Заключение по Парижкия ръкопис 2425

Б Е Л Е Ж К И

*2/ Аспектите са геометрични позиции, които свързват небесните тела. За имената на признаваните от Птолемей аспектите вж. 1.13.

*3/ Птолемей има предвид трактата "Алмагест", в който всъщност се разглежда същинската астрономия.

*4/ Постоянните звезди са същинските звезди. Епитетът е употребен, за да се направи разлика между тях и планетите.

*5/ Един от аспектите.

*6/ Птолемей вероятно има предвид науки като геомантиката, която от факта, че човек е роден в опреде лен ден от лунната седмица или месец, предсказвала много неща или аритмологията, която предсказвала чрез изчисляване на числените еквиваленти на буквите в едно име и пр.

*7/ Съвкупността от болестни симптоми, оформящи състоянието на пациента.

*8/ Разпространено през античността суеверие.

*9/ Медицинска астрология.

*10/ "Въведенията" били обичайна литературна форма през античността.

*11/ Тук и навсякъде другаде Птолемей използува четирите принципа на Аристотел - топлина, студ, вла га и сухота.

*12/ През античността се е смятало, че изпаряващата се от земята влага бива усвоявана от небесните тела.

*13/ Редът на небесните тела следван от Птолемей е: Сатурн, Юпитер, Марс, Слънце, Венера, Меркурий и Луна.

*14/ Утринни са звездите, които са над хоризонта при изгрева на Слънцето. Вечерни са звездите, които залязват след Слънцето.

*15/ Сектите на Слънцето и Луната.

*16/ Сатурн, Юпитер и Марс.

*17/ Станциите са тези точки в движението на планетите, в които последните застават точно преди да за почнат ретроградното си движение. Птолемей обяснява тези нарушения в движението с теорията на епи циклите.

*18/ Зодиакът е "кръгът на зодиите", а еклиптиката - видимият от Земята път на Слънцето.

*19/ Телецът бил представян като предната част на бик с наведена глава.

*20/ Алдебаран.

*21/ Кастор и Полукс.

*22/ По-популярно - Улей.

*23/ Бета на Лъв.

*24/ Девата е била представяна като крилата жена, носеща в лявата си ръка житен клас и с ярка звезда на главата, наречена Китка.

*25/ Щипките на Скорпиона е по-ранното название на Везните. Второто име започва да се използва като основен термин в края на I в. Птолемей употребява и двете имена.

*26/ Стрелецът бил представян като кентавър с развяна по плещите мантия, готов да изстреля стрела.

*27/ Козирогът бил представян като чудовище с глава и предни крака на козел и с опашка на риба.

*28/ Южната риба (не трябва да се бърка със съзвездието Южна риба) е към Водолея. Двете риби били представяни като свързани с корда.

*29/ Херкулес.

*30/ Вега е най-ярката звезда в Лира.

*31/ Най-ярката звезда в това съзвездие е Коза.

*32/ В тази група е Алтаир.

*33/Пегас.

*34/ Ярката звезда е Фомалхаут.

*35/ Най-ярките звезди тук са Ригел и Бетелгейзе.

*36/ "Последната ярка звезда" в Еридан е Акернар.

*38/ Най-ярката звезда е Алфард.

*39/ Канопус и Вар.

*40/ В "Алмагест" III. 1 Птолемей дефинира годината като връщане на Слънцето в точките, фиксирани от равноденствията и слънцестоянията. Зодията на Овена, определена като 30-те градуса, започващи от пролетното равноденствие е различна от актуалното съзвездие Овен и днес отива към съзвездието Риби. Това се използува и като аргумент срещу астрологията. Съвременната астрология акцентира върху адек ватността на зодиите с влиянието на земните сили и активност върху човека.

*41/ Като ерудиран писател Птолемей обръща малко внимание на митологическите и фантастични деле ния на зодиите на земни, водни, четириноги и т.н. Макар и да ги споменава, той дава по-голямо предпо читание на астрономическата класификация.

*42/ Тоест τροπκόν, "принуждаващ да прави връщане". Астрономите днес използуват названието слънце стоящ вместо тропически, като терминът "тропик" се използва предимно за земните паралели - тропика на Рака и тропика на Козирога.

*43/ Географска ширина.

*44/ Има се в предвид, че са равни по времетраене.

*45/ В система като тази, дадена зодия не се свързва постоянно с една и съща секта.

*46/ Зодията, която изгрява в момента на събитието се нарича хороскоп. В текста се изписва с малка бу ква, за да се различи от основната схема, Хороскоп, по която се води изследването. Първият дом на Хоро скопа също се нарича хороскоп, Изток или Асцендент (вж. 111.10). На някои места под хороскоп се раз бира хороскопната точка (асцендента) или точката, която изгрява в момента на събитието.

*47/ Тук Птолемей признава само 4 аспекта - опозиция, тригон, квадрант и секстил - и не дава съвпада ка то аспект, макар, че навсякъде в Тетрабиблоса той е третиран като такъв. Кеплер открива някои други аспекти, базирани върху кратните части на 360 градуса - семиквадрант, квинтил, сесквиквадрант, биквин тил и т.н., които са включени в практиката на съвременните астролози.

*48/ Никомах ("Въведение в аритметиката" 1.19) дефинира специфичните дроби като число, което съдър жа в себе си числителя равен на знаменателя, плюс една единица. Двете най-важни в музиката специфич ни дроби са 3/2 и 4/3, които се свързват съответно с диапента и диатесарона

*49/ Това е 1/2 от 180 градуса = 90 градуса (квадрант) и 1/3 от 180 градуса = 60 градуса (секстил).

*50/ Между зодиите в квадрант.

*51/ Сесквиалтера = 3/2 = 90/60 градуса, а сесквитерциана = 4/ 3 = 120/90 градуса.

