Тетра библос и л и
Изтегляне 1.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- В ЧЕТИРИ КНИГИ
- ЗА АСТРОЛОГИЯТА, КЛАВДИЙ ПТОЛЕМЕЙ И "ТЕТРАБИБЛОС"
- Владимир Ненов
КЛАВДИЙ ПТОЛЕМЕЙ ТЕТРА - БИБЛОСИ Л ИТ Р А К Т А Т П О
А С Т Р О Л О Г И Я В ЧЕТИРИ КНИГИПревод от старогръцки: ВЛАДИМИР НЕНОВИзготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И ЕСТР. ЗА АСТРОЛОГИЯТА, КЛАВДИЙ ПТОЛЕМЕЙ И "ТЕТРАБИБЛОС”……………..4 ПЪРВА КНИГА 1.Въведение………………………………………………………………………………7 2. За това, че прогнозирането чрез астрономическите дадености е възможно и доколко…………………………………………………………………..8 3. За това, че то е и полезно……………………………………………………………..9 4. За силата на планетите………………………………………………………………..11 5. За благотворните и злотворните планети……………………………………………12 6. За мъжките и женските планети……………………………………………………...12 7. За дневните и нощните планети 15…………………………………………………..12 8. За силата на аспектите към Слънцето………………………………………………..12 9. За силата на постоянните звезди……………………………………………………..12 10. За влиянието на сезоните и за четирите ъгъла……………………………………..14 11. За слънцестоящите, равноденствените, устойчивите и двутелесните зодии ……14 12. За мъжките и женските зодии……………………………………………………….15 13. За аспектите на зодиите……………………………………………………………...15 14. За доминиращите и подчинените зодии……………………………………………15 15. За зодиите, които се гледат, и за зодиите с еднаква сила…………………………16 16. За несвързаните зодии……………………………………………………………….16 17. За домовете на отделните планети………………………………………………….16 18. За триъгълниците…………………………………………………………………….17 19. За екзалтациите………………………………………………………………………17 20. За разположението на границите…………………………………………………...17 21. Съобразно халдеите………………………………………………………………….18 22. За топосите и градусите……………………………………………………………..19 23. За лицата, колесниците и подобни………………………………………………….19 24. За съединенията, ограниченията и други сили…………………………………….20 ВТОРА КНИГА 1.Въведение………………………………………………………………………………20 2. За характеристиката на обитателите на основните климати……………………….21 3. За сходството на държавите с триъгълниците и звездите………………………….22 4. Метод за провеждане на отделни предсказания…………………………………….25 5. За определянето на повлияните държави……………………………………………25 6. За времето на предсказаните събития………………………………………………..25 7. За повлияния вид……………………………………………………………………....25 8. За характера на предсказаното събитие……………………………………………...26 9. За цвета на затъмненията, кометите и прочие………………………………………28 10. По новолунието на годината………………………………………………………...28 11. За природата на зодиите по части и тяхното въздействие върху времето……….29 12. За подробното изследване на времето……………………………………………...29 13. За значението на атмосферните знаци……………………………………………...30 ТРЕТА КНИГА 1. Въведение……………………………………………………………………………...31 2. За градуса на хороскопната точка……………………………………………………32 3. За подразделенията на науката за Хороскопите…………………………………….32 4. За родителите………………………………………………………………………….33 5. За братята и сестрите………………………………………………………………….34 6. За мъжете и жените…………………………………………………………………....34 7. За близнаците…………………………………………………………………………..35 8. За изродите……………………………………………………………………………..35 9. За неотгледаните деца…………………………………………………………………35 10. За дължината на живота……………………………………………………………..36 11. За формата на тялото и неговия темперамент……………………………………...39 12. За телесните болести и увреждания………………………………………………...40 13. За качествата на душата……………………………………………………………..42 14. За болестите на душата………………………………………………………………45
1. Въведение……………………………………………………………………………...46 2. За материалната съдба………………………………………………………………...46 3. За общественото положение………………………………………………………….47 4. За вида на занятието…………………………………………………………………..47 5. За брака………………………………………………………………………………...48 6. За децата……………………………………………………………………………….50 7. За приятелите и враговете…………………………………………………………….51 8. За пътуванията в чужбина…………………………………………………………….51 9. За вида на смъртта…………………………………………………………………….52 10. За определянето на възрастите……………………………………………………...53 І.Заключение по Парижкия ръкопис 2425……………………………………………...55 ІІ.Заключение по "Парафразата на Прокъл"……………………………………………56 ІІІ.БЕЛЕЖКИ……………………………………………………………………………..56 ІV.