Тетия еко – еоод гр. София, ж к. „Младост 1”, бл. 95, вх. Г gsm 0889541942

Съгласно регионалното ландшафтно райониране на страната (проф.М.Георгиев, “Структура и динамика на ландшафтите в България,1977), територията на Лот 1 и Лот 4 на АМ „Струма”, попада в обхвата на Южнобългарска планинско-котловинна област със следните подобласти и райони:

2. Южнострумска подобласт с райони: Кочериново-Симитлийски, Огражденски, Беласишки, Струмешнишко-Струмски;

7. 
   Краищенска подобласт с райони: Брезнишко-Пернишки, Любашко-Верилски, Радомирски;
   

В тази подобласт пътя преминава през следните класове ландшафт:

8. 
   Южнострумска подобласт с райони: Кочериново-Симитлийски, Огражденски, Беласишки, Струмешнишко-Струмски;
   

Описаните накратко по-горе класове и групи ландшафти от своя страна се поделят най-общо в:

1. В зависимост от преобладаващото участие на природни или антропогенни компоненти, ландшафтите се разделят на:

- природни ландшафти – те са формирани под влияние на природните фактори и не попадат под въздействие на човешката дейност. Устойчивостта на тяхната структура се определя от процесите на саморазвитие и саморегулиране. В повечето случай това са и ландшафтите попадащи под защитата на държавното природно законодателство.

- антропогенни ландшафти – те са резултат от човешката дейност, която променя в различна степен някои от природните компоненти, формирайки техния специфичен характер и структура. Към антропогенните ландшафти се отнасят по-голяма част от съвременните ландшафти на земята.

2. В зависимост от степента на човешка намеса и настъпилите изменения в ландшафтите, могат да се срещнат – девствени (примитивни), слабо изменени и окултурени (културни).

3. В зависимост от преобладаващата функция на територията: - селищни (урбанизирани), селскостопански, промишлени, рекреационни, крайпътни и др.

В обсега на трасето няма изцяло съхранени първични ландшафти, което се отнася включително и за защитените зони от екологичната мрежа „Натура 2000”.

Широко разпространение имат агроландшафтите, които се характеризират с прекъснатост на биологичния кръговрат на веществата и задължително допълнително енергетично субсидиране (чрез торене, напояване, обработка на почвите и пр.).

Селищните територии и съществуващите пътища са с най-висока степен на антропогенна трансформация. Те заедно с агробиоценозите обуславят различните степени на хеморобност на съответните участъци от локалните ландшафти. Около всяко селище като постоянен комплексен източник на замърсяване са формирани трайни зони с антропогенно и техногенно замърсена подземна вода, които са изтеглени по посока на нейното движение. Освен това всяко селище разположено по бреговете на преминаващите през локалните ландшафти реки представлява постоянно действащ източник на замърсяване с променлива интензивност. То влошава качествата на речната вода на по-малко или по-голямо разстояние по течението надолу в зависимост от самопречистващите възможности на реката.

Териториите, засегнати от предвидените реконструкции, са в малка или по-голяма степен повлияни от антропогенна дейност. Промените в структурата и функционирането на ландшафтите са свързани със строителството на самите Лот 1 и Лот 4 на АМ „Струма”. По тази причина, реконструкциите на комуникациите няма да предизвикат съществени изменения, нито ще допринесат за значителен кумулативен ефект по отношение на въздействието на ландшафта. Осъществяването на предвидените мероприятия ще предизвика незначителна промяна в съществуващата пейзажност и визуалност.

Реконструкцията на инфраструктурни съоръжения на други ведомства е в обхвата покрай магистралното трасе.

Далечният визуален обхват (макар и не добре изразен) в различните участъци на пътя включва панорамни изгледи към околните била или полянки, меандрите на реката.

При строителните работи по реконструкциите не се очаква увреждане или разрушаване на основни жизнени пространства за растителни съобщества и животински общности. При осъществяването на предвиденото инвестиционно намерение ландшафтът ще бъде частично променен, но няма да се промени неговият тип (антропогенен).