*52/ Партньорите, които доминират и се подчиняват са (първи са доминиращите зодии): Телец-Риби, Бли знаци-Водолей, Рак-Козирог, Лъв-Стрелец, Дева-Скорпион. Овен и Везни са извън схемата, защото са равноденствени. Изглежда първоначалната представа е била, че тези зодии се "слушат" една друга, а иде ята за "подчинението" била псевдонаучна разработка.

*53/ Под лятно полукълбо се има предвид северното полукълбо, а под зимно - южното. Зодиите в лятно то полукълбо са Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв и Дева. Зодиите в зимното полукълбо са Везни, Скорпи он, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.

*54/ Тези партньори са Близнаци-Лъв, Телец-Дева, Овен-Везни, Риби-Скорпион, Водолей-Стрелец. Рак и Козирог не са свързани.

*55/ Става дума за "обичайни" или "граждански" часове, които се дефинират като 1/12 част от деня (от изгрев до залез). Те са равни когато дните и нощите са равни по времетраене.

*5б/ Домовете на планетите в зодиака са различни от домовете на Хороскопа и в текста са изписани с малка буква.

*57/Триъгълниците, екзалтациите и границите са разгледани в следващите глави.

*58/ Дневен полукръг или слънчева секта.

*59/ Нощен полукръг или лунна секта.

*60/ Тоест те са подредени по своята отдалеченост от центъра на земята.

*61/ Козирог е противоположен на Рак, а Водолей на Лъв.

*62/ Стрелец е в тригон на Лъв - слънчевия дом, а Риби на Рак. За "хармоничния" характер на тригона и секстила и за дисхармонията на квадранта и опозицията вж. 1.13.

*63/ Овен е в квадрант на лунния дом Рак, а Скорпион - на слънчевия дом Лъв. От друга страна те са и в тригон - Овен на Лъв и Скорпион на Рак.

*б4/ Телец е в секстил на Рак, а Везни - на Лъв.

*65/ В 1.4 западът е характеризиран като влажен, което е женско качество.

*66/ Буквално преведени наименованията на отделните триъгълници имат следното значение: Боролиби

*67/ Екзалтациите не са свързани с афелия и перихелия. В тези позиции планетите се депресират или на растват по сила.

*68/ Вж. 1.17. Домове на Сатурн са зодиите, противоположни на слънчевите и лунните домове.

*69/ Вероятно става дума за границите на митичните Нехепсо и Петозирис.

*70/ Везни е слънчевия дом на Венера. Сатурновите домове са Козирог и Водолей. Марсовия дом е Овен, а домовете на Юпитер са Риби и Стрелец.

*71/ Вторият триъгълник се управлява от Венера и Луната.

*72/ Марсовата екзалтация е в Козирог.

*73/ Според тази теория, сумата от границите на всяка планета определя дължината на живота на роде ните под нейно влияние.

*74/ Тук Птолемей критикува теорията на някои неизвестни астролози, че сумите от периодите на възход на двете зодии, отбелязани като домове на дадена планета, дават броя на годините на живот за родените под тях.

*75/ "Период" е времето, за което един градус изгрява над хоризонта на екватора.

*76/В"Алмагест"11.8.

*77/ Слънцето е дневен управител на този триъгълник (вж. 1.18), но граници за светилата в тази система не са отбелязани. По същият начин за втори и четвърти триъгълник се игнорира Луната.

*78/ Тоест при дневно раждане.

*79/ Става въпрос за големината на границите.

*80/ Въпросният ръкопис вероятно е бил във формата на руло и затова били запазени последните му стра ници. В един кодекс първо се повреждат началните и последните страници, защото са външни.

*81/ Тоест в реда Овен, Телец, Близнаци и т.н., който гърците наричали "ред на следващите зодии" и ка то посока са го представяли като развиващ се наляво. Надясно се развивал "реда на водещите зодии" – Риби, Водолей, Козирог и т.н.

*82/ Слънчевият дом на Венера, Везни, е в десен секстил (т.е. западен) на Лъв, домът на Слънцето, а лун ният й дом, Телец е в ляв секстил (тоест източен) на дома на Луната - Рак.

*83/ Това е термин, използуван за планети, които се движат на или около един и същи меридиан. "Огра ничението" пък е обратното - обозначава отделното движение на две тела след "съединението".

*84/ Тоест, по-източните.

*85/ Тоест съединение, при което самите планети се движат по един и същи меридиан и съединение, при което една планета се свързва с лъча излъчван от друга в секстил, квадрант или тригон.

*86/ Еклиптиката дели зодиака по дължина. Планетите в "съединение" ( в смисъл на телесно съедине ние), трябва да бъдат северно или южно от нея, тоест да имат една и съща дължина.

*87/ Теорията на епициклите отбелязва за всяка планета един епицикъл, в който тя се движи от запад на изток в орбита. Когато планетата е във външния полукръг на своя епицикъл, двете движения ще бъдат в едно и също направление и планетата ще бъде "увеличаваща своето движение". Обратно, във вътрешния полукръг (към земята), движението на епицикъла е в направление обратно на горното и видимата скоро ст на планетата е намалена.

*88/ Тоест пространството от 30 градуса, изгряващо непосредствено след зодията на хороскопа (вж 111.10).

*89/Тоест, ако те са несвързани, вж. глава 1.16.

*90/ Климатични пояси или области, определени спрямо географската ширина.

*91/ Такива като домове или граници.

*92/ Пътят на едно небесно тяло през зодиака.

*93/ В астрологическата етнография Птолемей е под влияние-то на стоика Посидоний. Изглежда затова на места той се отклонява от даденостите, отразени в "География".'

*94/ "Паралелите" свързват по ширина, тоест по позиция север или юг. Ъглите свързват по позиция из ток или запад.

*95/ Според анонимния коментатор, Птолемей имал предвид египтяните и халдеите, подкрепяйки това с факта, че те са открили астрологията.