НЯКОИ АСПЕКТИ (ОТ СТАРОГРЪЦКАТА АСТРОНОМИЯ (приложение)…..65 ЗА АСТРОЛОГИЯТА, КЛАВДИЙ ПТОЛЕМЕЙ И "ТЕТРАБИБЛОС"Вярата в пълната зависимост на универсалното и частното битие от волята на боговете и в това, че поня кога боговете откриват своята воля на човека с помощта на различни знамения, карала древните да наб людават внимателно природните явления и околния свят, за да открият някакъв знак или намек за наме ренията на божествата. Стремежът към разгадаване, към предсказване на бъдещето е залегнал дълбоко в човешкото подсъзнание и дори днес е актуален и вълнува ако не всички, то поне повечето от хората. В гръкоезичния културен кръг методите, с помощта на които се разгадавала и тълкувала волята на боже ствата, се обединявали под името μαντεία или μαντικη. Същевременно се различавали два вида мантики: по вдъхновение, тоест мантика, при която не се изисква владеенето на особено изкуство и систематични знания за тълкуване, и мантично изкуство, при което за отбелязване и тълкуване на божествените знаме ния и явления били необходими особени знания, които се получавали след дълго изучаване и опит. Така очертаното разделение обаче включва гадателските практики, които са традиционни за старогръцкия кул турен кръг. Въпросът с астрологията стои по друг начин и излиза извън рамките на очертаната схема. Преди всичко, астрологията като система за предсказване е създадена извън пределите на Древна Гър ция. Днес се смята, че тя е достижение на асиро-вавилонската култура. Най-древните текстове, които са свързани с гадаене на бъдещето по звездите, са открити във Вавилон и са от старовавилонския период (към 1800 г. пр. Хр.). Те били свързани с древните вавилонски астрални култове. Разбира се, оформянето и въвеждането на зодиака като основен елемент в астрологичната система не е станало с еднократен акт, а е имало свое развитие. Според някои съвременни хипотези, зодиакът бил попълнен с 12 съзвездия на три етапа. В основата лежи допускането, че зодиакалните съзвездия служели за космически репери на древните, които отбелязвали по тях четирите най-важни точки по пътя на Слънцето - двете равноденст вия и двете слънцестояние. При екстраполацията на астрономическите данни се констатира, че между 6-о и 4-о хилядолетие пр. Хр. тези четири точки се намирали в Близнаци (пролетно равноденствие), Дева (лятно слънцестояние), Стрелец (есенно равноденствие) и Риби (зимно слънцестояние). Това били и пър вите зодиакални съзвездия. Поради прецесията при въртенето на Земята, между 4-то и 2-ро хилядолетие пр. Хр., равноденствията и слънцестоянията се преместили в Телец (пролетно равноденствие), Лъв (лят но слънцестояние), Скорпион (есенно равноденствие) и Водолей (зимно слънцестояние). Това били и сле дващите четири съзвездия, попълнили кръга на зодиака. Между 2-ро хилядолетие пр. Хр. и Рождество Христово, отново в резултата на прецесията, четирите най-важни еклиптични точки се изместили в Овен ,Рак, Везни и Козирог. През този период в Асиро-вавилонския културен кръг трябва да е станало оконча телното оформяне на зодиакалния кръг и създаването на астрологичната система. В този строго канони зиран вид тя е достигнала и до наши дни (въпреки че днес точките на равноденствие и слънцестояние се намират съответно в Риби, Близнаци, Дева и Стрелец). В изворите е известно, че някъде към VII в. пр. Хр. зодиакът в съвременния смисъл на понятието като кръг, разделен на 360 градуса с 12 секции от по 30 градуса всяка, вече е бил използван. Това разделение по шестдесетичната система е характерно за вавило нската култура. По-късно като измервателна единица градусът бил възприет и в гръцката астрономия. Първият астроном, който прилага към всички кръгове 360-градусовото разделение, е Хипарх (194 - 120 г. пр. Хр.). Към края на V в. пр. Хр. във Вавилон била изчислен и въведен математическият модел на движе нието на Слънцето и Луната. Цялата тази геометрична система служела за изчисляването на пътищата на Слънцето, Луната, звездите и планетите. Съгласно древната традиция, твърде стара била и астрологичес ката практика в Египет, но достигналите до нас сведения са главно от елинистическата епоха. В архаич на и класическа Гърция небесните тела - Слънце, Луна и звезди - били, разбира се, наблюдавани (за кое то свидетелства например Хезиод), но тези наблюдения имали чисто утилитарна насоченост и били свър зани със селското стопанство и мореплаването. Първи несигурни данни за съществуване на астрологията в Гърция се откриват от края на IV в. пр. Хр. и това без съмнение е свързано с интензивния културен об мен, започнал от началото на елинистическата епоха. Забележимото навлизане на астрологията в Гърция, а оттам и в европейската цивилизация, започва от 280 г. пр. Хр., когато според изворите от Вавилон прис тигал Бероес и основал астрологическата школа на о-в Кос. От това време насетне започнали да набират популярност и източните астрални култове, които изживели своя апогей по време на Римската империя. Като своеобразен център