След приключване на строителните работи всички терени, използвани за работни площадки, е необходимо да се почистят и рекултивират.

След приключване на строителните работи въздействието върху ландшафтните компоненти ще бъде визуално и незначително, сравнено с въздействието на Лотове 1 и 4 на магистралата.

В териториален аспект разглежданото трасе преминава през умерено-континенталната климатична зона на България и част от Високите полета на Западна България. Средната годишна сума на валежите е от 500 до 700 mm с максимум през юни и минимум през зимата. Областта е с ясно изразен континентален ход на температурата. Растителният свят отговаря на климатичните особености.

В разглеждания участък АМ „Струма” пресича антропогенни фитоценози - борови горски култури, обработваеми земи, овощни градини и ливади. Теренното обследване показа, че кафявия вариант, по който ще се реализира Лот 1 преминава изключително през силно повлияни от човешка дейност растителни формации.

В ливадните естествени растителни съобщества, частично запазени в района на трасето, най-широко разпространение имат видовете: броенична ливадина (Poa silvicola Guss.), ливадина власатка (Festuca pratensis Huds.) и по-слабо срещани видове са обикновена полевица (Agrostis capillaris L.), ливадна класица (Alopecurus pratensis L.), пасищен райграс (Lolium perenne L.), ливадна ливадина (Poa pratensis L.), ръжевиден ечемик (Hordeum secаlinum Schreb.) и др.

На отделни месата около трасето на Лот 1 са запазени върху малки площи храсталаци от келяв габър. Те са производен тип и са се формирали следствие деградиране, причинено от антропогенно въздействие, на формации от космат дъб (Quercus pubescens Willd.). Повечето от тях са заменени с иглолистни горски култури, овощни градини и обработваеми земи. При сегашното опустиняване на териториите не е изключено в близко бъдеще те да се развият и върху по-големи площи, каквато тенденция се наблюдава.

За Лот 4 от км 423+500 до км 438+500 и изместване на ж.п. линия:

Разглежданите трасета изцяло попадат в Средно Струмската подобласт, обхващаща котловините разположени между Осогово и Беласица на запад, Рила и Пирин на изток. В тази част на страната средиземноморските видове образуват специфични фитоценози. Най-интересни са растителните съобщества на грипата (Phyllirea medica L.), кукуч (Pistacia terebinthus L.), източен чинар (Platanus orientalis L.), червената хвойна (Juniperus oxycedrus L.), драка (Paliurus spina – christi Mill.) и др. Доминиращ дървесен вид е дървовидната хвойна Juniperus excelsa M. B. Българските и балкански ендемити са слабо представени за сметка на това е значителен броят на редките видове, срещани само тук.

Теренните проучвания и анализът на специализирана литература показват, че първичният характер на природата в този участък е силно променен от дейността на човека, като естествената растителност е заменена с горски и земеделски култури. Коренната растителност, в резултат от развитието на земеделието и животновъдството, е подменена с нейни производни, предимно тревни. По-голяма част от естествените съобщества са силно деградирали, а други са под заплаха от унищожение. Всичко това заедно с химизацията в селското стопанство и промишленото замърсяване на р. Струма са нанесли тежки поражения върху флората на района (Велчев В., Тонков С. 1986; Георгиев, 1993 и др.).

Характеристиката на растителността е следната:

Доминиращият дървесен вид е дървовидната хвойна (Juniperus excelsa M.B.), съпътствана от косматия дъб (Quercus pubescens Willd.), бадемоволистна круша (Pirus amygdaliformis Kit.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), полски бряст (Ulmus minor Mill.), драка (Paliurus spina - christi Mill).

Срещат се и следните представители на средиземноморската флора: кукуч (Pistacia teribinthus L.), червена хвойна (Juniperus oxycedrus L.), жасмина (Jasminum fruticans L.), Asparagus acutifolius L.), грипа (Phyllirea latifolia L.), а от тревните видове: Stipa bromoides L., Geranium lucidum L., Arum orientalis M. B., Poa nemoralis L., Brachypodium pinnatum (L.) P.B., Ranunculus ficaria L..