*96/ Защото източният квадрант и Слънцето са мъжки.

*97/ Тоест вариации на основните характеристики за целия регион.

*98/Вж 1.18.
*99/ Протокът на Херкулес е Гибралтарския проток. Исос е река вливаща се в Средиземно море, течаща приблизително по днешната граница на Турция и Сирия.

*100/ Планинската верига на арменския Тавър.

*101/Арабският залив е днес Червено море. Понтът или Евксинос Понтос е Черно море. Езерото Меотис или Меотидското езеро е Азовско море.

*102/ Келтска Галия в Европа, различна от другата Галия или Галатия в Мала Азия.

*103/ Отбелязването на Индия като Източна Етиопия се разминава с "Географията" на Птолемей и марки ра влиянието на Посидоний. Различаването на две Етиопии се основава на добре известния пасаж в "Оди сея" на Омир, 1.22-24.

*104/ Югозападната част на Русия и Южна Полша.

*105/ Тоскана.

*106/ Вероятно Западна Испания.

*107/ В този триъгълник всички зодии са мъжки. Птолемей вероятно има предвид това, че когато изгрява Овен, Стрелец ще бъде западен и следователно женски.

*108/ Елада е северна Гърция, а Ахая - Пелопонес.

*109/ Гедрозия е територията около днешната граница на Иран и Пакистан, по северния бряг на Оманс кия залив, а Ариана е разположена северно от нея.

*110/За този район по-точното идентифициране на Венера трябва да е Астарта или Ищар. Тук, разбира се, е центърът на култа към Митра.

*111/ Идумея е районът около южния бряг на Мъртво море. Келесирия се намира северно от Палестина, между Ливан и Антиливан. Юдея е между Мъртво море и крайбрежието. Финикия е крайбрежната поло са северно от Юдея и Самария. Халдея е областта югозападно от Ефрат и северно на Арабския полуост ров. Не е много ясно какво се има предвид под името Орхиния. Арабия Феликс е югозападният крайбре жен район на Арабския полуостров. В "География" У,20, Халдея е спомената като част от Вавилония, а не като отделна страна.

*112/ Поради своя монотеизъм и пренебрежение към всички езически култове, юдеите били смятани от своите съседи за атеисти.

*113/ Наистина астрологията е започнала да се развива като наука в Древна Вавилония и Асирийското царство.

*114/Армения лежи южно от Кавказ, между Черно и Каспийско море. Матиана и Хиркания са по южния бряг на Каспийско море, първата от изток, а втората от запад. Бактриана, Оксиана и Согдиана са още по на изток. Под името Касперия вероятно се има предвид района около северния бряг на Каспийско море. Серика е Китай или западната му част, а Савроматия (или Сарматия) била наричана територията на днеш на Русия, като наименованието тук е използвано за азиатската й част. В "География" VI. 12, Птолемей оп ределя Оксиана като част от Согдиана.

*115/ Всички изброени области се намират в Мала Азия.

*116/ Птолемей идентифицира Венера (Афродита) и Марс (Арес), които са свързани в гръцката митоло гия, с женското и мъжкото божество на този регион, които били почитани под различни имена като Май ката на боговете, Великата майка и т.н. и Атис, Адонис и т.н.

*117/ Амазонките, според традицията, отрязвали десните си гърди, за да не им пречат при стрелбата с лък. Това е всъщност и военната необходимост.

*118/ Изброените райони са разположени по южното Средиземноморско крайбрежие. От Гибралтарския проток на изток те са разположени в следния ред: Мавритания ( Метагония е източната й част), Нуми дия, Африка (римската провинция, която включва Картаген), Триполитана, Киренайка, Мармарика и Еги пет. Останалите райони са разположени южно от гореспоменатите, като от запад на изток вървят в след ния ред: Гетулия, Гарамантика, Фазания и Насамонития.

*119/ Бракът между кръвни роднини (особено между брат и сестра) бил обичайна практика в Египет.

*120/ Горен Египет. Без съмнение под "Египет" Птолемей има предвид Долен Египет. Киренайка и Мар марика са на запад. Троглодитика лежи по западния бряг на Червено море, а Азания приблизително на те риторията на северна Сомалия. Под Арабия той вероятно има предвид пустинните области на Арабския полуостров и Синайския полуостров. Големият и Малкият Оазис са райони, разположени западно на Тива.

*121/Това са звезди, които изгряват и залязват по едно и също време с градусите или секциите на еклип тиката, но северно или южно от тях.

*122/ По време на Великата гръцка колонизация това е градът-майка, откъдето са тръгвали колонистите. Тук в текста под метрополия се разбира голям град.

*124/ Птолемей дели изследването на държави и градове на четири части: а/ кое място е повлияно; б/ време и продължителност на събитието; в/кой род ще бъде пряко засегнат; г/ качество или характер на са мото събитие.

*125/ Птолемей не се занимава със затъмнения, които не се забелязват от съответното място.

*126/ Тоест зодията в асцендентна или хороскопска позиция по това време.

*127/ Тоест, дали между двете зодии съществува някакъв аспект.

*128/ Става въпрос за граждански час - 1/12 от времето през деня или нощта. Тяхната продължителност варира в зависимост от географската ширина и от времето на годината.

*129/ Тоест ширината. Оттук може да бъдат определени центровете или ъглите на Хороскопа.

*130/ Едно затъмнение се наблюдава по различен начин в различни географски точки. Някъде ще има пълно затъмнение, а на други места то ще бъде частично.

*131/ Един равноденствен час с равен на времето, необходимо за преместване от 15 екваториални граду са (1/24 от 360 градуса) спрямо хоризонта или друга фиксирана точка.

*132/ Тази разлика е направена, защото слънчевите и лунните затъмнения имат различна продължително ст. Едно лунно затъмнение може да продължи близо два часа, а слънчевото затъмнение може да продъл жи максимално осем минути.