на астрологията през елинистическата епоха се оформил Египет, където към средата на II в. пр. Хр. работели двамата изтъкнати астро-лози Нехепсо и Петозирис. По-късно техните астрологически разработки се превърнали в основно ръководство на астролозите, а имената им придоби ли митологична окраска, като преданието разказвало, че Нехепсо бил фараон, а Петозирис - негов главен жрец. До голяма степен за широкото разпространение на астрологията в елинистическия свят доприне сли и големият брой преселници от изток. На астрологията не липсвали и противници. Един от най-вид ните от тях бил философът скептик Карнеад (214 - 129 г. пр. Хр.). Той изтъкнал срещу астрологията след ните аргументи: защо двама близнаци, родени под едно и също обкръжение на звезди и планети, имат различна съдба и обратно, защо при корабокрушение загиват едновременно много хора, родени под раз лично разположение на небесните тела. Оттогава започнала и дискусията за и против астрологията, коя то продължава и до наши дни. Големият триумф на астрологията настъпва по време на Римската империя и особено през II в. Всички, от императора до последния роб, търсели и вярвали на нейните предсказания. В двора на римските импе ратори имало официална длъжност астролог. Астралната и зодиакалната символика навлизат трайно в римското императорско изкуство. През II и III в. източните соларни и звездни култове се намират в апо гея на своето разпространение и популярност, което допълнително укрепвало позициите на астрология та. Тя навлязла в живота до такава степен, че дори се свързала с някои науки като медицината, ботаника та, минералогията, химията, етнографията и пр. Особено популярни станали предсказанията, определя щи дали едно начинание ще бъде успешно или не, дали не трябва да се изчака по-подходящо време за действие, предсказанията, свързани с подбор на брачен партньор, подлагане на определено лечение и т. н. Едва ли не смехотворната зависимост на някои римски граждани от астрологическите предсказания станала прицел за сатиричното перо на Ювенал. Заниманията с астрология се комерсиализирали дотолко ва, че се появили и множество шарлатани, които, както забелязва Клавдий Птолемей в "Тетрабиблос", ко мпрометирали изкуството и хората, занимаващи се сериозно с него, защото общественото съзнание смес вало астролозите с различни улични гадатели и магове. Оттук бил породен и стремежът на сериозните астролози, сред които е и Птолемей, да подчертаят научната основа и зависимост на астрологията. Не е случаен фактът, че в "Тетрабиблос" Птолемей почти не използва някои митологични деления и характе ристики на зодиите и противно на всеобщото суеверие за неизбежното зло, предвещавано от затъмнения и комети, той се опитва да аргументира един научен подход при тяхната преценка, която не винаги е свъ рзана с катастрофални събития. От голямо значение за широкото разпространение на астрологията била и популярната школа на стоиците с нейното учение за симпатията, в основата на която лежи идеята за предопределеността. В изворите от времето на Римската империя са запазени редица имена на известни астролози, но безспо рно най-ярката фигура, представител на научната астрология, е Клавдий Птолемей. До голяма степен то ва се дължи на енциклопедичната ерудиция и компетентност на автора в различни области на познание то. Неговите трудове по астрономия, география и астрология са били настолно четиво за много поколе ния учени от древността до Ренесанса. На фона на тази популярност изглежда странен фактът, че за жи вота на Птолемей са известни съвсем малко данни. Те са почерпени главно от оскъдните сведения, съдър жащи се в неговите съчинения, от две схолии и кратки бележки, открити у по-късните автори, някои от които са араби. Според тези данни се предполага, че Клавдий Птолемей е роден в гр. Птолемея, Египет, някъде около 100 г. Според арабския автор Абулвафа, той е живял 78 години, което поставя годината на неговата смърт някъде към 178 - 180 г. Самият Птолемей съобщава, че извършва своите наблюдения на звездите върху паралела на Александрия Египетска, което кара някои автори да смятат, че той е живял в този град. Според друго сведение обаче, което идва от Олимпиодор, Птолемей е живял и извършвал свои те над 40-годишни наблюдения на звездите в Канопус, селище, намиращо се на около 25 км източно от Александрия. Олимпиодор допълва, че в храма на Канопус имало посветителна стела, издигната от Пто лемей, която била изписана с основните принципи, залегнали в неговите теории. Други сведения за живо та на Птолемей не са известни. Оставеното от него книжовно