Покрай река Струма проникналите отвън тревни видове формират отворени ценози с участието на множество ксеротермни ефимери. С най-голямо обилие са видовете: Dichanthium ischemum (L.) Roberty, Chrydopogon gryllus (L.) Trin., Dinlucus serotina (L.) Link., Thymus atticus Marg., Brachypodium distachion P.B., Medicago rigidula Desr., Eryngium campestre L., Lulpia minorus и др.

Срещат се единично запазени индивиди от космат дъб (Quercus pubescens Willd.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), келяв габър (Carpinus orientalis Мill.), копривка (Celtis australis L.), воден габър (Ostria carpinifolia Scop.), бадемоволистна круша (Pyrus amygdaliformis Vill.).

От екологическа и биологическа гледна точка интерес представляват групите от източен чинар (Platanus orientalis L.), формиращи се по поречието на реката и вливащите се в нея потоци.

Състоянието на разглежданите модифицирани растителни формации е сравнително добро, но първичните екосистеми са силно повлияни от човешката дейност- прекомерна паша, сеч, подмяна с горски и селскостопански култури.

Изследванията показват, че от тревните съобщества по-значими площи заемат формациите с доминант белизмата Dichanthium ischaemum Roberty, със силно изразен медитерански оттенък. Сравнително често се срещат и частично запазени съобщества с доминант луковичната ливадина Poa bulbosa L., в съчетание с едногодишни тревисти и бобови средиземноморски елементи. Широко разпространени са селскостопанските площи на място на гори от полски ясен (Fraxinus oxycarpa Willd.) и дръжкоцветен дъб (Qurcus pedunculiflora Koch.). Често се срещат запазени групи и индивиди от бяла топола (Populus alba L.), черна топола (Populus nigra L.). От генетическа гледна точка последният вид има важно значение, защото се срещат генетически чистите екземпляри от този вид, запазени у нас и в Европа.

Върху неголеми територии са запазени съобщества на едногодишни видове: крив исилурус, двуредна трахиния, ресничеста вулпия, формирани върху сухи екотопи.

В микропониженията, покрай реката, върху влажни екотопи са формирани тревни съобщества със следните доминантни видове: ливадна власатка (Festuca pratensis Huds.), ливадина (Poa silvicola Guss.), острици (Carex sp. div.), дзуки (Juncus sp. div.) и типичния за района воден троскот (Paspalum digitaria Poir.).

На юг от Сандански в долната част на склоновете на прилежащите планини се срещат отделни групи индивиди от вечнозелени храсталаци, с преобладаване на пърнара (Quercus coccifera L.). От дървесните видове се срещат още космат дъб (Quercus pubescens Willd.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), бадемоволистна круша (Pyrus amygdaliformis Vill.), а от храстовите видове: жасмин (Jasminum fructicans L.), глог червен (Crataegus monogina Jacg.), смокиня (Ficus carica L.).

Тревната покривка е формирана от късоосилесто коило (Stipa aristella L.) ежова главица (Dactylis glomerata L.), Anemone pavonia Lam., Cynosurus echinatus L., Euphorbia apiros, италиански змиярник (Arum italicum Mill.), Аrum orientale M. B., есенно ботурче (Cyclamen hederifolium Ait.), Clynopodium vulgare L., Geranium robertianum L., Euphorbia polychroma Kern.

По поречието на р. Струма в района на разглежданото пътно трасе има частично запазена формация от източен чинар (Platanus orientalis L.). Характерно за тази фитоценоза е непрекъсната промяна на режима на почвено овлажняване. Съпътстващи видове от дърветата са черна елша (Alnus glutinosa (L.) Gareth.), бяла върба (Salix alba L.), ракита (Salix fragilis L.), топола черна (Populus nigra L.), полски бряст (Ulmus minor Mill.). От храстите се срещат видовете повет (Clematis vitalba L.), черен бъз (Sambucus nigra L.), къпина (Rubus sanguineum Friv.). Сравнително влажните условия на месторастене определят и наличното богатство от тревни видове Leomurus cardica L., Chondrilla juncea L., Cichorium intybus L., Vulpa mynorus (L.) Gmel., Vulpa ciliata Pers., Euphorbia niciciana Borb., E. cyparissias (L.), Rumex acetosella (L.), Bromus tectorium (L.), Polygonum aviculare L., подбел (Tussilago farfara L.), Apera spica-venti(L.) P.B., Saponaria officinalis L.,теснолистен живовляк(Plantago lanceolata L.).