*133/ Тоест кога се очаква предсказаното събитие и кога то ще бъде най-интензивно. Усилванията са про тивопоставени на отслабванията. В гръцкия текст тази метафора е изведена от термините за натягане и отпускане на струните на музикален инструмент.

*134/ Тоест по време на самото събитие.

*135/ Мястото на затъмнението не е определен географски район, а зодията в която се намира затъмнени ето. Също и мястото, което предхожда затъмнението.

*136/ Посочените в "Алмагест" У111.4 девет видими аспекти са: утринни източни, утринни кулминацион ни (в Средата на небето), утринни западни, меридианни източни, меридианни западни, вечерни източни, вечерни кулминационни, вечерни западни, меридианни кулминационни.

*137/Близнаци, Дева, Водолей и отчасти Стрелец. От извънзодиакалните съзвездия - Орион, Персей, Андромеда и т.н.

*138/ Овен, Телец, Близнаци, Лъв, Дева, Везни и Скорпион.

*139/ Овен, Телец, Лъв и Стрелец.

*140/ Такива може да се открият по-скоро сред извънзодиакалните съзвездия като Дракон, Хидра и пр.

*141/ Телец, Лъв и Скорпион.

*142/ Риби, Рак, Козирог, Водолей и Стрелец.

*143/ Планетите стават женски в западна позиция ( вж. 1,6) и тогава са противоположни на Слънцето. В източна посока те са мъжки и противоположни на Луната. Оттук ефектът се минимализира. Обаче когато те действуват със Слънцето (в източна позиция и мъжки) или с Луната (западни и женски), затъмненията имат по-силен ефект.

*144/ Тенденцията през античността била да се смята, че всяко затъмнение вещае зло. Птолемей предпо чита да разглежда въпросите в светлината на натурата и характерите на планетите.

*145/ Сатурн (Кронос) бил изобразяван като старец.

*146/ Става дума за дъждове от риби, жаби и пр. Смятало се, че мишките, жабите и насекомите се пораж дат произволно от земята, тинята и дъжда.

*147/ Тоест при смяна на домовете.

*148/ "Надделяване" съществува, когато една планета е по-горна спрямо друга или в астрономически смисъл се намира вдясно на другата ( тоест я предшества в посоката на дневното движение).

*149/ Хороскопът на всяка личност или събитие има своя изходна точка - градусът на еклиптиката, кой то изгрява на хоризонта (в Асцендента) в този момент. Спрямо тази точка се правят серия от разделения на еклиптиката от по 30 градуса всяко. Тази дванадесетична система се налага върху кръга на зодиите и е различна от него. Дванадесетте разделения са Домовете (или местата) на Хороскопа.

*150/ Ъглите или центровете на един Хороскоп са следните: хороскопната точка (асцендент) или Изток, Горна Среда на небето (горна кулминация), Запад, Долна Среда на небето ( долна кулминация).

*151/ Някои други астролози и неастрологически писатели класифицират кометите много по-подробно в зависимост от техните опашки и връзки спрямо планетите. Те смятали, че кометите са огнени снаряди.
Изложените тук схващания очертават Птолемей като много консервативен.

*152/ Тоест да определим хороскопната точка, Среда на небето, Запад и пр. по времето на съвпада и да направим Хороскоп за събитието, така както се прави при раждане.

*153/ Зодиите тук са дадени, за да обозначат месеците. Трябва да се наблюдават първите новолуния и пълнолуния, докато Слънцето е в съответната зодия. Ако в предсказанието за времето в първи квадрант, първата зодия - Овен се предшества от нова Луна и тя е била използувана в предсказанието, за месечните предсказания в този квадрант ние трябва да използуваме в Овен, Телец и Близнаци само новолунията. Ако е било използвано пълнолуние - само пълните луни.

*154/ На предсказаното събитие.

*155/Тоест основната и рождената астрология.

*156/ Тук "темперамент" се използва в своя основен смисъл на съвкупност от физически и други черти, които оформят дадена личност.

*157/ Разделението на последователни периоди, тоест възрастите на човека са разгледани в IV. 10.

*158/ Влиянието на планетите в Домовете на Хороскопа при съвпадение на темпераментите се е пред ставяло като излъчване на лъч или стрела.

*159/ Астролабът е инструмент за измерване на еклиптикални координати на небесните тела и тяхната височина над хоризонта, който се състои от градуирани кръгове с подвижно рамо.

*160/ "Слънчевите инструменти" са слънчеви часовници, гномоните, на които отчитат сянката. На тях са отбелязани позицията и дължината. Клепсидрите или водните часовници оперирали на принципа на пясъ чните часовници, като вместо пясък използували вода. Птолемей е прав за тяхната неточност, защото водните часовници, например, зависят крайно много от температурата и налягането. В допълнение към тези инструменти, практикуващите можели да имат различни таблици включващи ефемериди, които да ват позициите на Слънцето, Луната и планетите за всеки ден, таблици на възходите и пр. Сред намере ните папируси има примери за такива.

*161/ "Възходите" са периодите, измерени в района на екватора, за които зодиите (които на лежат на ек липтиката, която е наклонена спрямо екватора) изгряват над хоризонта. Те варират при различните зо дии и за различните географски ширини, в които са направени наблюденията.

*162/ Обикновено центровете на Хороскопа се установяват по хороскопната точка, но така може да се из ползва и Средата на небето.

*163/ Хороскопната точка и другите ъгли се сменят при всяко раждане, а зодиите, домовете на планети те, границите и пр. са космически, свързани с пространството и следователно - фиксирани.

*164/ Тоест когато тяхното движение в зодиака е право, а не ретроградно. Теорията за епициклите била използувана да представи станциите и промените в посоката на движение на планетите.