наследство е изключително богато и разно образно, макар и не твърде оригинално, защото той черпи с пълни шепи от предшествениците си в разли чни области, а понякога буквално компилира написаното от тях. Така Птолемей използва Менелай в ма тематиката, Хипарх в астрономията, Марин от Тир в географията, Дидим в музиката, Посидоний в астро логическата етнография и в аргументите срещу отрицателите на астрологията и т. н. Ценното обаче в съчиненията на Птолемей е правилната и изчерпателна систематизация на материалите, които използва. Така те се превръщат в своеобразна енциклопедия на знания в определена област. С името на Клавдий Птолемей се свързват следните книги: 1. "Алмагест", което е арабското название на Σύνταξις; Μεγάλή σύταξις в 13 книги. 2. " Φάυεις άπλανών άστέοων και συναγωγη έπσημασιών" или "За фазите на постоянните звезди и сбирка с прогнози". 3. " Υποϋέσεις τών πλανωμένων или "За планетарните хипотези . 4. Κανών βασιών или "Таблица на управленията" 5. Αομονικών βιβλα γ - "Хармония" или "За музиката в 3 книги". 6. Мαύηματικής τετσαβιβλου συντάξεως ; или "Трактат по астрология в четири книги". 7. Πεόι άναλήμμαος,,∆ε Αανλεμματε- "За аналемата", или ръководство за описването на сфера върху равнина, запазена само в превод на латински. 8. Пλανησφαιόν,Πλανισπαεόιυμ или "Планисферата". 9. "Оптика" в 5 книги 10. Кαόπός или "Сentiloguium” сборник с астрологически афоризми, за който обаче има сериозни съмне ния, че е фалшив. 11.Теография" 12. Пοόχειοοι κανόνες или "Сборник с готови (астрономически)таблици" 13. Пόοχείοων κανονών όιάταξις και ήγεμνικού или "Устройство и работа с готовите таблици" 14. Пεόί κοιτηοίου και ήγεμονικού или "За преценката и ръководното начало" което представлява кратък трактат върху теорията на знанието и духа. От всички изброени съчинения най-известни са "Алмагест", "География" и разбира се "Тетрабиблос". В повечето от запазените преписи, заглавието на последното съчинение се среща като "Трактат по матема тика (респ. астрология) в четири книги". Това вероятно е било и заглавието, използвано от самия Птоле мей. В някои други преписи съчинението стои под заглавието "Предсказания за Сюрис". Въпросният Сю рис се споменава още в началото на трактата. Към него са адресирани и други съчинения на Птолемей, като "Алмагест" например. Според анонимния коментатор на "Тетрабиблос" Сюрис е въображаема лич ност, а според други коментатори, бил лекар, увлечен по астрологията. Поради липсата на по-сигурни сведения за действителното съществуване на Сюрис, първата хипотеза се приема за по-убедителна. "Тет рабиблос" е написана през зрелия период от живота на Птолемей. Замислен е като едно продължение на "Алмагест", където се излагат основните принципи на Птолемеевата астрономия. Трактатът е написан във формата на т. нар. въведения, които били обичаен литературен жанр през античността. През антично стта и особено през Средновековието книгата била като библия за всеки астроном и астролог. "Тетрабиблос" представлява систематично изложение на астрологическата наука. Първа книга е въведе ние в принципната, понятийната и астрономическата система на астрологията. В първа и втора глава Пто лемей прави една пространна апология, свързана с възможността и ползата от астрология. Той дори пос тавя знак за равенство между философията и астрологията, чиято обща цел е истината. Като привърже ник на научното течение в астрологията Птолемей подчертава, че точни изводи могат да се направят еди нствено с правилното прилагане на научните методи и изчисления. Съобразно древната традиция, Птоле мей различава два основни дяла в астрологията - универсален, който се занимава със събития, отнасящи се към цели народи, държави и градове, и рожден (или генетлиалогичен), свързан с предсказания за съд бата на отделни хора. Той подчертава, че универсалната част има предимство пред рождената, така както частното и слабото отстъпва пред общото и силното в естествения порядък на нещата. Цялата втора кни га е посветена на първия дял от астрологията. Глава втора и трета включват едно пространно изложение по астрологическа етнография. Следвайки отблизо принципа на географския детерминизъм, Птолемей описва връзката на етнодемографските характеристики на отделните народи и раси с географското поло жение и влиянието на небесните тела. Изглежда тук той пише под силното влияние на Посидоний, защо то в някои елементи изложението се различава от написаното в "География". В останалите глави от кни гата Птолемей разглежда методите за предсказване на съдбата на държави, народи и градове, а също и методите за прогнозиране