Всички типове описани фитоценози са разпокъсани от обработваеми земи и трайни насаждения. Съществена преразпределителна роля са изиграли и трасетата на железопътната линия и съществуващият път, пашата и сечите и др. дейности.

Теренните обследвания показват и наличието на частично запазени тревни асоциации с доминиране на полския пелин (Artemisia campestris) и на различни видове мащерки Thymus sp.

В същото време държим да отбележим, че въпреки силното антропогенно въздействие във фитосъобществата, формирани в съседство на магистралата, участват редица застрашени и редки видове. Делипавловият (Вебиев) бадем (Amygdalus delipavlovii = Amygdalus webbi), струмска люцерна (Medicago disciformis var.strumensis) са български ендемити, а видовете атиска мащерка (Thymus atticus Čel.), лъжеблагороден лопен (Verbascum pseudonobile Stoj et Stef.), перечнолистен лопен (Verbascum roripifolium (Hal.) I.K.Ferguson) са балкански ендемити.

Редки за страната и Балканите са видовете скално секирче (Lathyrus saxatilis), кълбовидна люцерна (Medicago constricta Dur.), егейски звездан (Lotus aeageus (Grsb.) Boiss.), игликоцветна айважива (Alkanna primuliflora Grsb.), монпелийска телчарка (Polygala monspelica L.), галска полска свещица (Logfia gallica L.).

Голямото биоразнообразие и изключително интересните растителни формации с голямо консервационно значение са дали основание да бъдат обособени следните защитени зони: ЗЗ “Рупите”, с код BG 0002098; ЗЗ “Рупите – Струмешница “BG 0001023.

Въздействие по време на строителство:

Изхождайки от данните от теренните обследвания, анализа на събрания фактически материал за фоновото замърсяване и разпространението на екосистемите около трасето, може да се обобщи:

• 
  при строителството на инженерните мрежи антропогенното въздействие върху частично запазените фитоформации и исторически формиралите се изкуствени екосистеми (ливади, храстови формации, ниви, овощни градини) ще бъде минимално;
  
• 
  конфигурацията на терена, съществуващата растителност от силно повлияни от антропогенна намеса главно изкуствени екосистеми предлаганите варианти за строителство, ни дават основания да считаме, че по време на строителството и експлоатацията няма да се оказва съществено въздействие върху фитоценозите, разположени непосредствено до него или на близко разстояние.
  
• 
  Част от засегнатите територии са обработваеми ниви-агроценози. Мерите, които се засягат от инвестиционните инфраструктурни обекти са заети с производни тревни растителни съобщества, антропогенно повлияни от паша на селскостопански животни.
  
• 
  Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на изкопните работи по изместването на напоителни канали, нови изкопи за полагане на кабели и изправяне на ел. стълбове. Основните нарушения по отношение на растителната компонента ще бъдат извършени в процеса на изкопните работи. Същите са необратими, но незначителни предвид малката площ, която се засяга.
  

Не се очаква въздействие по време на експлоатацията на линейните мрежи

Фактор, който оказва влияние за повишаването на биологичното разнообразие в разглеждания район, в случая видовото (α-разнообразието), е географското местоположение – южното разположение на долината на р. Струма, е предпоставка за по-големия брой видове с южни за субконтинента Европа ареали (наричани обикновено средиземноморски видове), в сравнение с по-северните територии на страната. Посочената мозаечност на горите в тези територии е причина за наличието в тях не само на животински видове, характерни за гори, но и на такива, които са жители предимно на открити тревни територии (местообитания, ландшафти), а също и на скални и каменисти терени. Поради изтъкнатите по-горе особености на релефа, климата, геоложката основа и силната ерозираност на голяма част от териториите, т. е. поради голямото разнообразие на местообитанията, може да се посочи, че този район на страната се отличава с голямо видово разнообразие и най-същественото в случая – със силно изразена своя собствена уникалност по отношение, както на растителния, така и на животинския свят.