*165/Вж.ІІІ10.

*166/ В квадрант или опозиция.

*167/ Основните жизнени сокове са кръв, флегма и жлъч.

*168/ Юпитер и Венера.

*169/ Марс и Сатурн.

*170/ Става въпрос за управителите.

*171/ Тук думата "хороскоп" е използувана в смисъл на хороскопната точка, изгряваща на хоризонта, ко гато е направено наблюдението.

*172/ В квадранта от Изтока до Средата на небето или в този от Запада до долната Среда на небето.

*173/ Тоест дванадесетата част от зодиака, която управлява изследването за братята.

*174/ Тоест да се определи комбинираното влияние на светила, зодии, граници и пр.

*175/ Местата или Домовете, в които се намират светилата и хороскопа.

*176/ Тоест в двутелесна зодия или по групи.

*177/ Тоест от планетата, която управлява знаменателното място.

*178/ Свидетелството е връзка чрез аспект.

*179/ Глухонеми.

*180/ Темата се отнася за деца, които не са оживели след раждането или са били изоставени. В Древна Гърция изоставянето на нежеланите бебета било масова практика, отразена на редица места в запазените извори. През елинистическия период гърците въвели тази практика и в Египет, въпреки древноегипет ския обичай да се отглеждат всички деца.

*181/От една година.

*182/ Тоест в един от ъглите - изгряващо, залязващо или кулминиращо.

*183/ Това е планетата, която управлява зодията, в която се намират светилата.
*184/ Нараняването е увреждане на една благотворна планета от злотворна планета. Според астролога Антиох, нараняването настъпва, когато: I/ благотворната планета е поразена от лъчите на злотворните; 2/ благотворната планета е заобиколена от злотворни;

З/ благотворната планета е в съединение, съвпад или под управлението на злотворна планета, намираща се в шести или дванадесети Дом на Хороскопа.

*185/ Афетик е светило, планета или част от зодиака, която определя дължината на живота или продъл жителността на някое събитие. Афетиците са разгледани в следващата глава.

*186/ Това са събитията след раждането.

*187/ Вероятно става въпрос за Петозирис.

*188/ Анакретик. Термин противоположен на афетика и обозначава небесното тяло или частта от зодиа ка, която слага край на живота или на някое събитие.

*189/ Тук става въпрос за Домовете на Хороскопа. Като синоним на Дом се използва и термина "място".

*190/ Птолемей обръща малко внимание на системата от Домове, прилагана много от астролозите при разпределението на Хороскопа. Той използува тук четири, освен самия хороскоп. Имената на Домовете са както следва: I/ Изток (Асцендент или хороскоп); 2/Порти на Хадес; 3/Богинята (Луната); 4/Долна Сре да на небето; 5/Добрата съдба; 6/Лошата съдба; 7/Запад; 8/Началото на смъртта; 9/Богът (Слънцето); 10/ Среда на небето; 11/Добрия демон; 12/Злия демон.

*191/ Осмият Дом.

*192/ Дванадесетият Дом.

*193/ Според инструкциите на Птолемей Жребият на съдбата се определя по следния начин: Измерваме ъгловото разстояние между Слънцето и Луната в реда на следващите зодии, тоест в посоката към която зодиакът е градуиран. Намереното разстояние нанасяме в същата посока от хороскопа. Жребият на съдба та е намерената точка, която спрямо Луната е разположена така, както е разположен хороскопът към Слъ нцето. Затова Жребият на съдбата може да се нарече "лунен хороскоп".

*194/ Тоест Слънце, Луна, хороскоп, Жребий на съдбата и управителите на местата им.

*195/ Планета, която може да бъде афетик. "Присъщата секта" ще бъде дневна за дневните Хороскопи и нощна за нощните.

*196/ При този метод афетикът се движи към анакретика.

*197/ "Часът" е 1/12 част от деня (от изгрев до залез). Затова "часовете на деня" имат различна дължина с "часовете на нощта", с изключение на равноденствията.

*198/ При своето движение, планетите действат както на предхождащите ги, така и на следващите ги. За да бъде действието ефективно, то трябва да се извършва под ъгъла на един от признатите аспекти. Най-голяма сила за нараняване имат опозицията и квадрантът.

*199/ При това определяне дневното движение на небесата носи планетите към афетичното място.

*200/ Това е в сила само при лично присъствие на планетите, а не от аспект. Идеята е, че лъчът не дейст вува, ако двете тела не са на една и съща ширина.

*201/ При определяне дължината на живота върху еклиптиката са свързани две точки - афетик и анакре тик. При този метод анакретикът винаги следва афетика, тоест, лежи източно от него и идва по-късно на хоризонта. Като точка от еклиптиката, афетикът може: а/ да лежи в пресечната точка на еклиптиката и ек ватора; б/ да бъде северно на екватора; в/ да бъде южно на екватора. Пролетното и есенното равноденст вие, тоест началото на Овен и Везни, са единствените точки от еклиптиката в позиция а/. Ако афетикът е там, той ще бъде и точка от екватора и следователно ще изминава, както всички точки от екватора, раз стоянието от хоризонта до меридиана за 6 часа със скорост 15 градуса на час (това е така нареченият от гърците равноденствен час). Ако афетикът е северно от екватора, в северна ширина, неговият възход от хоризонта до меридиана ще бъде по линия паралелна на екватора и по-дълга, отколкото разстоянието от хоризонта до меридиана на екватора. Затова тя е по-дълга от 6 равноденствени часа. Обратно, когато е южно на екватора афетикът има по-къс курс и възхожда за време по-малко от 6 равноденствени часа. "Ча совата продължителност" или "период" на точка върху еклиптиката е изразяването на продължителност та на гражданския час в равноденствени периоди, когато Слънцето е в тази точка. В северните ширини, часовата продължителност е по-голяма от 15 (часовата продължителност в равноденствените точки), а за точки южно от екватора, по-малка. Всичко казано за афетика важи и за анакретика, който е също точка от еклиптиката. Проблемът при определянето продължителността на живота се състои в това да се отк рие след колко равноденствени периода анакретикът ще отиде в позицията, заемана първоначално от афе тика спрямо меридиана (или някой друг център, като западния хоризонт например). Това е позицията, в която анакретикът ще бъде изместен от меридиана (или точката за сравнение) на толкова граждански ча сове, на колкото е бил афетикът в първоначалната си позиция. За целта се определя първоначалното поло
жение на анакретика, положението му, когато заеме позицията на афетика. Отговорът се получава от раз ликата между двете позиции, изразена в равноденствени периоди.

