За мен е все едно дали ще тествам своето изобретение в лабораторията или в главата си. Така мога да развия идеята си до съвършенство, без да се докосвам до нищо с ръцете си. Чак тогава аз се захващам да придам конкретен материален облик на родилия се в моя мозък продукт. Внедряването в практиката на недоработени, груби идеи е винаги загуба на енергия и време.

АНТЕНА ПАЛИ 200 КРУШКИ НА 35 КМ

Едно от най-значимите изобретения на Никола Тесла е безжичното пренасяне на електроенергия. Покрай бързото развитие на електромобилите, напоследък отново се заговори за необходимостта от безжично зареждане на батериите по време на движение на електрическите коли. Японската копания "Нисан" обяви, че ще представи в близко бъдеще подобна разработка. Факт е обаче, че преди повече от 110 години Никола Тесла не само прави първите успешни опити за безжична транслация на електроенергия, но и построява първата и последна засега Световна станция за безжично предаване на енергия. Осъществяването на проекта "Уордънклиф", кръстен на предприемача Джеймс Уордън, започва през 1900 г. на остров Лонг Айлънд край Ню Йорк.  В строителството на т.н. Уордънклиф кула, известна още като Кулата на Тесла, участват над 2000 души. Тя вдигната върху дълбока 36 м яка основа на височина от 57 м. На върха на кулата е монтиран тежащ 55 тона купол от мед. Първият тест за безжично предаване на електроенергия е направен през 1905 г. Ефектът му е поразителен. Затова свидетелстват заглавията в нюйоркските вестници от типа: "Тесла запали небето над океана на хиляди мили разстояние". Очевидците свидетелстват, че от медения купол започват да изкачат дълги до 40 м мощни светкавици, а гърмът от тях се чувал на разстояние от 15 мили (над 20 км). Кулата е осветена от ярко сияние, а хората наоколо започват да изпадат в паника, след като виждат как между подметките на обувките им и земята започват да прескачат искри, а всички метални предмети се озаряват от призрачно сияние, известно като Огъня на свети Елм. Но резултатът от експеримента е налице. Монтираните на 25 мили (към 35 км) разстояние 200 контролни електрически лампи светват ярко от предадената без проводници - по земята и въздуха - електроенергия.

Тесла прави първите си опити за безжично предаване на електрически импулси още през 1893 г. С това той изпреварва с години първото радиопредаване на Маркони. Този факт е потвърден с решение на Върховния съд на САЩ през 1943 г. Според запознати с проекта  "Уордънклиф" експерти Кулата на Тесла е можела да транслира безжично през йоносферата електроенергия и до противоположния край на планетата. Затова една от хипотезите за Тунгуската катастрофа през 1908 г. е свързана с Кулата Уордънклиф. Творението на Тесла обаче всява най-вече страх сред хората, а самият конструктор така и не могъл да убеди спонсора си - банкера Джей Пи Морган, че кулата е за безжично предаване на електроенергия, а не на радиосъобщения. В крайна сметка гигантската антена е занемарена и апаратурата й е демонтирана по време на Първата световна война от страх да не стане обект на вражеско разузнаване. Изобретенията на Тесла се свързват и с други грандиозни експерименти. Той е един от водещите учени в секретния проект "Дъга", в който е ангажиран и Алберт Айнщайн. Целта на проекта е постигането с помощта на мощен електромагнитен екран на "Стелт" ефект за прикриването на цял боен кораб. В рамките на проекта е извършен и прочутият Филаделфийски експеримент с ескадрения миноносец "Елдрич". Тесла бавел провеждането на експеримента и настоявал да се преработи апаратурата, тъй като се опасявал от човешки жертви. 10 месеца след неговата смърт генерали от Пентагона, пришпорени от войната, провеждат експеримента. В следствие на него корабът не само изчезнал от екраните на радара, но и се телепортирал мистериозно във Филаделфия на стотина мили от първоначалното му местоположение.

ЕЛЕКТРОМОБИЛ ЧЕРПИ ТОК ОТ ЕФИРА

Тесла така и не успял да убеди своите съвременници в ползата от безжичното предаване на енергия дори и с помощта на един уникален екперимент. През 1931 г. изобретателят нарежда на своите техници да демонтират бензиновия двигател на един сериен автомобил "Пиърс-Ароу" и да монтират на негово място електромотор с мощност 80 к.с., работещ с променлив ток. След това Тесла купува в един магазин за радиочасти 12 лампови диода, няколко съпротивления и малко кабели. От тези неща конструкторът сглобил за няколко часа устройство, което монтирал в кутия с размери 60 на 30 на 15 см. Тесла сложил кутията, от която стърчали два високи по 7,5 см метални пръта, на задната седалка на електромобила и свързал кабелите от нея към захранването на електродвигателя. "Сега вече разполагаме и с електронерегия", констатирал изобретателят пред изумената публика, преди да подкара безшумно и бързо колата. В продължение на цяла седмица конструкторът се возел на електромобила със смайващата навремето скорост до 150 км час. Когато го питали откъде черпи енергия за електромотора, Тесла невъзмутимо отговарял: "От ефира, който ни обкръжава."

Вероятно отдавна щяхме да караме захранвани с енергия "от ефира" електромобили, ако съвременниците на Тесла не бяха възприели експеримента му през 1931 г. като нечиста сила. Раздразнен от реакциите на лаиците, Тесла демонтирал тайнствената кутия и я прибрал в лабораторията си. Така тайната й остава неразгадана и до ден днешен. Затова пък вече узрелите за идеите на новатора съвременни американци кръстиха "Тесла Роудсър" първия в света сериен спортен електромобил.