На фауната в разглеждания район, по литературни данни може бъде дадена следната характеристика:

Характерни за Лот 1:

Земноводни(Amphibia): Обикновен(малък) тритон(Triturus vulgaris L.); Зелена крастава жаба(Bufo viridis Laur.); Голяма(кафява) крастава жаба(Bufo bufo L.); Жълтокоремна бумка(Bombina variegata L.); Голяма водна жаба(Rana ridibunda Pallas).

Влечугите(Reptilia): Лива­ден гущер(Lacerta agilis L.); Зелен гу­щер(Lacerta viridis Laur); Стенен(сив) гущер(Podarcis(Lacerta) muralis Laur.); Кримски гущер(Podarcis(Lacerta) taur­ica (Pallas)); Слепок(Ahguis fragilis L.); Голям стрелец(Coluber jugularis L.); Смок-миш­кар(Elaphe longissima Laur.); Обикновена водна змия(Natrix natrix L.); Сива водна змия(Na­trix tesselata Laur.); Медянка(Coronella austriaca Laur.); Пепелянка(Vipera ammodites L.); Обикновена блатна костенурка(Emys orbicularis L.); Шипоопашата костенурка(Testudo hermanni Gmelin); Шипобедрена костенурка(Testudo graeca L.).

От разсел Птици (Aves) в разглеждания район са описани над 100 вида, някои от които са: Голям гмурец(Podiceps cristatus (L.)); Малък гмурец(Tachybaptus(Podiceps) ruficollis (Pallas)); Голям корморан(Phalacrocorax carbo (L.)); Малък корморан (Phalacrocorax(Halietor) pygmaeus (Pallas)); Малка бяла чапла(Egretta garcetta (L.)); Нощна чапла(Nyctocorax nycticorax (L.)) – във водни басейни; Бял щъркел(Ciconia ciconia (L.)); Голям ястреб(Accipiter gentilis (L.)); Малък ястреб(Accipiter nisus (L.)); Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.)); Скален орел(Aquila chrysaetos (L.)); Орел змияр(Circaetus gallicus (Gmelin)); Ливаден дърдавец(Crex crex (L.)); Малък речен дъждосвирец(Charadrius dubius Sco­poli) и др.

От разред Бозайници (Mammalia) характерни за района са: Източноевропейски(белогръд) таралеж(Erinaceus concolor (Martin)); Заек(Lepus capensis L.(L. europaeus Pallas)); Катерица(Sciurus vulgaris L.); Лалугер(Spermophilus(Citellus) citellus L.); Обикновен сънливец(Glis glis L.); Вълк(Canis lupus L.); Лисица(Vulpes vulpes L.); Дива котка(Felis silvestris Schreb); Язовец(Meles meles L.); Видра(Lutra lutra L.); Дива свиня(Sus scrofa L.); Сърна(Capreolus capreolus L.).

За тази отсечка на магистралата – Лот 1 са характерни 216 гръбначни животински вида (без риби и прилепи), от които 5 вида земноводни, 14 вида влечуги, 161 вида птици и 36 вида бозайници.

В целия район се срещат и значителен брой от срещащите се у нас видове прилепи (разр. Chiroptera), като за отбелязване е това, че всички видове са поставени в Приложение 2 на ЗБР.

В близост до разглеждания обект в Лот 1 съгласно направените проучвания при разработването на документацията по ОВОС за АМ «Струма» няма вероятност да бъдат засегнати на екземпляри от животинския свят от строителството и експлоатацията на разглежданото пътно трасе, което може да се съотнесе към реконтрукцията на линейните мрежи.