*202/ Един "равноденствен период" или "време" е времето за което една фиксирана точка изминава един градус на екватора, тоест 1/360 от 24 часа. Един равноденствен час е равен на 15 равноденствени перио да.

*203/ За 15 периода на час, за разлика от вариращите часови периоди на другите градуси на еклиптиката

*204/ Продължителност на живота за титуляра на Хороскопа.

*205/ "Отрязък" (или сегмент) е дъгата между две места от еклиптиката. Възходът на анакретика трябва да се измери по десния сегмент на полусфера, което е прекият възход, измерен на екватора.

*206/ Идва в същото време към меридиана и е от една и съща страна на екватора. Птолемей въвежда тази характеристика "едни и същи и подобни места", защото цялата система на определяне продължителност та на живота зависи от определянето на периода, след който анакретикът ще навлезе в същото място или в подобно на това, заето от афетика. Той не може да дойде в абсолютно същото място и затова е необхо димо да се дефинират "подобните места".

*207/ Птолемей вероятно има предвид хоризонта на Хороскопа.

*208/ Изразът "часови периоди" се използва и по-нататък, когато Птолемей дава примери. В "Алмагест" 11,8 има таблица, която дава времето (в екваториални градуси и минути, т.е. в равноденствени периоди), за което всяка дъга от 10 градуса на еклиптиката изгрява над хоризонта, за всяка от 11-те ширини, започ ващи от екватора (по десния сегмент на полусферата). Таблицата дава и общите суми на тези възходи за всяка дъга от началото на Овен. В следващата глава Птолемей споменава, че часовата продължителност може да бъде определена от използуването на тази таблица. Накратко, неговите инструкции са следните: да се вземат сумите на възходите за градуса на Слънцето през деня (или на противоположния градус през нощта) в десния сегмент на полусфера на дадената ширина. Да се намери разликата между двете и се вземе 1/6 от нея. След това, ако градусът е бил в северната полусфера, да се присъединят към тази фра кция 15-те периода на един равноденствен час, а ако е на южната полусфера - да се извадят. Полученото ще даде продължителността на обикновения или гражданския час за ширината и времето на въпросната година в рамките на възхода на градусите на екватора, или в "равноденствени периоди", или както се из разява Птолемей "броя на равноденствените периоди на гражданския час в изследването". Той дава същи те инструкции и за обратното превръщане. Умножава дадените равноденствени часове по 15, за да ги пре върне в равноденствени периоди и ги дели на часовата продължителност.

*209/ За това време той трябва да "отиде на същото място", което е заемал първоначално от афетика.

*210/ Или часова продължителност.

*211/ Това е ширината на Долен Египет.

*212/ Равни на 6 равноденствени часа, защото началото на Овен е в равноденствена точка.

*213/ Тоест 148 минус 90.

*214/ Тоест след меридиана, към Овен.

*215/ До Средата на небето.

*216/ Така началото на Овен е западно от меридиана, а началото на Близнаци - източно от него.

*217/ Тоест, 13 периода, за да достигне меридиана, плюс 51 периода след него.

*218/ Центровете са отдалечени на 6 часа един от друг и се наблюдава разлика от 12 периода, при сравне ние на движенията на анакретика към два последователни центъра. Затова, когато афетикът не се движи между два центъра за 6 часа, а само за половината от това време, тази разлика ще бъде 1/2 от пълната сума - 6 периода вместо 12.

*219/ Тоест трябва да определим дали периодите определени от такива афетици, завършват със смърт, с някаква тежка криза или с по-маловажно събитие.

*220/ Препратката е към казано в главата за влиянието на различните планети.

*221/ Вж. какво е казано за хронократорите в последните части наІV,10.

*222/ Източният хоризонт и мястото, в което се намира Луната.

*223/ Вероятно става въпрос за смесването на влиянието на местата и това на техните управители.

*224/ "Появяванията" са позициите на планетите спрямо Слънцето.

*225/ Имат се предвид местата в зодиака.

*226/ Тоест в първи и седми Дом (изток или запад), а не някой от другите два ъгъла.

*227/ Планетарна мелотезия (разпределяне на телесните части към планетите).

*228/ Тоест намира се в някой от ъглите на Хороскопа.

*229/ Палестрата е зала за спортни занимания, а гимназионът - игрище или в по-общ смисъл означава учебно заведение.
*230/ Нодите са точките в които лунната траектория пресича еклиптиката. Бендите са перпендикулярни на нодите.

*231/ Позоваването е върху планетарната мелотезия. Действувайки съобразно своя характер, злотворни те планети ще влияят на онези части от тялото, на които са господари.

*232/ На злотворните планети Сатурн и Марс.

*233/ Епилепсия.

*234/ Според анонимния коментаторът, тук се има предвид обичая болните да се носят в храмовете на ле чение. Така се налагало болестта да бъде показана и огласена. Прокъл смята, че излекуването ставало по средством показване на болестта и изповед.

*235/ Хермес (лат. Меркурий) бил бог на търговията и печалбата.

*236/ Движение на една планета обратно на нейното ретроградно движение или нейните станции.