на времето. Основните феномени, върху които се базира неговата система, са слънчевите и лунните затъмнения, кометите и видимото състояние на небесните тела. Общата процедура та включва четири етапа - определяне на областта, която ще бъде засегната от бъдещото събитие, начало то и времетраенето на събитието, определяне на вида, който ще бъде засегнат, и определяне на характера на събитието. В разрез с общоприетото суеверие през античността (а и днес), че извънредните небесни феномени вещаят непременно зло, Птолемей смята, че качеството на предвещаното събитие, благот ворно или злотворно, зависи единствено от комбинацията на активните небесни сили. Трета и четвърта книга са посветени изцяло на втория дял от астрологията - рождената астрология. При него Птолемей различава три групи предсказания - предрождени, свързани с бащата, майката, братята и сестрите и пола на детето, рождени - свързани със събития около самото раждане, и послерождени, към които спадат предсказания за дължината на живота и най-важните събития, свързани с бъдещето. Прегле дът завършва с определяне на жизнените цикли и техните господари сред небесните тела. Заключението на "Тетрабиблос" липсва в повечето запазени ръкописи. Част от останалите завършват ка то "Парафразата" на Прокъл, което със сигурност не е оригиналният край на трактата. В няколко ръкопи са и в арабския превод на "Тетрабиблос" се открива едно заключение, което е близко по съдържание на горното, но е по-дълго. В настоящия превод са включени и двата края, така както е постъпил и издателят на текста F. Е. Robbiins. В своето изложение Птолемей се придържа към някои схващания на парипатетическата школа. Навсякъ
На някои места в "Тетрабиблос" твърденията на Птолемей носят привкус на неопитагорейство, което по казва различните източници на информация, от които той черпи сведения и знания за изграждане на соб ствената си доктрина. Показателен е примерът с твърдението му, че всяка триъгълна равностранна фор ма е най-хармонична сама по себе си, преки паралели за което могат да се намерят във "Въведение в арит метиката" от Никомах от Герез. Широката популярност на "Тетрабиблоса" през античността и средновековието се илюстрира от достиг налите до нас сведения за значителен брой коментари, правени върху трактата. В отделни фрагменти е за пазена схолията на Панхариос. Напълно съхранени са три коментара: един анонимен, приписван от ня кои учени на Прокъл, едно въведение към "Тетрабиблос", преписвано без основание на Порфирий, и схо лията на Демофил. От голямо значение за изследването на текста на "Тетрабиблос" е "Парафраза на Про къл", която разбира се може и да не принадлежи на този автор. Важността на съчинението произтича от това, че следва съвсем отблизо текста на оригинала, и най-ранният му препис, който е от Х в., е по-стар и от най-ранните достигнали до нас преписи на "Тетрабиблос". Значителен е и броят на преводите на "Тетрабиблос". Най-старият от тях е арабски и е направен от Исак бен Хунеин през IX в. В европейските библиотеки се пазят тридесет и пет ръкописа, съдържащи изцяло или части от "Тетрабиб лос". Освен това съществуват значителен брой пасажи от трактата, включени в други текстове или астро логически сборници. Части от "Тетрабиблос" са цитирани и от някои стари автори като Хефестион напри мер. Най-ранният запазен днес ръкопис е от XIII в. Настоящата книга е първият превод на "Тетрабиблос" на български език. Преводът е направен по текста, издаден от F. Е. Robbins, Ptolemy. Тetrabiblos. 4th edition, London, 1964, който е съставен по най-важните и пълни запазени ръкописи на трактата. Накрая бих искал да напиша няколко реда като преводач. Слабо е да се каже, че стилът на Птолемей е труден. Дори и преведен, текстът се възприема трудно, въпреки че стремежът ми е бил да го опростя мак симално, без да наруша автентичното му звучене. Прекалено дългите и претрупани изречения с множест во отклонения често пъти ме затрудняваха в задачата да направя напълно ясен смисъла на написаното. Достигналите до нас коментари показват, че Птолемей е затруднявал дори и древните в осмислянето на текста. От друга страна, се наложи да попълня значително знанията си по астрономия и астрология, за да ми стане възможно да разбера редица неща, които бяха нови за мен. Убеден съм, че настоящата книга ще представлява интерес за широк кръг читатели, защото и като исторически паметник, и като наръчник по астрология тя е един извънредно ценен и оригинален извор от древността. Владимир НеновКаталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.9 Mb. Сподели с приятели:
|