*237/ Управители на душата са Меркурий и Луната или планетите, които ги управляват.

*238/ Тоест, когато Луната е ограничена или съединена към тях.

*239/ Съобразно зодиака, планетата трябва да бъде в "устойчива зодия", в квадрант и в зодия от същия пол като нейния, в зодия от своето собствено владение (дом, триъгълник, екзалтация, граница, декан), а не в място на депресия. Спрямо кръга на Хороскопа, планетата трябва да бъде в ъгъл (особено в Средата на небето) или в добър аспект (тригон или секстил) към един ъгъл, а не в място, което няма аспект към хороскопната точка. В общи линии това са "почетните" или "видните"позиции.

*240/ Както и при телесната форма и темперамент, действителни управители тук са петте планети, а роля та на светилата е да помагат, присъединявайки излъчването си към това на планетите.

*241/ Местата на Луната и на Меркурий.

*242/ Епилепсията и умопомрачението са отбелязани и сред телесните болести.

*243/ Надделяващ, от обкръжението или от опозиция.

*244/ Разпространено в Римския Египет суеверие. Птолемей очевидно идентифицира обладаването от де мони с хидроцефалията.

*245/ Тоест в Изтока.

*246/ Времето, когато наследството ще бъде загубено.

*247/ Сектата на Хороскопа, която може да бъде дневна или нощна.

*248/ Имат се предвид високопоставените офицери в римската армия.

*249/ Професия, свързана с жреческо положение.

*250/ Вероятно се имат предвид високи длъжности в съда или гражданската администрация.

*251/ Първоначално думата е означавала "командир на военен лагер", лат. Рraefectus castrorum, но в пос ледствие започнала да се използва в смисъл "командир на военна част".

*252/ Още от дълбока древност, огънят бил използван в рудодобива. Скалата, която трябвало да бъде раз бита, се нагорещявала от разпалена около нея клада, след което била заливана със студена вода, за да се напука и по-лесно да се кърти.

*253/ Египетските фараони и римските императори имали екзотични животни и назначавали специални служители, за да се грижат за тях.

*254/ Вероятно се имат предвид данъчните служби.

*255/ Близнаци, Дева, Стрелец (отчасти), Везни. Тази и следващите бележки са според Хефестионовата класификация на зодиите.

*256/ Лъв и Стрелец.

*257/ Рак, Козирог, Овен и Везни.

*258/ Овен, Телец, Скорпион, Стрелец.

*259/ Риби. Рак и Козирог са земноводни зодии.

*260/ Консервираната риба е била важен артикул в египетската търговия.

*261/ Гадаене по течности в съдове.

*262/ Анонимният коментатор обяснява: "тоест водят до уродства".

*263/ В професионалната дейност.

*264 В рамките на 15 градуса от Слънцето.

*265/ Двутелесните зодии предшествуват слънцестоящите и следват устойчивите - вж. І.11. Там Птоле мей обяснява наименованието с това, че те определят два типа време. Тук го използва за съзвездията с повече от една фигура.

*266/ Към Сатурн и Марс.

*267/ Обратни жени.

*268/ Единадесетият Дом.
*269/ Според анонимният коментатор, тук Птолемей няма предвид дневната и нощната секта, а дарява щите и отнемащите деца планети.

*270/ Една звезда отдясно е издигната или "надделяваща" над звезда отляво, тоест над звездата, която я следва в дневното движение.

*271/ Текстът не е ясен. Вероятно Птолемей има предвид хороскопните точки на двата Хороскопа да са в една и съща зодия или в последователни зодии.

*272/ Както например тригона е по-благоприятен от квадранта.

*273/ Споменатите в началото на главата - хороскоп, Жребий на съдбата, Слънце и Луна.

*274/ Дванадесетият Дом, предшествуващ непосредствено хороскопа.

*275/ През древността едно пътуване е било свързано с много по-голяма подготовка, отколкото днес и е било значително по-несигурно и рисковано. По тези причини астролозите обръщали сериозно внимание на темата за пътуванията.

*276/ Тоест, когато тя е в Запада (седмия Дом) или в така наречената апоклимата (трети, шести, девети и дванадесети Домове). Тези Домове и зодиите, които попадат в тях са "зодиите, които предизвикват пъту ване". Луната е главния знаменател в тази тема, защото е най-големия пътник сред небесните тела.

*277/ Навярно в зодиите, които предизвикват пътуването.

*278/ Вероятно става дума за нараняване на светилата.

*279/ Според анонимния коментатор, Птолемей има предвид съзвездията във форма на змия, като Дра кон и Хидра.

*280/ Марс и светилата.

*281/ Такива като Телец, Рак, Скорпион и Стрелец.

*282/ Тоест разпване на кръст, което било разпространена форма на смъртно наказание в Римската импе рия.

*283/ Тоест в съзвездията, които имат форма на диви зверове и птици.

*284/Дванадесетте дома на зодиака могат да бъдат класифицирани на ъглови, следващи (изгряващи непо средствено след ъглите) и странични - тези след следващите.

*285/ В тази глава има някои несъответствия с изложеното преди това. Разминаването вероятно се дължи на факта, че Птолемей е заимствал твърде много материал от други автори, като разликите в неговите из вори са определили и някои несъответствия.

*286/ Според анонимния коментатор, за Меркурий е отбелязана само половината от периода му поради двойнствената му натура.

*287/ Не е ясно защо на Марс са дадени 15 години. Синодалният период на Марс е 780 дни, а неговият звезден (астрономически) период е 687 дни. В следващият параграф, 12-те години за Юпитер не са далеч от точния му астрономически период (11,86 години).

*288/ Тоест не само във вредни, но и в добри аспекти.

*289/ Буквално "господари на времето".

*290/ Това е времето, за което една планета преминава през една зодия.

*291/ Тоест определят качеството, добро или лошо.

*292/ Оригиналният завършек на трактата е неизвестен.

Гръцките астрономи от II в. пр. Хр. приемат, че небесните тела се подчиняват на определени закони и мо дели, на които може да се придаде математическа форма. Математическото описание на движението се получава от изчисления на базата на основните закони, като за преминаване от математическа формули ровка на законите към математическо описание на движението на небесните тела античните астрономи са използували методите на математическия анализ. Основните закони в старогръцката астрономия били геометрични, а не физични, т.е. те приемали, че небесните тела се движат в съответствие с определени ге ометрични модели. Трябва да се отбележи, че твърде рано били приети следните основни принципи:

2. Луната се върти около Земята, което обяснява и последователността на лунните фази.

На базата на тези схващания, а именно, че Земята е сфера и се намира в пълен покой в центъра на Вселе ната, Птолемей гради своята теория за строежа на света и движенията на небесните тела. За да обясни движението и определи положението им, той използува епицикличния модел. Понятието епицикличен модел включва комплекс разновидности, използувани от античните астрономи. Това са така наречените модели на ексцентъра, на екванта и елиптичният модел.

На схемата е даден основният, най-простият епицикличен модел.

Е е точка на наблюдение.

АВО е окръжността, наречена деферент, с център Е. Радиусът на деферента е 1 или 60 по шестдесетична та система, която са използували гръцките астрономи

т.В се движи равномерно по деферента в определена посока.

т.Р е небесното тяло, чието положение ще се определя. То се движи равномерно по малкия кръг, наречен епицикъл.

ЕО е линия на начало на отчитане и обикновено е линията на пресичане на еклиптикалната и екваториал ната равнина

Местоположението на небесния обект се счита за определено при известни L, r, Г. L и Г са функции на времето,т.е.,за да бъдат изчислени, е необходимо чрез наблюдения да се определят средна ъглова ско рост на движение на г, средна дължина за епоха L и средна аномалия Г.

За да се състави един хороскоп, трябва да се знае час и дата на раждане, мястото на събитието по коорди нати географски ширина и дължина и координатите на планетите в съответния момент.

Относно определяне на времето в античността били използувани дневни и нощни часове. Един дневен час е равен на 1/12 от времето от изгрев до залез слънце, а един нощен час - на 1/12 от времето от залез до изгрев слънце. Става ясно, че продължителността на тези часове се променя в зависимост от сезоните.

Географската ширина била определяна по два метода: от наблюдение на Полярната звезда или на Слънце то. По-разпространен метод бил вторият. При него били използувани точките на равноденствието и слън цестоянието. По време на пролетното равноденствие на Екватора, на обяд, Слънцето се намира точно в зенита, т.е. зенитното му разстояние е 0 градуса. Ако в същия ден и в същия момент наблюдателят се придвижи на Север, зенитното разстояние ще нараства, като на Северния полюс ще бъде 90 градуса.
Това измерване обаче давало значителна грешка. По-точна била процедурата, по която Слънцето било на блюдавано в дните на лятното и зимно слънцестояние, а географската ширина се получавала като средно аритметично от двете измервания на зенитното разстояние на Слънцето.

Древногръцките астрономи определяли географската дължина най-вече от разстоянията между отделни те точки от Земята, имайки представа за нейния размер. Познат е бил и още един метод, свързан с наблю дение на лунните затъмнения, но данни за такова определяне почти липсват.

Следва въпросът за уредите за определяне на географската ширина. Един от тях е т.нар. "стенен квадра нт". Той представлявал четвъртина от кръг, разграфена на градуси или други деления, закрепена в равни ната на меридиана на съответното място. В центъра на кръга имало вертикален показалец, чиято сянка по обед попадала върху деленията и показвала височината на Слънцето. Още по-древен инструмент бил гномонът. Той представлявал вертикален прът, забит на равно място. Северно от него се нанасяла скала. Ако сянката, която гномонът хвърлял, попаднела на скалата, значи било обяд, тоест Слънцето е най-висо ко. Измервала се дължината на сянката и от правоъгълния триъгълник се намирала височината на Слън цето.

Определянето на моментите на слънцестоянието и равноденствието ставало с помощта на същите уреди. За слънцестоянието се измервали екстремалните стойности на височината на Слънцето - максимална за лятото и мининимална за зимата, а за равноденствията се търсела една определена стойност. Тя се полу чавала, след като се разполовял ъгълът между двете слънцестояния. Разбира се, всички тези измервания били натоварени с известни грешки поради несъвършените уреди. В началото на глава V от книгата "Синтаксис" Птолемей описва и уреда, наречен астролаб, с който си служел за определяне на еклиптикал ните координати на небесните тела - еклиптикална дължина и ширина. Най-общо, уредът представлявал метален кръг, който можел да се върти около оста NS, която е успоредна на земната ос. Той се разпола гал в равнината на меридиана. Ъглите... били равни на наклона на еклиптиката. ЕЕ1 бил градуиран кръг, разположен напречно на горния и успореден на еклиптиката. По него се отчитала еклиптикалната дължи на. За отчитане на ширината се използвал трети градуиран метален кръг, чиято ос лежала в равнината на ЕЕ1.

За описание движението и местоположението на планетите Птолемей си служел с най-общия случай на епицикличния модел. За Луната в глава IV.1 от "Синтаксис" той подчертава, че най-важни са моментите на лунни затъмнения, когато дължините на Слънцето и Луната се различават точно със 180 градуса. Във всеки друг момент наблюденията ще бъдат сгрешени заради паралакса. За да опише движението й при другите фази, той нанася корекции за паралакса и уравнение на времето.

Въз основа на своите наблюдения и наблюденията на астрономите преди него, Птолемей съставил табли ци за определяне положението на небесните тела за кой да е момент. Тези таблици се превърнали в све щена книга за поколения астрономи и били използувани векове наред.